№ 77
гр. Поморие, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Нася Ив. Япаджиева
при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева
в присъствието на прокурора Д. Г.
като разгледа докладваното от Нася Ив. Япаджиева Гражданско дело №
20212160100655 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството пред ПРС е образувано по повод искова молба подадена от М. АС.
Д., чрез адв. С.М. против АД. ИСМ. АХМ.. В исковата молба ищецът твърди, че от
съвместното съжителство с ответницата имат родени две деца от които АЛ. М. Д. –
малолетен, като бащата упражнява родителските права, а майката е осъдена да заплаща
месечна издръжка в размер на 77.50лв. считано от 27.09.2013г. Сочи, че ответницата е
психично болна и за децата се грижил той и родителите му. На 11.01.2013г. сключил брак с
К. Д.а която се грижила за децата му. Тъй като ответницата трайно не полагала грижи за
детето А. и не плащала издръжка моли на основание чл. 132, ал.1 т. 1 и т.2 от СК, съдът да
постанови решение с което да лиши ответницата от упражняване на родителски права и да я
осъди да заплаща месечна издръжка в размер на 162.50лв., да определи режим на свиждане
на ответницата с детето всяка първа и трета седмица от месеца в събота от 09.00ч. до 18.00ч.
На ответницата е назначен особен представител и в представения отговор особения
представител адв. Д.Р. оспорва предявения иск.
Предявените са обективно, комулативно съединени искове с правно основание чл.
132, ал. 1, т.1 и т. 2 от СК и чл. 150 от СК.
От събраните по делото доказателства се установи следната фактическа обстановка:
Не се спори по делото, че страните са родители на детето АЛ. М. Д., роден на
16.02.2010г. и това се установява от представеното удостоверение за раждане изд. от
Община Поморие. Видно от представената служебна бележка АЛ. М. Д. през учебната
1
2021/2022г. е ученик в пети клас в ОУ „ Христо Ботев“ в гр.Поморие. Установява се от
представеното Решение № 8 от 15.01.2014г. на РС гр. Поморие постановено по гр.дело №
604/2013г., че родителските права върху детето са предоставени на бащата – М.Д.,
определен е режим на лични отношение между майката и детето, майката е осъдена да
заплаща месечна издръжка в размер на 77.50лв. считано от 27.09.2013г.
Видно от изисканата справка от ЦПЗ гр.Бургас ответницата – АД. ИСМ. АХМ. се води
на диспансерен отчет от 30.11.2009т., лекувана е многократно в ЦПЗ – Бургас, като
последната й хоспитализация е в Отделение за лечение на тежки психични разстройства от
21.09.2020г. до 09.10.2020г. с диагноза: Параноидна шизофрения, Пристъпно-
прогредиентно протичане. Непълна терапевтична ремисия с неврозоподобен синдром.
Емоционално-волева промяна на личността.
По делото са допуснати до разпит двама свидетели. Свидетелката Д. – майка на
ищеца свидетелства, че през 1999г. се родила дъщерята на страните, след което А. се
разболяла от параноидна шизофрения, била на лечение в психиатрията няколко пъти, а през
2010г. се родило второто дете на страните и А. отново се разболяла, била на лечение, а за
децата се грижил М. когато детето било на 1 година също се разболяла и по късно
напуснала дома им и от тогава не се е връщали тя и синът й отглеждали детето. Не знаят
къде е А., но „чували“ че тя живее в Германия с Б., но и там се е разболяла, постъпила в
психиатрична болница. Твърди, че синът й е сключил брак с Хр. имат едно дете и от една
година живеят в Англиа, но А. останал в България и много искал също да отиде при баща
ски и сестраси. Сочи, че Хр. е полагала гржи за А. и детето не познава майка си която не е
идвала никога да го види
Свидетеля Шерифов свидетелства, че познава страните по делото и А. не се е
грижила за А., защото тя имала заболяване и се превърнала в рекетьор за М.. Игнорирала
семейството си, държала се вулгарно и казвала, че не може да се занимава с малкото дете.
Твърди, че от две три години не е виждал А., но знае че живее в Германия, но никога не е
изпращала пари на детето, нито се е интересувала за него. Сочи, че за А. се грижила майката
на М. и съпругата му Хр., като М. сега е в Англия от година и половина със съпругата си и
детето им и А. също искал да отиде при баща си в Англия. Преди това ищецът бил в
Германия около четири години.
Изслушано в съдебно заседание детето твърди, че в момента за него се грижи баба
му, защото татко му е в Англия, където е и сестра му и жената на баща му Хр. с която се
разбира много добро и която се е грижила за него докато били в България. Не знае къде се
намира майка му и твърди, че никога не я е виждал. Заявява, че желае да отиде да живее при
баща си в Англия. Никога майка му не му е изпращала пари или дрехи и нищо не му е
купувала.
Представен е социален доклад, в който соц.работник на Д „СП” Поморие след като
е извършил проучване е посочил, че детето е под надзор и обгрижване от неговите баба и
дядо по бащина линия, като потребностите на детето са задоволени, като сина им изпраща
пари и желае за вземе детето в Англия. В жилището детето има собствена стая обзаведена с
2
всичко необходимо, то посещава редовно училище. Посочено е че ответницата пребивава в
Германия, родителите й са починали, барт и е в Германия, води се на диспансерен отчет от
2009г.
При така изяснената фактическа обстановка настоящата инстанция, счита че така
предявения иск от М. АС. Д. против АД. ИСМ. АХМ. с правно основание чл. 132, ал.1 от
СК е неоснователен и недоказан.
Според съда не са налице основанията нито на т.1, нито на т. 2 на чл. 132, ал.1 от СК
за лишаване от родителски права.
За да уважи иск с правно основание чл. 132, ал. 1, т.1 или т. 2 от СК за лишаване на
родител от родителски права спрямо ненавършилото му пълнолетие дете съдът следва да
установи, че поведението на родителя представлява опасност за личността, здравето,
възпитанието или имуществото на детето и случаят е особен тежък или че родителят без
основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка. Безспорно е,
че следва да се касае за виновно поведение на родителя, бездействие, когато без основателна
причина не изпълнява родителските си задължения, а именно не полага грижи и не дава
издръжка на детето или е налице поведение засрашаващо живота, възпитанието и
имуществото на детето.
В процесният случай от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се
установи с поведението си майката да е застрашила по някакъв начин интересите на детето,
живота му или имуществото му, поради което не са налице предпоставките предвидени в
чл. 132, ал.1 т.1 от НК. Безспорно се установи обективния факт на трайно неполагане от
страна на майката, ответник в процеса, на грижи за детето и недаване на издръжка от
раздялята между страните. Установи се, че ответницата не е контактувала с детето си, то не
се е срещало с майка си, не е получавало подаръци или пари. Установено е напълно
безразличие и липса на контакти на майката с детето. Действително неполагането на
дължимата родителска грижа от майката е трайно по смисъла на чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК.
За да са осъществени обаче материално - правните предпоставки по чл. 132, ал. 1,
т. 2 от СК за лишаване от родителски права следва неполагането на дължимите от родителя,
съгласно чл. 125, ал. 1 от СК, грижи за детето и недаването на издръжка да е без основателна
причина, т. е. да се дължи на виновно поведение на родителя, която предпоставка в случая
не е налице.
Безспорно по делото от събраните писмени доказателства, а именно справка от
ЦПЗ гр.Бургас, свидетелски показания, че ответницата страда от психично заболяване -
параноидна шизофрения, като психичното и разстройство се манифестира още преди
ражденото на второто дете - А.. Майката многократно е лекувана в ЦПЗ гр.Бургас, а към
момента на предявяването на иска и приключване на устните състезания, същата не е в
страната и не може да се прецени здравословното й състояние и да се назначи СПсЕ, и да се
направи извод дали ответницата осъзнава родителските си задължения и отговорност,
защото липсва потребност от общуване с детето, тъй като в изисканата справка от ЦПЗ –
3
Бургас е посочено, че е налице емоционално волева промяна на личността.
Установената по делото обективна причина, а именно, че ответницата страда от
психично заболяване, изразяващо се в продължително разстройство на съзнанието и
мисловният процес, изключва извода, че неполагането от ответницата на грижи за сина си и
недаването на издръжка е без основателна причина, т. е. не може да се направи извод, че е
налице виновно поведение на ответницата, поради което предявения иск е недоказан.
Доколкото стана ясно в настоящото производство, че предявяването на настоящият
иск за лишаване на майката от родителски права спрямо сина й е продиктувано от желанието
детето да пътува при баща си в Англия и да се преодолеят затрудненията във връзка с
получаването на съгласие от родителя - ответник за пътуване на детето в чужбина, която би
могла да бъде постигната с предявяване и успешно провеждане от ищеца против ответника
на иск по чл. 127а ал. 2 от СК. Иска по чл. 132, ал.1 от СК не може да бъде уважен с цел да
се постигнат последиците на иска по чл.127а 2 от СК и доколкото не се установяват
материално - правните предпоставки по чл. 132, ал. 1, т.1 и т. 2 от СК, настоящият иск по чл.
132, ал. 1, т.1 и т. 2 от СК не може да се уважи на това основание. /В този смисъл Решение
№ 37/19.03.2015 г. по гр. д. № 4218/2014 г. на ВКС, ІІІ гр. о./. Ищецът упражнява
родителските права върху детето и той има възможност да поиска разрешение за пътуването
на детето извън страната.
Предвид горното, доколкото по делото не се установи, че трайното неполагане от
ответницата на грижи за детето и не даването на издръжка е без основателна причина, а се
установи, че е по причина от обективен характер /психично заболяване/, то предявеният иск
за лишаване на ответницата от родителски права спрямо сина и се явява неоснователен и
недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По изложените аргументи съдът счита, че е неоснователен и иска по чл. 150 от
СК. При изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена.
Налице е изменение на обстоятелствата, тъй като нуждите на детето са се увеличили. След
раздялата на родителите детето А. живее при бащи си, който полага непосредствените грижи
за него подпомагат от своите родители. От постановяване на решението от 15.01.2014г. с
което е определена издръжка в размер на 77.50лв. до момента на депозиране на иска са
изминали повече от 7 години. Потребности на детето свързани са се увеличили, като освен
средства за храна и дрехи, са необходими и такива във връзка с обучението му. Не се доказа
обаче задълженото лице да има възможностите да дава издръжка с оглед психичното
състояние. Не се доказа ответницата с оглед на заболяването което има да има възможност
да полага труд и да реализира доходи за да плаща издръжка на детето си или да има
имущество от което да реализира доходи. С оглед на това, съд приема, че иска за осъждане
ответницата да заплаща издръщка в размер на 162.50л. на детето АЛ. М. Д. следва да се
отхвърли като неоснователен.
Мотивиран от изложеното съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. АС. Д., ЕГН **********, с адрес гр.Поморие, ...
чрез адв. С.М. против АД. ИСМ. АХМ., ЕГН **********, с пост. адрес гр.Поморие, ул.
Оборище № 3 иск и особен представител адв. Д.Р. с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 1 и т.
2 СК за лишаване на АД. ИСМ. АХМ. от родителски права върху дететето АЛ. М. Д., ЕГН
**********
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. АС. Д., ЕГН ********** в качеството на законен
представител на детето А. М.в Д., ЕГН ********** против АД. ИСМ. АХМ., ЕГН
********** иск за изменение размера на дължимата от АД. ИСМ. АХМ. издръжката на
детето А. М.в Д. определена с Решение №8/15.01.2014г. на ПРС по гр.дело № 604/2013г. и
увеличаването й на 162.50лв. като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ОС гр. Бургас.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
5