№ 24
гр. Разград, 28.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на първи септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Търговско дело №
20213300900024 по описа за 2021 година
Национална агенция за приходите, с адрес: гр. София, ПК 1000, бул.
„Дондуков” 52, представлявана от В.П. – директор на Дирекция „Държавни
вземания“, като орган нормативно овластен да представлява Държавата като
кредитор в производство по несъстоятелност, на основание чл. 3, ал.1, т.10
ЗНАП, е предявила срещу „СИНЕРГОН“ ООД - в несъстоятелност, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление, гр. Разград, п.к. 7200,
бул."България" № 29, вх. Б, ет. 2, ап. 12, с управител А.Х.Х., при участие на
постоянен синдик В.И. Г., с адрес гр. София, бул. Витоша № 26, ет.2
следните обективно съединени установителни искове :
1. с правно основание чл. 694, ал.2, т.1 във вр. с чл. 726, ал.2 от ТЗ - за
признаване за установено по отношение на длъжника, синдика и кредиторите
в производството по несъстоятелност на „СИНЕРГОН“ ООД - в
несъстоятелност на поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.1 от ТЗ
на публични вземания в общ размер на 56 581,73 лв., от които главници - 47
947,68 лв. и лихви - 8 634,05 лв., начислени до 26.11.2019г., като обезпечени с
Постановление изх. № С180022-022-0066890/17.09.2018 г. за налагане на
обезпечителни мерки, издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП
София, вписан в Централен регистър на особените залози под
№2019022702226, включени с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.1,
т.6 и т.9 от ТЗ в одобрения от съда по несъстоятелността по т.д. № 27/2019 г.
на Окръжен съд - Разград списък на служебно приетите вземания, обявен по
партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ като вписване под № 20210128160238;
2. с правно основание чл. 694, ал.2, т.1 във вр. с чл. 726, ал.1 от ТЗ - за
признаване за установено по отношение на длъжника, синдика и кредиторите
1
в производството по несъстоятелност на „СИНЕРГОН“ ООД на
съществуването на предявените публични вземания в размер на 2 209,70 лв.,
от които главници - 1910,25 лв. и лихви - 299,45 лв., което вземане е
включено в Списъка на предявените, но неприети вземания съгласно
Определение № 260023 от 24.03.2021 г., постановено по т. д. № 27/2019 г. на
ОС – Разград, като списъка е обявен в ТРРЮЛНЦ по партидата на ответното
дружеството под № 20210218153834.
Претендират се и разноски, включително и юрисконсултско
възнаграждение по реда на чл. 78, ал.8 ГПК.
По отношение на първия обективно съединен иск:
Ищецът твърди, че с решение № 71 от 13.11.2019г. на ОС - Разград по
т.д. № 27/2019 г. е открито производство по несъстоятелност по отношение на
„СИНЕРГОН“ ООД. Твърди, че по партидата на длъжника в ТР под №
20210128160238 е обявен списък на приетите от синдика вземания, в който са
били включени описаните по-горе публични вземания в общ размер на 56
581,73 лв., от които главници - 47 947,68 лв. и лихви - 8 634,05 лв., с
поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.6 и т.9 от ТЗ. Твърди се, че в
срока по чл. 690, ал.1 от ТЗ НАП е подал възражение против горния списък в
частта му относно приетата поредност на удовлетворяване на публичните
вземания по чл. 722, ал.1, т.6 и т.9 от ТЗ, като е искал установяване на
поредност на удовлетворяването им по чл. 722, ал.1, т.1 от ТЗ. С Определение
№ 260023 от 24.03.2021 г., постановено по т. д. № 27 по описа за 2019 г. на
Окръжен съд Разград, вписано с № 202103244143214 по партидата на
длъжника в ТРРЮЛНЦ, съдът по несъстоятелността е оставил възражението
на НАП без уважение. За това в 14-дневния срок от датата на обявяване в
търговския регистър на определението на съда по чл. 692, ал. 4 ТЗ е подал
процесната исковата молба.
Ищецът сочи, че публични вземания за данъци, задължителни
осигурителни вноски и имуществени санкции в общ размер на 56 581,73 лв.,
от които главници - 47 947,68 лв. и лихви - 8 634,05 лв. са обезпечени с
Постановление изх. № С180022-022-0066890/17.09.2018 г. за налагане на
обезпечителни мерки, издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП
София, с което е наложен запор върху налични и постъпващи суми по
банкови сметки в търговски банки на територията на страната, описани в
посоченото постановление. Запорът е вписан в Централния регистър на
особените залози под № 2019022702226, видно от удостоверение №
1316389/09.12.2019г. и № 1316389/09.12.2019г., издадени от Централен
регистър на особените залози.
По отношение на втория обективно съединен иск:
Ищецът сочи, че предявява и иск за установяването съществуването на
неприети публични вземания в размер на 2 209,70 лв., от които главници -
2
1910,25 лв. и лихви - 299,45 лв., включени в одобрения от съда по
несъстоятелността списък на неприети от синдика вземания на кредитори на
„СИНЕРГОН” ООД, обявен в ТРРЮЛНЦ по партидата на ответното
дружество под № 20210218153834. В срока по чл. 690 от ТЗ, Националната
агенция за приходите е депозирала възражение срещу списъка, като е
направено искане на основание чл. 692, ал. 4 от ТЗ процесните публични
вземания в размер на 2 209,70 лв., от които главници - 1910,25 лв. и лихви -
299,45 лв., бъдат изключени от списъка на неприети вземания и бъдат
включени в списък на приети такива. С Определение № 260023 от 24.03.2021
г., постановено по т. д. № 27 по описа за 2019 г. на Окръжен съд Разград,
вписано с № 202103244143214 по партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ,
възражението на Национална агенция за приходите е оставено без уважение.
Ищецът излага следните съображения: Неприетите публични вземания
представляват такса битови отпадъци, които са декларирани от дружеството-
длъжник с два броя декларации по ЗМДТ. Аргументите на синдика за
включване на процесиите задълженията в списъка неприети вземания са, че
не са посочени периодите, за които са дължими, както и, че същите не са
посочени по основания и суми. Към молба изх. № М-24-03-
522/19#37/29.01.2021 г. , с която са предявени неприетите задължения за
местни данъци и такси, освен Декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. №
**********/04.09.2013 г. и Декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. №
**********/19.09.2013 г., е приложено Писмо с рег. индекс СФД21-ДИ05-
93/1/ от 26.01.2021 г. от Столична община, от което е видно, че тези
задължения представляват задължения за такса битови отпадъци за 2019 г.,
дължими от дружеството за два недвижими имота находящи се в гр. София,
ул. “Кирил Дрангов“ № 79 и са установени с цитираните декларации.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства.
Препис от исковата молба и приложенията към същата са връчени на
ответникът „СИНЕРГОН“ ООД - в несъстоятелност, при условията на чл. 50,
ал.2 ГПК /л. 79/, като до изтичане на срока по чл. 367, ал.1 ГПК същият не е
подал писмен отговор на исковата молба.
Синдикът на „СИНЕРГОН“ ООД - в несъстоятелност В.И. Г. депозира
становище, с което оспорва изцяло исковите претенции. Моли да бъде
постановено решение с което исковете бъдат отхвърлени като неоснователни
и недоказани. Излага подробни съображения.
Ищецът не е подал допълнителна искова молба по реда на чл. 372 ГПК.
В открито съдено заседание, при редовност в призоваването, за ищеца
се явява пълномощникът му Александър Борисов Гунев – експерт по
приходите с юридическо образование и юридическа правоспособност в НАП.
Същият поддържа исковата молба и претендира разноски, включително и
юрисконсултско възнаграждение.
3
В открито съдено заседание, при редовност в призоваването по реда на
чл. 50, ал.2 ГПК /л. 347-348, л. 76-80/, за ответника „СИНЕРГОН“ ООД - в
несъстоятелност, не се явява представител.
В открито съдено заседание, при редовност в призоваването синдикът
на „СИНЕРГОН“ ООД - в несъстоятелност В.И. Г. /л. 188/, не се явява и не
изпраща представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 12 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от материалите по т.д. № 27/2019г. на РОС, е че с
Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С180022-022-
0066890/17.09.2018 г. /л. 454, том. II, т.д. 27/2019г. на РОС/, публичен
изпълнител при ТД на НАП София, по изпълнително дело №
*********/2018г., на осн. чл. 200 ДОПК и чл. 2020, ал.1 във вр. чл. 195, ал.1-3
ДОПК е наложил запор в размер на 53 130.21 лв., в това число лихва 1 469.88
лв. и главница 51 660.33 лв., върху банкови сметки на ответника. На осн. чл.
196, ал. 1, т. 7 ДОПК е забранено разпореждането с имуществото предмет на
запора.
Видно от издаденото от Централен регистър на особените залози
Удостоверение № 1316389/09.12.2019г. вписването на горепосоченото
Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С180022-022-
0066890/17.09.2018 г. е извършено на 27.02.2019г. /л.30 и л. 50/.
С Решение № 71 от 13.11.2019 г. по търг. дело № 27/2019 г. на РОС,
обявено в Търговския регистър по партидата на ответника под номер
№20191113141115, е открито производството по несъстоятелност на
ответното дружество.
НАП е предявила публични вземания както следва:
А/ С молба с изх. № М—24-03-522/19#28 от 12.12.2019г. и вх. № 4912
от 16.12.2019г. /л. 8-10/ НАП, на осн. чл. 685, ал.1 ТЗ НАП предявила
публични вземания за:
- данъци за 108 396.87 лв., от които главници - 98 109.16 лв. и лихви -
10 287.71 лв.,
- задължителни осигурителни вноски за 62 149.98 лв., от които
главници – 54 638.24 лв. и лихви 7 511.74 лв.
В горепосочената молба се съдържа искане, част от тези суми да бъдат
приети и удовлетворени по реда чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, тъй като са
обезпечени с горецитираното Постановление за налагане на обезпечителни
мерки изх. № С180022-022-0066890/17.09.2018 г.
4
По партидата на длъжника в ТР под № 20210128160238 е обявен
списък на приетите от синдика вземания /л.63-64/, в който са били включени
описаните по-горе публични вземания, с поредност на удовлетворяване по чл.
722, ал.1, т.6 и т.9 от ТЗ /а не исканата от молителя поредност по чл. 722,
ал.1, т.1 ТЗ/. В списъка синдикът посочил, че: Със ЗИДЗОЗ, обн. в ДВ, бр. 105
от 2016 година, чл. 26, ал.3 , т.11 е изменена. Последната предвиждала
вписване на запора по ДОПК, в регистъра за особените залози. От
посоченото изменение в ЗОЗ, от 2016 год. запорът по ДОПК е
обстоятелство, което не се вписва в регистъра на ЦРОЗ, поради което и не
може да се обоснове привилегията по чл.722, ал.1,т.1 от ТЗ, за каквито и да
е обезпечителни мерки по ДОПК. Липсват доказателства за налагане на
обезпечителни мерки по реда на ДОПК, освен вписванията в ЦРОЗ.
В срока по чл. 690, ал.1 от ТЗ НАП е подал възражение с изх. № М—
24-03-522/19#38 от 03.02.2021г. и вх. № 26017 от 05.02.2021г. /л.66-67/
против горния списък в частта му относно приетата поредност на
удовлетворяване на публичните вземания по чл. 722, ал.1, т.6 и т.9 от ТЗ, като
е искала установяване на поредност на удовлетворяването им по чл. 722, ал.1,
т.1 от ТЗ.
Б/ С молба с изх. № М—24-03-522/19#37 от 29.01.2021г. и вх. №
260159 от 01.02.2021г. /л. 14-27/ НАП, на осн. чл. 688, ал.1 ТЗ НАП
предявила публични вземания за 2 209,70 лв. - такса битови отпадъци за
2019г., дължими по Декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. №
**********/04.09.2013 г. и Декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. №
**********/19.09.2013 г., от които главница - 1910,25 лв. и законна лихва
върху горепосочената главница - 299,45 лв. /от които лихви – 66.49 лв. са
възникнали от падежа на съответното задължение до датата на съдебното
решение за откриване на производство по несъстоятелност – 13.11.2019г., а
лихвите възникнали след датата на съдебното решение до 25.01.2021г. /т.е. за
периода от 14.11.2019г. до 25.01.2021г./ са в размер на 232.96 лв./,
Тези суми са включени списъка на неприети от синдика вземания на
кредитори на „СИНЕРГОН” ООД /л.57/, обявен в ТРРЮЛНЦ по партидата на
дружеството под № 20210218153834.
В срока по чл. 690 от ТЗ, Националната агенция за приходите е
депозирала възражение срещу списъка с изх. № М—24-03-522/19#39 от
24.02.2021г. и вх. № 260269 от 26.02.2021г., като е направено искане на
основание чл. 692, ал. 4 от ТЗ процесиите публични вземания да бъдат
изключени от списъка на неприети вземания и бъдат включени в списък на
приети такива.
С Определение № 260023 от 24.03.2021 г., постановено по т. д. № 27 по
описа за 2019 г. на Окръжен съд Разград /л. 53-55/, вписано с №
202103244143214 по партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ, съдът по
5
несъстоятелността на осн. чл. 692, ал.4 ТЗ: ободрил горецитирания списък, с
който са приети вземанията на НАП и оставил без уважение възражението
на НАП в частта относно поредността на удовлетворяване на
вземанията; одобрил горецитирания списък на неприетите вземания, с
която не е прието вземането на НАП, като оставил без уважение
възражението на НАП.
В настоящото производство бяха приобщени по реда на чл. 186 ГПК /л.
189-327, л. 329-332, 357-358/:
- Заповед № СОА18-РД09-1212/30.10.2018г. издадена от кмета на
Столична община, видно от която имотът посочен в горецитираните
Декларации по чл. 14 от ЗМДТ попада в район в която се извършва
организирано сметосъбиране и сметоизвозване за 2019г., на осн. чл. 63, ал.2
ЗМДТ и чл. 19, ал.2 НОАМТЦУПСО,
- хронолигични оборотни ведомости от 01.01.2019г. до 31.12.2019г. за
услугата „сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци“ и за услугата
„поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване“ на район
„надежда“, както и договор с изпълнителя, фактури и приложения към тях,
- справки за дължими такси битови отпадъци, както и Решение № 857
на Столичен общински съвет от 20.12.2018г.,
Видно от заключението на съдебно счетоводната експертиза, което
съдът приема като пълно, ясно, обосновано и правилно /л. 341-345/, е че:
Размера на неизплатената а 2019г. главница за такса битови отпадъци по
двете процесни декларации по чл. 14, ал.1 МДТ е 1 910.25 лв. /150 лв.
+1 760.25 лв./. Размерът на лихвата върху горепосочената главница, от датата
на настъпването на изискуемостта до 13.11.2019г. / датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност/ е 7.43 лв., а размера на
законната лихва от 14.11.2019г. / датата, последваща съдебното решение за
откриване на производството по несъстоятелност/ до 25.01.2021г.
/датата до която са начислени лихви в молбата на НАП за предявяване на
вземането/ е 232.94 лв. Т.е. общия размер на горепосочените лихви възлиза
на сумата 240.37лв.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до
следните правни изводи:
1. По първия от предявените искове, с правно основание чл. 694, ал.2, т.1
във вр. с чл. 726, ал.2 от ТЗ.
Искът е предявен в преклузивен по смисъла на чл. 694, ал. 6 ТЗ срок, а
именно в рамките на 14 дни, считано от обявяването на определението на
съда по несъстоятелността постановено по смисъла на чл. 692, ал. 4 ТЗ.
Същият е предявен от кредитор в производството по несъстоятелност,
6
възразил по реда на чл. 690, ал.1 от ТЗ срещу прието предявено вземане -
относно приетата от синдика липса на привилегия на вземането /чл. 726, ал.2
от ТЗ/. Предявен за разглеждане е иск за съдебно установяване
съществуването на вземания ползващи се с привилегия по смисъла на чл. 722,
ал. 1, т. 1 ТЗ, чиито титуляр е Държавата, която в производствата по
установяване и събиране на вземания от публичен характер се представлява
от Националната агенция за приходите. Цели се установяване, че вземания
попадат в приложеното поле на нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, а именно
обезпечени с допусната предварителна обезпечителна мярка върху
имуществото на длъжника, която е била надлежно вписана в Регистъра на
особените залози. Ето защо, съдът намира иска за допустим.
По предявения иск с правно основание чл. 694, ал. 2 ТЗ в тежест на
ищцовата страна е да докаже при условията на пълно и главно доказване
твърдените от нея основания за приемане на процесните вземания на НАП с
право на предпочтително удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ въз
основа на Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №
С180022-022-0066890/17.09.2018 г.
Спорно е дали наложената с постановлението обезпечителна мярка
дава право на предпочтително удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ при извършване на
разпределение на осребреното имущество вземанията се изплащат в следния
ред – на първо място се удовлетворяват вземания, обезпечени със залог или
ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените
залози – от получената сума при реализацията на обезпечението, и след това
изброените в т. 2-12 вземания.
В случая, процесните публични вземания са обезпечени чрез запор,
наложен с постановление на публичен изпълнител от 17.09.2018 г., като
вписването по реда на ЗОЗ е осъществено на 27.02.2019г., тоест преди датата
на откриване на производството по несъстоятелност с решение № 71 от
13.11.2019 г. по търг. дело № 27/2019 г. на РОС, обявено в Търговския
регистър по партидата на ответника под номер №20191113141115.
Съгласно чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ вземанията, възникнали до
откриването на производството по несъстоятелност, обезпечени със залог или
ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ се ползват с право
на предпочтително удовлетворение от получената сума при реализацията на
обезпечението.
Известно на настоящия състав е нееднозначното тълкуване в
практиката на правилото на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ по отношение на
включените в първи ред за разпределение права, обезпечени с вписани по
реда на ЗОЗ обезпечителни мерки запор или възбрана. Така и Решение №
260084 от 19.05.2021 г. на ВнАС по в. т. д. № 72/2021 г.
7
В част от практиката се приема, че е необходимо корективно
тълкуване на нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ в тази и част. Приема се, че
целта на регистрацията на обезпечителни мерки по реда на ЗОЗ не е създаване
на право на предпочтително удовлетворяване, а предимство при конкуренция
на различните форми на принудително реализиране на заложното право, тъй
като вписването на насочване на принудително изпълнение по реда на ГПК
или ДОПК осуетява пристъпване към изпълнение на заложния кредитор /чл.
32а от ЗОЗ/. Специалните правила, уреждащи действието на запора и
възбраната, също не предвиждат предимство при удовлетворяване на
взискателя, ползващ се с такава мярка спрямо конкуриращи кредитори.
Напротив привилегиите при разпределение на резултата от изпълнението, се
отчитат според материалните права, стига те да са възникнали преди
налагането на процесуалното обезпечение /чл. 459, ал. 1 вр. 457, ал. 1 и чл.
460 от ГПК, т. 7 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ВКС,
ОСГТК и чл. 217, ал. 1 и 3 и чл. 194, ал. 5 от ДОПК/.
Другата теза, приемана в практиката се основава на буквалното
възприемане на текста на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ и съобразно която е уредена
специално привилегия /Решение № 7 от 10.05.2021 г. на ОС - Хасково по т. д.
№ 144/2020 г., Решение № 2 от 12.02.2018 г. на ОС - Видин по т. д. №
34/2017 г., Решение № 945 от 17.05.2017 г. на СГС по т. д. № 6347/2016 г./.
Настоящия съдебен състав споделя становището намерило израз в
Решение № 158 от 1.07.2019 г. на ВнАС по в. т. д. № 320/2019 г. , съгласно
което: НАП не може да се ползва по начало от привилегията на първи ред.
Разпоредбата на чл. 26, ал. 3, т. 11 от ЗОЗ /изм. / действително е
предвиждала в предишната си редакция, че на вписване по реда на ЗОЗ
подлежи запорът, наложен по реда на ДОПК. С измененията на ЗОЗ /ДВ, бр.
105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г. / такова правило вече не съществува.
Разпоредбата на § 49 от ПДР на ЗИЗОЗ предвижда запазване на
действието само на вписаните особени залози. Следователно всички
останали вписвания не запазват действието си. Вписване пък по реда на ЗОЗ
на наложен запор по ДОПК след отпадане на законовото основание за това
е невалидно. Ето защо, следва да се приеме, че към момента на
извършваната от съда преценка законовата предпоставка по чл. 722, ал. 1,
т. 1 – ТЗ липсва и ищецът НАП не се ползва с привилегията на този първи
ред на вземанията.
По изложените съображения съдът намира предявения иск с правно
основание чл. 694, ал. 2, ТЗ за установяване съществуването на обезпечителна
мярка, даваща право на предпочтително удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1
от Търговския закон, за неоснователен, и като такъв същият следва да бъде
отхвърлен.
2. По втория от предявените искове с правно основание чл. 694, ал.2, т.1
ТЗ.
8
Предявеният иск e процесуално допустим – ищецът е активно
легитимиран да предяви установителната претенция, искът е предявен в
срока по чл. 694, ал.6 ТЗ, след проведена процедура по предявяване на
вземанията по чл. 692, ал. 3 и ал. 4 ТЗ.
Разгледан по същество, искът е частично основателен.
Искът с правно основание чл. 694 от Търговския закон е установителен
по своя характер - предмет на същия е установяване съществуването или
несъществуването на определено вземане към длъжника в производство по
несъстоятелност, респ. наличието или не на обезпечение или привилегия на
това вземане, т. е. на установяване подлежи съществуването на конкретно
материално правоотношение между определени лица - кредитор и длъжника в
производството по несъстоятелност. Тази материалноправна легитимация
предопределя и страните в производството по специалния установителен иск
по чл. 694 от ТЗ. В настоящия случай искът е предявен от кредитор, с
предявено неприето вземане, за който безспорно е налице правен интерес от
предявяването на настоящия положителен установителен иск, с който да се
приеме за установено по отношение на участващите в производството по
несъстоятелност лица - синдикът, длъжникът, като и останалите кредитори, че
притежава вземане в размера на претендираните от него суми. В
производството по чл. 694, ал. 1 ТЗ в тежест на ищеца е да установи
съществуването на всички обстоятелства, от които произтича претендираното
вземане, включително, че са спазени правилата, установени в закона относно
предявяването на процесните вземания. В случая не съществува спор относно
обстоятелството, че процесните вземания са предявени в установените в
Търговския закон срокове и са включени в изготвен от синдика списък на
неприети вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ.
Разпоредбата на чл.722, ал.1 ТЗ урежда по императивен начин редът за
справедливо разпределяне на събраните в производството по несъстоятелност
суми между различните категории кредитори. Съгласно чл.722, ал.1, т.6 и т.7
ТЗ в шестия ред за удовлетворение попадат публичноправни вземания на
държавата и общините като данъци, мита, такси, задължителни осигурителни
вноски и други, възникнали до датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност, а в седмия ред – вземания, възникнали след
датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и
неплатени на падежа. Следователно меродавен за определяне на реда за
удовлетворяване на публичноправно вземане на длъжника е моментът на
възникването му. Възникването на публичноправните вземания е обусловено
от осъществяване на предвиден в закона фактически състав. В тази връзка
следва да се извърши преценка дали вземането възниква по силата на закона
като последица от осъществяването на предвидените в него факти или се
поражда от издаден индивидуален административен акт. В първата хипотеза
публичноправното вземане възниква поради настъпването на предвидените в
9
закона факти, а актът за установяването му само констатира наличието на
вече възникнало по силата на закона вземане. В този случай фактическият
състав не предвижда издаването на акт с конститутивно действие, за да
възникне публичноправното вземане, а властническото правомощие,
обективирано в индивидуалния административен акт, е насочено към
признаване на настъпилите преди неговото издаване задължения. По този
начин с акта се декларира, признава пораждането на задълженията на
конкретния субект, с оглед на което издаването му се предшества от
предварителен етап, чиято цел е да се установят фактите и обстоятелствата,
които са от значение за неговото законосъобразно издаване. Във втората
хипотеза фактическият състав, от който възниква публичноправното вземане,
включва и издаването на индивидуален административен акт с конститутивно
действие. В този случай властническото правомощие е насочено към
пораждане на несъществувало до този момент вземане /напр. вземания за
наложени санкции и глоби/ и издаването на акта е моментът на негово
възникване. От направеното разграничение следва изводът, че само когато
възникването на публичноправното вземане е обусловено от издаването на
конститутивен административен акт, моментът на издаване и влизане в сила
на акта е от значение за определяне на реда на удовлетворяването му по
чл.722, ал.1 ГПК. Когато публичноправното вземане е възникнало въз основа
на закона поради осъществяване на предвидените в него факти,
индивидуалният административен акт за установяването му има
декларативно действие по отношение на вече възникналото вземане и поради
това моментът на издаването му е без значение при преценката в кой ред за
удовлетворяване следва да бъде включено. Така и Решение № 172 от
19.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 2504/2019 г., II т. о., ТК.
Процесните вземания са за незаплатена такса битови отпадъци за 2019
г. и лихва върху тях. Тези задължения на основание чл. 162, ал. 2 от ДОПК за
публични. Тези задължения възникват с осъществяването на фактическия
състав, предвиден в съответните данъчни материалноправни норми, които
елементи в случая са налице. Както за възникването му, така и за
дължимостта му не е необходимо издаването на нарочен акт за
установяването му. Това е така, защото съгласно чл. 69, ал. 2 от ЗМДТ за
таксата битови отпадъци по чл. 66 от ЗМДТ, само се съобщава на данъчно
задълженото лице, което съобщение има само уведомителен характер. Така и
Решение № 100 от 19.04.2019 г. на ВнАС по в. т. д. № 115/2019 г. Съгласно
чл. 20, ал.1 от Наредба за определяне и администриране на местни такси и
цени на услуги, предоставяни от Столична община: „Такса за битови
отпадъци се заплаща на четири равни вноски в следните срокове: до 30
април, до 30 юни, до 30 септември и до 30 ноември на годината, за която се
дължи.“
В разглежданият случай процесните задължения са установени със
Справка с регистрационен индекс № СФД21-ДИ05-91/1/ от 26.01.2021г. на
10
Столична община, дирекция „Общински приходи“, отдел „ОП-Надежда –
Връбница“, която е приложена към молбата за предявяване на вземането в
производството по несъстоятелност /л.16/. По своя характер въпросната
справка представлява служебно издаден по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК вр.
с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ акт за установяване публично задължение по
декларации при неплащане в срок на съответното задължение. В този смисъл
Решение № 260343 от 13.11.2020 г. на ОС - Варна по т. д. № 1820/2019 г.
От приобщените писмени доказателства от Столична община, се
установява, че услугите по чл. 62 ЗМДТ са били престирани /л. 189 - 332, 357-
358/.
С оглед горното и предвид констатациите на вещото лице по ССч.Е за
идентичност на претендираните и действително дължимите размери на такса
битови отпадъци, претенциията за главница са явява установена по основание
и размер - 1 910.25 лв.
В съответствие с разпоредбата на чл. 722, ал. 1 от ТЗ при извършване
на разпределение на осребреното имущество вземането за главница в размер
на 1 910.25 лв. следва да се изплати в реда по т. 6.
На основание чл. 1, ал. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и
други подобни държавни вземания, неплатените в сроковете за доброволно
плащане, неудържаните или удържани, но невнесени в срок данъци, такси,
отчисления от печалби, вноски към бюджета и други държавни вземания от
подобен характер се събират със законната лихва. Така и Решение № 435 от
12.07.2021 г. на САС по в. ч. т. д. № 45/2021 г.
Размера на дължимите лихви върху всяка една от главниците, изтекли
за периода от деня на възникването на задължението до датата на откриване
на производството по несъстоятелност - 13.11.2019 г. и за периода от
14.11.2017 г. до 25.01.2021 г. е установен в заключение на счетоводната
експертиза. Размерът на законната лихва върху горепосочената главница, от
датата на настъпването на изискуемостта до 13.11.2019г. / датата на
решението за откриване на производство по несъстоятелност/ е 7.43 лв., а
размера на законната лихва от 14.11.2019г. / датата, последваща съдебното
решение за откриване на производството по несъстоятелност/ до
25.01.2021г. /датата до която са начислени лихви в молбата на НАП за
предявяване на вземането/ е 232.94 лв. Т.е. общия размер на горепосочените
лихви възлиза на сумата 240.37 лв.
Настоящият съдебен състав приема, че няма основания заключението
да не бъде кредитирано, поради което възприема за меродавни стойностите на
законните лихви такива, каквито са изчислени от експерта.
В съответствие с разпоредбата на чл. 722, ал. 1 от ТЗ при извършване
на разпределение на осребреното имущество горепосоченото вземането за
11
лихва от 7.43 лв. следва да се изплати в реда по т. 6.
В съответствие с разпоредбата на чл. 722, ал. 1 от ТЗ при извършване
на разпределение на осребреното имущество горепосоченето вземане за
лихва от 232.94 лв. следва да се изплати в реда по т. 9.
Така и Решение № 439 от 12.07.2021 г. на САС по в. т. д. № 451/2021 г.
и Решение № 435 от 12.07.2021 г. на САС по в. ч. т. д. № 45/2021 г.
Синдикът е бил длъжен да установи наличието на тези публични
вземания и да ги включи в списъка по чл. 687, ал. 2 от ТЗ, но не го е сторил.
За разликата над сумата 240.37 лв. /7.43 лв. + 232.94 лв./ до
претендирания размер от 299.45 лв. искът за законна лихва следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
По разноските.
По първия иск.
Искова претенция по чл. 694, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ
за установяване поредността на вземания е неоценяема. Така и Решение №
179 от 18.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 15/2020 г., II т. о., ТК. На основание чл.
84, т. 1 ГПК и доколкото се касае за публични държавни вземания, на ищеца
не следва да бъде възлагана дължимата на основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ
държавна такса. Така и Решение № 260084 от 19.05.2021 г. на ВнАС по в. т. д.
№ 72/2021 г. и Решение № 113 от 9.05.2019 г. на ВнАС по в. т. д. № 176/2019
г.
Синдикът и ответникът не са направили искане за присъждане на
разноски.
По втория иск.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ държавната
такса се определя върху една четвърт от вземането, за което е предявен
установителният иск. При предявени искове от 2 209.70 лв., уважената част от
исковете е в размер на 2 150.62 лева, поради което държавната такса за върху
1/4 от 2 150.62 лева е в размер на 21.51 лева, която следва да се заплати по
сметка на РОС, както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист
държавна такса в размер на 5 лева, съгласно чл. 11 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Тези суми следва
да се изплатят от масата на несъстоятелността на ответното дружество. За
отхвърлената част от иска, ищецът не дължи държавна такса, на основание чл.
84, т. 1 ГПК.
Ищецът претендира разноски по делото за депозит за вещо лице в
размер на 400 лева, както и юрисконсултско възнаграждение.
12
Съгласно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. - ДВ, бр. 8 от 24.01.2017
г.), в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ, който предвижда заплащане на
възнаграждение съобразено с вида и количеството на извършената дейност и
определено в наредба на Министерския съвет. Съгласно чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева. Съгласно чл. 25,
ал. 2 от същата наредба, възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на
сто от максималния предвиден размер за защита по дела с материален
интерес, продължила повече от три съдебни заседания, или когато
материалният интерес е над 10 000 лева. Като взема предвид искането на
ищеца, както и фактическата и правна сложност на делото, настоящият състав
намира, че на ищеца следва да бъде определено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева съгласно чл. 25, ал. 2 вр. с ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, което да се съобрази при
изчисляване на дължимите по делото разноски. Така и Решение № 556 от
13.04.2020 г. на СГС по т. д. № 1699/2018 г.
Поради гореизложеното в полза на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ, гр. София следва, на основание чл. 78, ал. 8 във вр. с ал. 1 ГПК
да се присъдят от масата на несъстоятелността на ответното дружество
своевременно претендираните деловодни разноски, съразмерно с уважената
част от иска, дължими като юрисконсултско възнаграждение, което
определена по реда чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ, във
вр. с чл. 37 ЗПП е в размер на 291.98 лева, както и разноски за заплатено
възнаграждение на вещото лице в размер на 389.31 лв.
Предвид горното и с оглед изхода на спора съдът намира, че на
основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски по делото в общ размер на 681.29 лева,
съразмерно с уважената част от иска.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Национална агенция за приходите, с адрес:
гр. София, ПК 1000, бул. „Дондуков” 52 иск с правно основание чл. 694, ал.2,
т.1 във вр. с чл. 726, ал.2 от ТЗ срещу „СИНЕРГОН“ ООД - в
несъстоятелност, ЕИК *********, седалище и адрес на управление, гр.
Разград, п.к. 7200, бул."България" № 29, вх. Б, ет. 2, ап. 12, с управител
А.Х.Х., при участие на синдика В.И. Г., с адрес гр. София, бул. Витоша № 26,
13
ет.2 за установяване съществуването на обезпечителна мярка, даваща право
на предпочтително удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от Търговския
закон, а именно запор, наложен с Постановление изх. № С180022-022-
0066890/17.09.2018 г. за налагане на обезпечителни мерки, издадено от
публичен изпълнител при ТД на НАП София, вписано в Централен регистър
на особените залози под №2019022702226, за обезпечаване на публични
вземания в общ размер на 56 581,73 лв., от които главници - 47 947,68 лв. и
лихви - 8 634,05 лв., начислени до 26.11.2019г., включени в одобрения с
Определение № 260023 от 24.03.2021 г., постановено по т. д. № 27 по описа за
2019 г. на Окръжен съд Разград /съда по несъстоятелността/ Списък на
служебно приетите вземания, обявен по партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ
с вписване под № 20210128160238.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от
Търговския закон, по отношение на длъжника, синдика и кредиторите в
производството по несъстоятелност на „СИНЕРГОН“ ООД - в
несъстоятелност, ЕИК *********, седалище и адрес на управление, гр.
Разград, п.к. 7200, бул."България" № 29, вх. Б, ет. 2, ап. 12, с управител
А.Х.Х., СЪЩЕСТВУВАНЕТО на публично вземането на Държавата чрез
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ на неприето в производството
по несъстоятелност вземане в размер на 2 150.62 лв., което вземане е
предявено с молба с вх. № 260159 от 01.02.2021г. по описа на ОС – Разград и
е включено в Списъка на предявените, но неприети вземания, одобрен с
Определение № 260023 от 24.03.2021 г., постановено по т. д. № 27 по описа за
2019 г. на Окръжен съд Разград /съда по несъстоятелността/, вписано с №
202103244143214 по партидата на ответника в ТРРЮЛНЦ, а списъка е обявен
в ТРРЮЛНЦ по партидата на ответника под № 20210218153834, от които:
- главница - 1910,25 лв. /хиляда деветстотин и десет лева и двадесет
и пет стотинки/ - представляващи вземания такса битови отпадъци за 2019 г.,
които са установени с декларации подадени по реда на чл. 14 от Закона за
местните данъци и такси, като при извършване на разпределение на
осребреното имущество тези вземания следва да се изплатят в реда по чл.
722, ал. 1, т. 6 от ТЗ,
и законна лихва - в общ размер на 240.37 лв., като от тези лихви:
а/ за периода считано от падежа на съответното задължение до
13.11.2019г. размера на законната лихва е 7.43 лв. /седем лева и четиридесет
и три стотинки/, като при извършване на разпределение на осребреното
имущество тези вземания следва да се изплатят в реда по чл. 722, ал. 1, т. 6 от
ТЗ,
б/ за периода от 14.11.2019г. до 25.01.2021г. размера на законната
лихва е 232.94 лв. /двеста тридесет и два лева и деветдесет и четири
стотинки/, като при извършване на разпределение на осребреното имущество
14
тези вземания следва да се изплатят в реда по чл. 722, ал. 1, т. 9 от ТЗ,
като ОТХВЪРЛЯ иска за законна лихва за разликата над 240.37 лв. до
пълния предявен размер от 299.45 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ „СИНЕРГОН“ ООД - в
несъстоятелност, ЕИК *********, седалище и адрес на управление, гр.
Разград, п.к. 7200, бул."България" № 29, вх. Б, ет. 2, ап. 12, с управител
А.Х.Х., ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Окръжен съд – Разград държавна такса в размер на 21.51 лева (двадесет и
един лева и петдесет и една стотинки) и в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист държавна такса в размер на 5 лева (пет лева).
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, „СИНЕРГОН“ ООД -
в несъстоятелност, ЕИК *********, седалище и адрес на управление, гр.
Разград, п.к. 7200, бул."България" № 29, вх. Б, ет. 2, ап. 12, с управител
А.Х.Х., ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция за приходите, със седалище в
гр. София, ул. "Княз Дондуков" № 52, деловодни разноски в размер на 681.29
лева /шестстотин осемдесет и един лева и двадесет и девет стотинки/, от
които 389.31 лв. - депозит за възнаграждение на в. л. и 291.98 лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено с участието на синдика на „СИНЕРГОН“
ООД - в несъстоятелност, ЕИК *********, седалище и адрес на управление,
гр. Разград, п.к. 7200, бул."България" № 29, вх. Б, ет. 2, ап. 12 - В.И. Г., с
адрес гр. София, бул. Витоша № 26, ет.2, на основание чл. 694, ал. 4, изр.
първо от ТЗ.
Решението има действие за всички кредитори в производството по
несъстоятелност, на основание чл. 694, ал. 8 ТЗ.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
15