№ 628
гр. Перник, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Лора Р. Стефанова
при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА
като разгледа докладваното от Лора Р. Стефанова Гражданско дело №
20221720105462 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с правна квалификация чл. 415, във връзка с чл.
410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от ЗПК и по чл. 79,
ал. 1, във вр. с чл. 9 от ЗПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
България № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от С.Н.Н., Ц.Г.С.,Я.К.Ч.
против З. М. С., ЕГН ********** от гр. ***
Ищецът твърди, че при спазване на всички изисквания на Закона за
потребителския кредит, между него и ответницата е сключен договор за
потребителски кредит № ***/*** г. Съгласно клаузите му, той, в качеството
си на кредитор е предоставил на ответницата - кредитополучател, сумата от
2000 лв., която последната се е задължила да върне, с договорна лихва, с
лихвен процент на ден от 0.11 %, на 36 броя месечни вноски от по 97.39 лв., с
падеж 15-то число на месеца. Годишният лихвен процент по кредита е
41.00%, а годишният процент на разходите 48.64 %. Общото задължение по
кредите е 3509.03 лв. Сочи, че ответницата е закупила и допълнителни пакети
услуги срещу възнаграждение от 500 лв. - услуга „Фаст“ и срещу
възнаграждение от 1400.00 лв.- услуга „Флекси“, платими всяко на по 36 броя
равни месечни вноски от по 52.78 лв. Общото задължение по договора е
5406.03 лв. Общият размер на вноската 150.17 лв.
Твърди, че ответницата, с част от отпуснатия кредит е рефинансирана
друго свое задължение в размер на 965.62 лв. Останалата част от заетата сума
- 1034.38 лв. и е преведена на *** г. Сочи, че по искане на ответницата са
отложени общо три месечни вноски, като броят им се е променил от 36 на 39.
Твърди, че за погасяване на задълженията си по договора ответницата е
1
заплатила сумата от общо 1993.40 лв., с която е погасила 273.15 лв. - лихва за
забава, 60 лв. - такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането,
съгласно чл. 17.4 от общите условия, 107.25 лв. - част от законната лихва,
дължима от датата на предсрочната изискуемост до подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Твърди, че към
настоящият момент ответницата дължи сумата от общо 37874.11 лв. , от
която главница в размер на 1642.23 лв., договорно възнаграждение в размер
на 748.81 лв. за периода от 15.12.2021 г. до 05.01.2022 г., възнаграждение за
закупена услуга Фаст в размер на 347.21 лв., възнаграждение за закупена
услуга Флекси в размер на 973.69 и законна лихва в размер на 72.17 лв. за
периода от 05.01.2022 г. до 28.06.2022 г.
Сочи, че за посочените вземания е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което
е образувано ЧГД № 3811/2022 г. по описа на ПРС, като съдът е уважил
заявлението за сумите от 1642.23 лв. - главница, 748.81 лв. - договорно
възнаграждение за периода 15.12.2020 г. - 05.01.2022 г., 122.17 лв. за периода
от 05.01.2022 г. до 28.06.2022 г. и го е отхвърлил за претенциите в размер на
347.21 лв. - възнаграждение за услуга Фаст и 937.69 лв. - възнаграждение за
услуга Флекси.
Сочи, че срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение е
постъпило възражение от ответницата.
Искането към съда е да признае за установено по отношение на
ответницата, че му дължи сумата от 1642.23 лв., представляваща невърната
главница по договор за потребителски кредит № ***/*** г., ведно с договорно
възнаграждение в размер от 748.81 лв. за периода от 15.12.2020 г. до
05.01.2022 г., законна лихва в размер на 72.17 лв. за периода от 05.01.2022 г.
до 28.06.2022 г. както и законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението - 28.06.2022 г. до окончателното плащане, за които
вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ЧГД № 3811/2022 г. по описа на Районен съд - Перник, както и да
осъди ответника да му заплати сумата от 347.21 лв. представляваща
възнаграждение за услуга Фаст и сумата от 937.69 лв. - възнаграждение за
услуга Флекси, закупени по договор за потребителски кредит № ***/*** г.
Заявена е претенция за присъждане на направените разноски в заповедното
и исковото производство.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответницата. В срока по чл.
131 от ГПК е постъпил писмен отговор. Исковете са оспорени по основание и
по размер. Ответницата твърди, че сключеният договор за потребителски
кредит е нищожен, като противоречащ на добрите нрави и заобикалящ закона.
Счита клаузата за размера на годишната лихва за неравноправна. Сочи, че със
закупуването на допълнителни услуги Фаст и Флекси се заобикаля забраната
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за максималния размер на ГПР. Счита, че тази
уговорка противоречи на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, чл. 11, т. 9, и т. 10 и чл. 22 от
ЗПК. Сочи, че е нищожна, като неравноправна и клаузата за определяне на
размера на ГПР, тъй като потребителят е въведен в заблуждение относно
действителния размер на разходите по кредита, което е в противоречие с чл.
11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Счита, че това влече нищожност на целия
договор. Излага съображения за нищожност и на уговорката за закупуване на
допълнителни услуги, тъй като същите не представляват реално предоставени
възможности за кредитополучателя, а заплатеното възнаграждение за тях
2
надвишава размера на кредита. Счита, че чрез последното се заобикаля
императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Искането към съда е да приеме
процесния договор за кредит за нищожен и да отхвърли предявените искове
като неоснователни.
Предявен от ответницата срещу ищеца и приет за разглеждане е насрещен
иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 19, ал. 5, във вр. с
ал. 4 от ЗПК, във вр. с чл. 146, във вр. 143 от ЗЗП.
По идентични с изложените в отговора обстоятелства ищцата по насрещния
иск счита за нищожни клаузите на т. V „Параметри“ от договора за
потребителски кредит по отношение на уговорената възнаградителна лихва за
размера над 10% до 41% годишно и за задължението за заплащане на
допълнителни услуги Фаст за сумата от 500 лв. и Флекси за сумата от 1400
лв.
Искането към съда е да признае за нищожни клаузите на т. V „Параметри“
от договор за потребителски кредит стандарт № 300039893633, сключен на
*** г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *** и З. М. С., в
частта, с която е уговорена възнаградителна лихва за размера над 10% до 41%
и в частта, в която е уговорено задължение за заплащане на сумата от 500 лв.
- възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и сумата от 1400 лв. -
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“.
Заявена е претенция за присъждане на направените разноски.
Насрещната искова молба е връчена на ответника. В срока по чл. 131 от
ГПК е постъпил писмен отговор. Насрещният иск е оспорен като
неоснователен.
Ответникът по насрещния иск твърди, че са спазени всички императивни
изисквания на ЗПК и ЗЗП и уговорките между страните са постигнати в
рамките на договорната автономия, регламентирана в чл. 9 от ЗЗД. Сочи, че
цитираната в насрещната искова молба съдебна практика е неотносима към
правния спор, тъй като е постановена преди актуалната към момента на
сключване на договора разпоредба на чл. 19 от ЗПК, която по императивен
начин установява размерът на ГПР, който не следва да бъде превишаван.
Твърди, че оспорените договорни клаузи са съобразени с изискванията на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Сочи, че закупените от кредитополучателя допълнителни услуги са след
предоставяне на необходимата информация за тях. Той не е имал задължение
да ги закупи, а е направил това по своя преценка.
Искането към съда е да отхвърли насрещния иск. Заявена е претенция за
присъждане на направените разноски. Направено е възражение за
прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не е бил представляван.
Докладвана е молба от същия, в която заявява, че поддържа предявените
искове. Моли съда да ги уважи. Поддържа отговора по предявените срещу
него несрещни искове. Оспорва същите. Искането към съда да ги отхвърли.
Претендира присъждане на направените разноски.
В съдебно заседание, ответникът, чрез процесуалния му представител –
адвокат М. оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли като неоснователни.
Поддържа отговора и насрещните искове и моли съда да ги уважи.
3
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства в съответствие с чл.
12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери следното:
Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение срещу ответника за сумата от 1642.23лв. – представляваща
неплатена главница по договор за потребителски кредит № *** от *** г.,
748.81 лв. – договорно възнаграждение за периода от 15.12.2020 г. до
05.01.2022 г., 347.21 лв. - неплатено възнаграждение за закупена и използвана
услуга Фаст и 973.69 лв. – неплатено възнаграждение за закупена услуга
Флекси. Въз основа на него е образувано ЧГД № 3811/2022 г. по описа на
ПРС.
С разпореждане № 9681/30.06.2022 г. заявлението е отхвърлено в частта за
претендираните възнаграждения за услуги Фаст в размер на 347.21 лв. и
Флекси в размер на 973.69 лв. В останалата част - за сумата от 1642.23лв. –
представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит №
*** от *** г., 748.81 лв. – договорно възнаграждение за периода от 15.12.2020
г. до 05.01.2022 г. – е уважено и е издадена исканата заповед за изпълнение на
парично задължение. Същата е връчена на длъжника, който в срока по чл.
414, ал. 2 от ГПК е подал възражение. Установителният иск е предявен в
срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
От представените стандартен европейски формуляр за предоставяне а
информация за потребителски кредит, искане за отпускане на потребителски
кредит профи кредит стандарт № ***, договор за потребителски кредит
стандарт № ***, с приложен погасителен плат, анекс № 1 от *** г. и анекс №
2 от *** г. с приложени към тях погасителни планове се установява, че по
искане на ответницата и след предоставяне на съответната информация,
между нея и ищецът на *** г. е сключен договор за потребителски кредит
стандарт № ***. С него ищецът се задължил да предостави на ответницата
потребителски кредит в размер на 2000 лв., от които 965.62 лв. – да преведе за
рефинансиране на друг кредит и остатъкът от 1034.38 лв. – по посочена от
кредитополучателя банкова сметка. Ответницата се е задължила да върне
заетата сума 36 месечни вноски, всяка в размер на 97.39 лв., платими на 15-то
число на месеца. Уговорени са ГЛП – 41%, ГПР – 48.64%, лихвен % на ден
0.11%. Дължимата сума по кредита е 3506.03 лв.
С договора ответницата е закупила и допълнителни услуги „Фаст“ – на
стойност 500 лв. и „Флекси“ на цена 1400 лв. Уговорено е посочените суми да
се заплащат на 36 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 52.78 лв.,
дължими на 15-то число на месеца.
Общата месечна вноска по кредита е 150.17 лв., а общата дължима сума от
кредитополучателя – 5406.03 лв.
С анекси № 1 и № 2 ответницата е отложила плащане на две вноски по
кредита. В резултат на това крайният срок за издължаване на целия кредит е
уговорен на 15.01.2023 г.
От преводна бележка – ***/***/*** се установява, че по посочената от
ответницата банкова сметка на 07.10.-2019 г. ищецът превел остатъкът от
заетата сума – 1034.38 лв.
От представеното извлечение от сметка по договор за кредит е видно, че
към 14.10.2020 г. ответницата е заплатила общо сумата от 1993.40 лв. и е
4
останала дължима сумата от общо 3711.94 лв. След 15.12.2020 г. не са
постъпвали плащания.
По делото е приета съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото
лица Я. А., която не е оспорена от страните и съдът я кредитира като пълна и
обоснована.
От нея се установява, че по сключения договор за потребителски кредит
ответницата е платила общо 1993.40 лв. В случай, че с тази сума е погасявана
само главница, останалият непогасен остатък от същата е 6.60 лв. Основният
лихвен процент на БНБ към датата на сключване на договора – *** г. е 0.00
%.
Предвид така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
Искът по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр.
с чл. 9 от ЗПК е предявен при наличието на правен интерес. Със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 3811/2022 г.
по описа на ПРС ответникът е осъден да заплати на ищеца вземанията,
предмет на иска. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение
срещу заповедта. Искът за установяване на вземането по чл. 415, ал. 1, т. 1,
във вр. с ал. 4 от ГПК е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Разгледан по същество искът е частично основателен:
Исковите претенции се основават на сключен между страните договор за
потребителски кредит стандарт № *** от *** г.
Ищецът – „Профи Кредит България“ ЕООД е финансова институция по
смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със
средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства.
Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора за паричен
заем, е действало извън рамките на своята професионална дейност.
Следователно страните имат качество, съответно на потребител и на
кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от ЗПК. Сключеният между тях
договор е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК.
На основание чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
В настоящият случай договорът за потребителски кредит стандарт №
********** от *** г. отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК и по аргумент от чл. 22 от ЗПК
е действителен. В тази връзка неоснователно се явява възражението на
ответника за неговата нищожност.
Неоснователно е и възражението, респективно насрещния иск по чл. 26, ал.
1 от ЗЗД, във вр. с чл. 19, ал. 5, във вр. с ал. 4 от ЗПК, във вр. с чл. 146, във вр.
143 от ЗЗП за признаване на нищожност на клаузата за договорна лихва за
разликата над размера от 10% до 41% .
Годишният лихвен процент по договора е уговорен в т. 4.1 от общите
условия, във вр. с т. VI от договора за и е в размер на 41.%. С приемането на
разпоредбите на чл. 19, ал. 4 и, ал. 5 от ЗПК /ДВ бр. 35 от 2014 г., в сила от
23.07.2014 г./се регламентира по императивен начин предела на оскъпяване на
кредита - годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
5
България. С поставянето на максимална горна допустима граница на
годишния процент на разходите, законодателят е защитил правата на
длъжника от едностранен произвол на по-силната страна, каквато е
кредиторът по договор за потребителски кредит. Това е и законовият
критерий за преценка дали уговорената цена за предоставения кредит
надхвърля максимално допустимите размери. По силата на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК клаузата за дължимост на договорна лихва ще бъде нищожна, ако
надхвърля пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България.
Към момента на сключване на процесния договор размерът на законната
лихва за просрочени парични вземания е определен с ПМС № 426/18.12.2014
г. /Обн., ДВ, бр. 106 от 23.12.2014 г., в сила от 1.01.2015 г./. Съгласно чл. 1,
ал. 1 от същото годишният размер на законната лихва за просрочени парични
задължения е в размер на основния лихвен процент на Българската народна
банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10
процентни пункта. Размерът на основния лихвен процент на БНБ към *** г.
съгласно Методика за определяне на основен лихвен процент, приета с
Решение № 149/16.12.2004 г., в сила от 1.02.2005 г. е обявен на официалната
страница на БНБ и е 0%. Следователно уговореният между страните ГЛП от
41.00 % не надвишава максимално определения ГПР, който е 50%.
Предвид изложеното, съдът намира клаузата за дължимост на договорна
лихва за действителна.
Съдът счита за основателно възражението на ответника, респективно
предявения от него насрещен иск чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 19, ал. 5,
във вр. с ал. 4 от ЗПК, във вр. с чл. 146, във вр. 143 от ЗЗП за признаване за
нищожна на клаузата за закупуване на допълнителни услуги „Фаст“ – на
стойност 500 лв. и „Флекси“ на цена 1400 лв., както и за неоснователен
осъдителния иск чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от ЗПК и по чл. 79, ал. 1,
във вр. с чл. 9 от ЗПК.
Съгласно 15 от Общите условия – Допълнителни услуги т. VI от договорът
за потребителски кредит ответникът е закупил допълнителна услуга „Фаст“
на стойност 500 лв. и допълнителна услуга „Флекси“ на стойност 1400 лв.
Съгласно т. 15.2 от Общите условия допълнителната услуга „Фаст“
предвижда задължение за ищеца да осигури приоритетно разглеждане на
искането за отпускане на потребителския кредит, преди клиенти, които не са
закупили тази услуга. Съгласно т. 15.3 от Общите условия допълнителната
услуга „Флекси“ предвижда възможност за кредитополучателя да променя
погасителния план при изпълнение на подробно посочени специфични
изисквания.
Кредитополучателят е потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП,
поради което за сключения от него договор за потребителски кредит за
приложими императивните правила на ЗЗП. Такива са нормите, уреждащи
неравноправността на договорните клаузи.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. С уговорените възнаграждения за закупуване на двете
допълнителни услуги се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като
начисляването и събирането на подобно възнаграждение не представлява
6
плащане за услуга, а реално представлява прикрити разходи по кредита, с
които се надхвърля максималния размер на същите, предвиден в посочената
норма.
Следва да се посочи, че възнаграждението за допълнителните услуги се
дължи независимо дали ще бъдат ползвани от потребителя, т.е. за
възможността да му бъдат предоставени. Принципите на добросъвестност и
справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за
реалното ползване на определена услуга, а не за хипотетично ползване на
такава.
Наред с горното, посочените допълнителни услуги представляват по
принцип съществуваща възможност за потребителя да преговаря с кредитора
за промяна на реквизитите на договора и без да дължи възнаграждение за
това.
С оглед така изложеното, съдът намира уговорката между страните за
заплащане на възнаграждение за закупени допълнителни услуги „Фаст“ и
„Флекси“ за нищожни на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, поради заобикаляне
на установено законово изискване, регламентирано в разпоредбата на чл. 10а,
ал.2 ЗПК. Затова осъдителният иск за заплащането на сумата от 347.21 лв.
представляваща възнаграждение за услуга „Фаст“ и сумата от 937.69 лв. -
възнаграждение за услуга „Флекси“ следва да се отхвърли. Респективно
следва да се уважи насрещният иск за признаване за нищожна на посочената
клауза.
С оглед приетото по-горе досежно действителността на процесния договор
за потребителски кредит и нищожността на част от клаузите му, относно
задълженията на ответницата, които са останали непогасени, съдът намира
следното:
Ищецът е изпълнил задължението си следващо от 3.7 от общите условия на
Профи Кредит България ЕООД към договор за потребителски кредит и т. VI
от договора за потребителския кредит да предостави на ищеца сумата от 2000
лв., като 965.62 лв. са преведени за рефинансиране на друг кредит, а 1034.38
лв. са преведени по посочената от ответницата банкова сметка.
Крайният срок на кредита след изменение на погасителния план с анекс №
1 и анекс № 2 е 15.01.2023 г. Следователно макар и към подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и на исковата молба,
задължението на ответницата да не е било изискуемо изцяло, към момента на
приключване на съдебното дирене – 29.05.2023 г. неговата изискуемост е била
настъпила. Съдът е длъжен да зачете този факт по силата на чл. 235, ал. 3 от
ГПК.
Съдът счита, че не е настъпила твърдяната от ищеца предсрочна
изискуемост на кредита, тъй като видно от приложеното уведомление и
разписката към него, същото не е връчено на длъжника. След като
изявлението на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем не
е достигнало до длъжника, то предсрочната изискуемост не е настъпила.
С оглед горното, съдът счита, че по силата на т. 6.1 от общите условия, т.
VI от договора за потребителски кредит ответницата дължи връщане на
цялата главница и цялата договорна лихва. Не дължи заплащане на цената на
услугите „Фаст“ и „Флекси“, тъй като съответните клаузи от договора са
нищожни.
7
В изпълнение на своето задължение по договора за потребителски кредит
ответницата е заплатила общо сумата от 1993.40 лв. С нея е погасила общо 20
месечни вноски от 97.39 лв., представляващи съответно дължимите главница
и договорна лихва и 45.60 лв. от 21-вата месечна вноска, което включва
цялата договорна лихва от 40.50 лв. и 5.10 от главницата. Следователно,
предвид приложения погасителен план и извлечение от сметка към договора,
както и установения ред за погасяване на задълженията в чл. 76, ал. 2 от ЗЗД
непогасени са останали сумата от 1288.16 лв. – главница и сумата от общо
516.64 лв. – договорна лихва за периода от 15.08.2021 г. до 15.01.2023 г.
Ищецът претендира договорна лихва само до 05.01.2022 г., поради което
дължимият от ответницата размер на същата е 171.95 лв.
Доколкото съдът приема, че не е настъпила предсрочна изискуемост на
кредита, то ответникът не дължи претендираната лихва за забава в размер на
72.17 лв. за периода от 05.01.2022 г. до 28.06.2022 г.
Предвид всичко изложено следва да се уважи установителният иска за
главница в размер на 1288.16 лв. и за договорна лихва в размер на 171.95 лв.
за периода от 15.08.2021 г. до 05.01.2022 г., като искът за главница се
отхвърли за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 1642.23
лв., а искът за договорна лихва за разликата над посочената сума до пълния
предявен размер от 748.81 лв., както и за периода от 15.12.2020 г. до
15.08.2021 г. Следва да се отхвърли и иска за присъждане на законната лихва
за забава в размер на 72.17 лв. за периода от 05.01.2022 г. до 28.06.2022 г.
Следва да се отхвърли осъдителния иск за присъждане на възнаграждение
за закупена услуги „Фаст“ – на стойност 347.21 лв. и „Флекси“ на стойност
937.69 лв.
Следва да се уважи насрещния иск за признаване на нищожна на клаузата
за закупуване на посочените допълнителни услуги и да се отхвърли
насрещния иск за нищожност на уговорката за ГЛП за разликата над 10% до
41%.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
ищеца следва да се присъди сумата от 91.55 лв. – разноски направени в
заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете, сумата
от 40.49 лв. – разноски за държавна такса в исковото производство,
съразмерно с уважените искове и сумата от 140.40 лв. – юрисконсултско
възнаграждение съразмерно с уважените искове, както и сумата от 180 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената
част от насрещните искове.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да се
присъдят разноски в размер на 122 лв. – за заплатено възнаграждение за вещо
лице съразмерно с отхвърлената част от исковете и уважената част от
насрещните искове и 76 лв. – заплатена държавна такса за уважените
насрещни искове.
На основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗА ищецът следва да се осъди
да заплати на адвокат Д. М. адвокатско възнаграждение в размер от 413.83 лв.
– съразмерно за отхвърлената част от исковете и 255 лв. – съразмерно за
уважената част от насрещните искове.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415, ал. 1, т. 1, във вр. с
чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от ЗПК, че З. М.
С., ЕГН ********** от гр. ***ДЪЛЖИ на „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
България № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от С.Н.Н., Ц.Г.С. и Я.К.Ч.
сумата от 1288.16 лв./хиляда двеста осемдесет и осем лева и шестнадесет
стотинки/ представляваща невърната главница по договор за потребителски
кредит № *** от *** г., ведно с договорна лихва в размер от 171.95 лв. за
периода от 15.08.2021 г. г. до 01.05.2022 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението – 28.06.2022 г. до
окончателното плащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 3811/2022 г. по описа на
Районен съд – Перник, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над сумата от
1288.16 лв. до пълния предявен размер от 1642.23 лв., претендирана като
главница и за разликата над сумата от 171.95 лв. до 748.81 лв., претедирана
като договорна лихва, както и за периода от 15.02.2020 г. до 15.08.2021 г.,
както и за сумата от 72.17 лв. – законна лихва за забава за периода от
05.01.2022 г. до 28.06.2022 г., като неоснователни .
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от
ЗПК иск за осъждане на З. М. С., ЕГН ********** от гр. ***да заплати на
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от
С.Н.Н., Ц.Г.С. и Я.К.Ч. сумата от 347.21 лв., представляваща възнаграждение
за допълнителна услуга „Фаст“ и сумата от 937.69 лв., представляваща
възнаграждение за допълнителна услуга „Фрекси“, като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл.
19, ал. 5, във вр. с ал. 4 от ЗПК, във вр. с чл. 146, във вр. 143 от ЗЗП т. VI.
Параметри от договор за потребителски кредит профи кредит стандарт № ***,
сключен на *** г. между З. М. С., ЕГН ********** от гр. ***и „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от С.Н.Н., Ц.Г.С. и
Я.К.Ч., в частта и относно закупени допълнителни услуги „Фаст“ на стойност
500 лв. и „Фрекси“ на стойност 1400 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска предявен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл.
19, ал. 5, във вр. с ал. 4 от ЗПК, във вр. с чл. 146, във вр. 143 от ЗЗП за
прогласяване на нищожна на клаузата на ЗЗП т. VI. Параметри от договор за
потребителски кредит профи кредит стандарт № ***, сключен на *** г. между
З. М. С., ЕГН ********** от гр. ***и „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България №
49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от С.Н.Н., Ц.Г.С. и Я.К.Ч., в частта и, с
която е уговорен годишен лихвен процент над 10% до 41%, като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК З. М. С., ЕГН ********** от
гр. ***ДА ЗАПЛАТИ на ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх.
В, представлявано от С.Н.Н., Ц.Г.С. и Я.К.Ч. по банкова сметка, разкрита в
„Юробанк България“ АД, IBAN: ***** или в „Алианц Банк България“ АД,
IBAN: ***** сумата от общо 91.55 лв./деветдесет и един лева и петдесет и пет
стотинки/, представляваща направени разноски в заповедното производство,
9
съразмерно с уважената част от исковете и сумата от общо 360.89 лв. /триста
и шестдесет лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща разноски,
съразмерно с уважената част от исковете в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
България № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от С.Н.Н., Ц.Г.С. и Я.К.Ч. ДА
ЗАПЛАТИ на З. М. С., ЕГН ********** от гр. ***сумата от общо 198.00 лв.
/сто деветдесет и осем лева/, представляваща разноски,съразмерно с
отхвърлената част от исковете и уважената част от насрещните искове.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗА ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от С.Н.Н., Ц.Г.С. и Я.К.Ч.
ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. М., със служебен адрес: гр. *** сумата от общо
668.83 лв. /шестстотин шестдесет и осем лева и осемдесет и три стотинки/,
представляваща адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част
от исковете и уважената част от насрещните искове за оказаната безплатна
правна помощ на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане в сила на решението, препис от него, ведно с ЧГД №
3811/2022 г. по описа на Районен съд – Перник да се върне на съответния
съдебен състав.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
10