Р Е Ш Е Н И Е
№ 1741 14.12.2020г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на деветнадесети ноември,
две хиляди и двадесета година, в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР
ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ХРИСТО ХРИСТОВ
2.МАРИНА
НИКОЛОВА
секретар:
И. Г.
прокурор: Дарин
Христов
Като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов КАН дело № 2198 по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Б.К.И., ЕГН: **********, с адрес: *** против Решение № 260157/14.09.2020г. по НАХД
№ 2553/2020г. по описа на Районен съд – Бургас. С оспореното решение е
потвърдено Наказателно постановление № 20-0769-001428/20.05.2020г., издадено от
началника на група в сектор “ПП”- към ОДМВР гр.Бургас, с което за нарушение на
чл.21, ал.2 от Закона за движение по пътищата, на основание чл.182, ал.1, т.6
от ЗДвП, на Б.К.И. е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 850
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месец.
В касационната жалба се иска отмяна на оспорвания съдебен акт и отмяна на
наказателното постановление. Излагат се доводи за неправилност и
незаконосъобразност на решението.
В
съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от адв. П., който
поддържа жалбата и навежда доводи за изтекла погасителна давност по чл.34 от ЗАНН.
Ответникът по касация – ОД на МВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Представителят на прокуратурата на РБ поддържа становище за основателност
на оспорването, счита че решението е правилно и законосъобразно.
След като прецени твърденията на страната и събрания по делото
доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211
от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и
реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
С
обжалваното решение Районен съд – Бургас е потвърдил
наказателно постановление № 20-0769-001428/20.05.2020г., издадено от началника
на група в сектор “ПП”- към ОДМВР гр.Бургас, с което за нарушение на чл.21,
ал.2 от Закона за движение по пътищата, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП,
на Б.К.И. е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 850 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месец.
По делото е установено, че на
10.08.2019г. в 22.42 часа, Б.К.И. като водач на лек автомобил БМВ
Х 6 Х Драйв 39Д с рег. № Е1420МР, по път Е773 км. 491 Бензиностанция
„Ромпетрол“ в посока от кв. Ветрен към КПП1 управлява с наказуема скорост 155
км/ч при максимално допустима скорост за населено място до 90 км/ч., въведена с
пътен знак В-26. Нарушението е установено и заснето от стационарна радарна
система.
За констатираното нарушение бил издаден акт за установяване на
административно нарушение, който нарушителят подписал без възражения.
Въз основа на акта за нарушение било издадено процесното НП.
За да постанови решението, въз основа на доказателствата по делото, съдът е
приел за установена описаната в НП фактическа обстановка. След анализ на
доказателствата съдът е приел, че административнонаказващия орган правилно е
определил санкционните норми. Извел е довод, че не са налице съществени
процесуални нарушения. Наложените наказания са правилно определени и
справедливи. Мотивиран от гореизложеното районния съд е потвърдил НП.
Съгласно чл.63
от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно чл.218
от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
съдът следи служебно.
Неоснователно е
възражението на касатора, че не е безспорно установено извършеното нарушение от
приложения по делото доказателствен материал. Задълбоченият прочит на приетите
доказателства води до извод за установеност на описаното в ЕФ нарушение.
Приобщените по делото материали сочат с категоричност, че на посочената в
електронния фиш дата лекият автомобил, управляван от касатора е засечен от
стационарна система за видеоконтрол да се движи със скорост от 155 км/ч, в
населено място при ограничение до 80 км/ч., въведено с пътен знак В-26. Превишението е
установено от техническо средство, преминало необходимата проверка в Българския
институт по метрология и снабдено с Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване. С оглед на това и предвид установеността на дееца, то
законосъобразно касаторът е привлечен към административнонаказателна
отговорност като му е наложена санкция от 850.00 лева за допуснато нарушение на
чл.21,
ал.2 от ЗДвП на основание чл.182,
ал.2, т.6 от ЗДвП.
Неоснователни
са доводите на касатора, според които тримесечният давностен срок по чл.34,
ал.1 от ЗАНН започва да тече от датата на приложеното по делото писмо от
началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Бургас, в което е посочено
кой е собственикът и кой е нарушителят.
При
заснемане с техническо средство – дигитална стационарна радарна установка,
представляваща стационарно АТСС по смисъла на §
6, т.65, б"а" от ДР на ЗДвП, се установява единствено факта на
извършване на нарушението, а именно управлението на конкретното МПС със
скорост, превишаваща максимално разрешената, но не и неговият автор, т. е. кое
е лицето, управлявало автомобила към момента на заснемането. Въз основа на
справка по заснетия регистрационен номер на автомобила може да се установи
единствено неговия собственик. Тъй като водачът, който го е управлявал към
релевантния момент, може да е лице, различно от собственика, в ЗДвП е
предвидена процедура по установяване самоличността на нарушителя. Според
константната съдебна практика, същият се счита открит, респ. тримесечният срок
по чл.34,
ал.1, пр.2 от ЗАНН започва да тече, от датата, на която лицето, което е
управлявало автомобила, е посочено от собственика в подадената от него
декларация по чл.188,
ал.1 от ЗДвП. Ако пък е налице отказ от страна на собственика да посочи кое
е това лице, което обстоятелство също се установява към момента на връчване на
декларацията, същият се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение.
В
конкретния случай, с писмо изх. № 769р-12322/06.12.2019г., след извършената
обработка на заснетите от АТСС снимки за превишена скорост и установяване по
този начин на нарушението, на началника на Първо РУ при ОД на МВР Благоевград
били изпратени снимков материал за заснетото нарушение, покана до касатора, както и образец на
декларация по чл.188
от ЗДвП за връчване на Б.К.И. – собственик на МПС, с което е извършено
нарушението. С писмо на 2-ро РУ Благоевград материалите били върнати в сектор
"Пътна полиция" при ОД на МВР – Бургас като в докладната записка,
изготвена от служител в посоченото полицейско управление в ОД на МВР
Благоевград е посочено, че касаторът на 15.01.2020г. се е явил в сградата на
2-РУ Благоевград, но категорично е отказал да попълни декларация по чл.188 от ЗДвП и покана. Представил писмено обяснение, че отказва да попълни декларация. Следователно
датата на явяването и връчването за попълване на декларация по чл.188 от ЗДвП е
датата на която се счита за открит нарушителя. С оглед невъзможността
авторството на нарушението да се установи по обичайния ред - чрез попълване на
декларация по чл.188,
ал.1 от ЗДвП, на 09.04.2020 г. е съставен АУАН, в който е посочен като
нарушител собственика на автомобила и същият е издаден в предвидения тримесечен
срок по чл.34 от ЗАНН.
Преценявайки фактите РС-Бургас е анализирал правилно
фактическата обстановка и е достигнал до верните юридически изводи, поради
което неговото решение е правилно и законосъобразно.
С оглед изложеното, не се установиха наведените
касационни основания за отмяна на оспореното решение, поради което то следва да
бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и правилно.
Мотивиран от горното и на основание чл.221,
ал.2, предл.1 от АПК, във връзка с чл.63,
ал.1 от ЗАНН, БАС, касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260157/14.09.2020г. по НАХД №
2553/2020г. по описа на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.
2.