Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд, XXXVI – ти състав
На шести
февруари две хиляди и двадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар: Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 8 по описа за 2020
година, установи следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р.П.Н., с ЕГН ********** против
Наказателно постановление № 19-0819-005612/15.10.2019г. на Началника на Група
при Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Варна, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 20 лева за
допуснато нарушение на чл. 5, ал.1, т.1 ЗДвП, „глоба“ в размер на 200 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за нарушение на чл.123,
ал.1,т.3, б. „в“ ЗДвП, „глоба“ в размер на 10 лева за допуснато нарушение по
чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, както и „глоба“ в размер на 20 лева за нарушение по
чл.190, ал.3 ЗДвП.
В жалбата, бланкетна по същество, се сочи, че издаденото НП
е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е издадено при непосочени по вид
съществени процесуални нарушения, които го опорочават. Оспорва се възприетата от АНО фактическа
обстановка и се моли за отмяна на издаденото НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно
призован, се представлява от процесуален представител, който поддържа
депозираната жалба и посочва, че по преписката отсъстват доказателства
доверителят му да е управлявал автомобила, тъй като същият не е негова
собственост, а отсъства декларация от собственика същият да е бил предоставян
за управление от друго лице. Наред с това, първоначално се твърди, че е било
реализирано ПТП, а впоследствие, че водача с поведението си е създал пречки за
останалите участници в движението като не бил описан изобщо по какъв начин е
било сторено това. Посочва се още, че водачът е напуснал местопроизшествието
при възникнали разногласия, но не са установени никакви лица с които да е
възникнало посоченото разногласие, като дори няма налице и твърдение за
наличието на такива от страна на АНО. Наред с това неносенето на СУМПС не е
било установено към датата на управление на автомобила, а едва към момента на
съставяне на АУАН. Твърди се още, че реализираните материални щети са толкова
незначителни (както по автомобила, така и по сградата), че е възможно водачът
дори да не е разбрал за удара. Поради изложеното намира, че в случая са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са ограничили в
значителна степен правото на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен.
Пледира за отмяна на издаденото НП и присъждане на сторените разноски за
платено адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно
призована, изпраща представител, който счита жалбата за неоснователна, моли
същата да бъде оставена без последствия, а наказателното постановление да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Посочва, че от разпита на актосъставителя се установява, че именно собственика на
автомобила е посочило лицето, което го е управлявало, като то не е направило
възражение за авторството при съставяне и връчване на АУАН. Пледира за
присъждане и на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 23.08.2019г. около 19.30 часа в гр. Варна, на ул. „Щип”
жалбоподателят Р.П.Н. управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф” с ДК № В 1130
РР, собственост на Радка Тодорова, като при паркиране същият блъснал стена пред
дом № 4 и причинил имуществени вреди (на автомобила и на мазилката на
сградата), след което напуснал мястото на произшествието. Управляваният
автомобил бил с прекратена регистрация от дата 24.07.2019г. за несключена
застраховка „Гражданска отговорност“, като водачът бил и многократно
санкциониран за допуснати от него нарушения на ЗДвП, в това число и с ел.
фишове.
Посоченото съприкосновение между сградата и автомобила
било забелязано от гражданин, който подал жалба до контролните органи, поради
което на мястото на произшествието бил изпратен и св. Р.К., който констатирал
незначителни материални щети по фасадата на сградата и провел телефонен
разговор със собственичката на автомобила, която посочила, че го е предоставила
за управление на жалбоподателят Н., от който впоследствие били снети обяснения
и той от своя страна потвърдил както че е управлявал автомобила, така и че е
причинил уврежданията по него и по фасадата на сградата.
За изложеното св. К. издал спрямо жалбоподателя Н. АУАН
за допуснати общо четири нарушения, като впоследствие въз основа на така
издадения АУАН било издадено и процесното наказателно
постановление, с което на Н. били наложени административни наказания „глоба“ в
общ размер на сумата от 250 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 1 месец.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото писмени доказателства по АНП, както и от гласните
доказателства, приобщени към делото, а именно показанията на актосъставителя Р.Г.К., който беше достатъчно категоричен
досежно установената и от писмените докателства по делото фактическа обстановка.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна
страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане по
същество.
Наказателно постановление № 19-0819-005612/15.10.2019
год. на Началника група на Сектор „ПП” при ОД МВР - Варна е издадено от
компетентен орган, надлежно упълномощен със заповед на Министъра на вътрешните
работи, надлежно представена по преписката и посочена в самото наказателно
постановление.
Наред с посоченото, спазени са били всички процесуални
срокове свързани с издаденото на АУАН, а впоследствие и на издаденото въз
основа на него НП.
При все това обаче и в унисон с твърдяното от
жалбоподателя, съдът намира, че АНО е допуснал съществени нарушения на
процесуалните правила, свързани с описанието на допуснатите нарушения, които на
практика са довели до съществено ограничаване на правото на жалбоподателя да
разбере в извършването на какви конкретни действия е бил обвинен.
На първо място, разпоредбата на чл. 5, ал.1, т.1 ЗДвП
съдържа в себе си три отделни хипотези на нарушение, а именно учатник в
движението с
поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя
в опасност живота и здравето на хората
и да причинява имуществени вреди. Изброените биха могли да съществуват както заедно, така и поотделно, като
в случая и с оглед описаното от актосъставителя, както и с оглед
доказателствата по преписката очевидно е налице хипотезата за причиняване на
имуществени вреди.
При все това обаче видно от диспозитивната
част на издаденото НП жалбоподателят е бил санкциониран за това, че с
поведението си е създал пречки за движението(каквито не са посочени и за
каквито не се събраха обективни данни), причинил е имуществени вреди и е създал
опасност за живота и здравето на хората (като отново не са описани действията с
които конкретно е създадена опасност за лица, различни от водача на
автомобила).
Поради изложеното съдът намира, че подобно обобщено
описание на нарушението на практика прерятства правото на жалбоподателя да
разбере с кои точно свои действия какво се претендира, че е извършил.
На второ място, досежно нарушението на разпоредбата на
чл. 123, ал.1, т.3, б. „в“ ЗДвП законът предвижда, че водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато
при произшествието са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в
произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без
да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и изпълняват дадените им указания. От така описаното става
ясно, че за да бъде съставомерно поведението на
жалбоподателя по посочения текст от закона се изисква наличието на разногласие
между участниците в настъпилото ПТП, т.е. изисква се те да бъдат повече от едно
лице, какъвто конкретно разглежданият случай очевидно не е, поради което и
доколкото жалбоподателят е самокатастрофирал, не е
налице нито житейска, нито правна възможност да са възникнали визираните от
закона разногласия. Описвайки нещо различно в санкционната част на
постановлението АНО на практика е направил неустановима
волята си (доколкото приема, че водачът е самокатастрофирал,
но твърди и наличие на разногласия без да посочи с кого), с което е нарушил и
правото на защита на жалбоподателя.
Що се отнася до нарушението по чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП за същото в наказателното постановление
отсъстват на пракитка всякакви фактически положения,
свързани с неговото извършване – кога е бил изискан и съответно не е бил носен
контролен талон и СУМПС – към момента на извършване на нарушението или към
момента на съставяне на АУАН (доколкото той е бил последващ такъв). Видно от
показанията на актосъставителя такива не са били
носени към датата на съставяне на АУАН, но тогава няма данни Н. да е управлявал
МПС, за да има задължение да ги носи със себе си, съответно да ги представи на
контролните органи.
На четвърто място, досежно нарушението по чл. 190, ал.3 ЗДвП АНО е посочил, че жалбоподателят е управлявал МПС с наложено наказание глоба по ел. фиш серия
К-1757196/28.09.2017г., връчен на 16.04.2018г., като не е посочил дали същият е
влязъл в законна сила и кога се е случило това, поради което и съдът не може да
приеме по категоричен начин, че същият представлява годно изпълнително
основание, което е от категория на обоснове отговорността на жалбоподателя по
чл. 190, ал.3 ЗДвП, поради което и намира, че обжалваното НП подлежи на отмяна
и в тази негова част.
Предвид посоченото, съдът намира, че процесното
наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно издадено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН на жалбоподателя следва
да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева, съобразно
заявеното искане и представеното в производството доказателство за платени в
брой разноски, който е изцяло съответен с разпоредбата на чл. 8, ал.1, т.1 от
Наредба № 1от 09.07.2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
утвърдена от Висшия адвокатски съвет, поради което и съдът не откри основания
за намаляването му поради прекомерност.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-0819-005612/15.10.2019г.
на Началника на Група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Варна, с което на
Р.П.Н. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 20 лева за
допуснато нарушение на чл. 5, ал.1, т.1 ЗДвП, „глоба“ в размер на 200 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за нарушение на чл.123,
ал.1,т.3, б. „в“ ЗДвП, „глоба“ в размер на 10 лева за допуснато нарушение по
чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, както и „глоба“ в размер на 20 лева за нарушение по
чл.190, ал.3 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР – гр. Варна да заплати на Р.П.Н., с ЕГН: **********
сумата от 100 (сто) лева, представляваща сторени разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: