№ 3339
гр. София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:М.С.Т.
при участието на секретаря М.С.Т.
като разгледа докладваното от М.С.Т. Гражданско дело № 20241110134869 по
описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 27.02.2025 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На пети декември две хиляди двадесет и четвърта година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.С.
Секретар М.Т.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия М.С.Т.
гражданско дело номер 34869 по описа за 2024 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
1
Производството е образувано по искова молба на „.............” ЕАД, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. ”...............” № ..........., с ЕИК ................., представлявано
от изпълнителните директори В.К. и И.Е., исковата молба подадена от надлежно
упълномощен процесуален представител, против Д. Б. К., с ЕГН **********, от гр. София,
ул. „.............“ № 41. Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 14.02.2024 г.
дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника
за сумата от общо 4 183,61 лв., от която: сумата от 3 628,55 лв. – главница, представляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2021 г. до месец април
2023 г., сумата от 555,06 лв. - лихва за забава за периода от 01.07.2021 г. до 06.02.2024 г.,
както и за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на
заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото
разноски. По повод на дадени от съда указания ищецът предявява настоящата искова
претенция. Твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „..............., магазин № 1, с абонатен
№ 373716, за периода от месец май 2021 г. до месец април 2023 г., но е останал задължен за
дължимата цена за посочения период за сумата от 4 183,61 лв. Също така твърди, че на
27.01.2020 г. между страните бил сключен договор за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди. Излага твърдения, че етажната собственост е сключила договор с „...........”
ЕООД за извършване услугата топлинно счетоводство. В исковата молба са изложени
подробни съображения за начина на формиране на дължимата от ответниците цена за
предоставена топлинна енергия. Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на
топлинната енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при
публично известни Общи условия, каквито действали през процесния период. Твърди, че
ответникът изпаднал в забава по отношение на задължението си за заплащане на дължимите
суми за доставена топлинна енергия, поради което дължал и лихва за забавено плащане.
Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на Д. Б. К.,
че ответникът дължи на „.............” ЕАД – гр. София сумата от общо 4 183,61 лв., от която:
сумата от 3 628,55 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия за периода от месец май 2021 г. до месец април 2023 г., сумата от 555,06 лв. - лихва
за забава за периода от 01.07.2021 г. до 06.02.2024 г., както и законната лихва върху
главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата,
а също и направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Моли съда да уважи исковите претенции, претендира направените по делото
разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Д. Б. К., с който оспорва претендираните суми като неоснователни. Не оспорва
размера на начислената топлинна енергия. Твърди, че Б.Д.К.. е дарил на сина си Д. Б. К.
собствената си 1/2 идеална част от търговско помещение – Магазин № 1, находящо се на
2
адрес: гр. София, ж.к. „..............., като е запазил правото си на ползване върху имота.
Оспорва ползването на процесния имот, като твърди, че същият се ползва от ползвателя.
Оспорва качеството на потребител. Прави възражение за погасителна давност. Излага
подробни съображения. Моли съда да отхвърли исковите претенции, претендира
направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа
отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли исковите претенции като неоснователни
и недоказани, претендира направените по делото разноски.
С определение от 16.10.2024 г. „...........” ЕООД е конституирано като трето лице –
помагач на страната на ищеца по предявените искови претенции.
В съдебно заседание третото лице помагач „...........” ЕООД, редовно призовано, не
изпраща представител. По делото са ангажирани доказателства.
Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415,
ал. 1 от ГПК и във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е
възражение по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 8982/2024 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
22.02.2024 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по силата на която Д. Б. К. е осъден да заплати на „.............” ЕАД сумата от 3 628,55 лв. –
главница, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж.к. „..............., магазин № 1, абонатен № 373716 за
периода от месец май 2021 г. до месец април 2023 г., сумата от 555,06 лв. - лихва за забава за
периода от 01.07.2021 г. до 06.02.2024 г., както и законната лихва върху главницата, дължима
от 14.02.2024 г. до изплащане на вземането, а също и сумата от 133,67 лв. – направени по
делото разноски, от които: сумата от 83,67 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. По повод на подадено възражение и дадени от съда
указания в предвидения едномесечен срок заявителят “.............” ЕАД, ищец в настоящото
производство, е предявил установителен иск срещу длъжника.
Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “.............” ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение
по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „.............” АД и одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.
От представения и приет като доказателство по делото договор № 2000 от 05.02.2002
г., сключен между „...............” ООД и Етажната собственост на сграда, находяща се в гр.
София, ж.к. „..................“, ул. „................“, бл. 27, вх. А, е видно, че страните са се договорили
дружеството да извърши доставка и монтаж на индивидуални разпределители и термостатни
вентили и извършване на индивидуално разпределение на топлинна енергия между
3
потребителите в сградата етажна собственост, съгласно изискванията на ЗЕ. Договорът е
подписан от представителите за собствениците в сградата – етажна собственост от лице,
избрано на проведено Общо събрание на собствениците.
От представените доказателства от третото лице помагач се установява, че „...........”
ЕООД е извършвало услугата дялово разпределение през процесния период относно сграда,
в която се намира процесния отопляван недвижим имот.
От представения заверен препис от Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 3, том 2, рег. № 3819, дело № 176 от 18.11.2003 г. на нотариус с рег. № 74,
действащ в района на СРС, се установява, че М.К.К. е придобила собствеността върху
търговско помещение (магазин) № 1, находящо се на адрес: гр. София, ж.к. „..................“, ул.
„................“, бл. 27, вх. А, а от представения заверен препис от Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 189, том V, рег. № 7528, дело № 939 от 07.07.2008 г. на
нотариус с рег. № 65, действащ в района на СРС, се установява, че Б.Д.К.. е дарил на сина си
Д. Б. К. собствената си 1/2 идеална част от процесния недвижим имот, като дарителят е
запазил правото си на ползване върху дарения имот безвъзмездно и до края на живота си.
От представения заверен препис от Договор № 45858/373716 от 27.01.2020 г. се
установява, че между страните е сключен договор за общи условия за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди от „.............“ ЕАД на потребители в гр. София по чл. 149, ал. 1,
т. 3 от ЗЕ.
От приетата по делото справка за абонат № ********** се установява, че за периода
от месец май 2021 г. до месец юли 2023 г. размерът на дължимите суми за доставена
топлинна енергия възлиза на 4 183,61 лв., от която: сумата от 3 628,55 лв. – за главница и
сумата от 555,06 лв. – за лихви.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че “.............” ЕАД е дружество, регистрирано по
Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности,
обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на
топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се
намира процесния отопляван недвижим имот – магазин № 1, находящ се на адрес: гр. София,
ж.к. „..................“, ул. „................“, бл. 27, вх. А, на който адрес е открита партида на абонатен
№ 373716. По делото не се спори, че ответникът е собственик на 1/2 идеална част от
процесния недвижим имот. Спори се за ползване на имота и потребяването на доставената
топлинна енергия.
От събраните в производството пред настоящата инстанция писмени доказателства за
съда се налага извод, че ответникът притежава т.нар. гола собственост върху 1/2 идеална
част от процесния отопляван недвижим имот, чийто ползвател е баща му Б.Д.К...
Същевременно е налице договор, сключен между страните за продажба на топлинна енергия
за стопански нужди.
4
Съобразно с разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от Закон за енергетиката продажбата
на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия,
сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови
нужди. Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо съдът
приема, че между страните са налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за стопански нужди за процесния период, като с оглед на събраните по делото
доказателства и с оглед установения обем на собствеността искът е основателен за 1/2
идеална част от претенцията, като останалатна 1/2 идеална част претенцията следва да бъде
отхвърлена като неоснователна. За пълнота следва да се посочи, че няма пречка ответникът,
който е страна по договорното отношение, да претендира платената сума от ползвателя.
Съгласно ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за дялово разпределение е
регламентиран в чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и действалите през процесния период
подзаконови нормативни актове. Чл. 142, ал. 2 от ЗЕ урежда начина на разпределение на
топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинната енергия за отопление на
общите части и топлинната енергия за отопление на имотите за отопление на сграда –
етажна собственост. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление в
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Чл. 153, ал. 1 от ЗЕ определя за потребители всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, за потребители на топлинна енергия и им
вменява задължение да монтират средства за дялово разпределение в имотите си и да
заплащат топлинната енергия по съответния ред.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на топлинна енергия в
твърдяното количество за процесния период и по отношение на процесния имот от
ответника, както и стойността на топлинната енергия, която е в размер на 3 628,55 лв.
Съобразно с притежаваната от ответника част от недвижимия имот искът се явява
основателен и доказан за сумата от 1 814,28 лв. За разликата над сумата от 1 814,28 лв. до
първоначално претендирания размер от 3 628,55 лв. претенцията следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
По отношение на направеното от ответниците възражение за погасителна давност,
съдът намира следното: Съдът приема, че е приложим тригодишния давностен срок,
съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД. Задължението по чл. 155, ал. 1 от ЗЕ представлява
задължение за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен
период от време еднородни задължения, в посочен от Общите условия падеж. В този смисъл
е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2011 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в
5
който вземането е станало изискуемо. В случая давността тече от деня на падежа, тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия
са възникнали като срочни и съгласно Общите условия, действали към момента на
възникване на задълженията в началото на претендирания период, месечните суми за
топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно, за всяка една от претендираните месечни суми, дължими за топлинна
енергия относно процесния период тригодишният давностен срок тече от момента, в който
изтича срока за тяхното плащане. Това означава, че към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед по чл. 410 от ГПК – 14.02.2024 г. тригодишната погасителна давност е
изтекла по отношение на вземането до месец ноември 2020 г. включително, като вземането
за месец декември 2020 г., което е станало изискуемо в средата на месец февруари 2021 г.,
както и вземанията след тази дата, не се считат погасени по давност. Доколкото ищецът
претендира вземания за периода от месец май 2021 г. до месец април 2023 г., съдът намира,
че направеното от ответника възражение се явява неоснователно и следва да бъде оставено
без уважение, а иковата претенция се явява основателна и доказана за посочения по-горе
размер, поради което следва да бъде уважена.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава, съдът намира
следното: С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и предявения
акцесорен иск. Ответникът е направил възражение за погасителна давност и досежно
претендираните лихви. Съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД задълженията за лихви се
погасяват с тригодишна давност. Задълженията за лихва за забава върху главниците за
претендирания период не са погасени по давност. Доколкото се претендира лихва за забава
за периода от 01.07.2021 г. до 06.02.2024 г., то претенцията е основателна за същия период
върху претендираната главница. Видно от представената по делото справка дължимата лихва
за забава върху главницата възлиза на 555,06 лв. или за 1/2 част претенцията се явява
основателна и доказана за сумата от 277,53 лв., в кой размер следва да бъде уважена. За
сумата над 277,53 лв. до първоначално претендирания размер от 555,06 лв. претенцията
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Искането за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от
предявяване на заявлението – 14.02.2024 г. до окончателното изплащане на задължението е
основателно, поради което същото следва да бъде уважено.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски в размер на
66,84 лв. от общо направените разноски в размер на 133,67 лв., от които: сумата от 83,67 лв.
– платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
6
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съобразно с уважената част от исковите претенции, като в полза на
ищеца следва да бъдат възложени разноски в размер на 105,74 лв. от общо направените
разноски в размер на 211,47 лв., от които: сумата от 11,47 лв. – платена държавна такса и
сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ответницата, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съобразно с отхвърлената част от исковите претенции, като в полза
на ответницата следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 400 лв. от
общо направените разноски в размер на 800 лв., представляващи платено адвокатско
възнаграждение. В случая направеното от процесуалния представител на ответника
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът намира за неоснователно, при съобразяване на
фактическата и правната сложност на делото.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от „.............” ЕАД, с
ЕИК ................., със седалище и адрес на управление: гр. София, район „..............”,
ул.”...............” № 23Б, представлявано от изпълнителните директори В.К. и И.Е., против Д. Б.
К., с ЕГН **********, от гр. София, ул. „.............“ № 41, с правно основание чл. 422 във
връзка с чл. 415 от ГПК и във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че
Д. Б. К. дължи на „.............” ЕАД 1/2 /една втора/ част от сумата от 3 628,55 лв. /три хиляди
шестстотин двадесет и осем лева и петдесет и пет стотинки/ – главница, представляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2021 г. до месец април
2023 г., и 1/2 /една втора/ част от сумата от 555,06 лв. /петстотин петдесет и пет лева и шест
стотинки/ - лихва за забава за периода от 01.07.2021 г. до 06.02.2024 г., както и законната
лихва върху главницата, дължима от 14.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за сумите над 1/2 /една втора/ част до първоначално
претендирания размер.
ОСЪЖДА Д. Б. К., с ЕГН **********, от гр. София, ул. „.............“ № 41, ДА
ЗАПЛАТИ на „.............” ЕАД, с ЕИК ................., със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „..............”, ул.”...............” № 23Б, представлявано от изпълнителните
директори В.К. и И.Е., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, сумата от 105,74 лв. /сто и
пет лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Д. Б. К., с ЕГН **********, от гр. София, ул. „.............“ № 41, ДА
ЗАПЛАТИ на „.............” ЕАД, с ЕИК ................., със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „..............”, ул.”...............” № 23Б, представлявано от изпълнителните
7
директори В.К. и И.Е., на основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата
от 66,84 лв. /шестдесет и шест лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща
направени по делото разноски в производството по издаване на Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 6041 от 22.02.2024 г. по гр.д. № 8982/2024 г. по
описа на СРС, 155 състав.
ОСЪЖДА „.............” ЕАД, с ЕИК ................., със седалище и адрес на управление:
гр.София, район „..............”, ул.”...............” № 23Б, представлявано от изпълнителните
директори В.К. и И.Е., ДА ЗАПЛАТИ на Д. Б. К., с ЕГН **********, от гр. София, ул.
„.............“ № 41, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 400 лв. /четиристотин лева/,
представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „...........” ЕООД, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район „..........”, ул. ”..................” № 3, с ЕИК **********,
представлявано от управителя М.П.С., в качеството му на трето лице помагач на страната на
„.............” ЕАД, с ЕИК ..................
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8