№ 6338
гр. София, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Кирил Ст. Петров
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело №
20231100114253 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с предявени от А. Ч. П. искове срещу Н. В. К..
Ищецът твърди, че покойният й баща Ч.А.П. бил собственик на 1/3 ид. част от
следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 60, находящ се в гр.София, ул******* вход А –
самостоятелен обект в сграда с идентификатор – 68134.901.661.1.60. Останалите 2/3 ид.части
се притежавали от неговия брат В. К.. Двамата получили посочения имот по наследство от
баба им И.П.Ц.. Баща й починал на.20.12.2006 г. и неговата част се поделила между ищцата
и еднокръвната й сестра, като тя получила 1/6 ид. част от имота. В. К. починал и ответникът
бил единственият му наследник. Баща й бил уредил отношенията с брат си. Тя знаела, че
имотът ще остане за нея, поради което след като починал баща й се нанесла в него. Никой не
се интересувал от апартамента. Ищцата упражнявала фактическата власт върху имота от
20.12.2006 г. до 20.11.2023 г. Влязла в имота с ключ, който получила от баща си.
Многократно демонстрирала в разговори с останалите съсобственици, че владее имота за
себе си, което твърдение не било оспорвано. Моли за признаване на установено спрямо
ответника, че е собственик на 4/6 ид. ч. от процесния имот на основание давностно владение
от 20.12.2006 г. до 20.11.2023 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника. Оспорва претенцията като
неоснователна и недоказана. Нямало как в периода от 20.12.2006 г. до 20.11.2023 г.. имотът
да се е намирал във владение на ищцата. Не било упражнявано владение, поради което и
искът следвало да се отхвърли. Моли искът да се отхвърли.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
1
От фактическа страна съдът намира следното:
С определение от 30.04.2024 г. е отделено като признато и безспорно между страните,
че Ч.А.П. и неговият брат В. И. К. са притежавали процесния недвижим имот, находящ се в
гр. София, ул. „******* при квоти 1/3 ид. част за първия и 2/3 ид. части за втория, че към
настоящия момент двамата братя са починали, както и че Ч.А.П. е оставил за свои
наследници ищцата – А. Ч. П. и Н.Ч.П. /последната починала/, а В. И. К. е оставил за
единствен свой законен наследник ответникът Н. В. К..
От договор за продажба на недвижим имот, съгласно Наредбата за държавните имоти
от 24.07.1981 г. се установява, че И.П.Ц. е придобила държавен недвижим имот –
апартамент № 60, находящ се в гр. София, ул******* *******
От удостоверение за наследници на И.Ц. се установява, че същата е починала на
28.03.1990 г., като е оставила за наследници по закон Ч.А.П. /син/ и В. И. К. /син/. Ч.А.П. е
починал на 20.12.2006 г. и е оставил за свои наследници по закон двете си дъщери А. Ч. П. и
Н. Ч. П. /починала на 08.03.2013 г./, а В. И. К. е починал на 20.07.2016 г. и е оставил за свой
наследник по закон Н. В. К..
С договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 36, т. V, peг. №
26694, н. д. № 838/2002 г. на нотариус А.Ч., вписан в СВ-гр. София с вх. peг. № 35733, акт №
995, том LLXVII, дело № 26831/2002 г. е извършена покупко-продажба на процесния
недвижим имот между В. К. като продавач от една страна, и Л. И. и Ю.С., от друга страна.
С договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 925, том IX, peг. №
7681, н. д. № 91496/2002 г. на нотариус Й.Л., вписан в СВ-гр. София с вх. peг. № 44369, акт
№ 166, том LLXLVIII, дело № 33756/2002 г. е извършена покупко-продажба на имота между
Л. И., Ю.С. и М.С. като продавачи от една страна, и Ц.Ц. като купувач от друга. Записано е в
нотариалния акт, че продавачите се задължават да опразнят имота и да предадат владението
върху него на купувача в срок до 28.12.2002 г.
По силата на Решение № 877 от 24.08.2011 г. по гр. дело № 71 по описа за 2005 г. на
Софийски градски съд, влязло в законна сила на 21.03.2016 г., договорът за покупко-
продажба на имота, обективиран в нотариален акт № 36, т. V, peг. № 26694, н.д. № 838/2002
г. на нотариус А.Ч., вписан в СВ- гр. София с вх. peг. № 35733, акт № 95, том LLXVII, дело
№ 26831/2002 г., е обявен за нищожен и нотариалният акт е отменен, а също така е признато
за установено по отношение на Ц.Ц. и Т.Ц., че В. К. е собственик на 2/3 идеални части от
недвижимия имот.
Налице са данни за сключен предварителен договор за продажба на имота от
05.11.2004 г. между Ч.П., Ц.Ц. и Т.Ц. като продавачи от една страна, и Х.К. като купувач от
друга страна. По силата на предварителния договор, страните са се задължили да сключат
окончателен договор за продажба на апартамента в срок до 03.12.2004 г., който срок е
удължен до 06.12.2004 г. с писмено споразумение – виж искова молба от Ц.АЦ. и Т.С.Ц.
срещу Х.К.К..
Въз основа на исковата молба е образувано гр. дело № 5027/2015 г. по описа на СГС.
2
От служебна справка се установява, че по същото е постановено и влязло в сила решение, с
което е уважен предявения иск по чл. 108 ЗС и Х.К.К. е осъден да предаде владението на 2/3
идеални части от апартамент № 60, находящ се в гр. София, ул, *******, със застроена площ
от 126,75 кв. м., заедно с мазе № 28, с площ от 5,98 кв. м. и 1,021 % идеални части от общите
части на сградата и правото на строеж, на Ц.АЦ. и Т.С.Ц..
В откритото съдебно заседание на 07.06.2022 г. е проведен разпит на свидетелите
Д.С.Д. и С.И.Б..
Свидетелят Д.С.Д., майка на А. Ч. П., заявява, че апартаментът на ул. ******* е
наследствен, като А. Ч. П. го ползвала активно в един период от време. След като завършила
гимназия баща й предоставил ползването на апартамента, като й предоставил ключ и тя
заедно с него правила някакъв ремонт в апартамента. Междувременно баща й починал и тя
завършила ремонта, след което отишла да живее там. Живяла там 3 години, след което
заминала да живее в САЩ. Преди да замине оставила ключа на свидетеля Д., за да влиза в
апартамента, да го поддържа. Ищцата продължавала да живее в САЩ, но с изключение на
2020 г.-2021 г. /Ковид кризата/, всяка година се прибирала поне по веднъж в годината, в
повечето случаи по два пъти. Когато се прибирала, живеела в апартамента. Свидетелката
твърди, че заедно с нейната майка преместили вещи в този апартамента през 2010 г. Тези
вещи стояли там някъде до 2013-2014 г. Имотът бил наследствен на бащата на А. и на брат
му, като те двамата се били разбрали да предоставят този апартамент на А. П., която да
живее в него. Целият апартамент да е за нея. От първия брак на бащата ищцата имала и
доведена сестра, която също се явявала наследник. Чичото на А. и сестра й били съгласни
този имот да е за А.. Чичото водил дела, защото чрез измама някакъв човек, му бил отнел
дела от имота. Делото приключило някъде 2016 г. в началото, а той починал малко след това
и не успял да прехвърли документално дела си на А. П., въпреки че бил получил пари за
него от баща й. Чичото имал син /Н. В. К./, който никога не бил оспорвал собствеността
върху апартамента. Според свидетеля Н. В. К. молил ищцата да преспи в апартамента, но тя
не го допускала да преспи в имота. Никой не се бил обръщал към Д.С.Д. с искане за
ползване на имота. Не знаела някой да има претенции за имота. Свидетелката през няколко
месеца посещавала имота, името Ц.АЦ. не й говорило нищо. Майката на Н. П. след смъртта
на Н. искала да прехвърли дела си на ищцата.
От разпита на свидетеля С.И.Б. се установява, че познава А. П. от много години,
откакто завършили средно образование. Знае, че имала имот в гр. София на ул. *******, на
последен етаж се намирал апартаментът. Свидетелката била ходила там. Не била виждала
други хора в него. Всички стаи в апартамента се ползвали от ищцата. Свидетелката
преспивала в апартамента, като знаела, че този апартамент А. П. го имала от баща й. Знаела,
че относно апартамента чичото на ищцата попаднал на някаква измама. Водил много дела,
като при приключване на делото щял да й припише неговата част, но той междувременно
починал. Споделяла й била за сина на чичото Н., че преди няколко години той е искал А. П.
да го пусне да живее в апартамента, тъй като нямал къде да живее, обаче тя му е отказала,
защото той бил агресивен, не се държал добре със съседите и имал лични проблеми със
3
зависимости към забранени вещества. В апартамента винаги били само двете, не е имало
други хора там. След последните събития със смъртта на чичо й, А. П. й споменала, че
мисли да продаде апартамента. Последните години А. П. по-рядко си идвала. Няколко пъти
били отсядали в апартамента. Предполага, че майката на А. П. се грижи за поддръжката на
апартамента, защото двете били много близки. Не знае кой плаща разходи за консумативи за
имота.
От правна страна съдът намира следното:
Чл. 79 ЗС предвижда, че правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години. Ако владението е
добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в
продължение на пет години. Съгласно задължителното тълкуване, дадено с ТР № 4 от
17.12.2012 г. по тълк. дело № 4/2012 г., ОСГК на ВКС регламентирания в посочената
разпоредба фактически състав на придобивната давност включва като свои елементи
изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС
в първата хипотеза на чл. 79 ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо основание в
хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС. Владението като фактическо състояние от своя страна също се
състои от два елемента, чието кумулативно наличие е абсолютно необходимо за да се
приеме, че е налице владение, а именно: обективен – упражняване на фактическа власт
върху вещта и субективен - намерението да се държи вещта като своя. Липсата на
субективния елемент предполага, че упражняващото фактическа власт върху конкретната
вещ лице е държател на същата, а не владелец. Поради трудността за доказване на
намерението за своене законодателят е установил оборима презумпция в полза на владелеца
в чл. 69 ЗС.
С ТР № 1 от 06.08.2012 г. по т. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че
презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между
съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от
наследяването. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява
фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите,
намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал
фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79 ЗС. Когато обаче съсобственикът е
започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на
идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена.
Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от
съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да
превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на
придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост,
че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си. Завладяването частите на
останалите и промяната поначало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез
действия, отблъскващи владението им и установяващи своене.
4
В случая съсобствеността, произтича от наследствено правоотношение.
Първоначално съсобствеността е възникнала след смъртта на И.Ц.. Когато наследствен
недвижим имот се ползва само от семейството на дете на един от сънаследниците, съдът
следва да преценява приложимостта на ТР № 1 от 06.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012
г. в отношенията между лицето, което упражнява фактическата власт и наследниците.
Отношенията между родители и деца или между близки роднини по повод упражняване на
фактическа власт върху имот, в който собственикът е допуснал близките си да живеят, най-
често сочат на установяване на държане или на търпими действия от лицето, което е било
допуснато в имота – решение № 50012 от 21.03.2023 г. по гр. д. № 1394/2022 г. на I г. о. на
ВКС.
Презумпцията на чл. 69 ЗС в случая е оборена, доколкото съсобствеността, произтича
от наследствено правоотношение, поради което установилият фактическата власт върху
имота е държател на чужди идеални части и, за да ги придобие по давност, следва да
превърне с едностранни действия държането им във владение, като при спор той носи
доказателствената тежест да установи тъй нареченото преобръщане на владението. За да
промени държанието във владение като предпоставка за придобиване по давност на чужд
имот, държателят трябва да демонстрира промяна в намерението за своене на имота, която
да е открито демонстрирана спрямо собственика, за да се обезпечи възможността последният
да предприеме действия за защита на правото си. Общият принцип на справедливостта
изключва скритостта на придобивната давност, защото не могат да се черпят права от
поведение по време, когато засегнатият собственик няма възможност, поради неведение да
се брани – решение № 145/14.06.2011 г. по гр. д. № 627/2010 г. на І г. о., решение № 291/
09.08.2010 г. по гр. д. № 859/2009 г. на ІІ г. о., решение № 12/19.02.2014 г. по гр. д. №
1840/2013 г. на ІІ г. о. и др.
Извършеното от един от съсобствениците фактическо действие може да се възприеме
като демонстриране на намерение за своене само ако с оглед естеството си е насочено към
отричане правата на другите съсобственици – решение № 87 от 07.05.2015 г. по гр. д. №
6486/2014 г. на І г. о. на ВКС. Следователно, за да се приеме, че възникнал конфликт между
съсобствениците по повод ползването на съсобствен /сънаследствен/ имот има за своето
основание установяване на самостоятелна фактическа власт върху имота, то следва да бъде
съпроводено с категорично и недвусмислено демонстриране на промяна в намерението
спрямо останалите съсобственици. Когато се твърди, че единият от наследниците е изгонил
другия от имота, следва да се преценява внимателно причината за този конфликт, дали е
породен от личностни противоречия или обективира намерение за завладяване на целия
сънаследствен имот. Ето защо, във всеки конкретен случай съдът трябва да изследва с оглед
събраните по делото доказателства дали скарване между съсобствениците представлява
личен конфликт между тях или е недвусмислено отричане на собственическите права –
решение № 50142 от 06.02.2023 г. по гр. д. № 5139/2021 г. на І г. о. на ВКС.
Гласните доказателства, щом са относими и допустими, се преценяват от съда по
вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост
5
на свидетеля според правилата на чл. 172 ГПК и съвкупно с целия доказателствен материал
по делото. Вземат се предвид и всички обстоятелства, свързани с възприемането на
установяваните факти: обстановката, психическото състояние на свидетеля, възрастта му
към него момент, физиологични особености, паметово-интелектуални способности, както и
обстоятелствата при възпроизвеждането – възможност за възпроизвеждане и волята на
свидетеля да каже истината. Законодателят е създал едно предположение относно
посочените в хипотезата на чл. 172 ГПК лица, за възможна тяхна заинтересованост от изхода
на делото. Съдът е длъжен да извърши преценка на тяхната обективност и доколко
поведението на свидетеля и данните по делото изключват заинтересоваността да е повлияла
на достоверността на показанията му. Съдът не е длъжен да възприеме показанията на
свидетелите, но следва да изложи аргументи защо ги изключва от доказателствения
материал, защо не ги кредитира или дори и да ги кредитира, какво възприема или не за
установено – решение № 50242 от 29.11.2022 г. по гр. д. № 117/2022 г. на IV г. о. на ВКС. В
решение № 50036/27.03.2023 г. по гр. д. № 2590/2022 г. на I г. о. на ВКС , се приема, че
основно доказателство за установяване на придобивна давност са гласните доказателства,
поради което правомощие на съда по същество е да прецени достоверността им и да
формира вътрешното си убеждение въз основа на тях, но при тази преценка следва да
изхожда от анализа на всички доказателства, т. е. преценката на свидетелските показания
следва да се извършва в съвкупност с писмените доказателства, като се ползват и правилата
на логиката. Дали е основателно позоваването на придобивна давност съдът преценява при
комплексна преценка на всички доказателства относно това упражнявана ли е фактическа
власт върху имота явно и необезпокоявано и демонстрирано ли е намерение за своене, като
при това научните, логическите и опитните правила следва да бъдат съобразявани от съда и
при обсъждане и преценка на показанията на свидетелите – решение № 27 от 15.01.2024 г.
по гр. д. № 4043/2022 г. на I г. о. на ВКС.
Свидетелите са близки до ищцата – нейна майка и нейна приятелка, което води до
преценката им съобразно чл. 172 ГПК. Показанията на свидетелите са общи и в
съществената си част не носят подробна и детайлна информация за относимите към
предмета на спора обстоятелства. Така напр. свидетелят Б. твърди, че е посещавала имота
няколко пъти, но не сочи конкретна година/период, както и към кой период е относимо
последното й посещение на имота. Свидетелят Д. твърди, че бащата на ищцата е изплатил
дела на брат си за апартамента, но не сочи нито кога това се е случило, нито каква сума е
заплатена на В. К..
Показанията на свидетелите не са подкрепени с писмени доказателства. Липсват
доказателства Ч.П. да е плащал парична сума на В. К.. Липсват доказателства за извършен
ремонт на жилището /твърдян от свидетеля Д./, както и за освежаване на жилището
/твърдяно от свидетеля Б./. Налице са противоречия между свидетелските показания.
Свидетелят Д. твърди, че А. П. се прибирала всяка година /с изключение на периода 2020-
2021 г./, свидетелката Б. пък сочи, че ищцата има деца, по-рядко се прибира, като има
години, в които не пътува до България. Не са ангажирани доказателства, колко често и в
6
какви периоди са е прибирала ищцата до България и въобще пътувала ли е ежегодно от
САЩ до България.
Относно твърденията на свидетелите, че Н. К. искал да живее в жилището, но не бил
допуснат от А. П., показанията са житейски нелогични, поради което и не се кредитират от
съда в тази им част. Свидетелката Д. твърди „доколкото знам я е молил да преспи там“, а
свидетелката Б. „споделяла ми е за сина на Н., че преди няколко години е искал да го пусне
да живее в жилището, обаче тя му е отказала“. От показанията на свидетелите следва, че
желанието на ответника да обитава жилището е изразено в близък период от време „преди
няколко години“ или при всички положения след смъртта на В. К. през 2016 г. Не става ясно,
при положение че ищцата живее в САЩ, а ключовете се намират в нейната майка, как
ищцата лично е отказала да пусне ответника в жилището. Липсват данни по какъв начин са
комуникирали страните и защо ответникът не се е обърнал към майката на ищцата. В тази
им част показанията на свидетелите не кореспондират с твърденията, че ищцата се прибира
рядко, а нейната майка се грижи за жилището. Дори обаче да можеше да се приеме, че
действително е имало подобна случка, то и двамата свидетели са категорични, че А. П. е
отказала достъп до жилището, не, защото като собственик не искала да го допуска до
същото, а поради това, че Н. К. е конфликтен, агресивен и има лични проблеми. Свидетелят
Д. заявява „притеснила се е от комшиите и за това не го е допуснала да преспи“. Оттук
следва, че мотивите за подобна реакция се коренят в негативното /лично/ отношение към
ответника, респ. не се установява, че ако същият не е имал описаното от свидетелите
поведение, то ищцата отново е щяла да откаже да го допусне в жилището.
Когато дете на един от наследниците твърди, че останалите наследници са му
подарили неформално идеалните си части от общия имот и че то е осъществявало владение
върху тях, трябва да докаже по несъмнен начин волята за дарение, която е предпоставка за
осъществяване на владение върху тези идеални части и изключва държането или търпимите
действия. Не се установява по делото при условията на пълно и главно доказване волята на
В. К. да е била неговата ид. ч. от процесния недвижим имот да остане за А. П., а и същата
няма качеството на наследник по закон на същия, поради което волята му при липса на
правни действия на разпореждане, вкл. и чрез завещание, е без значение. Не е ясно по
делото и какво евентуално е препятствало В. К. да извърши разпореждане в периода от
21.03.2016 г. до датата на смъртта му 20.07.2016 г. Не са ангажирани писмени доказателства,
вкл. разменена електронна кореспонденция относно твърдяната близост на ищцата с чичо й
и желанието му да й прехвърли неговата ид. ч. от имота. Липсват твърдения и доказателства
по делото за това кой е заплащал данъци, разходите за консумативи и подобрения на
жилището. Ищцата не установява направата на какъвто и да е разход свързан с жилището.
Още повече, самата тя представя доказателства от воденото и срещу нея като ответник гр. д.
№ 48182/2024 г. по описа на СРС от Топлофикация София ЕАД за незаплатена топлинна
енергия за жилището.
Не се установява А. П. да е демонстрирала явно и недвусмислено намерение за своене
по отношение на съсобствениците на имота, като отблъсне владението им, следователно
7
презумпцията на чл. 69 ЗС следва да се счита за опровергана, поради което не е налице
владение като предпоставка за придобиване по давност на чуждите ид. ч. от имота в срока
по чл. 79 ЗС. По делото ищцата не установява манифестиране на намерение нито пред В. К.,
нито пред Н. К.. Твърдението в уточнителна молба с вх. № от 11.01.2024 г., че в разговори с
останалите съсобственици на имота, ищцата е изразявала волята, че смята имота за свой, не
се установиха по делото, вкл. и от събраните гласни доказателства. Следва да се приеме, че
дори А. П. да е ползвала процесния апартамент за определен период от време, то тя се е
явявала владелец на припадащата й се по наследство идеална част и държател на идеалните
части на другите съсобственици. Не се установява по делото А. П. да е упражнявала
владение относно ид. ч. от правото на собственост върху процесния апартамент на
ответника.
На следващо място, не се установява ищцата да е упражнявала държане на имота през
целия процесен период 20.12.2006 г. до 20.11.2023 г. По делото са ангажирани доказателства
за третото лице Х.К., което е получило владението върху имота въз основа на предварителен
договор, в която насока решението по гр. дело № 5027/2015 г. по описа на СГС. Ищцата е
продала собствените си 1/6 ид. ч. от правото на собственост върху процесния имот на А.Б.В.
с две последователни сделки от 25.10.2023 г. и 13.11.2023 г. – виж справка от СВ – гр. София
– л. 57. От служебна справка в деловодна система се установява, че към момента от А.Б.В. е
образувано гр. д. № 7155/2024 г. на СГС срещу наследниците на Х.К., с което е предявен
отрицателен установителен иск за собственост, че наследниците на Х.К. не са собственици
на имота /при твърдения, че А.В. не може да влезе в имота с ключа, който му е предаден от
праводателя А. П./.
При всички изложени съображения, а именно липсата на каквито и да са писмени
доказателства ищцата да е ползвала жилището и да е заплащала консумативи и разноски за
същото, обстоятелството, че същата живее от 2009 г. в САЩ, наличието на множество
производства между част от страните по делото и други лица /вкл. и техни приобретатели/ за
собствеността и владението върху имота, то съдът намира, че не се установява при
условията на пълно и главно доказване единствено и само ищцата да е ползвала жилището в
периода от 20.12.2006 г. до 20.11.2023 г. Като това обстоятелство се излага само за пълнота
на мотивите, с оглед недоказването манифестирането на намерението за своене спрямо
ответника и неговият баща, респ., че ищцата е упражнявала владение върху собствените на
ответника 4/6 ид. ч. от правото на собственост върху имота.
Оттук, съдът приема, че по делото не се установява А. П. в нито един момент от
м.12.2006 г., включително и след смъртта на В. К., до датата на депозиране на исковата
молба в съда да е упражнявала владение върху притежаваните от Н. К. ид. ч. от правото на
собственост върху процесния имот, поради което и не е придобила на основание придобивна
давност 4/6 идеални части от правото на собственост върху имота.
Искът е неоснователен и ще бъде отхвърлен.
По разноските:
8
Ответникът не претендира и не ангажира доказателства за направата на разноски,
поради което такива не му се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Ч. П., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София,
бул. ******* III № *******, срещу Н. В. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. *******,
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за ПРИЗНАВАНЕ НА УСТАНОВЕНО, че А. Ч.
П. е собственик на 4/6 идеални части от АПАРТАМЕНТ № 60 в гр. София, ул. „*******“ №
*******, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор –
68134.901.661.1.60, с площ от 126.75 кв. м., с предназначение - жилище, апартамент, брой
нива: 1, находящ се в сграда с идентификатор 68134.901.661.1, разположена в поземлен имот
с идентификатор 68134.901.661, съгласно КККР на гр. София, одобрена със Заповед РД 18-
739/21.11.2017 г. на директора на АГКК, с адрес на имота: гр. София, ул. „*******, на
основание давностно владение в периода 20.12.2006 г. до 20.11.2023 г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9