Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Б.Слатина, 15.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори граждански състав, в публично съдебно заседание на 16 октомври, Две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТИХОМИР ВЕЛЬОВСКИ
при секретаря Соня Ралчева, като разгледа докладваното от Съдия Вельовски гр.д. № 259/2019 год. по описа на РС-Б.Слатина, за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от М.К.Б., ЕГН **********,***, Н.Р.Н., ЕГН **********,*** и Н.Б.М., ЕГН **********,***, и тримата чрез процесуалният си представител адв.В.С. от ВрАК с адрес ***, против Д.А.С., ЕГН **********,*** и К.А.П., ЕГН **********,***, с която се иска съдът да постанови съдебно решение по силата на което да признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици по наследство на 5/8 ид.ч., като правата на първата и втория от тях са в размер на по 2/8 ид.ч., а на третия в размер на 1/8 ид.ч. от подробно описания в исковата молба поземлен имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 07702.155.22, землище 07702, кадастрален район 155, поземлен имот 22 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Б.С., одобрен със Заповед № РД-18-267/25.08.2017г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ на имота 19097 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска и начин на трайно ползване – НИВА, с категория на земята при неполивни условия – трета в местността „С. път“, с граници: ПИ с идентификатори 07702.155.5, 07702.155.45, 07702.155.58, 07702.155.21 и 07702.155.4, находящ се в землището на гр.Б.С., обл.В..
Желаят със решението съдът да обезсили(отмени) нотариален акт за собственост на недвижим имот извършен по обстоятелствена проверка № 157, т.II, peг. № 2983, н.д.№ 338/08.06.2017 год. на нотариус А.К.с район на действие РС-Б.С., вписан в Служба по вписванията гр.Б.С. вх. рег.№ 2015/08.06.2017г., акт № 75, том 4, дело № 670/2017г. по описа на Служба по вписванията гр.Б.С..
Съдът с протоколно определение, постановено в с.з. на 16.07.219г., е конституирал като ответник по делото С. Д. С., с ЕГН **********,*** и необходим другар (съпруг) на ответницата Д.А.С..
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
чл.124,ал.1 от ГПК и чл.537,ал.2 от ГПК.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приложено е
заверено копие от нотариално дело № 338/08.06.2017 год. по което е издаден нотариален акт № 157, т.II, peг. № 2983,
н.д.№ 338/08.06.2017 год. на нотариус А.К.с район на действие РС-Б.С..
Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след
преценка на доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното:
В исковата молба се навеждат доводи, че страните по делото са част от наследниците по закон на общата им наследодателка П.И. ***, починала на 12.04.1972г. В наследство от същата им е останал земеделски имот в землището на гр.Б.С., общ.Б.С., обл.В., ЕКАТТЕ 07702, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 07702.155.22, землище 07702, кадастрален район 155, поземлен имот 22 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Б.С., одобрен със Заповед № РД-18-267/25.08.2017г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ на имота 19097 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска и начин на трайно ползване – НИВА, с категория на земята при неполивни условия – трета в местността „С. път“, с граници: ПИ с идентификатори 07702.155.5, 07702.155.45, 07702.155.58, 07702.155.21 и 07702.155.4.
По силата на решение № 00001/28.12.1999г. са възстановени по реда на ЗСПЗЗ правото на собственост на нейните наследници притежаваните от нея зем.земи в землището на гр.Б.С., един от които е процесният: НИВА от 19.096 дка, трета категория, находяща се в м. „С. път", представляваща имот № 155022, при граници: имот № 155045; № 155005, № 155004,№ 155021, № 155058.
През есента на 2018г., по повод снабдяване с документи за този имот от службите АГКК, установили, че ответниците през лятото на 2017г. са се снабдили по реда на чл.587, ал.2 от ГПК с нотариален акт за собственост на имота по давностно владение.
Предвид на това ищците посочват в и.м., че намират това действие на ответниците за незаконосъобразно, тъй като спрямо тях липсват условията и предпоставките по чл.79 от ЗС, за да възникне в тяхна полза право на собственост върху този имот по давност.
Предвид гореизложеното за ищците се
породил правен интерес от търсената съдебна защита.
В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК от ответниците е депозиран писмен отговор във връзка с предявената искова молба, с който оспорват иска изцяло. Не оспорва факта, че имота е възстановен на наследниците на П.И. ***, но процесният имот е владян и ползван единствено и само от тях, а преди това от тяхната покойна майка и праводател П.Й.П.. Правят и възражение за изтекла придобивна давност по отношение на поземления имот, описан в нотариален акт за собственост на недвижим имот извършен по обстоятелствена проверка № 157, т.II, peг. № 2983, н.д.№ 338/08.06.2017 год. на нотариус А.К.с район на действие РС-Б.С., вписан в Служба по вписванията вх.рег.№ 2015/08.06.2017г. по описа на Служба по вписванията при РС-Б.С.. Твърдят, че владението на ответниците, заедно с присъединеното владение на майка им – техен праводател, макар и недобросъвестно е от момента на възстановяване на собствеността върху процесния имот и е повече от десет години. В с.з. проведено на 06.10.2019г. ответниците чрез процесуалният си представител са депозирали 2 бр. служебни бележки изд. от ЕТ „Н.М.” и от „Ен-Пропъртис” ЕООД, от които е видно, че са били сключени арендни договори, с които процесният имот е отдаван под аренда от ответниците и тяхната наследодателка П.Й.П., от 27.09.2004г., 25.08.2011г. и 25.07.2018г., във връзка с предявено възражение в писмения отговор.
От приложено и прието по настоящето дело заверено копие от нотариално дело № 338/08.06.2017 год. на нотариус А.К.с район на действие РС-Б.С. е видно, че предмет на обстоятелствената проверка е бил процесният поземлен имот: нивата от 19.096 дка, трета категория, находяща се в м. „С. път", представляваща имот № 155022, находящ се в землището на гр.Б.С., обл.В., който е бил възстановен с решение № 00001/28.12.1999г. на ПК Б.С. на наследници на П.И. Я.(л.4 и 55-56 от делото), за който е приложено у-ние за наследници № 1896/17.05.2017г. на Община Б.С., в което са вписани нейните живи наследници, които са страни в настоящият исков процес.
Въз основа на писмените доказателства и разпитаните пред Нотариуса трима свидетели, ответниците Д.А.С. и К.А.П. се снабдили с констативен нотариален акт за собственост на зем.земи придобити по давностно владение. Преди снабдяването с констативен нотариален акт Д.А.С. била сключила граждански брак със съпруга си С. Д. С..
По делото са разпитани свидетелите Ц.Л.П.и П.М.С..
Свидетелят Ц.Л.П./без родство със страните по делото/ заяви, че познава ищците по делото М.Б., Н. Н. и Н.М.. Те го наели да подготвя документите за изкупуване на техните идеални части от имот, което било през миналата година, но с точност не помни датата. Имотът представлявал нивата, останала от наследството от бабата на всички наследници. Свидетелят се снабдил с всички документи от поземлена комисия. Този имот от 19 декара се намира в землището на гр.Б.С.. Той подготвил документите. За снабдяването с документите нямали затруднения, но в Поземлена комисия самият Нотариален акт не бил представен там, а нивата се водела още на стария собственик. Ищците искали да продадат имота на една софийска фирма „Лайт Инвестмънт“. Те му платили за идеалните части като превели парите по банков път., но не можали да изповядат сделката, защото в агенцията по вписвания се проверило и се установило, че имотът е придобит по давностно владение.
Във връзка със сделката разбрали, че има вече Нотариален акт по давностно владение. Поради това сделката със софийската фирма не се осъществила и клиентите си върнали парите. Ищците останали учудени, че има други собственици на имота.
Свидетелят П.М.С., който заяви, че живее на семейни начала с ответницата К.П., посочи, че желае да бъде свидетел на съда, въпреки разясненото му право на отказ. Същият сочи, че живеят с К. около 20 години и от съвместното им съжителство имат родено едно дете-момче на 15 години.
Знае, че заедно със сестра й Д. имат наследствен имот, като нивата на „С. *** от 19 декара е от наследство от майка им П.П. и те го стопанисват, от както е починала 2008 година. Преди това майка им е стопанисвала нивата. Те имат и други имоти в гр.Б.С., пак ниви, като имали и къща, но я продали. Свидетелят посочва, че е добре запознат с имотното състояние на К.. Преди две години - 2017 година, ходили при нотариус за тези показния които дава свидетеля и ги подписал, тоест да узаконят имота. Причината не била, че някой друг е търсил тези 19 декара. Рентата получавали двете сестри Д. и К.. Свидетелят не познава други наследници или техни роднини. Сигурен е, че само те двете са получавали рентата, тъй като живеят заедно с К. и плащането ставало с превеждане по банков път. Размерът на рентата през годините варира като последно плащането било по 50 лв., като тази година отново получили рента.
Тази земя в момента се ползва от г-н Н.М., като имат сключен договор с него. Пряк контакт с г-н Н.М. свидетелят също има, тъй като в землището на с.П. притежава нива и също има сключен договор с него. На място е ходил да види къде се намира нивата на „С. път“, тъй като му било любопитно.
Преди подаване на исковата молба за оспорване на този Нотариален акт свидетелят не знае дали някой друг е имал претенции за този имот.
От така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
І. ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
чл.124,ал.1 от ГПК.
Искът по чл. 124, ал. 1 ГПК е претенция на собственика на имота да установи със сила на присъдено нещо правото си срещу лице, което му го оспорва или го смущава. Целта на защитата е разрешаването на спора за материално право, като бъде установено действителното правно положение в отношенията между страните във връзка с конкретния имот и да се осуети занапред възникването на нов спор за материалното право на същото основание. Уважаването на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК предполага установяването от страна на ищеца, с оглед доказателствената му тежест, че той е собственик на процесния имот на соченото основание, както и интерес от установяването му, който е налице при оспорване правото на собственост от ответника. В процесния случай съдът намира, че ищците имат правен интерес от предявяването на положителен установителен иск за собственост, предвид оспорване правото им на собственост върху процесния имот от страна на ответниците. Следователно предявения установителен иск е процесуално допустим.
В конкретният казус се признава и не се спори, че ищците и ответниците са наследници на П.И. ***, починала на 12.04.1972г., видно от представено с исковата молба у-ние за наследници(л.5-6 от делото). Не се оспорва факта, че ответниците Д.А.С. и К.А.П. се снабдили с нотариален акт № 157, т.II, peг. № 2983, н.д.№ 338/08.06.2017 год. на нотариус А.К.с район на действие РС-Б.С., удостоверяващ право на собственост по силата на давностно владение по отношение на процесния поземлен имот. За тези обстоятелства са представени и писмени доказателства.
Оспорва се от ищците, че ответниците, в качеството си на наследници на П.И. Я. не са станали собственици на процесните имоти на основание давностно владение.
Съдът след преценка на целият доказателствен материал събран в хода на настоящият исков процес, намира оспорването на ищците за основателно, по следните съображения:
Сънаследник може да придобие по давност останал в наследство недвижим имот, ако упражнява фактическа власт върху него повече от десет години и ако отблъсне фактическата власт на другите сънаследници /чл.79, ал.1 ЗС/. При наследствени имоти се смята, че упражнявайки фактическа власт върху целия имот, сънаследникът владее своята идеална част и държи частите на останалите сънаследници, като в този случай, за да се приеме, че владее целия имот – само и изключително за себе си, е необходимо този сънаследник да е противопоставил на останалите своето намерение за това. Обикновеното неползуване на имота не води до изгубване на правото на собственост. Неупражняването на фактическа власт върху съсобствения имот, само по себе си, не представлява отказ от права. Манифестирането на намерението да се свои целия имот е същественият елемент от предвиденото в чл. 79 от ЗС придобивно основание. Промяната в намерението, с което сънаследникът упражнява фактическата власт върху имота, следва да бъде демонстрирана по категоричен начин и не може да се предполага. То трябва да се противопостави на останалите сънаследници, като в исковия процес следва да бъде установено, че противопоставянето е достигнало до знанието им.
Промяната в намерението не трябва да остане скрита, тя трябва да намери външна изява в предприемане на конкретни действия, които да станат достояние на останалите съсобственици и да показват несъмнено, че наследникът, който упражнява фактическата власт, отрича техните права върху имота и го държи само за себе си, тъй като собствеността не се губи при неизползването на имота. Щом като във вътрешните отношения между сънаследниците се счита, че те са държатели на чуждите идеални части - владеят ги от тяхно име и за тяхна сметка - наследниците, които не ползват имота, не трябва да доказват активно поведение, а обратното - то трябва да бъде предприето от този, който променя намерението си и от държател става владелец. Липсата на фактически действия, чрез които ответника да е манифестирал спрямо другите сънаследници субективното си отношение за своене на процесния имот, както и липсата на доказателства, установяващи, че останалите сънаследници са разбрали за промененото отношение на владеещия сънаследник, да упражнява фактическата власт само за себе си, дава основание да се приеме, че не е налице явно и необезпокоявано владение по смисъла на чл.79, ал.1 ЗС, което да е довело до придобиване на собствеността по давност.
Съгласно чл. 77 от Закона за собствеността, правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Нормата е ясна, не се нуждае от тълкуване, а конкретният казус не съдържа специфика, която да наложи някаква особеност в приложението на закона и да доведе до някакви други изводи в противоречие с константната съдебна практика. Характерно за способите за придобиване на вещни права е това, че те са установени от закона.
Съгласно разпоредбата на чл.154 ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения.
Предвид разпоредбата на чл.79 ал.1 от Закона
за собствеността, правото
на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 10 години.
С осъществяване на условията по чл.79 ал.1 ЗС владелецът придобива в собственост владения обект и без значение за настъпване на предвидената от закона правна последица е, че същата вещ дотогава е била притежание на друг правен субект. Правата на последния се погасяват с придобиването им от новия собственик. За субективния елемент на придобивната давност е от значение намерението, с което се владее вещта, а не причините, поради които владелецът счита имота за свой.
Снабдяването с констативен нотариален акт не е елемент от фактическия състав на чл.79 ал.1 от ЗС. Нотариалното удостоверяване има за цел да даде известност на вече настъпилата правна последица, формално да легитимира собственика като такъв пред трети лица, като се снабди с документ за правото си. В този смисъл е и трайната съдебна практика - Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ОСГК на ВКС по тълк.д. № 11/2012 г.-„Обстоятелството, че издаването на констативен нотариален акт се извършва по специално регламентиран от закона ред, след проверка от нотариуса на представени писмени доказателства или след разпит на трима свидетели, не обосновава презумпция за вярност на направения от него извод относно принадлежността на правото на собственост, предвид факта, че тази проверка се извършва в рамките на едностранно охранително производство, в което оспорващата страна не е участвала”.
Фактическият състав на чл.79 ЗС изисква
упражняване на фактическа власт в нужния срок и това следва да е непрекъснато,
явно и несмущаващо и с ясно изразено намерение у владелеца за своене на вещта.
Само с осъществяването на посочените условия владелецът придобива в собственост
владеният обект.
От доказателствата по делото се установи по
безспорен и несъмнен начин, че условията на фактическия състав на чл.79 ал.1 от
ЗС, а именно, да е изтекъл предвидения в закона десет годишен период на
владеене, което не само следва да е непрекъснато, но и явно, необезпокоявано и
несмущавано от когото и да било, не са изпълнени от ответниците.
Действително ответниците още с представения писмен отговор посочват, че имотът е отдаден от тях под аренда, като наследници на майка си П.П., а преди това, приживе, е отдаден под наем и от тяхната майка, видно и от приложените по делото 2 бр. служебни бележки и от разпита на допуснатия по тяхно искане свидетел.
Нотариалното производство при издаването на констативния нотариален акт е едностранно и не разрешава правен спор, и нотариалния акт по чл.587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик. Оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму, след издаване на акта. Следователно, за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик. Това оспорване не се развива по правилата на чл.193 ГПК, тъй като не касае истинността на документа нотариален акт, а съществуването на удостовереното с него право. Констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК, като резултат на специално уредено от закона производство за проверка и признаване съществуването на правото на собственост, притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда, като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение. За да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик. Предвид обвързващото и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на правото на собственост, оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право.
Само факта на отдаване имотите под
наем/аренда/ не е основание за придобиване имотите по давност. Ползването на
имотите лично или чрез отдаването им на трети лица, е част от правомощията на
съсобственика по чл. 31, ал. 1 от ЗС. Действията, чрез които се осъществява, не
отричат правата на другите съсобственици, поради което не могат и да обосноват
извод за несъмнено владение.
С оглед доказателствата по делото се налага
извода,че ответниците не са придобили по давност процесните поземлени имоти в продължение на 10
години, тъй като не се установи владението върху имотите да е било постоянно,
непрекъснато, явно, несъмнително и с намерение да се държат същите като свои
собствени в рамките на 10 години преди да се снабдят с констативния нотариален
акт за собственост.
Съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства във връзка с твърденията и доводите на страните налага да се
приеме, че доказателствената сила на констативния нотариален акт № 157,
т.II, peг. № 2983, н.д.№ 338/08.06.2017 год. на нотариус А.К.с район на
действие РС-Б.С. е опровергана и е доказано
несъществуването на удостовереното с него право на собственост, придобито от Д.С.
и К.П..
Съгласно ТР № 1/06.08.2012г. по ТД №
1/2012г., ОСГК на ВКС, презумпцията на чл. 69 ЗС, в случая не се прилага, тъй
като юридическият факт, от който произтича съсобствеността е наследяване, или доказването, че ответниците са владяли
имотите през посочения период, не значи,
че са владели с нужното намерение за своене. Необходимо и задължително условие е това негово
намерение да е било доведено до знанието на останалите сънаследници.
Доказателства за факти в подкрепа на последното не са представени.
Предвид гореизложеното съдът приема за
доказано от ищците, че към датата на предявяване на исковата молба ответниците
са били държатели, а не владелци на приспадащите им се идеални части от имотите,
възстановени от ПК – Б.С. на наследниците на П.Я..
Безспорно е, че правото на собственост върху
земеделските земи е възстановено на наследниците на общия наследодател П.Я.,
при което упражняването на фактическата власт върху земеделските земи не
изключва владението на останалите възстановени съсобственици. Съгласно
константната практика на ВКС в случаите, когато съсобствеността произтича от
наследяване, съсобственик, който ползва съсобствения имот владее своята идеална
част, а по отношение на идеалните части на останалите съсобственици упражнява
фактическата власт в качеството на държател.
Както бе посочено, от представените писмени
доказателства се установи, че ответниците Д.А.С.
и К.А.П., а приживе и тяхната майка П.П.
са сключили арендните договори от 27.09.2004г., 25.08.2011г. и 25.07.2018г. не в лично качество, а в качеството си на наследници на
общия наследодател П.Я., от което следва, че те не са имали намерение за своене
на процесните земи.
Договорите за отдаване под аренда на
процесните земеделски земи и документи за плащане на рента не са основание за
възникване и установяване на право на собственост или владение. Същите имат
облигационен характер и са неприложими относно установяване наличие на
придобивна давност.
Сключването на договори за наем съставлява
управително действие по отношение на процесните имоти и сами по себе си те не
могат да обосноват извод за наличие на явно е несъмнено владение.
За да е налице владение, годно да произведе
правни последици, е необходимо упражняването на фактическата власт за себе си да
е постоянно е непрекъснато, да е явно и несъмнено. Ответниците са придобили
правото на собственост от прекия им наследодател като държане. При промяна на
намерението на субекта, упражняващ фактическата власт да се държи вещта като
своя, вместо за другиго, или като обща, това трябва да бъде изразено по
несъмнен начин, чрез действия, които не будят съмнение за отричане на чуждата
власт по отношение на вещта и не допускат чужди действия. В тежест на ответниците
е да докажат извършване на такива действия след придобиване на фактическата
власт.
За да се приеме, че ответниците /чиято е
тежестта на доказване/ са придобили имотите по давност, те следваше да
установят момента от който са превърнали държането на идеални части във
владение, т.е. започнали са да държат тези части като свои и са демонстрирали
по някакъв начин промяната в тези намерения, по несъмнен и явен начин да
показва промяната в намеренията на ответниците по отношение идеалните части на
останалите.
Разпитаният по делото свидетел, допуснат по
искане на ответните страни, установи единствено, че ответниците са извършвали
действия по управление на съсобствеността, като са сключвали договор за наем и
са получавали рента. Показанията не установяват тезата, че ответниците са
установили владение върху имота, нито пък, че ответниците и наследодателят им П.П.
са отблъсвали владението на ищците.
Отдаването под наем или аренда на
сънаследствени земеделски имоти няма вещно правни последици и представлява
действие на обикновено управление. Това не обективира намерение за владение
чрез упражняване на фактическа власт върху претендираните идеални части от тези земеделски земи. По
делото не се установи явно и недвусмислено ответниците да са установили
фактическа власт върху претендираните имоти.
Ответниците не доказаха, че като държатели на
наследствените ид. части на ищците са променили намерението, с което държат
тези идеални части, започнвайки да държгат имотите за себе си.
Не се представиха доказателства прекият
наследодател П.П. да е уведомил ответниците по ясен и категоричен начин, че не
ги признава за собственици и че владее за себе си техните ид. части от
земеделските земи, оставени им по наследство от общия им наследодател П.Я..
Предвид изложеното съдът приема, че ответниците
не доказаха, че са придобили по давност идеалните части на ищците от процесните
земи в продължение непрекъснато, явно давностно владение, поради което направеното
възражение се явява неоснователно и недоказано.
Водим от гореизложените съображения следва да се приеме за установено по отношение на ответниците Д.А.С., К.А.П. и С. Д. С., че ищците М.К.Б., Н.Р.Н. и Н.Б.М. са собственици по наследство общо на 5/8 ид.ч., като правата на първата и втория от тях са в размер на по 2/8 ид.ч., а на третия в размер на 1/8 ид.ч. от процесния поземлен имот.
ІІ. ПО
ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.537,ал.2 от ГПК, с който се
иска отмяна на констативен нотариален акт № 157, т.II, peг. №
2983, н.д.№ 338/08.06.2017 год. на нотариус А.К.с район на действие РС-Б.С.,
вписан в Служба по вписванията гр.Б.С. вх. рег.№ 2015/08.06.2017г., акт № 75,
том 4, дело № 670/2017г. по описа на Служба по вписванията гр.Б.С..
Трайната съдебна практика на ВКС се придържа към становището, че претенцията по чл.537, ал.2 ГПК може да бъде предявено само при условията на обективно съединяване с иск за собственост и никога самостоятелно, тъй като в последната хипотеза се приема, че би липсвал правен интерес от предявяването й. Разпоредбата на чл.537, ал.2 ГПК урежда задължение на съда да отмени, респ. измени, порочен охранителен акт.
Правилото на изречение последно от цитираната разпоредба представлява законна последица от уважаване на предявеният в случая установителен иск за принадлежността на правото на собственост и се прилага служебно от съда, независимо дали е направено или не искане от страната в тази насока. Тази последица, обаче е относима и може да се приложи само за констативни нотариални актове, но не и спрямо такива, които имат диспозитивен характер.
Предявеният иск за собственост по делото касае 5/8 ид.ч. част от процесния
недвижими имот. Следователно, с оглед доказателствата по делото, касае се за
искане, чието уважаване или отхвърляне в конкретния случай е изцяло обусловено
от изхода на делото по отношение на главния иск. В настоящият случай
предявеният установителен иск, който е главен се отнася за 5/8 ид.ч. от имота,
е уважен като основателен, което логично води до същия правен резултат и по
отношение на обусловената от него акцесорена претенция по чл.537, ал.2 ГПК-за
отмяна на нотариален акт
№ 157, т.II, peг. № 2983, н.д.№ 338/08.06.2017 год. на нотариус А.К.с
район на действие РС-Б.С. за собственост на
недвижим имот, придобит по давност,
но до размера касаещ собствената на ищците общо 5/8 ид.ч.( по 2/8 ид.ч. за М.Б. и за Н.Н., а за Н.М.
в размер на 1/8 ид.ч.) или над 2/8 ид.части за ответниците.
ІІІ. РАЗНОСКИ.
Ищците претендират разноски и такива им се дължат съгласно разпоредбата на чл.78,ал.1 от ГПК. При този изход на делото присъждането на сторените разноски в полза на ищците следва да се определи в общ размер от 559.00 лв., от които: 450.00 лв. адвокатско възнаграждение, 50.00 лв. заплатена държавна такса, 6.00 лв. такса за у-ние за данъчна оценка, 10.00 лв. държавна такса за вписване на исковата молба, 15.00 лв. такси за издаване на 3 бр. съдебни удостоверения, 3.00 лв. такса за издаване на препис от н.а. и 25.00 лв. такси на СГКК.
С оглед изхода на делото на ответниците не следва да им се присъждат разноски.
Водим от гореизложените мотиви и на основание чл.124,ал.1 от ГПК и
чл.537,ал.2 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците Д.А.С., ЕГН **********,***, К.А.П., ЕГН **********,***, и С. Д. С., ЕГН **********,***, че ищците М.К.Б., ЕГН **********,***, Н.Р.Н., ЕГН **********,*** и Н.Б.М., ЕГН **********,***, са собственици по наследство общо на 5/8 ид.ч., като правата на първата ищца и втория ищец са в размер на по 2/8 ид.ч. за всеки един от тях, а на третия ищец са в размер на 1/8 ид.ч., от следния поземлен имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 07702.155.22, землище 07702, кадастрален район 155, поземлен имот 22 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Б.С., одобрен със Заповед № РД-18-267/25.08.2017г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ на имота 19097 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска и начин на трайно ползване – НИВА, с категория на земята при неполивни условия – трета в местността „С. път“, с граници: ПИ с идентификатори 07702.155.5, 07702.155.45, 07702.155.58, 07702.155.21 и 07702.155.4, находящ се в землището на гр.Б.С., обл.В., възстановени с решение № 00001/28.12.1999г. на ПК Б.С. на наследници на П.И. Я., поч.на 12.04.1972г.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 от ГПК констативен Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 157, т.II, peг. № 2983, н.д.№ 338/08.06.2017 год. на нотариус А.К.с район на действие РС-Б.С., вписан в Служба по вписванията гр.Б.С. вх. рег.№ 2015/08.06.2017г., акт № 75, том 4, дело № 670/2017г. по описа на Служба по вписванията гр.Б.С., в частта над 2/8 ид.части от този недвижим имот, с който ответниците Д.А.С., ЕГН **********,***, и К.А.П., ЕГН **********,***, са признати за собственици по давностно владение на поземлен имот с идентификатор 07702.155.22, землище 07702, кадастрален район 155, поземлен имот 22 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Б.С., одобрен със Заповед № РД-18-267/25.08.2017г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ на имота 19097 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска и начин на трайно ползване – НИВА, с категория на земята при неполивни условия – трета в местността „С. път“, с граници: ПИ с идентификатори 07702.155.5, 07702.155.45, 07702.155.58, 07702.155.21 и 07702.155.4, находящ се в землището на гр.Б.С., обл.В., при извършена от нотариуса обстоятелствена проверка.
ОСЪЖДА ответниците Д.А.С., ЕГН **********,***,К.А.П., ЕГН **********,***, и С. Д. С., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на ищците М.К.Б., ЕГН **********,***, Н.Р.Н., ЕГН **********,*** и Н.Б.М., ЕГН **********,***, и тримата чрез процесуалният си представител адв.В.С. от ВрАК с адрес ***, направените от тях съдебно-деловодни разноски пред настоящата съдебна инстанция съразмерно с уважената част от исковете в общ размер от 559.00 лв.(Петстотин петдесет и девет лева), от които: 450.00 лв. адвокатско възнаграждение, 50.00 лв. заплатена държавна такса, 6.00 лв. такса за у-ние за данъчна оценка, 10.00 лв. държавна такса за вписване на исковата молба, 15.00 лв. такси за издаване на 3 бр. съдебни удостоверения, 3.00 лв. такса за издаване на препис от н.а. и 25.00 лв. такси на СГКК.
УКАЗВА на ищците да извършат отбелязване на решението в шестмесечен срок от влизането му в сила, на осн.чл.115, ал.2 ЗС, като уведомява, че след изтичате на този срок вписването на исковата молба губи действието си.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-В. в двуседмичен срок от уведомяването на страните, че е изготвено.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: