№ 40
гр. Луковит, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на тринадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАЯ Й. КИРЧЕВА
при участието на секретаря Ивета Г. Д.а
като разгледа докладваното от МАЯ Й. КИРЧЕВА Гражданско дело №
20214320100171 по описа за 2021 година
Субективно и обективно съединени искове по чл. 45, ал. 1, чл. 48, ал. 1 и чл. 86, ал.1
от ЗЗД, предявени от К.В.Д. против: Г.Е.Н.., Е.Н.Н. Л. П. Л. – непълнолетен, действащ
лично и със съгласието на своя баща П. Л. М., и П. Л. М..
В исковата молба ищецът излага следните твърдения:
На 25.08.2019г. срещу 26.08.2019г. в град Луковит обл. Ловеч, м. Синдиката,
ответниците Г.Е.Н.. и Л. П. Л., като
непълнолетни, но могли да разбират свойството и значението на деянието и да
ръководят постъпките си, в съучастие като извършители, чрез употреба на сила,
извършили действие спрямо ищеца с цел да удовлетворят полово желание без
съвъкупление - да вкарват в устата му половите си органи до получаване на оргазъм. По
този начин ответниците Г.Е.Н.. и Л. П. Л. извършили спрямо ищеца престъпление по чл.
150, ал. 1 вр. с чл.63,ал.1,т.3 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. В резултат на престъплението ищецът
претърпял неимуществени вреди изразяващи се в страх, притеснение, душевни болки и
страдания, произтичащи от преживения стрес и срам за цял живот, както по време на
извършване на престъплението, така и след него. Като се вземе предвид особената
жестокост, дързост и обществена опасност на деянието и на извършителите на
престъплението в лицето на ответниците Г.Е.Н.. и Л. П. Л., ищецът счита, че са му
причинени неимуществени вреди в размер на 10 000лв.
На 25.08.2019г. срещу 26.08.2019г. в град Луковит обл. Ловеч, м. Синдиката,
ответниците Г.Е.Н.. и Л. П. Л., като
непълнолетни, но могли да разбират свойството и значението на деянието и да
ръководят постъпките си, в съучастие като извършители, се заканили на ищеца с убийство с
израза „Ще те убиваме!“, от която заплаха, ищецът изпитал основателен страх за живота си.
По този начин ответниците Г.Е.Н.. и Л. П. Л. извършили спрямо ищеца престъпление по чл.
144, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т.3 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. В резултат на престъплението
ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в уплаха за живота и здравето си,
чувство на основателен и непрекъснат страх, както и безпокойство в продължителен период
от време, които счита, че са в размер на 4000 лв.
На 25.08.2019г. срещу 26.08.2019г. в град Луковит обл. Ловеч, м. Синдиката,
ответниците Г.Е.Н.. и Л. П. Л., като непълнолетни, но могли да разбират свойството и
1
значението на деянието и да ръководят постъпките си, в съучастие като извършители,
умишлено по хулигански подбуди и с особена жестокост причинили на ищеца лека телесна
повреда, изразяваща се в оток с кръвонасядане на лицето, излив на кръв под външната
обвивка на лява очна ябълка, кръвотечение от носа, довела до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. По този начин ответниците Г.Е.Н.. и Л. П. Л. извършили
спрямо ищеца престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 9 и т. 12 вр. с чл. 130, ал. 1 вр. с чл. 63, ал. 1,
т. 4 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. В резултат на престъплението ищецът претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в следното: вследствие на физическото посегателство
върху ищеца, същият претърпял морални и физически болки и страдания, както и уплаха за
живота и здравето си, които оценява на 3000 лв. Тези обективни обстоятелства - начинът на
извършване на деянието, обстоятелствата при което е извършено престъплението и високата
обществена опасност на деянието и на извършителите, както и причинените му морални и
физически страдания, моли да се вземат предвид при определяне на размера на
обезщетението.
Ищецът твърди, че по НОХД № 206/ 2020г. по описа на Районен съд - Луковит съдът
с присъда признал за виновни ответниците Г.Е.Н.. и Л. П. Л. по повдигнатите обвинения за
извършени от тях срещу ищеца престъпления с правна квалификация по чл. 150, ал. 1 вр. с
чл. 63, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК; по чл. 144, ал. 3 вр. с ал. 1 вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 вр.
с чл. 20, ал. 2 от НК, както и по чл. 131, ал. 1, т. 9 и т. 12 вр. с чл. 130, ал. 1 вр. с чл. 63, ал. 1,
т. 4 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
Излага, че втората ответница - Е.Н.Н. като майка на първия ответник Г.Е.Н.., както и
четвъртият ответник – П. Л. М. като баща на третия ответник Л. П. Л., на основание чл. 48,
ал. 1 от ЗЗД в качеството си на родители отговарят за вредите, причинени от децата им.
При изложените твърдения е изведено искане съдът да постанови решение, с което да
осъди ответниците Г.Е.Н.., Е.Н.Н. Л. П. Л. и П. Л. М. солидарно да заплатят на ищеца
обезщетения, както следва: в размер на 10000 лв. за причинените му неимуществени вреди в
резултат на извършеното от Г.Е.Н.. и Л. П. Л. престъпление по чл. 150, ал. 1 вр. с
чл.63,ал.1,т.3 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, изразяващи се в страх, притеснение, душевни болки и
страдания, произтичащи от преживения стрес и срам за цял живот, както по време на
извършване на престъплението, така и след него, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на причиняване на вредите до окончателното изплащане на
сумата; в размер на 4000лв. за причинените му неимуществени вреди вследствие
извършеното от Г.Е.Н.. и Л. П. Л. престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. с ал. 1 вр. с чл. 63, ал. 1,
т. 3 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, изразяващи се в уплаха за живота и здравето му, чувство на
непрекъснат и основателен страх, както и безпокойство в продължителен период от време,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на причиняване на вредите до
окончателното изплащане на сумата; в размер на 3000лв. за причинените му неимуществени
вреди вследствие извършеното от Г.Е.Н.. и Л. П. Л. престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 9 и т.
12 вр. с чл. 130, ал. 1 вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, изразяващи се в морални
и физически болки и страдания, вследствие физическото посегателство, както и уплаха за
живота и здравето му, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
причиняване на вредите до окончателното изплащане на сумата. Моли на основание чл. 38,
ал.2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА за присъждане на адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца в минимален размер съгласно наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
От ответниците в законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не са постъпили
отговори на исковата молба.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно, в тяхната
съвкупност и взаимовръзка и като взе предвид становищата на страните и изтъкнатите от
тях доводи, приема за установено следното от фактическа страна:
С Присъда № 260006 от 09.10.2020 г., постановена по НОХД № 206/2020 г. по описа
на РС – Луковит ответникът Г.Е.Н.. е признат за виновен в извършване на три
престъпления, както следва: в това, че на 25.08. срещу 26.08.2019г. в гр.Луковит, Ловешка обл.,
2
м.Синдиката, като непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си, в съучастие като извършител с Л. П. Л. от гр.Луковит, чрез употреба на
сила, извършил действие с цел да удовлетвори полово желание без съвкупление - да вкарва в
устата си половите им органи до получаване на оргазъм, по отношение на навършилия 14г. К.В.Д.
от гр.Луковит, като на основание чл. 150 ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 вр. чл. 20, ал. 2 от НК вр. чл.
58а, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година, при
първоначален общ режим на изтърпяване; в това, че на 25.08. срещу 26.08.2019г. в гр.Луковит,
Ловешка обл., м.Синдиката, като непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките си, в съучастие като извършител с Л. П. Л. от гр.Луковит, се
заканил с убийство на К.В.Д. от гр.Луковит с израза „ще те убиваме„, от което би могъл да се
възбуди основателен страх за осъществяване на намерението, като на основание чл. 144, ал. З вр.
ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 вр. чл. 20, ал. 2 от НК вр. чл. 58а, ал. 1 и вр. чл. 54 от НК е осъден на
лишаване от свобода за срок от осем месеца, при първоначален общ режим; в това, че на
25.08. срещу 26.08.2019г. в гр.Луковит, Ловешка обл., м.Синдиката, като непълнолетен, но е могъл
да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, в съучастие като
извършител с Л. П. Л. от гр.Луковит, умишлено по хулигански подбуди и с особена жестокост
причинил лека телесна повреда на К.В.Д. от гр.Луковит, изразяваща се в оток с кръвонасядане на
лицето, излив на кръв под външната обвивка на лява очна ябълка, кръвотечение от носа, довела до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като на основание чл. 131, ал. 1, т. 9 и т.
12 вр. чл. 130, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 вр. чл. 20, ал. 2 от НК вр. чл. 58а, ал. 1 и вр. чл. 54 от НК
е осъден на лишаване от свобода за срок от осем месеца.
Със същата присъда ответникът Л. П. Л. е признат за виновен в извършване на три
престъпления, както следва: в това, че на 25.08. срещу 26.08.2019г. в гр.Луковит, Ловешка обл.,
м.Синдиката, като непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си, в съучастие като извършител с Г.Е.Н.. от гр.Луковит, чрез употреба на
сила, извършил действие с цел да удовлетвори полово желание без съвкупление - да вкарва в
устата си половите им органи до получаване на оргазъм, по отношение на навършилия 14 г. К.В.Д.
от гр.Луковит, затова и на основание чл. 150, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 вр. чл. 20, ал. 2 от НК вр.
чл. 58а, ал. 1 и вр. чл. 54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от десет месеца,
изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 вр. чл. 69, ал. 1 НК за
изпитателен срок от две години; в това, че на 25.08. срещу 26.08.2019г. в гр.Луковит, Ловешка
обл., м. Синдиката, като непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на деянието
и да ръководи постъпките си, в съучастие като извършител с Г.Е.Н.. от гр.Луковит, се заканил с
убийство на К.В.Д. от гр.Луковит с израза „ще те убиваме„, от което би могъл да се възбуди
основателен страх за осъществяване на намерението, като на основание чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 вр.
чл. 63, ал. 1, т. 3 вр.чл. 20, ал. 2 от НК вр. чл. 58а, ал. 1 и вр. чл. 54 от НК е осъден на лишаване
от свобода за срок от шест месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66,
ал. 1 вр. чл. 69, ал. 1 НК за изпитателен срок от две години; в това, че на 25.08. срещу
26.08.2019г. в гр.Луковит, Ловешка обл., м. Синдиката, като непълнолетен, но е могъл да разбира
свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, в съучастие като извършител с
Г.Е.Н.. от гр.Луковит, умишлено по хулигански подбуди и с особена жестокост причинил лека
телесна повреда на К.В.Д. от гр.Луковит, изразяваща се в оток с кръвонасядане на лицето, излив на
кръв под външната обвивка на лява очна ябълка, кръвотечение от носа, довела до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, като на основание чл. 131, ал .,1 т. 9 и т. 12
вр.чл.130, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 вр. чл. 20, ал. 2 от НК вр. чл. 58а, ал. 1 и вр. чл. 54 от НК е
осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца, изпълнението на което е отложено
на основание чл. 66, ал. 1 вр. чл. 69, ал. 1 НК за изпитателен срок от две години.
Видно от приложените по делото справки за съдимост на ответниците Г.Е.Н.. и Л. П.
Л., присъдата е влязла в сила на 27.10.2020 г.
От същите справки за съдимост се установява, че втората ответница - Е.Н.Н. е майка
на първия ответник Г.Е.Н.., а четвъртият ответник – П. Л. М. е баща на втория ответник Л.
П. Л..
Липсват доказателства родителите да са лишени от родителски права по отношение
на децата си, както и такива, които да установят, че към датата на извършване на деликта
3
последните не са живеели заедно с тях. Напротив от приложените справки за адресна
регистрация се установява, че първите двама ответници имат един и същ постоянен и
настоящ адрес, втория и четвъртия ответник – също имат един и същ постоянен и настоящ
адрес.
Като писмени доказателства по делото са приети документи относно здравословното
състояние на ищеца – амбулаторен лист от преглед при невролог и етапна епикриза към
него.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на св. П.К.Й. - майка на
ищеца. Свидетелката разказва, че с ищеца живеят заедно. През нощта след инцидента
ищецът се прибрал гол, само с една блузка, от носа и устата му течала кръв. Страхувал се да
съобщи за случилото се на полицията, тъй като извършителите го били заплашили, че „ще
го запалят“, ако каже на някого. От показанията на свидетелката се установява, че
посегателството срещу половата и телесната неприкосновеност на ищеца, осъществено от
ответниците Г.Е.Н.. и Л. П. Л., станало достояние на неограничен кръг лица чрез
разпространение в социалните мрежи на видеоклипове, заснети от извършителите. Ищецът
тежко преживял извършените спрямо него посегателства, чувствал срам, безпокойство,
страхувал се да излиза, затворил се в себе си, спрял да общува с близки и приятели, имал
проблеми със съня. Наложило се да посети лекар, изписани му били лекарства.
Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на разпитаната свидетелка Й., като
ги прецени при условията на чл. 172 ГПК и не ги намира за заинтересовани от изхода на
делото, тъй като са последователни, житейски логични и кореспондират със заключението
на назначената по делото комплексна съдебна психиатрично-психологична експертиза.
От заключението на комплексната съдебна психиатрично-психологична експертиза
се установява, че при ищеца вследствие извършените на 25.08 срещу 26.08.2019 г от
ответниците Г.Е.Н.. и Л. П. Л. престъпления са настъпили промени в нормалното био-
психо-социално функциониране, изразяващи се в симптоми на висока тревожност до нива
на страхови изживявания и симптоми на посттравматично стресово разстройство /ПТСР/.
След извършените спрямо него престъпления ищецът е изпитвал чувства на страх,
притеснение, душевни болки и страдания, произтичащи от преживения стрес и срам за цял
живот, както по време на извършване на престъплението, така и след него. Тези страхови и
тревожни усещания продължават да присъстват и към момента на изготвяне на
експертизата, което обуславя хронифициране на тези стресови преживявания и състояния.
След престъплението ищецът е изпитал чувства на уплаха за живота и здравето си, чувство
на непрекъснат и основателен страх, както и безпокойство в продължителен период от
време. Вследствие на физическото посегателство, ищецът е изпитал морални и физически
болки и страдания, както и уплаха за живота и здравето му. Към настоящия момент ищецът
продължава да изпитва негативни чувства и емоции, причинени от извършените
престъпления срещу него. Според вещите лица, вследствие на извършените от ответниците
Г.Е.Н.. и Л. П. Л. престъпления срещу ищеца К.Д. В., последният има трайни поражения
върху психичното състояние, изразяващи се в нарушено био-психо-социално
функциониране. Проявите на това нарушение са свързани в частност с наличие на
вегетативни симптоми, нарушаване на цикъла сън-бодърстване, отдръпване от социалната
сфера, намалено желание за общуване с познати хора, избягване на създаване на контакти с
непознати хора, ограничаване на репертоара от ежедневни действия, постоянни усещания на
страх, срам и безпокойство – което на практика представлява клиничната картина на ПТСР.
Съдът кредитира заключението на комплексната съдебна психиатрично-
психологична експертиза като обективно, обосновано и компетентно изготвено.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Т. е. елементите на фактическия състав на деликтната отговорност
са: противоправно поведение, настъпването на вреди, причинна връзка между тях и ви-на у
причинителя. И докато наличието на вината се предполага – по си-
4
лата на оборимата презумпция на ал.2 от цитираната разпоредба, то останалите елементи
подлежат на доказване чрез предвидените в ГПК способи. Доказателствената тежест
за тяхното установяване, съобразно общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, се носи от
ищеца – при условията на пълно и главно доказване.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и вината на дееца. Т.е.
изключена е преценката на доказателства относно факти, чието осъществяване е установено
с влязла в сила присъда. Предвид това влязлата в сила присъда по НОХД № 206/2020 г. на
РС - Луковит доказва, че ответниците Г.Е.Н.. и Л. П. Л. са извършили виновно деянията с
посочените последици и тяхната противоправност. Следователно, предмет на изследване в
настоящия процес е размера на вредите, претърпени от ищеца К.Д., вследствие
противоправното деяние на ответниците – съизвършители.
Ответниците Г.Е.Н.. и Л. П. Л. към датата на извършване на деянията са били
непълнолетни и са живели заедно с родителите си – втория и четвъртия ответник, които не
са лишени от родителски права. Родителите имат задължението да упражняват надзор върху
ненавършилите пълнолетие деца. Съгласно чл. 48, ал.1 ЗЗД родителите и осиновителите,
които упражняват родителски права, отговарят за вредите, причинени от децата им, които не
са навършили пълнолетие и живеят при тях. Отговорността по чл. 48 ЗЗД се определя към
момента на извършване на деянието, причинило вредите. Предвид обстоятелството, че
ответниците Г.Е.Н.. и Л. П. Л. са извършили престъпното деяние като непълнолетни, за
което са понесли наказателна отговорност, както и че са живяли при родителите си към
момента на извършването му, последните се явяват пасивно легитимирани по силата на чл.
48, ал.1 ЗЗД да отговарят наред с тях /чл. 53 ЗЗД/ за дължимото обезщетение на пострадалия
за претърпените имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на родителите на
преките причинители на вредата, се основава на задължението им да осигурят правилното
възпитание и надзор на непълнолетните си деца. Грижите на родителите относно
въздържането на детето от вредоносни действия се изразяват в предварителните мерки,
които те са длъжни да вземат за предотвратяването на вредата, възпитавайки го, да спазва
установения правен ред в страната и същевременно, контролирайки го да не го нарушава.
Ето защо, те следва да понесат гражданскоправната санкция за недобре изпълнен
родителски дълг по възпитанието и контрола на синовете им, отговаряйки за вредите,
причинени от тях на ищеца. Отговорността на родителите е солидарна.
Относно размера на дължимото на основание чл. 45 от ЗЗД обезщетение за
претърпените неимуществени вреди следва да бъде отбелязано следното: съгласно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде
определено от съда по справедливост. Съобразно установената съдебна практика,
справедливостта се съизмерва с преценката на редица конкретни и обективно съществуващи
обстоятелства – характер на увреждането, начин на извършване на деянието,
обстоятелствата, при които е извършено, настъпилият вредоносен резултат, причинените
морални и физически страдания и др.
Установи се по категоричен начин от събраните по делото доказателства, че ищецът е
претърпял и продължава да търпи неимуществени вреди вследствие извършените от
ответниците Г.Е.Н.. и Л. П. Л. противоправни деяния /престъпления/, тъй като е изпитал и
продължава да изпитва негативни чувства и емоции, същият има трайни поражения върху
психичното състояние – нарушено био-психо-социално функциониране, получил е
постравматично стресово разстройство. По отношение на претенцията за обезщетяване на
неимуществените вреди от деянието, осъществяващо състав на престъпление по чл. 150, ал.
1 от НК – извършените на 25.08. срещу 26.08.2019 г. блудствени действия, реализирани
посредством употребата на сила, съдът съобрази, че ищецът е изпитал негативни чувства на
страх, притеснение, срам и унижение както по време на извършване на престъплението, така
и след него /налице е хронифициране на тези стресови преживявания и състояния според
вещите лица/, обстоятелството, че посегателството срещу половата и телесната
5
неприкосновеност на ищеца са станали публично достояние на неограничен кръг лица
/познати и непознати на ищеца/. Справедливото обезщетение на претърпените
неимуществени вреди от това престъпление според съда е в размер на претендираната сума
от 10 000 лева. По отношение на неимуществените вреди от причинената по хулигански
подбуди и с особена жестокост лека телесна повреда с разстройство на здравето –
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 9 и т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 от НК справедливото
обезщетение е в размер на претендираната сума от 3000 лева, съобразявайки претърпените
от ищеца морални и физически болки и страдания, както и уплаха за живота и здравето му.
Справедливото обезщетение за неимуществените вреди от заканата с убийство –
престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК е в размер на претендираната сума от 4000
лева, съобразявайки изпитаните от ищеца чувства на уплаха за живота и здравето му,
чувство на непрекъснат и основателен страх, както и на безпокойство за продължителен
период от време.
Поради това исковете за претендираните неимуществени вреди, като основателни и
доказани, следва да бъдат уважени.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 ЗЗД, при задължение за непозволено
увреждане, длъжникът се намира в забава и без покана, а според чл.86, ал.1 ЗЗД, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Следователно, лихвата
се дължи от деня на увреждането, поради което в случая в полза на ищеца следва да бъде
присъдена и законната лихва върху всяко едно от обезщетенията, считано от датата на
увреждането – 26.08.2019 г. до окончателното му изплащане.
На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 2, ал. 5 и чл. 7, ал. 2, т. 2
и т. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като
съобрази, че ищецът е представляван от пълномощник безплатно на основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 от Закона за адвокатурата, съдът приема, че при направеното искане, следва да бъдат
определени разноски – възнаграждение за пълномощника на ищеца, в общ размер на 1780
лв. Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят това възнаграждение на
пълномощника на ищеца – адв. Х.Б. от ПлАК.
На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК в тежест на ответниците следва
да се възложи заплащането на държавна такса в размер на 680,00 лв. по сметка на Районен
съд - Луковит, както и изплатените разноски от бюджета на съда на вещите лица в общ
размер от 386,00 лева или общо сумата от 1066 лева.
По изложените съображение, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 45, ал. 1 и чл. 48, ал. 1 от ЗЗД ответниците: 1. Г.Е.Н..,
ЕГН **********, постоянен адрес гр. Луковит, обл. Ловеч, улица В.К.**/, живущ в гр.
Луковит, обл. Ловеч, ул. Г.С.Р.**; 2. Е.Н.Н., ЕГН **********, постоянен адрес гр. Луковит,
обл. Ловеч, улица В.К.**/, живуща в гр. Луковит, обл. Ловеч, ул.Г.С.Р.** – в качеството й
на родител на Г.Е.Н..; 3. Л. П. Л., ЕГН **********, постоянен адрес гр. Червен бряг, обл.
Плевен, ул. П.В., живущ в гр. Луковит, обл. Ловеч, ул. С.Д.** – непълнолетен, действащ
лично и със съгласието на своя баща П. Л. М., ЕГН **********; 4. П. Л. М., ЕГН
**********, постоянен адрес гр. Червен бряг, обл. Плевен, ул. П.В., живущ в гр. Луковит,
обл. Ловеч, ул. С.Д.** – в качеството му на родител на Л. П. Л. ДА ЗАПЛАТЯТ
СОЛИДАРНО на К.В.Д., ЕГН **********, адрес: гр. Луковит, ул. П.Б. следните суми:
10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в страх, притеснение, душевни болки и страдания, произтичащи от
преживения стрес и срам, причинени от извършено на 25.08.2019 г. срещу 26.08.2019 г. в гр.
Луковит, м. Синдиката престъпление по чл. 150, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 вр. чл. 20, ал. 2 от
6
НК, за което ответниците Г.Е.Н.. и Л. П. Л. са осъдени по НОХД № 206/2020 г. по описа на
РС – Луковит с влязла в сила присъда № 260006/09.10.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на увреждането – 26.08.2019 г. ;
4 000 /четири хиляди/ лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в уплаха за живота и здравето му, чувство на непрекъснат и основателен
страх, както и безпокойство в продължителен период от време, причинени от извършено на
25.08.2019 г. срещу 26.08.2019 г. в гр. Луковит, м. Синдиката престъпление по чл. 144, ал. 3
вр. ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за което ответниците Г.Е.Н.. и Л. П. Л. са
осъдени по НОХД № 206/2020 г. по описа на РС – Луковит с влязла в сила присъда №
260006/09.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането
– 26.08.2019 г.;
3 000 /три хиляди лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в морални и физически болки и страдания вследствие физическото
посегателство, както и уплаха за живота и здравето му, причинени от извършено на
25.08.2019 г. срещу 26.08.2019 г. в гр. Луковит, м. Синдиката престъпление по 131, ал. 1, т. 9
и т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за което ответниците
Г.Е.Н.. и Л. П. Л. са осъдени по НОХД № 206/2020 г. по описа на РС – Луковит с влязла в
сила присъда № 260006/09.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на увреждането – 26.08.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК ответниците: 1.
Г.Е.Н.., ЕГН **********, постоянен адрес гр. Луковит, обл. Ловеч, улица В.К.**/, живущ в
гр. Луковит, обл. Ловеч, ул. Г.С.Р.**; 2. Е.Н.Н., ЕГН **********, постоянен адрес гр.
Луковит, обл. Ловеч, улица В.К.**/, живуща в гр. Луковит, обл. Ловеч, ул.Г.С.Р.** – в
качеството й на родител на Г.Е.Н..; 3. Л. П. Л., ЕГН **********, постоянен адрес гр. Червен
бряг, обл. Плевен, ул. П.В., живущ в гр. Луковит, обл. Ловеч, ул. С.Д.** – непълнолетен,
действащ лично и със съгласието на своя баща П. Л. М., ЕГН **********; 4. П. Л. М., ЕГН
**********, постоянен адрес гр. Червен бряг, обл. Плевен, ул. П.В., живущ в гр. Луковит,
обл. Ловеч, ул. С.Д.** – в качеството му на родител на Л. П. Л. ДА ЗАПЛАТЯТ
СОЛИДАРНО в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Луковит
сумата от 1066 /хиляда шестдесет и шест/ лева, от които 680,00 лева държавна такса и
386,00 лева изплатени възнаграждения на вещи лица.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата ответниците: 1.
Г.Е.Н.., ЕГН **********, постоянен адрес гр. Луковит, обл. Ловеч, улица В.К.**/, живущ в
гр. Луковит, обл. Ловеч, ул. Г.С.Р.**; 2. Е.Н.Н., ЕГН **********, постоянен адрес гр.
Луковит, обл. Ловеч, улица В.К.**/, живуща в гр. Луковит, обл. Ловеч, ул.Г.С.Р.** – в
качеството й на родител на Г.Е.Н..; 3. Л. П. Л., ЕГН **********, постоянен адрес гр. Червен
бряг, обл. Плевен, ул. П.В., живущ в гр. Луковит, обл. Ловеч, ул. С.Д.** – непълнолетен,
действащ лично и със съгласието на своя баща П. Л. М., ЕГН **********; 4. П. Л. М., ЕГН
**********, постоянен адрес гр. Червен бряг, обл. Плевен, ул. П.В., живущ в гр. Луковит,
обл. Ловеч, ул. С.Д.** – в качеството му на родител на Л. П. Л. ДА ЗАПЛАТЯТ
СОЛИДАРНО на адв. Х.Б. от Плевенска адвокатска колегия сумата от 1780 /хиляда
седемстотин и осемдесет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по гр. д. № 171/2021 г. по описа на РС – Луковит.
Решението може да бъде обжалвано пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________
7