Р
Е Ш Е Н И Е
260265/9.6.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, в открито съдебно заседание, на дванадесети май две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:Л.
Григорова
при секретаря Д. Христова, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №2782 по описа за 2020 г. на ШРС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
осъдителни искове, с правно основание чл.233, ал.5 от Закон за отбраната и
въоръжените сили на РБ /ЗОВСРБ/, вр. с чл.49 от ЗЗД, вр. с чл.124, ал.2 от ГПК
и чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът П.В.П., EГН **********,***,
твърди, че на 10.08.1999 г. в гр. Шумен, при изпълнение на задълженията му като
кадрови военнослужещ, претърпял трудова злополука, установена със Заповед
№528/15.11.2000 г. на Началника на ВВУАПВО „П. В.“. В последствие, със Заповед
№КВ-301/28.04.2001 г. на Министъра на отбраната ищецът бил освободен от
заеманата длъжност и с последваща Заповед №266/30.05.2001 г. на Началника на
ВВУАПВО „П. В.“ бил уволнен, поради негодност за военна служба, считано от
30.05.2001 г. От сочения момент до датата на предявяване на иска е инвалидизиран.
За претърпените от трудовата злополука вреди ищецът бил предявил искове по реда
на Закона за отбраната и въоръжените сили на РБългария /ЗОВСРБ/. С поредица от
съдебни решения, ответникът- Министерство на отбраната на Република България,
представлявано от Министъра на отбраната, адрес: гр.София. ул. „Дякон Игнатий“
№ 3, бил осъден да му заплати обезщетения за имуществени и неимуществени вреди,
измежду които и обезщетение за имуществени вреди, представляващо разлика между
неполученото, поради злополуката трудово възнаграждение и получената пенсия за
инвалидност. На 07.12.2016 г. навършил 52 години, която възраст била пределната
възраст за военна служба. Достигането на тази пределна възраст било основание
за уволнение по чл.162, т.2 от ЗОВСРБ. На 07.12.2017 г. навършил 53 години, от
когато придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69, ал.9,
вр. с ал.1 от Кодекса за социално осигуряване, чийто размер би бил определен
въз основан на осигурителния му стаж и осигурителен доход, който щял да
придобие, ако не бе настъпила трудовата злополука. Така размерът на пенсията му
би надвишил размера на получаваната към момента пенсия за инвалидност. Горното
обуславяло правния му интерес от предявяване на настоящите искове. Поради
изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде осъден
ответникът да му заплати следните суми: 10 439, 64 лева, представляваща
сбор от обезщетение за причинена на ищеца имуществена
вреда, настъпила в следствие на трудова злополука, претърпяна на 10.08.1999 г.,
като военнослужещ при изпълнение на служебните задължения, съставляващо разлика
между неполучена пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69 КСО и получена
пенсия за инвалидност, считано за периода от 07.12.2017 г. до предявяване на
иска (07.12.2020), ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане; 3 181, 19 лева, представляваща обезщетение за забава, в размер
на законната лихва върху главницата, считано за периода от 07.12.2017 г. до
деня на предявяване на иска 07.12.2020 г.;
289, 99 лева, месечно, считано от предявяване на иска, представляваща
обезщетение за имуществена вреда, настъпила в следствие на трудова злополука,
претърпяна на 10.08.1999 г., като военнослужещ при изпълнение на служебните
задължения съставляваща разлика между месечната пенсия по чл.69 КСО и месечната
пенсия за инвалидност, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена
вноска, до настъпване на обстоятелство, изменящо или погасяващо правото на
пенсия. Претендира и разноски.
В хода на делото е
допуснато изменение размерите на предявените искове, като искът по чл.233, ал.5
от ЗОВСРБ се счита предявен за сума от 13 939, 85 лева, а акцесорният
спрямо този иск иск по чл.86 от ЗЗД се счита предявен за сума от 4 247, 77
лева. Искът по чл.233, ал.5 от ЗОВСРБ, във вр. с чл.124, ал.2 от ГПК е изменен,
като същият се счита предявен за сума от 319, 51 лева-за периода от 07.12.2020
г. /датата на предявяване на иска/ до 31.12.2020 г., а за периода от 01.01.2021
г. до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или погасяване на това
право, се счита предявен за сума от 412, 70 лева месечно.
В
хода на делото поддържа молбата си, ведно с направените изменения на исковете.
Ответникът, в законоустановения
едномесечен срок, депозира отговор, в който заявява, че счита исковете за
частично неоснователни, за което излага аргументи. Обективира възражение за
погасителна давност. Прави и възражение за недопустимост на исковете.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа и правна страна
следното:
Относно
допустимостта на исковете, предвид и направеното от ответника възражение за
недопустимост, съобрази следното:
Няма
спор, а се установява и от събраните по делото, включително и по почин на съда,
доказателства, че между страните са водени няколко съдебни производства, в
които ищецът е претендирал заплащане на обезщетения за причинените му от
трудовата злополука вреди. Но предявените по тези производства искове от ищеца
срещу ответника са с различно от настоящите искове основание /отнасят се за
различни от настоящия периоди, през които се твърди, че са настъпили вреди/,
т.е. липсва идентитет между делата. Ето защо счита възражението на ответника за
неоснователно, а настоящите искове за допустими-предявени при наличието на
процесуалните предпоставки за надлежно възникване и упражняване правото на иск,
като не е налице и процесуална пречка за упражняване на същото право.
По
същество на претенциите, съобрази следното:
Не се
спори между страните, а се установява и от събраните по делото писмени
доказателства, че между ищеца и ответника е съществувало служебно
правоотношение, като през време на това правоотношение ищецът е претърпял
трудова злополука, квалифицирана по съответния ред и от компетентното
длъжностно лице като трудова злополука. Не се спори, че в следствие на тази
злополука и настъпилите травматични увреждания ищецът е освободен от военна
служба, поради негодност да я изпълнява. Тези обстоятелства се установяват и от
всички, събрани по делото писмени доказателства, в това число и от приобщените
съдебни актове, издадени по повод водени от ищеца срещу ответника искови
производства за заплащане на обезщетения за претърпените от ищеца в следствие
на злополуката вреди. Във всички съдебни решения е прието, че са налице всички
елементи на фактическия състав на разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, ангажиращ
деликтната отговорност на ответника. В случая ищецът предявява искове по
чл.233, ал.5 от ЗОВСРБ, във вр. с чл.49 от ЗЗД, с оглед препращащата норма на
ал.5 на чл.233 от ЗОВСРБ, като търси репариране на вреди от категорията на
пропусната полза, изразяващи се в пропуск да реализира пълният размер на
пенсията за осигурителен стаж и възраст, която би получавал, ако не е била
злополуката. Безспорно общият исков ред е този, регламентиран в нормите на
чл.49 и чл.45 от ЗЗД, т.е. приложим е институтът на непозволено увреждане. Няма
спор, че след злополуката и освобождаването на ищеца от военна служба, на същия
му е определена пенсия за инвалидност, която получава и до датата на
предявяване на настоящия иск. Видно от приложените съдебни решения, на ищеца са
му присъдени обезщетения за претърпени в следствие на процесната злополука
имуществени вреди, съставляващи разлика между брутното трудово възнаграждение,
което би получавал и получаваната пенсия за инвалидност, за периода от
2006-2016 г. Няма спор, че на 07.12.2017 г. ищецът е навършил 53 годишна
възраст, от който момент е придобил правото на пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл.69, ал.9, вр. с ал.1 от КСО. От заключението по извършената ССЕ, прието
без някакви възражения от страните и по отношение, на което съдът няма
основания да се съмнява в обективността и правилността му, се установи, че от
навършване на 53 годишна възраст ищецът би придобил правото на пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл.69, ал.9, вр. с ал.1 от КСО, чийто размер би
бил определен въз основа на осигурителния му стаж и осигурителен доход, ако бе
продължил да работи на същата длъжност и не бе претърпял трудовата злополука.
ВЛ дава заключение, като посочва, че размерът на обезщетението, съставляващо
имуществена вреда от трудова злополука и формирано като разлика между
неполучена пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69 от КСО и получена
пенсия за инвалидност за процесния период /от 07.12.2017 г. до 07.12.2020 г./ е
брутно равно на 13 939, 85 лева, а месечно, считано от месец януари 2021
г. размерът на тази разлика е равен на 412, 70 лева, като за периода от датата
на предявяване на иска /от 07.12.2020 г./ до края на месец декември се равнява
на сума от 319, 51 лева. Съгласно правната доктрина и съдебната практика на
обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като
пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. Безспорно е, че в
следствие на трудовата злополука ищецът е загубил работата си, тъй като
нарушеното му здраве е станало причина за невъзможност на същия да изпълнява служебните
си задължения. Именно, поради трудовата злополука ищецът е загубил и възможността
на реализира трудови доходи /доходите, които е получавал по повод служебното
правоотношение/. Загубата на тези доходи, респ. възможността да работи и да се
осигурява за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст е в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилата злополука. Ето защо съдът приема
в случая, че разликата между неполучената пенсия за осигурителен стаж и възраст
по чл.69 от КСО и получаваната пенсия за инвалидност от ищеца съставлява пряка
и непосредствена имуществена вреда, от категорията на пропусната полза,
настъпила в следствие на трудовата злополука, която по смисъла на гражданския
закон следва да бъде репарирана от ответника по реда на чл.49 от ЗЗД. Предвид
горното стига до извода, че главните искове са основателни и следва да се
уважат в пълен размер.
Касателно
акцесорната претенция за закъснителни лихви, за да се произнесе, съобрази
следното:
Безспорно, върху така определеното обезщетение
за имуществени вреди, на основание чл.86, вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД, се дължи и
обезщетение за забава, в размер на законната лихва, считано от деня на увреждането,
в случая от датата, на която ищецът е придобил
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69 от КСО-
07.12.2017 г. С оглед на заключението на ВЛ и на основание чл.162 от ГПК, съдът
определя размера на мораторното обезщетение на сума от 4 247, 77 лева. За
да изчисли размера на обезщетението за забава, съдът използва общодостъпните в
интернет пространството електронни калкулатори. Предвид горното заключава, че и
този иск е изцяло основателен и доказан, и следва да се уважи.
По
отношение на направеното от ответника възражение за погасяване на вземанията по
давност, с оглед конкретния период, за който се претендират както главните,
така и акцесорните вземания и датата, на която са предявени исковете, съдът
счита същото за неоснователно. В разглеждания казус не е изтекла нито общата
петгодишна давност за вземанията за обезщетение в следствие непозволеното
увреждане, нито кратката тригодишна давност за мораторното обезщетение. За
последната съдът се съобрази и с периода през 2020 г., през който в Република
България бе обявено извънредно положение, по време на което давността бе спряна
/чл.3, т.2 от ЗМДВИП/.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на
ищеца следва да се присъдят разноски съразмерно уважената част от исковете, в
размер на 2 570.00 лева.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
Министерство на отбраната на Република България, представлявано от
Министъра на отбраната, адрес: ***, да заплати на П.В.П., EГН **********,***,
следните суми: 13 939, 85 лева /тринадесет хиляди деветстотин
тридесет и девет лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща
обезщетение за причинена на ищеца имуществена вреда, настъпила в
следствие на трудова злополука, претърпяна на 10.08.1999 г., като военнослужещ
при изпълнение на служебните задължения, съставляващо разлика между неполучена
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69 КСО и получена пенсия за
инвалидност, считано за периода от 07.12.2017 г. до предявяване на иска
(07.12.2020 г.), ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на иска- 07.12.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението; 4 247, 77
лева /четири хиляди двеста четиридесет и седем лева и седемдесет и седем
стотинки/, представляваща обезщетение за забава, в размер на
законната лихва върху главницата, считано за периода от 07.12.2017 г. до деня
на предявяване на иска 07.12.2020 г., както и да му
заплати сума от 2 570.00 лева /две хиляди петстотин и седемдесет лева/,
представляваща извършените по делото разноски, съразмерно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА Министерство на отбраната на
Република България, представлявано от Министъра на отбраната, адрес: ***, да
заплаЩА на П.В.П., EГН **********,***, на основание чл.124, ал.2 от ГПК, обезщетение за причинена на ищеца имуществена вреда, настъпила
в следствие на трудова злополука, претърпяна на 10.08.1999 г., като
военнослужещ при изпълнение на служебните задължения, съставляващо разлика
между неполучена пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69 КСО и получена
пенсия за инвалидност, в размер на 412, 70 лева
/четиристотин и дванадесет лева и седемдесет стотинки/, месечно, считано от
01.01.2021 г. до настъпване на обстоятелства, изменящи или погасяващи правото
на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69 КСО, както и да му
заплати сума от 319, 51 лева /триста и деветнадесет лева и петдесет и една
стотинки/, представляваща обезщетение за причинена на
ищеца имуществена вреда, настъпила в следствие на трудова злополука, претърпяна
на 10.08.1999 г., като военнослужещ при изпълнение на служебните задължения,
съставляващо разлика между неполучена пенсия за осигурителен стаж и възраст по
чл.69 КСО и получена пенсия за инвалидност, за периода от 08.12.2020 г. до
31.12.2020 г.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд Шумен в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: