Р Е
Ш Е Н
И Е № 79
гр.Кюстендил, 19.03.2020год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в публичното
съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
при участието на секретаря Ирена Симеонова, като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 620 по описа за
2019год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр.
с чл.118 КСО.
П.Б.И. ***
оспорва Решение № 2153-09-36/22.11.2019г.
на директора на ТП на НОИ - Кюстендил, с
което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане № ********** от 10.10.2019год.
на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което е отказано отпускането
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68, ал.1- ал.3 от КСО. Оспорващият, чрез пълномощника си адв.
И. П., излага доводи за материалноправна незаконосъобразност на административния акт с твърдения, че
осигурителният стаж през периода 01.07.1975г.
– 31.12.2976г. на длъжност „шофьор-снабдител“ в Държавна печатница – гр.
Кюстендил е надлежно доказан с данните в издадената трудова книжка като
официален удостоверителен документ.
Оспорва обратните констатации на органа като сочи, че не са предадени в
ООА всички документи от осигурителя „Л.“
ООД като правоприемник на прекратената
Държавна печатница – Кюстендил. Прави се
искане за отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него разпореждане
на длъжностното лице по пенсионно осигуряване. Претендира се присъждане на
деловодни разноски.
Ответникът
– директорът на ТП на НОИ - Кюстендил, чрез процесуалния си представител юк
Андонова, изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита за
законосъобразен отказът за отпускане на пенсия за ОСВ на жалбоподателя поради
недоказаност на предпоставките по чл.68, ал.1-3 от КСО.
Кюстендилският
административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Административното производство,
приключило с издаване на оспорения административен акт, е започнало по заявление
вх. № 2113-09-739/09.08.2019г. на оспорващия П.Б.И., с искане да му бъде отпусната
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
при усл. на чл.68, ал.3 от КСО.
За установяване на осигурителен
стаж, заявителят е представил
Удостоверение, обр. УП-30 с № 12/09.11.2001г., изд. от ПК „Труд“ –
с.Драговищица; Удостоверение, обр. УП-3 с № 8/27.08.2019г., изд. от РПК
„Наркооп“ – Кюстендил; военна книжка и трудова книжка №19, изд. от РПК „Наркооп“- Кюстендил на
07.03.1972г. На стр.10 на трудовата
книжка е вписан положен труд от заявителя в Държавна печатница – Кюстендил на
длъжност „шофьор-снабдител“ за времето от 01.07.1975г. до 31.12.1976г. и прекратяване на трудовото правоотношение на
осн. чл.31, б. „а“ от КТ. Следва отразяване на трудов стаж за времето от
1.VІІ.1975г. до 31.ХІІ.1976г., всичко 1
/една/ год. 5 /пет/ месеца и 30 дни с
подпис на директор и печат.
Във връзка с постъпилото
заявление и за установяване на осигурителния стаж на заявителя, длъжностното лице по пенсионно осигуряване изпраща писмо
изх. № 2113-09-739-3/03.09.2019г. до Обединен осигурителен архив – с. Невестино
с искане да бъде издадено удостоверение, обр. УП-13 за положен труд в Държавна
печатница – Кюстендил времето от 01.07.1975г.-31.12.1976г. Следва отговор с уведомително писмо от
27.09.2019г. на началник отдел ООА, в което се сочи, че разплащателните ведомости и
трудовоправните документи на
осигурителя „Л.“ ООД – Кюстендил са предадени за съхранените по реда на чл.5,
ал.10 от КСО в ООА с
Приемателно-предавателни протоколи № 892-09А/11.01.2018г., в които за
сочения период липсват данни за П.Б.И.,
с оглед на което е отказано издаване на исканото удостоверение, обр.УП-13.
Идентично е съдържането на уведомителното писмо от 20.11.2019г. на началника на
отдел ООА до ТП на НОИ – Кюстендил, изпратено във връзка с повторна проверка,
извършена по второ искане на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, сезирано
със заявлението на оспорващия.
Съобразно приетите документи, е изготвен опис на осигурителния стаж на заявителя,
който е признат общо на 14год. 04мес. 01дни, а от съдържанието на описа се
установява, че спорния период не е зачетен за осигурителен стаж.
Въз основа на събраните писмени доказателства, длъжностното лице по пенсионно
осигуряване издава Разпореждане № ********** от 10.10.2019год., с което отказва отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на оспорващия основание чл.68, ал.1 - ал.3 от КСО. Констатациите
са за възраст на заявителя към 09.08.2019г. от 66
год. 04 мес. и осигурителен стаж от трета категория 14г. 04м. 01дни. Предвид установените данни, длъжностното лице
приема, че заявителя не отговаря на изискванията на чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО - няма необходимия осигурителен стаж от 38 год.
и 08 мес., като същият не отговаря и на изискванията на чл.68, ал.3 от КСО -
няма необходимия действителен осигурителен стаж
от 15 години. Допълнително се
сочи, че И. не може да се възползва от чл.9а, ал.2 от КСО, тъй като
недостигащият осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл.68, ал.1
от КСО е над 5 години.
Разпореждането
е съобщено на оспорващия на 15.10.2019г., след което е депозирана жалба пред директора на ТП на НОИ - гр.Кюстендил на 24.10.2019год.,
т.е. в срока по чл.117, ал.2 от КСО.
Сезираният административен орган се произнася по жалбата
с оспореното Решение № 2153-09-36/22.12.2019г., като я приема за неоснователна
и я отхвърля. Формирани са мотиви за отсъствие на предпоставките по чл.68, ал.1-
ал.3 от КСО за отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя, доколкото са счита за правилен отказът да се зачете спорния осигурителен стаж за времето от 01.07.1975г.
до 31.12.1976г. с продължителност 01г.05м.30дни на длъжността „шофьор-снабдител“ в Държавна
печатница – Кюстендил. Органът е посочил, че
осигурителния стаж за горния
период не е доказан, както с трудовата книжка, която не е оформена надлежно
съобразно изискванията на чл.6 от Наредбата за трудовата книжка – има само един
подпис, така и от данните при извършените проверки в ООА – с.Невестино на
предадената документация на осигурителя,
в която не се съдържа информация за трудова дейност на П.И.. По изложените доводи е прието, че отказът за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е законосъобразен.
Решението на административния
орган е съобщено на жалбоподателя на
03.12.2019г., а жалбата е подадена на 16.12.2019г., т.е. в срока по чл.118, ал.1 от КСО.
В съдебното производство е прието експертно заключение вх. №
859/11.02.2020г. на вещото лице Е.К., изготвено въз основа на справки в ООА –
с. Невестино на документите, предадени от „Л.“ ООД, относими към спорния период на 1975г.-1976г. Констатациите на съдебния експерт са следните:
наименованието на работодателя /осигурителя/ е ДП „Печатни
произведения“ – Кюстендил в периода 01.12.1967г. – 31.10.1981г., впоследствие
е променено на ОП „Книгоразпространение“ до 31.07.1993г., на ДП „Л.“ – до 06.10.1993г., на „Л.“ ЕООД –
до 15.09.1999г. и на „Л.“ ООД – до 31.01.2000г.; разплащателната документация
на осигурителя „Л.“ ООД е предадена от ликвидатора на дружеството и приета за
съхранение в ООА –с. Невестино с Приемателно-предавателен протокол №
892-09А/11.01.2018г.; при проверка на разплащателните ведомости за периода
01.07.1975г. – 31.12.1976г. е установено, че длъжност „шофьор-снабдител“ не
съществува, а само длъжност „шофьор“, която е заемана от три лица, сред които
не фигурира жалбоподателя П.И.; същият не е записан в разплащателните ведомости
на ДП „Печатни произведения“ през
сочения период. Заключението на вещото лице съдът счита за обективно,
съответстващо на писмените доказателства по делото.
Горната фактическа обстановка се
установява и доказва от посочените доказателства.
С оглед така установените факти,
съдът намира жалбата за допустима като подадена от надлежен правен субект с
право на обжалване по чл.147, ал.1 от АПК вр. с чл.118, ал.3 КСО и в преклузивния срок по чл.118, ал.1 от КСО.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна поради следното:
Проверено служебно на осн.
чл.168, ал.1 от АПК, съобразно критериите по чл.146 от АПК, решението на директора
на ТП на НОИ-гр.Кюстендил, е валиден административен акт – издадено е от орган
с материална и териториална компетентност,
в надлежната писмена форма и
с необходимото съдържание по чл. 59, ал.2 от АПК, при спазване на
административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон,
както и с целта на закона, поради което е законосъобразно.
Приложението на материалния закон
в случая се свежда до преценка за наличие на основанията за пенсиониране по
чл.68, ал.3 от КСО, доколкото не е спорно, че заявителят не отговоря на
изискванията за продължителност на осигурителния стаж по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО. Съгласно разпоредбата на чл.68,
ал.3 от КСО, в случай, че лицата нямат
право на пенсия по ал.1 и 2, до 31 декември 2016г. те придобиват право на
пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и
най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, а от 31 декември 2016г.,
възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67 - годишна
възраст.
В контекста на нормативното правило и съобразно доказателствата по делото е безспорно, че жалбоподателят отговаря на изискванията за възраст. Спорът е относно изискването за 15 години действителен осигурителен стаж, за който органът е приел, че не е надлежно доказан от оспорващия. Правните изводи са законосъобразни, но с корекция относно приложимото право във връзка с данните в трудовата книжка. Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от НПОС, осигурителният стаж се установява с данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, като в ал. 3 е предвидено, че документите по алинея 1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Следователно първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето са изплащателните ведомости, а трудовите и служебните книжки са вторичен документ, който отразява вече направените записвания в изплащателните ведомости и затова записванията в трудовата книжка трябва да съответстват на записванията в изплащателните ведомости. При несъответствие между записванията в изплащателните ведомости от една страна, а от друга – в трудовата, служебна или осигурителна книжка на лицето за един и същи период, меродавно е записването в изплащателните ведомости /в този см. вж. решение № 7414 от 18.06.2015г. на ВАС по адм. д. № 1393/2015г., VІо./.
С оглед на изложеното и след анализ на събраните по делото доказателства, съдът счита за законосъобразен отказа на административния орган да отпусне лична пенсия за ОСВ на жалбоподателя. Както се посочи, същият доказва осигурителния стаж през спорния период с трудова книжка, издадена на 07.03.1972г. В същата е налице вписване на трудов стаж на жалбоподателя в Държавна печатница – Кюстендил на длъжност „шофьор-снабдител“ за времето от 1.VІІ.1975г. до 31.ХІІ.1976г., всичко 1 /една/ год. 5 /пет/ месеца и 30 дни, което е удостоверено с подпис на директор и печат. Обратно на приетото от органа, съдът счита, че трудовата книжка е надлежно оформена. Неоснователно в оспореното решение са обсъждани изискванията на чл.6, ал.1 от Наредбата за трудовата книжка. Същата е обн. ДВ, бр. 102 от 3.12.1993 г. и е в сила от 7.12.1993 г., т.е. не е действала към датата 31.12.1976г., когато е било прекратено трудовото правоотношение между жалбоподателя и Държавна печатница – Кюстендил. За процесния период за начина на оформяне на трудовите книжки са приложими изискванията на чл. 6 от Инструкция № 2492 за реда и начина на издаване на документи за трудов стаж (ДВ, бр. 20/12.03.1968 г.) и Наредба за трудовите книжки и инструкцията за прилагането й (Изв. бр. 26/31.03.1953 г.). При прекратяване на трудовото правоотношение, съгласно чл. 6, ал. 2, б. "в" от Инструкцията, което в случая е настъпила на 31.12.1976г., продължителността на трудовия стаж придобит на съответното място е следвало да се отбелязва на следващия ред под вписване напускането на работа с цифри и думи, като се е полагал подпис и печат на предприятието. В случая има данни за трудовия стаж предвид отразените дати на постъпване на работа на 01.07.1975г. и датата на прекратяване на трудовото правоотношение на 31.12.29176г., като има печат на предприятието и подпис на директора. Следва, че трудовата книжка е оформена съобразно действащите към тази дата нормативни правила, с оглед на което е доказателствено средство за спорния осигурителен стаж.
Независимо от горното, органът законосъобразно е отказал да зачете осигурителния стаж на жалбоподателя за посочения период. В административното производство са събрани данни чрез проверка в документите, предадени от осигурителя „Л.“ ООД, който е правоприемник на ДП „ Печатни произведения“ – Кюстендил, от които се установява, че в разплащателните ведомости и трудовоправните документи, предадени за съхранените по реда на чл.5, ал.10 от КСО в ООА с Приемателно-предавателни протоколи № 892-09А/11.01.2018г., за сочения период липсват данни за П.Б.И. / вж. уведомително писмо от 27.09.2019г. на началник отдел ООА/. Идентични са констатациите и на вещото лице. Както се посочи по-горе, при несъответствие между записванията в трудовата книжка и в изплащателните ведомости, приоритетно значение за зачитане на осигурителния стаж имат записванията във ведомостите. Или в случая, доколкото в последните няма данни за положен труд от П.Б.И. през процесния период, то обосновано и правилно органът е отказал да приеме за доказан спорния осигурителен стаж. Вследствие на горното, законосъобразен е и отказът за отпускане на пенсия за ОСВ на жалбоподателя при усл. на чл.68, ал.3 от КСО поради отсъствие на предвидените в разпоредбата материалноправни предпоставки – действителен осигурителен стаж от 15 години.
Неоснователно оспорващият възразява срещу пълнотата на обема документи, предадени от осигурителя в ООА – с. Невестино. Видно от събраните в административното производство данни и от заключението на вещото лице, относимата за спора разплащателна документация на „Л.“ ООД е предадена и приета за съхранение при условията и по реда на чл.5, ал.10 от КСО, което е удостоверено с надлежно съставени Приемателно-предавателни протоколи № 892-09А/11.01.2018г.
Следват изводи за законосъобразност на оспореното решение и за неоснователност на жалбата, която подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода по делото, на
оспорващия не се следват деловодни разноски.
Водим от гореизложеното и на
осн.чл.172, ал.2 АПК вр. с чл.118, ал.2 КСО, Административният съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата
на П.Б.И. ***,
ЕГН **********, срещу Решение №
2153-09-36/22.11.2019г. на директора на ТП на НОИ - Кюстендил, с което е
отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане № ********** от 10.10.2019год. на
длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което е отказано отпускането на
лична пенсия за осигурителен стаж на основание чл.68, ал.1- ал.3 от КСО.
Решението може да се обжалва пред
ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: