№ 1392
гр. София, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседА.е на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20231000501065 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 261064 от 24.03.2022 г., поправено по реда на чл. 247 от
ГПК с решение № 260402 от 01.03.2023 г., постановени по гр.д. № 14058/2020
г. от Софийски градски съд, ответникът - ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД,
ЕИК ********* е осъден да заплати на А. К. С., ЕГН **********, на основА.е
на чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, сумата от 25 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
09.07.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 30.09.2020 г., като е
отхвърлил прекия иск, за разликата над уважения до пълния предявен размер
от 25 010 лева.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника -
ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* да заплати деловодните
разноски на А. К. С., ЕГН **********, на основА.е чл. 78, ал. 1 от ГПК, в
размер на сумата от 3 599 лева, от които държавна такса, в размер на сумата
от 1000 лева; разноски за експертиза, в размер на сумата от 350 лева;
адвокатско възнаграждение, в размер на сумата от 2 249 лева.
Решението на първоинстанционния съд в осъдителната част се обжалва
1
от ответника - ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* с доводи за
неправилност, поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния
закон и на съдопроизводствените правила.
Жалбоподателят поддържа, че ищцата вследствие на ПТП е получила
увреждА.ята, установени със заключението на вещото лице, извършило
медицинската експертиза в първата инстанция, но по заведената щета е
заплатил обезщетение, в размер на сумата от 15 000 лева, която в пълна
степен е репарирала претърпените неимуществени вреди.
Поддържа за неправилен извода на първоинстанционния съд, че
пълното обезщетение за неимуществените вреди възлиза на сумата от 40 000
лева и с постановеното решение е присъдил разликата, в размер на сумата от
25 000 лева, ведно със законната лихва.
Моли въззивният съд да отмени решението в осъдителната част и
вместо това да се отхвърли изцяло предявените искове.
Моли да се присъдят направените деловодни разноски за двете
инстанции.
Насрещната страна – ищцата А. К. С., ЕГН **********, чрез
процесуалния представител е подала отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК,
с който е оспорва основателността на жалба и моли да се потвърди решението
на първоинстанционния съд в атакуваната част.
Моли да се присъдят направените деловодни разноски във въззивното
производство.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на стрА.те и
събрА.те по делото доказателства, установи следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок
от надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на
обжалване по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид
следното:
Ищцата – А. К. С., ЕГН ********** е предявила против ЗАД „АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* иск с правно основА.е чл. 432, ал. 1 от КЗ и
иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
2
Ищцата твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на
09.07.2018 г., около 19:40 часа в гр. София, на бул. „Александър Малинов“ е
настъпило ПТП с участници лек автомобил „Опел Инсигния" с рег. №
********, управляван от М. Б. Б., ЕГН ********** и автобус „Мерцедес
Конекто“ с рег. № ********, управляван от С. М. Г., ЕГН **********.
Ищцата твърди още, че:
- водачът на лекия автомобил се движел успоредно на автобуса и в
нарушение на правилата за движение по пътищата, установени със ЗДвП
навлязъл в средна пътна лента и се ударил в автобуса;
- пътувала в автобуса и вследствие на удара между двете МПС паднала
от седалката, която заемала и получила счупване на 6-то, 7-мо и 9-то ребра
вдясно по лопатъчната линия и съмнителни данни за счупване на 10-то ребро
вдясно по задната мишнична линия, както и множество мекотъканни увреди;
- мястото на произшествието е било посетено от служители на МВР,
които извършили оглед, съставили протокол за оглед и Констативен протокол
за ПТП;
- образувано е било наказателно производство, което е прекратено от
наблюдаващия прокурор след като тя, в качеството на пострадала е изявила
желА.е да не се реализира наказателната отговорност по отношение на водача
на лекия автомобил;
- по отношение на водача на лекия автомобил е осъществена
административнонаказателната отговорност с влязло в сила наказателно
постановление, издадено от директора на СДВР;
- лекият автомобил „Опел“ е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответника в деня на настъпване на
ПТП;
- предявила е претенция за обезщетяване по чл. 380 от КЗ, по която
ответникът е образувал щета и заплатил общо обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, в размер на сумата от 15 000 лева;
- счита, че заплатеното по щетата обезщетение не е достатъчно да репарира всички
претърпени неимуществени вреди;
3
Ищцата с предявените искове поискала ответникът да заплати обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от 25 010 лева, ведно със законната
лихва, считано от деня на увреждането.
Поискала ответникът да заплати направените деловодни разноски.
Ответникът - ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* подал
отговор на исковата молба /л. 42/, с който оспорил основателността на
исковете и поискал да се отхвърлят с доводи, че водачът на лекия автомобил
„Опел“ е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в деня на настъпване на ПТП, поради което по заведената
щета е заплатил обезщетение общо в размер на сумата от 15 000 лева, с която
е репарирал всички претърпените неимуществени вреди.
Оспорил акцесорния иск за присъждане на законната лихва, считано от
деня на увреждането, чиято основателност ще следва основателността на
главния иск или евентуално следва да се присъди законната лихва, считано от
30.09.2020 г.
Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.
От фактическа страна:
Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от
стрА.те да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички
правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.
Внимателно е анализирал събрА.те доказателства и изложил мотиви,
които въззивният съд възприема изцяло и постановявайки своето решение
препраща към тях, на основА.е чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото
изложението намира, че следва да се посочат основните правно значими
факти.
От събрА.те по делото доказателства се установява, че на 09.07.2018 г.,
около 19:40 часа в гр. София, на бул. „Александър Малинов“ е настъпило
ПТП с участници лек автомобил „Опел Инсигния" с рег. № ********,
управляван от М. Б. Б., ЕГН ********** и автобус „Мерцедес Конекто“ с рег.
№ ********, управляван от С. М. Г., ЕГН **********.
Водачът на лекия автомобил се движел успоредно на автобуса и в
нарушение на правилата за движение по пътищата, установени със ЗДвП
навлязъл в средна пътна лента и се ударил в автобуса.
4
Ищцата пътувала в автобуса и вследствие на удара между двете МПС
паднала от седалката, която заемала и получила увреждА.я, за които е била
транспортира до УМБАЛ „Света Анна“ АД – София;
От писменото заключение на вещото лице, извършило медицинска
експертиза в първата инстанция / б. 99/ се установява, че ищцата вследствие
на ПТП е претърпяла счупване на 6-то, 7-мо и 9-то ребра вдясно по
лопатъчната линия и съмнителни данни за счупване на 10-то ребро вдясно по
задната мишнична линия.
Посочените увреждА.я по своите медико-биологични характеристики
представляват средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК.
Общият лечебен и възстановителен период е продължил около два
месеца без остатъчни негативни последици за здравето.
Освен травматичните увреждА.я ищцата е получила множество
мекотъканни увреди:
- кръвонасядА.я – 2 бр. на гърба вляво, в областта на лопатката с
размери 10/7 и 5/3 см.;
- кръвонасядане върху дясната лопатка 10/8 см.;
- кръвонасядане в подмишичната област вдясно 6/9 см.;
- кръвонасядане в средата на гърба и вляво 14/7 см.;
- кръвонасядане на кръста вляво 28/7 см.;
- кръвонасядане на кръста вдясно 20/5 см.;
- кръвонасядане в горната част на дясното бедро 14/3 см.;
- кръвонасядА.я на лявото бедро отвън вертикално и над него 5/3 см.;
- кръвонасядане на дясното бедро в долната му половина 8/5 см.;
- кръвонасядане по предната повърхност на дясната подбедрица 7/4 см.
Мекотъканни травматични увреждА.я от ищцата в съвкупност
осъществяват медико-биологичния признак временно разстройство на
здравето неопасно за живота.
5
Мястото на произшествието е било посетено от служители на МВР,
които извършили оглед, съставили протокол за оглед и Констативен протокол
за ПТП.
Образувано е било наказателно производство, което е прекратено от
наблюдаващия прокурор след като ищцата, в качеството на пострадала е
изявила желА.е да не се реализира наказателната отговорност по отношение
на водача на лекия автомобил.
По отношение на водача на лекия автомобил е осъществена
административнонаказателната отговорност с влязло в сила наказателно
постановление, издадено от директора на СДВР – л. 19.
Лекият автомобил „Опел“ е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответника в деня на настъпване на
ПТП.
Претенцията по чл. 380 от КЗ е предявена на 14.09.2020 г., по която е
заведената щета и ответникът е заплатил на ищцата общо обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от 15 000 лева.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от
ответника въззивна жалба и спорът се концентрира до основателността на
предявените от ищцата пряк и акцесорен иск и размерът на обезщетението за
неимуществените вреди.
Приложим при разрешаването на правния спор е КЗ, който е в сила от
01.01.2016 г.
По главния /пряк/ иск с правно основА.е чл. 432, ал. 1 от КЗ:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо
което застраховА.ят е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
6
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при спазване на изисквА.ята на чл. 380 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от КЗ, лицето, което желае да
получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Лицето е длъжно с
предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за
банковата сметка, по която да се извършат плащА.ята от страна на
застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура.
Основателността на иска предполага наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на увреждането и поведение на
застраховА.я, което осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД -
противоправно деяние – действие и/или бездействие; вреди – имуществени
и/или неимуществени; причинно-следствена връзка между деянието и вредите
и вина, която се презумира.
В случая водачът на лекия автомобил „Опел Инсигния" с рег. №
********, управляван от М. Б. Б., ЕГН ********** е имал застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите в деня на ПТП, по силата на
която ответникът, в качеството си на застраховател е длъжен да покрие в
грА.ците на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застраховА.я, за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди.
Виновен за настъпване на ПТП е М. Б. Б., ЕГН **********, който при
управлението на лекия автомобил „Опел Инсигния" с рег. № ******** е
допуснал нарушение на правилата за движение, установени със ЗДвП и с
влязло в сила наказателно постановление е реализирана по отношение на него
административнонаказателна отговорност.
Обстоятелствата по делото обосновават извод, че водачът на лекия
автомобил с поведението си е осъществил деликния състав по чл. 45 от ЗЗД,
което обстоятелство не се оспорва от ответника и по заведената щета е
заплатил обезщетение за неимуществени вреди, в размер на сумата от 15 000
лева.
7
Предявеният иск с правно основА.е чл. 432, ал. 1 от КЗ е допустим и
доказан по основА.е, като размерът на обезщетението за претърпените от
ищеца неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от
увреждането, следва да се определи от съда по справедливост /чл. 52 от ЗЗД/.
Въззивният съд намира, че размерът на пълното обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, на което има право ищцата възлиза на
сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/ лева, който е съобразен с критериите
на съдебната практика за справедливост, установени с Постановление № 4 от
23.12.1968 г. на Пленум на ВС, както и с конкретните данни по делото,
относно възрастта на пострадалата и нейното общественото положение; вида
и броя на претърпените телесни увреждА.я; продължителността на периода в
който болките са били интензивни; продължителността на общия лечебен и
възстановителен период; отсъствието на негативни последици за здравето;
обществено – икономическите условия в страната и лимита на
застрахователното обезщетение към датата на ПТП.
От посочената сума следва да се приспадне заплатено от ответника
обезщетение за неимуществени вреди, в размер на сумата от 15 000 лева,
поради което предявения иск е основателен до размер на сумата от 25 000
лева и подлежи на отхвърляне до пълния предявен размер от 25 010 лева.
По иска с правно основА.е чл. 86, ал. 1 от ЗЗД , имащ за предмет
присъждане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди и обезщетението за имуществени вреди:
Акцесорният иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне за периода
от 09.07.2018 г. до 29.09.2020 г.
Законната лихва се дължи, считано от 30.09.2020 г.
С оглед на изложеното жалбата, подадена от ответника е неоснователна,
поради което следва да се потвърди решението на първоинстанционния съд в
атакуваната осъдителна част.
8
Решението на първоинстанционния съд в частта, в която прекият иск е
отхвърлен за разликата над уважения до пълния предявен размер не е
обжалвано от ищеца и е влязло в сила.
Първоинстанционният съд не е формирал воля и отхвърлителен
диспозитив по отношение на акцесорния иск за присъждане на законната
лихва, за периода от деня на увреждането до 29.09.2020 г., но и ищцата не е
поискала постановяване на допълнително решение и не е подала въззивна
жалба.
По разноските:
С оглед изхода на делото и неоснователността на въззивната жалба,
подадена от ответника, последният следва да заплати на ищцата направените
във въззивното производство деловодни разноски, на основА.е чл. 78, ал. 1 от
ГПК, съобразно представения списък, в размер на сумата от 1 700 /хиляда и
седемстотин/ лева.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261064 от 24.03.2022 г., поправено по
реда на чл. 247 от ГПК с решение № 260402 от 01.03.2023 г., постановени по
гр.д. № 14058/2020 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която
ответникът - ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* е осъден да
заплати на А. К. С., ЕГН **********, на основА.е на чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл.
86 от ЗЗД, сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 09.07.2018 г., ведно със
законната лихва, както и в ЧАСТТА за разноските.
Решението на първоинстанционния съд в отхвърлителната част не е
обжалвано от ищцата и е влязло в сила.
9
ОСЪЖДА ответника - ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
********* да заплати направените във въззивното производство деловодни
разноски на А. К. С., ЕГН **********, на основА.е чл. 78, ал. 1 от ГПК, в
размер на сумата от 1 700 /хиляда и седемстотин/ лева.
Решението може да са обжалва от стрА.те пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10