РЕШЕНИЕ
№ 117
гр. Карнобат, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Ст. Станчева И.
при участието на секретаря Веска Р. Христова
като разгледа докладваното от Татяна Ст. Станчева И. Гражданско дело №
20212130100961 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на ИВ. БЛ.
ИВ., ЕГН **********, адрес *** и Т. БЛ. ИВ., ЕГН **********, адрес ***,
представлявани от адв. Д. ХР. ЕЛ., САК, съдебен адрес: ***, против СВ. СТ.
ИВ., ЕГН:**********, ***** за осъждането й да плати сума в размер на
4257,87 лева, на всеки ищец, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Ищците
претендират мораторна лихва в размер на 324,10 лева за всеки, за периода от
11.11.2020г. до датата на подаване на исковата молба . В исковата си молба,
ищците посочват, че са синове на Б. И. И. ЕГН **********, починал на
11.11.2020г. в 16,00 часа, а ответницата е негова втора съпруга, поради което
всеки един от наследниците имал право да наследи по 1/3 ид.част от
наследството, оставено от починалия им баща. Сочи се в исковата молба, че
наследодателят е оставил в наследство вземания по банкови сметки в
„Централна кооперативна банка“ АД в общ размер от 12773,63 лева, от която
сума ищците и ответницата имали правото да наследят по 4257,87 лева. Б. И.
починал на 11.11.2020г. в 16,00 часа, като след часа на смъртта му
ответницата се разпоредила с наследеното имущество чрез банков превод с
1
парични средства, намиращи се по личната банкова сметка на починалия, въз
основа на пълномощно, по което представителната власт била погасена.
Конкретно се посочва, че в 16,50 минути С.И. с платежно нареждане е
прехвърлила сумата от 10023,63 лева от сметката на починалия Б. И. към
собствената си банкова сметка. На същия ден - 11.11.2020г., за времето от
17,48 ч. до 17,59 ч. СВ. СТ. ИВ. се разпоредила с наследственото имущество,
извършвайки теглене на парични суми от ATM устройства, с банковата карта
на ИВ. БЛ. ИВ. и по този начин е изтеглила от сметката на починалия си
съпруг сума в общ размер от 2750 лева.
В законния срок ответницата СВ. СТ. ИВ., чрез пълномощника си
адв.П.К. оспорва исковата претенция и твърди, че отразеният час на смъртта
на Б. И. в акта за смърт № 205/12.11.2020г. на община Карнобат е невярна.
Посочва, смъртта е настъпила в 17.40 часа, а не в 16,00както е отразено в
акта. В отговора се сочи, че паричните средства в сметката на Б. И. били
спестявания на семейството и представлявали семейна имуществена общност,
поради което тя имала правното основание да се разпореди със средствата. За
направените разходи за погребението на наследодателя, ответницата прави
възражение за прихващане, ищците следва да поемат разходите за
погребение, съобразно наследствената им квота.
Оспорва като неоснователни предявените искове за заплащане на
мораторна лихва от 324,10 лв. на всеки от двамата ищци.
В съдебно заседание страните се представляват от упълномощени
процесуални представители, които поддържат исканията и възраженията,
изложени в исковата молба и в отговора на исковата молба. Ангажират
доказателства и претендират разноски по делото.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени
събраните по делото доказателства, съобразно разпоредбите на ГПК, приема
за установено следното:
Не се спори по делото, че ищците са синове, а ответницата е преживяла
съпруга на Б.й И. починал на 11.11.2020г. б.ж. на гр.Карнобат, за което по
делото са представени удостоверение за наследници изх. № 614/21.06.2021г.
и удостоверение за сключен граждански брак, издаден въз основа на акт за
сключен граждански брак № 0004 от 11.12.2015г. съставен в село Хаджиите.
От представеното по делото нотариално заверено пълномощно, се
2
установява, че Б. И. И. е упълномощил съпругата си СВ. СТ. ИВ. да го
представлява пред Централна кооперативна банка АД с правото да се
разпорежда с неговите банкови сметки в банката без ограничения,
включително и с банковата му сметка BG69CECB97902041523700, като
извърша банкови операции, включително да тегли неограничени по размер
суми.
В първото по делото съдебно заседание на 10.01.2022г., беше прието за
безспорно между страните, че на 11.11.2020 г., легитимирайки се с
посоченото по-горе пълномощно, ответницата се разпоредила със сумата от
10023,63 лева от банковата сметка на Бл.И. в 16,50 минути, превеждайки я по
своята сметка в Райфайзенбанк АД/ платежно нареждане за кредитен превод -
лист 9 от делото/.
С отговора на исковата си молба ответницата не оспори наведените
твърдения, че на 11.11.2020г. е изтеглила от АТМ устройства, сума в общ
размер на 2750,00 лева, като за времето от 17,48 часа до 17,59 часа, е
изтеглила шест пъти суми по 400,00 лева и един път е изтеглила сумата от
350,00 лева, използвайки банковата карта на починалия си съпруг/виж
отговора на исковата молба т.5/.
Спорен по делото е часът на смъртта на Б. И.. Ответницата оспорва акта
за смърт относно часът на смъртта на Б.й И.. Твърди, че съпругът й е починал,
когато тя е установила смъртта му в 17,40 часа, а не както е посочено в
документите 16,00часа.
Предвид направеното оспорване съдът откри производство по чл.193 от
ГПК за оспорване на официален документ.
В представените препис извлечение от акт за смърт, акт за смърт №
0205 от 12.11.2020г. /заверено копие/ от община Карнобат и съобщение за
смърт /л. 93 –заверено копие/ е отразено, че Б.й И. е починал на 11.11.2020г. в
16,00 часа.
От разпита на допуснатия свидетел М.П.- директор на СУ „Св.Св.
Кирил и Методий“ гр. Карнобат, се установява, че в деня на смъртта на Б.й
И., ответницата е поискала разрешение да излезе от работа около 16,00 часа, а
около 17:30 ч. С.И. се обадила на свидетелката и плачейки й съобщила, че
съпругът й вероятно е починал. Свидетелката отишла в дома на ответницата и
установила, че Б.й И. е починал. М.П.свидетелства, че лекар не се е отзовал за
3
да констатира смъртта и тя останала в дома на ответницата до идването на
погребалната агенция.
В отговорите си на въпроси, поставени от ищцовата страна по реда на
чл.176 от ГПК, ответницата заявява, че според нея не било нужно да иска от
ищците пари за погребението на баща им и счита за естествено да погребе
съпруга си, тъй като са живели заедно 22 години. Според ответницата парите
оставени от съпруга й не били наследство, а за осигуряване на жилище и тя ги
изтеглила за да може в бъдеще да покрива разходите си за квартира.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Предявеният иск е с правно основание по чл.59, ал.1 от ЗЗД. Съгласно
посочената разпоредба всеки, който се е обогатил без основание за сметка на
другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването, като ал.2 на същата разпоредба предвижда, че това право
възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити. Така
формулиран общият състав на института неоснователно обогатяване изисква
наличие на няколко елемента: обогатяване на едно лице за сметка на друго;
обедняването на другото лице; липсата на основание за обогатяването и
отсъствието на друга правна възможност да бъдат защитени интересите на
обеднелия. Обогатяването може да е свързано с увеличаване актива на
имуществото на едно лице, намаляване на пасива или спестяване на
имуществени разходи, които е следвало да бъдат направени, но са направени
от друго лице. Съществено изискване обаче е, обогатяването да е станало за
сметка на друго лице. Само обогатяването без основание и то за чужда сметка
е релевантно към фактическия състав по чл. 59 ЗЗД. Обогатяването не е
следствие на обедняването, и обратно, а те са последица на друг факт или
факти /т. 5 от ППВС № 1 от 1979 г./, поради което в разглеждания казус
следва да се извърши преценка дали обедняването на ищците и обогатяването
на ответницата произтичат от един общ факт или от обща група факти, т.е
следва да се отчете наличието или отсъствието на основание за
имущественото разместване.
На първо място съдът намира, че по делото не се проведе успешно
оспорване от страна на ответницата по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК на
отразения час на смъртта на наследодателя в акта за смърт. Касае се за
4
официален свидетелстващ документ и тежестта на доказване е върху
оспорващата страна. По делото не се представиха доказателства в подкрепа
на твърденията на ответницата, че отразеният в акта за смърт час, респ.
съобщение за смърт, е неправилен и съпругът й е починал в 17,40 часа.
Разпитаната свидетелка заяви, че когато е пристигнала в дома на ответницата
Б.й И. вече не е бил жив. Неподкрепени останаха изнесените твърдения в
отговора на исковата молба, че Б.й И. е починал преди съпругата му да се
прибере вкъщи. При така заявеното оспорване ответницата следваше да
докаже точният час на смъртта на съпруга си, което не беше сторено.
При издаден акт за смърт с невярно отразени данни в него- час на
смъртта, както твърди ответницата, последната е разполагала с възможността
да поиска по реда на чл.73 от ЗГР промяна на данните в съставения акт за
смърт по административен или съдебен ред, а не година по-късно след
иницииране на настоящото производство да твърди грешка в акта.
Със смъртта на физическото лице се прекратяват дадените от него
пълномощни, а за наследниците правото да го наследят и да получат дял от
наследството, според техните наследствени права по закон. В конкретния
случай наследодателят е починал на 11.11.2020 год. в 16.00 часа, от който
момент насетне наследниците са станали носители наследствени права,
включени в наследствената маса, в т.ч. паричните средства оставени от
починалия. От този момент насетне, следва да се счита, че е било прекратено
и пълномощното, с което ответницата се е легитимирала при разпореждането
с парични средства, тъй като наследството е било открито за наследниците с
настъпването на смъртта в 16,00 часа. Дори и да се възприеме, че на
11.11.2020г. С.И. е посетила банката и е депозирала пълномощното в 11,32
часа, към момента на превода и на тегленето на парите с банковата карта,
съпругът й вече не е бил жив и тя е следвало да предостави на ищците
полагаемата им се част от наследството.
По аргумент на чл. 21 от СК са неоснователни твърденията, че
паричните средства по сметката на починалия са семейна имуществена
общност. Цитираната в отговора на исковата молба практика е неотносима до
настоящия казус. В посоченото решение № 126/31.01.2020 на ВКС по гр.дело
№ 359/2019г. на II г.о. е прието, че няма трансформация на имущество при
придобиване на вещно право по време на брака, осъществено със спестявания
5
на един от съпрузите, натрупани по време на брака, което не води до извод, че
влогът на починалото лице е семейна имуществена общност.
Ответницата е получила за себе си, цялата сума от сметката на
починалия и не е зачела наследствените права на неговите синове. По този
начин С.И. се е обогатила, увеличавайки своето имущество, а имущественият
актив на синовете на Б.й И. е намалял – те са се обеднили. Паричните
средства в сметката на починалия към момента на смъртта му са били
12773,63 лева и при спазване правилото на чл.9, ал.1 от ЗН, съпругата му и
низходящите му са наследили по 1/3 част от сумата или всеки по 4257,87 лв.
Ответницата се е разпоредила със сумата от 10023,63 лв.- прехвърлена с
платежно нареждане по нейна сметка и след това е изтеглила чрез АТМ
устройства сума в общ размер от 2750,00лева, което е довело до обедняване
на всеки от ищците със сумата от 4257,87 лева.
Възражение на ответницата за прихващане на вземането на ищците,
въпреки дадените указания не беше ясно заявено и не беше прието за
разглеждане от съда. За изчерпателност на изложението следва да се посочи,
че разходите за погребението и помена не са платени от ответницата с лични
средства на ответницата, поради което възражението за прихващане би било
неоснователно. Отново за яснота следва да се изясни, че дори разходите за
погребение да бяха осъществени с лични средства на ответницата, последната
не би могла да претендира от ищците плащане, тъй като поемането на
разноски за погребение на близък е нравствен дълг, по отношение на който не
е налице предвидено в закона изрично задължение за наследниците да ги
заплащат. Разходите за погребение не могат да бъдат свързани по никакъв
начин с наследството, тъй като съгласно чл.1 от Закона за наследството то се
открива в момента на смъртта на наследодателя. Погребвайки съпруга си С.И.
е съзнавала моралното си задължение да покрие разходите за погребение и не
може да иска репариране на това което е престирала. По принцип липсата на
доброволно изпълнение на някой от наследниците на нравствения им дълг, не
би могло да бъде заменено с принудително изпълнение на това морално
задължение и по силата на съдебно решение.
По претенцията за мораторна лихва в размер на 324,10 лева за периода
за периода от 11.11.2020г. до датата на подаване на исковата молба.
Съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД когато денят на изпълнението на
6
задължението не е определен, длъжникът изпада в забава след покана от
кредитора. В случая характер на такава покана има исковата молба, по която е
образувано настоящото производство - 12.08.2021г. По делото не се твърди и
не се представиха доказателства за отправена покана от ищците до
ответницата за заплащане на полагаемата им се част от наследената сума за
посочения период – от смъртта на наследодателя до датата на подаване на
исковата молба, поради което претенцията е неоснователна и следва да се
отхвърли, като се присъди законна лихва върху сумата от 4257,87 лв. от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата.
При този изход от спора съобразно уважената и отхвърлената част на
иска страните имат право на разноски. В представения списък на разноски,
процесуалният представител на ищците претендира разноски за пътуване за
явяване в о.с.з., за разходи за изпращане на съдебни удостоверения до КАТ,
НАП и НОИ и получаване от посочените държавни органи на съответната
информация. Съгласно трайната практика на ВКС, съдебните разноски
включват държавни такси по делото, направени разноски за производството
като възнаграждения за вещо лице, за явяване на свидетели, за участие на
преводач и тълковник, както и изплатеното възнаграждение за един адвокат.
Разходите за съдебни удостоверения и за получаване на отговор от
съответните държавни институции както и разходите на адвоката за пътни не
съставляват съдебноделоводни разноски и не могат да се претендират на
основание чл.78 от ГПК. Довереник и доверител имат възможност при
уговаряне на възнаграждението да предвидят неговия размер и с оглед
предстоящите пътни и квартирни разходи (в този смисъл е съдебната
практика: решение № 192 от 25.06.2014 г. по гр. д. № 5663/2013 г., IV г. о. на
ВКС Определение № 379 от 16.10.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3121/2018 г.,
III г. о Определение № 697 от 29.10.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3880/2015 г.,
IV г. о., ГК, решение № 189 от 20.06.2014 г. на ВКС, IV -то го, по гр. д. №
5193/2013 г.). По изложените съображения съдът приема че разходите на
всеки един от ищците възлизат на 1221.00 лева, от които адвокатски хонорар
в общ размер от 1000,00лева и 221,00 лева – съдебна такса. Съобразно
уважаването претенцията за главница в полза на всеки от ищците следва да се
присъди сумата от 1113,65 лева.
Ответницата е направила разноски по делото в размер на 1440,00 лева -
адвокатско възнаграждение. Поради отхвърлянето претенцията за мораторна
7
лихва всеки един от ищците следва да плати на ответницата разноски в
размер на 50,93 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СВ. СТ. ИВ., ЕГН:**********, ***** да заплати на ИВ. БЛ.
ИВ., ЕГН **********, адрес *** сумата от 4257,87 лева, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба 12.08.2021г. до окончателното
плащане на сумата, като отхвърля претенцията за мораторна лихва в размер
на 324,10 лева за периода от 11.11.2020г. до 12.08.2021г., като неоснователна.
ОСЪЖДА СВ. СТ. ИВ., ЕГН:**********, ***** да заплати на Т. БЛ.
ИВ., ЕГН **********, адрес *** сумата от 4257,87 лева, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба 12.08.2021г. до
окончателното плащане на сумата, като отхвърля претенцията за мораторна
лихва в размер на 324,10 лева за периода от 11.11.2020г. до 12.08.2021г., като
неоснователна.
ОСЪЖДА СВ. СТ. ИВ., ЕГН:**********, ***** да плати на ИВ. БЛ.
ИВ., ЕГН **********, адрес *** разноски по делото в размер на 1113,65 лева.
ОСЪЖДА СВ. СТ. ИВ., ЕГН:**********, ***** да плати на Т. БЛ. ИВ.,
ЕГН **********, адрес *** разноски по делото в размер на 1113,65 лева.
ОСЪЖДА ИВ. БЛ. ИВ., ЕГН **********, адрес **** да плати на СВ.
СТ. ИВ., ЕГН:**********, ***** разноски по делото в размер на 50,93 лева.
ОСЪЖДА Т. БЛ. ИВ., ЕГН **********, адрес *** да плати на СВ. СТ.
ИВ., ЕГН:**********, ***** разноски по делото в размер на 50,93 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
8