№ 4610
гр. София, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С С. Г.
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от С С. Г. Гражданско дело № 20221110139206
по описа за 2022 година
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответниците договор за
продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение
на този договор е доставил за периода м.10.2018 г. – м.02.2019 г. на ответниците топлинна
енергия, а последният не е заплатил същата в 45-дневен срок от изтичане на периода, за
който се отнасят. Поради тази причина дължат и лихва за забава, но не върху прогнозните
стойности през отоплителния сезон, а върху сумите, посочени в изравнителната сметка и
отбелязани в общата фактура за съответния отоплителен сезон. При тези твърдения иска
съдът да признае за установено, че ответниците дължат при условията на разделност сумата
275,32 лв. – главница, представляваща цена на топлинна енергия, доставена за периода от
м.10.2018 г. – м.02.2019 г. и сумата 3,31 лв. за дялово разпределение за периода от
01.02.2019 г. до 28.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 14.03.2022 г., до
окончателното им изплащане; сумата от 67,93 лв. – законна лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 08.03.2022 г., както и сумата от
0,98 лв. – законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
31.03.2019 г. – 08.03.2022 г. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК от ответниците не е депозиран отговор на исковата молба.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Н” АД не взема становище по делото.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от
фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят относно фактите.
Възраженията на ответниците, обективирани в молба от 07.03.2023 г. са, че претендираните
от ищеца вземания са погасени чрез плащане след депозиране на исковата молба, който факт
се установява от представено платежни нареждания от 16.09.2022 г. и 21.09.2022 г.,
удостоверяващи извършени плащания в общ размер на 640 лева. Посоченото обстоятелство
не се оспорва от ищеца.
Извършеното плащане е факт, настъпил след предявяване на иска и съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът не само може да вземе предвид този факт, но е длъжен да го
прецени в решението си по същество, тъй като доводите и възраженията във връзка с него
ще бъдат преклудирани с влизането на съдебното решение в сила. С оглед установеното
плащане съдът намира, че предявените осъдителни искове са неоснователни, защото с
осъщественото плащане от страна на ответниците е погасено цялото задължение на
потребителите за стойността на доставената топлинна енергия, дялово разпределение, лихви
и разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство.
Относно разноските: Тъй като плащането на претендираните суми е извършено след датата
на депозиране на исковата молба, поради което и не може да се приеме, че ответниците не са
дали повод за завеждане на делото (чл. 78, ал. 2 ГПК) и следователно дължат разноските,
направени от ищеца в производството, чийто размер е 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 151 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т С” ЕАД, рег. по ф.д. №... г. на СГС, ФО, с адрес: гр. София,
ул. ...., ЕИК ..... срещу С. В. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.“...“, бл.....,
обективно, кумулативно съединени установителни искове, с правна квалификация чл. 422,
ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал.1 за установяване
съществуването на следните вземания: за сумата 137,66 лв. – главница, представляваща цена
на топлинна енергия, доставена за периода от м.10.2018 г. – м.02.2019 г. и сумата 1,65 лв. за
дялово разпределение за периода 01.02.2019 г. - 28.02.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 14.03.2022 г. до окончателното й изплащане; сумата от 33,96 лв. – законна
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. - 08.03.2022 г.
и сумата от 0,49 лв. – законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода 31.03.2019 г.- 08.03.2022 г. и искането за присъждане на разноски по делото за
2
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, като
погасени чрез плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т С” ЕАД, рег. по ф.д. №... г. на СГС, ФО, с адрес: гр. София,
ул. ...., ЕИК ..... срещу В. С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.“...“, бл.....,
обективно, кумулативно съединени установителни искове, с правна квалификация чл. 422,
ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал.1 за установяване
съществуването на следните вземания: за сумата 137,66 лв. – главница, представляваща цена
на топлинна енергия, доставена за периода от м.10.2018 г. – м.02.2019 г. и сумата 1,65 лв. за
дялово разпределение за периода 01.02.2019 г. - 28.02.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 14.03.2022 г. до окончателното й изплащане; сумата от 33,96 лв. – законна
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. - 08.03.2022 г.
и сумата от 0,49 лв. – законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода 31.03.2019 г.- 08.03.2022 г. и искането за присъждане на разноски по делото за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, като
погасени чрез плащане.
ОСЪЖДА С. В. Г., ЕГН ********** и В. С. Г., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.
София, ж.к.“...“, бл..... да заплатят по равно на „Т С” ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „...“ № 23, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 100 лева -
разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на и е постановено при участието на „Н” АД, ЕИК ... -
трето лице помагач на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3