Р Е Ш Е
Н И Е
№ 179 30.04.2013
година град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание
на
четвърти април през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ГАЛИНА ДИНКОВА
РАЙНА
ТОДОРОВА
при секретаря М.П.
и с участието на прокурор В.Г.
като разгледа докладваното от
съдия Р. Тодорова КАН дело № 141 по описа за 2013 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна
Агенция по рибарство и аквакултури – гр. София, подадена чрез процесуалния й
представител по делото, срещу Решение № 17/ 17.01.2013г., постановено по АНД № 1395/ 2012г.
по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно
постановление № 23 – 156/ 05.11.2012г. на Началник сектор в териториален сектор
„Рибарство и контрол” – гр. Стара Загора.
В жалбата се съдържат
оплаквания за постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на закона
и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила -
касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1,
изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят твърди и че решението е недопустимо, тъй
като с оглед правилото по чл.59 от ЗАНН за определяне на местната подсъдност,
Районен съд – Казанлък не е бил компетентен да разгледа и да се произнесе по законосъобразността
на оспореното наказателно постановление, издадено за нарушение извършено в
района на действие на друг районен съд. Поддържа, че неправилно и необосновано
съдът е приел, че допуснатото нарушение представлява „маловажен случай” като
основание за прилагане нормата на чл.28 от ЗАНН. Моли съда да отмени
обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да потвърди
Наказателно постановление № 23 – 156/ 05.11.2012г. на Началник сектор в
териториален сектор „Рибарство и контрол” – гр. Стара Загора.
Ответникът по касационната жалба – К.С.М., чрез
пълномощника си по делото, оспорва жалбата като недопустима и неоснователна.
Поддържа, че в съответствие и при правилно приложение на закона Казанлъшкият районен
съд е отменил наказателното постановление като е приел, че същото е издадено от
териториално некомпетентен наказващ орган, при необоснованост и недоказаност на
извършено нарушение по повдигнатото административнонаказателно обвинение и при
наличие на предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание
дава заключение за неоснователност на жалбата поради което счита, че съдебното
решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото
доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и
становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК
служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното
съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Неоснователно е възражението на пълномощника на К.М. за недопустимост на
касационната жалба поради обстоятелството, че същата е подадена от ненадлежна
страна. В съответствие с изискванията на чл. 61, ал.1 от ЗАНН, като въззиваем в производството
пред Районен съд – Казанлък е била конституирана Изпълнителна Агенция по
рибарство и аквакултури – гр. София, чийто орган /Началник сектор в
териториален сектор „Рибарство и контрол” – гр. Стара Загора, отдел „Регионален
център „Рибарство и контрол” – Югоизточна България”, Главна Дирекция „Рибарство
и контрол” в ИАРА/, е издал обжалваното наказателно постановление. Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.1 от АПК
във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН, право на касационно
оспорване на решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. В
случая касационната жалба е подадена именно от ИАРА – гр. София, участвала като страна в съдебното производство по АНД № 1395/ 2012г. по описа на Казанлъшкия районен
съд, чрез надлежно упълномощения й процесуален представител по делото.
Следователно са спазени изискванията за процесуална легитимация и
представителната власт, като абсолютни процесуални предпоставки за допустимост
и респ. за надлежно упражняване правото на жалба.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството пред Районен съд – Казанлък се е
развило по жалба на К.М. ***, срещу Наказателно постановление № 23 - 156/
05.11.2012г. на Началник сектор в териториален сектор „Рибарство и контрол” –
гр. Стара Загора, отдел „Регионален център „Рибарство и контрол” – Югоизточна
България”, Главна Дирекция „Рибарство и контрол” в ИАРА, с което, въз основа на
съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 0014961/
12.09.2012г., на К.М., на основание чл.75, ал.1 от Закона за рибарството и
аквакултурите /ЗРА/, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 600лв.,
за нарушение на чл.38, ал.1 от ЗРА. Административнонаказателното обвинение от
фактическа страна се основава на това, че на 12.09.2012г. около 12.10ч., при
извършена проверка от контролните органи на ИАРА на язовир „Жребчево”, м. „Пъдар
могила”, е установено, че К.М. извършва любителски риболов посредством 3бр.
въдици, като е уловил и 2бр. шаранчета под минимално допустимия размер, съотв.
с 24см. и 27см. с общо тегло 300г.
Казанлъшкият
районен съд е отменил наказателното постановление по съображения за неговата
формална и материална незаконосъобразност. Приел е, че доколкото не е спорно, че
твърдяното нарушение е извършено в землището на гр. Твърдица, обл. Сливен, в
нарушение на изискването по чл.48, ал.1 от ЗАНН наказателното постановление е
издадено от Началник сектор в териториален сектор „Рибарство и контрол” – гр.
Стара Загора, който не е териториално компетентния административнонаказващ
орган. По съществото на спора, въз основа на събраните в хода на съдебното
следствие доказателства, установената по делото фактическа обстановка съотнесена
към приложимата нормативна регламентация въззивният съд е приел, че извършването
на нарушение по повдигнатото на К.М. административно обвинение по чл.75, ал.1
във вр. с чл.38, ал.1 от ЗРА не е доказано по безспорен и несъмнен начин. В
мотивите към решението са изложени съображения, че дори и да е извършено административно
нарушение, същото е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид и са били налице предпоставките за
квалифицирането му като маловажен случай по см. на чл.28 от ЗАНН, с оглед на
което съдът е направил извод, че наказателното постановление е издадено и при
неправилно приложение на закона.
Неоснователно е възражението на касационния
жалбоподател за недопустимост на съдебното решение, което възражение е основано
на обстоятелството, че Районен съд – Казанлък не е бил компетентен да се
произнесе относно законосъобразността Наказателно постановление № 23 – 156/
05.11.2012г. на Началник сектор в териториален сектор „Рибарство и контрол” –
гр. Стара Загора, издадено за нарушение извършено на територия, включена в
района на действие на Районен съд – Сливен. Действително съгласно разпоредбата
на чл.59, ал.1 от ЗАНН наказателното постановление подлежи на обжалване пред
районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението. С оглед
данните по делото за мястото на извършване на твърдяното нарушение и при прилагане
на правилата за местната подсъдност, жалбата на К. М. против НП № 23 – 156/
05.11.2012г. е следвало да бъде разгледана от Районен съд - Сливен. Но съгласно
трайната съдебна практика щом делото е разгледано от съд, на когото делото е
родово подсъдно, нарушаването на местната подсъдност само по себе си не
представлява съществено процесуално нарушение, още по-малко такова, което би
могло да релевира недопустимост на постановения съдебен акт. От една страна
липсва изрично направено възражение за местна неподсъдност на делото към
момента на неговото разглеждане във въззивната инстанция, а от друга -
разглеждането и произнасянето по жалбата по никакъв начин не е накърнило
процесуалните права на страните. Нещо повече – в случая в самото наказателно
постановление е посочено, че същото подлежи на обжалване пред Районен съд –
Казанлък.
Обжалваното
съдебно решение е постановено в съответствие и при правилно приложение на
закона.
Между
страните по делото не е спорно, че твърдяното нарушение е извършено на яз.
„Жребчево”, местност „Пъдар Могила”, попадаща на територията на община
Твърдица, обл. Сливен. Съгласно разпоредбата на чл.48, ал.1 от ЗАНН
административнонаказателната преписка се разглежда от административно
наказващия орган, в чийто район е било извършено нарушението. В чл.91, ал.4 от
ЗРА е предвидено, че наказателните постановления за нарушения по този закон се
издават от министъра на земеделието и храните или от оправомощени от него
длъжностни лица. Видно от представената и приета като доказателство по делото заповед,
на основание чл.47, ал.2 във вр. с ал.1, б”а” и чл.91, ал.4 от ЗРА, Министърът
на земеделието и храните е оправомощил служителите на длъжност Началник сектор
„Рибарство и контрол” на ИАРА да издават наказателни постановления за
нарушения, извършени на територията на поверения им сектор. Описаното в НП №
23 – 156/ 05.11.2012г. нарушение безспорно е извършено на място, включено в
териториалния обхват на сектор „Рибарство и контрол” – гр. Сливен и
следователно в случая компетентният административнонаказващ орган е бил
Началник сектор в териториален сектор „Рибарство и контрол” – гр. Сливен. С оглед на което законосъобразно въззивният
съд е приел, че с издаването на наказателното постановление Началник сектор в
териториален сектор „Рибарство и контрол” – гр. Стара Загора е упражнил
правомощия, включени в териториалната компетентност на друг, макар и еднакъв по
степен орган, като допуснатото нарушение на изискването по чл.48, ал.1 от ЗАНН
правилно е квалифицирано като съществено такова, представляващо абсолютно основание за отмяна на
наказателното постановление.
Правилен
е и извода на съда, че извършването на вмененото на санкционираното лице
нарушение не е доказано по безспорен и несъмнен начин. Административнонаказателната
отговорност на К.М. е ангажирана за нарушение на чл.38, ал.1 от ЗРА, а именно
за улов на риба, чиито размери са под минимално допустимите. Доколкото
нормативната регламентация на дължината е в сантиметри, според Приложение № 2,
към което препраща чл.38, ал.4, т.1 от ЗРА, установяването на нарушението
следва да се извърши чрез измерване с техническо средство, а не на база
субективните възприятия на проверяващите лица, за гарантиране обективността на
констатациите. Това се налага защото административнонаказателната отговорност
не може да почива на предположения предвид същността на налаганите наказания,
представляващи репресивни мерки, които водят до ограничаване на права или
вменяване на задължения.
ЗАНН
възлага в тежест на административнонаказващия орган да установи фактите, обуславящи
административното обвинение, като попълни преписката с доказателства относно
извършването на нарушението и ги посочи в наказателното постановление като
елемент от неговото задължително императивно регламентирано съдържание по
смисъла на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, когато това е практически възможно. В съдебната фаза на производството негово е
процесуалното задължение да подкрепи административното обвинение с необходимите
доказателства, доколкото съставеният АУАН не се ползва с презумптивна
доказателствена сила. В контекста на изложеното в настоящия случай не са
събрани категорични, обективни и убедителни доказателства, че К. М. е
извършил вмененото му нарушение по ЗРА, тъй като по делото по несъмнен начин е
установено единствено че санкционираното лице на посочените в НП дата и място е
извършвало риболов посредством 3 броя въдици, като са уловени вкл. и 2бр.
шаранчета, но липсват безспорни доказателства че техните размери са установени по
надлежния ред. Наличието на техническо средство е наложително за определяне
точния размер на уловените риби. При това не е необходимо то да бъде
сертифицирано или преминало метрологичен контрол, защото не попада в
регламентацията на Закона за измерванията, предвидена в чл.5, както и в обхвата
на чл.2 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. С оглед на което правилно и
законосъобразно Казанлъшкият районен съд е приел, че наличието на съставомерно
от обективна страна деяние по административнонаказателния
състав на чл. 75, ал.1 от ЗРА не
е доказано по безспорен и несъмнен начин и съответно че неправомерно е наложена
санкция на К.М. по обвинение за допуснато нарушение на чл. 38, ал.1 от
ЗРА.
Дори да се приеме, К.М. е извършил вмененото
му нарушение, то допуснатото нарушение правилно е квалифицирано от Казанлъшкия
районен съд като „маловажен случай” и основание за прилагане на нормата на
чл.28 от ЗАНН.
Законът за административните нарушения и
наказания не съдържа легална дефиниция на “маловажен случай”. Съгласно ТР №
1/2007г. по тълк. н.д. № 1/ 2005г. на ВКС, прилагането на чл.28 от ЗАНН по
своята същност представлява освобождаване от административно-наказателна
отговорност и следователно по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, съдържанието на понятието “маловажен случай” и критериите за определяне
на дадено административно нарушение като маловажен случай, следва да бъдат
извлечени от чл.93, т.9 от ДР на НК. По смисъла на посочената норма маловажен е
този случай, при който извършеното престъпление с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
В случая
приемайки, че уловените риби под минимално допустимия размер са само две
шаранчета, съотв. с 24см. и 27см. т.е малко под допустимия размер; че същите са
били върнати живи във водата както и че няма данни санкционираното лице да е
системен извършител на нарушения по ЗРА, Казанлъшкият районен съд е направил
извод, че деянието сочи на по-ниска степен на обществена опасност и
квалифицирайки допуснатото административно нарушение като „маловажен случай” е
обосновал, че са налице предпоставките за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Този извод е правилен и
законосъобразен. Обосновано въззивният съд е приел, че установените по делото
факти сочат наличието на смекчаващи обстоятелства. Действително за
съставомерността на деянието е без значение нито количеството на уловената
маломерна риба, нито с колко точно рибите са под минимално допустимия размер. Но
това както и останалите установени по делото обстоятелства касаещи извършеното нарушение,
са релевантни за преценката досежно съществуването на предпоставките на чл.28
от ЗАНН във вр. с чл.93, т.9 от ДР на НК. В случая установените по делото от
Казанлъшкия районен съд обстоятелства / с изключение на това за връщането на
рибата в язовира, което е направено не от К. М., а от служителите на ИАРА/, представляват
смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието с оглед
конкретните обективни и субективни условия, като такова с по-ниска степен на
обществена опасност.
Не може да бъде възприето като основателно възражението
на касационния жалбоподател, че сочените от въззивния съд обстоятелства за определянето
на нарушението като маловажно по см. на чл.28 от ЗАНН, са взети предвид от
административнонаказващия орган като смекчаващи отговорността обстоятелства при
налагането на наказанието, определено в предвидения от закона минимален размер
за този вид нарушения. Значимостта на охраняваните обществени отношения,
свързани с опазването на рибния ресурс на определен етап от развитието рибата с
оглед незастрашаване на нейната популация, са обусловили законодателното
разрешение уловът на риба с тегло и размери под минимално допустимите, да бъде
предвидено като противоправно и обществено опасно съставомерно деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл.75,
ал.1 от ЗРА. Това обаче не означава, че с оглед цялостната характеристика на
деянието и дееца и обстоятелствата, относими към извършеното нарушение, не може
да е налице по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение в
сравнение с обикновените случаи на
нарушения от същия вид. При преценката дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН, следва прилагането на закона да се извършва при разграничаване маловажните
случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати в чл. 6 от ЗАНН. От
установената по делото фактическа обстановка и при съблюдаване на критериите по
чл. 93, т.9 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, обосновано въззивният съд е приел,
че извършеното нарушение представлява такова с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, с оглед на
което законосъобразно го е квалифицирал като маловажен случай на административно нарушение по см.
на чл.28 от ЗАНН. В конкретния случай освобождаването от административнонаказателна
отговорност по чл.28 от ЗАНН не е в противоречие с целите на наказанието по
чл.12 от ЗАНН. Тъкмо обратното - както правилно съдът е приел, предупреждението
към нарушителя, че при повторно извършване на такова нарушение ще му бъде
наложена глоба, е било адекватното за случая решение на наказващия орган. В
съответствие с разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г.
по тълк. н.д. № 1/ 2005г. на ВКС, неприлагането от административнонаказващия орган на нормата на чл.28 от ЗАНН при наличието на
предпоставките за това, води до материална незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление.
Предвид изложените съображения съдът намира, че не са
налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като
валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона
и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 17/ 17.01.2013г., постановено по АНД № 1395/ 2012г. по описа на Казанлъшкия районен
съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 23 –
156/ 05.11.2012г. на Началник сектор в териториален сектор „Рибарство и
контрол” – гр. Стара Загора.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.