Р Е
Ш Е Н И Е № 260246
гр. Пловдив, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, V- ти граждански състав, в публично заседание
на петнадесети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при секретаря Габриела Йорданова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 14221 по описа за 2020 г. на Районен съд- Пловдив, за да се произнесе
взе предвид следното:
Съдът е сезиран с
искова молба, подадена от В.Б.Т., ЕГН **********, действаща чрез законния си
представител К.И.Т., ЕГН **********, с която са предявени обективно,
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 405, ал. 1, вр. с чл. 386 КЗ и
чл. 86 ЗЗД, с които се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сума в размер на 3 156, 67 лв. –
главница, представляваща остатък от дължимо застрахователно обезщетение по
застрахователна полица „**********************. за лек автомобил марка „********,
модел „*****“ с рег. № ********, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 29.10.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 520, 85 лв.- обезщетение за
забава върху главницата, дължимо за периода от 15.03.2019 г. до 28.10.2020 г.
В исковата молба е посочено, че между Б. Т. и ответното дружество е сключен договор за имуществено
застраховане, обективиран в горепосочената
застрахователна полица, касаеща лек автомобил с рег.
№ ********. На ********г. е настъпил инцидент с автомобила, при който водачът и
страна по застрахователния договор е починал. Лекият автомобил, предмет на
застраховката се сочи, че е изцяло унищожен при ПТП-то, като за настъпилото
застрахователно събитие ответникът е надлежно уведомен. Единствен наследник на
починалото застраховано лице е ищцата В.Б.Т..
От застрахователя е извършен оглед и е съставен
протокол от ********г. за опис на щетите, като от уведомление от ответника е
видно, че е обявена „тотална щета“ на застрахованото МПС, тъй като стойността
на ремонта надвишава 70 % от застрахователната сума. Поради настъпилата
цялостна щета автомобилът е бракуван и е предаден на площадка за събиране и
съхранение на отпадъци срещу сумата от 333,33 лв. Твърди се, че след
продължителна кореспонденция с ответника, по банковата сметка на наследника В.Т.
е преведена сумата от 6 510 лв., вместо обезщетение в пълен размер на
застрахователната сума от 10 000 лв. Сочи се, че липсва причина за намаляване
на обезщетението, поради което се претендира разликата между дължимото и
заплатено обезщетение. Моли се предявените искове да бъдат уважени..
Претендират се разноски.
В законоустановения
едномесечен срок по чл.131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответника. Не се оспорва фактът, че към датата на настъпване на
застрахователното събитие е бил налице сключен договор за застраховка за процесното МПС. Не оспорва и завеждането на посочената от
ищеца щета, както и заплащане на сумата от 6510 лв., като твърди, че с
плащането й изцяло е изпълнил задълженията си като застраховател.
Ответникът оспорва
претенцията като твърди, че в хода на ликвидацията по образуваната щета е
установено, че водачът на МПС-то е допуснал действия и бездействия, водещи до
увеличаване на покрития риск. В тази връзка посочва, че се касае за самокатастрофиране на процесното
МПС в дърво, като водачът е управлявал същото с превишена и несъобразена с
пътните условия скорост. Твърди, че поведението на водача представлява груба
небрежност по смисъла на чл. 396 КТ и е основание за намаляване на размера на
обезщетението. Оспорва претенцията по размер, като сочи, че същата не отговаря
на действителния размер на щетите, съобразно разпоредбата на чл. 386 КЗ.
Посочва, че доколкото е налице тотална щета, то застрахователното обезщетение
се определя след приспадане на запазените части на МПС-то. Оспорва изцяло
претенцията за мораторна лихва. Моли исковете да се
отхвърлят или да се намали претендираното
обезщетение. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства
и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл.235, ал.2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:
По
фактите:
Не
се спори между страните, а и от представените по делото доказателства се
установяват следните обстоятелства: за МПС рег. № ******** е налице сключена между починалия Б. Т. и ответното дружество имуществена
застраховка, обективирана в застрахователна полица „****************“
№ ************** от *************. / л. 5/. Ответникът не оспорва, че дължимата
застрахователна премия е заплатена и горепосоченият договор за имуществено
застраховане валидно обвързва страните по него за предвидения период на
покритие ( от *********г. до ********г. ). В периода на покритие, на дата ***********.
настъпва ПТП, вследствие на което са нанесени материални увреди по МПС рег. № ********
и за което събитие е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от ********.
/ л. 47 /. Във връзка с настъпилите материални увреди върху застрахованото
имущество са осъществени описи / л. 9- 13/, като ответното дружество е заплатило
на ищцата като единствен наследник на починалото застраховано лице сума в
размер от 6 510 лв. ( последното обстоятелство се признава от страните в
исковата молба и отговора на исковата молба ).
От
приетото по делото Удостоверение за наследници, издадено от *********************
/ л. 18 / се изяснява, че ищцата е единствен наследник по закон на починалото
лице ( който се явява застрахован по договора за имуществено застраховане ).
От заключението на вещото лице по
назначената автотехническа експертиза / л. 126- 148 / се установява, че вследствие
силата на удара на процесното МПС рег. № ******** в
крайпътно дърво, по автомобила не са
налице изправни и/или запазени детайли. Предвид това, експертът е посочил,
че се касае за наличие на „тотална щета“. Отразено е и че пазарната стойност на МПС към датата на настъпване на увредата е 14 405 лв., а пълната стойност на ремонта
би възлизала на сумата от 91 567, 79 лв. Предвид това, увредите са повече
от 70 % от стойността на автомобила и отремонтирането
му би било икономически неизгодно. Вещото лице посочва и че предвид естеството
и силата на инициалния удар между процесното МПС и
крайпътното дърво, то не съществуват детайли по автомобила, които биха могли да
служат за безопасно ползване и да бъдат реализирани на вторичния пазар. Предвид
тежките материални увреди по процесното МПС, същото е
предадено за разкомплектоване ( скрап ) на фирма „*************“ ЕООД, за което
ищцата е получила сума в размер от 333, 33 лв.
Съдът кредитира в цялост заключението
на вещото лице, като счита същото за обективно, компетентно и обосновано. Съдът
счита за нужно да посочи, че доколкото експертът е категоричен, че вследствие
на удара не съществуват части от процесното МПС, които могат да бъдат ползвани безопасно, то
е безпредметно обследването на въпроса дали същите имат пазарна стойност и
каква е тя.
По отношение на приобщените по
делото материали от досъдебно производство № 1301/ 2017г., по описа на РУ-
Пазарджик при ОД на МВР- Пазарджик, пр.пр. № 4891/
2017г., по описа на Окръжна прокуратура- Пазарджик, то съдът счита, че в
кориците на същото не се съдържат материали, които са релевантни за настоящото
производство. В тази връзка, не следва да се взема предвид и отразеното в
Постановление за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № 1301/ 2017г., по описа на РУ- Пазарджик при ОД на МВР-
Пазарджик, пр.пр. № 4891/ 2017г., по описа на Окръжна
прокуратура- Пазарджик. Цитираното прокурорско постановление не притежава
обвързващ за настоящия съдебен състав характер. Нещо повече- същото не е
преминало и през съдебен контрол. Съобразно нормата на чл. 300 ГПК, влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Цитираният текст не предвижда обвързваща за съда сила на прокурорското
постановление, с което се прекратява воденото досъдебно производство. Предвид изложеното,
настоящият съдебен състав не взема
предвид констатациите на наблюдаващия прокурор, отразени в цитираното
постановление, досежно механизма на настъпване на ПТП
и причините за това.
По правните аспекти на спора.
Правната
квалификация на предявения иск за обезвреда по имуществена застраховка е чл. 405,
ал. 1 КЗ. За да се породи в правната сфера на ищцовото дружество срещу
ответника, претенция за вземане по смисъла на чл. 405, ал. 1 КЗ, то следва да
намерят своето проявление следните материалноправни предпоставки: да е
възникнало по надлежен ред застрахователно правоотношение по повод на сключен
договор имуществена застраховка на МПС; ищецът да е заплатил дължимата
застрахователна премия; да е настъпила материална увреда по застрахованото имущество
в периода на действие на договора; настъпилите увреди да влизат в обхвата на
покрития застахователен риск; застрахованото лице да е отправило уведомление до
застрахователя за настъпилото събитие и за претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение.
Всяка
една от горепосочените материалноправни предпоставки е налице, като следва да
се посочи и че страните не спорят по тези обстоятелства. Спорът в настоящото
производство се концентрира върху размера на причинените вреди върху
застрахованото имущество и методиката, по която следва да се изчисли дължимото
обезщетение.
Причинените по МПС рег. № ********
увреди водят до заключение за наличие на „тотална щета” ( чл. 390, ал. 2 КЗ ),
при която за формиране размера на обезщетението се взема предвид действителната
стойност на застрахованото имущество. Съобразно нормата на чл. 400, ал. 1 КЗ, действителна
застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество. Съобразно заключението
на вещото лице, действителната стойност
на застрахованото имущество към датата на настъпване на ПТП ( ************. ) е
14 405 лв. Същевременно, в застрахователната полица е посочено, че
застрахователната сума ( лимитът на отговорност на застрахователя ) е
10 000 лева. Предвид изложеното, то налице е хипотезата на чл. 389, ал. 1 КЗ (подзастраховане )- когато е уговорена по- малка
застрахователна сума от действителната, съответно възстановителната стойност на
застрахованото имущество и то погине или бъде повредено, застрахователят обезщетява пълния
размер на вредата до размера на застрахователната сума. Съобразно изричната
норма на чл. 386, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да
надхвърля застрахователната сума ( лимита на отговорност).
Както вече бе посочено, в процесния случай договорената застрахователната сума е
10 000 лв., а застрахователят е изплатил на ищцата (като единствен
наследник на застрахованото лице ) сумата от 6 510 лв. Съпоставянето на
двете величини налага разбирането, че застрахователят- ответник не е изпълнил в
цялост задължението си и не е обезщетил в пълен размер претърпените имуществени
вреди. С цел да бъде постигнато пълно репариране на вредите с материален
характер, то ответното дружество следва да заплати на ищцата допълнително
сумата от 3 156, 67 лв. ( съдът приспада от разликата между вече платеното
и застрахователната сума, получените от ищцата парични средства в размер от
333, 33 лв. при предаването на процесния автомобил за
разкомплектоване ).
Във връзка с възражението на
ответното дружество за наличие на груба небрежност от страна на застрахованото
лице, която е довела до настъпване на ПТП, то съдът счита същото за недоказано.
В рамките на настоящия процес, при изрично възложена с доклада тежест на
доказване / л. 38 гръб /, ответникът не установи което и да е от своите
твърдения за наличие на груба небрежност- управление на МПС с превишена или
несъобразена с пътните условия скорост. Вече бе коментирано, че отразените
фактически и правни констатации в прокурорското постановление не са обвързващи
за настоящия съдебен състав и в тази връзка не могат да бъдат ползвани на
самостоятелно основание при формиране на извод за наличие на груба небрежност.
В този порядък, самият ищец не ангажира доказателства и не отправи доказателствени искания в рамките на настоящия процес,
които да са свързани с установяване на твърдения от него механизъм на
настъпване на ПТП ( ответникът поддържа, че ПТП е настъпило вследствие на
управление на МПС с превишена или несъобразена с пътните условия скорост ).
След като ответникът не установява тези свои възражения, настоящият съдебен
състав приема, че поведението на застрахованото лице (починалият Т. ) непосредствено
преди инцидента, не покрива признаците на груба небрежност и не увеличава
застрахователния риск.
Предвид гореизложеното,
предявеният иск с правно основание чл. 405, ал. 1, вр.
с чл. 386 КЗ следва да бъде уважен
изцяло и ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сума в размер от
3 156, 67 лева. Върху претенцията за главница се дължи и законна лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда / 29.10.2020г./ до
окончателното й погашение.
По отношение на претенцията за мораторна лихва: доколкото бе установена основателността на
главната претенция на ищцата, то ответникът дължи и обезщетение за забава върху
главницата, предвид несвоевременното й заплащане. Ищцата е отправила покана до
ответното дружество за цялотно заплащане на сума в
размер от 10 000лв., като на *********. ответникът е извършил частично
плащане в размер от 6 510 лв. Предвид това, считано от 15.03.2019г. до
датата на подаване на исковата молба в съда- 28.10.2020г. ответникът дължи мораторна лихва върху останалата част от главницата, която
възлиза на сумата от 520, 85 лв. ( изчислена посредством специализиран онлайн
софтуер ).
По
отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответнкът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в
производството разноски. В рамките на настоящото производство, на ищеца са
предоставени правни услуги от адв. О., като адвокатското
възнаграждение е договорено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 Закон за
адвокатурата. Предвид това и на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответното дружество следва
да бъде осъдено да заплати на адв. О. сума в общ
размер от 750, 96 лв. (възнаграждението е определено в минимален размер
съобразно Наредбата, като е съобразено обстоятелството, че в рамките на
настоящото производство са предявени два, обективно, кумулативно съединени иска
).
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата в лично качество и сума в размер от 328, 66 лв.,
представляваща сторени разноски за държавна такса и депозит за изготвяне на
експертиза ( 178, 66 лв. – държавна такса и 150 лв.- депозит за САТЕ ).
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „ЗД
Бул Инс“ АД, ЕИК ********* да заплати на В.Б.Т., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и
законен представител К.И.Т., ЕГН **********, на основание чл. 405, ал. 1, вр. с чл. 386 КЗ и
чл. 86 ЗЗД сума в размер на 3 156, 67
лв. – главница, представляваща остатък от дължимо застрахователно
обезщетение по застрахователна полица „**********************. за лек автомобил
марка „********, модел „*****“ с рег. № ********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 29.10.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 520, 85 лв.- обезщетение за
забава върху главницата, дължимо за периода от 15.03.2019 г. до 28.10.2020 г.
ОСЪЖДА „ЗД Бул Инс“ АД, ЕИК ********* да заплати на адв.
А.И.О.,***, адрес на практиката- ****************************, сума в размер на 750, 96 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на ищцата В.Б.Т.
безплатно представителство в настоящото производство за един адвокат,
определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „ЗД Бул Инс“ АД, ЕИК ********* да заплати на В.Б.Т., ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител К.И.Т., ЕГН **********, на
основание чл. 78 ал.1 ГПК, сума в размер
на 328, 66 лв., представляваща сторени разноски в рамките на настоящото
производство за държавна такса и изготвяне на експертно заключение.
Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му, с въззивна жалба пред Окръжен съд- Пловдив.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/