№ 2415
гр. София, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско
дело № 20211110157346 по описа за 2021 година
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба с вх. № 65223/06.10.2021 г., уточнена с молба с
вх. № 72525/19.10.2021 г., с правно основание чл. 8, т. 1 от ЗЗДН, подадена от
ЕМ. СТ. К., с която търси защита от домашно насилие за себе си срещу В. Б.
К., за кого твърди, че е нейн съпруг.
В молбата се сочи, че на 15.09.2021 г. молителката се прибрала от работа
около 20:10 часа в семейното жилище на страните, находящо се в гр. София,
жк „Обеля 2“, бл. 238, вх. Б, ет. 8, ап. 45, като съпругът й, който бил
употребил алкохол, я посрещнал с агресивно поведение, изразяващо се в
обидни изрази „Къде беше, с ония ли беше?“, както и замахнал към нея и
упражнил физическо насилие като й извил китките на ръцете, хванал я за
лявата ръка над лакътя, ударил я с юмруци в горната част на лявата ръка и я
хванал за косата, продължавайки да я заплашва с думите „ти ще видиш“.
Излага се, че Е.К. успяла да се отскубне от В.К., излязла на площадката пред
апартамента и започнала да звъни на съседните врати на етажа, за да търси
помощ, на която се отзовали съседите й от ап. 47, които й позволили да
остане при тях през цялата нощ. Твърди се, че и преди този случай съпругът
на молителката е упражнявал спрямо нея психическо насилие, като
неоснователно я е обиждал и заплашвал. По изложените съображения се
отправя искане за уважаване молбата и за издава на заповед за защита, с
която на ответника да бъдат наложените мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3
от ЗЗДН. Претендират се разноски.
Ответникът, редовно призова за датата и часа на първото проведено по
делото съдебно заседание, се явява лично и с упълномощен процесуален
представител. Не оспорва обстоятелството, че на 15.09.2021 г. около 20:30
часа страните са били заедно в семейното им жилище, находящо се в гр.
София, жк „Обеля 2“, бл. 238, вх. Б, ет. 8, ап. 45, но възразява срещу всички
1
останали изложени в молбата фактически твърдения. Претендира
отхвърлянето на последната като неоснователна и присъждане на сторените
по делото разноски.
Софийски районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 от ГПК/
и закона /чл. 5 от ГПК/, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 2 от ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство”.
По делото не се спори, а и от представените доказателства –
удостоверение за сключен граждански брак № 103195/20.12.1992 г., се
установява, че страните са съпрузи считано от 20.12.1992 г., поради което
ответникът попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3,
т. 1 от ЗЗДН. Описаните в молбата актове представляват домашно насилие по
смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено
психическо и физическо такова. Молбата е депозирана в едномесечния
преклузивен срок на чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН. Предвид изложеното съдът намира
същата за допустима. Разгледана по същество, молбата е и основателна,
съображенията за което са следните:
По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН, в която подробно са описани актовете на домашно насилие по
време, място и начин на извършване, за които се търси защита с процесната
молба. Ангажирано е съдебномедицинско удостоверение № 30/2021 г.,
издадено от лекар при УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД, в което е
отразено, че на 20.09.2021 г. в 08:35 часа е прегледано лицето ЕМ. СТ. К.,
която е съобщила, че на 15.09.2021 г. около 20:30 часа й е бил нанесен побой
от съпруга й, който я ударил с юмрук, извил й ръцете и я хванал за косата. В
заключението на последното е посочено, че при освидетелстваната се
установяват две охлузвания на лявата мишница, групирани линейни
охлузвания и кръвонасядания по дясната предмишница в долната трета, като
тези травми са резултат от действието на твърди тъпи предмети и могат да се
получат по време и начин, съобщени от Е.К..
В хода на производството по настоящото дело са приобщени и заверени
преписи от материалите по пр.пр. № ДН34126/2021 г. по описа на СРП и пр.
№ 338400-11023/2021 г. на 09РУ-СДВР, образувани по сигнал от ЕМ. СТ. К.
за инцидент, възникнал межди нея и съпруга й на 15.09.2021 г. около 20:40
часа в съвместно обитаваното от тях жилище в гр. София, жк „Обеля 2“, бл.
238, вх. Б, ет. 8, ап. 45, на който последният й нанесъл побой. В хода на
проверката е снето писмено сведение, приложено към преписката, от В. Б. К.,
в което същият заявява, че на 15.09.2021 г. бил рожденият ден на съпругата
му, той бил засипан от обиди и забележи от последната, засягащи честта и
достойнството му, като не издържал на поредната провокация от нейна
страна, тръгнал към нея и между двамата последвала взаимна размяна на
удари в лека форма.
Отделно, в проведеното на 23.02.2022 г. открито съдебно заседание пред
СРС е разпитан и допуснатият на ответната страна свидетел Станислав
2
Василев К. – син на страните, показанията на който настоящият съдебен
състав прецени по реда на чл. 172 от ГПК и кредитира изцяло с оглед тяхната
логичност, последователност и непротиворечивост както помежду си, така и с
останалия събран по делото доказателствен материал. При разказа си
свидетелят заявява, че не е бил пряк очевидец на конфликта, възникнал между
родителите му на 15.09.2021 г., който се е разразил малко преди да се
прибере. Посочва, че влизайки в дома си обстановката е била някак
потискаща, майка му я е нямало, а баща му бил на балкона в кухнята и пушел,
имал видима рана на носа, имало и разлята вода. Съобщава, че провел
телефонен разговор с майка си, след което отишъл да говори с баща си за
служилото се, като той му споделил, че е приложил физическа сила спрямо
нея /а на по-късен етап уточнил, че я е ударил два пъти, без да конкретизира
мястото на ударите/, при самозащита, тъй като тя е започнала да го удря с
мопа за чистене на пода. Разказва, че по-късно същата вечер отишъл да
говори с майка си, която била в съседния апартамент, като тя не му е
споделила баща му да я е ударял, но казала, че й е дърпал косата и й е извивал
китките. Заявява, че преди този инцидент не е бил свидетел на агресивни
прояви от страна на ответника от физическо или психическо естество, като
предимно майка му предизвиква такива скандали, а баща му гледа да си
сдържа нервите и не предизвиква скандали.
Съобразявайки гореизложеното и при съвкупната преценка на събрания
по делото доказателствен материал съдът намира, че в хода на
производството безспорно се установи, че между страните са налице
конфликни отношения, като на 15.09.2021 г. около 20:30 часа в съвместно
обитаваното от тях жилище, находящо се в гр. София, жк „Обеля 2“, бл. 238,
вх. Б, ет. 8, ап. 45, напрежението между тях е ескалирано и ответникът
упражнил физическо насилие над ответницата, изразяващо се в нанасянето й
на два удара в областта на лявата мишница, извиване на китките на двете й
ръце и хващането й за косата. Тук е място да бъде отбелязано, че дори да е
била налице взаимна размяна на удари между страните, то това обстоятелство
само по себе си не може да доведе до освобождаване ответника от
отговорността по ЗЗДН, доколкото в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от последния
изрично е предвидено, че отговорността по този закон не изключва
гражданската, административнонаказателната и наказателната отговорност на
извършителя. Така, всичко изложено по-горе дава основание на съда да
приеме молбата за защита за доказана, поради което същата следва да бъде
уважена.
По вида на мерките за защита.
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН не представляват наказание за
извършителя, а принудителни административни мерки по смисъла на чл. 22
ЗАНН, които имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане
възможността на извършителя да извърши друг акт на насилие срещу него и
мотивирането на самия извършител към неагресивно поведение към
пострадалото лице, както и ограничаване на последиците за последното от
акта на насилие. При налагане на мерките по чл. 5 от ЗЗДН съдът не е
обвързан от искането на молителя или становището на ответника, а следва да
наложи по своя преценка една или повече защитни мерки /чл. 16, ал. 1 от
ЗЗДН/. В настоящия случай, с оглед характера и интензитета на процесния
акт на домашно насилие, съдът намира за подходяща и достатъчна спрямо
ответника мярката за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН – задължаване да се
3
въздържа от домашно насилие спрямо пострадалото лице. При определянето
на тази мярка съдът съобрази обстоятелството, че въпреки наведените от
молителката твърдения за системно упражнявано в годините от ответника
спрямо нея насилие, то същите остават доказателствено неподкрепени от
събраните по делото данни, поради което СРС счита процесния инцидент по-
скоро за изолиран случай в техните отношения. За посочената мярка за
защита по т. 1 на чл. 5 от ЗЗДН не следва да се определя срок - задължението
на ответника да се въздържа от домашно насилие е постоянно негово
законово задължение и не е ограничено във времето.
По размера на наложената глоба.
Съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН „Във всички случаи съдът с решението по
чл. 15, ал. 1 налага на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лв.”.
Съдът, при преценката си относно размера на глобата, съобрази характера и
тежестта на извършеното от ответника и намери, че на същия следва да се
наложи глоба в размер на 200,00 лева.
Относно разноските за делото.
С оглед изхода на делото молителката има право на разноски, които се
установяват в размер на 500,00 лева, заплатен адвокатски хонорар, поради
което следва и да бъдат присъдени в този размер.
На основание чл.11, ал. 2 от ЗЗДН дължимата държавна такса по делото
следва да се възложи на ответната страна, която съобразно чл. 3 от Тарифата
е в размер на 25,00 лева и В. Б. К. следва да бъде осъден да я заплати в полза
на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН срещу В. Б. К.,
ЕГН **********, като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН В. Б. К., ЕГН
**********, да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на ЕМ. СТ. К., ЕГН **********.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН В. Б. К., ЕГН
**********, че при констатирано от полицейските органи неизпълнение на
настоящата заповед, ще бъде задържан и предаден на прокуратурата, като
неизпълнението на заповедта представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 от
Наказателния кодекс.
ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежи на незабавно изпълнение /чл. 20
от ЗЗДН/.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на В. Б. К., ЕГН **********,
глоба в размер на 200,00 лева, платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН В. Б. К., ЕГН **********,
да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на
25,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН В. Б. К., ЕГН **********,
да заплати на ЕМ. СТ. К., ЕГН **********, сума в размер на 500,00 лева,
представляваща разноски по делото.
4
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
седемдневен срок от връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН/.
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по
местоживеене на страните за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5