гр. Велико
Търново, 04.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети състав, в съдебно заседание на
единадесети август две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря С.М., изслуша докладваното
от съдия Данаилова адм. д. № 542 по
описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/
във връзка чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кадекс /АПК/.
Образувано е
по жалба от Р.А.С. *** против Решение № 1012-04-71#2/16.08.2019г.
на изпълняващ правомощията на Директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което
е отхвърлена жалбата й против Разпореждане № **********/22.05.2019г. на
Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Велико Търново.
Жалбоподателката
оспорва акта като постановен в нарушение на материалния закон и допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Позовава се на задължителната
формална и материална сила на трудови книжки, УП2, УП3 и други официални
документи. Не бил зачетен трудовият стаж за длъжността работник по
дообработване на тъкани, вписан в трудова книжка, а именно 4г., 5м. и 5 дни с
осигурител „Текстил“ ЕООД. При изчисляване на пенсията бил взет само дохода и
стажа по допълнителен трудов договор за извънреден труд за периода от
28.0.1992г. до 27.03.1997г. за длъжността чистач, която била различна от
основната й длъжност работник по дообработване на тъканите. Не бил включен и
осигурителен стаж в размер на осем месеца за периода от 01.02.1999г. до
31.08.1999г. с осигурител СОУ „Иван Момчилов“, който бил положен като
извънреден труд за по-ранен период, за който платежният документ бил изгубен
или скрит. Не бил зачетен и 12 дни осигурителен стаж за периода от 01.03.1999г.
– 12.03.999г. с осигурител ОУ село Майско за длъжността учител по БЕЛ –
извънреден труд, платежният документ за който доход бил също унищожен или
скрит, изчезнал от Община Е.. За горепосочения стаж при тримата осигурители
следвало да се приложат законовите разпоредби на отменения Закон за пенсиите.
Не бил зачетен осигурителен стаж в размер на 3г. и 23 дни с осигурител „Брилянт
Търновград“ АД от 2004г. до 2007г., като за периода от 08.07.2004г. до
06.07.2007г. стажът трябвало да бъде зачетен на основание чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО, за периода от 07.07.2007г. до 31.07.2007г. на основание чл. 9, ал. 3, т. 1
от КСО. Не можело да се говори за три години самоотлъчка, тъй като
дисциплинарното уволнение е наложено на 08.07.2004г. и е възстановена на работа
на 06.07.2007г. Не бил зачетен и 6м. осигурителен стаж за периода от
02.01.2008г. до 02.07.2008г. като стажант юрист към ВТОС; 4м. и 13 дни за
периода 18.11.207г. – 31.03.2018г.; 2месеца и 5 дни през 2015г., положен
извънреден труд на длъжност зам.председател на ОИК Община Е. и 3 дни в ЕТ
Божур. Не бил зачетен в нарушение на чл. 75, ал. 2, т. 3 от КСО и осигурителен
стаж в размер на 11г., 2м. и 3дни, който също трябвало да бъде добавен към
общия осигурителен стаж. Според жалбоподателката действителният размер на
пенсията й е 400лв., а не 176.46лв.
В съдебно
заседание поддържа жалбата, оспорва заключението на съдебно-икономическата
експертиза. От представените документи се установявало, че има приблизително 28
години трудов стаж, а не 19г., 2м. и 22 дни. ***изчислявало стажа в работни
дни, а не в календарни дни. Умишлено изменило и задача седем, като не е зачело
стажа от двете трудови книжки, от УП и от РОЛ. При изчисляване размера на
пенсията НОИ и ***нарушили чл. 75, ал. 1, като не били умножили дохода с
коефициент 1,2. Моли да се отмени обжалваното решение и да се дадат
задължителни указания по прилагането на закона. Подробни съображения развива в
писмена защита вх. № 3166/03.09.2020г. Моли до бъде осъден ответника да заплати
направените по делото разноски в размер на 220лв. Доколкото няма пречки и сама
се е представлявала моли да й бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер
на 500лв.
Ответникът –
Директорът на ТП на НОИ – гр. Велико Търново, чрез процесуалния си представител
юк М., в открито заседание оспорва подадената жалба като неоснователна и моли
съда да постанови решение, с което да потвърди обжалвания акт, като вземе
предвид изложените в решението мотиви, събраните с административната преписка
доказателства и заключението на вещото лице. Счита, че размерът на пенсията е
правилно определен и изчислен, като в административната преписка се съдържат
всички разпореждания, с които през годините пенсията е била индексирана. Допълнителни
съображения развива в писмена защита вх. № 2981/17.08.2020г. Претендира
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира за
установено следното:
Със заявление вх. №
2112-04-41/23.01.2019 г. Р.С. желае да й бъде отпусната пенсия за инвалидност
поради общо заболяване при условията на чл. 74, ал. 1 от Кодекса за социално
осигуряване (КСО).
Представени са
документи по опис: копие на експертно решение № 2053/03.12.2018 г. на
Специализиран състав на НЕЛК по вътрешни и белодробни болести - гр. София,
документ за банкова сметка, ***: трудови книжки № 55 и № 5/53, удостоверение на
осигурителен стаж обр. УП-3 № 849-Г1 02.08.2007 г. и удостоверение обр. УП-3 №
294-П/29.08.2011 г., издадени от „Брилянт - Търновград" АД гр. Велико
Търново, оригинал на удостоверение обр. УП-3 № АО-02.08- 75/08.11.2017 г.,
издадено от Община Е., удостоверение обр. УП-3 № 356/21.11.2017 г., издадено от
Обединено училище (ОУ) „Отец Паисий", с. Майско, удостоверение обр. УП-3 JV" 147/22.10.2007
г., издадено от дирекция Бюро по труда, заверено копие на заповед № 1516,
издадено от „Брилянт-Тьрновград" АД, гр. Велико Търново, удостоверение за
осигурителен доход обр. УП 2 № АО-02-08-75/08,11.2017 г., издадено от Община Е.
и удостоверение обр. УП-2 № 38/18.01.2019 г., издадено от ОУ „Отец
Паисий", с. Майско, удостоверение обр. УП-2 № 850-П/02.08.2007 г. и
удостоверение обр. УП-2 № 295-П/29.08.2011 г., издадени от
„Брилянт-Тьрновград" АД - гр. Велико Търново.
С. е декларирала,
че избира за целите на изчисляване на размера на пенсията осигурителният доход
за три последователни години от последните 15 години до 1 януари 1997 г. да се
вземе предвид този за времето от 01.01.1993 г. до 31.12.1995 г. Желае да бъде
изискано издаването на удостоверение за осигурителен доход обр. УП-15.
Към пенсионната
преписка са приложени получените по служебен път в ТП на НОИ - Велико Търново
експертно решение 3704 от 17.11.2017 г. на ТЕЛК „Общи заболявания" към
МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов" Велико Търново с определен процент трайно
намалена работоспособност - 44.0 %, което е обжалвано от г-жа С. на 19.12.2017
г. и експертно решение № 0638 от 04.04.2018 г. на Специализиран състав на НЕЛК
по вътрешни и белодробни болести гр. София, с което се потвърждава експертно
решение на ТЕЛК „Общи заболявания към МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов" Велико
Търново по всички поводи. Р.С. обжалва горецитирано експертно решение.
На 03.01.2019 г. в
ТП на НОИ - Велико Търново е получено експертно решение № 2053 от 03.12.2018 г.
от Специализиран състав на НЕЛК по вътрешни и белодробни болести гр. София, с
което се определя 62.0 % трайно намалена работоспособност/вид и степен на
увреждане с дата на инвалидизиране - 17.11.2017 г., и срок на определения %
трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане -01.11.2020 г.
От страна на НОИ е
изпратено писмо изх. № 2112-04-41#10/27.02.2019г. до Специализиран състав на
НЕЛК по вътрешни и белодробни болести гр. София с копие до Р.С., и молба да бъде изпратено заверено копие на обратна
разписка, с която лицето е получило експертно решение № 2053/03.12.2018 г.
На 04.04.2019 г. в
ТП па НОИ - Велико Търново е постъпил отговор вх. № 21 41 #19 от HEЛK, гр. София, с приложено копие на известие за доставяне, от което е видно,
че експертното решение е получено на 04.01.2019 г. Съгласно чл. 94, ал, 3 от КСО пенсията за инвалидност и/или добавка за чужда помощ се отпуска от датата
на подаване от лицето на заявление-декларация до ТЕЛК, но не по-рано от датата
на инвалидизиране, съответно датата на определяне на потребността от чужда
помощ, ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в ТП на НОИ -
Велико Търново в едномесечен срок от изтичане на срока за обжалване на ЕР на
ТЕЛК или НЕЛК по отношение на правоимащото лице, предвид което същият е спазен.
Изпратено е писмо
изх. № 2112-04-48#2/14.02.2019 г. до ОУ „Отец Паисий" с. Майско, с копие
до лицето, за уточняване на осигурителния доход за времето от 08.09.1997 г. до
30.06.1999 г. Видно от регистъра на осигурените лица, за м. 10.1997 г., м.
11.1997 г., м. 12.1997 г. м. 11.1998 г. има данни за дни без осигурителни
вноски. В получения отговор вх. № 2112-04-41#5/05.03.2019 г. осигурителят
уточнява, че лицето не е ползвало неплатен отпуск, а е получавало обезщетение
за временна неработоспособност, като същото е включено в дохода, вписан в удостоверение обр. УП-2 изх. № 38/18.01.2019 г.
С писмо изх. №
2112-04-48#1/14.02.2019 г. от „Брилянт-Търновград" АД гр. Велико Търново,
с копие до лицето, е изискана информация за осигурителния стаж и доход на
лицето за времето от 01.08.2001 г. до 30.07.2007 г. Видно от писмо вх. №
2112-04- 41# 13/05.03.2019 г. и писмо вх. № 2112-04-41#26/17.05.2019 г., за
периода - 08.07.2004 г. - 30.07.2007 г. г-жа С. няма нито трудов, нито
осигурителен стаж, тъй като не е била на работа и не е представила оправдателен
документ за отсъствието си.
На 14.02.2019 г. е
изпратено писмо изх. № 2112-04-48#4 до лицето за представяне на удостоверение
обр. УП-2 или удостоверение обр. УП-15 за брутното трудово възнаграждение или
доход, върху който са внесени осигурителни вноски, за три последователни години
по избор от последните 15 години осигурителен стаж преди 01.01.1997 г. и всички
оригинални документи преди 01.01.1997 г.
На 26.03.2019 г. Р.С.
е представила издадените от отдел „Обединен осигурителен архив" - Ловеч
удостоверение обр. УП-13 № 5507-10-344/07.03.2019 г. за периода от м. 10.1992
г. до м. 03.1997 1. и удостоверение обр. УП-15 изх. № 5509-10-512/07.03.2019 г.
за времето от м. 01.1993 г. до м. 12.1996 г.
С писмо изх. №
2112-04-41#23/14.05.2019 г. до отдел „Обединен осигурителен архив" Тетевен
при ТП на НОИ Ловеч, с копие до г-жа С., е изискано изготвянето на
удостоверение обр. УП-15 за периода от 01.10.1992 г. до 31.12.1992 r. с цел допълване
на тригодишния базисен период. В ТП на НОИ Велико Търново е получено
удостоверение обр. УП-15 изх. № 5509-10-853/17.05.2019 г.
Изпратено е писмо
изх. № 21102-04-68/11.02.2019 г. до началник на отдел КПК в ТП на ПОИ - Велико
Търново, с копие до лицето, за потвърждаване на внесени дължими осигурителни
вноски за времето от 12.07.2012 г. до 31.01.2019 г.
На 25.02.2019 г. е
получена служебна бележка изх. № 21102-04-68#1/22.02.2019 г. за потвърждаване
на осигурителния стаж и доход па лицето за периода от 12.07.2012 до датата на
отпускане на пенсията 17.11.2017 г.
С разпореждане № **********/08.04.2019
г. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание
чл. 74, ал. 1 от КСО от датата на инвалидизиране 17.11.2017 г. в минимален
размер.
От същата дата е
изменена получаваната пенсия в действителен размер с разпореждане № **********/22.05.2019
г. в размер на 116,63 лв., приравнен на минимален размер съгласно чл. 75, ал. 4
от КСО 170.00 лв.
От 01.07.2018 г.
пенсията е преизчислена съгласно § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО в размер на 121.11
лв. приравнен на минимален размер съгласно чл. 75, ал. 4 от КСО – 176.46 лв.
С жалба вх. №
1012-04-71/18.07.2019 г. С. е оспорила пред директора на ТП на НОИ разпореждане
№ **********/22.05.2019 г. Представила е копие на трудов договор № 00753 от
22.10.1992 г. от осигурител фирма „Текстил", гр. Е., копие на диплома за
висше образование степен магистър по специалност българска филология, копие на
студентска книжка - 3 броя, копие на диплома на висше образование степен
бакалавър по специалност стопанско управление, копие на диплома на висше
образование степен магистър по специалност право, копие на удостоверение за
правоспособност № 635 от 02.10.2008 г., копие на стажантска книжка № 20 от 2008
г. - 2 броя, копие на заповед № ЛС-И 559/19.12.2007
г., копие акт за встъпване в длъжност, копие на интернет справки в регистър
БУЛСТАТ и копие на разпореждане №**********/22.05.2019 г.
С Решение №
1012-04-71#2/16.08.2019г. на изпълняващ правомощията на Директора на ТП на НОИ
– Велико Търново, е отхвърлена жалбата на С. против Разпореждане № **********/22.05.2019г.
на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Велико Търново. Изложени са доводи, че
размерът на пенсията на жалбоподателката е определен правилно.
Решението на административния орган е съобщено на жалбоподателката на 03.09.2019
г., а жалбата е подадена на 17.09.2019 год., т.е. в срока по чл. 118, ал.
1 от КСО.
По делото е назначена и изслушана
съдебно-икономическа експертиза, по която ***дава заключение, че действителният
размер на пенсията за инвалидност поради общо заболяване е по-малък от
определения с разпореждане № ********** от 22.05.2019г. Имайки предвид горното
експертизата е счела, че няма разлика между изчислената от експертизата пенсия
и получаваната такава от Р.С..
В отговор на поставените от жалбоподателката въпроси в
писмената молба вх. № 2862/10.08.2020г., ***уточнява в съдебно заседание, че
въпроси 4 и 7 касаят изчисляването на коефициента и размера на осигурителния
стаж. Работил е с периодите, който жалбоподателката си е определила за
изчисляване на коефициента. Осигурителния стаж е изчислявал на база официалните
документи. Изчисленията и формулата са посочени на л. 6 от заключението.
Технологията на изчисляване е да се даде коефициент за всеки период и после се
посочва общ. Включил е всички доходи, които жалбоподателката е посочила и за
които има официални удостоверяващи документи. Включил и доходите, посочени от
ДСИ при РС Е.. За СОУ „Иван Момчилов“ е взел по регистъра на осигурените лица
така, както е искала жалбоподателката. Всичко, което е посочено в поставената
задача е взел предвид. Изчисленията е направил по формулата на база
представената справка от регистъра за осигурените лица. За третия месец на 2018
година не е констатирал внесени осигурителни вноски. От „Текстил“ ЕООД има
издадена трудова книжка с описан трудов стаж съответно има и УП, които е взел
предвид при отговора на поставените въпроси. Взел е данните от трудовата книжка
и издадените УП-та. Тези три УП-та са точно от архива в Тетевен. Включил е при изчисляване
на общия стаж и стажа 4 г. 5м. и 5 дена от Текстил ЕООД; 8 месеца от СОУ Иван
Момчилов, посочени в регистъра на осигурените лица са зачетени от основното
училище в с. Майско училище „Отец Паисий“. Зачетен е и осигурителния стаж от ЕТ
„Божур“. Стажът от „Брилянт Търновград“ АД не е включен, тъй като в издадените
УП-та от там този период не е посочен. Стажът от ВТОС не е включен. Четири
месеца и 13 дена като самоосигуряващо се лице след пенсиониране не са включени
поради факта, че към датата на пенсиониране същите не влияят върху изчислението
на индивидуалния коефициент и трудовия стаж. Стажът като председател на ОИК
Община Е. е включен. Поддържа, че ако едно лице е осигурено на две основания в
рамките на един месец, му се зачита като осигурителен стаж не повече от
календарния период, през който е било осигурено.
Като писмени доказателства по делото са
приети документите, съдържащи се в административната преписка вх. № 4102/25.09.2019
г. по делото от ТД на НАП Велико Търново
и представените от жалбоподателката и ответника писмени документи.
По реда на чл. 193 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК в
съдебно заседание от 15.10.2019г. е открито производство по оспорване на два
броя писма изпратени от „Брилянт Търновград“ АД до РУСО Велико Търново,
намиращи се на л. 99 и 100 от делото, по отношение на истинността на отразеното
в тях, че трудовото
правоотношение с С. не е прекратявано считано от 08.07.2004 година от
работодателя; че се касае за самоотлъчка за период от три години и 24 дни; че
работното място не е съществувало след 01.10.2004 година. На ответник-жалбата е указано, че
доколкото тези писмени документи са представени от него и същият се ползва от
тях, като не носи подписа на страната, която го оспорва, върху него лежи
доказателствената тежест за обосноваване на истинността им на основание чл.
193, ал. 3, изречение последно от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.
Предвид изявлението на жалбоподателката, че се отказва от направеното
искане за оспорване на част от съдържанието на два броя писма от „Брилянт
Търновград" АД, намиращи се на лист 99 и лист 100 от пенсионната преписка
приета, като доказателство по делото и молба откритото производство по чл. 193
от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК по оспорването на част от съдържанието на тези
две писма от „Брилянт Търновград" АД да бъде прекратено поради отказ от
направеното искане за оспорване на част от съдържанието на тези две писма,
производството е заличено с протокола от 05.11.2019г.
На основание чл. 193 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК в
съдебно заседание от 17.12.2019г. е открито производство по оспорване
истинността (верността на съдържанието) на писмо изх. № 1012-04-71#15/02.12.2019 г. на ТП на НОИ Велико
Търново; описи на осигурителен стаж и осигурителен доход на Р.С.,***. На
жалбоподателката е указано, на основание чл. 193, ал. 4 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК, че доколкото се касае за официални документи, върху нея, като оспорваща
страна, лежи доказателствената тежест за обосноваване неистинността на същите.
При така установените факти и на база
събраните по делото доказателства съдът намира следно от правна страна:
Жалбата е редовна и процесуално допустима
- подадена е в срока по чл. 118, ал.1 от КСО от страна в
административното производство, притежаваща правен интерес, срещу индивидуален
административен акт, подлежащ на съдебно оспорване.
Разгледана по същество – жалбата е
неоснователна.
Оспореното решение на директора на ТП на
НОИ гр. Велико Търново е валиден индивидуален административен акт, издаден от
административен орган в кръга на неговата компетентност, съгласно разпоредбата
на чл. 117, ал.3 от КСО и в предписаната от закона писмена форма, като съдържа
изискуемите реквизити по чл. 59, ал.2 от АПК, включително фактическите и
правните основания за издаването му.
Съдът не установи да са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при
издаването на оспорения акт. Административният орган е изложил в пълнота
фактите за конкретния случай, които изцяло се подкрепят от представената
административна преписка и не се оборват от събраните в съдебното производство
доказателства.
Решението е съобразено с
приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Направените от
решаващия орган правни изводи са подробно мотивирани и съдът ги кредитира, като
съответстващи с доказателствения материал и на законовите разпоредби.
В чл. 71 от КСО е
регламентирано, че лицата имат право на пенсия за инвалидност, когато са
загубили напълно или частично работоспособността си завинаги или за
продължително време. Според чл. 73, ал. 1 от КСО това право се поражда от
датата на инвалидизирането, което се установява и удостоверява с експертно
решение, издадено от компетентен орган, извършващ експертизата на
работоспособността.
Съгласно чл. 75,
ал. 1 от КСО размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се
определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи с процент 1,2
за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента
за месеците осигурителен стаж. Според ал. 4 когато към датата на
инвалидизирането осигуреното лице е на възраст, по-ниска от възрастта по чл.
68, aл. 1, разликата
между възрастта му, но не по-рано от навършване на 16 години, и възрастта по
чл. 68, ал. 1 се признава за осигурителен стаж.
При определяне на
пенсията признатото време и съответната пропорционална част от процента за
месеците осигурителен стаж се умножават с коефициент за лица с трайно намалена
работоспособност/вид и степен на увреждане от 50 до 70,99 на сто, какъвто е
настоящият случай - 0,5.
Според чл. 76 от КСО доходът, от който се изчислява
размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване, се определя, като
средномесечният осигурителен доход за страната по чл. 70, ал. 3 се умножи по
индивидуалния коефициент на лицето. Разпоредбата на член 70, ал. 3 от КСО
регламентира, че доходът, от който се изчислява пенсията, се определя, като
средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди
месеца на отпускане на пенсията се умножи по индивидуалния коефициент на
лицето.
На основание чл. 70, ал. 4 от КСО за
пенсиите, отпуснати с начална дата преди 1 януари 2019 г., индивидуалният
коефициент се изчислява от осигурителния доход на лицето за период от три
последователни години от последните 15 години осигурителен стаж преди 1 януари
1997 г. по избор на лицето и от осигурителния му доход за периода след тази
дата до датата на отпускане на пенсията.
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал.
5 от КСО за изчисляване на индивидуалния коефициент по ал. 4 се определят: съотношението
между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода до 31 декември
1996 г. включително и средномесечната работна заплата за страната за същия
период, обявена от Националния статистически институт и съотношението между
средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 31 декември 1996 г.
и средномесечната работна заплата за страната за същия период, обявена от
Националния статистически институт.
Всяко от съотношенията се умножава
съответно по броя на месеците, за които то е установено, и сборът на получените
произведения се разделя на общия брой на месеците, включени в двата периода.
Тоест индивидуалният коефициент би бил различен в зависимост от това какви са
съотношенията по чл. 70, ал. 5 от КСО. Същият се определя въз основа на
осигурителен доход и не се влияе от придобития осигурителен стаж.
Според чл. 40, ал. 1 от НПОС осигурителният стаж се установява с данните
по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с
документ по утвърден образец. Видно от ал. 3 на цитираната разпоредба,
документите по ал. 1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други
разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд.
Р.С. твърди, че при изчисляване на пенсията не е взет под внимание
осигурителният стаж за времето
от 22.10.1992 г. до 27.03.1997 г., положен в „Текстил" ЕООД - гр. Е..
Жалбоподателката заявява, че е работила по допълнително трудово правоотношение
в посочения осигурител и представя заверено копие на страници от трудова
книжка, в която е отразена заверка от 22.10.1992 до 27.03.1997 г. - 04 г. 05 м. и 05 дни, както и
такива, в които се вписва ползваният неплатен отпуск, който не се зачита за
трудов стаж по КТ. В последните няма отразени записи.
Видно от приемо-предавателен протокол № 203-04/16.03.2007 г. на
приемателна комисия, назначена със заповед на директора на ТП на НОИ - Велико
Търново, тогава - РУСО - Велико Търново, са приети разплащателните ведомости на
„Е.текс" - гр. Е., правоприемник на „Текстил" ЕООД - гр. Е., за
времето от 01.01.1970 г. до 31.10.2004 г. Отразена е липса на документи от
01.01.1988 г. до 31.03.1990 г., тоест преди процесния период. Разплащателните
документи са първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния
стаж на лицето, а трудовите, служебните и осигурителните книжки са вторичен
документ, който отразява вече направените в първичния вписвания. Във
ведомостите са отразени значителен брой дни в неплатен отпуск, който не се
зачита за осигурителен стаж и поради тази причина е зачетен стаж в по-нисък
размер въз основа на данните в удостоверение за осигурителен стаж обр. УП-13 №
5507-10-344/07.03.2019 г. Същото е представено от лицето заедно с придружително
писмо вх. № 2112-04- 41#17/26.03.2019 г., и съставлява удостоверителен
документ, в който с обвързваща сила са установени факти и обстоятелства относно
осигурителния му стаж. Удостоверението подлежи на обжалване по реда на чл. 117
от КСО. Същото не е обжалвано, влязло е в законна сила и в този смисъл е
стабилен административен акт. Спрямо документа не е открито и производство по
оспорване на неговото съдържание, поради което съдът е длъжен да зачете
фактите, които са обективирани в него.
В жалбата С. излага
съображения, че времето от 08.09.1997 г. до 31.12.1997 г. не й е признато
за осигурителен стаж, възлизащ на 03 м. и 23 дни, както и такъв от 08 м. и 00
дни от 01.02,1999 г. до 31.08.1999 г. В действителност за периода - 08.09.1997
г. - 31.08.1999 г. е взет предвид такъв в размер на 01 г. 11 м. и 23 дни, тоест
зачетен й е осигурителен стаж в цялост, въз основа на данните в удостоверение
обр. УП-2 изх. № 38/18.01.2019 г., издадено от ОУ „Отец Паисий" - с.
Майско.
През посочения период жалбоподателката е осъществявала трудова дейност
единствено в ОУ „Отец Паисий" - с. Майско. В хода на съдебното производство
бе установено, че данни за осигуряване са подавани от Община Е. и от СОУ „Иван
Н. Момчилов" - гр. Е., като първоначално информацията за всички училища в
общината е подавана от община Е., а впоследствие - от най-голямото училище в
общината - СОУ „Иван Н. Момчилов" - гр. Е.. Последното удостоверява, че Р.С.
никога не е била техен служител. В този смисъл недоказани останаха твърденията
на С., че е работила в СОУ „Иван Н. Момчилов" - гр. Е. и през друг период.
Във връзка с твърденията на жалбоподателката, че е
била на стаж във въпросното училище при пълен седмичен норматив от 20 часа
седмично и е преподавала на над 100 ученика, съдът намира, че е недопустимо
установяване на придобит осигурителен стаж чрез разпит на свидетели в съдебноадминистративното
производство по оспорване на Решение № 1012-04-71#2 от 16.08.2019 г. на
Директора на ТП на НОИ Велико Търново. При положение, че жалбоподателката не се
е снабдила с допустими доказателства относно придобития осигурителен стаж, тя е
следвало да се възползва от възможността за установяването на стажа й по
исковия ред, предвиден от Указ № 527 от
23.12.1961 г. за установяване на трудов стаж по съдебен ред, в сила
до 01.04.2011 г. След тази дата се прилага Законът
за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (обн., ДВ, бр. 26
от 29.03.2011 г.), който е пред общия, а не административния съд. В този смисъл
Решение №15396/22.11.2011г. на ВАС по административно дело №4379/2011г.-VІ-то
отделение.
Искането да бъде изслушан като свидетел, при режим на
призоваване, ученикът Г.А.Б., съдът намира за неоснователно, като по неговата
допустимост се е произнесъл в съдебно
заседание. Възможно е жалбоподателката да е преподавала на Г.А.Б., в качеството
си на стажант във въпросното училище, каквито са и дословно нейните твърдения.
Няма как ученик в качеството на свидетел да даде информация за правоотношение
между жалбоподателката и училището, дали се касае за трудов договор/заместване
и дали е получавано трудово възнаграждение за това. Изготвената атестация за
стажа от учителите посочени от жалбоподателката и протокола с оценки по
шестобалната система подписан от тях /каквото твърдение съществува в молбата,
но доказателства не са представени/ потвърждават тезата, че преподаването по
БЕЛ във въпросното училище е станало в качеството й на стажант по повод
завършване на висшето й образование-българска филология, диплома с протокол на
държавна изпитна комисия №00018/27.06.1997г. от ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий”
Велико Търново.
В
жалбата се излагат твърдения и, че за времето от 08.07.2004 г. до 31.07.2007 г. неправилно не й е
зачетен осигурителен стаж от „Брилянт-Търновград" АД - гр. Велико Търново.
Съгласно писмо вх. № 2112-04-41#13/05.03.2019 г. и писмо вх. №
2112-04-4Ш6/17.05.2019 г., за това време лицето няма отработени дни и
възнаграждение, и е в самоотлъчки, тъй като не е представило оправдателен
документ за отсъствието си. С понятието „самоотлъчка" се обозначава
неразрешено и без уважителни причини неявяване на работника или служителя на
работа през определен период от работното му време. Според чл. 242 от Кодекса
на труда (КТ) положеният труд по трудово правоотношение е възмезден. Трудовото
възнаграждение представлява насрещната престация от работодателя срещу
предоставяне на работна сила. Работодателят е длъжен в установените срокове
съгласно чл. 128 от КТ да начислява във ведомости за заплати трудовите
възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд, както и
да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
В хипотезата, при която работник или служител не е осъществявал трудова
дейност и/или не е бил в платен отпуск, не е предвидено изплащане на трудово
възнаграждение. Полагането на труд е основополагащо за държавното обществено
осигуряване (ДОО) и като основен принцип е изведено в чл. 10, ал. 1 от КСО -
осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова
дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими
осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В този смисъл няма
основание за зачитането на осигурителен стаж за времето от 08.07.2004 г. до
30.07.2007 г. В хода на съдебното производство са представени още доказателства
в подкрепа на изложеното - поредица от покани до лицето да се яви на работното
си място и да престира труд, които са му надлежно връчени.
Следва да се има предвид, че откритото
производство по оспорване на два броя писма изпратени от „Брилянт Търновград“
АД до РУСО Велико Търново, намиращи се на л. 99 и 100 от делото, по отношение
на истинността на отразеното в тях, че трудовото правоотношение със С. не е
прекратявано считано от 08.07.2004 година от работодателя; че се касае за
самоотлъчка за период от три години и 24 дни и че работното място не е
съществувало след 01.10.2004г., бе заличено по изрично искане на
жалбоподателката.
За осигурителен стаж на основание чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО от НОИ с
оспореното разпореждане е зачетено времето от 31.07.2007 г. - датата на
връчване на заповед № 1666/27.07.2007 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение, до 23.06.2011 г. - датата на влизане в сила на решение №
247/23.06.2011 г. на ВКС, с което уволнението от 31.07.2007 г. е признато за
незаконно.
Неоснователно съдът намира и искането за
признаване на трудов стаж през периода от 02.01.2008
г. до 02.07.2008 г., през който Р.С.
е била стажант-юрист към Окръжен съд - Велико Търново. Същият не се зачита за
осигурителен стаж, тъй като на основание чл. 297, ал. 2 от Закона за съдебната
власт по време на стажа стажант-юристът не получава възнаграждение и времето не
се зачита за осигурителен стаж.
По аргумент от чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО, съгласно който осигурените
придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са
загубили работоспособността си и имат
осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането - над 30
годишна възраст - 5 години, на Р.С. е зачетен осигурителен стаж и доход до
датата на инвалидизиране - 17.11.2017 г. Тоест осигурителният стаж и доход на Р.С.
за времето от 17.11.2017 г. до 31.03.2018 г. не оказват влияние
върху определения размер на пенсията й. Видно от приетия като доказателство
опис, дори при преизчисляването й и вземането им предвид, размерът на личната
пенсия за инвалидност поради общо заболяване на лицето отново не би надвишил
минималния такъв по чл. 75, ал. 4 от КСО.
Неоснователни са и възраженията в жалбата, касаещи осигурителният й
стаж. Според чл. 40, ал. 2 от НПОС осигурителният доход, върху който са внесени
или дължими осигурителни вноски, се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО или с осигурителна книжка, както и с документ по утвърден образец.
Осигурителният доход за времето, през което е получавано обезщетение от
държавното обществено осигуряване, изплащано от териториалното поделение на
НОИ, се установява с данни от информационната система на НОИ. Видно от ал. 3 на
цитираната разпоредба, документите по ал. 2 се издават въз основа на
изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за
възлагане на труд.
Удостоверението обр. УП-2 е официален удостоверителен документ,
представляващ формуляр в типизирана форма, утвърден със заповед на Управителя
на НОИ, в който работодателят е длъжен да посочи за определен период от време
брутното трудово възнаграждение или дохода, върху който са внесени и/или
дължими осигурителните вноски за осигуреното лице. Посоченият осигурителен
доход следва да съответства напълно на изплащателните ведомости и другите
разходооправдателни документи, съставени от осигурителя. Когато такива
документи липсват, законодателят допуска възможността удостоверения за
осигурителен доход да се издават и въз основа на други автентични документи,
ако те съдържат достатъчно данни за него, като това са документи, изходящи или
водени от осигурителя по същото време, за което се отнася удостоверяваният
доход (чл. 40, ал. 5 от НПОС).
За спорните периоди е зачетен осигурителен доход въз основа на данните в
следните документи: За времето от
25.11.1992 г. до 31.12.1996
г. - удостоверение обр. УП-15 изх. № 5509-10-853/17.05.2019 г., удостоверение
УП-15 № 5509-10-512/07.03.2019 г., издадени от отдел „Обединен осигурителен
архив" - Тетевен при ТП на НОИ – Ловеч. За времето от 08.09.1997 г. до 31.08.1999 г. - удостоверение обр.
УП-2 № 38/18.01.2019 г. от ОУ „Отец Паисий" с. Майско, където се
съхраняват разплащателните ведомости. За времето от 08.07.2004 г. до 30.07.2007
г., когато Р.С. неоснователно е отсъствала от работа в
„Брилянт-Търновград" АД - гр. Велико Търново, не е зачитан осигурителен
доход по изложените по-горе съображения. За времето от 31.07.2007 г. до 23.06.2011 г. - удостоверение обр.
УП-2 № 295- П/29.08.2011 г. от „Брилянт-Търновград" АД - гр. Велико
Търново. Данните в посочения документ съвпадат с подадената информация в
Регистъра на осигурените лица. За
времето от 12.07.2012 г. до
16.11.2017 г. - служебна бележка № 21102-04- 68#1/22.02.2019 г., изготвена
от контролните органи на НОИ. За времето
от 05.09.2015 г. до 10.11.2015 г. - въз основа на удостоверение обр.
УП-2 № А0.02.08-75/08.11.2017 г. от Община Е.. За времето от 02.01.2008 г. до
02.07.2008 г., през който С. е била стажант-юрист към Окръжен съд - Велико
Търново, не се зачита осигурителен доход предвид разпоредба на чл. 297, ал. 2
от Закона за съдебната власт.
Неоснователно е и твърдението на Р.С. за неправилно изчисляване размера
на пенсията. При изчисляването е спазен нормативният текст на §2 от Преходните
и заключителни разпоредби на Постановление № 142 на Министерския съвет от 2 юли
1999 г. (обн. ДВ, бр. 63/13.07.1999 г.), съгласно който сумите в документите за
пенсия за установяване на трудовото възнаграждение за периоди преди 1 юли 1999
г. се вписват в неденоминирани лева. За периодите след 1 юли 1999 г. сумите
следва да се вписват в деноминирани стойности.
При определяне на действителния размер на личната пенсия за инвалидност
поради общо заболяване на Р.С. е взет предвид зачетеният осигурителен стаж до
датата на инвалидизиране (17.11.2017 г.) - 19 г. 02 м. и 22 дни и признатият
осигурителен стаж по чл. 75, ал. 2 от КСО - 21 г. и 04 м., умножен със
съответния коефициент по чл. 75, ал. 2, т. 3 от КСО в зависимост от процента
намалена работоспособност.
Следва да се отбележи и, че независимо че вещото лице, в съответствие с
исканията на лицето, е ползвало осигурителен доход, в по-висок размер от
надлежно удостоверения и взет предвид в пенсионното производство, отново е
определен размер на пенсията, който е значително по-нисък от минимално
установения за страната и който е отпуснат на С.. Същият е определен съгласно
чл. 75, ал. 4, т. 3 от КСО - 85 на сто от минималния размер по чл. 70, ал. 12
от КСО във връзка с чл. 10, т. 3 от Закона за бюджета на държавното обществено
осигуряване за 2017 г. (отм.) - 0,85 х 200,00 = 170,00 лв. От 01.07.2018 г.
пенсията е преизчислена, като отново е определен регламентираният минимален
размер като по-благоприятен - 0,85 х 207,60 лв. = 176, 46 лв. (чл. 10, т. 2 от
Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2018 г. (отм.).
Искането на жалбоподателката за отвод на ***е
неоснователно. Назначеното вещо лице Д. се явява четвърто поред вещо лице, като
преди него по различни причини работа по експертизата са отказали вещите лица М.
С.П., П.А.А. и Е.С.И.. С горепосочените три предходни вещи лица е изчерпан
Списъкът на вещите лица за 2019г. за настоящия съдебен район със специалност
„икономист-осигурител“. В Списъка за 2020г. на вещите лица не съществуват други
вещи лица, извън горепосочените, които да притежават специалност
„икономист-осигурител“. В този смисъл, съдът намира, че специалността
„икономист“ е достатъчна квалификация за вещото лице, за да може да отговори на
поставените въпроси. Още повече, че ***Д. е бил назначаван и е давал заключения
по пенсионноосигурителни дела. Доколкото от страна на жалбоподателката Р.С. не
се сочат други обстоятелства, които да осъществяват хипотези за отстраняване на
***по смисъла на чл. 198 от ГПК, то не следва същото да бъде отвеждано.
На следващо място, съдът намира, че не заключението на
вещото лице, а останалите налични по делото факти и обстоятелства мотивират
извод за неоснователност на жалбата. Заключението дава хипотетични изчисления,
които при липса на годни доказателства в тяхна подкрепа, не следва да бъдат
кредитирани. Неизпълнението или неточното отговаряне на въпроси, формулирани от
жалбоподателката, също не води до незаконосъобразност на оспорения акт, тъй
като няма достатъчно доказателства, обосноваващи хипотезите, за които се иска
да бъдат направени съответните изчисления и в този смисъл евентуалните пропуски
не водят до порок.
На последно място, на основание чл. 193 от ГПК вр. с
чл. 144 от АПК в съдебно заседание от 17.12.2019г. бе открито производство по
оспорване истинността (верността на съдържанието) на писмо изх. № 1012-04-71#15/02.12.2019 г. на ТП на НОИ Велико
Търново; описи на осигурителен стаж и осигурителен доход на Р.С.,***. На
жалбоподателката бе указано, на основание чл. 193, ал. 4 от ГПК вр. с чл. 144
от АПК, че доколкото се касае за официални документи, върху нея, като оспорваща
страна, лежи доказателствената тежест за обосноваване неистинността на същите,
но оспорването не бе успешно проведено.
Предвид гореизложеното, обжалваното
решение на Директора на ТП на НОИ гр. Велико Търново, с което е отхвърлена
жалбата против Разпореждане на ръководител "ПО" при ТП НОИ Велико
Търново, е законосъобразно, а жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
При този изход
на делото и предвид своевременно направеното искане, на ответника за присъждане на направените по делото разноски, жалбоподателят следва да
заплати на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, разноски в размер на 100лв. Съгласно тълкувателно решение № 3 от
13.05.2010 г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г. на административния орган
се дължи юрисконсултско възнаграждение, когато е защитаван от юрисконсулт.
Възнаграждението следва да се определи съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК
/нова ред. ДВ бр. 8/24.01.2017 г./ във връзка с чл. 37, ал. 1 ЗПП
и чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ в минималния размер на
100 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.2
и чл. 143, ал.1 от
Административнопроцесуалния кодекс, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.А.С. *** против Решение № 1012-04-71#2/16.08.2019г.
на изпълняващ правомощията на Директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което
е отхвърлена жалбата й против Разпореждане № **********/22.05.2019г. на
Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Велико Търново.
ОСЪЖДА Р.А.С.,
ЕГН: **********,*** да заплати на ТП на
НОИ – В. Търново направените разноски за ***в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.