Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

гр. София, 23.06.2022 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Софийски окръжен съд, търговско отделение, ІІІ-ти състав, в публично заседание на десети май две хиляди двадесет и втора година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ

 

при секретаря Юлиана Божилова и в присъствието на прокурора ………………………., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 156 по описа за 2020 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

„М.Б.“ ЕООД, ЕИК е предявил срещу С.Ц.Ц. ***, с ЕГН **********, иск с правно основание чл.145 от ТЗ, предявен като частичен за сумата от 50 000 лева – за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лева от общо дължимо такова в размер на 441 397 лева, за причинени на ищеца вреди от ответника в качеството му на бивш управител на търговското дружество, изразили се в сключени за периода от  01.01.2018 год. до 27.02.2020 год. от ответника от името и за сметка на ищеца увреждащи го сделки – закупени стоки и услуги, за които не е установено да са доставени или приети от дружеството и закупени стоки и услуги, които не се отнасят пряко или не са свързани с дейността на дружеството, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска, 07.10.2020 год., до окончателното й изплащане.

Претендират се и направените по делото разноски.

            С исковата молба се твърди, че ответникът е изпълнявал функцията на управител на „М.Б.“ ЕООД въз основа на договор за изпълнение на функцията на управител, сключен на 21.04.2016 год. и договор за управление, сключен на 24.04.2019 год. Освободен бил от длъжност като управител по свое искане, отправено с писмо от 26.02.2020 год. до едноличния собственик на капитала на ищцовото дружество. Последният не е вземал решение за освобождаването на ответника от отговорност за дейността му като управител.

            Твърди се, че след освобождаването на ответника от длъжност едноличният собственик е направил проверка на покупките, извършени от „М.Б.“ ЕООД за периода от 01.01.2018 год. до 27.02.2020 год. и констатирал сключени множество увреждащи сделки, плащанията по които били извършени по банков път съгласно изброените в и.м. фактури по нареждане на ответника като управител.

            Констатирано било, че в горния период са били закупени стоки и/или услуги, които „М.Б.“ ЕООД е купило от доставчици, но за които няма каквото и да било доказателство за действителното доставяне на стоката или извършване на услугата, съответно за приемане на стоката/услугата – стоки или услуги на обща стойност 421 943 лева.

            Констатирано било и че в горния период са били закупени стоки и/или услуги, които „М.Б.“ ЕООД е купило от доставчици, но за които няма каквото и да било доказателство, че се отнасят пряко до дейността на дружеството или са свързани с тази дейност – стоки или услуги на обща стойност 19 454 лева.

            С уточняваща молба от 06.11.2020 год. ищецът сочи, че за първата група стоки и услуги /на обща стойност 421 943 лева/ са били издадени следните фактури:

-          фактура № 130 от 11.10.2019 год. за консултантски услуги, платена на 15.10.2019 год., на стойност 1 200 лева, издадена от „И.“ ЕООД;

-          фактура № 136 от 18.11.2019 год. за консултантски услуги, платена на 19.11.2019 год., на стойност 3 600 лева, издадена от „И.“ ЕООД;

-          фактура № 143 от 19.12.2019 год. за консултантски услуги, платена на 20.12.2019 год., на стойност 6 240 лева, издадена от „И.“ ЕООД;

-          фактура № 144 от 23.02.2020 год. за Консултантски услуги, платена на 24.02.2020 год., на стойност 2 400 лева, издадена от „И.“ ЕООД;

-          фактура № 1408 от 01.02.2018 год. за изграждане на локална мрежа, платена на 01.02.2018 год., на стойност 10 740.96 лева, издадена от „К.“ ЕООД;

-          фактура № 2176 от 05.12.2019 год. за комисионна, съгласно договор, платена на 01.02.2020 год., на стойност 70 505.15 лева, издадена от „К.“ ЕООД;

-          фактура № 1496 от 24.04.2018 год. за компютърни компоненти, платена на 24.04.2018 год., на стойност 8 064 лева, издадена от „К.“ ЕООД;

-          фактура № 1513 от 03.05.2018 год. за конфигуриране, инсталация на бекъп система, платена на 04.05.2018 год., на стойност 2 640 лева, издадена от „К.“ ЕООД;

-          фактура № 1404 от 24.01.2018 год. за мрежов комутатор, платена на 24.01.2018 год., на стойност 11 760 лева, издадена от „К.“ ЕООД;

-          фактура № 1416 от 12.02.2018 год. за мрежови компоненти, платена на 12.02.2018 год., на стойност 3 240 лева, издадена от „К.“ ЕООД;

-          фактура № 1444 от 01.03.2018 год. за оборудване на безжична мрежа, платена на 01.03.2018 год., на стойност 8 280 лева, издадена от „К.“ ЕООД;

-          фактура № 1443 от 01.03.2018 год. за поддръжка и ъпгрейд на уебсайт, платена на 01.03.2018 год., на стойност 7 560 лева, издадена от „К.“ ЕООД;

-          фактура № 1483 от 30.03.3018 год. за системна помощ, платена на 02.04.2018 год., на стойност 3 360 лева, издадена от „К.“ ЕООД;

-          фактура № 1485 от 02.04.2018 год. за системна помощ, платена на 02.02.2018 год., на стойност 2 976 лева, издадена от „К.“ ЕООД;

-          фактура № 1568 от 04.06.2018 год. за системна помощ, платена на 05.06.2018 год., на стойност 2 617.01 лева, издадена от „К.“ ЕООД;

-          фактура № 1618 от 01.08.2018 год. за системна помощ, платена на 01.08.2018 год., на стойност 2 268 лева, издадена от „К.“ ЕООД;

-          фактура № 1648 от 13.08.2018 год. за системна помощ, платена на 14.08.2018 год., на стойност 1 350 лева, издадена от „К.“ ЕООД;

-          фактура № 1654 от 29.08.2018 год. за системна помощ, платена на 30.08.2018 год., на стойност 2 240.02 лева, издадена от „К.“ ЕООД;

-          фактура № 1809 от 22.01.2019 год. за системна помощ, платена на 22.01.2019 год., на стойност 2 376 лева, издадена от „К.“ ЕООД;

-          фактура № 1859 от 06.03/2019 год. за системна помощ, платена на 06.03.2019 год., на стойност 1 860 лева, издадена от „К.“ ЕООД;

-          фактура № 1904 от 29.03.2019 год. за системна помощ, платена на 29.03.2019 год., на стойност 4 080 лева, издадена от „К.“ ЕООД;

-          фактура № 1941 от 10.05.2019 год. за системна помощ, платена на 13.05.2019 год., на стойност 2 400 лева, издадена от „К.“ ЕООД;

-          фактура № 1985 от 18.06.2019 год. за системна помощ, платена на 18.06.2019 год., на стойност 3 552 лева, издадена от „К.“ ЕООД;

-          фактура № 2031 от 19.08.2019 год. за системна помощ, платена на 20.08.2019 год., на стойност 3 480 лева, издадена от „К.“ ЕООД;

-          фактура № 2097 от 07.10.2019 год. за системна помощ, платена на 07.10.2019 год., на стойност 7 200 лева, издадена от „К.“ ЕООД;

-          фактура № 2155 от 28.11.2019 год. за системна помощ, платена на 29.11.2019 год., на стойност 2 300.16 лева, издадена от „К.“ ЕООД;

-          фактура № 1484 от 02.04.2018 год. за сървър, платена на 02.04.2018 год., на стойност 9 528 лева, издадена от „К.“ ЕООД;

-          фактура № 2105 от 23.10.2019 год. за сървърна конфигурация, платена на 24.10.2019 год., на стойност 7 920 лева, издадена от „К.“ ЕООД;

-          фактура № 100228 от 12.09.2019 год. за мрежово оборудване Clio, платена на 12.09.2019 год., на стойност 3 645.60 лева, издадена от „Н.“ ЕООД;

-          фактура № 870 от 30.04.2018 год. за дизайн и печат на листовки, платена на 02.05.2018 год., на стойност 2 208 лева, издадена от „П.“ ЕООД,

-          фактура № 1278 от 22.03.2019 год. за дизайн и печат на листовки, платена на 07.10.2019 год., на стойност 2 400 лева, издадена от „П.“ ЕООД;

-          фактура № 876 от 03.05.2018 год. за печат и разпространение на каталози, платена на 04.05.2018 год., на стойност 2 326.80 лева. издадена от „П.“ ЕООД;

-          фактура № 2218 от 05.09.2018 год. за брошури А4, платена на 07.09.2018 год., на стойност 6 655.20 лева, издадена от „Р.А и А“ ЕООД;

-          фактура № 2109 от 08.01.2018 год. за брошури А4 /промишленост – 3 000 бр./, платена на 08.01.2018 год., на стойност 3 492 лева, издадена от „Р.А и А“ ЕООД;

-          фактура № 2119 от 05/02.2018 год. за брошури А4, предпечатна подготовка и печат, платена на 05.02.2018 год., на стойност 4 447.20 лева, издадена от „Р.и А“ ЕООД;

-          фактура № 2126 от 26.02.2018 год. за брошури А4, предпечатна подготовка и печат, платена на 26.02.2018 год., на стойност 5 954.40 лева, издадена от „Р.А и А“ ЕООД;

-          фактура № 2300 от 12.02.2019 год. за дизайн и печат на брошури А4, платена на 12.02.2019 год., на стойност 7 008 лева, издадена от „Р.А и А“ ЕООД;

-          фактура № 2311 от 12.03.2019 год. за дизайн и печат на брошури А4, платена на 13.03.2019 год., на стойност 7 272 лева, издадена от „Р.А и А“  ЕООД;

-          фактура № 2320 от 28.03.2019 год. за дизайн и печат на брошури А4, платена на 28.03.2019 год., на стойност 4 862.40 лева, издадена от „Р.А и А“ ЕООД;

-          фактура № 2330 от 18.04.2019 год. за дизайн и печат на брошури А4, платена на 18.04.2019 год., на стойност 8 244 лева, издадена от „Р.А и А“ ЕООД;

-          фактура № 2334 от 07.05.2019 год. за дизайн и печат на брошури А4, платена на 07.05.2019 год., на стойност 8 136 лева, издадена от „Р.А и А“ ЕООД;

-          фактура № 2365 от 16.07.2019 год. за дизайн и печат на брошури А4, платена на 17.07.2019 год., на стойност 6 801.60 лева, издадена от „Р.А и А“  ЕООД;

-          фактура № 2389 от 18.09.2019 год. за дизайн и печат на брошури А4, платена на 19.09.2019 год., на стойност 10 182 лева, издадена от „Р.А и А“ ЕООД;

-          фактура № 2170 от 06.06.2018 год. за дизайн и печат рекламни брошури, платена на 06.06.2018 год., на стойност 5 140.80 лева, издадена от „Р.А и А“ ЕООД;

-          фактура № 2232 от 26.10.2018 год. за дизайн и печат рекламни брошури, платена на 29.10.2018 год., на стойност 6 336 лева, издадена от „Р.А и А“ ЕООД;

-          фактура № 2249 от 20.11.2018 год. за изработен идеен проект за дизайн на мобилно приложение – 1-ви етап, платена на 20.11.2018 год., на стойност 5 280 лева, издадена от „Р.А и А“ ЕООД;

-          фактура № 2270 от 11.12.2018 год. за изработен идеен проект за дизайн на мобилно приложение – 2-ри етап, платена на 11.12.2018 год., на стойност 6 756 лева, издадена от „Р.А и А“ ЕООД;

-          фактура № 2293 от 17.01.2019 год. за изработен идеен проект за дизайн на мобилно приложение – 3-ти етап, платена на 17.01.2019 год., на стойност 6 384 лева, издадена от „Р.А и А“ ЕООД;

-          фактура № 2375 от 08.08.2019 год. за изработен идеен проект за дизайн на мобилно приложение – 4-ти етап, платена на 08.08.2019 год., на стойност 7 056 лева, издадена от „Р.А и А“ ЕООД;

-          фактура № 2372 от 30.07.2019 год. за индексация на цени в интернет сайт, платена на 30.07.2019 год., на стойност 6 216 лева, издадена от „Р.А и А“ ЕООД;

-          фактура № 2182 от 27.06.2018 год. за монтаж на контейнери, платена на 28.06.2018 год., на стойност 4 608 лева, издадена от „Р.А и А“ ЕООД;

-          фактура № 2215 от 20.08.2018 год. за монтаж на контейнери, платена на 20.08.2018 год., на стойност 4 306.40 лева, издадена от „Р.А и А“ ЕООД;

-          фактура № 2353 от 11.06.2019 год. за монтаж на метални контейнери, платена на 11.06.2019 год., на стойност 6 530.40 лева, издадена от „Р.А и А“ ЕООД;

-          фактура № 2356 от 27.06.2019 год. за монтаж на метални контейнери, платена на 27.06.2019 год., на стойност 5 589.60 лева, издадена от „Р.А и А“ ЕООД;

-          фактура № 2228 от 28.09.2018 год. за опаковане и разп. на каталози – 1000 бр., платена на 01.10.2018 год., на стойност 5 424 лева, издадена от „Р. А и А“ ЕООД;

-          фактура № 2412 от 06.11.2019 год. печат на брошури А4, пълноцветни двустранни, платена на 06.11.2019 год., на стойност 10 416 лева, издадена от „Р.А и А“ ЕООД;

-          фактура № 2403 от 04.10.2019 год. за печат на брошури А4, пълноцветни двустранни, платена на 04.10.2019 год., на стойност 11 712 лева, издадена от „Р.А и А“ ЕООД;

-          фактура № 2157 от 16.05.2018 год. за печат на фирмени бланки А4, платена на 16.05.2018 год., на стойност 5 096.40 лева, издадена от „Р.А и А“ ЕООД;

-          фактура № 2459 от 08.01.2020 год. за рекламни брошури, платена на 09.01.2020 год., на стойност 8 700 лева, издадена от „Р.А и А“ ЕООД;

-          фактура № 2471 от 04.02.2020 год. за рекламни брошури, платена на 04.02.2020 год., на стойност 7 500 лева, издадена от „Р.А и А“ ЕООД;

-          фактура № 2474 от 11.02.2020 год. за рекламни брошури, платена на 17.02.2020 год., на стойност 7 428 лева, издадена от „Р.А и А“ ЕООД;

-          фактура № 2436 от 04.12.2019 год. за рекламни брошури А4, платена на 04.12.2019 год., на стойност 12 816 лева, издадена от „Р.А и А“ ЕООД;

-          фактура № 2244 от 12.11.2018 год. за рекламни брошури А4, предпечат, печат и дистрибуция, платена на 12.11.2018 год., на стойност 7 060.80 лева, издадена от „Р.А и А“  ЕООД и

-          фактура № 2390 от 20.09.2019 год. за хартиена торба с лого – 100 бр., платена на 20.09.2019 год., на стойност 1 214.40 лева, издадена от „Р.А и А“ ЕООД.

            С уточняващата молба на ищеца от 06.11.2020 год. се сочи, че за втората група стоки и услуги /на обща стойност 19 454 лева/ са били издадени следните фактури :

-          фактура № ********** от 24.01.2020 год. за звукоизолация, платена на 31.01.2020 год., на стойност 376.80 лева, издадена от „Н.“ ЕООД;

-          фактура № 15 от 05.11.2019 год. за 80 % авансово плащане за принтер, платена на 06.11.2019 год., на стойност 8 050.56 лева, издадена от „Р.в.к.“ ЕООД;

-          фактура № 17 от 14.11.2019 год. за принтер, платена на 14.11.2019 год., на стойност 2 012.64 лева, издадена от „Р.в.к.“ ЕООД;

-          фактура № ********** от 02.01.2020 год.. за ремонт на автомобил, платена на 01.02.2020 год., на стойност 4 455.18 лева, издадена от „С.п.“ ЕООД;

-          фактура № ********** от 03.01,2020 год. за ремонт на автомобил, платена на 01.02.2020 год., на стойност 844.61 лева, издадена от „С.п.“ ЕООД;

-          фактура № ********** от 23.01 2020 год. за ремонт на автомобил, платена на 01.02.2020 год., на стойност 661.88 лева, издадена от „С.п.“ ЕООД;

-          фактура № 10000024 от 06.08.2019 год. за многостранно 3Д сканиране и базова обработка на информация, платена на 07.08.2019 год., на стойност 852 лева, издадена от „Т.д.е.БГ“ ЕООД и

-          фактура № 20016536 от 15.01.2020 ГОД. за омекотителна система LOGIX 30, платена на 16.01.2020 год., на стойност 2 200.31 лева, издадена от „Ф.“ ООД.

Ищецът твърди, че в конкретния случай вредоносното деяние се състои в сключването от ответника, действайки като представител на дружеството, на съответния писмен или устен договор със съответния доставчик и нареждането на плащане от служител на дружеството в рамките на трудовата му функция по указания от ответника като управител. Поради горното ответникът е нарушил общото задължение, елемент от органното правоотношение, за полагане на управленска грижа за дейността на дружеството, която включва следните конкретни задължения : а) задължение да се сключват договори за покупка и да се правят плащания само за стоки и услуги, които дружеството е получило; б) задължение да се правят покупки и плащания само за стоки и услуги, които дружеството ползва или ще ползва в хода на своята дейност; в) задължение за въздържане от плащания за стоки и услуги, които не са действително доставяни, респ. предприемане на извънсъдебни или съдебни действия спрямо съответния доставчик ако липсата на такава действителна доставка съставлява неизпълнение на договор.

Твърди се, че ответникът е в неизпълнение и на задължението си по чл.1, т.3, б. „д“ от договора за управление от 24.04.2019 год. – разпоредбата изисква получаването на предварителното съгласие на всички управители за предоставянето на комисиони над 10 000 лева; горното задължение не е изпълнено, тъй като при сключването на договора за посредничество с „К.“ ЕООД на 30.11.2018 год. от ответника не е получено предварителното съгласие на другия управител М.Л. за комисионата в общ размер на 70 505.15 лева, фактурирана от посредника с фактура № 2176/05.12.2019 год.

            Твърди се, че преките имуществени вреди на „М.Б.“ ЕООД в очакван общ размер на 441 397 лева се изразяват в намаляването на нетните активи на ищеца без получаването на действителна насрещна престация.

            Твърди се, че с нотариална покана, връчена на 28.07.2020 год., „М.Б.“ ЕООД поканил ответника да плати обезщетение за нанесените вреди, но плащане не последвало.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с който е оспорил иска по основание и размер, взел е становище по обстоятелствата, на които се основава и е направил възражения срещу тях.

            С отговора се сочи, че ответникът не е извършвал и не е потвърждавал извършването на разходи от името на ищеца по фактури, за които му е било известно, че не са налице извършени доставки на стоки и/или услуги, както и че не е извършвал покупки не е възлагал извършването на покупки, генериращи разходи, които нямат отношение към дейността на „М.Б.“ ЕООД.

            Сочи се, че през процесния период от 01.01.2018 год. до 27.02.2020 год. управител на ищеца освен ответника е бил и М.Л., като двамата управители са представлявали дружеството заедно и поотделно. М.Л. е и представител на едноличния собственик на капитала на ищеца, а именно – „М.“ АД, Чехия, следователно през целия процесен период Михал Лапихуска като управител и представител на едноличния собственик на капитала е имал достъп и е ръководил дружествените дела на ищеца, същият е бил запознат с всички договори и задължения на ищеца, не им се е противопоставял, а е приемал и подкрепял същите. М.Л. е имал пълен и неограничен достъп до счетоводството, дружествените книги, архива и всички текущи книжа, свързани с дейността на ищеца.

Твърди се, че ответникът се е отчитал месечно за дейността си както пред едноличния собственик, така и пред другия управител. Отчети са изготвяни и изпращани за всеки приключил месец до 10-число на следващия месец както на едноличния собственик на капитала, така и на М.Л. Към отчетите са прилагани месечни отчети за приходите и разходите, оборотна ведомост, справки за вземания и задължения, складови наличности и други. В месечните отчети ответникът в конкретика е анализирал сделките, отчитал се е за приходите и разходите през месеца и е давал подробни обяснения за тях. Ежемесечно двамата управители също са коментирали всички приходи и разходи на дружеството по отделни пера, като са ги преглеждали фактура по фактура. Сочи се, че от гореизложеното се налага изводът, че всички процесни сделки, по които се претендира обезщетение за вреди, са сключени от ответника със знанието, приемането и съгласието на едноличния собственик на капитала и на другия управител.

Сочи се, че при осъществяване на дейността си през целия процесен период ответникът е действал в съответствие и в изпълнение на приет от едноличния собственик на капитала и представен му годишен бизнес план за съответната календарна година. В годишния план са залагани и пределни размери на суми по разходни групи на годишна и месечна база, с които управителят се е съобразявал и които обикновено не е надвишавал, освен ако не е възниквала необходимост за това. Ответникът е изпълнявал изцяло нарежданията на едноличния собственик на капитала, съгласувал е дейността си с другия управител, през цялото време при осъществяване на дейността си се е отчитал регулярно пред М.Л. и пред генералния директор /председателя на управителния съвет/ на „М.“ АД, Чехия – В. Б. Едноличният собственик на капитала на ищеца всяка година е приемал и годишните финансови отчети и докладите на управителя С.Ц. за дейността му без възражения, без да изисква от ответника допълнителни обяснения и разяснения и без да търси от управителя каквато и да било отговорност.

            Сочи се, че нито една от представените с и.м. фактури не носи подписа на ответника, поради което при наличието на двама управители не може да бъде установено кой е сключил съответната сделка, кой я е одобрил и кой е наредил съответното плащане. По някои от фактурите е извършвано плащане в брой, поради което също е невъзможно да бъде установено кой е извършил плащането и по чие нареждане е извършвано.

            Твърди се, че в конкретния случай не може да бъде направен извод, че ищецът е претърпял вреда, ако не е налице извършена доставка. В случай, че някой от доставчиците не е изпълнил задълженията си или ги е изпълнил некачествено, то за ищеца съществува възможност да претендира реално изпълнение или да развали договора и да претендира връщане на получените по него суми. Погасителната давност за реализирането на тези възможности за ищеца не е изтекла, поради което за него няма реално настъпила вреда, която да се вмени в отговорност на ответника. Отделно се сочи, че по процесните фактури ищецът е имал право на възстановяване на ДДС, поради което размерът на ДДС по фактурите не следва да се калкулира като вреда за него.

            С отговора се излагат доводи, че доколкото отговорността на управителя по чл.145 от ТЗ е договорна, ответникът на основание чл.82 от ЗЗД отговаря само за вредите, които са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. В конкретния случай договорните правоотношения са предимно с дългогодишни търговски партньори на ищеца, поради което при извършването на конкретни възлагания ответникът не е могъл да допусне, че същите може да не изпълнят задълженията си и липсва основание за ангажиране на отговорността му.

С отговора ответникът е взел подробно становище по всички обстоятелства, изложени в и.м., на които се основава иска – по отношение на всички доставки на стоки и услуги, описани в изброените горе фактури. Конкретно във връзка с твърдяното от ищеца неизпълнение на задължението му по чл.1, т.3, б. „д“ от договора за управление от 24.04.2019 год. във връзка с комисионата в общ размер на 70 505.15 лева, фактурирана от „К.“ ЕООД с фактура № 2176/05.12.2019 год., се сочи, че в сключения с това дружество договор за посредничество от 30.11.2018 год. реализираната комисионна е определена като процент от продажбите, а фактически реализираните доставки са документирани в приложения по делото протокол за осъществено посредничество от 04.12.2019 год. Видно от последния, „М.Б.“ ЕООД е реализирала допълнителни продажби в размер на 1 366 378 лева без ДДС, което обстоятелство е видно от счетоводните отчети на дружеството и от справките, които периодично са изпращани към едноличния собственик на капитала. В протокола са включени всички продажби, осъществени с посредничеството на „К.“ ЕООД в рамките на една календарна година, с посредничеството на дружеството са реализирани голям брой сделки с различни клиенти и нито една от комисионните по отделните сделки не надхвърля сумата от 10 000 лева.

Относно покупката на принтер и сет от мастила, доставени на ищеца от „Р.в.к.“ ЕООД, се сочи, че доколкото принтерът е получен и ползван от ответника за изработване на тестови образци, при приключване на договора за управление същият е бил обект на приемо-предаване посредством куриер, но получаването му от страна на служител на „М.Б.“ ЕООД по неизвестни причини е било отказано. Твърди се, че същият принтер понастоящем не се ползва и се съхранява при ответника на отговорно пазене до получаването му от „М.Б.“ ЕООД, а отговорът на исковата молба има характер на покана за получаване на същия принтер. С оглед обстоятелството, че принтерът е наличен и ответникът признава, че държи на отговорно пазене същата вещ за сметка на „М.Б.“ ЕООД, не е налице каквато и да било вреда за ищеца, която да ангажира отговорността на ответника.

С отговора се сочи, че съгласно договорите за управление, представени с исковата молба, на ответника не са възложени материално-отчетнически задължения. Сочи се, че в правомощието на едноличния собственик на капитала е да определя отговорностите на управителите спрямо управлението на поверените им за управление дружества във вътрешните им отношения. От договора за управление от 26.06.2012 год., сключен между М.Л. и „М.Б.“ ЕООД, действащо чрез Владимир Лапихуска, на управителя М.Л. по чл.1 от същия договор е възложено да осигурява стопанисването, управлението и опазването на имущество на дружеството и да осигурява редовното водене и съхранение на счетоводната и търговската документация и информация на дружеството.

Ответникът също претендира заплащане направените по делото разноски и е направил искане по чл.78, ал.5 от ГПК за присъждане на по-нисък размер на претендираното от ищеца заплатено прекомерно възнаграждение за адвокатско представителство.

            Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

 

При служебно извършена на осн. чл.23, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ проверка в ТРРЮЛНЦ по партидата на „М.Б.“ ЕООД, ЕИК съдът констатира, че за периода от 14.10.2009 год. до 11.03.2020 год. дружеството е имало двама управители с права да го представляват заедно и поотделно, един от които ответникът С.Ц.Ц.. За периода от 27.08.2012 год. до 11.03.2020 год. втори управител на дружеството е бил М.Л., гражданин на Чехия, който след освобождаването на Ц. като управител и вписването на горното обстоятелство в ТРРЮЛНЦ от 11.03.2020 год. и понастоящем е едноличен управител на „М.Б.“ ЕООД.

            Видно от представения с исковата молба договор за изпълнение на функцията на управител /договор за възлагане на управление на дружеството по чл.141, ал.7 от ТЗ/, сключен на 21.04.2016 год. между „М.Б.“ ЕООД и С.Ц.Ц., със същия страните са се договорили ответникът да изпълнява функцията управител на ищцовото дружество срещу заплащане на месечно брутно възнаграждение от 400 лева. Сред задълженията на управителя /чл.3/ са били тези по сключването на договори, реализирането на търговската дейност на дружеството, воденето на счетоводството му, изготвянето на ГФО и др.  Съгл. чл.4, б.„д“ управителят е бил длъжен за получава предварително писмено съгласие от другия управител при даване на „съгласие с осигуряване на задълженията на дружеството, при положение, че осигуряването е по-високо от 10 000 лева“. Договорът е бил сключен като безсрочен.

На 24.04.2019 год. между страните е бил сключен нов договор за възлагане на управление на дружеството на ответника, с който били допълнени и разширени задълженията на управителя спрямо предходния договор. С чл.3, б.„д“ е договорено, че управителят е бил длъжен за получава предварително писмено съгласие от другия управител и при предоставянето на комисионни на клиенти, надвишаващи 10 000 лева.

С отговора на исковата молба ответникът е представил и договора за управление, сключен на 26.06.2012 год. с втория управител на дружеството, М.Л., от който е видно, че правомощията на двамата управители са били почти идентични, като задълженията на чешкият управител са включвали прякото управление на дейността на българското дружество, упражняване на текущ контрол върху стопанската му дейност, водене на търговската и счетоводната му документация и представителство пред трети лица.

С предизвестие от 26.02.2020 год. ответникът е уведомил ищеца, че желае да бъде освободен от заеманите от него длъжности управител на „М.Б.“ ЕООД и „М.С.“ ЕООД и иска на осн. чл.141, ал.5 от ТЗ да бъде заличен като такъв в ТРРЮЛНЦ.

            С решение на едноличния собственик на капитала на „М.Б.“ ЕООД без дата /с нотариална заверка на подписите от 04.03.2020 год./ С.Ц.Ц. е бил освободен от заеманата длъжност, като обстоятелството е било вписано в ТРРЮЛНЦ на 11.03.2020 год.

            С решение на едноличния собственик на капитала на „М.Б.“ ЕООД от 25.06.2020 год. е взето решение по чл.137, ал.1, т.8 във вр. с чл.147, ал.2 от ТЗ за предявяване на настоящите искове срещу управителя.

Видно от представения с и.м. договор за посредничество, сключен на 30.11.2018 год. между „М.Б.“ ЕООД чрез управителя С.Ц.Ц. и „К.“ ЕООД, със същия страните са се договорили за посредничеството на изпълнителя „К.“ ЕООД при търговската реализация на предлагани от възложителя стоки на трети лица. Договорено е било възнаграждението на изпълнителя да се заплаща само при сключени сделки с трети лица и реално изпълнение при минимум 30 % от доставената стока, както и съставени протоколи с опис на продадените чрез посредничеството стоки – в размер на 4.3 % от общата стойност на сключените сделки /без ДДС/. Договорът е сключен за срок от една година.

            Видно от представения с и.м. протокол от 04.11.2019 год., съставен в изпълнение на изискването на чл.6 от договора за посредничество, подписан от представители на двете страни, същият удостоверява посредничеството на изпълнителя „К.“ ЕООД при продажбата на стоки, предлагани от „М.Б.“ ЕООД, подробно описани с наименование, вид, цифров артикул, брой и цена, на обща стойност 1 366 378.90 лева без ДДС. Посочено е, че възнаграждението на изпълнителя съгласно чл.3.1 от договора възлиза на 70 505.15 лева с ДДС. Издадена е била фактура № 2176/05.12.2019 год. за горната сума, която е била платена по банков път от възложителя с преводи от 05.12.2019 год. за 55 000 лева и от 27.12.2019 год. за 15 505.15 лева.

            С исковата молба са представени и преписи от всички изброени в опис-приложението към същата фактури за доставени стоки и услуги с получател „М.Б.“ ЕООД и доставчици „И.“ ЕООД, „К.“ ЕООД, „Н.“ ЕООД, „П.“ ЕООД, „Р.А и А“ ЕООД /доставчиците по първата група от цитираните в и.м. сделки/, „Н.“ ЕООД, „Р.в.к.“ ЕООД, „С.п.“ ЕООД, „Т.д.е. БГ“ ЕООД и „Ф.“ ООД /доставчиците по втората група от цитираните в и.м. сделки/. В нито една от представените фактури не е положен подпис за получател на стоката/услугата.

            По делото са изслушани, неоспорени от страните и приети заключения по основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертизи, като вещото лице, освен материалите по делото, е изследвало и следните документи, представени от счетоводството на „М.Б.“ ЕООД :

1. Хронологичен регистър за периода 01.01.2018 год. – 26.02.2020 год. на счетоводна сметка 400 – „Доставчици“.

2. Хронологичен регистър за периода 01.01.2018 год. – 26.02.2020 год. на счетоводна сметка 401 – „Доставчици по аванси“.

3. Хронологичен регистър за периода 01.01.2018 год. – 26.02.2020 год. на счетоводна сметка 206 – „Компютърно оборудване“.

4. Хронологичен регистър сметка 204 – „Съоръжения“, Справка ДМА (Амортизация на ДА) за периода 01.01.2018 год. – 26.02.2020 год.

5. Хронологичен регистър за периода 01.01.2018 год. – 26.02.2020 год. на счетоводна сметка 205 - „Транспортни средства“.

6. Оборотна ведомост на счетоводна сметка 205 – „Транспортни средства“ за периода 01.01.2018 год. – 26.02.2020 год.

7. Справка ДМА (Амортизация на ДА) за периода 01.01.2018 год. – 26.02.2020 год.

8. Списък на служебните автомобили на „М.Б.“ ЕООД за периода 2018 год. – 2021 год. и

9. Приложения към финансовия отчет за 2018 год., 2019 год. и 2020 год.

            Видно от основното заключение, след запознаване със записванията, съдържащи се в  Хронологичен регистър на счетоводна сметка 400 – „Доставчици“ за периода 01.01.2018 год. – 26.02.2020 год., вещото лице констатира, че фактурите за покупките от група А и група Б /описани подробно по групи в списък на л. 9-11 от делото – без тези, издадени от „А.“ ЕООД, „К.с.“ ЕООД, „М.м.“ ЕООД, „С.М.“ ЕООД и „Т.К.“ ООД, които не са предмет на предявените искове/ са включени в счетоводните книги на дружеството и са  намерили отражение по кредита на  счетоводна сметка 400 – „Доставчици“. Сумите по фактурите са заплатени изцяло на доставчиците, издали същите. Извършвани са записвания по дебита на счетоводна сметка 400 – „Доставчици“ и кредита на сметка 5001 – „Каса в лева“, 5021 – „Разплащателна сметка в лева“ и 401 – „Доставчици по аванси“.

            Вещото лице сочи, че единственият счетоводен документ, удостоверяващ приемо-предаването на стоките и услугите по горните покупки, е представеният с и.м. протокол от 04.12.2019 год. по договора за посредничество, сключен с „К.“ ЕООД.  

От представените Хронологичен регистър на счетоводна сметка 206 – „Компютърно оборудване“ и сметка 204 – „Съоръжения“ за периода 01.01.2018 год. – 26.02.2020 год. се установява, че „М.Б.“ ЕООД е отразил по дебита на посочените счетоводни сметки закупените активи, вписани и в инвентарната книга на дружеството и изброени в таблица № 3 към заключението :

Вещото лице сочи, че начисленият от доставчиците по издадените фактури данък върху добавената стойност е намерил отражение по дебита на счетоводна сметка 4531 – „Начислен данък за покупките“. „М.Б.“ ЕООД е ползвал данъчен кредит по всички фактури, посочени в опис-приложението към и.м. До момента на изготвяне на заключението не е извършвана данъчна проверка по ЗДДС за отчетния период 01.01.2018 год. – 26.02.2020 год., по която да е налице отказ от страна на НАП за признаване на данъчен кредит по тези фактури.

Видно от допълнителното заключение на ССЕ, вещото лице сочи, че  след проследяване на записванията в Хронологичен регистър на счетоводна сметка 401 – „Доставчици по аванси“ за периода 01.01.2018 год. – 26.02.2020 год. се установява, че е извършвано авансово плащане по следните фактури, издадени от „Р.В.К.“ и „С. п.“ ЕООД :

- фактура № **********/05.11.2019 год., издадена от „Р.В.К.“ ЕООД. Предмет на доставката е 80 % авансово плащане за 6 320 лева за 1 брой  принтер и 80 % авансово плащане за 200 мл мастила.

-  фактури № **********/02.01.2020 год., № **********/03.01.2020 год. и № **********/23.01.2020 год., издадени от „С.п.“ ЕООД. Предмет на доставките е ремонт на автомобил.

Вещото лице сочи, че не е налице незакрито салдо по отношение на фактурите, издадени от „Р.В.К.“ ЕООД и „С.п.“ ЕООД, по които плащанията са осчетоводени като авансови. На вещото лице не са представени документи за  извършена при условията на Закона за счетоводството инвентаризация на активите и пасивите на дружеството през периода 01.01.2018 год. – 26.02.2020 год., както и след 26.02.2020 год., респ. на вещото лице не са представени съставени документи за удостоверяване наличието на липси.

Видно от писмо вх. № 266232/04.10.2021 год. по описа на СОС, третото неучастващо по делото лице – „Т.д.е.БГ“ ЕООД, издало фактурата № 10000024 от 06.08.2019 год. на стойност 852 лева, представена с и.м., е посочило по делото, че по възлагане на ответника в качеството му на управител на „М.Б.“ ЕООД е изпълнило многостранно 3Д сканиране и базова обработка на информация, както и реинженеринг на CAT модел на представен модел, като резултатът от цифровото сканиране е достъпен в цифров вид за оглед от съда и страните на посочения в писмото линк.

Във връзка с твърденията по и.м. за покупката на принтер и сет от мастила, доставени на ищеца от „Р.в.к.“ ЕООД и направеното с отговора на и.м. от ответника признание, че действително принтерът е получен и ползван от него за изработване на тестови образци, същият е представил с отговора на и.м. разписка от куриерска фирма „Еконт“, удостоверяваща, че принтерът е бил изпратен от Ц. за получаване от „М.Б.“ ЕООД, но на 29.12.2020 год. не е бил приет от служител на дружеството; в разписката изрично е посочено, че пратката е принтер с тегло 41 кг и размери 129/80/50 см. С оглед на горното ответникът признава, че същият принтер понастоящем се съхранява при него на отговорно пазене до получаването му от „М.Б.“ ЕООД, като отговорът на исковата молба има характер на покана за получаването му.

            Обстоятелството, че принтерът, изпратен от Ц. до дружеството, е отказано да бъде получен, се установява и от показанията на водения от ищеца свидетел Теодор Костов, търговски представител в „М.Б.“ ЕООД, който сочи, че двукратно е отказал да получи изпратения принтер и сета мастила „след съгласуване със собствениците от Чехия“. Показанията на същия свидетел в голямата им част обаче са изключително лаконични, неконкретни и условни и по същество съставляват кратки отговори на подробно зададени от пълномощника на ищеца въпроси, респ. са отговори, които не пресъздават лични впечатления на свидетеля, напр. –

„Въпрос на адв. И.: През тези две години и два месеца другият управител – г-н Лапихуска – занимавал ли се е лично с доставчици на дружеството или г-н Ц. се е занимавал?

Отговор на свидетеля К.: Господин Лапихуска не.

…

Въпрос на адв. И.: Относно фактурата от „НАТ“ за шумоизмервателно оборудване – известно ли Ви е дружеството да е имало някога шумоизмервателно оборудване?

Отговор на свидетеля К.: Не, не ми е известно.

            …

Въпрос на адв. И.: Известно ли Ви е от доставчика „Нолина“ да са доставяни такива панели?

Отговор на свидетеля К.: Не, не ми е известно.

            …

Въпрос на адв. К.:  Освен рекламни материали нещо друго било ли е възлагано /на „Роси А и А“/ – от гледна точка на асемблиране на контейнери, информационни табели и т.н.?

Отговор на свидетеля К.: Да, имало е такива случаи.“.

            Показанията на свидетеля Г.Р., също търговски представител на ищеца, следват същата линия на отговорите на св. Костов – свидетелят в повечето случаи отговаря кратко и отрицателно на въпроси относно наличието на преки впечатления у него за конкретни сделки и доставчици –

„Въпрос на адв. И.: През същия период г-н  Л. пребивавал ли е в България продължително?

Отговор на свидетеля Р.: Не.

Въпрос на адв. И.: Знаете ли нещо за отношения на „М.“ с „И.“ и конкретно познавате ли Г.Л.?

Отговор на свидетеля Рахнев: Не.

Въпрос на адв. И.: По отношение фактурата от доставчика „П.“ имали ли сте контакт с представител на „П.“ ?

Отговор на свидетеля Р.: Не.

Въпрос на адв. И.: Относно доставката на системата за вода от „Ф.“ – известно ли Ви е от „Ф.“ да е доставяна система за пречистване и омекотяване на питейна вода?

Отговор на свидетеля Рахнев: Не.“.

В отговор на зададени въпроси от пълномощника на ответника свидетелят Р. сочи, че контейнерите за сметосъбиране, които „М.Б.“ ЕООД продава, идват с размонтирани капаци и според уговорката с крайния клиент се сглобяват или от клиента, или от „М.Б.“ ЕООД, или от посредник. На въпрос дали дружеството „Р.А и А“ е предоставяло услуги на „Мева“ по сглобяване и разтоварване на контейнери, свидетелят все пак уклончиво сочи утвърдително – „Да, рядко“.

Свидетелят И.Д., воден от ответника, е бил пълномощник „К.“ ЕООД и като такъв е контактувал с „М.Б.“ ЕООД. Сочи, че през януари 2018 год. – февруари 2020 год. от „Каликомп“ са изпълнявали всички заявки на „М.“, които са получавали – както за доставка на хардуер, така и за извършване на софтуерни услуги. Сочи, че дружеството закупува по поръчка на клиента хардуер от фирмите-вносители, асемблира го и го предоставя на крайния клиент. След като се асемблира с техния софтуер, се изписва, но няма практика за съставянето на приемо-предавателни протоколи – към всяка сделка в софтуера се описва номер на фактурата и се знае към коя дата е изписана стоката. За целта на гаранцията от „К.“ поставя сериен номер, който съответно се предоставя и на клиента.

Свидетелят сочи, че освен доставка на хардуер от дружеството са предоставяли на „М.“ и системна помощ – отдалечено със софтуер за отдалечена помощ. Калкулирането на цената на тази услуга е била базирани на броя часове спрямо вида на услугата и съответната за това ценова ставка. Комуникациите с ищеца във връзка с предоставянето на горните услуги са били само с управителя Ц., който лично е подавал заявките. Свидетелят дава показания, макар и недетайлни, относно извършваното посредничество от страна на „К.“ за продажбата на стоки на ищеца на трети лица.

            Воденият от ответника свидетел А.Г. е служител на „Р.А и А“ ЕООД – графичен дизайнер. Сочи, че с „М.Б.“ ЕООД имат търговски контакти още от 2006 год., като предоставяните от тях услуги са били различни – като производство на брошури, рекламни материали, сглобяване на контейнери, брандиране на техния офис и други. За услугите и доставените рекламни материали не били подписвани приемо-предавателни протоколи. Във връзка с контейнерите на „М.“ сочи, че от „Р.А и А“ ЕООД са ги монтирали на много места в цяла България, основно в общински и стопански дворове; сглобявали са контейнери за отпадъци за различни типове – за разделно събиране, тип „бобър“ и др. Освен сглобяването, маркирали и контейнерите със стикери.

            Свидетелят сочи и че по възлагане на ищеца изработили и дизайн на мобилно приложение с четири етапа на разработка, който проект се проточил доста във времето с оглед обема на задачата.

            При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи :

 

            Предявеният като частичен иск с правно основание чл.145 от ТЗ е допустим – ищецът е представил с уточняваща молба от 06.11.2020 год. решението по чл.137, ал.1, т.8 във вр. с чл.147, ал.2 от ТЗ на едноличния собственик на капитала на „М.Б.“ ЕООД от 25.06.2020 год. по чл.137, ал.1, т.8 във вр. с чл.147, ал.2 от ТЗ за предявяване на настоящия иск срещу бившия управител на дружеството С.Ц.Ц..

            Разгледан по същество, искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

            С доклада по делото, с който е разпределена  доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти от всяка от страните, на ищеца е указано, че следва да проведе пълно и главно доказване за следните основни факти, на които се основава предявения иск :

- сключени за периода от  01.01.2018 год. до 27.02.2020 год. от ответника от името и за сметка на ищеца увреждащи „М.Б.“ ЕООД сделки – закупени стоки и услуги, за които не е установено да са доставени или приети от дружеството /стоки и услуги от група А, сочени в и.м./ и закупени стоки и услуги, които не се отнасят пряко или не са свързани с дейността на дружеството /стоки и услуги от група Б, сочени в и.м./;

            - настъпила вреда за дружеството, изразяваща се в намаляване на патримониума му със сума в размер на 441 397 лева;

            - причинната връзка между действията на ответника и настъпилата вреда.

            Стоките и услугите от група А са със сочени в и.м. доставчици „И.“ ЕООД, „К.“ ЕООД, „Н.“ ЕООД, „П.“ ЕООД, „Р.А и А“ ЕООД, а тези от група Б – с доставчици „Н.“ ЕООД, „Р.в.к.“ ЕООД, „С.п.“ ЕООД, „Т.д.е.БГ“ ЕООД и „Ф.“ ООД.

            В хода на производството по делото ищецът представи писмени доказателства единствено за сключена от ответника в качеството му на управител на „М.Б.“ ЕООД сделка от изброените в първата група А – за които се твърди, че не е установено стоките/услугите да са доставени или приети от дружеството – договорът за посредничество, сключен на 30.11.2018 год. с „К.“ ЕООД, с който страните са се договорили за посредничеството на изпълнителя „К.“ ЕООД при търговската реализация на предлагани от възложителя стоки на трети лица. За изпълнението на предмета на договора обаче със самата и.м. ищецът представя протокол от 04.11.2019 год., съставен в изпълнение на изискването на чл.6 от договора за посредничество, подписан от представители на двете страни, който удостоверява посредничеството на изпълнителя „К.“ ЕООД при продажбата на стоки, предлагани от „М.Б.“ ЕООД, подробно описани с наименование, вид, цифров артикул, брой и цена, на обща стойност 1 366 378.90 лева без ДДС. Ищецът не оспорва, а и не би могъл да оспори представения от самия него документ, поради което съдът приема, че изпълнението на задълженията на изпълнителя „Каликомп“ ЕООД е документирано и удостоверено по несъмнен начин и не е налице твърдяното с и.м. непредставяне на услугите. Дали в действителност посредничеството на „К.“ ЕООД не е изиграло никаква или никаква съществена роля при реализацията на стоките, в какъвто смисъл са доводите на ищеца или зададените от пълномощника му въпроси към водените от него свидетели, е въпрос на предположения, поради което същото не се обсъжда от съда.

            Във връзка с доводите на ищеца, че при сключване на горния договор с „К.“ ЕООД ответникът е нарушил задължението си по чл.1, т.3, б.„д“ от договора за управление от 24.04.2019 год., която разпоредба изисква получаването на предварителното съгласие на всички управители за предоставянето на комисиони над 10 000 лева, следва да се посочи, че първо, договорът за посредничество е сключен на 30.11.2018 год. или преди сключването на договора за управление от 24.04.2019 год., поради което цитираната разпоредба е неприложима в случая; второ, дори такава разпоредба да бе залегнала в предходния договор за управление, с договора за посредничество не е договорена комисионна в размер над 10 000 лева, а такава в размер на 4.3 % от общата стойност на сключените с посредничеството на „К.“ ЕООД сделки. При сключване на договора страните няма как да предполагат дали оборотът ще надмине 232 558 лева и че дължимата комисионна от 4.3 % ще надхвърли 10 000 лева, за да е необходимо предварителното съгласие на втория управител на ищеца; от друга страна, съдът споделя доводите на пълномощника на ответника, че протоколът очевидно удостоверява посредничеството при сключени за период от около година множество отделни сделки на обща стойност 1 366 378 лева без ДДС, поради което комисионната от 4.3 % е била дължима за всяка поотделно и не надвишава прага от 10 000 лева.

            Както бе отбелязано по-горе, от представените с и.м. фактури за доставени стоки и услуги с получател „М.Б.“ ЕООД и доставчици „И.а“ ЕООД, „К.“ ЕООД, „Н.“ ЕООД, „П.“ ЕООД, „Р.А и А“ ЕООД, „Н.“ ЕООД, „Р.в.к.“ ЕООД, „С.п.“ ЕООД, „Т..е.БГ“ ЕООД и „Ф.“ ООД, нито една не съдържа подпис за получател на стоката/услугата, а освен обсъдения горе договор за посредничество, сключен с „К.“ ЕООД, ищецът не ангажира никакви писмени доказателства, че останалите сделки са били сключени от името на „М.Б.“ ЕООД именно от управителя С.Ц.Ц., а при наличието на двама управители с равни права не може да бъде установено кой е сключил съответната сделка и кой е наредил плащането по нея. От представените договори за управление на българският и чешкият управител на дружеството е видно, че правомощията им са били почти идентични, както и че – противно на показанията в тази посока на водените от ищеца свидетели, М.Л. също е имал задължението пряко да ръководи и контролира търговската дейност на българското дружество, да сключва сделки и да води счетоводството му. От горното следва, че доколкото за част от сделките ответникът не е направил признание да са сключени лично от него, респ. да е наредил плащане по тях, то ищецът следваше при условията на пълно и главно доказване да установи този факт, което не бе сторено нито със заключенията по приетите две експертизи, нито със събраните гласни доказателства.

            В хода на производството по делото ответникът е направил признание на твърдени от ищеца факти за две сключени от него сделки сред описаните в и.м. – обсъдената сделка за посредничество с „К.“ ЕООД, за която бе установено, че има реално изпълнение и закупуването на принтер и сет мастила от „Р.в.к.“ ЕООД, за което са били издадени фактура № 15 от 05.11.2019 год. за 80 %  авансово плащане на стойност 8 050.56 лева и фактура № 17 от 14.11.2019 год. за остатъка от 2 012.64 лева. Доколкото с и.м. изрично се твърди, че стоката, предмет на тази сделка, не е получена от ищеца, съдът не следва да обсъжда за тази покупка изложените в и.м. аргументи във връзка с покупките от група Б – дали принтерът се отнася пряко към или е свързан косвено с дейността на дружеството. Установено беше обаче, че принтерът е бил отразен по дебита в Хронологичен регистър на счетоводна сметка 206 – „Компютърно оборудване“ на „М.Б.“ ЕООД и вписан в инвентарната книга на дружеството, видно от заключението по основната ССЕ, поради което липсата му би следвало да бъде документирана със съответния счетоводен документ за липси, съставен при разпоредена инвентаризация на активите – каквато обаче бе установено, че не е била провеждана включително непосредствено след напускане на заеманата от ответника длъжност управител. Установено бе и че предметът на горната сделка е бил доставен, противно на твърденията по и.м., макар и понастоящем да се намира във владение на ответника, който двукратно е правил опити да го предаде посредством куриер на дружеството, но служителят Теодор Костов, търговски представител в „М.Б.“ ЕООД, е отказал да го получи по неизвестни причини, но „след съгласуване със собствениците от Чехия“ по негови показания. С отговора на и.м. ответникът отправя покана до ищеца за получаване на вещта и го уведомява, че същата е на отговорно пазене при него, поради което не може да се приеме доводът за настъпила вреда за „М.Б.“ ЕООД от сключването на тази сделка – вещта е налична и собственост на ищеца, т.е. в неговия патримониум, като бъдещото й предаването в негово владение няма отношение към иска по чл.145 от ТЗ.

            За пълнота следва да се отбележи, че макар за никоя от останалите сочени сделки от група А в и.м. не бе установено, че е сключена от ответника, което е самостоятелно основание за отхвърляне на иска в тази му част, то за част от предоставените от доставчиците стоки/услуги бе установено, че се намират в патримониума на ищеца – тези, описани в таблица 3 на заключението на основната ССЕ, за които, както и принтерът от „Р.в.к.“ ЕООД, в.л. сочи, че са били отразени по дебита в Хронологичен регистър на счетоводна сметка 206 – „Компютърно оборудване“ и сметка 204 – „Съоръжения“ на „М.Б.“ ЕООД и вписани в инвентарната книга на дружеството – компютърни компоненти и хардуер с доставчик „Каликомп“ ЕООД, мрежово оборудване Clio 12 с доставчик „Нат“ ЕООД и омекотителна система за пречистване и омекотяване на питейна вода Logix 30 с доставчик „Ф.“ ООД. От горното следва, че липсата им, както бе посочена, може да бъде установявана със съответните счетоводни документи след инвентаризация, но не и със свидетелски показания – обстоятелството, че свидетелите на ищеца не знаят за съответната доставка или не са виждали предмета на същата, не оборва реалното изпълнение на сделките.

            От друга страна, макар да бе установено, че за никоя от сделките не е бил съставян приемо-предавателен протокол за доставените стоки/предоставени услуги /освен посочения такъв по договора с „К.“ ЕООД/, същото не означава, че не е налице реална престация по същите – протоколът е едно от възможните средства, но не и единственото за доказване на реалното изпълнение. От показанията на водените от ответника свидетели бе установено наличието на трайни търговски отношения и реални доставки между „М.Б.“ ЕООД и доставчиците „К.“ ЕООД и „Р.А и А“ ЕООД, като за последните свидетелства, макар и лаконично, и воденият от ищеца свидетел Р. – че от „Р.А и А“ са предоставяли услуги на „М.“ по сглобяване и разтоварване на контейнери, макар и „рядко“.

            На последно място, единствената сделка от група Б /освен доставения от „Ред вик къмпани“ ЕООД принтер/, за която по делото бе установено, че е сключена лично от ответника, е тази по фактура № 10000024 от 06.08.2019 год. за многостранно 3Д сканиране и базова обработка на информация, издадена от „Т.д.е.БГ“ ЕООД – на стойност 852 лева, платени от дружеството на 07.08.2019 год. В случая с и.м. не се оспорва реалната доставка – което се установява и от цитираното по-горе уведомление от третото лице с предоставен линк, удостоверяващ изпълнението на поръчката, а се твърди, че предоставената услуга не е свързана пряко или непряко с дейността на дружеството. Горното обаче също следва да се установи от ищеца, а не от ответника, което не бе сторено, доколкото търговската дейност на ищцовото дружество е с широк диапазон, видно и от вписванията по партидата на „М.Б.“ ЕООД, ЕИК в ТРРЮЛНЦ – „покупка на стоки или други вещи с цел препродажбата им в първоначален, преработен или обработен вид, производство на стоки с цел продажба, както и всяка друга търговска дейност, незабранена от закона“ – поради което не изключва по подразбиране възлагане на многостранно 3Д сканиране и базова обработка на информация с оглед осъществяване на основната му дейност по продажба на стоки, маркетинг и реклама във връзка с тази основна дейност.

            Отново за пълнота следва да се отбележи, че макар за никоя от доставките за стоки/услуги от група Б да не би установено по несъмнен начин, че не се отнася към предмета на дейност на дружеството, то ищецът не установи и че ако от сключването на съответната сделка за него е настъпила вреда, то тя, както се твърди в и.м., е точно в размер на платеното от „М.Б.“ ЕООД по сделката – доколкото не се оспорва получаването на съответната престация, то евентуалната вреда би се остойностила само като разлика между платената цена за полученото и реалната му пазарна стойност, на която същото може да бъде отчуждено; отделно – по всички сделки ищецът е ползвал данъчен кредит, видно от изследвания от ССЕ дебит на счетоводна сметка 4531 – „Начислен данък за покупките“, поради което размерът на ДДС по същите не следва да се калкулира като вреда за него и няма никакво основание за претендирането му от ответника с иска по чл.145 от ТЗ.

С оглед изхода на спора и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да се осъди да заплати на ответника в цялост направените по делото разноски в размер на 4 600 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 3 500 лева и 1 100 лева внесен депозит за възнаграждение на в.л. по основната и допълнителна ССЕ.

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения от „М.Б.“ ЕООД, ЕИК срещу С.Ц.Ц. ***, с ЕГН **********, иск с правно основание чл.145 от ТЗ, предявен като частичен за сумата от 50 000 лева  – за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лева /петдесет хиляди лв./ от общо дължимо такова в размер на 441 397 лева, за причинени на ищеца вреди от ответника в качеството му на бивш управител на „М.Б.“ ЕООД, изразили се в сключени за периода от  01.01.2018 год. до 27.02.2020 год. от ответника от името и за сметка на ищеца увреждащи го сделки – закупени стоки и услуги, за които не е установено да са доставени или приети от дружеството и закупени стоки и услуги, които не се отнасят пряко или не са свързани с дейността на дружеството, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.10.2020 год. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК „М.Б.“ ЕООД, ЕИК да заплати на С.Ц.Ц. ***, с ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 4 600 лева /четири хиляди и шестстотин лв./.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ :