№ 24564
гр. София, 04.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20241110175194 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Р. П. Л. срещу „К ЕООД, която
отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
С исковата молба и отговора на исковата молба са представени документи, които са
допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради
което следва да се приемат като писмени доказателства.
Ищецът е направил искане за задължаване на ответника да представи договор за
кредит, погасителен план, ОУ и всички приложения към Договора, включително и
извлечение за извършени плащания. Съдът намира, че искането следва да се остави без
уважение, доколкото описаните документи са представени с исковата молба, а част от тях са
представени и с отговора на исковата молба.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза съдът намира за
основателно и следва да уважи.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 01.07.2025 г. от 11.20 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба.
ПРИЕМА представените от ищеца и ответника документи като писмени доказателства
по делото.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени от
ищеца в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-счетоводна експертиза
в размер на 250 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА вещо лице А. Б., специалност „счетоводство и контрол“.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за изискване и прилагане по делото
кредитното й досие, съставено по повод процесния договор от ответното дружество.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
1
2 ГПК:
Предявени са от Р. П. Л. срещу „К ЕООД обективно съединени искове, както следва:
главен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване
нищожността на Договор за потребителски кредит № 962319 от 14.11.2023 г. поради
противоречие със закона;
евентуален установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за
прогласяване нищожността на клаузата от Договор за потребителски кредит № 962319 от
14.11.2023 г. предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение,
поради накърняване на добрите нрави;
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 1 208,84 лв., представляваща платена без основание сума по
Договор за потребителски кредит № 962319 от 14.11.2023 г.
В исковата молба се твърди, че на 14.11.2023 г. между страните е сключен Договор за
потребителски кредит № 962319 за сумата от 3000 лв., при ГЛП 47 %, ГПР 58,41 %. Ищцата
оспорва договора като нищожен при твърдения, че размерът на ГЛП е прекомерен. В тази
връзка сочи и че възнаградителна лихва, която надхвърля трикратния размер на законната
лихва накърнява добрите нрави. Сочи, че размерът на ГПР също надхвърля допустимия по
закон, което счита, че води до недействителност на целия договор. Излага, че съгласно чл. 6
от Договора, заемателят се задължава да предостави на кредитора едно от следните
обезпечения: „1. Безусловна банкова гаранция или 2. Поръчителство на едно или две
физически лица, които да отговарят на определени от кредитора условия“, а в чл. 18,
страните се договорили, че при непредоставяне на обезпечение ще бъде начислена неустойка
в размер на 5 798,50 лв. Аргументира подробно, че в договора липсва ясно разписана
методика на формиране на ГПР на разходите по кредита. Сочи, че клаузите, които уреждат
ГЛП и ГПР са неравноправни. Твърди, че съгласно погасителния план общата подлежаща на
връщане сума с включена неустойка, възлиза на 10 278,80 лв. Оспорва клаузата
предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение като нищожна
поради накърнява на добрите нрави, като в тази връзка сочи и че същата излиза извън
присъщите функции. Счита, че с уговорената неустойка се заобикаля разпоредбата на чл.
71 ЗЗД, съгласно която при непредоставяне на обещани обезпечения, длъжникът губи
преимуществото на срока. В заключение излага, че при недействителност на договора за
кредит, следва да се върне единствено главницата, в тази връзка твърди, че е платила суми в
общ размер на 4208,84 лв., като доколкото главницата е в размер на 3 000 лв., претендира
връщането на сумата от 1208,84 лв. При тези твърдения моли съда да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът не
оспорва, че между страните е сключен договор за кредит при сочените от ищеца параметри.
Подробно излага, че нищожността на отделна клауза не влече нищожност на целия договор.
Счита, че неустойката не следва да се включва в размера на ГПР. Развива подробни
съображения в насока, че клаузата е ясна, както и че неустойката не излиза извън присъщите
функции, нито накърнява добрите нрави. Излага и че клаузата уреждаща
възнаградителната лихва е валидна, индивидуално уговорена, като освен това сочи и че тя е
част от ГПР, за който е установен максимален размер, респ. и максималният размер на
лихвата също счита, че е нормативно регулиран, макар и опосредено. Поддържа, че ищецът
е имал възможност да се откаже от договора в 14-дневен срок от сключването му, с която
възможност били гарантирани правата му в най-пълна степен. Твърди, че между страните са
сключени общо три договора, с оглед на което счита, че ищецът е бил достатъчно
информиран относно крайния размер на задължението при непредоставяне на обезпечение.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.
В доказателствена тежест на ищеца по главния и евентуалния установителен иск
е да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба
2
съдържание, както и че част от съдържанието на договора е клауза, предвиждаща заплащане
на неустойка при непредоставяне на обезпечение.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД е да докаже факта на плащане на процесната сума в полза на ответника.
В доказателствена тежест на ответника е да установи наличието на валидно
правоотношение по договор за заем, размера и изискуемостта на вземанията по него, в това
число и наличието на валидни клаузи, от които произтича процесното вземане, че са
индивидуално уговорени, респ. че е налице основание за получаването/ задържането на
сумата.
Обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните
обстоятелства: че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 962319 от
14.11.2023 г. със соченото от ищеца съдържание, в това число и че част от съдържанието на
договора е клауза, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на
обезпечение; че ищцата е заплатила в полза на ответника по процесния договор суми в общ
размер на 4208,84 лв.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3