№ 127
гр. ***, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Петина Кр. Николова
при участието на секретаря Мариана Любч. Митева
като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело №
20223630101784 по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във
вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 286 от ЗЗД и във вр. с чл. 92 от ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба, подадена от ***, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр. ***, ул. „***“ № 9, представлявано от управителя Р.Й.,
с пълномощник по делото адв. М.Х. от САК, срещу Е. П. А. с ЕГН ********** от гр. ***,
ул. „***“ № 24, ап. 54. Твърди се, че между страните е сключен договор по силата, на който
ищцовото дружество е поело ангажимента да съдейства на ответника, за да получи
обезщетение, дължимо му от авиокомпания по силата на Регламент (ЕО) № 261/2004 срещу
заплащане на обезщетение. Ищецът твърди, че е изпълнил задълженията си по договора за
поръчки и обезщетението било изплатено по банковата сметка на ответника, но същият не
заплатил дължимото по договора за поръчка обезщетение. В исковата молба се твърди, че
ищецът е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично
вземане по реда на чл. 410 от ГПК, за което е образувано ч.гр.д. № 991 по описа на ШРС за
2022 г. Вземането на ищеца касаело неплатено възнаграждение в размер на 187,76 лв. по
договор за поръчка от 30.01.2022 г., неустойка по договора и лихва за забава. Съдът издал
заповедта за изпълнение, но заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от
ГПК. На основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът дал на заявителя едномесечен срок за
предявяване на иск за установяване на вземането. Ищецът изрично сочи, че подава
настоящата искова молба във връзка с указанията на съда и в дадения му едномесечен срок.
Иска от съда да признае за установено спрямо ответника, че му дължи сумата по издадената
заповед за изпълнение. Иска се заплащане на разноските по заповедното и по настоящото
исково производство. В съдебно заседание ищецът чрез своя представител е поискал
1
разглеждане на делото в негово отсъствие.
В съдебно заседание процесуален представител на ищеца не се явява, но е подал
молба за разглеждане на делото в отсъствие на страната и нейния представител като
поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване.
В предоставения на ответника срок е постъпил отговор от особения представител на
ответника, назначен от съда на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК. В отговора особения
представител не оспорва представените по делото доказателства, както и изложените
твърдения. Посочва, че тъй като става дума за отрицателни факти (липса на плащане), тя не
разполага с доказателства, с които да ги обори. Въпреки това моли съда да отхвърли
исковете като недоказани и неоснователни.
В съдебно заседание особеният представител на ответника иска отхвърляне на
исковата претенция по посочените в отговора мотиви.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото
доказателства, установи следното от фактическа страна:
От представените по делото като писмени доказателства се установява, че на
30.01.2022 г. е сключен договор между ищеца ***, гр. *** и Е. П. А. от гр. ***. Съгласно
съдържанието на този договор Е. П. А. като възложител възлага на *** (изпълнител) чрез
свой представител или упълномощен адвокат да предприеме действия по събиране и
получаване на дължимо обезщетение за закъснял полет FR6337 от 22.01.2022 г. по
Регламент (ЕО) 261/2004 от авиокомпания Ryanair на стойност 400 евро или 782,33 лв.
Страните по договора са се уговорили, че за изпълнение на поставената задача изпълнителят
има право на възнаграждение в размер на 20% от сумата на обезщетението плюс ДДС,
начислено върху така определения размер на възнаграждението. В случай, че обезщетението
е преведено по банкова сметка на изпълнителя, той се задължава в тридневен срок да
преведе същото по сметка на възложителя като приспадне дължимото му възнаграждение. В
случай, че възложителят получи обезщетението по своята банкова сметка, той се задължава
да уведоми за това изпълнителя и в тридневен срок да заплати дължимото обезщетение.
С цитирания договор страните са уговорили още, че останалите отношения между тях
се уреждат от Общите условия на ***. Съгласно чл. 25 от Общите условия, ако
възложителят не изпълни задължението си за плащане на възнаграждението в срок от 7 дни
след изтичане на посочените в договора срокове, той дължи и неустойка в размер на 5% от
обезщетението.
Видно от представените по делото документи *** са осъществили контакт с
авиокомпания Ryanair от името на Е. П. А. и са съдействали за получаване на обезщетение в
размер на 400 евро. Видно от представените документи, сумата е платена от авиокомпанията
директно по сметка на Е. П. А., за което *** са уведомени от превозвача на 10.02.2022 г.
Ищецът е уведомил ответника, че са настъпили основанията за заплащане на дължимото по
процесния договор възнаграждение. На 04.03.2022 г. са изпратили онлайн на ответника и
покана за доброволно изпълнение.
2
На 12.05.2022 г. *** са подали заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 991/2022 г. на ШРС. Въз основа на
подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 475 от
16.05.2022 г. Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради
което съдът дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си по
издадената заповед за изпълнение, което той изпълнил, завеждайки настоящото
производство.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
С исковата молба са предявени кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 286 от ЗЗД и във вр. с чл. 92 от
ЗЗД.
Правния интерес от завеждането на установителния иск е разпоредбата на чл. 415 от
ГПК и се обосновава от наличието на развило се заповедно производство по чл. 410 от ГПК.
Това безспорно се установи в настоящия процес – за претендираните суми съдът е издал
заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК по ч.г.д. № 991/2022 г. на
ШРС.
В конкретния случай съдът намира за безспорно доказано, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 187,76 лв. като цена за извършена услуга по договор от 30.01.2022 г.
Процесният по делото договор по своята природа представлява договор за поръчка –
с него ищецът се е задължил да извърши за сметка на ответника определени действия – да
предприеме действия, за да може Е. П. А. да получи дължимото му обезщетение за закъснял
полет FR6337 от 22.01.2022 г. по Регламент (ЕО) 261/2004 от авиокомпания Ryanair на
стойност 400 евро или 782,33 лв. като страните изрично са уговорили, че ищецът има право
на възнаграждение за свършената работа.
Ищецът е изпълнил своите задължения и следователно има право да получи
уговореното с договора възнаграждение. По делото няма твърденията, нито доказателства,
че ответникът е изплатил това възнаграждение. Не могат да се споделят възраженията на
особения представител, изложени в отговора. В тежест на ответника е да посочи дали е
извършил плащане и респ. да представи доказателства за това. Последното по съществото си
представлява положителен факт – доказва се наличието на плащане, ако се твърди, че такова
има, а не отрицателен факт. Ищецът няма задължение да доказва, че няма плащане –
подобно действие би било невъзможно.
Предвид изложеното по-горе, съдът намира за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 187,76 лв., представляваща възнаграждение по договор за поръчка от
30.01.2022 г. в размер на 20% от платеното обезщетение, върху което се начислява и ДДС
(156,77 лв. възнаграждение + 31,29 лв. ДДС).
С оглед наличието на неизпълнение от страна на ответника на задължението за
заплащане на възнаграждение по договора, то безспорно се дължи и предвидената в чл. 25
3
на Общите условия неустойка при неизпълнение в размер на 5% от стойността на
полученото обезщетение или сумата от 39,12 лв.
Воден от изложеното дотук съдът намира, че предявените искове са изцяло доказани.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на сторените разноски, както по
заповедното, така и по исковото производство.
С оглед решението по т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.
дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът по делата с правно основание чл. 415 от ГПК,
респ. 422 от ГПК следва да се произнесе и по дължимостта на разноските и по заповедното
производство. Нещо повече, видно от мотивите на съдиите от ГК и ТК на ВКС съдът се
произнася с осъдителен диспозитив, както относно разноските в исковото, така и по
отношение на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение (виж петия абзац от мотивите към т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът констатира, че ищецът е сторил разноски в размер на 950 лв., от които 50 лв.
платена държавна такса (25 лв. по заповедното и 25 лв. по исковото производство),
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за защита на ищеца в исковото производство
и 300 лв. за защитата му в заповедното производство, както и 300 лв. за депозит за особения
представител.
Въз основа на посоченото по-горе относно пълната основателност на исковете, съдът
намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати всички тези суми на ищеца.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Е. П. А. с ЕГН ********** от гр. ***, ул.
„***“ № 24, ап. 54, че ДЪЛЖИ на ищеца ***, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. ***, ул. „***“ № 9, представлявано от управителя Р.Й., с пълномощник по
делото адв. М.Х. от САК, сумите от 187,76 лв. (сто осемдесет и седем лева и седемдесет и
шест стотинки), главница по договор за поръчка от 30.01.2022 г. и 39,12 лв. (тридесет и
девет лева и дванадесет стотинки), представляващи неустойка за неизпълнение по
цитирания договор и Общите условия, ведно със законната лихва върху двете суми, считано
от 12.05.2022 г. до окончателното заплащане на задължението, за които по чл. 410 от ГПК е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 475 от 16.05.2022 г. по ч.гр.д. №
991/2022 г. на ШРС.
ОСЪЖДА Е. П. А. с ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ № 24, ап. 54, ДА
ЗАПЛАТИ на ***, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. ***, ул.
„***“ № 9, представлявано от управителя Р.Й., с пълномощник по делото адв. М.Х. от САК,
СУМАТА от 950 лв. (деветстотин и петдесет лева), представляващи направени от ищеца в
4
заповедното и в исковото производство разноски, от които 25 лв. платена държавна такса по
заповедното производство, 25 лв. платена държавна такса по исковото производство,
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за защита на ищеца в исковото
производство, 300 лв. за платено адвокатско възнаграждение в заповедното производство и
300 лв. депозит за особения представител в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, който започва да
тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на страната.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
5