Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 03.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV- Б състав, в публичното заседание на двадесет
и втори юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.МАРИНА ГЮРОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 8334 по описа за 2019г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 502856/08.10.2018г.
по гр.д. № 39373 по описа за 2014г. на Софийски районен съд, 123-ти състав са
отхвърлени исковете, предявени с искова молба вх. № 11022/17.07.2014г.,
уточнени с молба от 13.11.2014г. на „И.И.”ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** срещу „У.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, пл.
„Света неделя“ № 7 с правно основание на чл.
55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1500лв. , представляващи платена без основание сума за периода от
19.05.2009г. до 08.07.2010г. по договор за банков кредит №
38-265110/19.05.2009г., като „И.И.”ЕООД,
ЕИК ******* е осъдена на чл. 78, ал.3 от ГПК да заплати на У.Б.“ АД, ЕИК ******* сумата от 1059,95лв., представляващи разноски по делото.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна
жалба вх.№ 5185639/14.11.2018г. по регистъра на СРС депозирана от ищеца И.И.”ЕООД, ЕИК ******* в частта, в
която исковете са отхвърлени.
Изложило е съображения, че решението е недопустимо и неправилно, постановено
при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е,
че съдът е следвало да се произнесе в рамките на търсената защита,
прозинасянето било неправилно. Съдебно счетоводното експертиза установявала, че
платени суми са завишени 3 пъти поради завишаване на базовия лихвен процент,
надбавките били неоправдани поради учредения особен залог върху МПС с висока
стойност. Ответникът не бил изградил становище и не бил представил списък с
разноски. Нарушени били от районния съд
принципите на състезателното начало, на равнопоставеност на страните, за
установяване на истината, не била разгледана молбата от 29.05.2018г.
Претенцията на ответника за разноски по списъка от 2016г. била прекомерна. Претендирала е разноски.
Въззиваемият-ответник по исковете - У.Б.“ АД, ЕИК ******* в предоставения срок е
оспорил жалбата. Посочил е, че решението
е правилно. В сроковете по ГПК бил депозирал отговор на исковата молба, изложил
становището си и поддържа същите и към момента Представен бил и списък с
разноски в производство пред СРС.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ вх.
№ 11022/17.07.2014г., уточнени с молба от 13.11.2014г. на „И.И.”ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***
срещу „У.Б.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, пл. „Света неделя“ № 7 , с която е поискала
от съда на основание на чл. 55, ал.1,
пр. 1 от ЗЗД да осъди ответника да й заплати сумата от
1500лв. , представляващи платена без основание сума за възнаградителна
лихва за периода от 19.05.2009г. до
08.07.2010г. по договор за банков кредит № 38-265110/19.05.2009г.
Претендирала е разноски. Навела е твърдения, че с ответника сключили договор за
банков кредит за предоставяне на оборотни средства, но клаузите по договора не
били предварително уговорени и били неравноправни, защото били в ущърб на
кредитополучателя, механизмът на олихвяване бил сложен и се определял
едностранно от банката с ежемесечни увеличения, не били конкретизирани
факторите-пазарни условия, които влияят за същото, едновременното наличие на
премия и на надбавка било незаконосъобразно, чл. 8.4.1., 8.4.2. и т. 9 до т.
9.5. били изключително неблагоприятни за кредитополучателя и неравноправни – за
лихви, такси и комисионни. Преговори не били водени поради липса на възможност
за такива, действителната му воля не присъствали в договора и анексите,
променяни били без да се постигне взаимно съгласие, клаузите противоречали на
закона и добрите нрави. За процесния период бил платил 10 056лв. за
главница, лихва, премия, надбавка, ГЛП, не било ясно защо се събира и премия и
надбавка, на 09.07.2009г. договор бил изменен като били приложени
неравноправните клаузи и вноската била завишена. Изменения със завишаване на
надбавка имало и на 15.03.2011г., на 19.10.2011г. банката запорирала сметката
на застрахователния посредник и така прекъснал дейността му от 01.11.2011г. до
01.03.2014г. Внасяла по 250лв. ежемесечно в знак на коректност. За процесния
период била надвнесла лихва и надбавка в размер на 1500лв. Риск по договора за банката не бил голям,
защото имало учреден залог по Закона за особените залози. Претендирала е разноски.
Ответникът - У.Б.“
АД, ЕИК *******, в предоставения му срок е оспорил иска. Навел е твърдения,
че за вземанията било образувано заповедно дело 37209/2015г. на СРС, 123-ти
състав и производство било недопустимо. Иск бил неоснователен. Условията по договора били договаряни
предварително, кредитът бил предоставен на юридическо лице за оборотни средства,
не били приложими Закона за защита на потребителя и Закона за потребителския кредит. Условията
по договора не били променяни едностранно, съгласие за договора и анексите било
постигнато, били подписани от ищеца. Претендирал е разноски.
По делото е
приет договор за банков кредит № № 38-265110/19.05.2009г. за оборотни средства,
договор за залог върху вземания, договор за залог върху МПС, носещи подписи,
положени за страните по него съгласно които на 19.05.2009г. ответникът се е
съгласил да предостави на ищеца банков кредит в размер на 20 000лв. срещу
задължение на ищеца да върне сумата и да заплати възнаградителна лихва , като
главницата се погаси на 12 месечни вноски първите 11 от по 833лв. с падеж на
първата 19.06.2009г., а 12-та вноска от 10 837лв. с падеж 19.05.2010г.,
възнаградителната вноска се плаща ежемесечно на 21-во число от месеца. Съгласно
чл. 4 от договора годишният лихвен процент
е формиран като сбор от: базовия лихвен процент (премия и
едномесечен Софибор по чл. 8.2., раздел ІІІ от ОУ, който БЛП към
сключване на договора е 6,3%) и надбавка от 5,7%
и така към сключване на договора годишния лихвен процент е 12%. Съгласно чл. 4.2
лихвата за забава е БЛП увеличен с
надбавка от 7,7% и така към сключване на договора е 14%. С договора е уговорено да се плащат такси и комисионни по
Общите условия и Тарифата на банката. В договора е посочено, че той се сключва
при Общи условия, с които ищецът е посочил , че е запознат. Като за обезпечение
на задълженията на ищеца е вписан особен залог върху автомобил Тойота, рег. № С
0013НР и върху вземания, произтичащи от наличности по конкретно посочена
банкова сметка. ***о договора за кредит се е задължила И.А.И..
По делото е приет анекс № 1/09.07.2010г. , носещ подпис за страните, съгласно който размер на
кредит е 10 944,98лв. годишният лихвен процент е формиран като сбор от: базовия
лихвен процент (премия и едномесечен Софибор по чл. 8.2., раздел ІІІ от ОУ,
който БЛП към сключване на договора е
4,094%) и надбавка от 7,906%
и така към сключване на анекса годишния лихвен процент е 12%. Съгласно чл. 4.2
лихвата за забава е БЛП увеличен с
надбавка от 9,906% и така към сключване на договора е 14%, годишния лихвен процент върху текущ дълг е 5%., срок за погасяване е променен на 09.07.2011г.
Приет е
анекс № 2/15.03.2011г. към договора, носещ
подписи на страните, съгласно който страните са се съгласили, че уговорения
кредит е предоставен, учредени са уговорени обезпечения, към момента дълг е
10 523,43лв., от които 9744,98лв. редовна главница; неплатена главница от
450лв.; 328,45лв. просрочена лихва, като е са променени БЛП и надбавки, но
крайния размер на ГЛП е останал същия – 12% възнаградителна лихва; 14%
наказателна лихва за забава, 5 % лихва върху текущ дълг.
Приети са
документи за движение по сметка по договора, информация за сметка,
съгласно които сумата по договора за кредит е усвоена, плащани са суми по
договора за погасяване на задължения за главница и за лихви, ца такси.
Приет е лихвен лист по кредита, съгласно който за процесния
период от 19.05.2009г. до 08.07.2010г.
надбавката по възнаградителната лихва е 5,7% , а надбавката по наказателната
лихва е 7,70%, но базовият лихвен процент е различен от 6,3% - по- нисък или
по-висок от посочения 6,3% в договора.
По делото са приети неоспорени от страните Решение №
462835/01.08.2018г. и Определение от 19.06.2019г. по гр.д. № 37209/2015г. на
СРС, 123-ти състав, съгласно които с
влязло в сила на 18.09.2018г. решение са отхвърлени исковете на У.Б.“ АД, ЕИК ******* срещу „И.И.”ЕООД, ЕИК ******* и И. А.И.
за установяване съществуване на вземането му срещу ответниците заплащане
солидарно на 10 194,98лв. главница
по договор за банков кредит № № 38-265110/19.05.2009г. за оборотни средства,
изменен с анекс № 1 и № 2, сумата от
1581,50лв. лихва за периода от 20.07.2011г. до 24.10.2013г.за които е
издадена заповед за изпълнение по заявление от 25.10.2013г., поради неустановено настъпване на
изискуемостта им, като
неоснователни са отхвърлени исковете на „И.И.”ЕООД, ЕИК ******* и И. А.И.
срещу У.Б.“ АД, ЕИК ******* за
прогласяване на нищожност на клаузи по
чл. 8.4.1., 8.4.2., т.9, т.9.1., , 9.2., 9.3, 9.4, 9.5, 9.6. от ОУ към
договора поради противоречие със закона , с добрите нрави и поради липса на
съгласие.
С приетите по делото основно и допълнително заключение
съдебно счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документите по
делото и проверка при ответника е посочило, че за процесния период банката е
начислила задължения по договора за общо 13 489,41лв.: 10 829лв. главница, 1862,58лв. договорна
лихва; 198,39лв. лихва за просрочена главница; 299,44лв. лихва за забава ;
300лв. такса за управление на кредита. Платени през процесния период са общо
11 785,03лв., които банката е отнесла за погасяване на лихва за забава, на редовната лихва от 1862,58лв,
такса за управление, както и 158,82лв. за лихва върху просрочена главница и
9164,19лв. главница. Посочило е, че банката за процесния период банката не е
променяла надбавката по договора, не е начислявала и събирала суми за надбавки,
които са различни от уговореното в договора за процесния период- 5,7% по
редовна възнаградителна лихва и 7,7% за лихва за забава. Посочило е, че
съгласно договора базовия лихвен процент се състои от индекса Софибор и премия.
Базовия лихвен индекс Софибор бил променлива величина, като за процесиня период
бил от 2,451% до 4,815%. Посочило е, че премията като елемент от базовия лихвен
процент не можело да се изчисли, защото не били посочени конкретни параметри от
банката за същата, в документи на банката не била посочена иколко е била
премията през процесния период. Към сключване на договора Софибор бил 4,798%,
БЛП бил 6,3%. За част от периода банката начислявала по-висока лихва от
уговорената в договора от 12%, за част от периода начислявала по-нисък от 12%
лихвен процент. Вещото лице е посочило, че ако лихвата се изчисли за процесния
период при уговорения в договор 6,3% БЛП, то тогава дължима възнаградителна
лихва е 2002,50лв. Ако
възнаградителната лихва се изчисли съобразно стойността на Софибор към съответния момент и премия от 1,502% (разликата между 6,3 и Софибор от 4,798 към
сключване на договора), то дължимата възнагрдителна лихва за процесния период
би била 1796,63лв. Тези стойности
били определени при надбавка от 5,7%
съгласно уговореното в договора.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо. Районният съд се е произнесъл по исковете така, както са
предявени, вземанията не са били предмет
на друго дело между страните.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявените искове са с правно чл. 55, ал.1 пр.
1от ЗЗД – за връщане на платени без
основание суми.
За да се уважат така предявените искове в тежест на ищеца по делото е да установи, че платил процесните суми и към момента на извършване на
плащането, не е имало основание за същото.
При така депозирания отговор в тежест на ответника е
да докаже, че основанието на което е
извършено плащането, е съществувало към момента на престацията.
По делото от приетите по делото писмени доказателства
се установява, че на 19.05.2009г. между страните е възникнало валидно
правоотношение по договор за банков кредит, обезпечен с особени залози върху
движима вещ и върху вземания по банкова сметка, ***а кредит в размер на общо 20 000лв. при годишна лихва в размер на
базовия лихвен процент, който към сключване на договора е 6,3% и надбавка
от 5,7%, а за лихва за забава надбавка е 7,7%, като кредита е следвало да се погаси на 12 месечни вноски
първите 11 вноски от по 833лв. с падеж на първата от тях 19.06.2009г., а 12-та
вноска от 10 837лв. с падеж 19.05.2010г., възнаградителната лихва се плаща ежемесечно на 21-во число от
месеца. Съдът приема за установено, че договорения размер на базовия лихвения
процент , който към сключване на договора е 6,3% , е уговорен като
променлив и се формира от съответния за месеца лихвен индекс Софибор и премия.
В този смисъл е изричното съглашение на страните по договора в чл. 4 от договора.
По делото е установено от прието неоспорено от страните заключение по
съдебно-счетоводната експертиза, че към сключване на договора лихвения индекс
на Софибор е бил 4,987%. При така установеното съдът приема, че към
сключване на договора премията по
чл. 4 от договора е била 1,502% (6,3%-4,798%). С оглед гореизложеното съдът приема, че
постигнато по договора при сключването му съглашение е за възнаградителна
лихва, формирана като сбор от надбавка
от 5,7% + съответния месечен размер на лихвения
индекс Софибор + премия от 1,502%,
а при наказателната лихва надбавката е 7,7%. За процесния период от 19.05.2009г. до 08.07.2010г.
не се твърди и не се установява страните да са сключвали допълнителни
споразумения към договора за кредит, поради което и съдът приема, че относими
към предмета на делото са само съглашенията по приетия по делото договор.
Приетите по делото анекс № 1 и анекс № 2 са сключени след процесния период, те
уреждат отношенията на страните след сключването им, поради което и са
неотносими към въведения предмет на делото. Доводите на ищеца, че за
сключването на договора не е постигнато
съгласие, че клаузите по чл. 8.4.1., 8.4.2. и от т. 9 до т. 9.5. от ОУ включително са нищожни съдът приема за
неоснователни. От приетото по делото решение на СРС, 123-ти състав по дело №
37209/2015г. се установява, че иск за нищожност на договора и на тези клаузи
поради противоречието им със закона, липса на съгласие и противоречие с добрите
нрави е бил предявен от И.И.”ЕООД срещу У.Б.”АД и с влязло в сила на
18.09.2018г. решение тези искове са отхвърлени. Силата на пресъдено нещо на това решение обвързва страните и съда,защото
не се сочат и не се установяват
новонастъпили обстоятелства от значене за тези искове след приключване на
съдебното дирене по дело № 37209/2015г. При така установеното съдът приема, че спорът между страните за
валидността на договора и на тези клаузи не може да бъде пререшен в настоящото
производство.
При така установеното съдът приема за установено по
делото, че със сключването на договора на 19.05.2009г. за ищеца е възникнало
валидно задължение към ответника за връщане за срок от 1 година на предоставената по договора за кредит главница
от 20 000лв., както и да плати възнаградителна лихва, формирана като сбор
от: надбавка от 5,7% + базов лихвен
процент (съответния месечен размер на лихвения
индекс Софибор + премия от 1,502%), а при забава да му плати наказателната лихва
със същия размер на БЛП + надбавката от 7,7%. Неоснователни са доводите на
ответника, че основание за уговаряне и на премия и на надбавка не съществува
включително и поради уговорените обезпечения. Договорната свобода позволява
страните свободно да уговарят клаузи по съглашенията им, по делото се установи,
че договора е подписан от страните и по съображения изложени по-горе за силата
на пресъдено нещо на решението по дело 37209/2015г. съдът приема, че така
постигнато съглашение между страните е валидно.
По делото се установява от приетия договор от
19.05.2009г., че той е сключен при Общи условия. За съществуване на такива ОУ
извод се обосновава и от прието по делото решение по дело № 37209/2015г. Такива Общи условия,
обаче, по делото не са приети, съдържанието на същите не може да се извлече от
прието решение по дело № 37209/2015г. , защото то не ги сочи. По делото не са
приети Решения на ответника за промяна на премията,
уговорена като част от базовия лихвен процент. По делото не е прието съглашение
на страните за промяна на тази премия. По делото не са приети доказателства за
уговорени условия, при които тази премия се променя, не са ангажирани
доказателства за настъпване на такива условия. В тежест на ответника е било да
ангажира такива доказателства по делото, но това не е направено по делото. При
така установеното съдът приема, че за процесиня период размер на
възнаградителна лихва е сбор от: надбавка
от 5,7% + месечен размер на лихвения
индекс Софибор + премия от 1,502%, а при забава да му плати наказателната лихва
със същия размер на БЛП + надбавката от 7,7%.
По делото се установи от прието по делото заключение
по съдебно счетоводната експертиза, че за периода
от 19.05.2009г. до 08.07.2010г. не са променяни надбавките от
5,7% по възнаградителната лихва и от 7,7% по наказателната лихва, такива са
начислявани от ответника, че сумата от 1 796,63лв. е
стойността на възнаградителна лихва за този период определена от надбавка от 5,7% + месечен размер на лихвения индекс Софибор + премия от 1,502%, че платена
възнаградителна лихва за този период е
1862,58лв.. Съдът кредитира изцяло основното и допълнителното
заключение по счетоводната експертиза като вярно и задълбочено, неопровергано
от останалите събрани по делото доказателства, неоспорено от страните, резултат
от анализ на събрани по делото доказателства, проверки при ответника. При така
установеното съдът приема, че не е имало
основание плащането от ищеца на ответника на сума от 65,95лв. (1862,58лв. – 1796,63лв) като възнаградителна
лихва за процесния период. Начислена от ответника сума от 1862,58лв. се
установява че е начислена без да се
спазва постигнато съглашение за БЛП от индекс на Софибор за съответния
месец и премия от 1,502%. За размер на
премията за процесния период съдът изложи подробни съображения по-горе. При
така установеното съдът приема, че по делото е установено, че ответникът дължи
връщане на ищеца на платената без основание като възнаградителна лихва сума от
65,95лв. Не се установява ищецът да е
платил на ответника други суми по договора за кредит за процесния период
като лихва без основание, поради иск за
горница над 65,95лв. до предявен размер от 1500лв. От заключението по
счетоводната експертиза, че платената наказателна лихва за периода е по-ниска
от начислената такава.
С оглед гореизложеното районния съд,
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта в която иск е отхвърлен за
сумата от 65,95лв. и за тази сума иск следва да се уважи. В останалата част
решението на СРС следва да се потвърди.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски следва
да се постави в
тежест на страните съобразно уважената част от исковете при съобразяване на
обстоятелство, че ищецът е бил освободен от СРС от задължение за предварително
внасяне на разноски по делото.
Решението на
СРС в частта, в която в тежест на ищеца са присъдени разноски от 46,64лв.
следва да се отмени. Ищецът в производство пред СРС не е направил възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, направеното такова едва с въззивна жалба
е преклудирано и не следва да се разглежда.
Ответникът
по исковете следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС на основание на
чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 6 от ГПК сумата от 13,20лв. разноски за вещо лице.
Ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца съдебни разноски за възнаграждение за вещо
лице в производство пред СГС от 5,28лв. и за държавна такса за производство
пред СРС и СГС от общо 4,40лв.
Въззиваемият
не е претендирал разноски за въззивно производство
и такива не му се следват.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 502856/08.10.2018г. по гр.д. № 39373 по описа за 2014г. на Софийски районен съд, 123-ти състав в
частта, с която е отхвърлен иска,
предявен с искова молба вх. № 11022/17.07.2014г., уточнени с молба от
13.11.2014г. на „И.И.”ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** срещу „У.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, пл.
„Света неделя“ № 7 с правно основание на чл.
55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 65,95лв. , представляващи платена без основание възнаградителна
лихва за периода от 19.05.2009г. до
08.07.2010г. по договор за банков
кредит № 38-265110/19.05.2009г., както и в частта, с която „И.И.”ЕООД, ЕИК ******* е осъдена на чл. 78, ал.3 от ГПК да заплати на У.Б.“ АД, ЕИК ******* сумата от 46,64лв.,
представляващи разноски по делото и
вместо това постановява:
ОСЪЖДА „У.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, пл.
„Света неделя“ № 7 да заплати на И.И.”ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:*** на основание на чл.
55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД сумата от 65,95лв. (шестдесет и пет лева и
0,95лв), представляващи платена без
основание сума за възнаградителна лихва за периода от 19.05.2009г. до 08.07.2010г. по договор за банков кредит
№ 38-265110/19.05.2009г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 502856/08.10.2018г. по гр.д. № 39373 по описа за 2014г. на Софийски районен съд, 123-ти състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „У.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, пл.
„******* да заплати на И.И.”ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:*** на основание на
чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от общо 9,68лв.
(девет лева и 0,68лв), представляващи разноски по делото пред Софийски
градски съд и Софийски районен съд.
ОСЪЖДА „У.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, пл.
„Света неделя“ № 7 да заплати на Софийски районен съд на основание на чл. 78, ал.1 вр. с ал. 6 от ГПК
сумата от 13,20лв. (тринадесет лева
и 0,20лв), представляващи разноски за възнаграждение за вещо лице.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.