Р Е Ш Е Н И Е
гр. Плевен, 10.01.2014год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, ІІ-ри граждански
състав, в публично съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди и
тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретаря Р.К. като разгледа
докладваното от съдията ДИЛОВА гр.дело 4721 по описа за 2013г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по искове с правно основание чл.
128 от КТ и по чл. 224 от КТ
Постъпила е искова молба от Р.Б.Б., ЕГН ********** против Водно
строителство 2000 АД, ЕИК114511753, със седалище и адрес на управление:
гр.Плевен, ул.Дойран № 136, представлявано от ***. В исковата молба се твърди,
че ищеца е работил при ответника по трудов договор на длъжност технически секретар.
Твърди, че от м. февруари 2012г. ответника е започнал да и изплаща частично
трудовото възнаграждение. Твърди, че работодателя и е издал служебна бележка,
от която се установява, че ответника не е изплатил на ищеца трудово
възнаграждение за периода м.февруари 2012г.- м. май 2013г. в общ размер 3837,30лв.Твърди, че ответникът и дължи
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и обезщетение по чл. 221 от КТ. Твърди, че му
дължи поради това и мораторна лихва върху главниците в общ размер от 239,48 лв.
от дължимостта на всяка една от тях до подаване на исковата молба, както и
законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окнчателното
изплащане на сумата. Моли ответника да бъде осъден да заплати неизплатените
трудови възнаграждения на ищеца за периода м.февруари 2012г.- м. май 2013г. в общ размер 3837,30
лв. Моли ответника да му заплати лихва за забава върху главницата в общ размер
на 239,48 лв. върху всички претендирани суми от датата на тяхната изискуемост
до 05.09.2013г., както и сумата 1286,39
лв представляваща обезщетение по чл. 221 от КТ. В съдебно заседание е допуснато
изменение на предявения иск по чл. 128 от КТ, като същия се счита предявен за
сумата 3258,42 лв , както и на иска по чл. 221 от КТ, който се счита предявен
за сумата 578,88 бм Претендира направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е
постъпил писмен отговор от ответника по делото.Такъв е постъпил след срокът по чл. 131 от ГПК. В съдебно заседание се
представлява от адв. ***, която изразява становище, че предявените
искове са неоснователни и недоказани и
отправя искане да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид
доводите на ищеца,събраните по делото доказателства, като ги съобрази по реда
на чл.188 от ГПК,намира за установено следното:
От представените по
делото доказателства – копие от трудова книжка и акт за прекратяване на трудово
правоотношение е видно, че ищцата е работила при ответника на длъжност
технически секретар Видно от приложения акт за прекратяване на трудовото
правоотношение е, че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на осн. чл.
327 ал.1 т.2 от КТ.Със същата заповед е наредено на ищцата да се изплати
обезщетение по чл. 221 от КТ едно брутно
трудово възнаграждение.Заповедта е връчена на ищцата на 03.06.2013г
От представените писмени
доказателства – справка издадена от ответника е видно, че за периода м. 02.2012г.
м. 05.2013г. ответника дължи на ищцата сумата 3837,30 лв представляваща
неплатено трудово възнаграждение.
Видно от заключението на
ВЛ Т.И. по назначената съдебно
икономическо експертиза е, че за периода м.02.2012г.- м.05.2013г. неизплатеното
трудово възнаграждение на ищцата е в размер на
3258,42. ВЛ е установило, че в
платежната ведомост за м. 05.2012г. е начислено обезщетение по чл. 221 от КТ за
2012г. в размер на 643,20 лв брутна сума или 578,88 лв чиста сума за
получаване. ВЛ е извършило проверка в счетоводството на “Водно строителство
2000”АД и е констатирало, че ведомостите
са изготвени съобразно законодателството.
Ответникът е направил
възражение, че за периода през който ищцата претендира неизплатено трудово
възнаграждение, същата не е била на работа. От дадените обяснения от ищцата е
видно, че от м. февруари 2012г. се е върнала на работа след майчинство, и е
работила на длъжност технически секретар, както и е поела част от задълженията
на личен състав.
Свидетелката Д. ***, в
показанията си пред съда твърди, че ищцата се е появявала на работа, била е на
работа по няколко дни в месеца, и после е отсъствала, но свидетелката не знае
по какви причини. Свидетелката твърди, че когато се е върнала на работа ищцата
е била настанена в друга стая, както и
че присъствената форма се е водила от главния счетоводител.Съдът кредитира
показанията на свидетелката, в частта в която установяват че ищцата е работила
в ответното дружество на длъжност технически секретар, както и в частта че
същата е полагала труд в ответното дружество.
С оглед изложеното съдът
намира, че ищцата е работила в ответното дружество на длъжност “технически
секретар” до 03.06.2013г., когато трудовото и правоотношение е било прекратено.
От показанията на свидетелката се установи,
че ищцата е полагала труд в ответното дружество. Твърденията на ответника, че
ищцата не е полагала труд по трудово правоотношение съдът приема, че са
недоказани. По делото не са представени доказателства, че ищцата не е полагала
труд през целия период, за който претендира неизплатено трудово правоотношение,
доколкото неявяването на работа без уважителна причина е дисциплинарно
нарушение и като последица работодателя
би могъл да упражни правото си да наложи дисциплинарно наказание.
Доказателства за образувано дисциплинарно производство, за искани обяснения по
повод неявяване на работа без уважителни причини не са представени по делото.
Свидетелката твърди, че ищцата се е появявала на работа, но нейните показания
са общи, неконкретни и не установяват
кога точно ищцата е била на работа и кога не се е явявала на работа. От
друга страна от заключението на ВЛ е видно, че ведомостите за заплати са водени
съгласно закона и ищцата е получавала заплати през целия период като е полагала
подпис срещу дължимите суми. Представена
е справка, издадена от ответника, от
която е видно че за процесния период на ищцата се дължи сумата 3837,30
лва, като в сумата е включено неплатено трудово възнаграждение и обезщетение по
чл. 221 от КТ. С оглед на изложеното
съдът намира, че работодателят е
длъжен в установените срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите
възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд; да плаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Ищцата претендира
сумата 3258,42 лв за неизплатено от
ответното дружество трудово възнаграждение за периода от м.02.2012г. до м. 05.
2013г. Съгласно заключението на ВЛ неизплатеното на ищеца трудово възнаграждение
за периода, посочен по-горе възлиза на сумата 3258,42 лв. С оглед изложеното
съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен за сумата 3258,42 лв. На
ищеца следва да се присъди и законната лихва върху тази сума,считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
От заключението на вещото лице по
назначената по делото икономическа експертиза, което съдът кредитира като
вярно, обективно и компетентно се установява,че размерът на лихвата за забава върху сумата
3258,42 лв за периода от 02.2012г.- 05.09.2013г. е в размер на 192,75
лв., до който размер предявения иск се явява основателен и доказан и следва да
бъде уважен
Съгласно чл. 221 ал.1 от КТ при прекратяване
на трудовото правоотношение на осн. чл. 327 т.2 и т.3 от КТ работникът има
право на парично обезщетение в размер на
друтното му трудово възнаграждение за срока на предизвестието. Видно от
представените по делото доказателства е, че трудовото правоотношение на ищцата
е прекратено на осн. чл. 327 ал.1 т.2 от КТ. По делото е представена заповед за
изменение в акт за прекратяване на трудово правоотношение, като основание за
прекратяване на трудовото правоотношение е вписано чл. 328 ал.1 т.2 от КТ. Явна
фактическа грешка е несъответствието между формираната истинска воля и нейното
външно изразяване. В случая с последваща заповед не е поправена техническа
грешка, а е изменено основанието за прекратяване на трудовото правоотношение. В
единия случай – по чл. 327 от КТ право да прекрати трудовия договор без
предизвестие има работника, а по чл. 328 това право принадлежи на работодателя.
Съдът намира, че представената заповед е незаконосъобразна, тъй като в
представения по делото акт за прекратяване на трудовото правоотношение връчен
на ищцата е ясна волята на страните трудовото правоотношение да бъде прекратено
по заявление на работника отправено до работодателя на осн. чл. 327 ал.1 т.2 от КТ- изрично в е посочено въз основа на заявление на ищцата, което е
прието. Съдът приема, че в случая не се
касае за грешка в основанието за прекратяване, а за въвеждане на ново основание
за прекратяване на трудовото правоотношение , което е по инициатива на
работодателя, а не по инициатива на работника. Освен това съгласно разпоредбата
на чл. 344 ал.2 от КТ работодателят може единствено да отмени заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение, но само до подаване на исковата молба в съда. С
оглед на изложеното съдът приема, че трудовото правоотношение на ищцата е
прекратено на осн. чл. 327 ал.1 т.2,
поради което работодателят дължи обезщетение по чл. 221 ал. от КТ в размер на
последното брутно трудово възнаграждение. Видно от заключението на ВЛ е че
размерът на последното брутно трудово възнаграждение на ищцата е било 578,88
лв, поради което предявеният иск с правно основание чл. 221 от КТ е основателен
и доказан до претендирания размер, ведно със законната лихва считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът по
делото Водно строителство 2000 АД,
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Плевенския районен съд
направените по делото разноски за вещо
лице в размер на 80 лв. и държавна такса в размер на 230 лв.
На
основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът по делото Водно
строителство 2000 АД следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на
1000 лв .
С оглед гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА “Водно
строителство 2000» АД, със седалище и адрес на упревление гр.Плевен,
ул.»Дойран»№136, ЕИК114511753 представлявано от *** да заплати на Р.Б.Б. *** ЕГН ********** сумата 3258,42 лв представляваща неплатено
трудово възнаграждение за периода м. 02.2012г.- м. 05 2013г., ведно със
законната лихва върху сумата считано от 05.09.2013г. датата на подаване на
исковата молба до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА “Водно строителство 2000» АД, със седалище и
адрес на упревление гр.Плевен, ул.»Дойран»№136, ЕИК114511753 представлявано от ***
да заплати на Р.Б.Б. *** ЕГН ********** на осн. чл. 245 ал2 от КТ сумата
192,75 лв представляваща лихва за забава върху сумата от 3258,42 лв за
периода 03.2012г.-05.09.2013.
ОСЪЖДА “Водно строителство
2000» АД, със седалище и адрес на упревление гр.Плевен, ул.»Дойран»№136,
ЕИК114511753 представлявано от *** да заплати на Р.Б.Б. *** ЕГН ********** на осн. чл. 221 ал.1 от КТ сумата от 578,88
лв. представляваща обезщетение за неспазено предизвестие, ведно със законната
лихва, считано от 05.09.2013г.- датата на подаване на молбата до окончателното
и изплащане.
ОСЪЖДА на осн. 78 ал.1 от ГПК “Водно строителство
2000” АД, със седалище и адрес на упревление гр.Плевен, ул.»Дойран»№136,
ЕИК114511753 представлявано от *** да заплати на Р.Б.Б. *** ЕГН ********** сумата 1000 лв представляваща направени по
делото разноски.
ОСЪЖДА “Водно строителство 2000” АД, със седалище и
адрес на упревление гр.Плевен, ул.»Дойран»№136, ЕИК114511753 представлявано от ***
на основание чл.78 ал.6 от ГПК да заплати по сметка на ПлРС
сумата 80 лв представляваща направени разноски за ВЛ и сумата 230 лв
представляваща държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано
пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: