Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2142
гр. Русе, 17.12.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд ІV
граждански състав
в публично заседание на двадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Виржиния Караджова
при секретаря Василена Жекова
в присъствието на прокурора ……………………………..
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 6342 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.422 от ГПК.
Изложени са
твърдения, че ищцовата страна се е снабдила срещу наследодателката
на ответника със заповед за изпълнение по реда на чл.410 по ГПК по ч.гр.дело №
3722/2018 г. по описа на РРС за сумите 1 157,30 лв.-главница, 173,53 лв.–договорна лихва за периода 14.05.2015
г.-31.03.2016 г., 55,70 лв.–такса за оценка на досие за същия период, 258,70
лв.–такса услуга “Кредит у дома” за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на кредитополучателя за периода 21.05.2015 г.-31.03.2016 г.,
595,97 лв.–такса услуга “Кредит у дома” за събиране на погасителните вноски по
местоживеене на кредитополучателя за периода 28.05.2015 г.-31.03.2016 г.,
296,30 лева–лихва за забава за времето 01.07.2017 г.-30.05.2018 г.,
съставляващи вземания по Договор за потребителски кредит № *********/03.02.2015 г., със законната лихва върху
първата стойност, считано от 31.05.2018 г., както и 100,75 лв.–разноски за
заповедното производство.Актът е връчен на длъжницата в хипотезата на чл.47 ал.5
от ГПК.
Твърдят,че на
03.02.2015 г. на наследодателката на ответника,
починала в хода на настоящото дело, бил предоставен кредит от “Файненшъл България” АД /с предишно наименование “Провидент Файненшъл България”
ООД/ в размер на 1 450 лв. Заемополучателката
удостоверила с подписа си, че е получила сумата, задължава се да я върне по
начин и в срок, указан в контракта, както и че била предварително запозната с
условията на последния, включително й е бил предоставен СЕО. Наследодателката
на ответника се съгласила да престира сумата от 2 943,80 лв. на 60 броя равни седмични
вноски от по 49,06 лв. в периода 12.02.2015 г.-31.03.2016 г., от които главница
1 450 лв., договорна лихва 285,99 лв., такса за оценка на досие в размер на
72,50 лв., такса услуга “Кредит у дома” за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене в размер на 340,59 лв. и такса услуга “Кредит у дома” за събиране
на погасителните вноски по местоживеене на заемополучателката-794,72
лв.Твърдят, че кредитополучателката погасила само
702,60 лв.В тази връзка й било начислено обезщетение за забава за периода
01.07.2017 г.-30.05.2018 г. в размер на 296,30 лв.
Твърдят, че в
договора за потребителски кредит има изрична клауза, даваща право на кредитора
да прехвърля вземането си в полза на трети лица.
На 01.07.2017
г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания на основание чл.99
ал.3 от ЗЗД между “Изи Асет
Мениджмънт” АД и “Феайненшъл България” АД, по силата
на който вземанията, произтичащо от Договор за потребителски кредит №
*********/3.02.2015 г., били прехвърлено
в полза на „Изи Асет
Мениджмънт" АД.
На 01.11.2017
г. било подписано Приложение 1 към Допълнително споразумение от същата дата към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г,
сключен между „Изи Асет
Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на вземания" ООД /понастоящем
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, по силата на което „Изи Асет Мениджмънт" АД е
прехвърлили в полза на ищеца вземанията,
произтичащи от договора за потребителски кредит, сключен между „Провидент Файненшъл
България" ООД и наследодателката на
ответника.Сочат, че длъжницата е била
уведомена по реда на чл. 99 ал.З от ЗЗД за двете цесии.
Твърдят, че са
били упълномощени, в качеството си на цесионер по
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11,2010 г.,
да уведомяват за извършената цесия.В тази връзка на 21.08.2018 г. до заемополучателката били изпратени Уведомително писмо с
Изх.№ УПЦ-С-ИАМ-ФН/********* от името на „Изи Асет Мениджмънт" АД, чрез ”АСВ" ЕАД за станалата
продажба на вземания на основание Допълнително споразумение от 01.11.2017 г.
към Рамков договор за продажба на вземания от 16.11.2010 г., както и
Уведомително писмо Изх.№ ЛД-С-ИАМ-ФН/********* от името на първоначалния
кредитор, чрез ищеца, преупълномощен от ”Изи Асет Мениджмънт" АД, от
своя страна пълномощник на „Файненшъл България"
ЕООД, за извършената на 01.07.2017 г. цесия между последните две
дружества.Книжата били връчени на адресата на 22.08.2018 г.
Искат да се
признае за установено по отношение на ответника, в качеството му на наследник
на Н.С.Г., че им дължи присъдените суми по ч.гр.дело № 3722/2018 г. по описа на
РРС, със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението.Търсят се
разноски за двете производства.
Ответникът С.Д.Д., конституиран в процеса в качеството на наследник по
закон на Н.С.Г., не се явява в съдебно заседание.Назначеният му
процесуален представител оспорва исковете.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 3722/2018 г. по описа на РРС, в полза на ищеца
в настоящото производство била издадена заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Н.С.Г. за сумите, заявени по исковата молба, съставляващи
вземания по Договор за потребителски кредит № *********/03.022.2015
г., цедиран от “Провидент Файненшъл
България” ЕООД (с предишно наименование ”Провидент Файненшъл България” ООД) на ”Изи Асет Мениджмънт” АД с Договор за цесия от 01.07.2017 г., които
от своя страна прехвърлили вземанията на ”Агенция за събиране на вземания” ООД
(сега ”Агенция за събиране на вземания ЕАД”) с Приложение № 1 от 01.11.2017 г.
към Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор за цесия от
16.11.10 г., със законната лихва върху първата стойност, считано от 31.05.2018
г., както и 100,57 лв.–разноски за заповедното производство.Актът бил връчен на длъжницата в хипотезата на чл.47 ал.5 от ГПК.На
заявителя било указано да предяви претенциите си по общия исков ред.Актът е
връчен на дружеството на 17.08.2018 г.Исковата молба, въз основа на която е
образувано настоящото дело на 19.09.2018 г., е изпратена по пощата на
18.09.2018 г., при действието на чл.61 ал.2 от ГПК /отм./.
В хода
на настоящото дело става ясно, че първоначалната ответница е починала на
30.10.2018 г.Неин единствен наследник по закон е синът й С.Д.Д. (л.56).
По делото няма
спор, че на 03.02.2015 г., след подаден формуляр за кандидатстване от страна на
Н.С.Г. (л.8), между нея и ”Провидент Файненшъл България” ООД
бил подписан Договор за потребителски кредит № *********, със срок на
действие от 60 седмици, при условия и за суми, така, както е заявено по
исковата молба.Наследодателката на
ответника се съгласила да престира на
дружеството стойността от 2 943,80 лв. на 60 равни седмични вноски от по 49,06
лв. в периода 10.02.2015 г.-31.03.2016 г., от които главница 1 450 лв.,
договорна лихва 285,99 лв., такса за оценка на досие в размер на 72,50 лв.,
такса услуга “Кредит у дома” от 1 135,31 лв.В чл.25 е посочено в какво се
изразяват задълженията на страните по този пункт.
Заемополучателката е удостоверила с подписа си фактическото
предаване на парите, както и че е била запозната предварително с условията на
контракта.
На 03.02.2015 г. на Н.Г. бил връчен Стандартен европейски
формулар за предоставяне на информация за потребителски кредит.В него е посочен
примерен размер на главницата (2 500
лв.), срок за връщане на заема (60 седмици), размер на седмичната погасителна
вноска (59 вноски от по 51,97 лв. и последна вноска от 51,86 лв., а при заявена
услуга “Кредит у дома” при такса от 1 957,43 лв.-съответно 84,60 лв. и
84,12 лв.), ГЛП (31,82 %) и ГПР (48 %),
такса оценка (125 лв.), съставляваща задължителен разход, възможност за отказ
от договора или за неговото предсрочно погасяване, общата сума, която следва да
се престира към датата на падежа, включваща главница, лихва и общите разходи по
кредита-3 118,09 лв., а с вклучена услуга “Кредит у дома”-5 075,62 лв.
Формулярът завършва със съвети, включително препоръка към клиента, преди да
подпише договора за кредит, да се увери, че е разбрал съдържанието му.В
процесния контракт заемополучателката е декларирала, че е получила нужната
информация във връзка със съществените условия на сделката (чл.21).В договора е
посочено, че първото плащане трябва да се извърши на 10.02.2015 г. (вторник), а
всяко следващо-в същия ден на съответната седмица (чл.28).Договорната лихва е
определена в размер на 285,99 лв.В чл.9 е посочен редът на погасяване на
вземанията при забава, последици при предсрочно погасяване на кредита (чл.10 и
чл.11) и възможност за отказ от контракта (чл.14).В чл.12 на потребителя е
указано, че по всяко време има право да получи извлечение по сметка под формата
на погасителен план.
В договора за
потребителски кредит има изрична клауза, даваща право на кредитора да прехвърля
вземането си в полза на трети лица (чл.22).
На 01.07.2017
г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания между “Изи Асет Мениджмънт” АД и “Провидент Файненшъл България” ООД,
по силата на който вземанията, произтичащи от договори за потребителски
кредити, описани в приложение, неразделна част от контракта, били прехвърлено в полза на първото дружество.Вторият
документ не е представен по дело от третото, неучастващо в спора лице.”Файненшъл България” ЕООД обаче са потвърдили, че вземанията
им по Договор за потребителски кредит № *********/3.02.2015 г. са били
прехвърлени на ”Изи Асет
Мениджмънт” АД с договора от 01.07.2017 г.С пълномощно от 04.07.2017 г.
купувачът бил оправомощен да съобщи от името на първоначалния кредитор за извършената цесия с
договора от 01.07.2017 г. (л.140).
На 01.11.2017
г. било подписано Приложение 1 към Допълнително споразумение от същата дата към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г.
(л.11-л.20), сключен между „Изи Асет
Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на вземания" ООД /понастоящем
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, по силата на което „Изи Асет Мениджмънт" АД
прехвърлили в полза на ищеца вземанията,
произтичащи от договора за потребителски кредит, сключен между „Провидент Файненшъл
България" ООД и наследодателката на ответника.Потвърждението
на цесията е извършено на 01.11.2017 г.Купувачът бил упълномощен да изпрати за
своя сметка от името на двамата стари кредитора писмено уведомление по смисъла
на чл.99 ал.3 от ЗЗД до длъжника (чл.3).В
документа на л.21 е отразено, че ”Изи Асет Мениджмънт” от своя страна са били упълномощени от техния
праводател на
04.07.2017 г. да извършат съобщаване на първата цесия.В хода на настоящото
производство е представено ново пълномощно в същия смисъл, но от 16.10.2019
г.
Приложени са две
уведомителни писма от 21.08.2018 г., адресирани до Н.Г., с които ищецът я
известява от името на старите кредитори за двете продажби на дълга.Документите
са връчени на адресата на 22.08.2018 г. (л.25).
Назначената в
производството счетоводна експертиза, след запознаване с представените по
делото доказателства и извършена проверка при ищеца и при първоначалните двама кредитора,
се е произнесла, че наследодателката на ответника е
погасила към ”Файненшъл България” ЕООД вноски в общ
размер на 702,60 лв.Впоследствие дългът бил заведен в счетоводството на ”Изи Асет Мениджмънт” до
31.10.2017 г., а от 01.11.2017 г.-при ищеца.При съобразяване на клаузата, касаеща реда, по който се погасяват вземанията по
контракта, вещото лице е потвърдило заявените по исковата молба размери.Експертът
е пояснил, че не са му били представени никакви документи, от които да извърши
проверка дали действително услугата ”Кредит у дома” е била предоставена на
кредитополучателя.
При тази
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Исковете са предявени в преклузивния
1-месечен срок по чл.415 ал.4 от ГПК, предвид което претенциите са допустими.
Изхождайки от предмета на сделката-предоставяне на кредит
под формата на заем, както и от страните по нея-юридическо лице, което е
небанкова финансова институция, даваща заем н рамките на своята търговска
дейност, и наследодателката на ответника, която е физическо лице, което при
сключване на договора действа извън рамките на своята професионална
компететност, то същата има белезите на договор за потребителски кредит по
смисъла на чл.9 ал.1 от Закон за потребителския кредит.
Ответната
страна е направила възражение, че ищецът не се легитимира като неин
кредитор.Съдът намира доводите за неоснователни.
С договор за
прехвърляне на вземане от 01.07.2017 г.
”Провидент Файненшъл
България” ООД прехвърлили на ”Изи Асет
Мениджмънт” АД вземанията си към всички длъжници по
ликвидни и изискуеми парични заеми, ведно с привилегиите и обезпеченията,
в това число и дълга на ответницата.Последното обстоятелство е удостоверено от
първоначалния кредитор в хода на настоящото дело.Съдът намира за неоснователен
доводът на ответната страна, че действието не може да бъде зачетено, тъй като
вземането вече не принадлежи на този кредитор. Потвърждаването на дълга е право,
касаещо само цесионера.Целта на това действие на цедента
е да подпомогне купувача да събере прехвърленото вземане и не касае длъжника.За
да премине дълга към новия кредитор е било достатъчно да бъде постигнато
съгласие между насрещните страни по договора за продажба.Безспорно за длъжника
този контракт поражда действие от
момента на съобщаването.По делото обаче не се твърди и не се установява наследодателката на ответника да е престирала
на стария кредитор суми след 01.07.2017 г.С оглед нормата на чл.235 ал.3 от ГПК, съдът намира, че трябва да зачете направеното потвърждение в хода на
настоящото дело.Вещото лице е установила, че за времето 01.07.-31.10.2017 г.
вземането е било включено в счетоводните записвания на ”Изи
Асет Мениджмънт”.В контракта от 01.07.2017 г. цедентът е дал съгласие и е упълномощил съконтрахента да
уведоми всички длъжници по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД.”Изи Асет Мениджмънт” не са
упражнили това своя правомощие спрямо наследодателката
на ответника. Впоследствие обаче те са упълномощили ищеца да съобщи на
насрещната страна за извършените прехвърляния на дълга.На 22.08.2019 г. Н.Г. е
получила двете уведомления.По делото няма спор, че лицето не е престирало суми и на ”Изи Асет Мениджмънт” АД.След 22.08.2018 г. кредитополучателката
е била надлежно известена, че трябва да извършва плащане на дълга на ”Агенция
за събиране на вземания” ЕАД.
Правата по цесията преминават върху цесионера със сключването на договора, поради
което цедентът вече не е титуляр
на вземането.Това налага извод, че ищецът е материалноправно легитимиран да търси изпълнение
на задълженията по договора за кредит, респ. установяване на вземанията си.
Ответната страна е направила възражение, че договорът за потребителски кредит е
недействителен на основание чл.11 т.11 във вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като към
него няма приложен погасителен план.Съдът намира доводът за основателен.Погасителният план посочва дължимите
плащания и сроковете и условията за извършването
им.Той съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска-погасяването на главницата, лихвата, изчислена на база на лихвения процент, допълнителните разходи, когато лихвеният процент не е фиксиран или
когато допълнителните разходи могат да
бъдат променени съгласно договора за кредит.В погасителния план следва да се посочи, че информацията, съдържаща се в него, е валидна само
до последваща промяна на лихвения
процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит.В процесния
случай тези изисквания не са спазени.Според чл.22 от ЗПК при нарушаване на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2, и чл.12 ал.1 т.7-9, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
В процесния случай съдът намира, че е нарушен и чл.10 ал.1 от ЗПК.В него е казано, че договорът за потребителски кредит, освен, че се сключва
в писмена форма, трябва да бъде изпълнен в еднакъв по вид, формат и размер
шрифт.В процесния случай има видима разлика между
първата страница на контракта и останалия текст. Съществените клаузи на
договора се съдържат именно там, а
съдържанието е трудно за възприемане като вид на шрифта и разстояние
между редовете.По изложените съображения, съдът намира за основателно възражението на
ответната страна за нищожност на договора, поради противоречие със закона.В
този случай, съгласно чл.23 от ЗПК, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други
разходи по контракта.При съобразяване на извършените
от кредитополучателката плащания от общо 702,60 лв.,
претенцията на ищеца за главницата се явява основателна за 747,40 лв.В останалата
част исковете трябва да се отхвърлят.Съдът намира за нищожна и клаузата,
визираща услугата ”Кредит у дома”.Цената по този пункт е на стойност в близост
до отпуснатата в заем сума, което налага извод за неравноправна клауза по
отношение на икономически по-слабата страна.По делото не са ангажирани и
никакви доказателства кредиторът да извършил реални действия по предоставянето
на посочената услуга.
При съобразяване на
т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът в исковото производство разпределя отговорността за
разходите, направени в заповедното
производство.С оглед изхода на спора, на ищеца се следват разноски съразмерно с
уважената част от исковете.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Д.Д., ЕГН **********,***, с
постоянен адрес:***, и настоящ адрес:***, в качеството му на наследник по закон
на Н.С.Г.,***, починала на 31.10.2018 г., че дължи на “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, район Люлин, ж.к.”Люлин 10”, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис–сграда „Лабиринт”, ет.2. офис № 4, сумата от 747,40 лв.- главница по Договор за потребителски кредит № *********/03.02.2015
г., цедирана им на 01.11.2017 г. от “Изи Асет мениджмънт” АД,
цедиран на това дружество на 01.07.2017 г. от “Провидент Файненшъл Българият”
ООД, със законната лихва върху нея, считано от 31.05.2018 г. до окончателното плащане, за което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК под № 2122 от 04.06.2018 г. по ч.гр.дело № 3722/ 2018 г. по
описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ
исковете на “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД-София, ЕИК *********, да бъде признато за установено
по отношение на на С.Д.Д., ЕГН **********,***, в качеството му на наследник по закон на Н.С.Г.,***,
починала на 31.10.2018 г., че им дължи присъдените суми по ч.гр.дело № 3722/2018 г. по описа на
РРС над 747,40 лв. до 1 157,30 лв., представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № 5925334/03.02.2015 г., 173,53 лв.–договорна лихва за периода 14.05.2015 г.-31.03.2016 г., 55,70
лв.–такса за оценка на досие за същото време, 258,70 лева–такса услуга “Кредит
у дома” за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя
за периода 21.05.2015 г.-31.03.2016 г., 595,97 лв.–такса услуга “Кредит у дома”
за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя от
28.05.2015 г. до 31.03.2016 г., 296,30 лв.–лихва за забава от 01.07.2017 г. до
30.05.2018 г., присъдени
им със Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК под № 2122 от 04.06.2018 г. по ч.гр.дело № 3722/ 2018 г. по
описа на РРС, като неоснователни.
ОСЪЖДА С.Д.Д., ЕГН **********,***, с постоянен адрес:***, и настоящ адрес:***, в
качеството му на наследник по закон на Н.С.Г.,***, починала на 31.10.18 г., да
заплати на “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Люлин, ж.к.”Люлин 10”, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис–сграда „Лабиринт”,
ет.2. офис №
4, по банкова сметка *** ”ОББ” АД-IBAN: ***, BIС: UBBSBGSF, сумата от 310,52 лв.-разноски по настоящото дело и 29,68
лв.-разноски за заповедното производство.
Решението
може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в 2– седмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/