Присъда по дело №1281/2018 на Софийски градски съд

П   Р   И   С   Ъ   Д   А

 

гр. София, 25.04.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 15-ти въззивен състав в публичното заседание на двадесет и пети април през 2018 г.

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА

                                     ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА

ПЕТЪР МИНЧЕВ

         

при секретаря Весела Венева и в присъствието на прокурора Ахмед Кокоев, като разгледа докладваното от съдия Маринкова ВНОХД №1281 по описа за 2018 г., въз основа на закона и данните по делото :

 

П   Р   И   С   Ъ   Д   И :

 

НА ОСНОВАНИЕ чл.334, т.2 вр. чл.336, ал.1, т.2 от НПК ОТМЕНЯ присъда от 06.10.2017 г. постановена по НОХД №19951 по описа за 2015 година на СРС, НО, 10 състав като вместо нея ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА подсъдимия Б.Р.Д., роден на *** г. в гр.******, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, с висше образование, женен, пенсионер, ЕГН: **********, неосъждан, за ВИНОВЕН в това, че на 16.09.2014 г. около 20:30 часа в гр.София, ул.“Бор” № 19А, се заканил с убийство на С.П.С., като замахнал със секира срещу С.и тази закана би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й у нея- престъпление по чл.144, ал.З вр. ал.1 от НК, поради което и на осн. чл.144, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.54 от НК му НАЛАГА наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от 1 години /ЕДНА/ ГОДИНИ/.

ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното на подсъдимия Д. наказание от 1 години лишаване от свобода за срок от 3 години считано от влизане на присъдата в сила.

ОСЪЖДА на чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Б.Р.Д. /със снета самоличност/ да заплати разноски по водене на делото и направени на ДП в размер на 209,76 /двеста и девет лева и 76 ст./ лв. в полза на държавата и разноски по водене на делото, направени в хода на съдебното производство пред СРС общо в размер на 240 /двеста и четиридесет/ лв. - в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС, както и на основание чл.190, ал.2 от НПК по 5 лв. за всеки служебно издаден изпълнителен лист- в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест пред ВКС в 15- дневен срок от днес.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

2.

Мотиви по ВНОХД №1281/18 г. по описа на СГС, НО, 15 въззивен състав.

 

С присъда от 06.10.2017 г. по НОХД №19951/15 г., СРС, НО, 10 състав е признал подсъдимия Б.Р.Д. за невиновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил протест от прокурор при СРП, в които се твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Критикува анализа на доказателствата, направен от първостепенния съд, като излага подробни съображения в тази насока. Счита, че съдът неправилно е приложил и материалния закон. Посочва какво намира за установено на база събрания доказателствен материал, като счита, че доказателствата са непротиворечиви и описват именно фактическата обстановка изложена и в ОА. Счита, че при тази фактическа обстановка неправилни са изводите на съда за недоказаност на обвинението. В тази връзка иска от въззивния съд да отмени присъдата на СРС и да постанови нова, с която да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК.

В протеста не се правят искания по доказателствата.

Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или вещи лица, както и събирането на нови писмени и веществени доказателства.

Впоследствие в рамките на проведеното открити съдебно заседание бе допуснат разпит на подсъдимия.

В откритото заседание пред въззивния съд представителят на Софийска градска прокуратура не поддържа протеста, но не го оттегля. Моли въззивния съд да потвърди присъдата на СРС като правилна и законосъобразна. Счита, че в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния и пред въззивния съд не е установено по безспорен и категоричен начин извършено престъпление от страна на подсъдимия по смисъла на чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК. Счита, че не е безспорно установено, че има замахване със секира от страна на подсъдимия, което да изпълва състава на чл. 144 от НК и да е от естество да предизвика основателен страх у пострадалата, поради което предлага въззивния да потвърди присъдата на СРС.

Защитникът на подсъдимия Д.- адв. В. моли съда да потвърди първинстанционната присъда като правилна и законосъобразна, като счита, че съдът е изградил вътрешното си убеждение относно фактите включени в предмета на доказване в съответствие с чл.14 и чл.107, ал.3 и ал.5 от НПК и след проведено обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че поведението на подсъдимия е несъставомерно. Твърди, че от показанията на всички разпитани свидетели, вкл. и от обясненията на подсъдимия дадени пред въззивния съд се установява наличието на дългогодишен конфликт между подсъдимия и семейството на пострадалата, което сочи на достоверност на обясненията на подсъдимия, дадени от подсъдимия. В тази връзка твърди, че и на база същите следва извода, че той се е защитавал от кучето и реално той е потърпевшия, тъй като е изпитвал страх от кучето  в продължение на години. Твърди, че конфликтът е предизвикан не от подсъдимия, а от кучето. Моли съда да не кредитира заключението на СПЕ, тъй като от нея не става ясно за кой конфликт говорят експертите, дали този който е станал на по-ранна дата, или за инкриминираната дата и в този смисъл моли съда да потвърди първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.

Подсъдимият Б.Д. дава подробни обяснения по повдигнатото му обвинение пред въззивния съд. Не се признава за виновен. Моли въззивния съд да потвърди присъдата на първа инстанция, тъй като намира себе си за жертва, а не за причина за инцидента. Твърди, че години наред той и семейството му са били малтретирани чрез това куче, поради факта, че не им са разрешавали да паркират в техния двор, което е станало и причина за конкретния скандал.

В последната си дума подсъдимият заявява, че това което е има да каже го е казал.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намери за установено следното от фактическа страна:

За да постанови присъдата си, районният съд е провел съдебно следствие по общия ред, като е постановил своя съдебен акт, въз основа на събраните в хода на досъдебното и съдебното производство гласни и писмени доказателства. Едновременно с това съдът се е позовал и на доказателства, които не е събрал по надлежния за това ред- изявления на подсъдимия Б.Д., дадени от него в хода по съществото на делото- по време на последната дума на подсъдимия, които изявления е приел като негови обяснения и които основно са послужили на съда да вземе решение за да оправдае подсъдимия по повдигнатото му обвинение, приемайки казаното от подсъдимия за изцяло достоверно без изобщо да го провери и подложи на обстоен анализ.

Първостепенният съд е допуснал грубо нарушение на процесуалните правила във връзка със събирането, проверката и анализа на доказателствата по делото, което според въззивния съд е довело и до неправилно установяване на фактическата обстановка по делото от решаващия съд, а оттук и до неправилни крайни правни изводи досежно въпроса осъществил ли е подсъдимия инкриминираното деяние, респ. дали същото се явява съставомерно от обективна и субективна страна по смисъла на чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК.

С оглед на това въззивният съд прецени, че следва да предостави възможност на подсъдимия да даде обяснения по делото, ако желае да направи това, а той очевидно е имал такова желание, но не му е била предоставена възможност от първостепенния съд, който е следвало да отмени дадения ход по същество на делото и да възобнови съдебното следствие като позволи на подсъдимия да даде обяснения, които след това да коментира при анализа на доказателствата и да посочи защо кредитира тях, а не другите събрани по делото гласни и писмени доказателства и в частност и най- вече показанията на пострадалата- С.П..

Въззивният съд дори и след дадените по надлежния за това ред обяснения от страна на подсъдимия Д., прие фактическа обстановка, различна от тази, която е възприел първостепенния такъв, което се дължи преди всичко на различния анализ на доказателствата, който въззивния съд направи в сравнение с първостепенния. Различията във фактическата обстановка касаят най- вече начина, по който се е развил конфликта на инкриминираната дата и място, както и относно това извършил ли е подсъдимият инкриминираните в ОА действия, респ. конкретните причини, поради които се е стигнало до конкретния конфликт на инкриминираната дата.

Приетата за установена от въззивния съд фактическа обстановка е в следния смисъл:

Подсъдимият Б.Р.Д. е роден на *** г. в гр.******, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, с висше образование, женен, пенсионер, неосъждан, ЕГН: **********. Същият е с много добри характеристични данни. Бивш състезател по автомобилизъм, завършил с отличие висшето си образование МГИ.

Подсъдимият Б.Д. и семейството му били съседи със семейството на пострадалата- С.П.на адрес- гр.София, кв.******(адресът на сем.С.) и №21 (адресът на семейството на подс.Д.) от 1990 г. Улицата била тупик. Първоначално отношенията между двете семейства били добри и неконфликтни, но от един момент насетне се влошили по повод на въпросната улица и ползването й от двете семейства като място за паркиране на автомобилите им. Към 2014 г. конфликтът бил доста изострен и отношенията между двете семейства- почти нетърпими. Допълнително напрежение между тях внасяло и кучето, което семейството на пострадалата С.П.отглеждало от около 4- 5 години преди инкриминирания случай (2014 г.) в двора на къщата си- средноазиатска овчарка- Алабай, тежащо около 30 кг. Подсъдимият много се дразнел от кучето, което от своя страна също не било добронамерено настроено спрямо подсъдимия и често го лаело когато той се прибирал или бил в двора на къщата си.

Семейството на пострадалата било изградило клетка (навес), където обикновено стояло кучето и от където не могло да излиза на двора, освен ако не бъде пуснато. Клетката се намирала на около 20 метра от входната врата на двора.

Дворът на къщата на семейството на пострадалата (сем.С.) и този на семейството на подс.Д. граничели помежду си с бетонена ограда в рамките на около 2 метра. Вратата на неговия двор и вратата на двора на къщата на сем.С. били под ъгъл една до друга, като между тях имало мрежа от около 1,00-1,40 метър. Мрежата била висока някъде около 2.00- 2.20 метра и била поставена върху бетонен постамент. Останалата част от оградата на двора на къщата на семейството на пострадалата била направена от бетон, като телената мрежа била на височината на бетонената ограда, която ограждала двора на къщата на семейството на пострадалата. Към двора на къщата на сем.С. имало две врати- малка и голяма (за влизане на автомобили), които били една до друга, като малката входна врата била по- близо стоящата до входната врата към двора на подс.Д.. Мрежата била вързана от едната страна за малката врата, а от другата- в посока двора на подс.Д.- за странично желязо, като била добре укрепена. Когато кучето било на двора, извън клетката си, не могло да премине през оградата, включително нямало как да се промуши през телената ограда и да излезе извън двора, освен ако някоя от вратите не била отворена. Дори когато се изправяло на двата си задни крака и с предните два подпрени на оградата, кучето не могло да прескочи през оградата, тъй като в този момент достигало височина не повече от 1,20- 1,30 м., а оградата била на височина от 2,00-2,20 м.

На 16.09.2014 г. семейството на св.С.П.- тя, съпругът й- св.К.С., сина й- св.П.С.и снаха й- св.З.Г., както и двете й малки деца (внуци на пострадалата) вечеряли в дома си на горепосочения адрес- ул.Бор №19А. Къщата била на по- малко от 10 метра от входната врата на двора. След вечерята и някъде към 20:30 ч. св.С.С.излязла на терасата на къщата, за д изпуши 1 цигара. Терасата била на първия етаж и била голяма, остъклена.

По това време подс.Б.Д., който бил употребил голямо количество алкохол се прибирал в дома си, като кучето на съседите му започнало да лае по него от мястото, където било- затворено в клетката, отстояща на около 20 метра от входната врата на двора. Това подразнило подсъдимия, който взел една секира и се насочил с нея към малката врата на двора на къщата на сем.С. и започнал да нанася удари по нея. Чувайки звуците от тряскане и разбиване, св.С.С.излязла на двора, за да види какво се случва и се приближила до вратата на двора. Вниманието и на св.П.С.било привлечено от тези звуци, който в този момент излязъл на терасата на първия етаж на къщата и видял как подсъдимият Д. разбивайки металната входна врата на двора на къщата му /и по- точно бравата на вратата/, навлиза няколко метра навътре в двора и се насочва към майка му- св.С.С., която вече била стигнала до вратата на двора. Тогава подсъдимият замахнал със секирата и към нея, като едновременно с това през цялото време отправял и псувни спрямо свидетелката С.С.и спрямо другите членове на семейството й, крещял и обиждал. В този момент пострадалата се намирала много близо до подсъдимия- на по- малко от половин метър от него. Подсъдимият не улучил св.С.С., тъй като тя успяла да се дръпне уплашено назад, като вместо това секирата се забила в земята- в цимента. Подсъдимият продължавал да вика спрямо св.С.и семейството й, че са селяни, простаци, че не могат да му дишат въздуха, че му пречат, че ще ги изсели, че кучето им нарушавало спокойствието му. Отправил към С.С.и семейството й реплики, че не няма смисъл и не трябва да живеят и други още закани и заплахи.

Подсъдимият продължавал да размахва секирата, която държал в ръката си, като действията му дали основание на св.С.С.да счита, че той иска да нанесе удари с нея и по двата автомобила на семейството, за да ги потроши. Единият от автомобилите бил марка АУДИ и се намирал в непосредствена близост до св.С.С.- паркиран в двора, успоредно на бетонената ограда, като подсъдимият бил застанал пред него и в близост до св.С.С.в момента, в който замахвал със секирата и се опитвал да нанесе удари с нея по пострадалата и по самия автомобил. Това обаче не се случило, тъй като в този момент съпругата на подс.Д.- св.М.Д.го издърпала назад, като през цялото време го молила да се прибере в дома си. Той обаче бил видимо пиян и продължил да буйства.

От случилото се св.С.С.изпаднала в ужас и стрес.

Свидетел на случилото се бил и синът на св.С.С.- св.П.С., който бил излязъл на терасата на първия етаж на къщата заедно с 4 годишното си дете, което при тези викове, крясъци и трясъци започнало да пищи и също изпаднало в ужас. Ето защо св.П.С.се прибрал обратно в къщата, за да успокои детето и да го остави вътре.

По това време св.А.К., който бил в гаража си за автомобили, находящ се на ул.Бор №21 чул шум от крясъци и женски писъци, идващи от посоката, където живеели подсъдимия и пострадалата. Предположил, че между двете фамилии е възникнал някакъв конфликт, затова се запътил натам с идеята да успокои ситуацията и хората. Приближавайки двора на сем.С. видял подсъдимия Б.Д., който му изглеждал афектиран, със секира в ръката да замахва с нея по посока вратата на двора на къщата на семейство С. и да нанася удари по нея, намирайки се в непосредствена близост до пострадалата С.С.. Подс.Д. се държал изключително агресивно и викал през цялото време: „Ще ви избия, ще ви убия“, „Има ли мъже в тази къща ?“. В момента, в който св.К.се приближил към подс.Д., който не могъл да го разпознае и поради това тръгнал със секирата и срещу него, но св.К.успял да се дръпне в страни и да не бъде ударен от подсъдимия. Това поведение на подсъдимия дало възможност на св.С.С.да затвори вратата на двора зад подсъдимия, а съпругата му успяла да го изтегли в страни и да го прибере в дома им.

В този момент св.П.С., който бил оставил детето си вътре в къщата отново излязъл на терасата, за да помогне на майка си, като видял как съпругата на подсъдимия го прибира вече в дома им.

Св.С.С.била видимо много уплашена- била в шок от случилото се. Съпругът на С.С.- св.К.С. и снаха й- св.З.Г., по време на случая били в къщата, тъй като другото дете на св.З.Г.и на св.П.С.си порязало в този момент пръста и те били ангажирани с него. Двамата не видели какво точно се случило, но чули скандала и виковете отвън, като след това възприели и състоянието на св.С.С., която била изпаднала в шок, била пребледняла и разтреперана, не знаела първоначално какво каже, обяснила само, че Б.Д. удрял със секирата по врата, разправял, че ще й праща убийца и че замахвал със секирата и към нея.

Поведението на подсъдимия било възприето и от св.В.Д., която била съседка на подсъдимия и на пострадалата и по това време се намирала в къщата си, където приготвяла вечеря. Тя живеела на адрес ул.Здравец №27, като от прозорците на нейната къща имала пряка видимост към къщите на пострадалата и подсъдимия. Св.Д.така и не разбрала какъв е поводът за възникналия скандал. Видяла само как подсъдимият дошъл с управлявания от него автомобил, при което се чули силни крясъци и викове, след което влезнал в къщата си, от където взел някакъв предмет и започнал да удря с него по оградата на сем.С., приканвайки ги да излязат. Тя, както и св.К.чули по време на инцидента кучето на семейство С. да лае, но през цялото това време то било в обособената му за това клетка в двора на сем.С..

Междувременно и когато влязъл в къщата, за да остави детето си, което също било изпаднало в шок от случващото се, св.П.С.се обадил на т.112 за да поиска съдействие от полицията.

Десетина минути по- късно на място пристигнал полицейски екип, пред когото подс.Д. обяснил, че скандалът е по повод кучето на пострадалата, което му налитало и го лаело всяка вечер когато се прибирал. Това било чуто и от св.Д., която също била повикана да даде обяснения във връзка със случая и на която направило впечатление, че така заявеното от подсъдимия пред полицейските служители не е вярно, тъй като въпросната вечер кучето било затворено в клетката, предназначена за него в двора на пострадалата.

Пострадалата С.С.възприела сериозно случилото се и се уплашила за живота си и за този на своето семейство. Посетила лекар във връзка със състоянието си, като дълго време след случая пиела успокоителни, притеснявала се, щом чуела шум от тропане- подскачала. Изпитвала страх, че подсъдимият отново може да влезе в къщата й и да почне да я тормози физически и психически, да я нападне. В тази връзка тя и и синът й подали жалба до полицията за случилото се, по повод на която било образувано и настоящето наказателно производство.

Агресивните прояви на подсъдимия обаче не спрели, като на 30.09.2014 г. отново в пияно състояние той вдигнал скандал пред входната врата на двора на съседите си като отново започнал да ги заплашва с изселване, казвал им че ще им прати наемни убийци от Надежда, като отново влязъл в конфликт със св.С.С.и съпруга й- св.К.С., които за пореден път излезли на двора, за да се опитат да го успокоят. Но вместо това подсъдимия започнал да бута и дърпа св.С.С., заявил, че нищо не могат да му направят, тъй като бил спонсор на 06 РУ- СДВР, демонстрирайки силата си.

И по повод на този случай семейството на С.С.подало сигнал на т.112, като отново на място бил изпратен полицейски екип като били съставени и протоколи за предупреждение към подсъдимия и към св.С.С.от 30.09.2014 г. да се въздържат от саморазправа и да не влиза в пререкания един спрямо друг.

На фазата на ДП е изготвена Комплексна Съдебно психиатрична и психологическа експертиза на св.С.С..  При изготвянето на заключението вещите лица, видно от самото заключение са обсъждали и коментирали случилото се както на 16.09.2014 г. (инкриминирания случай), така и инцидента от 30.09.2014 г., за който съобщават в показанията си свидетелите С. и св.Г., респ. показанията на свидетелите, включително и тези на самата С.С.касаещи и двата случая. Видно е обаче от заключението на вещите лица, че същите са правили своите експертни заключения имайки предвид обстоятелството, че делото е образувано и водено по повод на случая от 16.09.2014 г., което изрично са посочили и в самото заключение- стр.5 от заключението в графа „Обсъждане“. Именно и във връзка с това инкриминирано деяние и заявеното от св.С.С.по повод на този случай, вещите лица са приели, че преживяваното от С.С.е възбудило у нея преживявания на страх и уплаха за живота й и за този на нейните близки. Ситуацията е причинила на пострадалата стрес, свързан с преживяването на сериозна застрашеност за своя живот и този на децата й. Вещите лица са посочили обаче, че не са констатирали при пострадалата симптоми на постравматично стресово разстройство или други психични симптоми, които персистират след преживяването. Вещите лица са категорични, че при нея е налице психическа годност да дава свидетелски показания, както и че състоянието й не е пречка за участие в наказателния процес.

Заключението е прието от първата инстанция без възражения от страна на защитата.

На подс.Б. Д.също е изготвена КСППЕ, от която е видно, че вещите лица са правили изследване на подсъдимия именно във връзка с инкриминирания случай. Вещите лица са заключили, че подсъдимият е психично здрав, като по време на освидетелстването категорично е отрекъл да е бил употребил алкохол към инкриминирания случай. Посочили са, че липсват обективни данни за налична алкохолна концентрация, въпреки че свидетелите твърдят да е бил повлиян от алкохол. Според заключението подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като психичното му състояние не е пречка за участието му по делото и за това да дава достоверни обяснения, ако желае.

При установяване на фактическата обстановка по делото първостепенният съд е дал преимущество на отношенията между двете семейства, предхождащи инкриминирания случай, като изцяло е възприел тезата, застъпена от св.Д.(съпруга на подсъдимия Д.) и от самия подсъдим по време на пледоариите досежно причината за конфликтните отношения между двете фамилии. Въззивният съд за разлика от първостепенния такъв, намира, че причините за конфликта между двете семейства са ирелевантни и поради това и не намира основание да коментира противоречията между свидетелските показания по този въпрос. Логично и житейски нормално е всяко от семействата да сочи като „виновен“ другото що се отнася до възникването на конфликта между тях. За въззивния съд е без значение какъв е поводът за конфликта между двете семейства и кой в случая е прав и кой не, в този конфликт. От значение е само, че са налице такива конфликтни отношения, които предхождат инкриминирания случай и са с дългогодишна давност между двете семейства. Този конфликт касае и въпросното куче, което сем.С. са имали, доколкото и очевидно според твърденията на всички, подсъдимият и въпросното куче не са се „харесвали“ взаимно, поради което и кучето, което като всяко куче лае, често при появата на подсъдимия е лаело и директно срещу него. В този смисъл са показанията на всички разпитани свидетели. Нормално е също така, доколкото кучето е било голямо, то да е предизвиквало някакъв страх у хората, когато е лаело. Това е видно и от показанията на св.Д., която също изразява недоволство от това, че сем.С. са гледали такова голямо куче.

Това, което обаче е от значение за въззивния съд с оглед на конкретния случай е, дали на инкриминираната дата кучето на сем.С. е лаело и поради това е подразнило подсъдимия или не просто е лаело по него, но и го е нападнало пред оградата, та дори и през портата на двора. Единствените твърдения в тази връзка се съдържат в обясненията на подсъдимия дадени от него пред въззивния съд. Тук е мястото да се отбележи, че първостепенният съд е допуснал грубо нарушение на процесуалните правила при събиране и проверка, респ. преценка на доказателствата по делото, тъй като и след като е установил, че в своята последна дума на практика подсъдимия дава обяснения по повдигнатото му обвинение, е следвало да отмени дадения ход по съществото на делото и да прикани подсъдимия да даде обяснения по надлежния за това ред. Вместо това, първостепенният съд не е сторил изискуемото се от закона, като впоследствие по един изключително недопустим начин е постановил своята присъда изцяло върху твърденията на подсъдимия, дадени от него по време на последната му дума- твърдения, нямащи никаква доказателствена стойност. Предвид това въззивният съд изобщо не взе предвид твърденията на подсъдимия по време на пледоариите пред първата инстанция, като предостави възможност на същия да даде обяснения пред въззивния съд, от която възможност той се възползва. Ето защо въззивният съд ще коментира единствено и само тези негови изявления като такива съдържащи твърдения относно релевантни за делото факти и обстоятелства, дадени под формата на обяснения, а не и заявеното от подсъдимия в пледоариите по делото пред СРС.

Както вече бе посочено единствен подсъдимия в своите обяснения пред въззивния съд и неговата съпруга- св.М.Д.твърдят, че на инкриминираната дата кучето на сем.С. е било извън клетката си в двора и се е нахвърлило на подсъдимия скачайки едва ли не през оградата, респ. излизайки през портите на двора на сем.С. и нападайки подс.Д., в момента, в който той се е прибирал вечерта от работа.

Точно обратното- както пострадалата, така и другите членове на нейното семейство твърдят кучето въпросната вечер да си е било в клетката, като по принцип не отричат, че има случаи, при които го пускат да се движи из двора, но бяха категорични, че кучето като се изправи на задните си крака не може да прескочи през оградата. Св.С.С.е била категорична, че по време на инкриминирания инцидент кучето не е било пуснато, макар и да не е отрекла, че кучето не харесва подсъдимия и го лае, като дори е твърдяла, че причина за това е самото поведение на подсъдимия, който го дразнел с пръчка през оградата. Без значение дали последното е вярно или не и пострадалата и другите свидетели не отричат, че кучето е било голямо, че е лаело много, както и че много от съседите са имали респект от него. И св.П.С.обаче, както и св.Г., също са били категорични, че въпросната вече кучето е било затворено в клетката. Въззивният съд не дава вяра на твърденията на св.Г.и на св.П.С., че кучето им никога не било лаело по подсъдимия Д., респ., че не са чували оплаквания от подсъдимия за това, както и твърденията на че кучето е постоянно в клетката и че не го пускат из двора. В тази им част показанията и на двамата са в противоречие с тези на самата пострадала и на съпруга й- св.К.С., поради което въззивният съд счита, че очевидно и св.Г.и св.П.С.се опитват да отхвърлят изцяло като причина за конфликта между двете семейства своята роля, респ. въпросното куче. Такъв конфликт обаче е имало и за това, че кучето със своите характеристики- ръст, тегло и известна агресивност, е притеснявало и други съседи на св.С. е видно, включително и от показанията на св.Д.. От своя страна и от показанията на св.К., който и по твърдения на самия подсъдим е в много добри отношения с подсъдимия, е видно, че кучето макар и голямо, макар и в известна степен агресивно, не е проявявало ненужна агресия спрямо него, не го е нападало, като и именно защото става въпрос за голямо куче, когато човек влиза в двора на сем.С. те по твърдения на св.К.затварят кучето в клетката. Въззивният съд няма основание да счита, че св.К.е предубеден по някакъв начин от крайния изход на делото, респ. има пристрастия към една от двете страни в конфликта. Ето защо намира неговите показания за обективни и достоверни, в която връзка счита, че и на база на същите може да се направи категоричен извод относно това, че сем.С. са били наясно с характеристиките на кучето, което са отглеждали и са взимали мерки то да стои затворено в клетата си и само понякога да го пускат в двора, когато няма други хора. Същевременно тези негови показания подкрепят твърденията на пострадалата и на св.К.С., че са пускали кучето из двора понякога, но обикновено то стои затворено в клетката.  Тези негови показания сочат също така и на достоверност на показанията на св.С.С.и на тези на св.К.С., че кучето е проявявало агресия спрямо подсъдимия, тъй като и той го е дразнел, доколкото и спрямо други хора не се установява да е проявявало ненужна агресия. Дори св.Д., която твърди, че се е притеснявала от кучето не сочи то да е нападало нея или децата й. Тя твърди кучето да проявява агресия- да лае по подсъдимия и членовете на неговото семейство, но не твърди някога да е лаело по нея.

С оглед на това въззивният съд прие за достоверни твърденията на пострадалата С.С.и на св.К.С., че причината за напрежението между подсъдимия и кучето е поведението на самия подсъдим. Без значение обаче каква е причината, категорични са доказателствата по делото за наличието на такова напрежение. Данни за това се съдържат не само в обясненията на подсъдимия, но и в показанията на св.Д., на св.Д., както и в тези на пострадалата и нейния съпруг- св.К.С.. Независимо обаче от това обаче отново и на база показанията не пострадалата както и на другите свидетели- членове на нейното семейство, а така също и на база най- вече показанията на св.Д.по несъмнен начин се установява точно обратното на това, което твърдят в обясненията си пред въззивния съд подсъдимия и в показанията си- св.Д.. Св.Д.е била категорична както в показанията си на ДП, които са прочетени при това със съгласието на подсъдимия и защитника му, така и след това пред първата инстанция, че тази вечер кучето, независимо, че е лаело не е било пуснато в двора, а е било затворено в клетката си. Нещо повече- тя дори е останала изненадана от твърденията на подсъдимия за обратното пред полицейските служители, дошли на място по повод сигнала подаден от св.П.С..

Доколкото св.Д.видно от показанията й не е харесвала кучето и факта, че то е било отглеждано от сем.С., няма основание да се приеме, че при даването на тези показания тя е била пристрастна и е искала да свидетелства в полза на сем.С. по този въпрос. Точно обратното- това сочи, че тя е обективна в показанията си по този въпрос, а показанията й кореспондират и с тези на пострадалата и другите свидетели- членове на нейното семейство. Ето защо въззивният съд за разлика от първостепенния такъв даде вяра на тези твърдения, а не на обясненията на подсъдимия и показанията на съпругата му- св.Д.във връзка със същия, респ. във връзка с повода за конкретния конфликт въпросната вечер. Очевидно е, че обясненията на подсъдимия за проявената от него агресия се опровергават от другите събрани по делото доказателства и не сочат на достоверност на развитата от него версия за случилото се и причините за конфликта, поради което и възприемайки неговите твърдения първостепенният съд не е установил правилно и точно фактическата обстановка по делото.

За да не възприеме обясненията на подсъдимия за случилото се и повода за него, респ.показанията на св.Д.по същия въпрос въззивният съд взе предвид още и следните обстоятелства: на първо място подсъдимият не даде никакво логично обяснения защо след като е имал възможност да влезе до дома си, респ. до гаража в двора и да вземе оттам S- образен предмет, с който по негови твърдения да бие по земята, за да възпре кучето, което се било нахвърлило върху него, той изобщо се е върнал обратно. При една  такава реална опасност, логично е подсъдимият да изчака кучето да се успокои и след това да излиза да затваря вратата на двора си, вместо да излиза навън и да се изправи „лице срещу лице“ с кучето, което очевидно е предизвиквало страх у него. Дори и да се приеме, че той е искал да затвори вратата на двора и за това се е върнал, то твърденията му, че вероятно пострадалата е отворила вратата на двора си, за да може кучето да застане на прага и да лае по подсъдимия, готово да му се нахвърли, както и твърденията му, че не е предприела никакви действия, за да възпре кучето, което го е лаело, не кореспондират изобщо с другите му твърдения, че именно пострадалата е дошла до него и е започнала да го гали по ръката и да му вика „Много те моля, Б., успокой се“, въпреки, че не е предприела никакви действия, за да възпре кучето и да го отдръпне от подсъдимия. Нелогични, необясними и в противоречие с другите събрани по делото доказателства са и твърденията на подсъдимия,  че въпросната вечер са се разделили с добро със св.С.С.и нито той, нито съпругата му- св.Д.разбрали по какви причини след това тя е подала жалба срещу него. Тези техни твърдения се опровергават на първо място от факта, безспорно установен по делото от показанията на разпитаните свидетели- Д., П.К., пострадалата и другите присъствали на конфликта свидетели, които са категорични, че още същата вечер на място е пристигнал полицейски екип, като нещо повече- дори пред тях подсъдимият е правил изявления за причината за конфликта при това в смисъла, в който твърди да са се случили и нещата пред съда, които обаче твърдения, както вече бе посочено се опровергават от св.Д., явяваща се непричастна по някакъв начин към конфликта и страните по делото, респ. незаинтересована от крайния изход на същото.

Това, че след случая подсъдимият и пострадалата са се разделили в добро настроение и тя е била видимо спокойна и непритеснена, респ., че изобщо не е имало скандал между нея и подсъдимия- каквито твърдения се съдържат в обясненията на подсъдимия и в показанията на св.Д., се опровергава по категоричен начин не само от показанията на самата пострадала, но и от тези на всички останали разпитани по делото свидетели. Св.Д.е категорична, че е чула викове, крясъци и писъци и именно това е привлякло вниманието й, като заявява, че не знае конкретната причина за скандала, но е категорична, че е имало такъв. В тази посока са и показанията на св.К., който също е бил привлечен от тези тряскания, викове и крясъци и поради това е отишъл на място, за да може да успокои ситуацията. Отново той е категоричен, че подсъдимият е проявявал не само физическа, но и вербална агресия, включително и към него самия, макар и да не твърди да е видял подсъдимия да е замахвал със секирата било към пострадалата, било към него лично, а само да е удрял врата и земята с нея. Категоричен е също така, че през цялото това време съпругата на подсъдимия се е опитвала да го дръпне и да го прибере в дома му, така както твърди в показанията си и самата пострадала, а също кореспондират показанията му с тези на пострадалата, че проявената от подсъдимия агресия спрямо него самия- тръгването на подсъдимия със секирата към св.К.е дало възможност на пострадалата да затвори вратата на двора си и по този начин да изгони подсъдимия от там. Това сочи на достоверност и на другите нейни твърдения, подкрепени не само от показанията на св.К., но и от тези на сина й- св.П.С., че подсъдимият е бил навлязъл навътре в двора на сем.С., където е размахвал въпросната секира и дори е направил опит и да потроши автомобилите на семейството- т.е. да ги удари, но намесата на св.К.е предотвратило това. Тези показания на тримата свидетели опровергават и твърденията на подсъдимия, че е стоял само до оградата, облегнат на вратата и не е навлизал в двора на сем.С., респ., че кучето е стояло на прага на врата и е лаело по него и не му е позволявало да затвори вратата на собствения си двор. Отново и най- вече на база показанията на св.К.(които съдът няма основание да не кредитира, тъй като не счита, че същият се явява заинтересован по някакви причини от крайния изход на делото, респ. не счита, че същият е пристрастен към някоя от двете страни в конфликта) се установява, че пострадалата не е била спокойна и не е тръгнала да успокоява подсъдимия, а точно обратното- тя е била видимо много уплашена и е разговаряла с подсъдимия на висок тон, макар и да не е крещяла, но не го е успокоявала, като се е опитвала да се освободи от присъствието на подсъдимия в дома си, което е могла да стори след идването на св.К.и насочването на подсъдимия към него. Същевременно показанията на св.К.кореспондират с тези на пострадалата и по въпроса за проявената от подсъдимия вербална агресия, както и по въпроса, че при размахването на секирата е бил съвсем близо до пострадалата.

За това, че пострадалата е била видимо уплашена след инцидента сочат и св.П.С., св.К.С., както и св.З.Г., така и самата пострадала. Вярно е, че всички те са близки на пострадалата, поради което е логично да подкрепят нейната версия за случилото се. Няма как обаче това да се каже по отношение на св.К., който също е категоричен относно състоянието на пострадалата към инкриминирания момент.

Ето защо и съпоставяйки показанията на пострадалата и тези на нейните роднини и близки с показанията най- вече на св.К.и в някаква степен с тези на св.Д., която обаче не е била подробна и детайлна във връзка с начина на протичане на конфликта- излязъл ли е някой от сем.С. на виковете, отправени от подсъдимия, как е приключил конфликта, идвали ли са други съседи на място и т.н., въззивният съд прие, че следва да даде вяра на показанията на св.С.С.и тези на нейните роднини относно повода и начина на протичане на конфликта в конкретната вечер, респ. относно поведението на подсъдимия в рамките на този инцидент, а не на обясненията на подсъдимия и на показанията на неговата съпруга- св.Д.. Причината за това е, че и пострадалата и подсъдимия, както и членовете на техните семейства могат да се приемат за еднакво пристрастни към случая и крайния изход на делото. За разлика от тях св.К.не се установява да има такъв интерес. Ето защо и доколкото неговите показания кореспондират с тези на пострадалата, то и съдът възприе показанията на пострадалата и свидетелите близки до нея, а не обясненията на подсъдимия и на неговата съпруга. Още повече, че обясненията на подсъдимия и показанията на св.Д.са и житейски нелогични досежно определени твърдени от тях обстоятелства в смисъла визиран по- горе, като не кореспондират и с обективни данни по делото, касаещи идването на полицейския екип веднага след случая, доколкото и подсъдимият и съпругата му твърдят да са останали изненадани от образуваното срещу подсъдимия дело, тъй като отношенията между него и пострадалата били добри и безпроблемни- пострадалата го успокоявала и всичко приключило добре.

Тук е мястото да се отбележи, че от всички разпитани по делото лица макар и повечето да сочат за възникнал конфликт, респ. за агресивни действия на подсъдимия по време на този конфликт, единствено пострадалата и нейния син- св.П.С.твърдят подсъдимият да е посягал да нанесе удар и към самата пострадала освен към портата на двора и към пощенската кутия на сем.С..

Подсъдимият отрича да е посягал със секирата към пострадалата. В този смисъл са показанията и на съпругата му, което е логично и нормално с оглед защитната позиция на подсъдимия по делото, както и предвид близките отношения помежду им. За подобно поведение на подсъдимия не сочи в показанията си и св.К., който заявява да е видял подсъдимия да удря със секирата в земята, съответно да удря с нея вратата на двора на сем.С., но не твърди да е виждал подсъдимия да  замахва по отношение на пострадалата, както и спрямо него. От неговите показания обаче е видно, че той макар и да е разбрал за възникналия конфликт почти още от неговото начало, не е бил свидетел на всичко случващо се, тъй като и след като е чул шума от тряскане, викове и удари, е тръгнал в посока къщите на подсъдимия и пострадалата и през това време не твърди да е виждал какво се случва. Не твърди да е видял конфликта от самото начало, а дава информация за поведението на подсъдимия само след неговото пристигане на място. Заявява, че преди това само е чул шума без да е могъл да види какво се случва. А видно от показанията на пострадалата и на нейния син- св.П.С.подсъдимият е посегнал и замахнал със секирата към пострадалата в началото на този конфликт- когато тя е слязла да види какъв е шума, който идва от двора и когато се е приближила до портата, където подсъдимият вече е разбивал със секирата вратата, за да влезе в двора. Няма твърдения от страна на пострадалата след като подсъдимият не е успял да я уличи, тъй като тя се е отдръпнала, той да е продължил да се опитва да й нанася удари- т.е. да посяга със секирата спрямо нея лично. А в първоначалния момент единствените лица, които са били свидетелите на случващото се, са били подсъдимия, съпругата му, пострадалата и нейния син. Последният също сочи, че е видял само веднъж подсъдимият да замахва със секирата към майка му- когато тя се е приближила до него, като не твърди да е видял да прави нови опити в тази насока. Неговите показания обаче съпоставени с тези на св.К.и на пострадалата сочат на това, че и тримата свидетели разказват едно и също като случило се на инкриминираната дата, макар всеки един от тях да е бил очевидец само на част от конфликта между подсъдимия и пострадалата, с изключение на пострадалата, която разказва за случая в цялост, тъй като е взела лично участие в този конфликт от самото му начало до неговия край. Така показанията на тези трима свидетели, които кореспондират помежду си, позволяват да бъде изградена ясна представа за случилото се, което е в почти пълно противоречие с твърденията на подсъдимия и неговата съпруга досежно същия конфликт. С оглед на това въззивният съд за разлика от първостепенния прецени, че следва да даде вяра на показанията на св.С.С.в цялост, а не само отчасти, като прецени за достоверни показанията й включително и в частта касаеща действията на подсъдимия спрямо нея- замахването на подсъдимия със секирата спрямо пострадалата. Няма никаква логика св.С.С.да излага достоверно останалата част от конфликта, а по отношение на тази да лъже. Тя е напълно наясно, че по време на тези действия на подсъдимия не са присъствали други лица и поради това и нейните твърдения остават изолирани. Същевременно обаче налице са други обстоятелства, които сочат на достоверност на показанията на св.С.С.и в тази им част. На първо място това са показанията на нейния син, който също е категоричен, че е видял подсъдимия да замахва със секира спрямо майка му. На следващо място при пристигането си на място св.К.е възприел пострадалата като силно уплашена, което е логично да се случи, ако тя по някакъв начин е била застрашена от действията на подсъдимия. Удрянето по портата и по пощенската кутия не водят до такова застрашаване, респ. до това пострадалата да се почувства лично заплашена от поведението на подсъдимия. А данни за това, че тя е била в шок от случилото се, се съдържат  в показанията и на нейния съпруг- св.К.С. и в тези на снаха й- св.З.Г.които са възприели пострадалата непосредствено след инцидента. За преживян от пострадалата сериозен стрес и уплах сочи и изготвената на същата КСППЕ на фазата на ДП, която не само не опровергава твърденията на пострадалата, че е била силно уплашена и в шок от действията на подсъдимия, но даже напротив- потвърждава изцяло тези нейни показания и сочи, че същите не са голословни и измислени единствено и само с цел бъде уязвен и злепоставен подсъдимия. Факта, че синът на пострадалата- св.П.С.се е обадил за да поиска съдействие от полицията също сочи, че той е съзрял заплаха в поведението на подсъдимия спрямо майка му и в този смисъл твърденията на същия, че подсъдимия е замахнал със секирата спрямо майка му също не звучат голословно и недостоверно.

Факта, че св.К.не е видял това поведение на подсъдимия не означава, че такова не е било налице.

От друга страна, вярно е, че св.Д.твърди в своите показания подсъдимият да не е замахвал по време на този инцидент към никого от сем.С.. Тя заявява, че е категорична за това. Видно е обаче, че св.Д.не е била детайлна и подробна в показанията си относно случилото си и не разказва нищо във връзка с повода за конфликта, протичането на същия и края на конфликта, респ. изобщо не твърди да е наблюдавала конфликта през цялото време. Даже напротив- твърди, че след като е видяла подсъдимия да се прибира с автомобила си, е чула викове и трясъци, видяла е, че подсъдимият взел някакъв предмет от къщата си, както и че удрял с него по портата на сем.С. и викал някой от тях да излезе- С.или Костадин С.. Твърди обаче, че след това се е прибрала и е повикала св.А.К. да отиде да види какво става. Изобщо не коментира и не споделя видяла ли е и кога пострадалата да излиза на двора, какво се случва и какви е било конкретното поведение на подсъдимия и на пострадалата в този конфликт. Това не дава основание да е приеме, че тя е видяла всичко и то от самото начало до края му, а напротив- сочи, че св.Д.има откъслечни впечатления от случилото се, поради което и твърденията й, че подсъдимият Д. не е замахвал със секирата към никого от сем.С. не могат да се приемат като меродавни относно това какво конкретно се е случило на инкриминираното място и време. С оглед това въззивният съд прецени, че нейните показания по този въпрос по никакъв начин не разколебават и не опровергават твърденията на пострадалата за това подсъдимият да е замахнал със секирата към нея.  Следва да се има предвид, че пострадалата С.С., макар  и заинтересована от крайния изход на делото не е пожелала да се конституира като граждански ищец и частен обвинител, поради което и не може да се твърди, че тя излага тези свои твърдения единствено и само с оглед постигане на благоприятен за нея изход на делото.

Освен това, същата за разлика от подсъдимия носи и наказателна отговорност на показанията си, което също сочи, че няма никаква логика тя да изнася достоверно фактите в останалата им част, а само досежно това обстоятелство да лъже. За разлика от подсъдимия, който изцяло преиначава случилото се по време на инкриминирания инцидент очевидно в старанието си да изгради защитна версия и да оневини себе си, като се изкара „жертва” и пострадала, а не нападател. Подсъдимият отрича също така да е употребил алкохол с аргумента, че по принцип не пие. Съдът не даде вяра на същия по този въпрос, тъй като счита, че няма никакво друго житейско логично обяснения при наличието на един такъв дългогодишен конфликт провокиран от въпросното куче, именно в тази вечер подсъдимия да предприеме такова поведение, освен ако не е бил под влияние на алкохола, тъй като на практика не е бил провокиран по никакъв по- различен и остър начин от всеки друг път. Точно обратното- единствената провокация спрямо него е било кучето на сем.С., което е започнало да лае при появата на подсъдимия, но което е било затворено в клетката си и не е могло да направи му нищо, като същевременно не е било и първия път, при който кучето е лаело по подсъдимия. Твърденията на подсъдимия, че е искал да се защити от кучето категорично се опровергават не само от показанията на пострадалата, но и от показанията на всички други коментирани по- горе свидетели. Същото важи и досежно твърденията на подсъдимия, че първо е взел S-образен предмет, с който е искал да уплаши и предотврати нападението на кучето, а след това се е върнал и е взел секирата, за да затвори портата на двора си, не се потвърждават дори от показанията на съпругата му- св.Мария Д., която не твърди подобни неща в показанията си, нито сочи да е взела от ръцете на съпруга си този предмет, както настоява подсъдимия в своите обяснения. За недостоверността на показанията на св.М.Д.и обясненията на подсъдимия относно това как се е развил конфликта сочи и факта, че св.Д.заявява, че пострадалата не е била уплашена, че е била спокойна и дори е тръгнала да успокоява самия подсъдим, което по категоричен начин се опровергава не само от самата пострадала, но и от св.К.. От друга страна в противоречие с обективните данни по делото, както и с показанията освен на членовете на сем.С., но и с тези на св.Д.и св.К., са показанията на св.Д., че подсъдимият не е удрял дори по портата на сем.С., а единствено е ударил с нея веднъж в земята, предпазвайки се от кучето. Нейните показания противоречат категорично и на показанията не само на пострадалата и на св.П.С., но и на тези на св.Д., както и най- вече на тези на св.К.относно това, че последният е бил свидетел на случая, респ. че е взел някакво участие и отношение към него. Въззивният съд няма основание да се съмнява в твърденията на св.К.по този въпрос, още повече, че и самият подсъдим сочи, че е в близки отношения с него. Ето защо въззивният съд счита, че св.Д.преиначава фактите и прави твърдения, които не са достоверни, но които обслужват по този начин защитната версия на подсъдимия. Извод, който се налага и предвид близките отношения между подсъдимия и св.Д., което е и основанието въззивният съд да не кредитира показанията на св.Д.относно причината и начина на протичане на инкриминирания инцидент, така както и по същите съображения съдът не кредитира и обясненията на подсъдимия по този въпрос. В останалата им част показанията на св.Д.касаят предхождащите отношения между двете семейства, респ. гледната точка на свидетелката във връзка с тях и нямат съществено значение за изясняване на конкретния конфликт. Що се отнася до твърденията на свидетелката, че пострадалата не била уплашена защото в такъв случай щяла да реагира по друг начин, въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че всеки реагира по различен начин в ситуациите, като напълно нормално е, ако тя  била в шок както твърди дамата пострадала да не може да предприеме бързи и адекватни действия, респ. да не реагира така както се очаква и е обичайно по принцип. Факт е обаче, че не тя, а синът й е подал сигнала до т.112, което сочи, че и той е бил уплашен от поведението на подсъдимия, респ. че викането на полицията не е самоцел от страна на св.С.С.да навреди на подсъдимия. А за това, че подсъдимият е имал агресивно поведение спрямо пострадалата сочат и данните съдържащи се в показанията пострадалата и на другите свидетели-членове на нейното семейство за последващо- след около 1 седмица, ново агресивно поведение на подсъдимия спрямо пострадалата, за което тя отново е подала жалба в полицията. За сметка на това и подсъдимият и съпругата му не твърдят да са подавали жалби срещу сем.С. и срещу кучето им, респ. други свидетели като например св.Д.твърди да не знае семейството на подсъдимия да е правило опити да се оплаче от кучето, респ. да помоли семейство С. да го държат далеч от тях. Ето защо въззивният съд счита, че тези оплаквания и жалби на сем.С. са провокирани от конкретни реални ситуации, а нямат за цел да злепоставят подсъдимия и да му навредят, така както твърди той самият и съпругата му.

В заключение въззивният съд за разлика от първостепенния възприе и кредитира изцяло показанията на пострадалата и на св.П.С., както и тези на св.К.относно начина на протичане на конфликта и поведението на подсъдимия по време на този конфликт, включително твърденията на пострадалата и на св.П.С.за това подсъдимият да е замахнал със секирата спрямо пострадалата, като не даде вяра по този въпрос на обясненията на подсъдимия, на показанията на св.Д., както и на откъслечните такива на св.Д.във връзка с това дали той е замахвал със секирата спрямо някого.

За да не кредитира показанията на пострадалата по този въпрос, първостепенният съд е съзрял наличието на сериозни (според твърденията на първата инстанция) противоречия между показанията на пострадалата и тези на сина й- св.П.С., касаещи теглото, ръста и възрастта на кучето, начина на отглеждане на същото, както и разстоянието, на което подсъдимият, според техните твърдения бил навлязъл навътре в двора им. Базирайки се на тези противоречия първата инстанция е приела, че не следва да кредитира показанията на тези двама свидетели досежно релевантните за делото обстоятелства и в частност досежно начина на протичане на конфликта и участието на подсъдимия в него.

Въззивната инстанция намира, че в случая първостепенният съд не е знаел на какво друго да се опре за да не даде вяра на показанията на тези двама свидетели, доколкото същите в по-голямата им част кореспондират както помежду си, така и с показанията на св.К., като се подкрепят, а не се разколебават и от заключението на КСППЕ на пострадалата, от показанията на св.К.С.и на св.З.Г., както и от обективните данни по делото досежно причинените от подсъдимия щети по портата, пощенската кутия и цимента в двора на сем.С.. Въззивният съд за разлика от първостепенния счита, че тези противоречия са напълно нормални и логични, тъй като всеки човек има различни представи и възможности точно да преценява ръст, тегло, разстояния, поради което и нормално е, ако не е правил точни замервания да не може да даде и точни данни във връзка с тези обстоятелства, респ. неговите твърдения да се различават от тези на друг човек във връзка със същите обстоятелства. Именно и наличието на такива „противоречия” сочи на достоверност на показанията на тези двама свидетели, тъй като очевидно те не са съгласували предварително помежду си своите показания, така че да говорят едно и също. Що се отнася до начина на отглеждане на учетао, както вече бе посочено и въззивният съд не даде вяра на показанията на св.П.С.по този въпрос, като счита, че той се опитва логично да омаловажи ролята на кучето като дразнител в този конфликт но само по принцип, а не и с оглед на конкретния случай. Това е така, доколкото във връзка с конкретния случай всички освен подсъдимият и съпругата му, твърдят кучето да е било в клетката си, което означава, че не то е провокирало с нападение подсъдимия, така както се опитва да представи той нещата.

А по въпроса за възрастта на кучето, въззивният съд счита, че тези така наречени противоречия касаят неотносими към предмета на доказване по делото факти и обстоятелства и могат да се дължат на различни обстоятелства, като по никакъв начин не сочат на недостоверност като цяло на показанията на св.П.С. или тези на пострадалата.

Въззивният съд за разлика от първостепенния не намери основание да не кредитира и заключенията на двете КСППЕ изготвени на ДП на подсъдимия и на пострадалата. Мотивите на първата инстанция да не кредитира заключението на КСППЕ на пострадалата остават твърде неясни, витиевати и непонятни за въззивния съд. Видно е от заключението, че вещите лица и за да отговорят на поставените им задачи на ДП не е имало как да вземат предвид показанията на свидетелите, дадени от тях в хода на съдебното производство, което е последващо спрямо момента на изготвяне на експертизата. Видно е също така, че вещите лица са провели и лична беседа с пострадалата, като логично е да дадат отговор на въпроса дали е изпитала страх преди всичко и най- вече на база на споделеното от нея самата, тъй като тя е човекът, който може да заяви какво е изпитала в този момент. Но видно е, че вещите лица не са разчитали единствено и само на нейните твърдения, а са направили изводите си и на база на своите експертни познания, респ. на база проведената с нея беседа, респ. на база проведените изследвания, което сочи, че те не са преценявали дали твърденията на пострадалата за случилото са верни или не, а са правили експертни заключения на база извършеното от тях освидетелстване на пострадалата. Същевременно видно е, че при изготвяне на заключението вещите лица са взели предвид не само конкретния случай, но и отношенията като цяло между двете семейства, които предхождат, респ. които са последвали инкриминирания случай. Това е и нормално, за да може да се прецени дали се касае за изолиран инцидент или има натрупване на напрежението между пострадалата и подсъдимия, респ. как се отразява това на техните отношения и дали е нормално или не тя да се уплаши от подобно поведение на подсъдимия, каквото се твърди да е имал той, в зависимост и най- вече с оглед на сложилите се в дългосрочен период от време техни отношения.

Ако е считал, че заключението не дава обективен и компетентен отговор на поставените задачи, първостепенният съд е следвало да назначи нова- повторна експертиза, а не да се задоволи да не кредитира заключението на тази с подобни неясни мотиви, като не положи всички необходими усилия да събере и провери всички относими доказателства по делото.

Въззивният съд за разлика от първостепенния не намери да са налице тези пороци на заключението, за които сочи в мотивите си първата инстанция и поради това кредитира същото изцяло, като не счете за необходимо да назначава повторна КСППЕ на пострадалата.

Същевременно въззивният съд счита, че заключението на КСППЕ на пострадалата потвърждава както заявеното от нея, така и твърденията на другите свидетели, с изключение на св.Д., че пострадалата е била в шок- много силно уплашена от случилото се, което е още едно основание съдът да кредитира заявеното от тези свидетели, тъй като то кореспондира със становището на вещите лица, което е  експертно такова и почива на обективна преценка.

Съдът възприе и кредитира и всички събрани по делото писмени и веществени доказателства, като намира, че те съпоставени с показанията на разпитаните свидетели спомагат за пълно и цялостно изясняване на фактическата обстановка по делото при това в смисъла и по начина, по който очертава същата в показанията си пострадалата.

Обясненията на подсъдимия, дадени пред въззивния съд, последният счете в по-голямата си част за негова защитна версия, като подробни съображения защо не кредитира конкретни изявления на подсъдимия, съдът изложи по- горе при анализа на показанията на различните свидетели, поради което и не намира за необходимо да повтаря. Следва само да се отбележи, че тази защитна версия не е добре обмислена и не само  е в противоречия с другите събрани по делото гласни доказателства, конкретно визирани по- горе, но съдържа и нелогични и житейски неправдоподобни изявления, което я прави още по- недостоверна и лошо замислена.

В заключение въззивният съд счита, че събраните на ДП, пред първата и въззивна съдебна инстанция гласни, писмени и веществени доказателства по безспорен и несъмнен начин установяват извършването на деянието от страна на подсъдимия, механизма на същото, времето и мястото на деянието и конкретните действия предприети от него при това по начина, по който те са описани в ОА.

С оглед на всичко изложено и в изпълнение на задълженията си да извърши собствена преценка на доказателствата по делото, СГС прие самостоятелно своя фактическа обстановка, която до голяма степен се различава от тази възприета от първостепенния съд по въпроса за случилото се по време на инкриминирания случай и поведението на подсъдимия в него.

Въззивният съд направи различна преценка на голяма част от доказателствения материал по делото и поради това и прие и нови фактически положения, а оттук стигна и до други, различни от тези на първостепенния съд правни изводи досежно доказаността на обвинението и съставомерността на инкриминираното деяние. Въззивният съд прие, че поради неправилна и превратна преценка на част от доказателствения материал по делото, първостепенният съд не е успял да установи в пълнота фактическата обстановка по делото, а оттук е стигнал и до погрешни и незаконосъобразни правни изводи.

При анализа на събраните по делото доказателства, изложен по- горе въззивният съд прие, че от правна страна подсъдимият Б.Р.Д. на 16.09.2014 г. около 20:30 часа в гр.София, ул.“Бор” № 19А, се заканил с убийство на С.П.С., като замахнал със секира срещу С.и тази закана би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й у нея.

От обективна страна подсъдимият Д. чрез действия е отправил заплаха към св.С.С., че ще извърши престъпление спрямо нейната личност замахвайки със секира, която държал в ръката си спрямо нея.

По отношение на въпроса дали подсъдимият е замахнал със секирата директно спрямо пострадалата или е удрял с нея само по портата, пощенската кутия и земята (цимента) в двора на сем.С., въззивният съд взе становище при анализа на доказателствата по- горе. Въззивният съд е категоричен, че такова действие от страна на подсъдимия е било извършено, като то обаче не е било единственото агресивно поведение на подсъдимия по време на инкриминираното деяние. Подсъдимият е удрял със секирата, както вече бе посочено и по портата на двора и по пощенската кутия, като и забил секирата и в цимента, тъй като пострадалата успяла своевременно да се отдръпне назад и ударът попаднал в земята.

Освен чисто физическата агресия, подсъдимият в този момент е проявил и вербална такава, доколкото и през цялото време е отправял обиди и псувни както спрямо пострадалата лично, така и спрямо другите членове на нейното семейство.

Нещо повече- вербалната му агресия се изразявала и в отправени устни заплахи към сем.С. от страна на подс.Д., който викал, че сем.С. са селяни, простаци, че не могат да му дишат въздуха, че му пречат, че ще ги изсели, че кучето им нарушавало спокойствието му, както и че не няма смисъл и не трябва да живеят и други още закани и заплахи.

Всички тези други, посочени по- горе действия на подсъдимия, демонстриращи физическа и вербална агресия не са инкриминирани, но те без съмнение са допринесли за това цялостното поведение на подсъдимия, включително замахването със секирата спрямо пострадалата да бъдат възприети сериозно от пострадалата и да възбудят у нея основателен страх от осъществяване на заканата и от извършване на престъплението спрямо нея. Както тя самата твърди, единствената причина да не бъде засегната от подсъдимия при нанасянето на удара е, че същата е успяла своевременно да се отдръпне. Още един факт, който сочи че действията на подсъдимия са били достатъчно агресивни и от такъв характер, че да предизвикат шок у пострадалата, както твърди не само тя, но и нейните близки и роднини, които са я видели непосредствено след случая.

Тези действия на подсъдимия не са били провокирани от пострадалата в конкретния случай по никакъв начин, тъй като тя е дошла на място едва след като е чула тряскането и удрянето от страна на подсъдимия и причината да се появи е да разбере какво става. Същевременно категорично според въззивния съд се установява, че тези действия на подсъдимия- цялостното му агресивно поведение- както физическо, така и вербално такова, не е било провокирано и от нападение от страна на кучето на сем.С. над него тази конкретна вечер, така, както твърди той. Съображения за това бяха изложени при анализа на доказателствата по- горе.

Действително установява се, че между двете семейства е имало дългогодишен конфликт, както и че е имало своеобразна нетърпимост между подсъдимия и кучето на сем.С., както и че всеки път при появата на подсъдимия то е лаело срещу него. Но както сочат и свидетелите по делото- това е куче и работата му е да лае- нещо нормално и обичайно. То обаче не е нападнало подсъдимия тази вечер, тъй като е било затворено в клетката си в двора на сем.С. и колкото и агресивно да е било, не е заплашвало по никакъв начин подсъдимия, респ. не е имало основание той да се защитава от него, още по- малко да проявява каквато и да е било физическа агресия, камо ли спрямо св.С.С., която дори и подсъдимият не твърди да го е провокирала и предизвикала с думи или действия в този момент.

Проявената упоритост от страна на подсъдимия в поведението му чрез едновременната физическа и вербална агресия, са допринесли за това пострадалата да възприеме цялостното му поведение сериозно и да се уплаши не само за себе си, но и за здравето и живота на децата и на семейството си. Фактът, че между семействата е имало дългогодишен конфликт не води до омаловажаване поведението на подсъдимия и до това св.С.С.да не се уплаши в конкретния случай и да пренебрегне поведението на подсъдимия- т.е. да го счете като част от дългогодишните им напрегнати отношения. Без значение какви са били тези отношения и как са се те развивали до този момент, проявата на физическа агресия от страна на подсъдимия, при това непровокирана от нещо конкретно и изразяваща се в нанасяне на удари с предмет /секира/, който е в състояние да нанесе тежки последици, както на вещи, така и най- вече на хора, сочи на ескалиране на отношенията и на сериозност на поведението на подсъдимия, което основателно е прието от пострадалата като сериозна заплаха за живота й. Тази сериозност произтича и от факта, че подсъдимият е насочил ударите си не само към портата и пощенската кутия на сем.С., но и директно спрямо пострадалата- замахнал е със секирата спрямо нея, без значение дали е искал да я удари, да я засегне, да я сплаши или само да изрази гнева си натрупан в процеса на дългогодишния конфликт между двете семейства. За да бъде възприето поведението на подсъдимия от пострадалата като сериозна заплаха спрямо нейния живот е допринесъл и факта, че предметът, с който е действал подсъдимия е от естество да й нанесе сериозни вреди, още повече и с оглед на това, че той е бил и в нетрезво състояние, което сочи, че вероятно и трудно е могъл да контролира добре действията си. За това говори и поведението му спрямо появилия се на място св.К., който е дошъл за да се опита да помогне и да възпре действията на подсъдимия. Последният обаче не го е разпознал веднага и е тръгнал заплашително със секирата и спрямо него. Поведение, което сочи, че той е бил очевидно превъзбуден от емоции, необмислящ предварително и добре постъпките си преди да предприеме нещо, а директно действащ агресивно и едва след това склонен да преценява какво е сторил. Това му поведение е позволило на пострадалата да затвори портата на двора зад гърба му и по този начин да се предпази от по- нататъшното му агресивно поведение, респ. да го изгони от дома си.

В случая поведението на подсъдимия не може да се възприеме като обикновено пиянско буйство. Поведението на подсъдимия и в частност инкриминираните негови действия, както и цялостното му поведение тази вечер, обективират отправена от страна на подсъдимия сериозна заканата за извършване на престъпление против личността на пострадалата С.С., а именно на престъплението убийство. Извод, който следва от упоритостта в поведението на подсъдимия, от избраното от него средство за нанасяне на ударите, от вербалната агресия, която е съпровождала физическата такава, както и най- вече от факта, че подсъдимият е посегнал директно и спрямо пострадалата- замахнал е със секирата към нея, без значение какво точно е целял.

Отправената закана от страна на подсъдимия не само е могла да възбуди у пострадалата С.С.уплаха и основателен страх от осъществяване на заканата и извършване на престъплението спрямо нея, но дори е възбудила такъв страх, което е видно от заключението на приетата по делото СППЕ на пострадалата. Отново следва да се посочи, че при изготвяне на заключението макар и да са коментирали и последващия инцидент с участието на подсъдимия и пострадалата, вещите лица са имали за задача да анализира поведението на пострадалата и да отговори на поставените въпроси във връзка с инкриминирания случай от 16.09.2014 г.- обстоятелство видно от постановлението за назначаване на експертизата, както и от самата експертиза, в която вещите лица изрично са посочили предмета на делото по повод на който се изготвя заключението- случаят от 16.09.2014 г. Коментирането последващия инцидент очевидно е с оглед да се прецени цялостното поведение на пострадалата и отношението й към случилото се- т.е. дали тя възприема всички тези случаи сериозно или се касае за преднамерено нейно поведение единствено и с оглед на това, че е образувано наказателно производство във връзка с инкриминирания случай.

Въззивният съд също счита, че този последващ инцидент, за който говорят в показанията си пострадалата и членовете на нейното семейство, сочи на крайно обтегнати и ескалиращи отношения между двете семейства, респ. на това, че пострадалата и семейството й възприемат сериозно отправените към тях заплахи, проявената спрямо тях физическа и вербална агресия от подсъдимия и подаването на жалби от тях спрямо него не са израз единствено на желанието им да му навредят, а на техния основателен страх от поведението на подсъдимия и незнанието до къде може да стигне той в своите действия.

От друга страна въззивният съд счита, че дори и без заключението на СППЕ на пострадалата действията на подсъдимия, чрез които той е обективирал своята закана, са от такова естество, че не само могат, но и реално предизвикват основателен страх от осъществяването на заканата, както по отношение на пострадалата, така и спрямо всяко друго живо човешко същество. Извод, който следва от използваното от подсъдимия средство за  изразяване на отправената от него закана- секира, както и от начина на използване на същото- чрез нанасяне на удари с нея, водещи до унищожаване на предмети, както и чрез директното замахване с това средство (представляващо по своята същност оръжие) спрямо пострадалата в опит да й бъде нанесен удар с него.

Без значение е в случая е дали поведението на подсъдимия е било предизвикано от предходни конфликтни отношения между него и пострадалата. Без значение е дали това му поведение е в резултат на избухване на нервите му или поради гнева, който се е породил у него от лаенето на кучето на пострадалата. Това е така, доколкото каквато и да е била причината за поведението на подсъдимия, заканата е реална и тя според въззивния съд обективно по своето естество е могла и е предизвикала основателен страх у пострадалата. Този извод въззивният съд прави и с оглед цялостното поведение на подсъдимия към инкриминирания момент, тъй като той е нанесъл доста поражения по портата и пощенската кутия на сем.С., като освен това и през цялото време е крещял, обиждал, псувал и отправял и вербални закани, като дори и съпругата му не е успяла да го възпре, въпреки, че през цялото време се е опитвала да го дръпне назад и да го прибере в дома му. Извод, който следва и от факта на употребения от подсъдимия алкохол (макар той да отрича това), който прави човека непредвидим и непредсказуем. А наличието на предходни конфликтни отношения между двете семейства само в още по- голяма степен означава, че в случая това поведение на подсъдимия сочи, че напрежението е ескалирало и поради това и нормално е пострадалата да е била уплашена, тъй като не е могла да предвиди до къде ще стигне в действията си подсъдимия, който е бил достатъчно агресивен и без да е бил провокиран в конкретния случай от тяхна страна.

Извод, който следва и от това, че пострадалата е била сама на двора в момента, в който подсъдимият й е посегнал- т.е. е замахнал със секирата спрямо нея и не е имало кой да й помогне, както и от това, че пострадалата е била изненадана от поведението на подсъдимия- тя очевидно не е очаквала подобни действия от негова страна в противен случай не би отишла и сама да провери какво става и какъв е този шум, който той вдига.

Предвид това и заявеното от св.С.С., че е изпаднала в шок от случващото се звучи достоверно и житейски логично. В тази посока са и показанията на нейните близки и роднини, които са я видели след случая, както и на св.К., който също е категоричен, че пострадалата е била силно уплашена. Аргументите на защитата, че това не е така, тъй като и ако беше уплашена пострадалата щеше да се прибере и да потърси помощ, а нямаше да стои на място, въззивният съд не споделя. Всеки човек реагира по различен начин в стресови ситуации и е напълно възможно от стрес човек да изпадне в шок, както твърди пострадалата и да не може да  реагира по най- адекватния начин. Особено както в случая агресията на подсъдимия е била неспирна и насочена не само към пострадалата, но и към вещи и предмети в двора, като подсъдимият през цялото време е бил и твърде близо до пострадалата, което може и да не й е позволило да избяга или дори и да е искала да направи това, да се е страхувала как ще реагира подсъдимия, респ. да е искала да спре тази агресия, тъй като е била разрушителна. Не случайно пострадалата сочи, че е разтълкувала поведението на подсъдимия като желание от негова страна да потроши и автомобилите на семейството и в този смисъл логично е нейното присъствие на място да е и опит да възпре това желание на подсъдимия.

Без значение по какви съображения пострадалата е останала на място, всички налични по делото данни- показанията на разпитаните свидетели и заключението на КСППЕ на пострадалата, с изключение на обясненията на подсъдимия и показанията на св.Д., които логично градят защитна версия, сочат, че тя е била силно уплашена, като е възприела заплахите и заканите на подсъдимия на сериозно, а и те по своето естество са били такива, че е нормално да предизвикат страх у всекиго спрямо когото са насочени предвид техния характер и с оглед използваното средство. Допълнителен аргумент за това е и факта, че подсъдимият е мъж, докато пострадалата е жена, като е била в този момент и „невъоръжена“- т.е. не е разполагала с нищо в себе си, с което да може да се защити и да отвърне на ударите на подсъдимия- както към нея, така и към покъщнината й.

Важното е да се отбележи, че спрямо подсъдимия е повдигнато обвинение за по- леката форма на престъплението, а именно за това, че заплахата би могла да възбуди основателен страх, което и според въззивния състав произтича от характера на самата закана, без да е необходимо да се изследва дали в действителност в конкретния случай тази закана е предизвикала какъвто и да е било страх у пострадалата. Независимо от това, въззивният съд счита, че по делото е безспорно доказано обстоятелството, че заканата отправена от подсъдимия не само е могла, но и обективно е предизвикала основателен страх у пострадалата. С оглед на повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия обаче за по- леката форма на престъплението, то и съдът призна подсъдимия Б.Д. за виновен съгласно повдигнатото му обвинение, независимо от наличието на доказателства и за по-тежката форма на деянието.

Св.С.С.е била силно уплашена- била е в състояние на шок по нейните думи и тези на нейните роднини и близки, като този страх е бил провокиран от конкретната инкриминирана случка която пострадалата е възприела като заплаха не само за своя живот, но и за този на своите близки предвид цялостното агресивно поведение на подсъдимия. Поведението на подсъдимия е било възприето като сериозна заплаха и от сина на пострадалата- св.П.С., който именно и по тази причина се е обадил на т.112 и е поискал съдействие, а веднага след това и пострадалата е подала жалба в полицията- все действия сочещи на това, че е възприела на сериозно действията на подсъдимия. В този смисъл и твърденията на подсъдимия и на съпругата му, че били изненадани от получената призовка от него за делото очевидно не кореспондират със събраните доказателства и са несполучлив опит за омаловажаване на случилото се и за това да се направи опит да се придаде друг характер на подадената от пострадалата жалба срещу подсъдимия- т.е. да се внуши, че чрез тази жалба тя се опитва да му навреди, а не да защити сама себе си.

Последващото поведение на пострадалата след случилото се сочи, че тя дълго време е преживявала емоционално случая, посетила е лекар, приемала е успокоителни и се е стряскала при всеки по- силен шум. Състоянието й към момента на инкриминираното деяние е било видно и за други лица, като например св.К., който неколкократно в своите показания подчертава, че пострадалата е била силно уплашена и че единствено реакцията на подсъдимия насочена спрямо него самия е дала възможност на пострадалата да го изгони от двора си и по този начин да предотврати по- нататъшно агресивно поведение спрямо нея.

Дори поведението на подсъдимия да е било провокирано от лаенето на кучето на сем.С., то ответната реакция на същия е била неадекватна и многократно надхвърляща границите на нормалното поведение, включително и на ядосан човек. Твърденията на подсъдимия и съпругата му, че кучето е било насъсквано спрямо него и някой е викал „дръж, дръж“ не се подкрепят от другите събрани по делото доказателства, а дори и някой да е викал така действително, не се твърди това да е била св.С.С., поради което и агресивното поведение на подсъдимия спрямо нея е неоправдано и непровокирано по никакъв начин от самата пострадала. Още повече, че кучето е било затворено в клетката си.

Това според въззивния съд с още по- голяма сила води на извода, че пострадалата, която е била изненадана от действията на подсъдимия е изпитала при това основателен страх за живота си, тъй като не е очаквала подобно негово поведение при липса на конкретна провокация от нейна страна или от някой друг от нейното семейство и при положение, че кучето не за първи път е лаело при появата на подсъдимия, но въпросната вечер то е било затворено и не е представлявала никаква заплаха за подсъдимия.

Предвид всичко изложено съдът прие, че заканата не само е създала възможност за възбуждането на основателен страх у пострадалата от извършване на престъплението, но че тази закана действително е възбудила основателен страх у нея.

Следва да се има предвид, че законът има предвид само възможността за възникване на основателен страх у пострадалия, като не е необходимо за съставомерността на деянието, пострадалият действително да се е уплашил. В настоящият случай и с оглед на събраните по делото доказателства съдът счита, че у пострадалата С.С.е възникнал такъв основателен страх, като аргументи в тази насока съдът изложи вече по- горе.

Съдът прие, че в случая е налице довършено престъпление, т.к. пострадалата е възприела отправената към нея закана за извършване на престъпление против нейната личност, като тази закана е стигнала до съзнанието й.

Налице са и предпоставките за ангажиране отговорността на подсъдимия и по квалифицирания състав на чл.144, ал.3, пр.1-во вр ал.1 от НК, т.к. действията на подсъдимия са били от естество да причинят сериозни увреди на пострадалата, доколкото подсъдимият е замахнал към нея със секира- средство, което би могло да предизвика и смърт, като освен това тези му действия са били съпроводени и от вербално изречени закани (макар и неинкриминирани) свързани с това, че пострадалата и семейството й няма смисъл и не трябва да живеят. Ето защо въззивният съд прие, че в случая е налице не само закана от страна на подсъдимия спрямо пострадалата с насилие, но и с убийство.

С оглед трайно установената практика на ВКС за съставомерността на деянието по реда на цитираната разпоредба не е необходимо деецът, когато отправя заканата да има предварително оформено решение да извърши убийство, нито да действа в осъществяване на взетото решение, съответно не се изисква да е действал с годно средство и при условия, при които резултатът реално може да настъпи.

Ако е налице предварително решение за извършване на убийство, следва да се обсъди, дали не е извършено друго престъпление- приготовление по чл.117 от НК или опит за убийство по чл.115 от НК и следващите от НК. Ето защо и без значение е дали подсъдимият е имал намерение да реализира заканата си и без значение е дали действително е искал това или е целял само да сплаши пострадалата.

От субективна страна подсъдимият е действал при форма на вината пряк умисъл- подсъдимият е предвиждал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е също така и общественоопасните последици на същото и пряко ги е целял.

Подсъдимият е имал съзнание, че отправя към пострадалата закана за извършване на престъпление срещу нейната личност, както и че тя е възприела същата и у нея може да възникне и е възникнал основателен страх за осъществяване на престъплението против личността й. Той е бил напълно наясно какво държи в ръцете си, като е бил напълно наясно и с обстоятелството, че пострадалата е съвсем близо до него и че ако не е била бързата й реакция е могъл да удари и нея, като е бил напълно наясно и с цялостното си агресивно поведение непровокирано по никакъв начин в конкретния случай от пострадалата.

Подсъдимият е целял заканата с престъпление против личността на пострадалата да бъде възприета от нея и тя да изпита страх от осъществяването й. Съдът прие, че се касае за пряк, а не за евентуален умисъл такъв, тъй като подсъдимият абсолютно целенасочено и съзнателно е замахнал със секирата към пострадалата, която е възприел на съвсем близко разстояние от себе си, като е възприел и възможността да я удари, което не се е случило само поради нейната бърза и адекватна реакция. В този смисъл той е искал да извърши тези действия и съзнателно ги е извършил, като неизбежно е съзнавал и как биха могли да бъдат възприети те, респ. какво биха предизвикали у всеки нормален човек- реакция на стрес, на шок, на уплаха за живота му с оглед на използваното средство и предвид  на конкретно извършените действия

От субективна страна и независимо, че е бил употребил алкохол (което въззивният съд прие, че е доказано на база показанията на свидетлите) подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

От субективна страна умисълът на подсъдимия е обхващал и квалифициращия признак на деянието по чл.144, ал.3, пр.1-во вр. ал.1 от НК, а именно, че заканата срещу пострадалата е била с убийство, което е било обективирано от подсъдимия както чрез конкретно инкриминираните му действия, така и чрез цялостното му агресивно поведение- физически и вербално.

Причини за извършване на престъплението са ниското правосъзнание на подсъдимия, изразило се в незачитането на човешката личност и нейното душевно спокойствие и равновесие.

Във връзка с индивидуализацията на наказателната отговорност на подс.Д. съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, изминалия сравнително не малък период от време от момента на извършване на деянието до постановяване на настоящата осъдителна присъда спрямо него, изключително добрите характеристични данни на подсъдимия, както и напредналата му възраст.

Като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът отчете проявената от него допълнително вербална и физическа агресия извън конкретно инкриминираните негови действия, упоритостта в поведението му и невъзможността да бъде възпрян дори от собствената му съпруга, като единствено появата на друг съсед е съдействало за това подсъдимият да бъде „укротен“ и съпругата му да го прибере в дома му. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете също така и факта, че подсъдимият не е бил провокиран по никакъв начин в конкретния случай от пострадалата, независимо от техните предхождащи конфликтни отношения. Като такова съдът отчете и изключително високия интензитет на отправената закана, както и факта, че само благодарение на бързата реакция на пострадалата не се е стигнало и до причиняването на телесни увреди на същата или на други по- тежко резултати.

Това, че подсъдимият е бил гневен и ядосан, че кучето на сем.С. за пореден път го лае, в някаква степен може да бъде възприето като смекчаващо отговорността му обстоятелство, доколкото очевидно конфликтите и напреженията между двете семейства, нагнетени и от поведението на кучето, е причината да се стигне до този инцидент и да се приеме, че реакцията на подсъдимия е в резултат на натрупало се с времето напрежение, но по никакъв начин оправдава подобно грубо и агресивно поведение от негова страна. Без съмнение за това му поведение допринесъл е и употребеният от подсъдимия алкохол, но подсъдимият сам се е поставил в това състояние, поради което и не може това обстоятелство да се разглежда в негова полза.

Като съобрази горните обстоятелства, съдът прие, че на подс.Б.Д. следва да бъде определено наказание лишаване от свобода към при условията на чл.54 от НК, а не по реда на чл.55 от НК, доколкото в случая не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Освен това определяне на наказание по реда на чл.55 от НК според въззивния съд не би съответствало най- вече на тежестта на извършеното от подсъдимия деяние, което според съда се отличава с висока степен на обществена опасност. Не така стои въпроса с личността на подсъдимия, който според въззивния съд макар и да е проявил излишна агресия в случая, както и независимо, че е имал подобно агресивно поведение и след това, не е личност с трайно установени престъпни навици. Очевидно е, че неговата агресия е свързана единствено и само спрямо сем.С., като и той и съпругата му твърдят да имат и причини за това. Безспорен факт е по делото, че конфликт между двете семейства е налице, като без значение е кой е провокирал същия и как. Именно този конфликт и натрупалото се с години напрежение между семействата е причината за проявената от проявената от подсъдимия агресия, което обаче според съда е го очертава като личност с висока степен на обществена опасност и като личност с трайно установени престъпни навици.

Ето защо и съобразявайки това обстоятелство както и сравнително напредналата възраст на подсъдимия, въззивният съд прие, че за постигане целите на наказанието и най- вече за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия на същия следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода към минималния размер, а именно- наказание от 1 година лишаване от свобода. Същото не следва да бъде изтърпяно ефективно, доколкото е под 3 години, подсъдимият не е осъждан, а според въззивния съд дори и самият наказателен процес воден срещу подсъдимия вече се отразява и спомага за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, който е с добро име в обществото. Предвид това и за постигане целите на наказанието съдът прие, че същият не следа да изтърпи ефективно наказанието от 1 година лишаване от свобода, а изпълнението на същото следва да бъде отложено за срок от 3 години считано от влизане на присъдата в сила.

Предвид изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия Б.Р.Д. да заплати разноски по водене на делото и направени на ДП в размер на 209,76 /двеста и девет лева и 76 ст./ лв. в полза на държавата и разноски по водене на делото, направени в хода на съдебното производство пред СРС общо в размер на 240 /двеста и четиридесет/ лв. - в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС, както и на основание чл.190, ал.2 от НПК по 5 лв. за всеки служебно издаден изпълнителен лист- в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС.

Въз основа на извършена цялостна преценка, въззивният съд прие, че при разглеждане на делото пред първата инстанция не са били допуснати съществени процесуални нарушения, даващи основание за отмяна на постановения първоинстанционен акт и връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция, респ. на досъдебното производство. Допуснатите нарушения от първата инстанция във връзка със събирането и проверката на доказателствата бяха отстранени от въззивния съд. Ето защо последният прецени, че следва да се произнесе по съществото на спора, като отмени присъдата на първостепенния съд и постанови нова такава, с която да признае подсъдимия Б.Д. за виновен по повдигнатото му с ОА обвинение, в какъвто смисъл съдът постанови и присъдата си.

Така мотивиран и на основание чл.336, ал.2 вр. ал.1, т.1 от НПК, СГС, Наказателно отделение, 15 въззивен състав постанови присъдата си.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                    2.