Р Е Ш Е Н И Е
№243
гр. Велико
Търново, 04.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново,
в съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и двадесета година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ИВЕЛИНА ЯНЕВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
С.Ф. |
И с участието |
|
|
на прокурора |
Светлана Иванова |
изслуша докладваното |
|
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
|
по касационно наказателно-административен характер дело № 10187 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2020 г. |
|
||
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от ЗАНН.
Касаторът Б.К.М. ***, чрез представителя си *** З. от ВТАК
е обжалвал като неправилно решение №260011 от 3.7.2020 година, постановено по
АНД №788/2020 година по описа на Великотърновският районен съд.
Систематизирани, оплакванията на касатора касаят
неправилно прилагане на закона и допуснати от съда съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Неправилна според него е преценката на съда за
законосъобразност на оспорения пред него електронен фиш, при положение, че от
една страна липсват съществени писмени доказателства досежно проведеното
производство и, от друга страна, електронният фиш е формално незаконосъобразен,
което обстоятелство е рефлектирало и върху материално-правната му
законосъобразност. Иска се отмяната на решението и на потвърдения електронен
фиш, както и присъждането на разноските по делото.
Ответникът по касация Областна дирекция на МВР -Велико
Търново не е заел становище по нея, прокурорът дава заключение за
основателността и.
Административният съд – В. Търново, като прецени
наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално
допустима, а по същество е основателна.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил като
законосъобразен електронен фиш за налагане на глоба /в решението на съда е
допусната техническа грешка/ за нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство, серия Г, №0007911 на ОДМВР – Велико
Търново, с който на касатора на основание чл.638, ал.4 вр. с чл.638, ал.1, т.1
вр. с чл.461, т.1 от КЗ на е наложена глоба от 250 лв.
За да постанови този резултат, от фактическа страна съдът
приема на база на представената му преписка, че на 24.09.2019 година в 10,29
часа в град Велико Търново, на улица „Никола Габровски“, кръстовището с улица
„Любен Каравелов“, в посока улица „Васил Левски“, чрез АТСС е установено и
заснето управление на МПС, лек автомобил „Киа Сеед“ с №..., за което
собственикът не е сключил застрахователен договор за задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“. Впрочем
установено и безспорно е по делото, че това МПС е собствено на настоящият
касатор. Що се касае до отрицателният факт – липсата на валидна застраховка, то
съдът се е позовал на справка от Гаранционния фонд по смисъла на КЗ.
От правна страна въззивният съд е приел, че фишът е
формално законосъобразен по аргумент от изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП.
Приел е и, че този типизиран документ е издаден при спазване на съответните
правила, разписани в диференцираната процедура на чл.647, ал.3 от КЗ.
Констатирал е и липсата на валидна застраховка „гражданска отговорност“ към
момента на заснемането на управлението на собственото на касатора МПС. В
решението са развити съображения, които са в смисъл, че разпоредбата на чл.647,
ал.3 от КЗ е в синхрон с извода за правилно ангажираната отговорност на собственика
на МПС, независимо от вида на субекта – ФЛ или ЮЛ. Всъщност изричната забрана
за прилагането на чл.189, ал.5 от ЗДвП при издаването на ЕФ по реда на КЗ е
показателна и подкрепя извода, че при установяване на субекта на нарушенията по
чл.638, ал.4 и6 6 от КЗ не се отдава значение на фигурата на водача, управлявал
МПС в момента. Именно установяването на собственика на МПС като субект на
нарушенията по тези състави позволява извършването им да става чрез АТСС.
Посочването на чл.483, ал.1 от КЗ не представлява нарушение, доколкото
задължението за сключването на договора за този вид застраховка е на
притежаващото съответното МПС лице. Съдът е приел и неприложимост на чл.28 от ЗАНН.
Решението е постановено при неправилно приложен закон.
Съображенията за това са следните:
разпоредбата на чл. 483, ал.1 от КЗ вменява задължение да бъде сключен договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ на всяко лице, което е собственик на
МПС, регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение,
като неизпълнението му е скрепено със санкция по чл. 638, ал.1 т.1 от КЗ. Ал.4
на същата разпоредба предвижда, че когато с автоматизирано техническо средство
е установено управление на МПС, за което няма сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, се налага санкцията по ал.1. Съответно разпоредбата на чл. 647,
ал. 3 от КЗ гласи, че когато с автоматизирано техническо средство или система е
установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш
в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда,
предвидени в Закона за движение по пътищата. Електронният фиш се изпраща на собственика
на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка.
Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата
или имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и 6. Член 189, ал. 5 от Закона за
движение по пътищата не се прилага. Санкционната норма по чл. 638, ал. 4 от КЗ
предвижда, че когато с автоматизирано техническо средство или система е
установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и
действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно
средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1. За лице, което
не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с
глоба от 400 лв. съгласно чл. 638, ал. 3 от КЗ.
Следователно посредством цитираните нормативни текстове,
законодателят е въвел особен ред за установяване на административно нарушение,
изразяващо се в управление на МПС, за което няма сключен и действащ договор за
ЗЗ „ГО“, за налагане на административно наказание и за заплащане на определения
размер на глобата. Като изрично е посочено, че този ред е приложим само по
отношение на собственика на МПС и е в отклонение от общото правило, въведено в
чл. 647, ал.1 от КЗ. Както се посочи по-горе законодателят е посочил, че в
случая на заснето такова движение на МПС без ЗЗ“ГО“ не се интересува кой
управлява МПС, а субект на нарушението е само собственикът.
При така очертаната правна рамка, която не е прецизна,
спор възниква по следната група от въпроси: на първо място какво е
изпълнителното деяние – действие или бездействие, от което следва въпроса
досежно датата на извършване на нарушението. Разпоредбата на ал. 4 на чл. 638
от КЗ предвижда санкция за бездействието на собственика на МПС да сключи
договор за ЗЗ "Гражданска отговорност", като с кумулативното изтичане
на срока на действие на предходния договор за ЗЗГО и пасивно поведение на
собственика на автомобила настоящото нарушение се явява довършено. Вярно е, че
закона е предвидил специален ред за установяване на такова нарушение на
разпоредбите на КЗ и с автоматизирано техническо средство - чл. 647, ал. 3 от КЗ. Следователно, ако се приеме, че чл. 638, ал. 4 от КЗ,във вр. с чл. 483,
ал.1,т.1 от КЗ , както е посочено в ЕФ е нарушена, то в този случай
изпълнителното деяние е бездействие. Т.е. форма на деянието е пропускане на
определено действие, което е необходимо за възникване, съществуване, изменение
или прекратяване на определена обществена връзка, като начална дата на същото е
датата на която е следвало да бъде извършено законоопределено поведение – в
случая сключване на договор за ЗЗ „ГО“, който може да бъде от момента на
придобиване на МПС, изтичане срока на договор за ЗЗ „ГО“, или прекратяване на
същия поради неплащане на застрахователна премия, които обстоятелства следва да
бъдат посочени от страна на АНО, като изрично се посочи и началната
дата на бездействието. След като това не е сторено е налице
съществено процесуално нарушение, което е ограничило правото на защита на
нарушителя и на това основание ЕФ следва да бъде отменен. Както се посочи по-
горе, ако законодателят е въвел посочената специална норма, като различието от
общата по чл. 638, ал.1, т.1 от КЗ е само начинът, методът на установяване на
нарушението чрез АТСС, то в този случай деянието е като това по основния състав
бездействие и се характеризира с начална и крайна дата. Но ако се касае за
специална разпоредбата различна от общата, при която изпълнителното деяние е
управление на МПС без застраховка, то в този случай е неприемливо да не се
изследва въпроса за водача на МПС, който може да е собственик или друго лице,
при което основният състав е различен.
Съгласно нормата на чл. 647, ал. 4 от КЗ, правилата за
издаване на електронен фиш при установено с АТСС нарушение на КЗ са тези по
ЗДвП, а нормата на чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП предвижда същия да съдържа
описание на нарушението, посочване на нарушените разпоредби. Действително
същата не изисква детайлно и подробно описание на нарушението, предвид
наличието на електронен запис. Последното обаче не означава изобщо липса на
описание, каквото настоящия състав констатира. Наказващият орган и в хипотезата
на издаден електронен фиш за установено с АТТС нарушение на КЗ е длъжен да сочи
конкретните обективни признаци на вмененото нарушение, а не само цифрово да
изписва нарушената материалноправна норма. В обжалвания ЕФ описание на
конкретното нарушение от обективна страна не се съдържа - липсва конкретизация
на изпълнителното деяние, на съставомерните от обективна страна елементи на
нарушението. С посочването в ЕФ на административно-наказателната разпоредба на
чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ, не може да се замества изискуемото от закона
описание на нарушението, нито с посочването на нарушената законова норма /чл.
483, ал. 1, т. 1 от КЗ/ може да санира липсата на фактическо описание на
нарушението.
Формулировката, обективирана в процесния електронен фиш,
която е установено нарушение на Кодекса за застраховането, очевидно не води до
яснота на повдигнатото обвинение и не може да бъде приета като описание на
деянието, което според административно-наказващият орган съставлява административно нарушение. Това
представлява нарушение на особените процесуални правила, предвидени в ЗДвП, към
който приложимият КЗ препраща. То е съществено по своя характер, доколкото
липсата на описание на обективните признаци на нарушението винаги, дори и при
изрично и вярно посочване на нарушените норми, води до нарушение на правото на
защита на наказаното лице, респективно до отмяна на санкциониращия го акт. Със
спазване изискването на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за описание на съставомерните
факти се изпълнява не само гаранционната функция на разпоредбата за осигуряване
правото на защита, но и за спазване на законността при ангажиране на
административно наказателната отговорност по отношение забраните за повторни
наказателни преследвания.
Настоящият касационен състав намира, че с оглед на
гореизложеното следва да бъде отменено решението на ВТРС и се постанови друго
по съществото на спора, с което се отмени обжалвания ЕФ.
При това положение
следва на касатора да се присъдят разноските, които той е направил и пред
настоящата инстанция и пред районният съд.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново,
първи касационен състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №260011 от 03.07.2020 г., постановено по
АНД №788/2020 г. по описа на Великотърновският районен съд, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство, серия Г, №0007911 на
ОДМВР – Велико Търново.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Велико Търново, да
заплати на Б.К.М. ***, ЕГН **********, разноски в общ размер от 750 лв.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.