Решение по дело №411/2019 на Районен съд - Нови пазар

Номер на акта: 3
Дата: 24 януари 2020 г. (в сила от 15 февруари 2020 г.)
Съдия: Галина Николова
Дело: 20193620200411
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 3

 

гр. Н., 24.01.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Районен съд –  Н. в съд в публичното си заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Галина Николова

СЕКРЕТАР: Нела Костадинова

като разгледа докладваното от съдия Николова АНХД № 411 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

В нея жалбоподателят И.Р.И. *** твърди, че не е доволен от издаденото от Началника на РУ Н. НП № 19-0280-000787/18.09.2019 г., с което му е наложена глоба в размер на 200лв., за виновно нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят не оспорва, че на посочената в акта и в НП дата е управлявал посоченото МПС, но сочи, че посочените обстоятелства в акта не отговарят на действителността.

Жалбоподателят сочи, че НП се явява незаконосъобразно и следва да се отмени.

 

Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител в открито  съдебно заседание.

 

Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.1  от ЗАНН от легитимирано лице, имащо правен интерес за обжалва горепосоченото наказателно постановление и се явява процесуално допустима.

На 08.07.2019 г. в гр. К.е съставен АУАН Серия ***, с който е установено от актосъствителя Д.Х. и в присъствието на свидетеля Р.Т., за това, че на същата дата, около 19,08ч., в гр. К., по бул. „***“ жалбопоадтелят управлява л.а „Форд Фокус“ с рег. № ***, собственост на „***“ ООД с ЕИК ***, при следните нарушения: 1/ не свети ляв фар на къса светлина, което е незначителна техническа неизправност; 2/ МПС с рег. № *** е със служебно прекратена регистрация от 04.10.2018 г. по чл. 143, ал.15 от ЗДвП.

В акта е посочено е, че водачът виновно е нарушил чл. 139, ал.1, т. 1 и чл. 140, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Иззети са като доказателство контролен талон № ***, СРМПС и 2 бр. рег.табели.

Жалбоподателят е подписал акта, като е посочил, че има възражения, но не са посочени конкретно какви са те. В указания 3 –дневен срок също не са представени писмени възражения по акта. 

Относно установеното нарушение по 140, ал.1, т.1 от ЗДвП е била сезирана НПРП относно престъпление по чл. 345, ал.2 от НК. С постановление от 27.08.2019 г. на НПРП е отказано образуването на ДП по преписката, а същата е върната на административния орган за произнасяне с ЗАНН.

 

Въз основа на този акт наказващият орган е издал Наказателно постановление № 0280-000787/18.09.2019 г. на Началника на РУ К., с което само за нарушение на чл. 140, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя, на основание  чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал.3, пр.1-во от ЗДвП е наложена глоба от 200лв.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 09.12.2019 г.

 

Съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от съответните компетентни за това органи. Същите съдържат изискуемите реквизити, съгласно чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН и са издадени в съответствие със закона.

 

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за безспорно установена следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, притежаващ СУМПС със срок на валидност до 06.01.2027 г. за категориите В АМ.

На 08.07.2019 г. в гр. К.служителите на РУ К.Д.Х. и Р.Т., работили по пътна безопасност на бул. „***“ в района на ***, когато забелязали движещ се срещу тях лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № ***, собственост на „***“ ООД.

По време на проверката актосъставителят извършил служебна проверка за автомобила и установил, че същия е собственост на „***“ ООД с ЕИК *** и е с прекратена регистрация от 04.10.2018 г., за това, че не е прехвърлено МПС-то навреме. На водача на МПС-то, жалбоподателят И.И., бил съставен АУАН Серия ***, а двете регистрационни табели били демонтирани.

По време на проверката, водачът заявил, че не знаел за прекратената регистрация на МПС-то, т.к от скоро го карал.

Във връзка с предадената на прокуратурата преписка от водача на МПС-то, жалбоподателят И.И. са дадени обяснения, в които той сочи, че е взел автомобила от заложна къща за да го ползва, като при предаването му не е бил уведомен за прекратената регистрация. Автомобилът имал винетка, задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и е бил преминал годишен технически преглед. След извършването на проверката на 08.07.2019 г., той веднага отишъл в заложната къща и собствениците извършили пререгистрацията на автомобила.

По делото е приложена справка на л.15, от която се установява, че  на 04.10.2018 г. регистрацията на МПС-то е била служебно прекратена, поради непререгистрирането му, поради неспазване на срока по чл. 143, ал.15 от ЗДвП.

 

Описаната в акта и в НП фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото гласни доказателства.

Съдът намира, че фактическата обстановка по делото установява, че водачът е управлявал МПС след служебно прекратена регистрация, извършена съгласно чл. 143, ал.15 от ЗДвП за това, че в двумесечен срок от придобиването на МПС-то, собственикът му не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Това е следствие на изискванията на чл. 140, ал.1, предл.1-во от ЗДвП, допускащ по пътищата, отворени за обществено ползване да се движат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, както и от разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, задължаващ приобретателят на регистрирано пътно превозно средство в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.

Неспазването на срока за пререгистрация по чл. 145, ал.2 от ЗДвП и изтичането на срока по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП води до служебно прекратяване на регистрацията на МПС-то, което го прави такова без надлежна регистрация по смисъла на чл. 140, ал. 1, предл. 1-во от ЗДвП. Самото прекратяване на регистрацията се извършва по чл. 18, т. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. В последният случай, съгл. чл. 18б, ал.1, т. 10 от наредбата прекратяването се на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. За разлика от повечето посочени хипотези на служебно прекратяване на регистрацията, за тази по т.10 или по чл. 143, ал.15 от ЗДвП не се предвижда уведомяване на собственика. Това е и законово издържано, доколкото задълженията по прехвърляне на собствеността върху МПС и сроковете за пререгистрацията са посочени в самия закон - чл. 145, ал. 2 от ЗДвП. Самата наредба не предвижда, съгласно чл. 18-21 от нея, при служебно прекратяване на регистрацията в посочената хипотеза отнемане на регистрационните табели, така както такава мярка се предвижда в останалите случаи. Законът също не предвижда налагането на принудителна административна мярка – сваляне на регистрационните табели, както и не предвижда уведомяване на собственика на МПС-то за това, подобно на посочените в чл. 18б, ал. 2 от Наредбата случаи. Следователно несобственик, ползвател на служебно спряно МПС, поради несвоевременното му пререгистриране от собственика му в МВР, няма как да узнае, че МПС е със спряна регистрация. Няма външни видими белези на такава, т.к не се отнемат регистрационните табели. Видно от отбелязването в информационната система, на справката на л. 15 е посочено единствено служебното спиране на регистрацията, направено на 04.10.2018 г., което е отбелязано от отдел на Пътна полиция при СДВР, а регистрационните табели с посочените номера са обявени за невалидни. Освен липсата на каквито и да е външни белези за спряно от движение МПС, при получаването на автомобила от заложната къща в гр. Шумен, водачът сочи, че същия е бил с винетка, имал е задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и е бил преминал годишен технически преглед. Сред вменените в задължение на водачите на МПС дейности и изисквания, посочени в чл. 100 и следв.от ЗДвП не фигурира такова за предварително информиране от собственика на МПС-то за евентуалното му служебно спиране от движение. Нещо повече, разпоредбата на чл. 100, ал.3 от ЗДвП сочи, че водачът на моторно превозно средство, което не е било спряно от движение, е длъжен да залепи в долния ляв ъгъл на предното стъкло на моторното превозно средство валиден стикер на знак за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и да носи контролен талон към знака. Следователно стикер се залепва на МПС с редовна регистрация, а такъв стикер както се установява по делото, управляваното от жалбоподателя МПС е имало. Следователно, водачите на МПС, които не са собственици на същото, не биха могли да узнаят, освен при добросъвестно предадена от собственика на вещта информация за това, наличието на служебно прекратена регистрация на МПС-то. За тези водачи няма задължение по закон или друг нормативен акт да се информират предварително за спирането на МПС-тата по служебен път, а такова задължение както се установи не съществува дори и за самите контролни органи. Последните в хипотезата на чл. 143, ал.15 от ЗДвП и чл. 18, т.2 вр. чл. 18б, ал.1, т. 10 от Наредбата не уведомяват собствениците за служебното прекратяване на регистрацията на МПС-то.

От това следва, че водача не е знаел и не би могъл да знае за извършената служебно спряна регистрация на управляваното от него МПС, л.а „Форд Фокус“ с рег. № ***, собственост на „***“ ООД с ЕИК ***.

Съгласно чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП се предвижда административно наказание за лице, което управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер, лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв.

За да се наложи предвидената в ЗДвП санкция, е необходимо на общо основаине извършеното от жалбоподателя нарушение да е извършено умишлено или непредпазливо, съгл. чл. 7, ал.1 от ЗАНН, а ако е непредпазливо, то да е изрично предвидена санкция за това, съгл. ал.2. Доколкото по силата на чл. 11 от ЗАНН относно вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността на извършителя се прилагат разпоредбите на НК, то приложение намира чл. 11 от НК. В настоящия случай се установи, че водачът на МПС-то, настоящ жалбоподател, поради това че не е собственик на МПС-то, не е знаел за служебно спряната регистрация, а същия и не е бил длъжен да се информира за такава преди да приеме да управлява МПС-то. Липсата на задължение за предварително информиране от страна на водача на МПС, посочено в чл. 100 и следв. от ЗДвП, както и на контролните органи съгл. чл. 18б от Наредбата, води до извода, че извършеното от него нарушение на чл. 140, ал.1, предл.1-во от ЗДвП не е извършено от него нито умишлено, нито непредпазливо. Ако самият жалбоподател беше и собственик на автомобила, то отговорността му би била безспорна, но в случая жалбоподателят е само ползвател на вещта, като водач на МПС-то.

От това съдът намира, че жалбоподателят не е осъществил деянието от субективна страна и не може да му се налага санкцията по чл. 175, ал.3 от ЗДвП, т.к той няма вина за настъпилите последици – нито е собственик, който да знае последиците от неизпълнение на задължението по чл. 143, ал.15 от ЗДвП, нито е контролен орган по чл. 18б от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., който е извършил отбелязване в автоматизираната информационна система.

Поради изложеното съдът намира, че наказателното постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло. В този смисъл са Решение № 237 от 30.12.2019 г. на АдмС – К. по к. а. н. д. № 217/2019 г., Решение № 718 от 31.10.2019 г. на АдмС – П. по к. а. н. д. № 903/2019 г. и др.

Важно е да се отбележи, че с акта за нарушение АУАН Серия ***/ 08.07.2019 г., актосътсавителят е установил наличието и на друго нарушение, а именно такова по чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП, което според описаното в т.1 се изразява в това, че „не свети ляв фар на къса светлина, което е незначителна техническа неизправност“. За това нарушение в обстоятелствената част на НП не е посочено нищо, което дава основание на съда да приеме, че няма и наложено наказание. Това преценено в контекста на служебно известните на съда други а.н.х.д АНХД № 244/ 2019 и АНХД № 190/2019, по които същия по вид техническа неизправност е определяна като „значителна“ или „незначителна“, дава основание да се счита, че липсват ясни и единни критерии за нейното определяне и евентуално санкциониране или липса на такова.

 

Относно разноските.

По делото не са направени разноски от страна на административно наказващия орган.

Жалбоподателят е направил разноски в размер на 300лв.

 

Относно задължението по чл. 3 от ЗОДОВ, при отмяна на НП.

Съдът намира, че на основание чл. 3 от ЗОДОВ, следва да се уведоми жалбоподателят, че има право да претендира обезщетение за направените от него разноски на основание чл.2, ал.1, т. 4 от закона, пред Административен съд Ш. съгл. чл. 1, ал.2 от ЗОДОВ.

 

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление НП № 0280-000787/18.09.2019 г. на Началника на РУ К., с което на И.Р.И. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 140, ал. 1, предл. 1-воо от ЗДвП и на основание чл. 53 от ЗАНН вр. чл.175, ал. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „лишаване от право на управление на МПС“ за срок от 6 (шест) месеца и “глоба“ в размер на 200лв. (двеста лева).

 

Уведомява на основание чл. 3 от ЗОДОВ жалбоподателя И.Р.И. с ЕГН ********** ***, че има право на обезщетение за направените от него разноски на основание чл.2, ал.1, т. 4 от ЗОДОВ, пред Административен съд Ш. съгл. чл. 1, ал.2 от ЗОДОВ.

 

Решението подлежи на касационно обжалване съгласно ЗВАС пред Административен съд Ш. в 14 (четиринадесет) - дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.

 

 

                                                           Районен съдия: …………………..….......…

                                                                                               Галина Николова