Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 17.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на двадесети ноември две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдията Гълъбова гр.д.
№1037 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Т.“ ООД срещу
решение от 24.08.2018 г. по гр.д. №7675/2017 г. по описа на СРС, 57 състав, с
което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу „Е.Е.С.“ ООД кумулативно
съединени искове с правно основание чл.372 ал.1 ТЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 3098,04
лв., - дължими и неплатено възнаграждение за извършен превоз на стоки от
Германия до България по договор, сключен въз основана на заявка от 02.11.2016
г. и сумата от 101,96 лв. - лихва за забава върху главницата от 3098,04 лв. за
периода 19.01.2017 г. – 07.02.2017 г.
В жалбата се твърди, че СРС неправилно е приел, че липсват
доказателства, установяващи изискуемостта на задължението на ответника. Предвид
изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да уважи
изцяло предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Е.Е.С.“ ООД
в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище по жалбата.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на
основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в
жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Предявеният иск
е за реално изпълнение на задължението за заплащане на дължимата цена по
договор за превоз на стоки.
В тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и
ответника, по силата на което за ответника е възникнало задължението за плащане
на уговореното възнаграждение.
В тежест на
ответника е да докаже положителния факт на плащането.
Настоящият
съдебен състав намира, че представената и приета в първоинстанционното
производство покана за плащане, изходяща от ищеца по делото не установява извършването на сочения превоз,
т.е. не доказва изпълнението по договора. Ответникът, чиято е доказателствената
тежест затова, не е представил никакви доказателства за установяване факта на
извършване на превоза, съгласно сключения между страните договор, въпреки
указаната му от СРС в доклада по чл.146 ГПК доказателствена тежест. Приетото по
делото заключение на ССчЕ установява единствено осчетоводяването на процесната
фактура в счетоводството на ищцовото дружество, но този факт също не може да
установи изпълнение на задълженията на превозвача.
С оглед гореизложеното и поради съвпадение на крайните изводи на
настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №476468/24.08.2018
г., постановено по гр.д. №7675/2017 г. по описа на СРС, ГО, 57 състав.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.