№ 113
гр. Перник, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря Илиана Кр. Иванова
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20241720106555 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с вх.№
26316/22.11.2024г.ведно с искане по реда на чл. 389 ГПК- от Е. В. Г. ЕГН
********** гр.****** ул. *** бл.* вх.* ап.**,и чрез адв. Б. М. АК Перник, с
която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
ГПК против „Еос Матрикс“ ЕООД за признаване за установено
недължимостта на следните суми:
- сумата от 1 806,64 лева - главница по Договор за предоставяне на
потребителски кредит от 16.06.2006 г.; сумата 216,74 лева - договорна
лихва за
периода от 22.12.2008 г. до 19.10.2010г.; сумата 157,98 лева - наказателна
лихва,
ведно със законната лихва върху главницата от 1 806,64 лв., считано от
20.10.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 43,63 лева -
държавна такса и
246,53 лева - адвокатско възнаграждение, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 20.10.2010 г. по ч. гр. д. № 8803/2010 г. по описа на ПРС;
1
- сумата от 1 229,33 лева - представляваща главница по Договор за
издаване на кредитна карта от 28.11.2007 г., сумата 360,80 лева - договорна
лихва за периода от 06.01.2010г. до 17.05.2011 г.,
сумата 54,93 лева - наказателна лихва за периода от
06.01.2010 г. до 17.05.2011 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 1 229,33 лв., считано от 18.05.2011г. до окончателното
изплащане на вземането,
сумата от 32,90 лева - държавна такса и сумата от 180 лева - адвокатско
възнаграждение
за които суми е издаден изпълнителен лист от 18.05.2011г. в
производството по ч. гр. д. № 2970/2011 г. по описа на ПРС,
като погасени поради изтекла погасителна давност, съответно
липсата на възможност за принудителното им събиране.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответната страна е
депозирала отговор -
На първо място – твърди, че исковата молба е недопустима с оглед
липсата на хипотезата на чл.113 ГПК – че ищецът няма кач.“потребител „ , а е
длъжник по смисъла на чл.439 ал.1 ГПК- като твърди, че местната подсъдност
във р. с пар.13 т.1 ДР на ЗЗП не е настоящата и цитира съдебна практика.
Предявеният по делото иск не бил на потребител по смисъла на чл. 113
ГПК, а на длъжник по изпълнението по смисъла на чл. 439, ал. 1 ГПК. С него
ищецът не защитава свои потребителски права по сключен с праводателя на
ответника договор за банков кредит, нито иска признаване на недължимост на
суми по такъв договор, а оспорва като длъжник изпълнението по
горепосоченото изпълнително дело поради изтекла след силата на присъдено
нещо погасителна давност, погасяваща вземанията на взискателя по
изпълнителния лист
( цитират Решение № 101 от 01.12.1972 г. по гр.д. № 95/72 Г. НА ОСГК на
ВС).
2
Чрез иска по чл. 439 ГПК- според ответната страна - длъжникът по
изпълнението се домогвал да осуети упражняване правото на принудително
изпълнение. Предмет на иска са фактите, погасяващи правото на
принудително изпълнение, а не самото вземане, което вече е стабилизирано и
удостоверено от издаденото срещу длъжника изпълнително основание. Съдът
в производството по чл. 439 ГПК не разглежда материалните предпоставки за
възникване и съществуване на вземането, респ. съдът не се произнася по
съществуването на отделни вземания, удостоверени в изпълнителния титул, а
преценява погасено ли е правото на принудително изпълнение.
Местната подсъдност по чл. 113 ГПК намира приложение по искове,
упражняването на които придава на ищеца качеството „потребител" по
смисъла на пар. 13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите.
В този смисъл цитират – опр. № 3 / 10.01.2012 год. по т.д..№ 852/ 2011
год.. на I т.о., опр.№ 649 /16.07.2010 год. по т.д.№ 377 /2010 год. на I т.о., опр.
№ 697 / 07.12.2009 год. по т.д. N2514/ 2009 год. на I т.о. на ВКС .
Ответната страна твърди, че, качеството на ищеца е длъжник по
изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело,
чието прекратяване се цели, поради изтекла давност за принудително
събиране на вземането.
Специалната местна подсъдност по чл. 113 ГПК не е приложима в
конкретната хипотеза , доколкото ищецът няма качеството на потребител в
материалното правоотношение, предмет на иска, от което се претендират
права, и не се търси защита на потребителски права. Разпоредбата на чл. 113
ГПК не следва да се тълкува разширително. Приложното й поле обхваща само
исковете, уредени в ЗЗП. В тази насока цитират Определение № 639 от
02.08.2019 г. по в.ч.гр.д. № 427/2019 г. на Окръжен съд-Враца.
С оглед на това считат, че за подведомствеността и подсъдността на този
иск по чл. 439 ГПК се прилагат общите правила, респективно общата местна
подсъдност по чл. 105 ГПК, а не някоя от особените такива по чл. 106-117
ГПК.
По същество на спора твърдят, че исковата молба е неоснователна -
давностният срок е бил спиран и прекъсван .Цитират практика на ВКС .
Претендират разноски.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства
3
по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 439 от ГПК, с който ищцата
моли съда да приеме за установено, че не дължи на „ЕОС Матрикс” ЕООД
вземанията, предмет на събиране по изпълнителен лист, издаден по ЧГД
поради погасяването им по давност.
Съдът счита, че предявеният иск е допустим
В исковата молба не се оспорва наличието на валидно облигационно
отношение, неизпълнението по него, както и прехвърлянето на вземанията на
частния правоприемник „ЕОС Матрикс" ЕООД с договор за цесия
В производството по делото са приложени следните гр.дела :
ч.г. дело № 8803/ 2010 по описа на ПРС
ч.г.дело № 2970/2011 по описа на ПРС
както и по искане на ищеца са приложени копия от:
изп.дело № 1193/2010г. и
изп.дело № 3268/2024г. на ЧСИ С.Б. район на действие ПОС
Предвид изложените твърдения и събраните писмени
доказателства,съдът взема предвид факта, че има наложени запори по
изпълнително дело № 20247530403268 /2024 г. по описа на ЧСИ С.Б.-
поради което и съдът е постановил ОБЕЗПЕЧИТЕЛНА МЯРКА / С
Определение № 4022 от 22.11.2024г. по същото гр.дело / спиране на и.д. №
20247530403268/2024 г. по описа на ЧСИ С.Б..
Ищецът доказва, че срещу него се води изпълнително дело при ЧСИ С
Б. образувано по молба на ЕОС МАТРИКС , които са придобили вземането от
ОББ АД / първоначален кредитор, като е бил сключен Договор за цесия от
31.01.2018г. между тях за посочените вземания/, като същите са били
ВЗИСКАТЕЛ по предходно изпълнително дело при същия ЧСИ въз основа на
един и същ изпълнителен лист за едни и същи суми.
Установи се по доказателствата, че по изпълнителното дело е имало
плащания, както и е било сключено споразумение за разсрочено плащане
между ищцата и кредитора – на 22.08.2011г. което е било известно по
изпълнителното дело
С извършените плащания са били погасени разноските по
4
изпълнителното дело , направени от взискателя
Последното изп.действие е от 29.02.2016г. – насрочен опис на
движими вещи.
След сключване на договора за цесия от 31.01.2018г. между
първоначалния кредитор и настоящия ответник, на 22.02.2018г. последните са
подали молба за конституиране по изпълнително дело, и ЧСИ Б. с
Постановление от същата дата ги е конституирал в поризводството.
Образуваното първо по ред изпълнително дело е било перемирано на
22.02.2020 на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, като последователно са били
изпратени съобщения до всички страни, както и е бил вдигнат запор върху
банкови сметки на ищеца.
На 17.10.2024г. с Постановление на ЧСИ Б. е констатирано това
прекратяване, като за последно валидно изпълнително действие е било
посочено 04.07.2016г.
Видно от представените с исковата молба доказателства –
постановлението е влязло в сила като необжалвано
От посочената дата до датата на ново образуваното второ
идентично на първото изп.дело -22.10.2024г. са изминали 4 години
Независимо от това, впоследствие, за същото вземане и въз основа на
същия изпълнителен лист е образувано второ по ред изп.дело със същите
страни и при същия ЧСИ, като отново са предприети изп.действия срещу
ищцата
Съдът счита, че вземанията са погасени по давност, към момента на
образуване на второто по ред изпълнително дело, както и към момента на
образуване на исковата молба, давностният срок е изтекъл.
По повод възраженията на ответната страна :
С Решение № 3/04.02.2022г. по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС, в което е
разгледано даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г.
ОСГТК на ВКС тълкуване по отношение на валидните изпълнителни действия
като действия за принудително събиране на паричното притезание,
предприети от съдебния изпълнител по редовна молба за изпълнение.
Редовна е молбата за изпълнение, в която взискателят е посочил
изпълнителен способ за осребряване на имуществото на длъжника (чл. 426,
ал. 2 ГПК), включително когато първоначалната й нередовност е била
поправена в срок, както и молбата при възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. Приема се,
5
че действието на принудително изпълнение, предприето въз основа на
редовната молба, е валидно в смисъла на тълкувателния акт и прекъсва
погасителната давност за паричното притезание, съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД.
Основанието по чл. 116, б. "в" ЗЗД не изисква изпълнителните действия да са
част от изпълнителен способ, приключил с осребряване на имуществото на
длъжника преди настъпилата перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нито трети
лица да са придобили права поради запори и възбрани, наложени преди
перемпцията. Обявяването на допълнителни условия към това основание за
прекъсване на погасителната давност, които не произтичат от фактическия
състав на разпоредбата, неоправдано би ограничило приложното й поле и би
било тълкуване contra legem.
Удължаването на давностните срокове е било еднократно и
извънредно - със Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение (ДВ, бр. 28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.).
Съгласно чл. 3, т. 2 от посочения закон, считано от 13.03.2020 г. до
отмяна на извънредното положение спират да текат давностните и други
срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичването на които се погасяват
или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните
субекти, с изключение на сроковете по НК и ЗАНН.
Съгласно § 13 от ПЗР на Закона за здравето (обн. в ДВ, бр. 44 от
13.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване
на последиците, продължават да текат след изтичване на 7 дни от
обнародването на този закон в Държавен вестник.
На следващо място, съгласно чл. 116, б. „в“, давността се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение.
В случая се установи , че : на 17.10.2024г. с Постановление на ЧСИ Б. е
констатирано това прекратяване, като за последно валидно изпълнително
действие е било посочено 04.07.2016г.
Видно от представените с исковата молба доказателства –
постановлението е влязло в сила като необжалвано
От посочената дата до датата на ново образуваното второ
идентично на първото изп.дело -22.10.2024г. са изминали 4 години
6
Съгласно трайно установената практика на ВКС изрично се приема
допустимостта на отрицателен установителен иск за недължимост на вземане,
признато на несъдебно изпълнително основание, поради изтекла, след
прекратяване на изпълнителното производство, образувано въз основа на
издадения на това основание изпълнителен лист, погасителна давност,
включително такъв иск е допустим независимо дали за събирането на това
вземане има висящо изпълнително производство към момента на
предявяването му или не. Такъв интерес е налице и когато е постановено
решение, с което е установено вземането.
Това разрешение е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се
явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора
(бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане,
отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на
производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има
интерес да установи.
Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността
за иницииране на ново изпълнително производство, като тук е без правно
значение за интереса от иска е дали кредиторът е отписал едно свое вземане,
отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от него начин,
за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане
(доброволно плащане от длъжника ще е надлежно и след позоваването на
давността, както и след влизането в сила на решение, с което искът за
недължимост на вземането е уважен поради погасителна давност, респ. след
влизането в сила на решение, с което искът за вземането е отхвърлен като
погасен по давност). Даже да не ги води счетоводно като задължения на
ищеца, за ответника по иска винаги е налице възможност за ново
изпълнително дело, докато изпълнителният лист не бъде обезсилен или не се
установи по исков ред недължимост на сумите по него, което от своя страна
обуславя и интереса от отрицателния установителен иск
В този смисъл :
Определение № 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г.,
IVг. о., ГК,
Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., I т. о.,
Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г.,
7
IVг. о.
Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на
Пернишкия ОС и др.1.
Предвид изложеното за ищеца се поражда правният интерес от водене на
настоящия иск по чл. 439 ГПК, респективно чл. 124 ГПК, ако делото бъде
своевременно прекратено от ЧСИ, с който цели да бъде установено по съдебен
ред, че същият не дължи на кредитора / взискателя по изпълнителното дело
сумите по горецитирания изпълнителен лист, тъй като са настъпили факти
след приключването на съдебното дирене, в производството по което е
издадено изпълнителното основание, а и след прекратяване па силата на
закона на първото изпълнително дело и обуславящи недължимост на
вземането по атакувания изпълнителен лист, а именно - вземането е погасено
по давност и на материално, и на процесуално основание, поради което и не се
дължи.
По аргумент от чл. 118 от ЗЗД обаче, изтеклият период от време не засяга
самото материално право, а единствено възможността да бъде наложено
изпълнението му. Съгласно чл. 120 от ЗЗД единствено длъжникът може да
реши дали и доколко да се ползва от тази защита.
В този смисъл изтеклият период от време не лишава от съществуване
вземането и следователно не задължава кредитора нито да го заличи, нито да
се въздържи от предприемане на изпълнителни действия по събирането му,
защото институтът на давността води до загуба на принципно признато
качество на притезанието, а именно - възможността изпълнението му да бъде
наложено принудително и то само в случай на възражение от страна на
длъжника.
Това е така, защото при липса на такова, всякога наложеното ново
изпълнение би било законно и допустимо, независими дали същото
принципно е погасено по давност и в този смисъл докато изпълнението му не
бъде оспорено от длъжника, същият не би могъл да се ползва от предвидената
в закона защита.
Видно от изложеното и посочените доказателства, между двете най-
отдалечени във времето изпълнителни действия, между които давността не е
прекъсната по надлежния ред е повече от пет години, което обуславя извода,
че вземането е погасено на процесуално основание и взискателят, доколкото с
настоящия иск правим възражение в тази посока, не може да налага
принудително изпълнение.
При това положение има смисъл от направеното изрично възражение за
настъпила давност.
8
Според разясненията дадени в ППВС № 2 /1977год., т. 2 на отмяна по реда на
извънинстанционното производство по чл. 303 и слдв. от ГПК подлежат само
тези съдебни актове, които разрешават материалноправен спор със сила на
присъдено нещо, по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани и
срещу които не е предвиден друг ред за защита /напр. необжалваемите и
ползващи се със сила на присъдено нещо решения, прекратителни
определения при отказ от иск, съдебните актове, които поради даденото с
тях разрешение на материалноправните въпроси, са приравнени по правни
последици на влезли в сила решения и за които законът не предвижда защита
по друг ред Заповедите за изпълнение не са сред посочените категория
актове. Те са постановени в заповедното производство, съставляващо част от
изпълнителното такова, а не част от исковото: не решават материалноправен
спор по същество, а пропесуалноправният ред на зашита на длъжника е
предвиден в чл.414 от ГПК. чл. 423 от ГПК и чл. 424 от ГПК, поради което не
се ползват със сила на присъдено нешо. нито се приравняват по правни
последици на влезлите в сила решения.
Видно от събраните по делото доказателства – второто изпълнително
дело пред ЧСИ С.Б. копие от изпълнителен, ведно с поставените върху него
печати, е образувано след първото изпълнително дело на ЧСИ С. Б., е било
образувано по молба на ответника , по което последното изпълнително
действие е от дата 29.02.2016г. – насрочен опис на движими вещи, като това
означава, че след тази дата и по същото няма никакви други данни да са
извършвани каквито и да било действия от нейна страна по молбата на
взискателя, нещо което се установява от справката извършена по това дело и
отразена като дата върху печата, която дата и действие обаче също не е от тези
които спират или прекъсват давността.
Доколкото постановлението за прекратяване на изпълнителното дело
подлежи на обжалване по друг ред и същото не е обжалвано и влиза в законна
сила, то следва да се приеме за безспорно обстоятелството, че именно на
горепосочената дата евентуално е било извършено последното годно да
прекъсне давността действие по това изпълнително дело и именно от тази
датата е започнала да тече новата давност за вземането.
Следователно- над 5 години по-късно по искане на взискателя и въз
основа на процесния лист е образувано второ изпълнително дело, отново при
ЧСИ Б.
Така с оглед на горното се установява, че от датата на извършване на
последното валидно изпълнително действие по първото изпълнително дело и
до датата на образуване на второто ИД пред ЧСИ С. Б., и до момента са
изминали не 5, не 7, а повече от 7 г. , поради което и вземането е погасено по
давност по отношение на този длъжник.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г., постановено по
т.д. № 2 / 2013 г. ВКС, налагането на запор или възбрана в изпълнителното
производство, съставлява насочване на изпълнението върху отделен
9
имуществен обект на длъжника и то прекъсва давността, тъй като с него
започва да се осъществява принудата в изпълнителния процес - длъжникът
започва да търпи ограничение в правната си сфера. В тълкувателното решение
е посочено също, че в изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона /чл.116, б.“в“ ЗЗД/ давността се прекъсва
с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Същото становище се изразява и в Решение № 37/24.02.2021г., постановено по
гр.д. № 1747/2020г., по описа на ВКС, 4 ГО. Горното решение е само по себе
си не е приложимо към настоящия казус.
Именно с оглед на всичко изложено до тук вземането се явява погасено
по давност за ищеца и по смисъла на чл. 111 ЗЗД, и по смисъла на чл. 110 ЗЗД.
Поради това следва да се приеме, са настъпили нови факти след
приключването на съдебното дирене, в производството по което е издадено
изпълнителното основание, обуславящи недължимост на вземането по
атакувания изпълнителен лист, а именно: вземането е погасено по давност и
като такова вече не се дължи, както на материално, така и на
процесуално основание; а не се дължат и допълнителните вземания,
съгласно чл. 119 ЗЗД.
Самото съществуване на изпълнителния лист, а висящия изпълнителен
процес към момента е достатъчно основание ищецът, да има правен интерес
веднъж завинаги да се разреши със СПН действителното правно положение
относно дължимостта на описаните в ИЛ издаден по процесното ч.гр.д. на
ПРС срещу него.
Съгласно трайно установената практика на ВКС изрично се приема
допустимостта на отрицателен установителен иск за недължимост на вземане,
признато на несъдебно изпълнително основание, поради изтекла, след
прекратяване на изпълнителното производство, образувано въз основа на
издадения на това основание изпълнителен лист, погасителна давност,
включително такъв иск е допустим независимо дали за събирането на това
вземане има висящо изпълнително производство към момента на
предявяването му или не.
Такъв интерес е налице и когато е постановено решение, с което е
установено вземането.
Това разрешение е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се
явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора
(бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане,
10
отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на
производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има
интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от
осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство,
като тук е без правно значение за интереса от иска е дали кредиторът е
отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го
води по избран от него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно
доброволно плащане (доброволно плащане от длъжника ще е надлежно и след
позоваването на давността, както и след влизането в сила на решение, с което
искът за недължимост на вземането е уважен поради погасителна давност,
респ. след влизането в сила на решение, с което искът за вземането е
отхвърлен като погасен по давност). Даже да не ги води счетоводно като
задължения на ищеца, за ответника по иска винаги е налице възможност за
ново изпълнително дело, докато изпълнителният лист не бъде обезсилен или
не се установи по исков ред недължимост на сумите по него, което от своя
страна обуславя и интереса от отрицателния установителен иск
В този смисъл е и съдебната практика:
Определение № 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV
г. о., ГК,
Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., I т. о.,
Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г. о.
Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на Пернишкия
ОС и др./.
Предвид изложеното за ищеца се поражда правният интерес от водене на
настоящия иск по чл. 439 ГПК, респективно чл. 124 ГПК, ако делото бъде
своевременно прекратено от ЧСИ, а то не е прекратено и към днешна дата
въпреки настъпилата перемция и продължава да е висящо, а е налице и
съответния изпълнителен титул за вземанията, с който цели да бъде
установено по съдебен ред, че същата не дължи на кредитора / взискателя по
изпълнителното дело сумите по горецитирания изпълнителен лист, тъй като
са настъпили факти след приключването на съдебното дирене, в
производството по което е издадено изпълнителното основание, обуславящи
недължимост на вземането по атакувания изпълнителен лист, а именно -
вземането е погасено по давност и на материално, и на процесуално
11
основание, поради което и не се дължи.
Отделно от горното и видно от посоченото като дата на последно
изпълнително действие върху изпълнителния лист – то е погасено по давност
вземането, както и правото на принудителното му търсене.
Законът придава на възложеното с времето фактическо положение,
приоритет пред формално съществуващото правно положение посредством
института на давността.
Неудовлетвореността на определено по съдържанието си правно очакване
поражда несигурност в отношенията между страните, тъй като в основата на
облигационните отношения стои частният интерес на участник в
правоотношението и неговата реализация зависи изключително от
инициативата на този, който има основание да изисква определено по
съдържанието си изпълнение.
За да получи санкцията на държавата обаче, т.е. възможността за
принудително налагане на изпълнението, кредиторът следва да прояви
активност в тази насока, като в законоустановения срок потърси вземането си
по съдебен ред - чрез депозиране на молба за издаване на ИЛ по съответния
ред, приведе същия в изпълнение пред съответния съдебен изпълнител, както
и да извършва определени предвидени в закона действия, след като вече е
налице образувано изпълнително производство.
Всяко едно от тези действия води след себе си евентуално спиране или
прекъсване на давността в полза на кредитора, а пропускът на реализацията на
такива права поражда за длъжника правния интерес да се противопостави на
поисканото изпълнение и съответно задължава съда да откаже да зачете
твърдяното притезание.
По отношение на необходимите действия законодателят е предвидил
конкретни форма и обем, като те са изчерпателно посочени в част пета на
ГПК, а по отношение на тяхното прилагане е налице задължителна съдебна
практика, въведена с ТР № 2 / 26.06.2015 г. по т.д. № 2 / 2013 г. ВКС, с която
трайно е установено как се прекъсва давността, в рамките на изпълнителното
производство и кои са необходимите предпоставки за неговото прилагане, като
се има предвид, че с ППВС № 3/18.11.1980 година е дадено тълкуване, според
което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, като
по време на изпълнителното производство давност не течеше, а с т. 10 от ТР
№ 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на
ВКС, обаче е дадено съвсем различно разрешение като е прието, че в
изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по
принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б „в”, като от момента на
същото започва да тече нова давност.
Така според посоченото тълкувателно решение се оказа, че дори не е
изпълнително действие и не се прекъсва давността с образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на ПДИ, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др. Според него давността се
прекъсва с “предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ”, а именно:
“насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.”, като изрично е
посочено, че “прекратяването на изпълнителното производство става по
право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното
по време валидно изпълнително действие”.
Доколкото с горепосочените промени върховните съдии измениха в
цялост общоприетата практика по отношение на изчисляване на
процесуалните давностни срокове, то практически бе въведена своеобразна
санкция по отношение на недобросъвестните взискатели, които
дезинтересирани от изпълнението, не предприемаха никакви реални
изпълнителни действия по събиране и обезпечаване на своите притезания,
12
разчитайки изцяло на случайността и интереса на съдебните изпълнители, но
и в същото време не се отказваха от тях, натоварвайки излишно съдебната
система, а и длъжника, чието задължение, често, поради натрупване на
законна лихви и разноски /за срок по-голям от 4-5 години/ започна да
надминава вземането по главницата.
Така реално бе постигнато въвеждане на строга процесуална дисциплина,
чиито краен резултат спрямо недобросъвестните /незаинтересованите/
взискатели, се изразява в прекратяване на производството, поради липса на
изпълнителни действия, като първо следствие от бездействието им, а оттам - и
загуба на принципното право притезанието да се събира по съдебен ред на
процесуално основание, като крайна санкция.
Претендираната от взискателя сума , освен че визира задължения, чиито
падеж е преди предвидения в закона срок за погасителна давност, то и към
днешна дата с оглед неупражняване на каквито и да било процесуални права
от страна на кредитора по отношение на длъжника, вземането е погасено
освен на процесуална основа и на матерналноправна такава и сумите не се
дължат и на това основание.
Това е така, защото вземанията на взискателя - ответник са по евентуално
влязла в сила заповед и са свързани с предоставяне на топлинна енергия и
представляват вземания за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.”в”
от ЗЗД, поради което и се погасяват с тригодишна погасителна давност
/в същия смисъл освен горепосочените дела е и константната
практика на съдилищата в РБ, а именно:
Решение № 168 от 22.12.2009 год; ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по
тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК;
ТР № 3/18.05.2012год. по тълк.дело № 3/2011год. на ОСГТК на ВКС;
Решение № 149/ 07.05.2019год., постановено по възз.гр.д. № 113/19г ПОС.
Решение от 28.06.2019 г. по гр. д. № 1816/2019 г. на IX състав на ПРС
Решение № 1771/10.07.2018г. по гр.дело №2108/2018г. по описа на САС,
Решение от 11.10.2018г. на СГС по гр. дело № 10267/2017г.,
Определение № 265 от 27.09.2013 г. по търг. д. № 3298/2013 г. на ВКС
Решение № 168 от 22.12.2009 год., ВКС;
Решение № 262215 от 31.03.2021 г. по в. гр. д. № 3720 / 2021 г. на ГО ЧЖ
IV с-в СГС;
Решение № 262503 от 15.04.2021 г. по в. гр. д. № 14206 / 2019 г. на Възз.
IV-а с-в СГС;
Решение № 260995 от 15.02.2021 г. по в. гр. д. № 563 / 2019 г. на Възз. IV-в
с СГС;
Определение № 805/21.09.2012г. по т.дело № 537/2012г. на II ТО на ВКС,
Определение № 46/ 21.01.2013г. по т.д.№ 679/2012г. на II ТО на ВКС
Определение № 480/27.07.20 Юг. по гр.дело № 221/20 Юг. на IV ГО на
ВКС и мн.др./.
И в теорията и в практиката влязлата в сила заповед не се приравнява на
13
влязло в сила съдебно решение
/в този смисъл е следната съдебна практика :
Решение № 262215 от 31.03.2021 г. по в. гр. д. № 3720 / 2021 г. на ГО ЧЖ IV
състав на СГС;
Решение № 262503 от 15.04.2021 г. по в. гр. д. № 14206 / 2019 г. на Възз. IV-a
състав на СГС;
Решение № 260995 от 15.02.2021 г. по в. гр. д. № 563 / 2019 г. на Възз. IV-в
състав на СГС;
Определение № 805/21.09.2012г. по т.дело № 537/2012г. на II ТО на ВКС,
Определение № 46/ 21.01.201 Зг. по т.д.№ 679/2012г. на II ТО на ВКС и
Определение № 480/27.07.20 Юг. по гр.дело № 221/20Юг. на IV ГО на ВКС/,
поради което и за новата погасителна давност се прилагат правилата на чл.
110 и чл. 111 от ЗЗД, в зависимост от вида на вземането.
С оглед гореизложеното, така предявеният иск следва да бъде уважен.
По разноските :
Ответната страна следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
разноски по представения списък по чл.8 ГПК а именно :
229.33лв.- за такси, преписи и копия от изп.дела
Следва да се присъди по чл.38 от Закона за адвокатурата- адвокатски разноски
на адв.Б. М. ПАК – в размер : по първия иск -547.15 лв., по втория иск- 485.80
лв.
или общ размер - 1032.95лв.- за оказана безплатна адв.помощ по реда на
чл.38 З Адв. по гр.дело № 6555/2024 по описа на ПРС
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
14
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕОС МАТРИКС" -
ЕООД, ЕИК:*********, гр.София - със седалище и адрес на управление :
гр.София 1715, Р-н Витоша, ж.к."Малинова долина", ул.Рачо Петков -
Казанджията № 4-6, сграда Матрекс тауър, ет. 6, че
Е. В. Г. ЕГН ********** гр.****** ул. *** бл.* вх.* ап.**,и чрез адв. Б.
М. АК Перник, с която е предявен отрицателен установителен иск с пр.осн.чл.
439 ГПК против „Еос Матрикс“ ЕООД за признаване за установено
недължимостта на следните суми:
- сумата от 1 806,64 лева - главница по Договор за предоставяне на
потребителски кредит от 16.06.2006 г.; сумата 216,74 лева - договорна
лихва за периода от 22.12.2008 г. до 19.10.2010г.; сумата 157,98 лева -
наказателна лихва,
ведно със законната лихва върху главницата от 1 806,64 лв., считано от
20.10.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 43,63 лева -
държавна такса и
246,53 лева - адвокатско възнаграждение, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 20.10.2010 г. по ч. гр. д. № 8803/2010 г. по описа на
ПРС;
- сумата от 1 229,33 лева - представляваща главница по Договор за
издаване на кредитна карта от 28.11.2007 г., сумата 360,80 лева - договорна
лихва за периода от 06.01.2010г. до 17.05.2011 г.,
сумата 54,93 лева - наказателна лихва за периода от 06.01.2010 г. до
17.05.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1 229,33 лв.,
считано от 18.05.2011г. до окончателното изплащане на вземането,
сумата от 32,90 лева - държавна такса и сумата от 180 лева - адвокатско
възнаграждение - за които суми е издаден изпълнителен лист от 18.05.2011г. в
производството по ч. гр. д. № 2970/2011 г. по описа на ПРС,
като погасени поради изтекла погасителна давност, съответно
липсата на възможност за принудителното им събиране.
ОСЪЖДА ЕОС МАТРИКС" - ЕООД, ЕИК:*********, гр.София - със
седалище и адрес на управление : гр.София 1715, Р-н Витоша, ж.к."Малинова
15
долина", ул.Рачо Петков - Казанджията № 4-6, сграда Матрекс тауър, ет. 6, да
заплати на Е. В. Г. ЕГН ********** гр.****** ул. *** бл.* вх.* ап.**,
РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО : общо229.33лв.- за такси, преписи и копия от
изп.дела
ОСЪЖДА ЕОС МАТРИКС" - ЕООД, ЕИК:*********, гр.София - със
седалище и адрес на управление : гр.София 1715, Р-н Витоша, ж.к."Малинова
долина", ул.Рачо Петков - Казанджията № 4-6, сграда Матрекс тауър, ет. 6,
да заплати на адв.Б. М. АК Перник – адвокатско възнаграждение в размер
на : по първия иск -547.15 лв., по втория иск- 485.80 лв.
или общ размер - 1032.95лв.- за оказана безплатна адв.помощ по реда на
чл.38 З Адв. по гр.дело № 6555/2024 по описа на ПРС
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните .
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
16