Р Е Ш
Е Н И Е
№
311
гр. Враца, 18.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ВРАЦА, втори състав,
в публично заседание на 26.06.2023г. /двадесет и шести юни, две хиляди
двадесет и трета година/, в
състав:
АДМ.
СЪДИЯ: КРАСИМИР
ГЕОРГИЕВ
при секретаря
Даниела МОНОВА, без участието на
прокурор, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ адм. дело № 751 по описа на АдмС – Враца за 2022 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 156 и сл.
от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/
във вр. със Закон за данъците върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/.
Образувано е по ЖАЛБА на К.П.П. ***,
срещу РЕВИЗИОНЕН АКТ № Р-04000621006725-091-001 от 08.08.2022 г., издаден от
органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение №
105/11.11.2022 г. от Директора на Дирекция ОДОП /Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“/ - Велико Търново при ЦУ /Централно управление/
на НАП /Национална Агенция за приходите/, за установени допълнителни задължения
по чл.17 от ЗДДФЛ, за периода 01.01.2018г. – 31.12.2020г., в общ размер
19 866.65 лв., от които 15 323.81 лв. главница и 4 542.84 лв.
лихва.
С жалбата се твърди, че ревизионният
акт е на първо място нищожен, поради неспазването на срока за издаването на РД, като при срок за издаване на РД до
30.05.2022г., същия е издаден на 14.07.2022г. при което не са спазени сроковете
по чл.114 ал.1 и ал.2 от ДОПК, като няма данни за приложението на чл.114 ал.4
от ДОПК. На второ място се твърди, че не са бали налице условията за прилагането
на чл.122 и сл. от ДОПК и се изразява категорично несъгласие да са били налице
обстоятелствата визирани в чл.122 ал.1 т.2 и т.7 от ДОПК – наличие на данни за
укрити приходи или доходи, както и че декларираните и/или получени приходи и
доходи да не са съответствали на имущественото и финансовото му състояние за
ревизирания период, за което се излагат доводи. По същество на спора се сочи,
че приемайки нулев размер на началното салдо органите по приходите изкривяват
по нататъшното развитие на процеса до степен, до която се получават подобни
необосновани заключения и ревизиращия екип е допуснал съществено нарушение,
като не е приложил Наръчника за извършване на проверки и ревизии на физически
лица, а е приел за начално салдо сумата 0.00 лв.,вместо да приложи дори и
някакъв осреднен минимален размер на началното салдо. Излагат се доводи на
несъгласие със застъпеното от органите по приходите становище по изплатените
парични средства от „К.К.“ ЕООД и „А.“ ЕООД през 2018г. и 2019г. Излагат се съображения,
че не са установени данни в качеството му на физическо лице да е извършвал
дейност, която да го задължава да води счетоводна отчетност съгласно Закона за
счетоводството. Твърди се, че органите на НАП тълкуват превратно фактите и
обстоятелствата по отношение на гражданските договори с „К. К.“ ЕООД и „А.“
ЕООД, относно продажба на л.а.“БМW 335D“ и сума получена по банков път от
лицето Х.Г., както и със закупените автомобили „BMV М550д х Драйф“ и BMV Х6“
закупени с финансов лизинг. Сочи се, че в Ревизионния акт липсва
обстоятелствена част, доказателства и основания за вменяване на въпросните
данъчни задължения изразяващи се в превишаване на разходите над постъпленията.
Отрича се категорично да му е връчвано Уведомление № Р-04000621 006725-139-001/06.04.2022г.,
както е посочено на л.5 от РА. Счита, че е нарушен чл.17 ал.1 т.2 от ДОПК и
резултатите от ревизията са манипулативно неверни със счетоводни похвати, като
изброените в жалбата. Твърди се, че е предоставил документи за предоставен му
от родителите заем от 50 000 евро и тази сума не е отразена в РА.
Неправилното определяне на началното салдо логически е довело и до неправилно
констатиране на данъчната основа, а от там и на дължимия данък и изобщо всички
други констатирани задължения. Иска се отмяна изцяло на оспорения РА, като
незаконосъобразен и необоснован. Претендират се разноски.
В с.з. процесуалния представител на жалбоподателя * Р.А. ***, развива
доводи за незаконосъобразност на обжалвания ревизионен акт по изложените в
жалбата съображения, както и с оглед заключението на ССчЕ и разпитаните
свидетели. Претендират се разноски по делото, съгласно представен списък.
Съображения за незаконосъобразност на РА
са изложени и в представени по делото писмени бележки от процесуалния
представител.
Ответникът - Директор на Дирекция „ОДОП“ – Велико
Търново, пред съда, чрез процесуалния си представител ** В.В. моли за
отхвърляне на жалбата, като неоснователна и недоказана, и потвърждаване, като
правилен и законосъобразен обжалвания ревизионен акт. Претендират се разноски
по делото, съгласно представен списък. Прави се възражения за прекомерност на
претендираното адвокатското възнаграждение. В писмена защита се излагат доводи
за законосъобразност на обжалвания РА и неоснователност на жалбата, за което се
излагат подробни мотиви, като са обсъдени заключението на допуснатата ССчЕ и
показанията на свидетелите.
Съдът,
като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт,
становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
Съгласно чл. 156, ал. 1 от ДОПК,
ревизионния акт, в частта, която не е отменена с решението по чл. 155, може да
се обжалва чрез органа пред административния съд по местонахождението му, в 14 /четиринадесет/
дневен срок от получаването на решението.
Жалбата
е депозирана в законния срок, видно от данните по делото, подадена е от
надлежна страна адресат на акта, срещу подлежащ на обжалване административен
акт, след изчерпване на фазата на административния контрол, поради което същата
е ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От
данните по преписката и делото е видно, че жалбоподателят К.П.П. е български
гражданин с регистриран настоящ и постоянен адрес ***, но живее в *** в собствено жилище. Същия е местно лице, по
смисъла на чл. 4 ал. 1 от ЗДДФЛ и като такова, съгласно разпоредбите на чл. 6
от ЗДДФЛ, е носител на задължението за данъци за придобити доходи от източници
в Република България и в чужбина. ** . Има регистрирана фирма ЕТ “К.П.П.“,
която е извършвала дейност „Търговия на дребно“ последно през 20**г., като
последния прекратен трудов договор е от 24.09.2012г. и за периода от 2014г. до
настоящия момент ЕТ не извършва дейност. Съгласно Протокол за проверка от
09.12.2021г. /на л.112, папка 2/ същия не живее на регистрирания адрес в ***, а
по данни на съседи е бил в апартамента със семейството си под наем преди
десетина години.
На
07.04.2019 г., на 11.04.2020 г. и на 10.04.2021 г. жалбоподателят К.П. подал ГДД /Годишна данъчна
декларация/ по чл.50 от ЗДДФЛ, съответно
за отчетните 2018г., за 2019г. и за 2020г. /на л.113-121,папка 2/, като декларирал облагаем доход от
трудови правоотношения в Приложение 1, съответно за 2018г. в размер на
28 416.99 лв., за 2019г. в размер на 46 711.99 лв. и за 2020г. в
размер на 19 293.80 лв., облагаем доход в Приложение 3 – доходи от друга
стопанска дейност за 2018г. в размер на 5 600 лв. и за 2019г. в размер на
15 000 лв.
Ревизионно
производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №
Р-04000621006725-020-001/30.11.2021г. /на л.125-126,папка 2/, издадена от Р. И. Ф. - ** , надлежно оправомощен за това,
съгласно представената Заповед №
1270/15.11.2021г. на Директора
на ТД на НАП Велико Търново /на л.162-163 от делото/. С посочената
ЗВР е определен обхват на ревизията – задължения по Данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.09.2019г. до 30.11.2020г.,
със срок за завършване на ревизията два месеца от връчване на ЗВР. Със
заповедта е разпоредено ревизията да бъде извършена от Б. Ц. З. – ** и Е.Л. М. -
** . Заповедта е връчена по електронен път на жалбоподателя К.П. на дата
16.12.2021г. /л.127, папка 2/.
Със
Заповеди за изменение на Заповед за възлагане на ревизия /ЗИЗВР/ от
14.02.2022г. /л.129, п.2/ и от 04.03.2022г. /л.133,п.2/, е удължен срока за
завършване на ревизията съответно до 16.03.2022г. и до 16.05.2022г., за което е
уведомен жалбоподателя /л.132 и л.136, папка 2/.
На
ревизираното ФЛ е изпратено Искане за предоставяне на документи и писмени обяснения
от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ от 06.12.2021г. / на л.199-204, папка 2/, с което е
изискана документация за доходи и имущество за периода на ревизирания период,
като подробно са посочени документите които следва да бъдат представени на
органите по приходите, за което искане жалбоподателя е уведомен на 16.12.2021г. /л.205, папка 2/.
Представени са от страна на жалбоподателя К.П.
на ревизиращия екип – 3бр. Декларация /л.206-208, папка 2/ - със съгласие за
разкриване на банкова тайна, застрахователна тайна и деклариран електронен
адрес за кореспонденция и адрес за кореспонденция в ***, за целите на
извършваната ревизия, в т.ч. за връчване на документи, 3бр. справки /л.209-211,
папка 2/ - за наличните недвижими имоти, МПС и вземания от банки и трети лица,
Декларация за задължения /л.212,п.2/, 3бр. Нотариални акта /л.213-218, п.2/, 4
бр. Платежни нареждания /л.219-222, п.2/, Погасителен план от „Б.“/л.223-223,
п.2/, справка от Служба по вписвания-*** /л.225-226, п.2/, Договор за финансов
лизинг с приложения /л.227-239,п.2/. Документите са изпратени чрез М. Б. на
29.12.2021г. /л.240-241, папка 2/.
С ново ИПДПОЗЛ от 06.04.2022г. /л.242-248,
п.2/ от жалбоподателя са изискани други документи, като искането е връчено по електронен
път в същия ден /л.250, папка 2/. Представени са допълнително документи
/л.251-267,п.2/ - Обяснение от жалбоподателя, платежно нареждане и Декларации.
Същевременно ведно с ИПДПОЗЛ от
06.04.2022г. на жалбоподателя са изпратени и Уведомление по чл.124 ал.1 от ДОПК
/л.189-192, п.2/, както и Уведомление по чл.17 ал.1 т.2 от ДОПК
/л.195-196,п.2/, получени също в същия ден – на 06.04.2022г. по електронен път
/л.194 и л.198, п.2/.
С ново ИПДПОЗЛ от 05.05.2022г. /л.268-269,
п.2/ от жалбоподателя са изискани други документи, в т.ч. и заверени ксерокопия
на договори и анекси с „К. К.“ ЕООД и „А.“ ЕООД, за извършване на определена
дейност. За това искане жалбоподателят е уведомен на 18.05.2022г. /л.270, п.2/,
на което отговорил с Обяснения от 21.05.2022г. /л.271, папка 2/.
Изискани са и са приложени множество
различни справки за жалбоподателя, както и извършени насрещни проверки на други
лица /л.89-111, п.2 и л.137-167, п.2/. Проверени са лицата П.Й.П. – ** К.П. и ФЛ лица: Х.Г.Г., И.В.Д., Р.И.А., А.И.А.,
както и ЮЛ – „К. К.“ ЕООД *** и „А.“ ЕООД-*** За проверките са съставени
съответните Протоколи за извършване на насрещни проверки /ПИНП/.
Изпратени
са множество Искания за представяне на документи, сведения и писмени обяснения
от трети лица /ИПДСПОТЛ/, както от ФЛ, така и от ЮЛ, като са получени от някои
от тях отговори с приложени документи - приложени към папки 3 /от 277 листа/ и
папка 4 /от 305 листа/ към делото.
Съставен е РЕВИЗИОНЕН ДОКЛАД /РД/ №
Р-04000621006725-092-001/ 14.07.2022г. /от лист 1 до л.79, на папка 2/ от определения ревизиращ екип, с който са
установени задължения по ЗДДФЛ, подробно
отразени в доклада, с Предложение за установяване на задълженията /л.80, п.2/.
В доклада детайлно са отразени и анализирани събраните доказателства в хода на
ревизионното производство, като РД ведно с приложенията и доказателствата по
опис е получен от жалбоподателя на 18.07.2022г. /л.82-88, папка 2/. В РД има
допусната явна фактическа грешка относно посочения настоящ адрес на
жалбоподателят, като е посочено, че същия е в ***, ул. „*** № *, ет.*, ап.* /на
л.1 п.2/, а фактически, както настоящия, така и постоянния регистриран адрес е
в ***, ул. *** № *, вх. * , ет.* , ап.** /л.174 от делото/. Адреса в ***, район
***, ул. *** № *, ет.*, ап.* е адреса на
който понастоящем пребивава и живее жалбоподателят К.П. със семейството си, без
да е регистриран там, като жилището е негова собственост съгласно представените
от същия нотариални актове /л.213-214,п.2/, като там има закупено и паркомясто
/л.215-216, папка 2/. Срещу РД не е подавано възражение в указания 14-дневен
срок, съгласно чл.117 ал.5 от ДОПК.
Ревизията е завършила с издаването на РЕВИЗИОНЕН АКТ /РА/
№ Р-04000621006725-091-001 от 08.08.2022г.
/на л.121-136 от делото/ издаден от Р.Ф.
- ** и Б.З. - ** ,
на основание чл.119, ал.2 от ДОПК. С
РА е определено за ревизирания период от
01.01.2018г. до 31.12. 2020г. допълнително задължение по чл.17 от ЗДДФЛ, в общ размер 19 866.65 лв., от които 15 323.81
лв. главница и 4 542.84 лв. лихва. В РА от 08.08.2022г. са посочени,
както правни така и фактическите основания за издаването му, обсъдени са
събраните доказателства в хода на производството. Изложени са мотиви във вр.
със събраните доказателства, установените задължения и определения размер на
същите, като такива са посочени и в РД, който е неразделна част от РА. Мотиви
за издаване на РА се съдържат и в РД, който е неразделна част от него. РА е
получен от жалбоподателя К.П. на 19.08.2022г. /л.138/.
Жалбоподателят К.П. е обжалвал
РА по адм. ред с жалба вх. № 18476/05.09.2022г. /л.26-32/,
като към жалбата е приложил писмени доказателства /л.33-57/ - служебни бележки
за доходи 4бр., Обяснения за взаимоотношенията с лицето Х.Г. и Обяснения във
връзка с издадения РА, документ от банка на немски език и копие от оспорения
РА.
РА № Р-04000621006725-091-001 от
08.08.2022г. е потвърден изцяло с РЕШЕНИЕ по жалба срещу ревизионен акт № 105/11.11.2022г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ - Велико
Търново /л.17-24/, като законосъобразен. В
решението са посочени, както правни, така и фактически основания, в
резултат на които е потвърден РА в обжалваната му части, обсъдени са и
възраженията на оспорващия в депозираната жалба, като същите са приети за неоснователни. Решението е връчено на оспорващия на дата 15.11.2022г. /л.25/, а жалбата
до съда е депозирана на 28.11.2022г. пред адм. орган, Офис Враца, видно от вх.
номер на същата /л.8/.
По делото са приложени събраните в хода на
ревизионното производство писмени доказателства, неразделна част от РД и РА, приложени
по преписката по опис и приети, като доказателства по делото в с.з. /л.205/. Приложени са четири
папки, като папка № 1 /от 164 листа/ фактически е приложена към делото, като
номерацията на листовете по делото е горе в десния ъгъл, а номерацията на
папката долу в десния ъгъл, а другите папки са отделени отделно - папка 2 /от
общо 271 листа/ , папка 3 /305 листа/ и папка 4 /277 листа/.
В хода на съдебното производство, по
искане на процесуалния представител на жалбоподателя – * Р.А., беше допуснат и
разпитан свидетел – И.П.П. /л.205/ - ** . Същата посочи, че знае за сума
50 000 помагано от баща й на брат
й, както и още една такава сума 50 000 лв., като брат й се задължил да й
помага. За сумите първоначално заяви, че са преведени по банков път, но след
това уточни, че не всичките. Уговорката е била къща на село да остане за нея,
както и брат й да й помага.
В хода на съдебното производство, отново по
искане на процесуалния представител на жалбоподателя беше допусната и изготвена
Съдебно-счетоводна експертиза /л.215-222/, което заключение беше прието в с.з.
/л.263/. Заключението на вещото лице по първата задача – какво е началното
салдо за ревизирания период, в т.ч. наличните парични средства в брой и по
банкова сметка ? ***, че няма основания
да бъде призната, като начално салдо в брой за периода 01.01.2018г. до
31.12.2020г. сумата от 5 000 лв. Началното салдо по банкови сметки в лева и евро към 01.01.2018г. е в размер на
15 449.89 лв., към 01.01.2019г. е 878.09 лв. и към 01.01.2020г. е
28 961.22 лв. Същите са коректно описани в РА. По втората задача – налице
ли е превишаване на разходите над постъпленията за периода 01.01.2018г. до
31.12.2020г. ?, заключението е, че за 2018г.
сумата в размер на 5 180 лв. е с ясен характер и не трябва да
попада в обхвата на чл.35 т.6 от ЗДДФЛ за да бъде обложена втори път. Постъпленията
са общо 62 150.58 лв., а разходите общо 167 115.66 лв. – превишение в
размер на 104 965.08 лв. За сумата от 5 600 лв. по Граждански договор
с „К. К.“ ЕООД е удържан данък от 420 лв., но платеца на дохода не е изпълнил
задължението си да внесе в Републиканския бюджет удържания данък и не е
подадена Декларация по чл.55 ал.1 от ЗДДФЛ. Сумата от 5 180 лв. е
преведена на жалбоподателя по банков път и същия я е описал в ГДД за 2018г. За
2019г. превишението е 23 900.91лв. – постъпления 75 308.83 лв. и
разходи 99 209.74 лв. През 2019г. по Граждански договор с „А.“ ЕООД
жалбоподателят е получил сумата от 27 750 лв., като по документи на
фирмата е удържан данък 2 250 лв. Платеца не е изпълнил задължението си да
внесе данъка и да подаде декларация, а жалбоподателят в ГДД за 2019г. не е
посочил тази сума от 30 000 лв., а е посочил доходи от извън трудови право-отношения
в размер на 15 000 лв. Тази сума от 27 750 лв. вещото лице, също
предлага да бъде призната, като доход за 2019г. Жалбоподателят К.П. носи отговорност
по ЗДДФЛ за неподадена вярна ГДД за 2019г. За 2020г. е установено превишение на
доходите над разходите в размер на 2 136.23 лв. Пред съда вещото лице
заяви, че ако не са налице извън трудовите правоотношения по двата граждански
договора, които са му представени, то данъчното облагане на лицето следва да
оставен във вида, в който е направено от
органите по приходите.
Със заключението си вещото лице представи
документи, в заверен препис, предоставени му от счетоводителят на двете фирми
„К. К.“ ЕООД и „А.“ ЕООД, а именно
- гражданските договори на
жалбоподателят с двете фирми и други документи /л.229-260/, които бяха приети
от съда в с.з. /л.264/. Гражданските договори и справките към тях за
реализирани продажби бяха оспорени от процесуалния представител на ответника в
с.з. и съдът откри производство по оспорването им /л.264/.
По искане на процесуалния представител на
жалбоподателя за свидетел по делото се допусна /л.264/ и разпита /л.283-285/
лицето М.И.Б. – ** . Същата заяви, че документите представени от вещото лице към
ССчЕ ги е предоставила, както на вещото лице, така и на жалбоподателя, в
заверени преписи. Документите ги има архивирани на компютъра, тъй като е обслужвала
двете фирми, като счетоводител, както и има печати от двете фирми. Тя е
контактувала от името на двете фирми с ревизиращите лица и е изпращала
поисканите документи по ел.пощата. Твърди, че е изпратила по ел.пощата и
гражданските договори на жалбоподателят с двете фирми. Дейността по гражд.
договори била организация на цялата търговска дейност - транспортиране на
различни стоки – дрехи и обувки и др., от Китай до Гърция и от Гърция до
България до склада на едро. След предявяване от съда на св. М.Б. на документите
изпратени от нея на 24.02.2022г. /приложени на л.3-л.5гръб, папка 4 и на
л.42-л.43гръб, п.4/ същата заяви, че тогава не са изпратени гражданските
договори, но на по-късен етап са изпратени. За предявените й документи 2бр. ИПДПОЗЛ
от 11.04.2022г. /на л.177 и л.182 папка 2/ твърди, че само за фирма „К. К.“ го
е получила и е отговорила, а за фирма „А.“ няма спомен да го е получавала.
Сочи, че по онова време двете фирми са били с различни управители и различни
представляващи.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно
чл.7, ал.1 от ДОПК актовете по този
кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от
компетентната териториална дирекция.
Регистрирания постоянен адрес на жалбоподателят К.П. ***, от което
следва, че компетентната териториална дирекция относно извършване на ревизията
и съставяне на ревизионен акт е ТД на НАП Велико Търново, съгласно чл. 8 ал.1
т.1 от ДОПК Въз
основа на приложените към административната преписка доказателства и предвид разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът
намира, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, на
основание чл.119, ал.2 от ДОПК, след възложена ревизия, съгласно чл.112 и чл.113 от ДОПК, в предвидената от закона форма, съгласно чл.113 от ДОПК, и съдържа реквизитите,
посочени в чл.120 от ДОПК. Извършените
процесуални действия са оформени с протоколи, които съдържат реквизитите
по 50, ал.2 от ДОПК, поради което на основание чл.50, ал.1 от ДОПК – обвързват
съда с материална доказателствена сила по отношение на фактите, установени с
тях. Относно
компетентността на лицата извършили ревизията и издали РА са приложени
съответните заповеди /л.162-167/. В
ревизионния акт, са посочени фактическите и правните основания за издаването
му. Ревизиращият орган е извършил подробен анализ на доказателствата, относими
към данъчното облагане на жалбоподателя за ревизирания период. Изложил е мотиви
и в обстоятелствената част на ревизионния
доклад, който е неразделна част от ревизионния акт. Потвърждаващото решение също е издадено от
компетентен орган и съдържа правни и фактически основания за
издаването му. Няма допуснати
нарушения по смисъла на чл.146 т.1 и т.2 от АПК.
В хода на ревизията не са допуснати
съществени процесуални нарушения, вкл. и нарушения на основните принципи на
данъчното производство, които да обосноват невалидност или незаконосъобразност
на РА. Дадена е възможност на жалбоподателят да се запознае със събраните в
ревизионното производство доказателства, както и да възразява и оспорва
констатациите по РД и РА. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че не са
налице пороци, касаещи формалната и процесуалната законосъобразност на РА.
Събраните в хода на ревизията доказателства са
анализирани и преценени обективно от органите по приходите, издали РА. В РД, РА и приложенията към ревизионната
преписка е налице подробна обосновка на посочените като основание за
установените обстоятелства и доказателства към тях. Няма допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила по смисъла на разпоредбата
на чл.146 т.3 от АПК.
Неоснователни се явяват възраженията
на жалбоподателят, че ревизион-ният акт е нищожен, поради неспазването на срока
за издаването на РД, като при срок за издаване на РД до 30.05.2022г., същия е
издаден на 14.07.2022г. при което не са спазени сроковете по чл.114 ал.1 и ал.2
от ДОПК, като няма данни за приложението на чл.114 ал.4 от ДОПК. Същото
възражение жалбоподателят е правил и против РА, като с Решението си по жалба
срещу РА ответника обосновано го е отхвърлил. Съдът споделя мотивите затова, а
именно, 14 дневния срок по чл.117 ал.1 от ДОПК е инструктивен, а не
преклузивен, поради което издаване на РД след този срок не е съществено
нарушение на процесуалните правила, което да обуславя извода за нищожност на
издадения впоследствие РА. Следва да се отбележи и обстоятелството, че срока за
извършване на ревизията започва да тече от датата на „връчване“ на заповедта за
възлагане, който в случая е 16.12.2021г.
Относно твърдението на жалбоподателя К.П.,
че не са бали налице условията за прилагането на чл.122 и сл. от ДОПК и
категоричното му несъгласие да са били налице обстоятелствата визирани в чл.122
ал.1 т.2 и т.7 от ДОПК – наличие на данни за укрити приходи или доходи, както и
че декларираните и/или получени приходи и доходи да не са съответствали на
имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период, ответника също
обосновано се е произнесъл в Решението си по жалба срещу РА, като го е приел за
неоснователно. При съпоставката между доходите и финансиранията на
жалбоподателят и извършените от него разходи, е установено за 2018г. и за
2019г., че направените разходи явно и съществено надвишават получените доходи и
финансирания. Тези обстоятелства установени
в РД и РА се потвърждават и от заключението на ССчЕ, което не беше
оспорено в тази му част. Обосновано и законосъобразно е приложението на чл.122
ал.2 вр. ал.1 т.2 и т.7 от ДОПК – за ревизия в особени случаи.
Неоснователно се явява и твърдението
на жалбоподателя К.П., че не му е връчвано Уведомление №
Р-04000621006725-139-001/ 06.04.2022г., както е посочено на л.5 от РА. Същото
Уведомление е получено с други документи. С ИПДПОЗЛ от 06.04.2022г. на
жалбоподателя са изпратени и Уведомление по чл.124 ал.1 от ДОПК /л.189-192,
п.2/, както и Уведомление по чл.17 ал.1 т.2 от ДОПК /л.195-196,п.2/ с № Р-04000621006725-139-001/06.04.
2022г., получени също в същия ден – на 06.04.2022г. по електронен
път /л.194 и л.198, п.2/. В случая това му твърдение се опровергава от приложените
към делото писмени доказателства, посочени го-горе. Тук следва да се отбележи,
че жалбоподателят е търсен лично на регистрирания от него адрес в *** за
връчване на други документи, но не е открит за което е съставен и Протокол за
проверка от 09.12.2021г. /на л.112, папка 2/, при което е установено, че същия
не живее на регистрирания адрес в ***, а по данни на съседи е бил в апартамента
със семейството си под наем преди десетина години. След това комуникацията с
ревизиращите органи е водена по електронен път на съответните имейли на
страните. За този документ за който се твърди, че не е получен, е представено
Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “К.“ /на л.198,
папка 2/, който документ не е оспорен по съответния ред пред съда.
За възраженията по същество на спора от страна
на жалбоподателят съдът ги намира за неоснователни, по следните съображения:
По
отношение възражението за налични парични средства в брой към началото на
ревизираните години и твърдението, че приемайки нулев размер на началното салдо
органите по приходите изкривяват по нататъшното развитие на процеса до степен,
до която се получават подобни необосновани заключения и ревизиращия екип е
допуснал съществено нарушение, като не е приложил Наръчника за извършване на
проверки и ревизии на физически лица, а е приел за начално салдо сумата 0.00
лв., вместо да приложи дори и някакъв осреднен минимален размер на началното
салдо. Наличието на разполагаеми средства в брой към определена дата е
положителен факт, който следва да бъде установен и доказан от самото лице. С
първото връчено ИПДПОЗЛ от 06.12.2021г., както и последващото от 06.04.2022г.
органите на приходите са изискали тази информация от жалбоподателят, но
доказателства не са представени и няма Декларация за разполагаеми суми в брой
за всяка от ревизираните години. Ревизираното лице е длъжно да декларира
имуществото си, което не е сторено по отношение наличието на разполагаеми
средства в брой. Наличните средства в банкови сметки са отчетени за началото на
данъчния период, което е посочено на стр.14 от РА /на л.134 от делото/, а
именно сумата от 15 449.89 лв., също и на стр.74 от РД /на л.37гръб,
папка2/. Неоснователно е и становището
на жалбоподателят, че съгласно „Наръчника за извършване на проверки и ревизии
на физически лица“ органите на приходите са длъжни да приемат начално салдо от
5 000 лв., когато няма документи за наличните суми. В тази връзка е и
заключението на експерта, което също не беше оспорено в тази му част, а именно
– няма основания да бъде призната за начално салдо в брой за ревизирания период
сумата от 5 000 лв. на лицето. Този наръчник има препоръчителен характер и
не се използва и прилага от органите по приходите, няма императивен характер и
не е утвърден от Изп.Директор на НАП. Същия не е нормативен документ и
противоречи на установения в чл.3 от ДОПК принцип на обективност.
Относно
твърдението за получени значителни парични средства от бащата на жалбоподателят
К.П.П. – лицето П. П., са декларирани от
жалбоподателят в декларацията по чл.124 от ДОПК – за 2018г. 70 000 лв. и
за 2019г. 58 800 лв. Установено е от ревизиращите органи в РД и РА при анализа
на банкова сметка *** ** валутни преводи към жалбоподателят от баща му
през 2019г. в размер на ** и през 2020г. в размер на **. Установено е, че на бащата П. П. действително
е отпуснат заем от 50 000 евро, но през 2019г. В писмените си обяснения
пред ревизиращите /л.142, п.2/ П. П. посочва само преведените по сметка на сина
му средства, а именно общо 20 250 евро /100 евро са преведени през 2021г./,
но не и средствата дадени в брой. Сумите преведени по банков път от бащата са
приети от ревизиращите – на стр.9 от РА /на л.122 от делото/ и са отразени в
приходната част. Неубедителни са показанията на ** - И.П.П., че знае за сума 50 000 помагано от баща й на брат й, както и още
една такава сума 50 000 лв., като брат й се задължил да й помага. За
сумите първоначално заяви, че са преведени по банков път, но след това уточни, че
не всичките. Уговорката е била къща на село да остане за нея, както и брат й да
и помага. Същата не посочи конкретни години на даване на парите и по какъв
начин са дадени, като посочи „последните години“. Не посочи да е присъствала
при даване на пари в брой или брат й да й е помогнал по някакъв начин. За
уговорката, че къщата на село ще остане за нея, не уточни, какво ще остане за сестра
й Й. П.. Показанията на св. И.П., са в
синхрон с твърденията на брат й жалбоподателя, но се явяват неконкретизирани -
относно време, място и начин на предаване на парите в брой, пристрастни,
нелогични и неподкрепени с други доказателства, поради което и съдът не им дава
вяра в тази им част, за получени пари в брой. Правилни са констатациите в РА, че
от баща си жалбоподателят е получил сумите преведени му по банков път, които
суми, както се посочи и по горе, са отразени в приходната част. Действително е
установено, че през 2019г. бащата на жалбоподателя е теглил кредит от
50 000 евро, но за тази 2019г. е изпратил по банков път на сина си само 14 750 евро. За предходната 2018г.
няма данни да е изпращал пари по банков път, а през 2020г. е изпратил още 10 561.48 евро, както се посочи
по-горе. През 2021г. е изпратил още 100 евро. За дадени пари в брой – в лева
или в евро, и то дадени през ревизирания период 01.01.2018г.-31.12.2020г., не
се доказа по делото. Това възражение също се явява неоснователно.
За
твърдението на жалбоподателя К.П. за получена сума по Граждански договор с „К.
К.“ЕООД *** в размер на 5 180 лв., същата действително е получена на
19.10.2018г. по банковата сметка на жалбоподателя, с посочено основание „сума
по граждански договор“. Спорния момент относно тази сума е не в нейното получаване,
платец и размер, а основанието, на което е изплатена. Такъв договор не е
представен в ревизионното производство до издаване на РД и РА, както и с
жалбите срещу РА, като се представи не от жалбоподателя, а от вещото лице едва
при даване на заключението, а именно – Граждански договор от 01.08.2018г. /на
л.229-230/. Св. М.Б., ** потвърди, че тя
го е съхранявала на компютъра и предоставила със заверка с печата на фирмата,
както на вещото лице, така и на жалбоподателя. Съдът не давя вяра на
твърдението й, че го е била изпратила преди това и на лице от ревизиращия екип,
тъй като това се опровергава от писмени доказателства приложени към адм.
преписка. Справката за реализирани продажби /л.236/ също не е била представена
на ревизиращите и се представи също от вещото лице. Тези два документа – Гражданския
договор и Справката за реализирани продажби – м.08.2018г. бяха оспорени от
процесуалния представител на ответника пред съда и се откри производство по
оспорването им. От страна на жалбоподателя, на който беше указана
доказателствената тежест да установи истинността им, като доказателство беше допуснат
и разпитан св. М. Б.. Не се представиха други доказателства. Началото на извън
трудовото правоотношение безспорно се поставя със сключване на граждански
договор, който като двустранен договор, екземпляр от него следва да имат и
двете страни. В хода на ревизионното производство е изискан и от двете страни,
но не е представен. В договора трябва да бъде ясно и точно описан неговия
предмет, и то така, че впоследствие да може да бъде извършена проверка и
преценка на съответствие на договореното с изпълненото. Липсва договореност за
вид на стоките, обем, които следва да реализира, цена, по която следва да стане
това, за чия сметка изпълнителят следва да договаря транспортни разходи и т.н.
Посочено е в договора само, че “Изпълнителят приема
да извърши: Организиране продажбата на стоки от * до *, като отговаря за цялата
процедура на реализация на стоката и доставките им до место-нахождението на
клиента в * “. Св. М.Б. обаче посочи пред съда, че дейността по гражданските договори била
организация на цялата търговска дейност - транспортиране на различни стоки – **
до склада на едро. Не са
представени доказателства за евентуално изпълнение на договора, както само по
себе си осчетоводяването на сумата, като изплатена по граждански договор при „К.
К.“ и декларирането й от жалбоподателят, не може да докаже, че същата е
изплатена по граждански договор, при липса на доказателства, които да установят
наличието и изпълнението на такова правоотношение. Справката за реализирани
продажби е изготвена от жалбоподателя, но няма дата кога и същата не е
подписана от възложителя. В справката е отразено, че данните и фактурите са
представени в счетоводството на фирмата, но няма доказателства затова
представени по делото. Освен това двата документа са заверени от счетоводителя,
а не от представляващия дружеството и представени не от страна по делото. С
оглед оспорването на тези два документа и събраните доказателства за тяхната
истинност, съдът приема, че не се доказа по един безспорен и несъмнен начин
документите да са истински, и намира, че тези два документа са неистински и ги
изключва от доказателствата по делото. Следва преписи от двата документа -
Граждански договор от 01.08.2018г. и Справка за реализирани продажби – м.08.2018г.,
макар и да не са представени в оригинал, а в заверени преписи, както и същите
да не са представени от страна по делото, а от вещото лице, се изпратят на
прокурора, съгласно чл.194 ал.2 изр.2-ро от ГПК вр. чл.144 от АПК. С оглед
неприемането за доказателство на горните два документа, съдът не възприема и
заключението на вещото лице по ССчЕ, в частта му, позоваваща се на тези
документи – относно извода, че сумата в размер на 5 180 лв. е с ясен характер и не трябва да попада в
обхвата на чл.35 т.6 от ЗДДФЛ за да бъде обложена втори път. Не се установи и доказа по настоящето дело, че
тази сума в размер на 5 180 лв. е
„сума по граждански договор“. Следва да се отбележи, че в РД на стр.70
/л.35гръб, папка 2/ изрично е отбелязано, че ревизията приема, че получения
доход в размер на 5 180 лв. представлява доход от други източници по
смисъла на чл.35 т.6 от ЗДДФЛ за отчетната 2018г., тъй като в хода на ревизията
не са представени никакви доказателства за реално осъществявана дейност от лицето
към „К.К.“ ЕООД. Пред съда също не са представени такива доказателства. Това
възражение на жалбоподателя К.П. се явява неоснователно и недоказано.
Относно твърдението на
жалбоподателя К.П. за получена сума по Граждански договор с „А.“ ЕООД-*** в размер на 15 000 лв., спорния момент относно
тази сума е както относно размера, така и основанието, на което е изплатена.
Декларирана е сума 15 000 лв., а е изплатена двойно повече 30 000 лв.
Граждански договор също не е представен в ревизионното про-изводство до
издаване на РД и РА, както и с жалбите срещу РА, като се представи не от
жалбоподателя, а от вещото лице едва при даване на заключението, а именно –
Граждански договор от 10.09.2019г. /на л..238-239/. Св. М.Б., счетоводител на
фирмата потвърди, че тя го е съхранявала на компютъра и предоставила със
заверка с печата на фирмата, както на вещото лице, така и на жалбоподателя.
Съдът не давя вяра на твърдението й, че го е била изпратила преди това и на
лице от ревизиращия екип, тъй като това се опровергава от писмени доказателства
приложени към адм. преписка. Справката за реализирани продажби в „А.“ ЕООД – 25.06.2019г.-30.09.2019г. /л.240-249/
също не е била представена на ревизиращите и се представи също от вещото лице.
Тези два документа – Гражданския договор и Справката за реализирани продажби
също бяха оспорени от процесуалния представител на ответника пред съда и се
откри производство по оспорването им. От страна на жалбоподателя, на който беше
указана доказателствената тежест да установи истинността им, като доказателство
беше допуснат и разпитан св. М.Б.. Не се представиха други доказателства. Тук
също следва да се отбележи, че началото на извън трудовото правоотношение
безспорно се поставя със сключване на граждански договор, който като двустранен
договор, екземпляр от него следва да имат и двете страни. В хода на
ревизионното производство е изискан и от двете страни, но не е представен. В
договора трябва да бъде ясно и точно описан неговия предмет, и то така, че
впослед-ствие да може да бъде извършена проверка и преценка на съответствие на
договореното с изпълненото. Липсва договореност за вид на стоките, обем, които
следва да реализира, цена, по която следва да стане това, за чия сметка
изпълнителят следва да договаря транспортни разходи и т.н. Посочено е в
договора само, че …“Изпълнителят приема
да извърши: Организиране доставка и продажба на стоки на територията на
България и продажба на стоки на територията на страните членки на ЕС, като
отговаря за цялата процедура по реализация на стоката и доставката им до
местонахождение на обектите клиентите“.
Св. М.Б. обаче посочи пред съда, че дейността по гражданските договори била
организация на цялата търговска дейност - транспортиране на различни стоки – **
до склада на едро. Не са представени доказателства за
евентуално изпълнение на договора, както само по себе си осчетоводяването на
сумата, като изплатена по граждански договор при „А.“ и декларирането й от
жалбоподателят, не може да докаже, че същата е изплатена по граждански договор,
при липса на доказателства, които да установят наличието и изпълнението на
такова правоотношение. Справката за реализирани продажби също е изготвена и
подписана от жалбоподателя, като е приета от непосочено изрично лице, но
подписа е сходен с този на заверките с подписите на * на фирмата св. М.Б.. Освен
това двата документа са заверени също от счетоводителя, а не от представляващия
дружеството и представени не от страна по делото. С оглед оспорването на тези
два документа и събраните доказателства за тяхната истинност, съдът приема, че
не се доказа по един безспорен и несъмнен начин документите да са истински, и
намира, че тези два документа са неистински и също ги изключва от
доказателствата по делото. Следва двата документа - Граждански договор от
10.09.2019г. и Справка за реализирани продажби в „А.“ ЕООД –
25.06.2019г.-30.09.2019г. също се изпратят на прокурора, съгласно чл.194 ал.2
изр.2-ро от ГПК вр. чл.144 от АПК. С оглед неприемането за доказателство на
горните два документа, съдът не възприема и заключението на вещото лице по
ССчЕ, в частта му, позоваваща се на тези документи – относно извода, че през 2019г. по Граждански договор с „А.“
ЕООД жалбоподателят е получил сумата от 27 750 лв., като е удържан данък 2 250
лв., че платеца не е изпълнил задълже-нието си да внесе данъка и да подаде
декларация, а жалбоподателят в ГДД за 2019г. не е посочил тази сума от
30 000 лв., а е посочил доходи от извън трудови правоотношения в размер на
15 000 лв. и тази сума от 27 750
лв. да бъде призната, като доход за
2019г., както и че жалбоподателят К.П. следва да носи отговорност по ЗДДФЛ за
неподадена вярна ГДД за 2019г. Не
се установи и доказа по настоящето дело, че тази сума в размер на 15 000 лв. или 30 000 лв. да е
„сума по граждански договор“. Следва да се отбележи, че в РД на стр.70
/л.35гръб, папка 2/ изрично е отбелязано, че ревизията приема, че декларирания
в Приложение № 3 доход в размер на 15000 лв. за отчетната 2019г., не представлява доход от
възнаграждения по извън трудови правоотношения с платец на дохода „А.“ ЕООД, тъй като в хода на
ревизията не са представени никакви доказателства за реално осъществявана
дейност от лицето към тази фирма. Пред съда също не са представени такива
доказателства. Това възражение на жалбоподателя К.П. се явява също
неоснователно и недоказано.
Не се установи по делото, с оглед
гореизложеното, органите на НАП да са тълкували превратно фактите и
обстоятелствата по отношение на взаимоотношенията му с фирмите „К. К.“ ЕООД и
„А.“ ЕООД. Резултатите от извършените насрещни проверки не са доказали реални
основания за изплащане на суми по извън трудови правоотношения от „К. К.“ ЕООД
и „А.“ ЕООД на К.П., поради липса на доказателства за извършена от същия
дейност към тези фирми, за което са изложени подробни съображения от
ревизиращите. Същото е отразено, както в РД, така и в РА /л.121 и л.131-132/.
Относно възражението на жалбоподателя,
че не са установени данни в качеството му на физическо лице да е извършвал
дейност, която да го задължава да води счетоводна отчетност съгласно Закона за
счетоводството. Действително не са
установени данни в качеството му на физическо лице да е извършвал дейност,
която да го задължава да води счетоводна отчетност съгласно Закона за
счетоводството, но това не се и твърди от ответника. Това изрично е посочено в
РД на стр.53 /л.27 п.2/, а именно: „От събраните в хода на ревизията
доказателства, след извършване на процесуални действия по реда на ДОПК не се
установиха данни К.П.П. в качеството си на физическо лице да е извършвал
дейност, която да го задължава да води счетоводна отчетност съгласно
изискванията на Закона за счетоводството“.
Неоснователни
са и твърденията на жалбоподателят в жалбата, че органите на НАП са тълкували
превратно фактите и обстоятелствата относно продажбата на л.а.“БМW 335D“ и
сумата получена по банков път от лицето Х. Г., както и със закупените на лизинг
автомобили „BMV М550д х Драйф“ и BMV Х6“.
Относно лицето Х. Г., спрямо същия е извършена насрещна проверка. Изискани
са обяснения и документи. В РД на стр.59-60 /л.30 п.2/ са изложени мотивите на
ревизиращите. Прието е, че е предоставен заем на това лице в размер на
7 000 лв. на 24.06.2019г. и връщането му на 18.02.2020г., като тази сума е
включена в разходната част на 24.06.2019г., а на 18.02.2020г. в приходната. За
получената сума от 10 000 лв. на 28.07.2020г. ревизията е приела, че е
инцидентен доход с нерегулярен характер и попада в обхвата на чл.36 т.6 от ЗДДФЛ, поради непредставени доказателства относно основанието за получаване на
превода и поради непредставяне на никакви документи и обяснения от страна на Х.Г..
За преводите от 300 лв. на 30.01. 2018г., от 1 200 лв. на 21.05.2019г. и
от 500 лв. на 18.06.2019г. с дадено обяснения „за финансово подпомагане“ са
приети обясненията и сумата е включена в разходната чат на съпоставката за
съответните данъчни периоди. По отношение това лице Х.Г. не се представиха нови
доказателства пред съда. Съдът приема, че няма превратно тълкуване на фактите и
обстоятелствата относно сумите получени по банков път от лицето Х.Г.. Извода за
тези сума на органите на НАП е обоснован и законо-съобразен, подкрепя се от
приложените писмени доказателства.
Относно продажбата на л.а. “ВМW 335D“ и
закупените на лизинг леки автомобили „BMV М550д х Драйф“ и BMV Х6“.
За
продажбата на л.а. “ВМW 335D“ за който се твърди, че е получен превод в
размер на 150 евро /292.50 лв./ на 11.05.2018г. от лицето И. И. е извършена проверка. Жалбоподателят твърди,
че тази сума е приход от продажбата на автомобила /капаро/, който е стопанисвал
повече от 3 години, но не е представил доказателства. Установено е от
ревизиращите, че през 2018г. няма данни жалбоподателят да е извършвал продажба
на този л.а. и не е притежавал този автомобил – от справки от органите на ОД на
МВР-Враца и НАП. Поради липса на доказателства правилно органите на приходите
са включили тази сума, като доход при съпоставката за 2018г., който е квалифи-циран,
като доход по чл.35 т.6 от ЗДДФЛ за 2018г. Извода за тази сума на органите на
НАП е обоснован и законосъобразен, подкрепя се от приложените писмени
доказателства. Пред съда също не се представиха допълнителни доказателства
относно твърдяната продажба на това МПС през 2018г. За същия този л.а. “ВМW
335D“ се твърди от жалбоподателя, че е и постъпилата сума в размер на
3 962.16 евро /7 726.21лв./ на 14.06.2019г. от „И. К. М.“. Няма данни за
продажба на това МПС и през 2019г. За тази сума от 7 726.21 лв. също е
прието, че попада в обхвата на чл.35 т.6 от ЗДДФЛ. Извода за тази сума на
органите на НАП е обоснован и законосъобразен, подкрепя се от приложените
писмени доказателства. Пред съда също не се представиха допълнителни доказателства
относно твърдяната продажба на това МПС л.а. “ВМW 335D“ през 2019г.
За закупените на лизинг л.а. „BMV
М550д х Драйф“ и л.а. „BMV Х6“ е установено, че първия е закупен с Договор за
финансов лизинг на 11.04.2018г. за сумата от 30 000 лв. и срок на лизинга
12 месеца, а втория на 10.10.2019г. също за 30 000 лв., но със срок на
лизинга 24 месеца. Погасителните вноски са правени от жалбоподателя с
изключение на една вноска от 3 000 лв. направена на 12.04.2019г. от
съпругата му З.П. за първия л.а. Установено е, че разходите за погасителни
вноски, дължим данък, автокаско и др. разходи по години за тези два л.а. са –
за 2018г. общо 23 981.68 лв., за 2019г. общо 13 038.36 лв. и за
2020г. 21 497.49 лв. Същото е отразено на стр.74 от РД /л.38гръб, п.2/.
Сумите са отразени в таблиците към РД за разходи – за първата сума за 2018 г.
на стр.83 от РД по т.17 /л.42, п.2/, втората сума за 2019г. на стр.106 по т.17
/стр.53гръб, п.2/ и третата сума за 2020г. на стр.126 по т.17 /л.63гръб,п.2/.
Сумите са отразени в таблиците, като „Разходи за придобиване и ремонт на превозни средства“. Същите са
отразени на това основание и в таблиците към РА за съответните години по т.17
/л.134 и л.135/. Нямат основание твърденията на жалбоподателят в жалбата, че
органите на НАП са тълкували превратно фактите и обстоятелствата по отношение
закупуването на лизинг на тези два автомобила.
С оглед на изложено съдът приема, че
органите по приходите са установили по безсъмнен начин проявлението на фактите
и обстоятелствата, от които черпят правомощието си да определят данъчната
основна за облагане и да начислят следващия
се от това данък - по реда на чл.17 от ЗДДФЛ. Констатациите им са обосновани от
събраните в хода на ревизионното производство доказателства, а направените въз
основа на тях правни изводи са съответни на материалния закон. Констатациите в
РД и РА се потвърждават и от заключението на вещото лице по ССчЕ. Жалбоподателят не е представил доказателства,
с които да опровергае верността на фактическите констатации в ревизионния акт
поради което законосъобразно органите по приходите са определили дължимия данък по ЗДДФЛ. В тази
насока възраженията на жалбоподателя за нарушения на материалния закон са изцяло
неоснователни. Няма допуснати нарушения
по смисъла на чл.146 т.5 от АПК.
Съдът намира оспорения Ревизионен Акт за постановен при
липсата на съществени нарушения на административно производствените правила, в
определената форма и от компетентен орган, при спазване на материалните норми,
поради което същият е ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН, а подадената жалба срещу него изцяло
неоснователна.
Няма и установени несъответствия с
целта на закона по смисъла на разпоредбата на чл. 146 т. 5 от АПК.
Следва жалбата
на К.П. срещу РА № Р-04000621 006725-091-001 от 08.08.2022
г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с
Решение № 105/11.11.2022 г. от Директора на Дирекция ОДОП - Велико Търново при
ЦУ на НАП, за установени допълнителни задължения по чл. 17 от ЗДДФЛ, за периода
01.01.2018г. – 31.12.2020г., в общ размер 19 866.65 лв., от които 15 323.81 лв. главница
и 4 542.84 лв. лихва, бъде отхвърлена, като неоснователна и НЕДОКАЗАНА.
При този изход на делото основателно
се явява искането на процесуал-ния представител на ответника за разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.161, ал.1 от ДОПК и Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните
размери за адвокатските възнаграждения същото се определя съобразно материалния
интерес на делото. Съгласно представен списък от процесуалния представител на
ответника се претендира ю.к. възнаграждение в размер на 2 188.00 лв. /две
хиляди, сто осемдесет и осем лева/, определено с оглед материалния интерес по
делото, което е в минималния допустим размер. От страна на жалбоподателя не е
правено възражение за прекомерност. Разноските следва да се присъдят в полза на
НАП-София.
На основание чл. чл.194 ал.2 изр.2-ро
от ГПК вр. чл.144 от АПК следва преписи от четирите документа - Граждански
договор от 01.08.2018г. /л.229-230/ и Справка за реализирани продажби –
м.08.2018г. /л.236/, както и Граждански договор от 10.09.2019г./л.238-239/ и
Справка за реализирани продажби в „А.“ ЕООД – 25.06.2019г.-30.09.2019г. /л.240-249/
се изпратят на прокурора, при Окръжна Прокуратура – Враца, с оглед приетото от
съда.
Водим
от горното и
на основание и
чл.160, ал.1 ДОПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на К.П.П., с регистриран постоянен адрес ***, срещу РЕВИЗИОНЕН АКТ №
Р-04000621006725-091-001 от 08.08.2022 г., издаден от органи по приходите при
ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 105/11.11.2022 г. от Директора
на Дирекция ОДОП - Велико Търново при ЦУ на НАП, за установени допълнителни
задължения по чл. 17 от ЗДДФЛ, за периода 01.01.2018г. – 31.12.2020г., в общ
размер 19 866.65 лв.
ОСЪЖДА
К.П.П. *** разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 188 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване, чрез Адм.Съд - Враца, пред ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - София в 14
/четиринадесет/ - дневен срок от
уведомяване на страните, на които на основание чл.138 от
АПК да се
изпрати препис от същото.
На основание чл. чл. 194 ал. 2 изр. 2-ро от ГПК вр. чл. 144 от АПК да се изпратят на прокурора, горепосочените в мотивите
на решението 4бр. документа – 2бр. гражд. договора и 2бр. справки за
реализирани продажби.
АДМ.СЪДИЯ: