РЕШЕНИЕ

  №

гр.София, 04.10.2018 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА

                                                                       

при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11854 по описа за 2016 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗС.

Ищецът М.М.П. твърди, че на 21.06.1994 г. в качеството си на купувач и военнослужещ в поделение № 28470 е сключил с М.НА О., предварителен договор за построяване и продажба на жилище от военнослужещ, по реда на чл. 9а от Указ № 463 за военножилищния фонд на М.НА О. (отм.), с предмет апартамент №15,  гр. София,  ж.к. „********(стар номер на сградата 1/232 А,Б, в корпус А), със застроена площ от 112,08 кв.м., състоящ се от три стаи, столова, кухненски бокс, при съседи: фасада, общи части- коридор, калкан, покрив и апартамент №14, ведно с мазе №15, построено в сутерена на същата сграда със застроена площ от 5,15 кв.м., заедно с припадащите се 1,378% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, върху което е изградена жилищната сграда.

Поддържа, че с подписването на предварителния договор, прехвърлителят се задължава да построи и прехвърли в негова собственост, правото на собственост върху горепописаното  жилище в срок до 20.12.1994 г., срещу заплащане на сумата от общо 218 850 неденоминирани лева. С протокол за избор на жилище от 21.06.1994 г. на М.НА О., ищецът сочи, че е определен за купувач на №15, а на 07.07.1995 г.  е въведен във владение.

Излага, че въпреки многобройните искания, които е отправил до М.НА О., не се е стигнало до сключването на окончателен договор за прехвърляне на недвижимия имот. Ето защо, през 2008 г. е предприел действия за установяване на собствеността си, като придобита по давност чрез извършването на обстоятелствена проверка, но му е противопоставен Акт за частна държавна собственост № 06685/16.07.2008 г. на Областна администрация - област София за жилището. Сочи, че в тази връзка е предявил иск за обявяване на предварителния договор за окончателен, който е бил отхвърлен с влязло в сила Решение от 27.01.2016 г. по гр.д. №12130/2012 г. на СГС, поради погасяването му по давност.

Поддържа, че от 07.07.1995 г. - датата на въвода му във владение в апартамент №15, а и към момента на депозирането на исковата молба, упражнява фактическата власт върху имота непрекъснато, явно и спокойно, като живее заедно със семейството си в него, заплаща всички дължими данъци и е извършвал ремонти в него. Предвид изложеното, твърди, че е налице правен интерес от предявяването на иск, с който да бъде признат за собственик на гореописаните апартамент и прилежащите към него идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, като придобит по давност.

Ответникът Държавата, представлявана от М.НА Р.Р.и благоустройството, чрез пълномощника Областен управител на област София, оспорва иска, като счита че на са налице елементите от фактическия състав на придобивната давност. Навежда доводи, че по силата на чл. 86 от ЗС и влезлия впоследствие §1 от Закон за допълнение на Закона за собствеността, е създаден мораториум за придобиване по давност на имотите държавна собственост.

Оспорва и твърденията на ищеца за явно и необезпокоявано владение на имота, предвид водената между страните писмена кореспонденция и издадената от министъра на отбраната Заповед № ЗС-5 от 08.01.2009 г. за изземване на жилището, които са доказателство за противопоставянето от страна на ответника на ползването на имота от ищеца. Сочи, че през целия период, за който се претендира давностно владение върху процесния имот, ищецът е знаел, че имотът е собственост на държавата, с предоставени права за управление на министъра на отбраната.

Третото лице помагач М.НА О. оспорва исковата молба, като сочи че ищецът никога не е владял имота като свой, а е бил въведен в апартамента като страна по предварителния договор, с ясното съзнание, че следва да изпълни условията на чл. 5 от него, за да бъде сключен окончателен такъв, и собствеността да му бъде прехвърлена. Дори да се приеме, че ищецът е владял имота като свой, същият представлява частна държавна собственост, като до приемането на чл. 86 от ЗС, в сила от 07.07.1996 г. имоти държавна собственост не могат да се придобиват по давност, т.е. такава не тече от датата на въвода – 07.07.1995 г.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

Установява се от представения предварителен договор за продажба на жилище на военнослужащ по реда на чл. 9а от Указ 463 на военножилищния фонд на М.НА О., че на 21.06.1994 г., сключен между М.НА О., като прехвърлител и М.М.П., като приобретател,  че прехвърлителят се задължава да изгради в срок до 20.12.1994 г. съгласно одобрен архитектурен проект и да прехвърли в полза на приобретателя, недвижим имот,  представляващ апартамент 15, в гр. София, ж.к. „********, със застроена площ от 112.08 кв.м., заедно с мазе 15 срещу заплащане на определената в чл. 2 цена, както и изпълнение на условието в чл. 5 от приобретателя. Представени са 8 бр. вносни бележки, във връзка с плащания по предварителни договор.

Видно от протокол 07.07.1995 г. за въвод във владение, процесният имот е предаден на купувача по предварителния договор (ищеца) на горепосочената дата.

Представен е протокол от 21.06.1994 г., за избор на жилище за продажба на апартаменти, строени по реда на чл. 9 от Указа да създаване на жилищен фонд при М.НА О.,  на Комисия от М.НА О., съгласно който М.М.П. е определен за  купувач на апартамент № 15, в , ж.к. „********, със застроена площ от 112.08 кв.м., заедно с мазе 15.

За жилищната сграда 1/232 – вх. ********“, V-микрорайон, в гр. София, е издадено разрешение за ползване № 11 от 29.06.1995 г. от Инспекция за държавен контрол и сертификация на военна и специална продукция към М.НА О., като за същата е съставен Протокол на ДПК за установяване годността на ползване от 30.05.1995 г.

Представено е към исковата молба писмо от 06.08.2008 г. от М.НА О.,  Дирекция „Правно - нормативна дейност“, в отговор на молба на ищеца с рег. № 13-00-735/07.07.2008 г. относно финализиране на започналото производство по закупуване на жилище от ведомствен жилищен фонд, в което е посочено, че  за да бъде довършена продажбата, следва да е налице изпълнение на поетото задължение в сключения през 1994 г. предварителен договор, за продажба на недвижим имот на ищеца в гр. Пловдив.

Установява се, че ищецът е заплащал данък сграда за процесния имот, видно от представените квитанции, за периода 1998 г.- 2016 г.

С Акта за частна държавна собственост от 27.02.2008 г., процесният имот е актуван като държавен, на основание чл. 68, ал.1 ЗС, вр. чл. 103 и 104 ППЗДС.

Със заповед № 3С от 08.01.2009 г. на Министъра на отбраната, е разпоредено изземване на процесния имот от М.М.П..

Представени са писма – вх. № 13-00-735/03.11.2008 г., към вх. № 13-00-735 и от 07.07.2008 г. и 29.05.2008 г., изходящи от ищеца до М.НА О., в които настоява за сключването на договор за покупко-продажба, като сочи че е изправна страна по предварителния договор.

От показанията на  С.Ц.Ц.се установява,  че двамата с ищеца живеят в същия блок, но в съседния входове, от 1995 г., като ищецът е бил от първите нанесли се и до момента живее там. Никога не се е местил от там. М.П. е довършил апартамента, с всичко необходимо. Не знае да е имало спорове за апартамента.

Свидетелят М.Д.Г.сочи, че познава М.П. от 1995 г., живеят в един блок, съседи са, в един вход. Бащата на свидетелят е бил служител в Българска армия и е закупил като военнослужещ жилището, по същия начин и П.. Сочи, че ищецът живее в процесния имот от 1995 г., от  самото начало на усвояване на жилището.

С решение № 808 от 27.01.2016 г., постановено по гр.д. № 12130/2012 г. по описа на Софийски градски съд, 19 с-в, са отхвърлени предявените от М.М.П., искове с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД срещу държавата чрез МРРБ и М.НА О., за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба от 21.06.1994 г. на следния недвижим имот: апартамент № 15, находящ се на ет. 6, вх. А, в сграда със строителен номер 1/232, понастоящем бл. *********Решението е потвърдено с решение № 1663 от 01.08.2016 г., постановено по в.гр.д. № 1450/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд, ГК, 4 състав. Върху решението на първата инстанция, е налице отбелязване, че е влязло в сила на 23.09.2016 г.

Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост чрез фактическото упражняване съдържанието на това право след изтичане на определен в закона период от време, като фактическият й състав включва два елемента: 1/ владение и 2/ изтичане на определен срок.

При съвкупната преценка на събраните по делото гласни доказателства се установява, че ищецът не е демонстрирал намерение за своене на този имот, а напротив – със съзнанието, че имотът е държавен е предприел активни действия за сключването на окончателен договор за покупко- продажба, включително и по съдебен ред.

Следва да се отбележи, че действително, с  изменението на чл.86 от ДВ бр.33 от 1996 г., в сила от 01.06.1996 г., давността е изключена като придобивен способ само за вещите, които са публична държавна или общинска собственост. Следователно,за вещите частна държавна или общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила на изменението на чл.86 ЗС от ДВ бр.33 от 1996 г., давностният срок започва да тече от 01.06.1996 г. и изтича на 01.06.2006 г. Но в случая, доколкото липсва субективния елемент от състава на прибивната давност,  съдът намира, че ищецът не е придобил правото на собственост върху процесния имот.

Следователно, предявеният положителен установителен иск за собственост, въз основа на дългата десетгодишна придобивна давност, въз основа на разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС, започнала да тече от 07.07.1995 г.  и продължила до предявяване на исковата молба, следва да бъде отхвърлен.

Относно разноските

Съобразно изхода на спора,  ищецът М.П. следва да заплати на ответника, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, възнаграждение за юрисконсулт, в размер на 100 лв.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

                                                      Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на М.М.П., ЕГН **********,***, чрез адв. Т.К.,***, с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗС, за признаване за установено по отношение на Държавата, представлявана от М.НА Р.Р.и благоустройството, чрез пълномощника Областен управител на област София, гр. София, ул. „*********, че М.М.П. притежава правото на собственост, въз основа на десетгодишно давностно владение, считано от 07.07. 1995 г., върху следния недвижим имот: апартамент №15, находящ се в гр. София, Столична община, ж.к. „********(стар номер на сградата 1/232 А,Б, в корпус А), със застроена площ от 112,08 кв.м., състоящ се от три стаи, столова, кухненски бокс при съседи: фасада, общи части - коридор, калкан, покрив и апартамент №14, ведно с мазе №15, построено в сутерена на същата сграда със застроена площ от 5,15 кв.м., заедно с припадащите се 1,378% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, върху което е изградена жилищната сграда, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № 68134.1505.2367.1.15, в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1505. 2367, съгласно КККР, одобрени със заповед № РД-18-27/03.04.3012 г. на изпълнителния директор на АГКК.

ОСЪЖДА М.М.П., ЕГН **********,***, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника Държавата, представлявана от М.НА Р.Р.и благоустройството, чрез пълномощника Областен управител на област София, гр. София, ул. „*********, сума в размер на 100 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника - М.НА О., гр. София, ул. „*********

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.

                                                                               

  СЪДИЯ: