Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Перник, 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, Х – ти състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и двадесет и
първа година, в състав:
Председател: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
като
разгледа гр. д. № 6578 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
образувано по искова молба от С.П.С., ЕГН **********, с която са предявени кумулативно обективно съединени отрицателни
установителни искове за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество
“ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЕРНИК“- АД, гр. Перник, кв. Мошино, с ЕИК *********, сумата от - 3342.15 лева - главница,
представляваща стойност па ползвана, но неплатена топлинна енергия за периода
от 01.19.2006г. до 30.04.2009г., сума в размер на 782.35 лева - законна лихва
за забава от 30.10.2006г. до 13.10.2009г„ ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 22.01.2010г. до окончателното й изплащане, както и
юрисконсултско възнаграждение в размер па 193.74 лева.тъй
като процесиите суми са погасени по давност изцяло.
В исковата молба
се сочи, че въз основа на молба с вх. .N 4324 от 28.04.2010г. на
„Топлофикация-Перник” АД срещу ищцата
е било образувано изпълнително
дело № 347 по описа на ЧСИ С.В.Б. за 2010 г. Горепосоченото изпълнително производство е БИЛО
образувано въз основа на изпълнителен лист издаден по гражданско дело № ***г.
но описа на Районен съд - Перник за сума в размер па 3342.15 лева - главница,
представляваща стойност па ползвана, по неплатена топлинна енергия за периода
от 01.19.2006г. до 30.04.2009г.. сума в размер па 782.35 лева - законна лихва
за забава от 30.10.2006,. до 13.10.2009г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 22.01.20Юг. до окончателното н изплащане, както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 193.74 лева.
Претендираните от ответното дружество суми не се дължат според ищцата, тъй като са били
погасени по давност. Твърдението за недължимост на тези суми, поради погасяване
на вземането, по съществото си представлява възражение за изтекла погасителна
давност, което е въпрос по същество па правен спор по повод па предявен пек и
образувано съдебно производство, в което същото може да се релевира. Основание на отрицателния иск за
признаване със сила на присъдено нещо несъществувансто на спорното парично
вземане на ответника по иска, можело да бъде всеки юридически факт, който е
изключващ съществуването, прекратяващ или погасяващ спорното материално право
на вземане па ответника, които може да се рел вира с иск или възражение /така
определение 851 от 18.06.2007г. на СТС. IV-Г отд.. постановено по гр. дело №
2307/2007г./.
Съгласно разпоредбата на чл. 111 от ГПК е
посочено, че с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за
възнаграждение за труд, за които не е предвидена друта давност; вземанията за
обезщетения п неустойки от неизпълнен договор и вземанията за наем. зя лнхнп и
зя други периодични плащания. По давност е погасено както вземането за лихва,
така и вземането за главницата, поради периодичния характер на плащането на
доставената топлинна енергия. Според единната съдебна практика, видно и от Тълкувателно решение 3 от 18.05.2012 г. на ОСГК на В КС вземанията на такива дружества
сс характеризирали като „периодични плащания” по смисъла на чл. Ill, б. „в” от ЗЗД и като такива се погасяват с тригодишна давност.
Твърди се, че в конкретния случай по настоящето дело завостта е настъпила.
Взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратявало
на основание чл. 433. ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е
трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство
поради г. нар. „переммция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването па съответните
правно релевантни факти. В тази насока са и мотивите на тълкувателното решение
от 26 юни 2015 год.. постановено по тълкувателно дело № 2 по описа Върховният
касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска
колегия за 2013 г.
Предвид гореизложеното и обстоятелството,
че по изп. чело № *** по описа на ЧСИ С.В.Б. за 2010г. взискателят не с искал
извършване ни изпълнителни действия, не
е внасял съответните такси и разноски за извършването им, в продължение
на повече от 3 години вземането е погасено по давност.
С оглед горното налице е правен интерес
от установяване па обстоятелството, че ищецът не дължи по отношение на ответника „Топлофикация- ПерНИК” АД суми
те по изпълнителен лист, издаден но гражданско дело № ***г. по описа на Районен
съд - Перник, въз основа па който е образувано изпълнително дело № ***/2010г.
по описа на ЧСИ С.В.Б..
Моли се съдът,
да изискване на изп.д. №***/2010 год. по описа на ЧСИ С.Б..
В срока по чл.
131 ГПК ответникът „Топлофикация –Перник“ АД, с ЕИК: *********, не е депозирал писмен отговор.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
По делото е
приложена заповед за изпълнение на парично задължение № 587
от 28.01.2010год г. по ч.гр.д. №***г. по описа на
ПРС и Изпълнителен
лист от 14.04.2010 год. по ч. гр.д.№ ***г.
по описа на ПРС -заповедта е издадена в
полза на „Топлофикация - Перник” АД срещу С.П.С., ЕГН **********, че ищецът не
дължи на ответното дружество “ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЕРНИК“- АД, гр. Перник, кв.
Мошино, с ЕИК *********, сумата от - 3342.15 лева - главница, представляваща
стойност па ползвана, но неплатена топлинна енергия за периода от 01.19.2006г.
до 30.04.2009г., сума в размер на 782.35 лева - законна лихва за забава от
30.10.2006г. до 13.10.2009г„ ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 22.01.2010г. до окончателното й изплащане, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер па 193.74 лева.
ВИДНО от печата на заповедна и от дата на издаване
на изп. Лист се направи извод за датата на влизане в сила на заповедта по
частното гражданско дело, като в заповедта за изпълнение е отбелязано, че е
издаден изпълнителен лист на 14.04.2010 год.. В този
смисъл съдът приема, че заповедта влезнала в сила на 14.04.2010год., като на тази дата е издаден и
изпълнителния лист.
Въз основа на изпълнителния лист и по молба от 28.04.2010год. на „Топлофикация - Перник” АД е образувано изпълнително дело изп.д.№ ***/2010 год. по описа
на ЧСИ С.Б., с район на действие - Окръжен съд
- Перник . В цитираната молба е направено искане да бъдат предприети изпълнителни способи – да се покани
първо длъжникът да изпълни доброволно, след което да се пристъпи към
принудително изпълнение- като в този смисъл се поиска информация от НОИ, НАП,
АДВ, ЗДВП и др. досежно имущественото състояние на длъжника.
От материалите по изпълнителното
дело №***/2010 год. по описа на ЧСИ С.Б.,
с район на действие - Окръжен съд – Перник, се установява, че
съдебният изпълнител е изпратил съобщение до НАП, НОИ, за започнато
принудително изпълнение, както и е изпратена покана до длъжника за доброволно
изпълнение и получена на 03.07.2010 Г. от съпруга
на длъжника. НА
05.02.2014 Г. взискателят е депозирал молба до ЧСИ с внесена сума от 6 лева за
налагане на запор на трудови
възнаграждения и пенсия на длъжника. НА 06.06.2016 г. е постъпила нова
молба от юрисконсулта на взискателя, с която е отправена молба ДО ЧСИ да извърши
справка в ТД НОИ за длъжника и в случай, че се намери секвестируемо имущество
да пристъпи към принудително изпълнение, като наложи запор на същите /трудови
възнаграждение, пенсия/. ЧСИ се е произнесъл за извършване на справката с р. от
08.06.2016 г.Други
изпълнителни действия по делото не са били извършвани.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, доколкото
в исковата молба се съдържат твърдения за наличие на висящо изпълнително
производство. Ищцовата страна оспорва изпълнението по смисъла на чл. 439, ал. 1 ГПК, като навежда доводи, че са погасени по давност паричните суми, предмет на
производство по индивидуално принудително изпълнение.
Ищецът
твърди, че не дължи процесните вземания, като се позовава на изтекла
погасителна давност. В настоящия случай ищецът може да се позовава на изтекъл
давностен срок след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Това е
така, защото заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и законът му дава
възможност да възрази срещу вземането по нея. Ако не бъде депозирано в срок
възражение, заповедта влиза в сила и всякакви възражения и твърдения, които
длъжникът е могъл да направи до изтичане срока за възражение се преклудират. Заповедите за изпълнение се ползват със
стабилитет, поради което ищецът може да се позовава на факти
(изтекъл давностен срок), настъпили след влизане в
сила на заповедта за изпълнение.
В настоящия случай се касае за
влязла в сила заповед за изпълнение на
парично задължение. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и
установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на заповедното производство е да се провери
дали вземането е спорно или безспорно, което означава, че при влязла в сила
заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото е положението при
постановено съдебно решение. Следователно по действащия ГПК няма основание да
се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно
решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други
актове на ВКС (Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1528/2018 г., IV г. о., Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т.
д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК).
Понастоящем
в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от
издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се
установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително
основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в
сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила
съдебно решение – същата има установително и
преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за
изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства
или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал
или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.
Установеното със заповедта вземане не подлежи на
пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно
очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС е
наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено
изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било
проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на
влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за
вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е
ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Приеме ли се обратния извод
за приложение на тригодишна давност, то това означава, че длъжникът би могъл да
избира кратката давност, като оттегли възражението срещу заповед за изпълнение
при вече образувано производство по предявен иск по реда на чл. 422 ГПК, а това
не е повелята на закона.
По
изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземанията е
общата 5 - годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в
настоящия случай. В този смисъл е Решение № 321 от 16.10.2018 г. по в. гр. д. №
479
по описа за 2018 година на Окръжен съд – гр. Перник и други решения.
В случая заповедта за изпълнение
е влезнала в сила на 14.04.2010 г. (липсват доказателства, че същата е влезнала в сила в по – ранен момент),
от която дата започва да тече предвиденият в закона петгодишен давностен срок.
Въз основа на изпълнителния лист и по молба от 28.04.2010год. на „Топлофикация - Перник” АД е образувано изпълнително дело изп.д.№ ***/2010 год. по описа
на ЧСИ С.Б., с район на действие - Окръжен съд -
Перник . В цитираната молба е направено
искане да бъдат предприети изпълнителни способи – да се покани първо длъжникът да
изпълни доброволно, след което да се пристъпи към принудително изпълнение- като
в този смисъл се поиска информация от НОИ, НАП, АДВ, ЗДВП и др. досежно
имущественото състояние на длъжника.
От материалите
по изпълнителното дело №***/2010 год. по описа на ЧСИ С.Б., с район на действие
- Окръжен съд – Перник, се
установява, че съдебният изпълнител е изпратил съобщение до НАП, НОИ, за
започнато принудително изпълнение, както и е изпратена покана до длъжника за
доброволно изпълнение и получена на 03.07.2010
Г. от съпруга на длъжника. НА 05.02.2014 Г. взискателят е депозирал молба до ЧСИ с внесена сума от 6
лева за налагане на запор на трудови
възнаграждения и пенсия на длъжника. НА 06.06.2016 г. е постъпила нова
молба от юрисконсулта на взискателя, с която е отправена молба ДО ЧСИ да
извърши справка в ТД НОИ за длъжника и в случай, че се намери секвестируемо
имущество да пристъпи към принудително изпълнение, като наложи запор на същите
/трудови възнаграждение, пенсия/. ЧСИ се е произнесъл за извършване на справката
с р. от 08.06.2016 г.Други изпълнителни действия по делото не
са били извършвани.
Следователно,
давността по делото на два пъти е била прекъсвана, както следва- първо, с
подадената молба от 28.04.2010год. на „Топлофикация
- Перник” АД е образувано изпълнително дело
изп.д.№ ***/2010 год. по описа на ЧСИ С.Б., с
район на действие - Окръжен съд - Перник.
В цитираната молба е направено искане да бъдат
предприети изпълнителни способи – да се покани първо длъжникът да изпълни
доброволно, след което да се пристъпи към принудително изпълнение- като в този
смисъл се поиска информация от НОИ, НАП, АДВ, ЗДВП и др. досежно имущественото
състояние на длъжника, впоследствие с втората подадена молба от взискателя- НА 05.02.2014 Г. взискателят е депозирал молба до ЧСИ с внесена сума от 6
лева за налагане на запор на трудови
възнаграждения и пенсия на длъжника. НА 06.06.2016 г. , когато е
постъпила нова молба от юрисконсулта на взискателя, с която е отправена молба ДО
ЧСИ да извърши справка в ТД НОИ за длъжника и в случай, че се намери
секвестируемо имущество да пристъпи към принудително изпълнение, като наложи
запор на същите /трудови възнаграждение, пенсия/. ЧСИ се е произнесъл за
извършване на справката с р. от 08.06.2016 г.Други
изпълнителни действия по делото не са били извършвани.
Тук следва да се посочат новите
постулати досежно отношението на перемцията и давността, като правни институти
в посочения смисъл. Съгласно
постулатите на Решение № 37, от 24.02.2021 г., постановено по гр.д. № 1747 по описа за 2020 година, по описа на ВКС,
по реда на чл.290 ГПК, където изрично е посочено по въпроса-Откога започва да тече нова погасителна давност за
вземането, когато изпълнителният процес е прекратен поради перемпция на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК; и постановеният отговор е: Новата давност
започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено изпълнително
действие или признание на вземането от длъжника. Перемпцията е без правно
значение за давността, но в случая както е посочено и в това решение- Перемпцията е без
правно значение за прекъсването на давността. Тя е имала значение при
действието на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, тъй като
до обявяването му за изгубило сила новата давност е започвала да тече от
прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички други
държавни органи са били длъжни да съобразяват поведението си с него.-
какъвто именно е настоящият случай/.
В същото
решение е посочено, че –„Когато по изпълнителното дело е направено искане за
нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да
откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от
настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото
искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по
право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали
съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело;
във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ.
Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито
ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение
на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за
образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по
воденото на изпълнителните дела.
В чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено
правилото, че давността се прекъсва с предприемането действия за принудително
изпълнение. Същинско действие за принудително изпълнение обаче може да
предприеме само съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение
– публичен изпълнител, синидик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва
давността; но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе
от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е направено
своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган
преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на
кредитора; давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било
нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на
изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още
веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането
на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването
давността е изтекла. След това тя се прекъсва последователно във времето,
когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия:
запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване,
приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до
влизането в сила на постановлението за възлагане.
Следователно,
в процесния случай делото е било пермирано на
28.04.2012год след първата сезираща ЧСИ молба, по която в рамките на две години за
времето от 28.04.2010год до 28.04.2012год, не са били извършвани действия от ЧСИ, годни да прекъснат давността
/която към този момента и до влизане в сила на Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС е била и спряла по силата на Постановление
№ 3 от 18.11.1980 г. или до дата -26.06.2015 г./. Следователно делото е било пермирано към дата 28.04.2012 г., откогато
следва да се брой и давността за вземанията, която съдът по-гори изложи доводи
защо приема, че е петгодишна и би изтекла на 28.02.2017 г., но преди изтичането
на давността, взискателят е прекъснал същата с молбата си за прилагане на изп.
Способи, макар и по пермирано дело от НА 05.02.2014 Г., когато взискателят е депозирал молба до ЧСИ с внесена
сума от 6 лева за налагане на запор на трудови
възнаграждения и пенсия на длъжника и с молба от 06.06.2016 г. , когато е постъпила нова молба
от юрисконсулта на взискателя, с която е отправена молба ДО ЧСИ да извърши
справка в ТД НОИ за длъжника и в случай, че се намери секвестируемо имущество
да пристъпи към принудително изпълнение, като наложи запор на същите /трудови
възнаграждение, пенсия/. ЧСИ се е произнесъл за извършване на справката с р. от
08.06.2016 г.Други
изпълнителни действия по делото не са били извършвани. Следователно по
аргумент на горецитираното съдебно решение, то при положение че макар и
взистателят да е пуснал молба за извършване на изп. Действия, то не е изпълнил
указанията наЧСИ да внесе такса за това и действия не са били извършени, като
молбата на взискателя е била нередовна, следователно, тази молба не е годна да
прекъсне давността и същата е изтекла за времето от 05.02.2014 г. до 05.02.2019
г., като им е подадена на 18.12.2020 г.
Горното
налага извод, че за основателност на исковите
претенции и като такива следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
право да му се заплатят направените разноски в производство, които в случая са 173
лева - държавна такса, 24 лева – такса за препис на 1 бр. изпълнително дело и
550 лева – адвокатско възнаграждение, или в общ размер на 747 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ПО
предявените кумулативно
обективно съединени отрицателни установителни искове от С.П.С., ЕГН **********, с които се иска да бъде
признато за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответното дружество “ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЕРНИК“- АД,
гр. Перник, кв. Мошино, с ЕИК *********,
ЧЕ СЪЩАТА НЕ ДЛЪЖИ НА ИЩЕЦА сумата от - 3342.15 лева - главница, представляваща
стойност па ползвана, но неплатена топлинна енергия за периода от 01.19.2006г.
до 30.04.2009г., сума в размер на 782.35 лева - законна лихва за забава от
30.10.2006г. до 13.10.2009г„ ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 22.01.2010г. до окончателното й изплащане, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер па 193.74 лева, за които
е издаден изпълнителен лист от 14.04.2010год
по ч.гр.д. № ***год на Районен съд, Перник, и за
събиране на което е образувано изп.дело №***/2010 год. по описа на ЧСИ С.Б., като неоснователни
ОСЪЖДА„Топлофикация - Перник” АД, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ
“Република” ДА ЗАПЛАТИ на С.П.С., ЕГН **********, сумата в размер на 747 лева – направени разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № ч.704 /2010год.по описа на Районен съд - Перник да бъде върнато в архив.
Вярно с оригинала:С.Г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: