НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№ 261086 / 20.10.2021г.
20.10.2021 г., гр. Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети септември
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА
при
участието на секретаря Цветелина
Малинова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 06354 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
чрез пълномощника юрк. Балабанова, срещу В.Д.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 , чл. 240, ал. 2 ЗЗД, чл. 10а ЗПК
и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата 559,71 лв. - главница по Договор за заем CrediHome+ № 1191-10183706 от
19.07.2018 г., сключен с „Микро кредит“ АД, вземанията по който са прехвърлени
на ищеца по силата на Приложение № 1 от 10.04.2019 г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г., сумата 66,85 лв. - договорна лихва за периода
от 19.12.2018 г. – 19.07.2019 г., сумата 422,40 лв. – застрахователна премия за
периода от 19.12.2018 г. до 19.07.2019 г., и сумата 30,27 лв. – лихва за забава
по договор за заем за периода от 19.12.2018 г. до 05.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 06.02.2020 г. до
изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед № 516/10.02.2020
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 790 по описа
за 2020 г. на Районен съд – Перник.
В исковата молба се излага, че на
10.04.2019 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г., по силата на който вземанията,
произтичащи от Договор за заем CrediHome+ № 1191-10183706 и Договор за
допълнителни услуги към Договор за заем CrediHome+ № 1191-10183706 от
19.07.2018 г., сключени между „Микро кредит“ АД и ответника са прехвърлени в
полза на ищеца с всички привилегии. Излага се, че по силата на изрично
пълномощно от цедента ищцовото дружество изпратило до ответника уведомления за
извършената цесия, върнати в цялост с отбелязване, че пратката не е потърсена
от получателя. С оглед изложеното, се навежда довод, че ответникът следва да се
счита уведомен за извършената цесия с връчване на препис от исковата молба.
Сочи се, че по силата на
сключения договор за кредит „Микро кредит“ АД е предоставил на ответника сумата
8000,00 лв., която последният се задължил да върне заедно с договорна лихва в
размер на 140,20 лв. на 12 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на
78,35 лв., при първа погасителна вноска платима на 19.08.2018 г., и последна на
19.07.2019 г. С подписването на договора ответникът се съгласил да заплати и
сумата 84,48 лв. – цена за допълнителни услуги, разпределена на 12 равни
месечни вноски, всяка в размер на 7,04 лв., платими на падежните дати на
погасителните вноски. По силата на договора кредитополучателят се задължил да
върне на „Микро кредит“ АД и сумата 633,60 лв., представляваща застрахователна
премия, платима на вноски от по 52,80 лв. на падежните дати на погасителните
вноски. Твърди се, че предвид неплащане на падежа, кредитополучателят е изпаднал
в забава и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за
периода от 19.12.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда в размер
на 30,27 лв. по договора за заем и в размер на 23,13 лв. по договора за
допълнитлени услуги. С оглед изложеното, ищецът подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за процесните суми. Заповедта била връчена
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца се породил правен интерес
от предявяване на настоящите искове в хипотезата на чл. 422, ал. 1, т. 2 ГПК.
По изложените съображения се моли за уважаване на исковете и присъждане на
сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е
депозиран писмен отговор от ответника.
Първото по делото открито съдебно
заседание е проведено на 29.09.2021 г., като редовно призованият ответник не се
е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а
ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото
книжа, на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за
размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание. Ответникът не е оспорил
твърденията на ищеца, а и същите се подкрепят от представените писмени доказателства,
от които може
да се направи извод за вероятната основателност на предявените искове.
Предвид изложеното, съдът намира, че са налице
кумулативно изискуемите предпоставки по
чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение спрямо ответника.
Горното
налага предявените искове да се уважат, като на основание чл.
239, ал. 2 ГПК, съдът не следва да излага мотиви за това.
Като правоувеличаваща последица от
предявяването на иска, следва да бъде уважено и искането за присъждане на
законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 06.02.2020 г. до изплащане на вземането.
По разноските:
С оглед отправеното искане и
съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 на Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се
произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото
производство.
Предвид изхода на спора, съгласно
чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени направените разноски.
В заповедното производство ищцовото дружество е сторило разноски в размер на
сумата 25,00 лв. – държавна такса, и сумата 50,00 лв. - юрисконсултското
възанграждение, т.е. общо 75,00 лв., а в исковото производство: сумата 25,00
лв. за държавна такса, и сумата 100,00 лв. за юрисконсултското възанграждение,
т.е. общо 125,00 лв., като размерите на юрисконсултското възнаграждение са
определени в нормативно регламентирания минимум, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25 и чл. 26 НЗПП, предвид липсата на фактическа и правна сложност
на делото.
По изложените съображения и на
осн. чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Д.С., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата 559,71 лв. /петстотин петдесет и девет
лева и седемдесет и една стотинки/ - главница по Договор за заем CrediHome+ №
1191-10183706 от 19.07.2018 г., сключен с „Микро кредит“ АД, вземанията по
който са прехвърлени на ищеца по силата на Приложение № 1 от 10.04.2019 г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г., сумата
66,85 лв. /шестдесет и шест лева и осемдесет и пет стотинки/ - договорна
лихва за периода от 19.12.2018 г. – 19.07.2019 г., сумата 422,40 лв. /четиристотин двадесет и два лева и четиридесет
стотинки/ – застрахователна премия за периода от 19.12.2018 г. до 19.07.2019
г., и сумата 30,27 лв. /тридесет
лева и двадесет и седем стотинки/ – лихва за забава по договор за заем за
периода от 19.12.2018 г. до 05.02.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
06.02.2020 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед №
516/10.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 790 по описа за 2020 г. на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА В.Д.С., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата 75,00 лв. /седемдесет
и пет лева/, представляваща разноски за производството по ч.гр.д. № 790 по описа за
2020 г. на Районен съд – Перник, и сумата 125,00 лв. /сто двадесет и пет
лева/, представляваща разноски за исковото производство.
Решението не подлежи на обжалване,
на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Изисканото ч.гр.д. № 790 по описа за 2020 г. на Районен
съд – Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: И.Д.