Определение по дело №2714/2022 на Административен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№…………………2022 година, гр.Варна

 

       ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,

Десети състав, в закрито заседание на седми декември 2022г.,

като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян

адм.д.№ 2714/2022г. по описа на съда, за да се произнесе

взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.27 вр. чл.197 и сл. от АПК вр. чл.98 от КСО.

Производството по делото е образувано по жалба на И.И.В. чрез адв. Н.Х., Разградска адвокатска колегия срещу Определение № ********** по протокол № 168/05.09.2022г. на Ръководител „ПО“ в ТП на НОИ Варна, с което е прекратено административното производство по отпускане на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на И.И.В..

В жалбата е реливиран довод, че фактите относими към отпускането на пенсията за стаж и възраст по заявлението, по което ръководителят в ТП на НОИ Варна е прекратил производството са различни от фактите, при които са издадени разпореждане ********** по протокол № 4/ 07.01.2022г. на длъжностно лице в пенсионно осигуряване, с което е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, и Решение № 2153-03-33 от 07.03.2022г. на Директора на ТП на НОИ Варна, с което е потвърдено разпореждането. Сочи, че към момента на подаване на първото заявление за отпускане на пенсия за стаж и възраст (01.02.2021г.) е бил с навършени 66 год., 07 мес., 04 дни, а предвид изискването заложено в чл.68, ал.3 от КСО лицата през 2021г. придобиват право на пенсия при навършване на възраст 66 години и 8 месеца и най-малко 15 години действителен стаж. Сочи, че именно обстоятелството, че не е навършил изискуемата възраст към датата на подаване на заявлението от 01.02.2021г. е била причината да не оспори неблагоприятните за него административни актове и те са влезли в сила. Сочи, че към датата на подаването на разглежданото в настоящото производство заявление (11.04.2022г.) в ТП на НОИ – Варна е навършил възрастта по чл.68, ал.3 от КСО. Сочи и, че спорен по отношение на наличието на правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е изводът на пенсионния орган, че времето отслужено на наборна военна служба не се зачита за действителен стаж.

Ответникът не изразява становище по жалбата.

След като се запозна с доводите и твърденията на жалбоподателя, с оспорения административен акт и при преценката в съвкупност и поотделно на доказателствата, приложени към административната преписка, съдът намира следното:

Жалбата е подадена от лице с активна процесуална легитимация, в срок и в предвидената форма и е допустима за разглеждане. Разгледана по същество се явява основателна.

Предмет на проверка в настоящото производство е определение № ********** по протокол 168 от 05.09.2022г. на ръководител ПО на Териториално поделение Варна.

С определението при следните констатации по фактите:

1.  с разпореждане № **********  от 07.01.2022г. на И.И.В. е постановен отказ от пенсия, на съображение, че няма изискуемия стаж и не отговаря на условията на чл.68, ал.1-3 от КСО и

2. с настоящото заявление лицето не представя нови доказателства за осигурителен стаж по чл.99 от КСО

на основание чл.27, ал.2, т.1 от АПК е прекратено административното производство по отношение на отпускане на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на И.И.В..

 

Фактите установени в оспореното определение на ръководител ПО на Териториално поделение Варна не са спорни между страните и съдът ги възприема.

Спорът е по правото и оттам по фактите, в аспекта на преценката за наличието на изискуемия стаж за отпускането на пенсия за възраст и стаж по чл.68 от КСО.

Спорът по правото е свързан с възможността административният орган да приложи в конкретното производство по КСО, правен институт предвиден в АПК, а именно прекратяването на административното производство по чл.27, ал.2 от АПК, както и с правните последици относно пораждането на правото на пенсия по чл.68 от КСО на носенето на наборна военна служба.

 

За да отговори на спорните въпроси, съдът констатира, че:

Приложимите към отпускането на пенсиите разпоредби са регламентирани в КСО и конкретно в чл.98 от КСО. Съгласно чл.98, ал.1 от КСО „Пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от:

1.(доп. – ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт; разпореждането се издава в срок до 4 месеца от подаването на заявлението или от получаването на необходимите документи и/или данни съгласно предвиденото в наредбата по чл.106 КСО; в случаите на прилагане на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност разпореждането се издава в срок до един месец от получаването на всички необходими документи и данни;

2.(доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., бр. 102 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., бр. 99 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) длъжностното лице в Националния осигурителен институт, на което е възложено ръководството на дейността по отпускане и изплащане на пенсиите по международни договори и европейски регламенти за координация на системите за социална сигурност за лица с постоянен адрес в чужбина, или други длъжностни лица, определени от управителя на Националния осигурителен институт; разпореждането се издава в срок до един месец от получаването на всички необходими документи и данни.“

На длъжностите лица по алинея първа от чл.98 от КСО са дадени и правомощията съгласно ал.2 на чл.98 от КСО, чл.99 от КСО и чл. 102 КСО да издават и разпореждания за:

1.спиране на производството по отпускане, изменение или преизчисляване на пенсия и/или добавка;

2.възстановяване на неоснователно изплатени суми за пенсии; дължимите суми по разпореждането се събират чрез удръжки от пенсията съгласно чл.114а, ал.3 КСО или по реда на чл.114, ал.5 от КСО;

3.за поправка на очевидните фактически грешки в разпорежданията;

4.за изменение или отмяна на влязлото в сила разпореждане за отпускане, изменение, осъвременяване, спиране, възобновяване, прекратяване и възстановяване на пенсиите и

5.преизчисление на пенсиите свързани с трудова дейност – за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване и за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест.

Съгласно посочената от ръководителя на ПО при ТП на НОИ като основание за прекратяване на производството норма, а именно чл.27, ал.2, т.1 от АПК административният орган проверява предпоставките за допустимостта на искането и за участието на заинтересованите граждани или организации в производството по издаването на индивидуалния административен акт между които е посочена като абсолютна положителна императивно изискуема предпоставка - липсата на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни.

Като съобрази указанията за тълкуване на разпоредбите на чл.27 АПК и чл.98 от КСО дадени в Определение № 11271 от 8.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10563/2021 г., VI о., докладчик председателят Николай Гунчев и в Определение № 11094 от 3.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10564/2021 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова и при съобразяване на трайната и последователна практика на ВАС относно признаването на времето прослужено в Българската армия като действителен трудов стаж и след анализ на относимите разпоредби в АПК и КСО, настоящата инстанция намира оспореното разпореждане за издадено от компетентен орган по чл.98 от АПК в предвидената писмена форма, но за материално незаконосъобразно на следните съображения:

Длъжностното лице по пенсионно осигуряване има задължение да разгледа заявлението и да издаде разпореждане по него. От съществено значение е обстоятелството, че влязлото в сила разпореждане № ********** от 07.01.2022г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ – Варна, потвърдено с Решение на директора на ТП – Варна на НОИ № 2153-03-33/07.03.2022г., с което е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не е породило права или задължения за г-н В., за ТП на НОИ или за трети лица. Разпореждането не е било предмет на съдебен контрол и спорът относно материалното право на пенсия не е бил разрешен със сила на пресъдено нещо.

Административното правоотношение по упражняване и реализиране на правото на пенсия не е приключило с благоприятен за жалбоподателя акт, а правото на жалбоподателя да подаде ново заявление за отпускане на пенсия не е нито преклудирано, нито е поставена пречка в закона от вида на посочената в оспорения в настоящото производство акт. Това е така, защото при подаването на новото заявление (това, по което е издадено оспореното в настоящото производство определение) са настъпили нови факти относно разглежданото правоотношение – г-н В. е навършил възраст по -висока от тази, която е имал навършена при подаването на предходното заявление. Този факт е нов и е следвало да бъде изследван при постановяването на административния акт. Всяко подадено в различен (по късен период от първоначалното) заявление за отпускане на пенсия, подлежи на разглеждане по същество от осигурителния орган, доколкото към този момент винаги е настъпил нов факт – различна възраст на лицето. Тази специфика на отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст изключва приложимостта на чл.27, ал.2, т.1 от АПК по отношение на тези производства. За административният орган не е предвидена по арг. и от разпоредбите на чл.98 от КСО (специален – КСО към общ закон – АПК) нормативна възможност за прекратяване на производството по чл.27, ал.2, т.1 от АПК. В разпоредбата на чл.98 от КСО са разписани правомощията на административния орган по отношение на започналите производства по отпускане на пенсия и лимитативно са изброени възможните произнасяния на органа, между които не е включено „прекратяване на производство по отпускане на пенсия“. Възможност за приложението на чл.27 от АПК по отношение на производствата по чл.98 от КСО не е предвидена и в друга напр. препращаща разпоредба формулирана в КСО.

 Предвид горното тълкуване и поради факта на променени материалноправни предпоставки и по последващото заявление компетентното длъжностно лице дължи издаване на административен акт, с който да се произнесе по пенсионните права на заявителя, включително и за периода от време, през който е бил на наборна служба, каквото твърдение е релевирано в частната жалба. В този аспект, съдът намира, че влязлото в сила разпореждане, с което не е признато право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не съставлява процесуална пречка по смисъла на чл.27, ал.2, т.1 от АПК вр. чл.98 от КСО за ново, последващо упражняване на правото. Изричният отказ на ръководителя на пенсионното осигуряване да разгледа по същество искането за отпускане на пенсия е незаконосъобразен. Определението на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Варна следва да бъде отменено и преписката върната на административния орган за произнасяне по същество.

По вторият спорен правен въпрос поставен в жалбата и формиран за това : „Следва ли времето на наборна военна служба да бъде включено при формирането на действителния трудов стаж на г-н В. и в този аспект, налице ли са предпоставките на чл.68, ал.3 от КСО за отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на г-н В.?“, съдът намира, че следва да даде отговор с настоящия съдебен акт, с оглед правилното приложение на материалния закон от административния орган при произнасянето му.

Като съобрази фактите по спора, относимите разпоредби на чл.68, ал.3 от КСО; §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО и даденото тълкуване на цитираните норми при сходни на установените в настоящото производство факти и в Решение № 6845 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4145/2018 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев, Решение № 1733/09.02.2022г. постановено от състав на Шесто отделение на Върховният административен съд на Република България по адм.д. 9956/2021г. с докладчик съдия Росен Василев^[1], Решение №1052 /04.02.2022г. постановено от състав на Шесто отделение на Върховният административен съд на Република България по адм.д. 8684/2021г. с докладчик съдия Десислава Стоева^[2], Решение №9933 /01.10.2021г. постановено от състав на Шесто отделение на Върховният административен съд на Република България по адм.д. 4479/2021г. с докладчик съдия Румяна Папазова^[3], съдът намира, че неправилно ръководителят „ПО“ към ТП – Варна на НОИ е формирал в предходното си разпореждане осигурителния стаж на г-н В. по чл.68, ал.3 КСО и, че в противоречие със закона (КСО и предходна нормативна уредба на същите отношения) не е включил като действителен стаж на г-н В. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст периодът на полагане на наборна военна служба.

Действителният стаж по арг. от чл.68, ал.1 и 2 вр. ал.3 и §1, ал.1, т.12 от КСО е осигурителен стаж, към който са поставени допълнителни изисквания. Тези изисквания не са включени в разпоредбата на чл.68, ал. 3 от КСО (съгласно която „В случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.“), а са разписани в §1, ал.1, т.12 от КСО по следния начин: “действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.“ Анализът на цитираните разпоредби налага извод, че при формирането на действителния осигурителен стаж не е поставено условие да се сумират периодите само на доказан осигурителният стаж (доколкото това е сравнително нов правен институт), но и към тях следва да се включват периодите на изслуженото време по трудовият стаж, както и времето през което лицето е работило и по друго правоотношение. Освен това за трудовият стаж не е поставено изискване да е придобит само в една или само в конкретна категория труд. Налага се извод, че при формирането на действителния осигурителен стаж следва да се сумират различни по вид (трудов с осигурителен) периоди и категории (първа категория с трета) стаж като общ сбор, без преобразуването им от един вид стаж в друг и от една категория труд в друга. Формирането на този стаж е само чрез сумирането на периодите на полаган труд. Съгласно разпоредбата на чл.44, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж в приложимата редакция „За осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. За този стаж се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет.“

Съгласно чл.2, ал.2. (Изм. - Изв., бр. 51 от 1961 г.) от Закона за пенсиите (отм. 01.01.2000 г.) Обн., Изв., бр. 91 от 12.11.1957 г., в сила от 1.01.1958 г. „Министерският съвет определя кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труда, както и условията, сроковете и реда за признаване на трудов стаж за пенсиониране. Министерският съвет може да определя и друга възраст и трудов стаж за пенсиониране на отделни категории работници и служители, заети при специфични условия на труда.“ Видно от чл. 81.  (Изм. - ДВ, бр. 102 от 1967 г.) от Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (отм. 01.01.2000 г.)   утвърден с ПМС № 3 от 15.01.1958 г., обн., Изв., бр. 5 от 17.01.1958 г., „ Зачита се за трудов стаж от III категория времето, прекарано в редовна военна служба или трудова повинност. Времето, прекарано на подземна работа в мините и рудниците с подземна експлоатация от лицата, отбиващи редовната си военна или трудова служба след 9 септември 1944 г., се зачита за трудов стаж от съответната категория.“

От цитираните разпоредби и факта, че г-н В. твърди, че е полагал наборна военна служба (не по свое желание, а по задължение – арг. от чл.1 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България) при действието на Закона за пенсиите и Правилника за прилагането му, се налага извод, че времето на полагане на военна служба е следва да бъде зачетено за трета категория труд ( в какъвто смисъл е и действащата към момента разпоредба на чл.44 от НПОС) още към момента на отслужването на военната служба и да бъде включено при формирането на действителния трудов стаж на лицето в производството по отпускането на пенсия по чл.68 от КСО.

Това е придобито право от лицето, което не може да му бъде отречено на един по-късен етап чрез поправително и стеснително тълкуване на разпоредбите на чл.68, ал.3 вр. §1, ал.1, т.12 от КСО.

Предвид горното, съдът намира, че следва осигурителния орган извърши проверка на твърдението на г-н В., че е отслужил наборна военна служба и при потвърждаване на този факт да включи периода през който лицето е отслужило наборна военна служба при формирането на действителния му осигурителен стаж при постановяването на разпореждането в новото производство.

При този изход на спора основателно се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение, което следва да бъде определено в размер на 500лв., съгласно вписаното в договора за адвокатска помощ и съдействие.

Водим от горното и на основание чл.200, ал.1 от АПК, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ по жалбата на И.И.В. Определение № ********** по протокол № 168/05.09.2022г. на Ръководител „ПО“ в ТП на НОИ Варна.

ИЗПРАЩА преписката на ръководителя на пенсионното осигуряване при Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Варна, за разглеждане по същество на заявление на И.И.В. с вх. № 2113-03-687 от 11.04.2022 година.

ОСЪЖДА Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Варна, да заплати на И.И.В. разноски за водене на делото в размер на 500, 00 лева (петстотин) лева.

Определението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

Съдия: