Решение по дело №4163/2019 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 1100
Дата: 7 август 2020 г. (в сила от 9 март 2021 г.)
Съдия: Елена Иванова Балджиева
Дело: 20194520104163
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 юли 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е №

гр. Русе, 07.08.2020 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Районен съд - Русе, VI – ти граждански състав в публично съдебно заседание на девети юли през две хиляди и двадесета година в състав:                                                                             

 

Председател : Елена Балджиева

 

при секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4163 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:

            Предявен е иск с правна квалификация по чл. 240, вр. с чл. 99 от ЗЗД.

            Ищецът „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи” № 10, представлявано от управителя Радослав Велчев, е предявил против В.Р.П., ЕГН: **********,***, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 350 лева- главница по договор за кредит №**********/ 14.04.2015 г., сключен с „4финанс“ ЕООД, прехвърлен с договор за цесия от 01.02.2018 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба- 04.07.2019 г. до изплащане на вземането.

            Същият бил оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на договора за кредит била подробно описана в Общите условия на „4финанс" ЕООД и била в съответствие със ЗПФУР и приложимото законодателство. Кредитополучателят подава заявка за отпускане на кредит, след регистрация в системата на „Вивус" на интернет страницата на кредитодателя, на която „Вивус" предоставят Общите си условия, които кредитополучателят трябва да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация, с която трябва да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл.8 от ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за договора за кредит се предоставя на кредитополучателя на интернет страницата на „Вивус". Кредитополучателят трябва да подпише договора, ако го приеме, като това се извършва чрез натискане на бутона „Подпиши". С натискането му от кредитополучателя се счита, че се подписват всяка страница от договора и приложимите Общи условия. С подписването на договора за кредит кредитополучателят потвърждава, че е прочел и приема условията на Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласява последният да преведе сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка***. Съгласно точка 2.2 от общите условия кредитодателят дава право на кредитополучателя да поиска допълнителна, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит, като същата гарантира получаването на отговор до 20 минути от изпращането й. За използването на услугата за експресно разглеждане на заявката се начислява такса за експресно разглеждане, която се определя спрямо сумата и периода на договора за кредит. В процесния случай, на 14.04.2015г. страните сключили договор за кредит, фигуриращ в системата на „Вивус" под № ********** и явяващ се четвърти по ред договор за кредит между тях. В заявката си В.Р.П. заявил желание да му бъде отпусната сумата 300 лева, като заявил и ползването на допълнителната, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката. Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата - 14.05.2015 г. Съгласно заявката на ответника и условията по договора, сумата била отпусната на името на кредитополучателя в „Изипей“ на същия ден -14.05.2015 г.

На 22.04.2015 г. В.Р.П. заявила искане за отпускане на допълнителен кредит в размер на 50 лева. Съгласно т.8.2 от Общите условия, кредитополучателят имал право да кандидатства за допълнителен кредит преди да е върнал първоначално отпуснатия. При отпускане на допълнителен кредит, съществуващият Договор за кредит се изменял чрез подписване на нов, като всички условия по съществуващия договор, с изключение на размера на дължимите суми, оставали непроменени и се прилагали съответно и за допълнителния кредит. Договорът бил изменен на 22.04.2015 г. Съгласно неговите клаузи и на основание т. 8.3 от Общите условия, за всеки изтеглен Допълнителен кредит се дължали пропорционално лихви и такси, съгласно разпоредбите на изменения Договор за кредит и остатъчния срок до падежа. На 22.04.2015 г. кредитодателят отпуснал исканата сума на името на кредитополучателя в клон на „Изипей“ АД.

 

С настъпване на падежа по договора -14.05.2015г. кредитополучателят не погасил дължимите суми и изпаднал в забава. Съгласно клаузите на договора, от 15.05.2015 г. „4финанс" ЕООД (Вивус) започнал да начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ - 10,03%, върху неизплатената сума за периода на просрочието. От „Вивус" изпратили три броя напомнителни писма до ответника на адреса му, посочен в Договора за кредит. В тези писма се съдържала информация за просрочения кредит - актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва. Писмата, съгласно т. 13.5. от Общите условия към Договор за кредит № ********** се таксували по 10.00 (десет) лева за всяко и били за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател. Въпреки отправените покани ответникът не погасил гореописаните вземания.

На 01.02.2018г. „4финанс" ЕООД, в качеството си на цедент, сключил с „Кредитреформ България" ЕООД, в качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № ВGF-2018- 005/01.02.2018г., по силата на който цедентът прехвърлял на цесионера вземанията по Договор № ********** в общ размер 867,06 лева, от които: главница - 350,00 лева, наказателна лихва в размер на 487,06 лева, и отписани такси (3 бр. изпратени писма)- 30,00 лева.

Посочените вземания били подробно описани в Приложение № 1, което е неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания. По силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към него, цесионерът бил изрично упълномощен да уведомява длъжницата от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. З от33 Д, „Кредитреформ България" ЕООД изпратил уведомление за цесията чрез препоръчана писмова пратка посредством „Български пощи" ЕАД, която е върната с отметка „Преместен". Поради което, към настоящата искова молба, прилагали уведомление за извършената цесия. В изпълнение на Договора за прехвърляне на вземания и чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, „4финанс" ЕООД предоставяли на „Кредитреформ България" ЕООД Потвърждение за прехвърляне на вземания от 01.06.2018г. От сключването на договора за цесия до настоящия момент забавата на ответника продължавала.

Претендират да бъде постановено решение, с което В.Р.П. да бъде осъдена да заплати на „Кредитреформ България" ЕООД сумите: 350 лева неплатена главница по Договор за кредит № **********, ведно със законната лихва върху нея от подаване на исковата молба -04.07.2019г. до окончателно изплащане на вземането. Претендира и направените съдебни разноски по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения на ответника особен представител, с който се оспорва иска и моли за отхвърлянето му като неоснователен.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

На 14.04.2015 г. ,,4финанс" ЕООД и ответника сключили Договор за кредит, фигуриращ в системата на „Вивус“ под № **********, като в заявката си ответникът заявил желание да му бъде отпусната сума в размер на 300 лева. Кредитът бил отпуснат за период от 1 месец, с падежна дата 14.05.2015 г. Сумата била отпусната на името на кредитополучателя в „Изи Пей" АД на същия ден. На 22.04.2015 г. ответникът заявил искане за отпускане на допълнителен кредит в размер на 50 лева, като съгласно т. 8.2 от Общите условия, той имал право да кандидатства за допълнителен кредит, преди да е върнал първоначално отпуснатия, като при отпускане на този допълнителен кредит, съществуващият Договор за кредит се изменял чрез подписване на нов, като всички условия по съществуващия договор, с изключение на размера на дължимите суми, оставали непроменени и се прилагали съответно и за допълнителния кредит. Договорът бил изменен на 22.04.2015г. и кредитодателят отпуснал исканата сума на името на ответника в "Изи Пей". С тегленето на тази допълнителната сума и при точно спазване на уговорените срокове, ответникът се задължил да върне на кредитодателя сума в размер 350 лева – главница. С настъпване на падежа по договора 14.05.2015 г., кредитополучателят не погасил дължимите суми и изпаднал в забава.

На 01.02.2018 г. „4финанс“ в качеството си на цедент сключил Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018 г. с „Кредитреформ България" ЕООД в качеството си на цесионер, по силата на който цедентът прехвърлил на цесионера вземанията по Договор № **********, а именно: главница в размер на 350 лева; наказателна лихва в размер на 487,06 лева, такси в размер на 30 лева, които подробно били посочени  в Приложение № 1, което било неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания. Цесионерът бил упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. На ищецът било изпратено уведомление за цесията чрез препоръчано писмо с обратна разписка, посредством "Български пощи" ЕАД, което било върнато с отметка „преместен".

От заключението на изготвената по делото техническа експертиза е видно, че в системата на vivus.bg има създаден профил с имена В.Р.П.. Регистрацията е станала след попълване на он-лайн формуляр, в който след въвеждане на данни, желана сума и период на погасяване се създава профил в системата на vivus.bg. този профил се разглежда от служители на компанията и в конкретния случай е бил одобрен. В системата стои история на всяка една операция- с дата и час. Стандартен европейски формуляр и Общи условия по Договора за кредит се визуализират и без тази операция, бутонът за потвърждаване не е активен. В конкретния случай има постъпила заявка  в системата на vivus.bg и това е потвърждение, че потребителя е видял тези документи. Кредитната компания предоставя допълнителна опция за втора сума, която в конкретния случай е била 50 лева – видно от приложената справка. Отново е било потвърдено от потребителя и това е отбелязано.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние– едно или повече. Съгласно чл. 7 от ЗПФУР страни по договора са доставчикът и потребителят, а в ал.2 на същия член е разписано, че потребител е всяко физическо лице, което като страна по договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. С оглед изложеното, правоотношението между „Фератум България” ЕООД и ответника попада изцяло в обхвата на ЗПФУР.

Разпоредбата на чл.18 от ЗПФУР предвижда, че при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията по чл.8 от същия закон на потребителя, както и че е получил неговото съгласие за сключване на договора. За доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл.293 от Търговския закон, а в случаите с електронни изявления се прилага Законът за електронния документ и електронен подпис (сега Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги).

При твърдени от ищеца облигационно правоотношение, възникнало от вид договор за заем, между ,,4финанс" ЕООД и ответника, в който случай потребителят на този кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредиторът пък действа по занятие, т.е. предоставянето на кредити е основният му предмет на търговска дейност, следва да се прилагат изискванията на ЗПК.

Съгласно чл.10 от ЗПК договорът трябва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг носител. Разглежданият договор се твърди, че е сключен от разстояние, което според настоящият съдебен състав е допустимо съгласно ЗПФУР.

Съгласно чл.2 и чл.3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията/ редакция  ДВ, бр. 34 от 2001 г., в сила от 7.10.2001 г.) . Електронен документ е електронен документ по смисъла на чл.3, т.35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък Регламент (ЕС) № 910/2014. Посочения регламент определя електронният документ като всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление.

Съгласно Решение № 70/19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., електронното изявление, се счита за подписано при условията на чл.13, ал.1 ЗЕДЕУУ. Според посочената разпоредба „електронен подпис“ означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва.

Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписаният писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл. 180 ГПК).

В действителност процесния договор не носи подписа на ответника, но доколкото същият се твърди да е сключен от разстояние и в този случай изявленията на страните са разменени чрез средства за комуникация от разстояние, като същите са записани на технически носител, позволяващ възпроизвеждането им, то макар и неподписани тези електронни документи съставляват доказателства по смисъла на чл.184, ал.1 ГПК.

От представените писмени доказателства 2 бр. Разписки за извършени плащания № 2000000081546805/14.04.2015 и № 2000000081986442/22.04.2015 г., се установява, че ,,4финанс" ЕООД е изпълнило своите задължения по договора за кредит като е предоставило на ответника заем в размер на общо 350 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането поражда действие между цедента и цесионера с постигането на съгласие между тях, а по отношение на третите лица и на длъжника от момента на съобщаването на цесията на длъжника от предишния кредитор.

По делото ищецът е ангажирал доказателства, от които се установява изпращане на уведомяването на длъжника за цесията. Видно от приетите по делото известие за доставяне, на посочения от ответника в договора адрес, било изпратено уведомление за извършената цесия, но същото се върнало в цялост.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че във формираната с редица решения практика на ВКС (вж. Решение  № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК и др.), безпротиворечиво се приема, че уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.

Дори да се приеме, че не е налице връчване, като приложение към исковата молба ищецът е представил и уведомително писмо за извършеното прехвърляне на вземанията, изходящо от цедента и адресирано до ответника в качеството му на длъжник. Уведомлението, заедно с исковата молба и останалите писмени доказателства, се счита връчено на ответника на основание чл. 46, ал. 4, изр. първо, вр. чл. 51, ал. 1 от ГПК, на 09.01.2020 год., поради което следва да се приеме, че прехвърлянето на вземанията по сключения договор за потребителски кредит в полза на ищеца е произвело действие спрямо последния, още повече, когато той не твърди, че е извършил плащане на задължението си на стария кредитор (в този смисъл Решение № 114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о., ТК, Решение №198 от 18.01.2019г. по т.д. №193/2018г. на І т.о. на ВКС).

С оглед  горното следва да се приеме, че по отношение на длъжника цесията е породила правно действие.

Доколкото е безспорно от събраните доказателства, че ответникът не е погасил главницата по Договор за кредит № ********** в размер на 350 лева, която обаче се е задължил да върне в пълен размер, то претенцията се явява основателна, защото е налице валидно и изискуемо парично вземане, което е останало дължимо и неплатено.

С оглед изхода на делото- уважаването на осъдителната претенция и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът дължи на ищеца направените от него разноски в процеса, които се претендират и макар за тях да не е представен списък по чл. 80 от ГПК, са налице доказателства, че те са действително заплатени- държавна такса в размер на 50 лева, депозит за особен представител на ответника в размер на 200 лева, депозит за вещо лице в размер на 256.20лева, както и юрисконсултско възнаграждение, доколкото ответникът е представляван от свой пълномощник в процеса, което се претендира в размер на 150 лева. По отношение на това възнаграждение, съдът намира, че същото обаче следва да бъде определено в минималния размер от 100 лева, съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 от ГПК, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

            По изложените съображения, съдът

                            

Р    Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА В.Р.П., ЕГН: **********,*** да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи” № 10, представлявано от управителя Радослав Велчев, сумата от 350.00 (триста и петдесет) лева, дължима по договор за кредит № **********/ 14.04.2015 г., сключен с „4финанс“ ЕООД, прехвърлен с договор за цесия от 01.02.2018 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда- 04.07.2019 г. до изплащане на вземането.

            ОСЪЖДА В.Р.П., ЕГН: **********,*** да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи” № 10, представлявано от управителя Радослав Велчев, направените по делото разноски в размер на 606.20 лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                  СЪДИЯ :