Н.о.х.д. № 451/ 2020
год. на ХРС
МОТИВИ:
Обвинението
срещу подсъдимия И.А.П. ЕГН **********
*** e повдигнато за това, че на
07.02.2020г. в гр.Хасково, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими
вещи – а именно – 1 бр.дамско кожено портмоне на стойност 6,30 лв. и парична
сума в размер на 148 лв., всичко на обща стойност от 154,30 лв., от владението
на И.Г.Н. ***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои -
престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.29 ал.1 буква "а" и буква „б" от НК.
В
съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – гр.Хасково поддържа
така повдигнатото обвинение. Делото протекло по реда на съкратената процедура и
фактическата обстановка в обвинителния акт се установявала безспорно. Подсъдимият
бил осъждан нееднократно. Очевидно тези осъждания не изиграли своя превантивен
ефект. Подсъдимият продължавал със своите престъпления против собствеността. На
същия следвало да се наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2
години, ефективно и при първоначален „строг“ режим, след редукцията по чл.58а
ал.1 от НК.
Пледира за присъда и наказание в този смисъл.
Подсъдимият И.П. разбира в какво е обвинен. Признава
се за виновен в производството по съкратено съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК. Съдът чете определение по чл.372 ал.4 от НПК.
Иска
от съда минимално наказание.
Защитникът
на подсъдимия сочи, че подсъдимият се признавал за виновен и признавал
фактическата обстановка в обвинителния акт. Като смекчаващи вината
обстоятелства следвало да се имат в предвид относително младата възраст и
пълните самопризнания от досъдебното производство, както и оказаното съдействие
на органите. Като отегчаващи вината обстоятелства следвало да се имат в предвид
осъжданията на подсъдимия. Пледира за наказание „лишаване от свобода“ за срок
от 2 години, ефективно, при първоначален „строг“ режим, след редукцията по
чл.58а ал.1 от НК.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие изцяло за установена фактическата обстановка, изложена в
обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно :
Свидетелката
И.Г.Н. ***, била ученичка в осми клас на ****************
в гр. Хасково.
На
07.02.2020г. тя била на училище до 15:40 часа и след това заедно с приятелките
си - свидетелките М.В.В. и С.С.
В. ***, за да се качат на автобусите за вкъщи. Трите отишли до автогарата и
застанали прави до една празна маса за продажба на вестници. Св.Н. носела със
себе си малка кожена дамска раница, а в ръцете си държала портмонето си, черно
на цвят от текстилна материя. В портмонето си имала сумата от сто четиридесет
осем - от които сто и четиридесет лева били в банкноти по двадесет лева, а осем
лева били на монети по един и два лева.
Докато били там св.С. В. помолила св.И.Н.
да й даде цигара и тъй като цигарите били в джоба на якето, за да може да ги
извади от джоба св.Н. оставила портмонето си на празната маса за вестници. Тя
бръкнала в джоба си за да извади кутията с цигари и в това време чула, че идва
автобус зад гърба си. Трите приятелки тръгнали посока секторите, където спирали
автобусите им, за да видят дали това не е техния автобус и се отдалечили на
около десетина метра от масата до която били, като портмонето на св.Н. останало
на масата.
След като трите разбрали, че това не
бил техния автобус седнали на една пейка до сектора.
По същото време около 16:00 часа на
07.02.2020г. свидетелят Д.А.Х. от гр.Хасково бил заедно с подсъдимия И.П. *** и
чакали майката на св.Х.. В един момент двамата отишли до фоайето на автогара,
като минали покрай трите свидетелки. Свидетеля Х. било със светли дънки, тъмно яке и червена шапка с козирка на главата, а И.П.
бил с тъмни панталони, синьо яке, с оформена брада, без шапка на главата си.
Там се срещнали с две момичета и
разменили няколко думи, след което св.Х. и И.П. се върнали към секторите на
автобусите. Те минали отново покрай масата за продажба на вестници, точно
когато свидетелките Н., В. и В. не се намирали до нея. В този момент
подсъдимият И.П. забелязал оставеното от св.И.Н. портмоне и го взел от масата.
Отворил
го, погледнал вътре и без нищо да каже, затворил ципа и прибрал портмонето
вътре в якето си, като потеглил посока бул. „Съединение", а св. Х. тръгнал
след него и от там отишли до ресторант „Дарданели", където И.П. отново
отворил портмонето. Първоначално казал, на св.Х., че нямало пари вътре и когато
св.Х. му казал да отидат и да го върнат на мястото откъдето го бил взел
подсъдимия. Тогава И.П. казал, че вътре имало около сто и петдесет лева, някакви
монети и документи.
Подсъдимият дал шестдесет и пет лева на
св.Х., който ги взел и след което двамата отишли до спирката до аптека „Живакова"(респ.аптека „Гален").
В мига, в който свидетелките Н., В. и В.
седнали на пейката, св. Н. установила че портмонето й го няма. Тя се сетила, че
оставила портмонето на масата и трите веднага отишли до масата, но
констатирали, че портмонето й го няма и там. Всичко това се случило в рамките
на по малко от пет минути.
До трите момичета имало момче, което не
познавали и то им казало, че две момчета са взели портмонето и са тръгнали към
аптека „Гален", едното момче било със синьо яке, а другото момче с червена
шапка. Тогава св. И.Г.Н. и приятелките й тръгнали към аптека „Гален". Там
намерили св.Х. и подсъдимия И.П. и трите ги попитали дали те са взели
портмонето.
В началото и двамата отричали, но след
няколкократно задаване на въпроса св. Д. Х. се обърнал към подсъдимия И.П. и му
казал да даде на момичето портмонето, след което бръкнал в джоба на синьото му
яке, взел портмонето, което било там и го подал на св.Н..
Тогава тя се сетила че е виждала св.Х.
много пъти на автогарата, като знаела само прякора му - „Д.". Тя веднага
проверила портмонето дали парите й са там и видяла, че ги няма. На въпроса къде
са парите те й отговорили, че в портмонето нямало пари. Св.Н. се развикала че
имала точно сто четиридесет и осем лева в портмонето си, защото й били събрани
от парите за закуска.
При тази й реакция подсъдимият И.П.
побягнал в посока магазин „Чочко" като трите
момичета тръгнали да го гонят. Използвайки ситуацията св.Д. Х. също се махнал
от спирката. След безуспешната гонитба момичетата се върнали до спирката, но
св.Х., вече го нямало.
В това време дошли и полицейски автопатрул в състав – св.Д. Х. П. и Ф.Д.. На полицаите
трите свидетелки обяснили какво се е случило и те били отведени в сградата на
РУ-МВР-Хасково. Там св.И.Г.Н. запознала със случилото се свидетеля Ц.Ц. - мл.разузнавач в сектор Криминална полиция при РУ-МВР -
Хасково.
След анализ на почерка на
престъплението и познавайки добре криминалния контингент, който се „върти"
в района на Автогара Хасково св.Ц. веднага направил предположение, че
вероятните извършители на престъплението са подсъдимия И.П. *** и Д.А.Х. от гр.
Хасково, ул. *********.
Св.Ц.
предприел незабавно проведените ОИМ и прегледал видеозаписа от охранителните
камери в района на местопроизшествието, които били записали деянието. На базата
на дългогодишната му работа с подсъдимия И.П. и Д. Х., той ги разпознал веднага
независимо от сравнително лошия видеозапис. Стойката, телосложението, маниерите
и походката не оставили съмнение в него кой е извършителя на кражбата.
Св.Ц. незабавно извикал в РУ-МВР-Хасково
св.Д. Х., който веднага признал за извършеното и обясни, че фактически портмонето
било взето от подсъдимия И.П., след което от откритите вътре пари му дал
парична сума в размер на шестдесет и пет лева, която сума св.Д. Х. предал
доброволно с протокол.
Подсъдимият И.П. също бил издирен и бил
доведен в РУ-МВР-Хасково. Пред св.Ц. той потвърдил думите на „Д." и момичетата
и предал с протокол сумата от двадесет лева, като заявил, че останалите
петдесет и пет лева похарчил и ще се постарае да ги възстанови на по-късен
етап.
В
понеделник - 10.02.2020г. св.Ц. с протокол за доброволно предаване взел
компактдиск, съдържащ видеозаписа от охранителните камери на автогарата,
записали престъплението.
В хода
на образуваното досъдебно производство била извършена видео-техническа и лицево
идентификационна експертиза на предадения запис на оптичния диск. В своите
изводи вещото лице посочва детайлно действията на лицето, което е отнело
портмонето на св.Н. съвпадащи напълно с посочените такива от подсъдимия И.П..
Експертът обаче заключава, че наблюдавания във видеозаписа човек на може да
бъде идентифициран.
По досъдебното производство е била
назначена и съдебно оценителна експертиза за определяне на стойността на
откраднатата вещ. В заключението си вещото лице сочи, че стойността на
портмонето към момента на извършването на деянието - 07.02.2020г., възлиза на
6,30 лева.
Подсъдимият И.П. е осъждан 21 пъти.
Многократно за кражби. Неведнъж е
търпял ефективно наказание „лишаване от свобода“ в затвор. Налице е опасен
рецидив по чл.29 ал.1 от НК по двете букви – „а“ и „б“.
Характеристичните му данни са лоши. Има
множество криминални регистрации.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна, че подсъдимият И.А.П. ЕГН ********** *** е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав
на чл.196 ал.1 т.1 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.29 ал.1
буква "а" и буква „б" от НК, като на 07.02.2020г. в гр.Хасково,
при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – а именно – 1
бр.дамско кожено портмоне на стойност 6,30 лв. и парична сума в размер на 148
лв., всичко на обща стойност от 154,30 лв., от владението на И.Г.Н. ***, без
нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
От субективна страна кражбата е
извършена с пряк умисъл. Деецът е съзнавал обществено-опасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на престъпния резултат и е искал именно
настъпването на обществено-опасните последици.
Деецът е съзнавал, че отнетите движими
вещи са чужди, имайки предвид, че портмонето се е намирало на маса в
Автогара-Хасково. Съзнавал е също, че отнемайки процесиите вещи, извършва
забранено от закона поведение и ще лиши собствениците им от възможността да
упражняват спокойно правото си на собственост и всички свързани с него
правомощия, като е искал настъпването на тези последици.
Налице е и характерното за субективната
страна на кражбата своително намерение.
Освен това, в предвид предходните 21
осъждания на подсъдимия, голяма част от осъжданията - за кражби, налагано му е
ефективно наказание „лишаване от свобода“ нееднократно и е търпял същото в местата
за лишаване от свобода е налице и опасен рецидив и по двете букви на чл.29 ал.1
от НК – „а“ и „б“.
В тази връзка съдът определи
наказанието на подсъдимия по следния начин :
Делото
протече по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК. За престъплението
взломна кражба при опасен рецидив чл.196 ал.1 т.1 вр.чл.194 ал.1 от НК се предвижда наказание „лишаване от
свобода” за срок от 2 до 10 години. Няма алтернативни различни наказания. Съдът
определи наказанието на подсъдимия първо по общите правила на чл.54 от НК.
Обсъди съотношението между смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като
отегчаващи съдът цени – лошите характеристични данни, миналата съдимост, извън
опасния рецидив, криминалните регистрации. Като смекчаващи – направените пълни самопризнания
още от досъдебното производство, оказаното съдействие на органите на
досъдебното производство и съда, относително младата възраст, стойността на
откраднатите вещи, която е под 1 минимална работна заплата – 154,30 лв. за 2020г.,
тежкото финансово положение на подсъдимия, който е безработен отдавна. Ето защо
съдът определи наказанието при превес на смекчаващите вината обстоятелства и го
индивидуализира малко над специалния минимум – а именно 3 години „лишаване от
свобода“. След това съдът приложи чл.58а ал.1 от НК и намали наказанието с 1 /
3 т.е с 1 година и определи окончателно редуцирано наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 2 години. Подсъдимият е осъждан на „лишаване от свобода“ за
престъпления от общ характер и е търпял ефективно това наказание. Ето защо
приложението на чл.66 ал.1 от НК е невъзможно и осъждането е ефективно. В
предвид опасния рецидив, а за подсъдимия И.П. е налице и пенитенциарен
рецидив, изтърпяването на наказанието следва да бъде при първоначален „строг“
режим. С така наложеното наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите
на личната и генералната превенция на закона, което ще въздействува
възпитателно и предупредително както върху дееца, така и по отношение на
останалите членове на обществото.
С оглед чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият
бе осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 256,12 лв. за
възнаграждения на вещи лица.
Воден от горното, съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.