Решение по дело №110/2022 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 юни 2022 г.
Съдия: Диана Борисова Калоянова Христова
Дело: 20227200700110
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 март 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер     155         08.06.2022 г.             град Русе

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Русе, касационен състав, на първи юни две хиляди двадесет и втора година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Диан Василев

  Членове: 1. Росица Басарболиева

                   2. Диана Калоянова

 

при секретаря Мария Станчева и прокурор Пламен Петков като разгледа докладваното от съдия Калоянова касационно административнонаказателно дело номер 110 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, представлявана от директора И.Н. против Решение № 126/10.02.2022 г., постановено по АНД № 1704/2021 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е отменено Наказателно постановление № 18-001703/29.07.2021 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе. С наказателното постановление, за нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) и на основание същата разпоредба, на Производствено потребителна кооперация „Надежда – Ряхово“ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева. Касационният жалбоподател счита въззивното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Излагат се подробни доводи в подкрепа на соченото касационно основание.  От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт като незаконосъобразен и да потвърди процесното наказателно постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касаторът се представлява от старши юрисконсулт С.Т., която поддържа жалбата на основания, изложени в нея и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

Ответникът по касационната жалба – Производствено потребителна кооперация (ППК) „Надежда – Ряхово“, ЕИК *********; със седалище и адрес на управление с. Ряхово, общ. Сливо поле, обл. Русе, ул. „Искър“ № 1, управлявана и представлявана от С.Г.Г., редовно уведомен, не се явява и не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за основателност на оспорването, като възприема обжалваното решение за неправилно тъй като не споделя изводите на първоинстанционния съд за неправилно приложение на чл. 415, ал. 1 от КТ. Иска отмяната на първоинстанционното решение и  потвърждаване на процесното наказателно постановление.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Русе намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Производството пред Районен съд – Русе е образувано по жалба на ППК „Надежда – Ряхово“, против Наказателно постановление № 18-001703/29.07.2021 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което за нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ и на основание същата разпоредба, на кооперацията е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева.

За да отмени процесното наказателно постановление, първоинстанционният съд е приел, че при съставяне на АУАН е допусната съществена процесуална нарушение, което обуславя отмяната на НП на това основание – районната инстанция счита, че след като всички предписания, дадени на посочената кооперация във връзка с извършената проверка са обективирани в един единствен протокол, то именно той е индивидуален административен акт и по тази причина е следвало да бъде съставен само един АУАН, и не е следвало за всяко предписание да се съставя отделен АУАН.

Решението на Районен съд – Русе е неправилно е следва да се отмени.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

При извършена последваща проверка по документи относно спазването на трудовото законодателство от контролни органи на  Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) – Русе в ППК „Надежда-Ряхово“ е установено, че работодателят не е изпълнил принудителна административна мярка (ПАМ) – предписание № 18 от Протокол за извършена проверка № ПР2034429/19.01.2021 г. на ДИТ – Русе да изплати в пълен размер начисленото трудово възнаграждение на М.П.Б., ЕГН **********,  на длъжност пазач невъоръжена охрана за месец април 2020 г. Срокът за изпълнение е бил до 04.02.2021 г., като по искане на работодателя този срок е удължен до 25.02.2021 г. Искането за повторно удължаване, направено от работодателя на 24.02.2021 г., не е уважено от административният орган. Посоченото предписание, обективирано в  Протокол № ПР2034429/19.01.2021 г. на ДИТ – Русе не е обжалвано и е влязло в сила. За установеното нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ – неизпълнение на принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, е съставен АУАН № 18-001703/16.06.2021 г., срещу който няма постъпили възражения.

         Издаденото наказателно постановление е обжалвано пред Районен съд – Русе. В хода на съдебното дирене пред първата инстанция не са събрани гласни доказателства – не е разпитан нито актосъставителя, нито М.П.Б. като лице, засегнато от неизпълненото предписание. Обжалваното решение е постановено само на основа представени писмени доказателства.

          Неправилно първоинстанционният съд е приел, че административнонаказващият орган е следвало да състави само един АУАН и издаде само едно наказателно постановление, след като всички предписания са обективирани в общ протокол и именно този протокол представлява стабилен административен акт. На първо място следва изрично да се подчертае, че всяко предписание, независимо дали за същото е съставен отделен протокол или то е включено в общ протокол с други предписания, е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава в самостоятелно административно производство. На следващо място, безспорно е по делото, че тези предписания са влезли в сила и неправилно районната инстанция си е позволила да преценя колко индивидуални административни актове са издадени и колко е следвало да бъдат издадени, като на практика тези стабилни административни актове са били подложени на някаква форма на инцидентен съдебен контрол, което е недопустимо. В този смисъл неизпълнение на всяко предписание е отделно административно нарушение, поради което първата инстанция е допуснала нарушение и на друг нормативен акт – ЗАНН, в частта на разпоредбата на чл. 18, съгласно която когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.

         Като е достигнала до изводи, различни от изложените, първата инстанция е постановила неправилно решение, което следва да се отмени.

         Настоящата инстанция намира за необходимо да отбележи и следното:

         Съгласно чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Предвид отмяната на наказателното постановление в производството по обжалване пред районния съд, макар и искането за присъждане на разноски от административнонаказващият орган да е направено своевременно, то не е било уважено. По настоящото дело касационният жалбоподател претендира присъждане на разноски за двете инстанции.  

Съгласно чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4  от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Според чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ следва да се присъди сумата от 80 лева юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС. Касационният ответник не е реливирал възражение относно претендираното юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка  с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Русе

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 126/10.02.2022 г., постановено по АНД № 1704/2021 г. по описа на Районен съд – Русе

и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-001703/29.07.2021 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе

ОСЪЖДА Производствено производителна кооперация „Надежда-Ряхово“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с. Ряхово, общ. Сливо поле, обл. Русе, ул. “Искър“ № 1 да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, със седалище в гр. София, бул."Княз Александър Дондуков" № 3 да заплати на  юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции в размер на 160 (сто и шестдесет) лева.

 РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                     

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                       

 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                              2.