Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 182
03.05.2022г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, ІI
състав, в публично съдебно заседание на тридесети март през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Ива Атанасова
и
с участието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия Г. ДИНКОВА административно дело № 53 по описа за
2022г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на З.М.Т. ***,
подадена чрез пълномощника му адв.В.Д., против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка /ПАМ/ № 22-1228-000011 от 06.01.2022г.,
издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора на
основание чл.171, т.1, б.“в“ от ЗДвП. В жалбата са изложени оплаквания за
незаконосъобразност на заповедта, които се свеждат до постановяването й при допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила. Жалбоподателят
твърди, че първоначално връченият му АУАН № АВ 046306/ 11.12.2021г. е бил иззет
при връчването на процесната заповед за прилагане на ПАМ, с което е била
възпрепятствана възможността да упражни ефективно правото си на защита, а освен
това е и нарушение на чл.43, ал.5 от ЗАНН. По изложените в жалбата доводи е
направено искане за отмяна на оспорената заповед.
Ответникът по жалбата – Началник
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно
призован, не се явява, не се представлява в съдебно заседание и не изразява
становище по жалбата.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:
С оспорената Заповед № 22-1228-000011/ 06.01.2022г,
издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, на
основание чл. 171, т. 1, б. "в" от ЗДвП, на
жалбоподателя З.М.Т. е приложена ПАМ – изземване на свидетелството за
управление на моторно превозно средство № ********* на водач до успешно
полагане на проверовъчен изпит. От фактическа страна е обоснована с това, че на
11.12.2021г. около 16.55ч. в с.Средец, общ.Опан, в посока север, З.Т. управлява
собствения си лек автомобил *** с рег.№ ****, като при извършената проверка е
било установено, че МПС е със служебно прекратена регистрация на 24.08.2021г.,
на основание чл.
143, ал. 10 от ЗДвП. По случая е съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ серия АВ № 046306/ 11.12.2021г. и е образувана
преписка рег. № 1959 ЗМ-842/21г. по описа на Първо РУ-Стара Загора при ОД на
МВР – Стара Загора, докладвана в Районна прокуратура Стара Загора на
23.12.2021г. и приключила с Постановление № 12153/ 22.12.2021г. на прокурор при РП – Стара Загора за отказ да
се образува наказателно производство. Според правоприлагащият орган, за
административните нарушения не е необходим пряк умисъл, а е достатъчно да са
извършени непредпазливо, като в конкретния случай се касае за непредпазливо
деяние. Прието е, че не са събрани доказателства, че водачът е знаел, че
регистрацията на МПС е прекратена, но могъл да разбере това преди да поеме
управлението на МПС, предвид липсата на валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ за МПС, което управлява и документ за която е
бил длъжен да носи. Като потвърждаващо „непознаването на ЗДвП и поднормативните
му актове“, е възприето посоченото от З.Т. в даденото от него писмено
обяснение, че не е знаел за прекратената регистрация на автомобила.
По делото са представени и приети
като писмени доказателства документите, съдържащи се в административната
преписка по издаване на оспорения акт.
След като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168,
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с
обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения
преклузивен срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Процесната
Заповед № 22-1228-000011/ 06.01.2022г е издадена от материално и териториално
компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, според който
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б.”а”,
т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите
за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. В случая Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
Стара Загора е надлежно упълномощен, съгласно представената по делото Заповед №
349з-4467/23.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора.
Оспорената заповед е
постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити.
Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото
от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане
на принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б.“в“ от ЗДвП. Дали и
доколко посочените факти съставляват законово предвидено основание за налагане
на ограничението, е въпрос на материална, а не на формална и/или процесуална
законосъобразност на заповедта. С оглед на това съдът приема, че са изпълнени
изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, за
постановяване на мотивиран административен акт.
Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-1228-000011/
06.01.2022г. обаче е постановена в нарушение и при неправилно
приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на оспорения
административен акт обхваща преценката налице ли са установените от
компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и
доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за
неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни
последици. По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителните административни мерки
се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните
нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от
тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите,
които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН).
Заповед № 22-1228-000011/ 06.01.2022г. е издадена при
прилагане на чл.171, т.1, б.“в“ от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка
"временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство" на водач, който поради незнание е извършил немаловажно нарушение
на правилата за движение – до успешното полагане на проверочен изпит.
Приложената на жалбоподателя ПАМ от фактическа страна се основава на управление
на МПС със служебно прекратена регистрация поради несключена задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" за МПС. Прието е, че Т. е
извършил немаловажно нарушение на правилата за движение по ЗДвП поради
незнанието за прекратената регистрация на МПС, въпреки че е могъл да разбере
това преди да управлява автомобила, което сочело на „непознаване на ЗДвП и
поднормативните му актове“.
Принудителните административни мерки /каквато
по дефиниция и по съдържание е наложената с обжалваната заповед мярка по
чл.171, т.1, б. „в“ от ЗДвП/, представляват репресивни мерки, водещи до
ограничаване на права или вменяване на задължения, като налагат неблагоприятни
последици на адресата, с цел постигане на
определен правен резултат. Законово
регламентираното основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.1, б. „в” се
свързва с неправомерно поведение на водача на МПС - извършване на немаловажно
нарушение на правилата за движение, поради тяхното незнание. Следователно
правопораждащия фактически състав за налагане на ПАМ в хипотезата на чл.171,
т.1, б. „в“ от ЗДвП, изисква кумулативното наличие на две предпоставки, а
именно: 1. Извършено немаловажно нарушение на правилата за движение от водач на
МПС и 2. Извършването на нарушението да е поради/вследствие/в резултат на
незнание на нормативно регламентирани правила за движение. От документите,
съдържащи се в представената по делото административна преписка се установява,
че на жалбоподателя е издадено Наказателно постановление № 21-1228-004236/ 31.12.2021г.
на Началник сектор „Пътна полиция“ към
ОД на МВР – Стара Загора за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП /управление на
МПС, което не е регистрирано по надлежния ред – управление на МПС със служебно
прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП/, като по делото няма данни
същото да е влязло в сила. Но нито е обосновано в обжалваната заповед, още
по-малко е доказано, че това нарушение е поради незнание от водача на МПС на
правилото по чл.140, ал.1 от ЗДвП или поради незнание на други правила за
движение, регламентирани в ЗДвП и в подзаконовите актове по неговото прилагане.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.10 от ЗДвП, служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането
и се уведомява собственикът на пътното
превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно
средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена
застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на
собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. В конкретния случай
собственикът на автомобила не е бил надлежно уведомен за извършеното на
основание чл.143, ал.10 от ЗДвП на 24.03.2021г. служебно прекратяване на
регистрацията на собственото му МПС и съотв. към датата на извършването на
нарушението на чл.140 от ЗДвП – 11.12.2021г., не е знаел за прекратената
регистрация на автомобила. Но незнанието на факт от обективната действителност
/в случая за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС на
основание чл.143, ал.10 от ЗДвП/, не е тъждествено на „незнание на правилата за
движение“, регламентирани в ЗДвП и в подзаконовите актове по неговото прилагане,
като материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б. „в“
от ЗДвП. Противно на приетото в обжалваната заповед, налагането на ПАМ
„временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на
водач, до успешно полагане на проверочен изпит“, законът не свърза с
„непознаване на ЗДвП и поднормативните му актове“, а с незнание на нарушени от
водача на МПС правила за движение в хипотезата на извършено немаловажно
административно нарушение. В този смисъл и доколкото нормата на чл. 143, ал.10
от ЗДвП не установява правила за движение, а регламентира едно от основанията
за служебно прекратяване на регистрацията на МПС, очевидно незнанието на водача
на МПС за служебно прекратената регистрация на автомобила по чл.143, ал.10 от ЗДвП, не може да обуслови извод, че извършеното нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП е поради незнание на нормативно установено правило за движение. Ето защо
възприетото фактическо основание за издаването на обжалваната заповед и за
налагането на ПАМ /извършване на немаловажно нарушение на правилата за движение
поради незнанието на обстоятелството, че МПС е със служебно прекратена
регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП/, не се субсумира в хипотезата на
посочената като материалноправно основание за налагането на ПАМ разпоредба на
чл. 171, т.1, б. „в" от ЗДвП.
Следва да се отбележи, че за разлика от други
предвидени в ЗДвП и в Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства, случаи на прекратяване на регистрацията на МПС, при служебно
прекратяване на регистрацията в хипотезата на чл.143, ал.10 от ЗДвП,
администрацията дължи уведомяване на собственика на автомобила. Задължението за
уведомяване по чл.143, ал.10 от ЗДвП, е различно от уведомлението по чл.574,
ал.10 от Кодекса на застраховането. При липса на извършено надлежно уведомяване
по чл.143, ал.10 от ЗДвП на собственика на автомобила, за служебно прекратената
регистрацията на МПС, не следва да се налага принудителна административна мярка
поради незнанието на този факт. Незнанието на факта за прекратената регистрация
на МПС се явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл.143,
ал.10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на МПС, поради което е недопустимо
водачът да търпи неблагоприятните правни последици, с които се свързва
осъществяваната държавна принуда.
Предвид установените по делото факти съдът
намира, че необосновано от гл. т на доказателствата и неправилно от гл.т на
закона административният орган е приел, че при описаната в обжалваната заповед
фактическа обстановка се е следвало налагането на ПАМ по чл. 171, т.1, б. „в”
от ЗДвП на жалбоподателя З.М.Т.. Законът
за движение по пътищата съдържа специална правна норма, свързана с прилагането
на ПАМ по чл. 171, т.1, б. „е" от ЗДвП –
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач, който управлява моторно превозно средство без застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите – до предоставяне на
сключена валидна застраховка.
С оглед на изложеното съдът приема,
че жалбата е основателна. Оспорената Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка по чл. 171, т.1, б. „в“ от ЗДвП № 22-1228-000011 от 06.01.2022г.,
като постановена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон,
следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172,
ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по
жалба на З.М.Т. ***, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 22-1228-000011 от 06.01.2022г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – Стара Загора на основание чл.171, т.1, б.“в“ от ЗДвП, като незаконосъобразна.
Решението не подлежи на
обжалване, съгласно чл.172, ал.5, изр. второ от ЗДвП.