Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
12.04.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV В състав, в публично заседание на осемнадесети февруари
през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Мария
Яначкова
Членове: Хрипсиме Мъгърдичян
Атанас Маджев
при
секретаря В. И., като разгледа докладваното от съдия Ат. Маджев гр. д. № 12949
по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение от 26.01.2015г. по гр. д.
№ 57695/2012г., Софийски районен съд, 30 с - в, е признал за установено на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Д.А.Д., ЕГН **********, с адрес *** не дължи
на „С.в.” АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление *** сумите, както следва
: 850,51 лв. – представляваща главница за периода от 15.07.1999 г. до
29.01.2004 г.; 60,61 лв. – лихва за периода от 25.07.1999 г. до 07.01.2002г.,
за които суми е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 5624/2007 г. по описа на
СРС, 60 състав и съответно е образувано изпълнително дело № 2007*0400173 по
описа на ЧСИ, с рег. № *, тъй като тези задължения са погасени по давност, като
СРС е отхвърлил исковете, както следва : за главницата над присъдената сума от
850,51 лв. до предявения размер от 1 740,39 лв. и за периода от 30.01.2004
г. до 08.02.2007 г. и за лихвата над присъдената сума от 60,61 лв. до
предявения размер от 189,52 лв. и за периода от 11.02.2005 г. до 27.01.2007 г.
С решението на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника - „С.в.” АД е осъден да заплати в полза на ищцата
- Д.А.Д. сумата в размер от 56,47 лв. – разноски по делото, респективно на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата - Д.А.Д.
е осъдена да заплати на ответника - „С.в.”
АД сумата в размер на 100 лв. – разноски по делото.
Право на жалба срещу решението в
отхвърлителната му част е упражнила ищцата – Д.А.Д. при оплаквания, че същото е
неправилно, защото вземанията на насрещната страна, които са предмет на
отричане от ищцовата такава са недължими в пълния им заявен размер, защото са
погасени поради изтекла по отношение на тях давност. Иска отмяна на решението,
в частта му, с която част от исковите й претенции са отхвърлени и постановяване
на друго такова, с което исковете за недължимост на сумите заявени с ИМ да
бъдат уважени изцяло.
Другата страна – „С.в.” АД не
упражнява правото си да подаде отговор срещу депозираната ВЖ, нито изразява
становище по нея в провелото се открито съдебно заседание.
За да постанови решението си, първоинстанционният
съд е направил правни изводи, че вземането с източник договор за доставка,
отвеждане и пречистване на питейна вода до 29.01.2004г., е погасено по давност,
а след тази дата вземанията предмет на исковата молба е прието да не са
обхванати от ефекта на погасителната давност, защото към датата на подаване на
молбата по чл. 237 ГПК /отм./ за издаване на изпълнителния лист /16.03.2007г./
не е изтекъл срокът по чл. 111, буква „в“ ЗЗД.
Решението
на СРС, което е
валидно и допустимо
и върху което въззивният съд
в рамките на правомощията си съгласно чл. 269 ГПК
упражнява инстанционен контрол и следи служебно, извън валидността и
допустимостта, само за приложението на императивни материалноправни норми, с
оглед доводите срещу правилността му, следва да се отмени изцяло в обжалваната
му част (чл. 271, ал. 1 ГПК).
Предмет
на разглеждане по делото са отрицателни установителни искове - за установяване
на несъществуването на вземането за заплащане претендирано задължение за
доставени вода и водоснабдителни и канализационни услуги и обезщетение за
забава плащането на главното вземане. С оглед правилата за разпределение на
доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/, при отрицателен установителен
иск, ответникът е този, който следва да докаже при условията на пълно и главно
доказване всички предпоставки на отричаното от ищеца вземане, т.е. фактите, от
които то произтича, а в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на вода и
водоснабдителни и канализационни услуги,
обема на доставените на ищеца услуги през процесния период, както и че
стойността им възлиза именно на спорната сума. Ищецът следва да докаже
възраженията си срещу вземането, респективно срещу изискуемостта на вземането.
Законът
изрично урежда кои лица са потребители на В и К услуги. Според § 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (обн. дв. бр.18 от 25.02.2005г.), потребители на водоснабдителните и канализационните (В и К) услуги по чл. 1, ал. 1 от закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Аналогична е разпоредбата и на чл. 3, ал. 1 Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи.
С оглед на
така цитираните разпоредби, съдът приема, че през процесния период, които е
предмет на възивното обжалване - от 30.01.2004г. до 08.02.2007г., Д.А.Д. е потребител на доставяните от
ответника ВиК услуги като титуляр с клиентски номер 4075757 и че между страните е съществувало облигационно правоотношение, чийто източник е
договор при общи условия за получаване на В и К услуги.
Не се спори
по делото, че през периода - от 30.01.2004г. до 08.02.2007г. в
апартамент № **, находящ се в гр. ************, клиентски номер 4075757, са доставени ВиК услуги на стойност 889,88
лева.
Обратно на
възприетото от първата инстанция в обжалваното решение, настоящата такава
намира, че релевираното правопогасяващото възражение на Д.А.Д. за погасяване на
задълженията начислени за периода от 30.01.2004г. до 08.02.2007г., поради
изтичане на предвидената от закона погасителна давност. Погасителната давност е
сложен юридически факт, съвкупност от два елемента: бездействие на титуляра на
правото и изтичането на определен период от време. Последователно застъпено в
решенията, постановени от ВКС по реда на чл.290 ГПК е становището, че
задълженията на потребителите на ВиК услуги, представляват задължения за
периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от
време еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж, поради което и по
отношение на тях е приложима давността по чл.111, б.”в” ЗЗД. И според
задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно
решение № 3/2011г. от 18.05.2012г.
на Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска
колегия и Търговска колегия, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от
Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи
се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Според същото решение, вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на
понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД
и за тях се прилага тригодишна давност. В посоченото ТР също е прието, че
задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и
услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
Поради това, и процесните вземания са
периодични, поради което и за тези вземания
съобразно чл. 111, буква „в” от ЗЗД
погасителната давност е
тригодишна. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва
да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
/каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа. Както
сочи и ответника, в чл. 31, ал. 2 от Общите му условия е предвидено, че потребителите
са длъжни да заплащат месечните си задължения за ВиК услуги в 30 –дневен срок
след датата на фактуриране. Следователно задълженията на ищцата за заплащане на
стойността на ВиК услуги са възникнали като срочни – както вече бе отбелязано
според общите условия месечните суми за
ВиК услуги са били дължими в 30-дневен срок след датата на фактуриране и са
били изискуми в 30 –дневен срок след датата на съответното месечно фактуриране
за периода от 30.01.2004г. до 08.02.2007г., така последното периодично
вземане, което е фактурирано в рамките на въведения от ищеца исков период е от
08.02.2006г. Следователно същото по изложения по-горе смисъл е станало
изискуемо за плащане от ищеца, считано от 10,03.2006г.
Относно
противопоставените от ответното дружество възражения, че е налице прекъсване на
течащата в полза на ищцата давност следва да се отбележи, че действително с
предприетите от кредитора действия по образуване на изп. дело 2007*0400173 по
опис на ЧСИ – С.Х. на 24.08.2007г. такова прекъсване е настъпило.
С
императивната разпоредба на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е предвидено прекратяване
на изпълнителното производство, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнително действие в продължение на две години. Законодателят не е поставил
изискване за постановяване на конкретен акт от съдебния изпълнител, който да се
явява допълнително условие, след сбъдването на което да настъпи прекратяване на
производството по изпълнителното дело, предвид на което и при съобразяване с
даденото задължително тълкуване на последната процесуална норма посредством
постановено Тълкувателно решение 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно в т. 10
от същото е възприето схващането, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. В конкретния случай
след подаването на молбата за образуването на изпълнителното дело на 24.08.2007г. не са извършвани други
действия на принудително изпълнение /за такова не може да се определи
връчването на ПДИ/. По изложените правни доводи и след изтичането на 2 години
от последното извършено по молба на взискателя действие – на 24.08.2007г., на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 24.08.2009г. по силата на закона
производството по изп. дело 2007*0400173 по описа на ЧСИ –С.Х., е прекратено.
Считано от същата дата е започнала да тече нова давност, която по изложените
мотиви на въззивния съд е равна на първоначалната такава за вземането за цена
на доставена питейна вода и лихви– 3 години. Давностният срок е изтекъл на
24.08.2010г. В срока на течене на
давността, от носещият доказателствената тежест кредитор „С.в.” АД не са
представени никакви доказателства за предприемане на действия на принудително
изпълнение срещу длъжника, които във връзка с чл. 116, б. „в” ЗЗД да са имали
за последица прекъсване на давността. Ангажираното удостоверение от ЧСИ за
събрани суми от ищцата през 2011 г. не може да обуслови различен от приетия
извод, защото тези плащания се установява да са извършени след прекратяване на изпълнителното дело, което е
настъпило през 2009 г., а така също няма данни, дали са последица от изпълнителни
действия, които са поискани и реализирани в рамките на висящия изпълнителен
процес или след момента на неговото прекратяване. Тежест да установи тези факти
с правно значение за евентуално прекъсване на течащия давностен срок носи
ответната страна.
По
изложените съображения погасени по давност се явяват и отричаните парични
вземания за обезщетение за забава.
В заключение
предявените искове за установяване със сила на присъдено нещо, че ищцата – Д.А.Д. не дължи на ответното дружество, както
следва : сумата в размер от 889,88 лв. представляваща – стойността на ВиК услуги, доставени на титуляр с клиентски
номер 4075757, за периода 30.01.2004 г. до 08.02.2007 г. и сумата в размер от 128,91
лв. – представляваща лихва за забава за периода от 11.02.2005 г. до 27.01.2007
г., за които суми е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 5624/2007 г. по описа
на СРС, 60 състав и съответно е образувано изпълнително дело № 2007*0400173 по
описа на ЧСИ-С.Х., с рег. № * са основателни и следва да бъдат уважени.
При този
изход на спора решението в обжалваната му част подлежи на отмяна, като вместо това следва да
се постанови друго, с което на основание чл. 124, ал. 1 ГПК да се установи със
сила на присъдено нещо, че ищцата – Д.А.Д.
не дължи на ответното дружество, както следва : сумата в размер от 889,88
лв. представляваща – стойността на ВиК
услуги, доставени на титуляр с клиентски номер 4075757, за периода 30.01.2004
г. до 08.02.2007 г. и сумата в размер от 128,91 лв. – представляваща лихва за
забава за периода от 11.02.2005 г. до 27.01.2007 г., за които суми е издаден
изпълнителен лист по гр.д. № 5624/2007 г. по описа на СРС, 60 състав и
съответно е образувано изпълнително дело № 2007*0400173 по описа на ЧСИ-С.Х., с
рег. № * са основателни и следва да бъдат уважени. Решението следва да се
отмени и в частта му по чл. 78, ал. 3 ГПК, с което ищцата – Д. е осъдена да
заплати на ответното дружество разноски в размер на сумата от 100 лв.
Предвид
изхода на делото и изричната претенция на ищцата – Д. за присъждане на разноски
по делото, то такива на основание чл. 78, ал. 1 ГПК подлежат на присъждане в
размер на сумата от още 65,15 лв. – разноски направени пред първата инстанция и
сумата от 50,00 лв. – разноски направени за разглеждане на делото пред
въззвината инстанция.
Така мотивиран, Софийски градски
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решението от 26.01.2015г. по гр. д. № 57695/2012г., Софийски районен съд, 30 с-в,
в частта му, с която са отхвърлени предявените от Д.А.Д., ЕГН **********, с
адрес *** срещу „С.в.” АД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление *** искове при квалификацията на чл. 124, ал.1 ГПК признаване за установено, че Д.А.Д., ЕГН ********** не дължи на „С.в.” АД,
както следва : главницата над присъдената сума от 850,51 лв. до предявения
размер от 1 740,39 лв. и за периода от 30.01.2004 г. до 08.02.2007 г. и за
лихвата над присъдената сума от 60,61 лв. до предявения размер от 189,52 лв. и
за периода от 11.02.2005 г. до 27.01.2007 г., както и в частта, с която на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д.А.Д. е осъдена да заплати в полза на „С.в.” АД
сумата от 100,,00 лв. – разноски по делото, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените
от Д.А.Д., ЕГН **********, с адрес *** срещу
„С.в.” АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление *** искове при
квалификацията на чл. 124, ал.1 ГПК, че Д.А.Д., ЕГН ********** не дължи на „С.в.”
АД, ЕИК ***, поради погасяването им по давност следните парични суми : сумата в
размер от 889,88 лв. представляваща – стойността на ВиК услуги, доставени на титуляр с клиентски
номер 4075757, за периода 30.01.2004 г. до 08.02.2007 г. и сумата в размер от
128,91 лв. – представляваща лихва за забава за периода от 11.02.2005 г. до
27.01.2007 г., за които суми е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 5624/2007
г. по описа на СРС, 60 състав и съответно е образувано изпълнително дело № 2007*0400173
по описа на ЧСИ-С.Х., с рег. № *.
ОСЪЖДА
Д.А.Д., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати в полза на „С.в.” АД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата 65,15 лв. – разноски за първа
инстанция и 50,00 лв. – разноски за въззивна инстанция.
Решението, на основание чл.280, ал.2 ГПК, не подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове:1. 2.