Р Е Ш
Е Н И Е
№ 74
гр.Бяла,
02.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – БЯЛА, III-ти граждански състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и първи май през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АТАНАС ДИМИТРОВ
при секретаря Пенка Цанкова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15
по описа на съда за 2019 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на Г.А.Ч. против Е.И.Е., с правно основание чл.232,
ал.2, пр.1 и чл.92 от ЗЗД, за заплащане на сумата 2 400лв., представляваща
неплатен наем за периода 10.05.2017г. до 10.09.2018г. и сумата 753лв. –
неустойка за периода 10.05.2017г. до 02.10.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното
ѝ изплащане.
В исковата молба (и молбите уточнения с
вх.№ 1503/07.03.2019г. и вх.№ 3646/12.06.2019г.) ищецът твърди, че по силата на
договор за наем сключен на 10.05.2017г. с ответника, е отдал за ползване имот –
обзаведена стая, находящ се в гр.Р., ул.“П. К.“ № .., срещу наемна цена в
размер на 150лв. До датата на завеждане на исковата молба в съда –
02.10.2018г., ответникът не изпълнил задължението си да заплати наемната цена
за 16 месеца. С договора за наем била уговорена и неустойка за забава, която се
равнявала на 1% върху наемната цена за всеки ден просрочие – 1,50лв. на ден или
45лв. месечно, като за неплатения наем за 16 месеца дължимата неустойка била в
размер на 720лв. за периода 10.05.2017г. до 10.09.2018г. и за 22 дни до
02.10.2018г. в размер на 33лв.
С оглед връчването на исковата молба по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК и в изпълнение на разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК
за особен представител на ответника Е.И.Е., е назначена адв. Т.К.. В срока по
чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор, с който се взема становище за
неоснователност и недоказаност на предявените претенции. Сочи се, че в
представените от ищеца копия на договор за наем – с исковата молба и
впоследствие с молба-уточнение, които са заверени от страната, има допълване на
ред 13 отгоре надолу, в частта за срока, като са дописани годините 2017г. и
2018г. В тази връзка е направено искане на основание чл.190, ал.1 от ГПК, да
бъде задължен ищецът да представи оригинала на договор за наем от 10.05.2017г.
Съдът,
след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
В проведеното открито съдебно заседание, за
което страните са били редовно уведомени, ищецът не е изпълнил задължението си
да представи оригинал на договор за наем от 10.05.2017г., за което е бил
задължен с Определение № 33 от 06.03.2020г. по чл.140 от ГПК, като са му били и
изрично указани последиците от неизпълнението. С протоколно определение в
проведеното открито съдебно заседание представения договор за наем е изключен
от доказателствата по делото.
Предявени
са искове с правно основание чл.232,
ал.2, пр.1 и чл.92 от ЗЗД.
Възникването на спорното право се обуславя
от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
наличието на действително правоотношение по договор за наем, по силата на което
ищецът се е задължил да предостави на наемателя за временно ползване обекта на
договора за наем, а ответникът – да заплаща месечни наемни възнаграждения в
уговорения размер и текущите консумативни разноски, свързани с ползването на
вещта и 2) наемодателят да е предоставил държането на обекта на наема в
състояние, годно за обичайното или уговореното употребление – т. е. без недостатъци,
както и че през процесния период е осигурил спокойното и безпрепятствено
ползване на обекта на договора от наемателя.
В настоящото производство ищецът не успя да
докаже, че между страните е било налице действително правоотношение по договор
за наем, поради което и при липса на елемент от фактическия състав, предявеният
иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По отношение предявеният иск за заплащане
на неустойка следва да са налице следните предпоставки: 1) да съществува
задължение; 2) това задължение да не е изпълнено или да не е изпълнено точно;
3) неустойката да е уговорена между страните и 4) кредиторът да е изпълнил
задължението си или да е бил готов да го изпълни.
Предявеният иск по чл.92 от ЗЗД се явява
акцесорен и съществува само наред със задължението по главното правоотношение,
а именно договора за наем, от който произтича задължението. След като се
установи, че не е доказана претенцията за задължението за наем, то като
акцесорна следва да бъде отхвърлена и претенцията за заплащане на неустойка.
Предвид изложеното, съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Г.А.Ч., ЕГН **********, с адрес *** против Е.И.Е., ЕГН ********** с адрес ***
искове с правно основание чл.232,
ал.2, пр.1 и чл.92 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата 2 400лв., представляваща неплатен наем
за периода 10.05.2017г. до 10.09.2018г. и сумата 753лв. – неустойка за периода 10.05.2017г. до 02.10.2018г., по договор
за наем сключен на 10.05.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на завеждане на иска до окончателното ѝ изплащане.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Русе в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/