№ 735
гр. София, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Катерина Рачева
Членове:Владимир Вълков
Здравка Иванова
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело
№ 20251000500478 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс ( ГПК).
С решение рег. № 105 от 09.01.2025 г. по гражданско дело №
20241100101237 по описа на Софийски градски съд, ГО, І-18 състав на
основание чл. 2 ал. т. 3 ЗОДОВ Прокуратурата на Република България е
осъдена да заплати на Л. В. В. сумата 15000 лв. - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение по досъдебно
производство № 3286 ЗМ-73/2018 г. по описа на ГД „НП“ при постановена
оправдателна присъда, ведно със законната лихва от влизане на присъдата в
сила – 07.07.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, а искът е отхвърлен
за разликата до пълния предявен размер от 100 000 лв.
Решението е обжалвано в отхвърлителната част от Л. В. В. – наричан
впоследствие ищец или въззивник. Наведен е довод за неправилна оценка на
доказаните по делото и специфични за конкретния случай факти. В тази
насока се позовава на срив на общественото му положение, широк обществен
отзвук от незаконното обвинение още при повдигане на обвинението и за
самия процес; отличните характеристични данни за личността на ищеца;
1
отрицателна промяна в начина му на живот след незаконното обвинение –
останал без работа, влошени отношения с най-близките му хора (две
малолетни деца и жена му), ограничение на обичайната му социална среда и
контакти; непоправимо засегнат авторитет на професионален футболист с
безупречна работа в полза на българския футбол, препятствало го да
продължи да се занимава с футбол като треньор и се наложило да търси
алтернативно препитание. Иска се решението да бъде отменено, а
обезщетението да бъде присъдено в пълния претендиран размер.
В отговор по въззивната жалба Прокуратура на Република България,
наричана впоследствие ответник или въззиваем, представлявана от прокурор
Х. Х., навежда довод за съответствие на присъдения размер на обезщетение с
претърпените неимуществени вреди. Застъпва и теза, че спецификите на
конкретния случай са отчетени от съда – медийният отзвук е с регионален
обхват, довело до ограничен кръг от хора с интерес по темата. Смята за
съобразено и въздействието на наказателното производство върху
професионалната реализация на ищеца предвид неговата възраст и плановете
му да се насочи към треньорска кариера.
В съдебно заседание процесуалният представител на въззивника – адв.
М., поддържа жалбата. Позовава се на противоречие на решението на
трайната съдебна практика досежно размера на обезщетението без да се
установяват вреди, надхвърлящи обичайните. Иска се обезщетението да бъде
намалено.
Въззиваемите чрез адв. И. от САК оспорват жалбата. Намират
решението за правилно и законосъобразно. Евентуално застъпва теза, че за
случая е меродавна по-високата от възприетата в практиката сума за
обезщетение на вреди от процесното увреждане от 30 000 лв. Навежда
подробни доводи в писмени бележки.
Жалбата е допустима – предявена е от процесуално легитимирано лице
в предвидения от закона срок. Въззивникът не дължи държавна такса.
Въззивният съд е овластен служебно да извърши проверка за валидност.
При служебната проверка не се установява порок от очертаното естество.
2
Проверката на решението досежно формираните фактически и правни
изводи по съществото на спора извън приложението на императивна норма е
ограничена до посочените в жалбата указания за порочността на
първоинстанционното решение (чл. 269 ГПК).
В случая поддържаният спор пред въззивния съд не касае факта на
увреждането, поради което следва да се приеме, че ищецът е пострадал от
незаконно обвинение, отречено с влязла в сила присъда. Спорът е ограничен
до размера на справедливото обезщетение, което налага да бъдат изследвани
твърдяните и доказано в случая негативно отражение на обвинението върху
ищеца в личностен, социален в това число и професионален аспект.
В исковата молба се твърди, досъдебното производство да е било
образувано на 16.03.2018 г., ищецът да е привлечен като обвиняем на
12.12.2018 г. за това, че за времето от неустановена дата от началото на месец
май 2015 г. до 12. 12. 2018 г. , на територията на Р. България, гр. Банско е
участвал в ОПГ по смисъла на чл. 93, т. 20 НК – структурирано трайно
сдружение на три лица с цел да вършат съгласувано в страната престъпления
по чл. 307г, ал. 1, т. 2, вр. чл. 307в, ал. 1 нк /обещаване и даване на повече от
двама участници в спортно състезание – футболисти от ПФГ„Банско “ на
облага, която не им се следва, за да повлияват на развитието на спортно
състезание — футболни срещи в първенството на „Б‘‘ ПФГ на Р. България, в
които участва ПФК „Банско“, като губят спортните сьстезания/, определено
като престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 НК с предвидено
наказание „лишаваие от свобода“ от 3 до 10 години. Твърди се обвинението
да му е предявено на 31.12.2018 г., когато и бил разпитан по него. На
05.02.2019 г. прокурор при Специализираната прокуратура изготвил
обвинителен акт, който бил внесен за разглеждане от съда и по него, за
периода 04.04.2019 г. до 21.10.2021 г. били проведени общо 17 съдебни
заседания. Първоинстанционният съд оправдал ищеца, но по протест на
Специализираната прокуратура се развило и въззивно производство, в
рамките на което, за периода от 06.04.2022 г. до 22.06.2023 г., когато
оправдателната присъда била потвърдена, а решението на въззивния съд
влязло в сила на 07.07.2023 г.
Ищецът твърди до незаконосъобразното обвинение да се е отдал на
3
футбола. Започнал да тренира на 12-годишна възраст, а през 1998 г.
дебютирах в мъжкия отбор на гр. Гоце Делчев, където играл до 2003 г. След
това до 2004 г. играл във футболен клуб „Тиквеш“ – Кавадарци, Р. Македония,
където бил професионален еъстезател и спечелил купата за най-добър
футболист в турнира „Вуко Каров“. През 2005 г. участвах в националния
аматьорски отбор на Р. България на Европейско първенство, където спечелили
сребърен медал. Играл и в малтийски отбор „Хамрун“ за периода от 2012 г. до
2013 г. Бил футболист и във ФК „Пирин“ – Благоевград за периода от 28. 07.
2005 г. до 01. 01.2009 г. като с този отбор през 2009 г. играл за купата на
България и спечелили сребърни медали. След това бил професионален
футболист в ПФК „Миньор“ – Перник в периода от 27. 07. 2009 г. до 14. 01.
2011 г. и в ПФК „Локомотив“ – Пловдив в периода от 17. 02. 2011 г. до 30. 06.
2012 г., в който отбор многократно бил избиран за футболист на мача от
феновете и спечелил сребърен медал на мач за купата на Р. България. Бил
професионален футболист и във ФК „Пирин“ - гр. Гоце Делчев от 19. 02. 2013
г. до 12. 09. 2013 г. и от 13. 02. 2014 г. до 03. 07. 2014 г., където също бил
избиран многократно за футболист на мача от феновете. След това играл във
ФК „Банско“ в периодите от 07. 08. 2014 г. до 15. 01. 2015 г. и от 13. 07. 2015 г.
до 25.07.2016 г.
Ищецът твърди също така да се е ползвал с авторитет във футболните и
социалните среди и да е срещал уважение сред съдиите и младите
футболисти. Планирал и при приключване на активна състезателна кариера
разполагал с перспектива да стане треньор. След повдигнатото обвинение
обаче бил отстранен от ФК „Банско“, а на 25.01.2019 г. Дисциплинарната
комисия към Българския футболен съюз му отнела правата на професионален
футболист. Никъде не успял да си намери работа като футболист при
твърдение да е обичайно продължаване на кариерата на футболист до 40-
годишна възраст. Понеже никога не се е занимавал с друго, бил обречен на
безработица и мизерия. Наложило се да работи като общ работник на надница
и да изтегли кредит, за да посрещне неотложни нужди на семейството си и
най-вече на двете му непълнолетни деца. Задлъжнял и към свои близки.
Още на 25.01.2019 г. централни и местни медии публикували материали
по темата при твърдение информацията да е подадена от прокуратурата. От
това твърди много хора да са загубили доверие в него като го гледали с
недоверие и започнали да го избягват. Твърди и непоставен в плик
4
обвинителен акт да е станал достояние на негови съседи, което също
променило отношението им към ищеца. Негови колеги и познати започнали
да странят и да шушукат зад гърба му.
Ищецът се затворил и ограничил контактите си до най-близките му хора.
Срамувал се, че е обвинен в престъпление и се притеснявал за бъдещето на
децата си съответно на 7 и 1 година към датата на повдигане на обвинението.
Същевременно станал раздразнителен, нетърпелив, избухлив, неуверен в себе
си. Започнал често да предизвиква скандали в дома си. Чувствал се объркан,
трудно се съсредоточавал. Не виждал никаква перспектива. Нямал желание за
нищо. Не изпитвал удоволствие от неща, които преди процеса му били
приятни – пътувания със семейството, спорт, грижа за децата и близките му.
Постоянно бил изтощен, със значителна загуба на енергия. Измъчвали го
състояния на обида, омерзение, подтиснато настроение, напрегнатост.
Започнал да получава пристьпи на главоболие, да страдам от безсъние.
Макар и невинен, години наред изпитвал чувство за вина и срам пред
колеги, близки и познати. Страхувал се, че може да попадне в затвора и да
бъде лишен от възможността да отглежда децата си. Оправдаването не било
оповестено никъде, за разлика от повдигането на незаконното обвинение,
което било разгласено широко в медиите. Това го поставило в нетърпимата
ситуация да бъде очернен без възможност публично да защити доброто си
име и репутацията си. Най-тежко му било, че е обвинен във връзка с работата
си, която намирал за смисъл и кауза на живота си.
Видно от докладна записка от 24.12.2018 г. в РУ-Гоце Делчев е връчена
призовка на ищеца да се яви на 31.12.2018 г. в сградата на ГДНП при указани
имена на полицейски служител, а от съдържанието на приложената призовка
се налага извод за 31.12.2018 г. да е насрочено предявяване на постановление
за привличане към наказателна отговорност и провеждане на разпит в
качеството на обвиняем.
От съдържанието на неоспорения обвинителен акт се установява
повдигнато срещу ищеца обвинение при твърдяното съдържание.
С протокол № 27 от 25.01.2019 г. на Дисциплинарната комисия към
Зоналния съвет на БФС-София се установява да е разгледано писмо от
изпълнителния директор на БФС относно повдигнати обвинения срещу ищеца
5
и още двама футболисти за образуване на организирана престъпна група с цел
извършване на престъпления против спорта. Взето е решение на основание чл.
46 ал. 2 от Дисциплинарния правилник на БФС за спиране състезателните
права на обвинените лица, в това число и на ищеца.
От неоспорени в процеса публикации от 25.01.2019 г. се съобщава, че
БФС спряло правата на ищеца и друго лице от Банско. Публикациите се
позовават на повдигнати обвинения, а изданието „КЛУБ Z“ възпроизвежда
съобщение с указан източник БФС, възпроизвеждащо мотивите към писмото
с конкретизация, че обвиненията срещу В. и Топузов са за манипулиране на
двубои с участието на ОФК Банско през сезон 2016-2017 г. във Втора
професионална лига. Разследването на случая се проведе с участието на
Икономическа полиция към МВР.
Публикация от 26.01.2019 г. в изданието „България ДНЕС“ представя
случая ведно с пресъздаден разказ на Х. Г. и възпроизведено негово мнение за
загубени срещи и получавани премии за загубени мачове.
От представеното копие на трудова книжка на Л. В. В. се налага извод,
че трудовото му правоотношение с ФК Банско ООД е прекратено на
25.07.2016 г. на основание чл. 325 ал. 1 т. 3 КТ. Свидетелите А. и А. определят
ищеца за активен футболист и към 2018 г.
От събраните доказателства се установява, че през периода 14.05.2019 г.
до 27.10.2021 г. ищецът е присъствал на 16 открити съдебни заседания пред
Специализирания наказателен съд и на 6 открити съдебни заседания пред
Апелативния специализиран наказателен съд. Протоколът от съдебното
заседание на 10.06.2020 г. отразява, че ищецът не се явил лично в съдебната
зала.
По повод на повдигнатото обвинение срещу ищеца е взета мярка за
неотклонение парична гаранция в размер на 1500 лв.
Свидетелят А. сочи да е чул от медиите за наказателно дело срещу
ищеца за уреждане на мачове и незаконно черно тото. Свидетелят Чул се с
ищеца, срещнали и се той му обяснил в детайли за какво става въпрос.
Свидетелят сочи ищецът да е планирал да се развива с футбол и след
като спре с футбола. Бил записал висше образование в НСА с треньорски
профил. Започнал и изграждането на детска школа в Гоце Делчев. Тези идеи
6
обаче останали нереализирани. Определя темата за черното тото в България
като наболяла сред обществото и споделя за промяна в отношението към
ищеца – започнаха да странят от него. Сочи, че след спиране на
състезателните права на ищеца той няма право на спортна дейност в
лицензирани футболни клубове. Вече не го виждал и да идва на площадката,
където приятелски се събирали да играят футбол. Свидетелят повикал ищеца
да работи в неговата кравеферма като общ работник, за да му помогне някак.
Много пъти му давал и допълнително пари включително, за да идва до София
за съдебните заседания.
Свидетелят видял ищеца променен. Сочи, че в гр. Гоце Делчев футболът
е общоприет спорт и като дете ищецът печелил много турнири. Преди
наказателното дело сред футболистите и подрастващото поколение бил
регионална звезда, понеже играе в „А“ група. Бил много добре приет от
всички. След повдигане на обвинението му забранили да играе футбол,
организиран от БФС, включително за аматьорските лиги. За приключилото
дело разбрал и от ищеца, и от медии. През 2024 г. ищецът се включил във
футболна лига на мини стадиони, където неговият отбор, в който играл като
състезател, завършил на първо място.
Свидетелката А. сочи да живее с ищеца на семейни начала повече от 16
години (преди 30.05.2024 г.). Също споделя, че към датата на повдигане на
обвинението бил активен футболист, а доходът му като такъв бил основният
доход на семейството. Когато му спрели правата, той останал без работа.
Депресирал се. Имал амбиции, свързани с футбола като след приключване на
активната му кариера мислел да продължи като треньор. Наложило се
свидетелката да издържа семейството със своите доходи, а впоследствие
ищецът започнал работа като общ работник. Получавали отворени призовки,
което притеснило ищеца, че съседи могат да прочетат какво пише там.
Отношението на най-близките от семейния кръг не се променило, но
свидетелката усетила промяна в отношението към ищеца у съседи, познати и
приятели.
Преди обвинението бил изключително спокоен. Впоследствие станал
много изнервен, не му се говорело, не му се правело нищо. Не откликвал и на
нейни предложения или на предложението на децата да отидат някъде или да
направят нещо заедно. На свидетелката не е известно друго отрицателно
7
събитие в живота на ищеца, съпътстващо наказателното производство.
При така възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът
намира следното:
Съгласно чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени от незаконно обвинение, ако обвиненият бъде оправдан. Това
принципно положение съвместява отговорността на държавата да предприеме
всички необходими действия за разследване на поведение, възприето от
държавното обвинение като престъпно и санкционирането му. Същевременно
обаче наказателният закон ангажира разследващия орган да привлече към
наказателна отговорност конкретно лице при наличие на достатъчно
доказателства за виновността на това лице в извършване на престъпление от
общ характер (чл. 219 ал. 1 НПК). С оглед утвърдената презупцията на чл. 31
ал. 3 от Конституцията на Република България повдигането на обвинение
предполага разумно обосновано предположение, че конкретно лице виновно е
осъществило конкретно поведение, обявено от закона за престъпление. По
силата на чл. 16 НПК тази презумпция се преодолява едва с влязла в сила
осъдителна присъда. В рамките на правомощието за ръководство и контрол на
разследването (чл. 196 НПК) прокурорът на собствено основание дължи да
гарантира, че към наказателна отговорност е привлечено лице, за което има
достатъчно и проверими данни да е извършило престъпление. Проверка за
обоснованост на преположението е наложителна и в края на досъдебното
производство въз основа на всички събрани доказателства включително и по
повод на представена от обвиняемия гледна точка за изследвания случай (чл.
226 НПК). Освен да формира извод при указаното съдържание прокурорът
следва да е в състояние и да докаже в състезателно производство всички
факти, обуславящи оборване на презумпцията за невиновност. Когато при
заключителната проверка прокурорът се убеди, че са събрани необходимите
доказателства за повдигане на обвинение пред съда и не са налице предписани
от закона пречки за развитие на наказателното производство, обвинителната
функция го ангажира да състави обвинителен акт, да внесе делото в съдебно
производство (с характерната за него публичност) и да поддържа
обвинението. Достигнатият извод от наказателния съд, че събраните
доказателства в съдебното производство не опровергават презумпцията за
8
невиновност, обуславя оправдаване на подсъдимия, обосновава незаконност
на обвинението и ангажира имуществената отговорност на държавата да
възмезди обвинения за причинените му имуществени и неимуществени вреди,
доколкото те са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.
Без значение остава дали и доколко представителят на обвинението, в който и
да било момент от производство, е могъл да предвиди и предотврати
евентуалните негативни последици от повдигнатото обвинение (чл. 4 ал. 1
ЗОДОВ). Обезщетението се определя глобално за твърдяните и доказани в
процеса вреди.
Страните не спорят, че наказателното производство е приключило с
влязла в сила оправдателна присъда, а единствено досежно размера на
справедливото обезщетение за претендираните в случая неимуществени
вреди.
Настоящият състав приема, че оценката за въздействие на наказателното
обвинение в личностен аспект включва както засягането на строго личните
блага – здраве, свобода, чест и достойнство, така и върху личния живот на
ищеца, разбиран като съвкупност от отношенията в най-тесния семеен кръг.
Подложената на съмнение презумпция за невиновност само по себе си
засяга честта и личното възприятие за социална ценност у личността,
обуславящо и негативни преживявания с произтичаща от това отговорност за
обезвреда. В този смисъл и обичайните вреди като ноторно известни не
подлежат на доказване. Ищецът обаче дължи да докаже отклоняващите се от
обичайните вреди. Свидетелските показания не разкриват относимо към
процесния случай утежнение при преживяванията у ищеца. Свид. А.
потвърждава твърдяната от ищеца, но и обичайна в ситуацията повишена
раздразнителност. Не се установява обаче това да е рефлектирало негативно
върху личния живот на ищеца в указания вече смисъл. Напротив,
свидетелката сочи на срещано от ищеца разбиране в най-близкия му семеен
кръг.
Социалният аспект от въздействието на незаконното обвинение включва
отражението му върху начина, по който бива възприемана личността –
репутацията й в приятелския кръг, а и в рамките на социалните й
взаимоотношения. Публикациите и свидетелските показания разкриват
непредписано от правилата разгласяване на повдигнатото обвинение във
9
фазата на досъдебното производство. Присъщата на досъдебното
производство тайна е призвана да съвмести както публичния интерес от
разкриване на престъплението, така и личния интерес за обвиняемия,
предотвратявайки неоправданото засягане на доброто му име. В случая обаче
не се установява информацията за образуваното досъдебно производство да е
предоставена незаконосъобразно от прокуратурата. От самите публикации се
налага извод, че източник на тази информация е трето на спора лице –
Българският футболен съюз. В контекста на задължението да утвърждава
законовия ред прокуратурата е призвана да минимализира опасността
обоснованото предположение да се реализира към последващ момент. В тази
насока са както предвидените от наказателния закон мерки за неотклонение,
така и регламентираното правомощие с чл. 145 ал. 1 т. 5 от Закона за
съдебната власт, прокурорът да информира компетентния орган за
предприемане на неподвластни му принудителни административни мерки и
годни да осуетят последваща реализация на идентифицираното престъпление.
Ето защо достигнатият извод за наличие на достатъчно данни за извършено
престъпление от конкретно лице оправомощава прокуратурата да информира
органа, администриращ дейността, с чието осъществяване се свързва и
установеното в случая престъпление. Ето защо информирането на
националната спортна федерация, призвана по закон да администрира
футбола в България е дължимо от страна на държавното обвинение.
Българският футболен съюз на собствено основание преценява как да
използва поверена му информация. Презумпцията за невиновност и
очертаните вече правила за опровергаването й осигуряват конституционно
прокламираната гаранция за човешкото достойнство (чл. 4 ал. 2 от
Конституцията). Затова и служебно достигната чувствителна информация
задължава разполагащия с нея да я използва по предназначение и да
гарантира, че го прави по начин, недопускащ увреждане на чужди легитимни
интереси (чл. 41 ал. 1 изр. второ от Конституцията). Достойнството и доброто
име на личността са конституционно утвърдена граница на обществения
интерес от достъп до информация. Оповестяването на повдигнато обвинение
извън предписаните от закона правила води до неправомерно засягане на
лично право при нарушение на чуждо задължение. Следователно налага се
извод, че разгласяването на повдигнатото обвинението от страна на БФС, с
което може да бъде обяснено логично и накърнената репутация на ищеца в
10
обществото, не се намира в пряка и непосредствена причинна връзка с
незаконното обвинение. Отсъствието на този елемент от фактическия състав
изключва отговорността за обезвреда, поради което и изводимите от
разгласяването вреди за ищеца не подлежат на отчитане при определяне
размера на обезщетението.
Социалната роля на личността намира израз и в професионалната й
реализация. Ето защо и при остойностяване на справедливото обезщетение на
преценка подлежи въздействието на наказателното производство върху
професионалната насоченост у ищеца. Страните не спорят, че спрените
състезателни права са препятствали ищеца да продължи състезателната си
кариера при твърдение да е разполагал с такава възможност в рамките на 2-3
години. Доколкото този период се припокрива с висящото наказателно
производство налага се извод, че повдигнатото обвинение се явява пряка и
непосредствена последица за значителната промяна в живота на ищеца в
очертания времеви период.
Съгласно чл. 6 от Наредба № 2 от 27 март 2017 г. за професионалната
правоспособност и квалификацията на спортно-педагогическите кадри –
отменена, но действала към датата на повдигнатото обвинение, а и чл. 8 ал. 2
от Наредба № 1 от 4 февруари 2019 г. за треньорските кадри предписват като
минимално изискване за заемана на треньорска длъжност висше образование.
Ищецът не твърди да е разполагал с такова, а свидетелят А. сочи да е бил в
процес на придобиването му, което не се осъществило. При отсъствие на тази
предпоставка няма основание да се смята, че именно повдигнатото обвинение
е препятствало треньорската кариера на ищеца. Дори хипотетично да се
приеме, че разколебаното доверие към ищеца лишава ищеца от възможност да
упражнява треньорска професия, от доказателствата се налага извод това да е
пряк и непосредствен резултат от неправомерно разгласената информация от
БФС, а не от повдигнатото обвинение.
Определеното обезщетение от първоинстанционния съд от 15 000 лв.
покрива както обичайните вреди, така и наложеното от незаконното
обвинение преждевременно прекратяване на състезателната кариера на
ищеца. Ето защо и решението в обжалваната му част следва да бъде
потвърдено изцяло.
11
По разноските във въззивното производство
При установения изход от спора въззивникът Нормата на чл. 81 ГПК
свързва изследването на въпроса за отговорността за разноски с нарочно
заявено искане. Такова в процеса не е заявено, поради което безпредметно
остава обсъждането дали страните си дължат взаимно разноски в настоящото
производство.
Мотивиран от изложеното Апелативен съд-София, ГО, 1 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение рег. № 105 от 09.01.2025 г. по гражданско
дело № 20241100101237 по описа на Софийски градски съд, ГО, І-18 състав в
обжалваната част, с която предявеният иск от Л. В. В. за сумата от 100 000 лв.
е отхвърлен за разликата над 15 000 лв.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчване на
препис с касационна жалба пред Върховния касационен съд при условията на
чл. 280 ал. 1 и ал. 2 ГПК, а в частта за разноските – пред настоящия състав при
условията и по реда на чл. 248 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12