№ 377
гр. Русе, 20.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Майя Й. Йончева
при участието на секретаря Емилия Д. Добрева
като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело №
20234520100724 по описа за 2023 година
Искът е с правно основание по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
Ищцата В. Д. И. чрез процесуалния си представител твърди, че на
22.11.2006г. сключила с “УниКредит Булбанк” АД Договор за банков кредит
№521/ИН/22.11.2006г. за сумата 31780 евро със срок на погасяване от
22.11.2006г. до 15.11.2031г. Към договора бил подписан и примерен
погасителен план за 300 месечни анюитетни вноски по 214.18 евро, както и
Общи условия. Банката едностранно е увеличила лихвата по кредита, което е
в нарушение на договора между страните, като ищцата навежда доводи, че
има качеството “потребител” по смисъла на ЗЗП. Страните уговорили лихвата
по кредита да се формира като сбор от променливия индекс EURIBOR (който
към момента на подписване на договора бил 3.724 %) и фиксирана надбавка
2.756 %. По този начин бил формиран размерът на лихвата към момента на
подписване на договора – 6.48 % годишно, като промените в лихвата са
обвързани само с промени в индекса EURIBOR. Банката решила да
компенсира спада в индекса EURIBOR, като прибавила нов компонент -
“премия” към метода на изчисляване на лихвата по кредита. Този компонент
бил въведен на 28.11.2008г., без знанието и съгласието на кредитополучателя
и без да е предвиден такъв компонент. За 7 месеца премията достигнала 3.5
%, което довело до едностранна промяна на договора, която е в противоречие
1
с постигнатото съгласие при сключването му. Счита, че клаузите в т.11 и в
частност на т.11.1.1.1 от договора, предвиждащи възможност банката
едностранно да променя лихвата по кредита, са неравноправни, като създават
значително неравновесие между правата на страните по договора. С две
решения на Русенски районен съд, потвърдени от Русенски окръжен съд
“УниКредит Булбанк” АД е осъдено да й заплати парични суми,
представляващи надвзета възнаградителна лихва по същия договор за кредит
за различни периоди. Въпреки това банката ответник е запазила начина на
формиране на лихвения процент, като е продължила да включва компонент
“премия” в лихвата до момента на прекратяването на договора, което станало
на 25.11.2022г. с предсрочно погасяване на остатъчната главница. Моли
ответникът да бъде осъден да й заплати сумата 1000 лв, представляваща
неправомерно начислена и платена без правно основание лихва за периода от
01.12.2018г. до 25.11.2022г. по Договор за банков кредит
№521/ИН/22.11.2006г., заедно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното изплащане на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД. Претендира
за разноски по делото.
С определение в съдебно заседание на 23.01.2024г. на основание чл.214,
ал.1 ГПК съдът е допуснал изменение на иска чрез увеличаване на размера му
от 1000 лв на 6802.01 лв лихва, платена без основание по Договор за банков
кредит №521/ИН/22.11.2006г.
Ответникът “УниКредит Булбанк” АД гр. София, чрез процесуалния си
представител изразява становище за неоснователност на иска и го оспорва
изцяло по основание и размер. Заявява, че възнаградителната лихва е
договорена да бъде в минимален размер 2.756 % и този размер ще търпи
промяна само при определени условия и по установен ред в зависимост от
промяната на БЛП. Размерът на възнаградителната лихва по ч.4.1а от
договора за кредит - 2.756 % ще се промени само, ако пазарните условия
доведат до необходимост до увеличаване на БЛП най-малко с два пункта.
Навежда доводи, че предвидената възможност само за увеличаване на
лихвата, без възможност за намаляване, не е неравноправна. Навежда и довод,
че клаузите от договора са индивидуално договорени, тъй като оспорените от
ищцата клаузи били вписани в договора, а не в Общите условия, както и че
оспорените клаузи касаят основния предмет на договора, поради което не
2
могат да се преценяват за неравноправност. Позовава се на решение №77 от
22.04.2015г. по гр. дело №4452/2014г. на ВКС, Трето гр. отделение. Навежда
и довод, че ищцата е заплатила изцяло кредита, поради което счита, че е била
съгласна с размера на лихвата. Прави възражение и за погасяване по давност
на претенцията. Претендира разноски.
По делото са представени писмени доказателства и е прието заключение
на икономическа експертиза.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
С решение №1357/27.10.2015г. по гр. д. №7374/2014г., потвърдено с
решение №29/12.02.2016г. по в. търг. дело №344/2015г. на Окръжен съд-Русе,
Русенският районен съд е осъдил “УниКредит Булбанк” АД да заплати на В.
Д. И. сумата 9734.08 лв, получена при начална липса на основание през
периода от 01.01.2010г. до 29.12.2014г., заедно със законната лихва върху нея,
считано от 30.12.2014г. до окончателното й изплащане, както и 1632.84 лв
разноски.
С решение №2196/20.12.2019г. по гр. д. №8041/2018г., потвърдено с
решение №56/03.06.2020г. по в. търг. дело №49/2020г. на Окръжен съд-Русе,
Русенският районен съд е осъдил “УниКредит Булбанк” АД да заплати на В.
Д. И. сумата 7361.14 лв, получена при начална липса на основание през
периода от 01.01.2015г. до 30.11.2018г., заедно със законната лихва върху нея,
считано от 01.12.2018г. до окончателното й изплащане, както и 1495.00 лв
разноски по делото.
Предмет на настоящия спор е сумата 6802.01 лв, получена от ответника
по Договор за банков кредит №521/ИН/22.11.2006г. при начална липса на
основание за периода от 01.12.2018г. до 25.11.2022г.
Установено е, че страните са сключили Договор за банков ипотечен
кредит №521/ИН/22.11.2006г., съгласно който “УниКредит Булбанк” АД е
предоставило на ищцата кредит в размер на 31780 евро за покупка на
недвижим имот. Краен срок за погасяване на кредита е 15.11.2031г. Кредитът
е обезпечен с ипотека в полза на Банката върху описания в чл.8.1 от договора
недвижим имот - апартамент №87, на седмия етаж в блок 4702, вх.А, к-с “I
Каменица” в гр. Пловдив. Неразделна част от Договора са Общите условия за
усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по Договор
за банков кредит №521/ИН/22.11.2006г. и Погасителен план към договор
3
№521/22.11.2006г., които кредитополучателката е получила, приела и
подписала.
Съгласно чл.4.1.а от договора, размерът на годишния лихвен процент за
периода от 22.11.2006г. до 15.11.2031г. се състои от базисен лихвен процент в
размер на 3.724 % плюс надбавка в размер на 2.756 пункта, като общият
размер на годишния лихвен процент е в размер на 6.48 %. Съгласно
Погасителния план ежемесечната погасителна вноска възлиза на 214.19 лв.
Съгласно т.11.1.б от ОУ, дългът по заемната сметка се олихвява с лихвен
процент в размер на шестмесечния/тримесечния EURIBOR, наречен базов
лихвен процент, плюс съответната надбавка в размер на договорената в
Раздел I, т.4 годишно. Приложимият шестмесечен/тримесечен EURIBOR се
определя 2 работни дни преди началото на всяко шестмесечие/тримесечие на
календарната година и е равен на средния лихвен процент за евро за срок от
6/3 месеца, публикуван на страница EURIBOR 01 на REUTERS в 11.00 часа
Брюкселско време два работни дни преди датата на сключване на договора и
е определен в Раздел I, т.4.1 към настоящия договор. Договореният лихвен
процент, формиран на база шестмесечен/тримесечен EURIBOR 01 ще се
променя на всеки 6/3 месеца и считано от датата на промяната общият лихвен
процент по кредита ще се променя автоматично в съответствие с приетите
изменения при запазване размера на договорената надбавка, за което с
подписването на договора кредитополучателят е уведомен и дава
неотменяемото си безусловно съгласие.
EURIBOR се използва като референтен (базов) индекс за определяне на
лихвата при различни банкови операции. Увеличението или намалението на
този индекс се определя от промяната на финансовите пазари и отразява
изменението на пазарните условия.
Не се спори, че приложимият базов лихвен процент в случая е
шестмесечният EURIBOR.
Установено е, че с решения на Управителния съвет на “УниКредит
Булбанк“ АД са извършвани промени на текущата стойност на приложимия
БЛП извън промяната на 6-месечния EURIBOR, като стойността на БЛП е
формиран от 6-месечния EURIBOR + премия (трети компонент) + надбавка
(постоянна величина).
От заключението на икономическата експертиза, потвърдено и
4
допълнено устно от вещото лице Р. М. Д. в съдебно заседание на 23.01.2024г.,
се установява, че за исковия период – от 01.12.2018г. до 25.11.2022г. съгласно
чл.4.1.а от Договора и т.11.1.б дължимата лихва е в общ размер 1745.18 евро,
с левова равностойност по фиксинг на БНБ 3413.28 лв. В този период
стойностите на променливия EURIBOR 6М варират в граници от минус
0.2380 до плюс 0.2230. За периода от 01.02.2020г. до 25.11.2022г. дължимата
лихва, съгласно чл.4.1.а от договора и т.11.1.б е в общ размер 1105.55 евро, с
левова равностойност по фиксинг на БНБ 2162.27 лв.
През исковия период от 01.12.2018г. до 25.11.2022г. ГЛП по кредита е
изчислен като сбор от БЛП, формиран от EURIBOR 6М, премия и
договорената надбавка. Общо заплатените от ищцата през същия период
лихви по договора за кредит са в общ размер 5222.99 евро, с левова
равностойност по фиксинг на БНБ 10215.28 лв. Общо заплатените от ищцата
през периода от 01.02.2020г. до 25.11.2022г. лихви по договора за кредит са в
общ размер 3338.12 евро, с левова равностойност по фиксинг на БНБ 6528.80
лв.
Договорената методика е променена на 14.10.2008г., като след тази дата
при формирането на БЛПБ е включен нов компонент премия, който е бил
увеличаван както следва: от 01.04.2009г. - със 100 базисни пункта и от
15.06.2009г. - със 100 базисни пункта.
На 06.12.2021г. ищцата е погасила предсрочно дълга в размер на 10000
евро, след което е намален срокът на кредита. Разликата от получената от
ответника надплатена сума от лихва и дължимата по договора за периода от
01.12.2018г. до 25.11.2022г., съгласно първоначалния погасителен план, е в
размер на 642.62 евро, с левова равностойност по фиксинг на БНБ 1256.86 лв.
Разликата от получената от ответника надплатена сума от лихва и дължимата
по договора за периода от 01.02.2020г. до 25.11.2022г., съгласно
първоначалния погасителен план, е в размер на 411.94 евро, с левова
равностойност по фиксинг на БНБ 805.68 лв.
Разликата от получената от ответника надплатена сума от лихва и
дължимата по договора за периода от 01.12.2018г. до 25.11.2022г., определена
при ГЛП, равен на сбора от стойността на EURIBOR 6М и договорената
надбавка, е в размер на 3477.81 евро, с левова равностойност по фиксинг на
БНБ 6802.01 лв. Разликата от получената от ответника надплатена сума от
5
лихва и дължимата по договора за периода от 01.02.2020г. до 25.11.2022г.,
определена при ГЛП, равен на сбора от стойността на EURIBOR 6М и
договорената надбавка, е в размер на 2232.57 евро, с левова равностойност по
фиксинг на БНБ 4366.53 лв.
Заключението на експертизата е прието от съда без възражения от
страните.
Спорът по делото се свежда до въпроса неравноправна ли е клаузата на
чл.11.1.1.1 от Раздел II. Условия за усвояване, обслужване на кредита и
изпълнение на задълженията по Договор за банков кредит
№521/ИН/22.11.2006г., според която при кредити, изплащани чрез анюитетни
вноски (еднакви всеки месец, включващи главница и лихви към падежа на
задължението за плащане на съответната анюитетна вноска) общият лихвен
процент за съответния лихвен период от лихвения план се фиксира в размера
по т.4.1.а и не се променя освен, когато пазарните условия водят до
необходимост от увеличаването му най-малко с два пункта.
Безспорно е, че след сключване на договора, договореният в т.4.1.а общ
размер на годишния лихвен процент, формиращ се от базисен лихвен процент
в размер на 3.724 % плюс надбавка в размер на 2.756 пункта - общо 6.48 %, е
променен, като е включен и трети компонент: премия. В този смисъл е
неоспореното от страните заключение на икономическата експертиза. Банката
обосновава едностранната промяна на годишния лихвен процент с клаузата
на чл.11.1.1.1 и променени пазарни условия – обстоятелства, стоящи извън
контрола й.
Съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, като според ал.2, не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. От
събраните доказателства не е установено клаузите на предметния договор за
банков кредит или някои от тях да са индивидуално уговорени, тъй като те са
част от стандартни, изготвени предварително условия на банката и
кредитополучателят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.
Това се вижда и от съдържанието на чл.11.1.1.1 от Раздел II. Условия за
усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договора
6
за банков кредит №521/ИН/22.11.2006г., който предвижда възможността
Банката едностранно да променя размера на ГЛП по чл.4.1.а, съответно
размера на анюитетната вноска, когато пазарните условия водят до
необходимост от увеличаването му най-малко с два пункта. По делото
липсват данни включването на спорната клауза в договора за кредит да е в
резултат на изричното й обсъждане и съгласие на ищцата по отношение на
нейното съдържание. Посочената клауза не е индивидуално уговорена,
доколкото тя е установена предварително и отнапред от Банката и за
кредитополучателя съществува само възможността или да я приеме, или да не
сключи договор. Договорът е сключен при общи условия, върху
съдържанието на които потребителят на финансова услуга не е могъл да
влияе. Дори някои от клаузите да са разисквани отделно между страните по
него, това не променя характера на конкретния договор, съдържанието на
който е типизирано чрез предварително установени общи условия, в т.ч.
механизъм за определяне стойностите на ГЛП, който Банката прилага при
операциите си. Използваният от Банката механизъм за изчисляване на ГЛП
съобразно чл.11.1.1.1 не съдържа ясна и конкретна формула за установяване и
изчисляване на годишния лихвен процент, която да е разбираема за средния
потребител относно начина, по който предвид настъпилите изменения в
съответния лихвен индекс ще се формира новият ГЛП. Липсата на такава
конкретна формула, определяща трайно съотношението между изменението
на лихвения процент и пазарните лихвени индекси, създава възможност при
наличие на предвидените в договора и/или ОУ изменения на променливата
компонента, Банката произволно да променя размера на лихвите по кредита,
при което кредитополучателят предварително не получава достатъчно
конкретна информация как Банката може едностранно да променя ГЛП, за да
реагира на свой ред по най-уместен начин и да прецени икономическите
последици от сключването на договора.
При това положение съдът намира, че клаузите на предметния договор
за банков кредит не са индивидуално договорени по см. на чл.146, ал.2 ЗЗП,
поради което оспорената клауза по чл.11.1.1.1 от същия е нищожна.
Според чл.143 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя при определени
7
хипотези, регламентирани в цитираната правна норма, между които е и
чл.143, ал.2, т.11 ЗЗП - когато клауза позволява на търговеца да променя
едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него
основание. Съгласно чл.144, ал.2 ЗЗП, разпоредбата на чл.143, ал.2, т.11 ЗЗП
не се прилага за клаузи, при които доставчикът на финансови услуги си
запазва правото при наличие на основателна причина да промени без
предизвестие лихвен процент, дължим от потребителя във връзка с
колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на
лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца
или доставчика на финансови услуги. Постигнатото между страните по
договора за кредит съгласие за едностранна промяна от страна на банката на
ГЛП е въз основа на непредвидено в договора основание, поради което тази
клауза е неравноправна, съответно – нищожна. За приложението на
изключението по чл.144, ал.2, т.1 ЗЗП не е достатъчно посочването в
чл.11.1.1.1 на обективните обстоятелства, независещи и извън контрола на
Банката, които могат да доведат до нарастване на базовия лихвен индекс,
съответно да доведат до промяна на годишния лихвен процент, а
следва да са отнапред установени. Методиката и математическият алгоритъм
за начина на формиране на изменението и обвързаността на конкретния
размер на промяната на лихвата с конкретния размер на изменението на
базовия лихвен индекс следва да са предварително съгласувани, за да се
предотврати възможността Банката да изменя произволно размера на лихвата
по кредита, без да се съобрази с конкретно промененото му ниво.
В конкретния случай разпоредбата на чл.11.1.1.1 от от Раздел II.
Условия за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията
по договора за банков кредит не предвижда достатъчно ясен механизъм как
се извършва едностранното увеличаване на годишния лихвен процент и в
този смисъл на потребителя не е предоставена предварително достатъчно ясна
и конкретна информация за начина на увеличението. В чл.58, ал.1, т.2 ЗКИ е
въведено изискване общите условия на банката да уреждат метода за
изчисляване на лихвата, предвид възмездния характер на договора за банков
кредит, както и условията, при които може да се променя последната до
пълното погасяване задължението на кредитополучателя. Следователно за
Банката съществува изрично законово задължение в общите условия да се
съдържат кумулативно два елемента – метод за изчисляване на съответната
8
лихва и предпоставките за нейната промяна през времетраенето на договора.
Методът на изчисляване на съответния лихвен процент трябва да съдържа
ясна и конкретно установена изчислителна процедура, посочваща вида,
количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните
компоненти – пазарни индекси и/или индикатори, като между страните трябва
е постигнато съгласие за начина на формиране възнаграждението на
кредитора, т.е относно конкретната формула за определяне възнаградителната
лихва – съществен елемент от съдържанието на този вид банкова сделка.
Липсата на яснота относно начина на формиране на едностранно променената
лихва води до неравноправност на тази клауза. В случая правилото на чл.144,
ал.3, т.1 ЗЗП е неприложимо. Договорът за ипотечен кредит не е сделка,
имаща за предмет финансови инструменти, поради което за него не важи
ограничението на чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП и направеното в т.см. възражение от
ответника е неоснователно.
С оглед приетата по-горе нищожност на посочената клауза, съдът счита,
че “УниКредит Булбанк” АД е усвоявало по-големи размери на лихвата по
кредита за периода от 01.12.2018г. до 25.11.2022г., с което неправомерно се е
обогатило за сметка на ищцата.
Неоснователно е възражението на ответника за погасяване по давност
претенцията на ищцата с изтичане на кратката тригодишна погасителна
давност. Съгласно чл.111, б.”в” ЗЗД, с изтичането на тригодишна давност се
погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.
Вземането на ищцата произтича от фактическия състав на неоснователното
обогатяване. Съгласно т.7 от Тълк. решение №1/1979г. на Пленума на ВС,
вземане, произтичащо от фактическия състав на чл.55 ЗЗД се погасява с
изтичането на петгодишна давност по чл.110 ЗЗД. При това положение
размерът на претенцията на ищцата възлиза на сумата 3477.81 евро, с левова
равностойност по фиксинг на БНБ 6802.01 лв, изчислена от вещото лице като
разлика от получената от ответника надплатена сума от лихва и дължимата по
договора за периода от 01.12.2018г. до 25.11.2022г., определена при ГЛП,
равен на сбора от стойността на EURIBOR 6М и договорената надбавка.
Получената сума 6802.01 лв подлежи на връщане като платена без основание.
В т.см. съдът съобрази първи вариант на заключението на експертизата.
Следователно искът се явява основателен и следва да се уважи в размер
9
на 6802.01 лв, заедно със законната лихва от предявяване на иска -
01.02.2023г. до окончателното изплащане..
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищцата
сумата 1522.08 лв разноски по делото, съобразно представен списък на
разноските по чл.80 ГПК.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “УниКредит Булбанк” АД, със седалище и адрес на
управление в гр. София, район Възраждане, пл. “Света Неделя” №7,
представлявано от изп. директори Цветанка Георгиева М. и Андреа Тониети,
ЕИК ********* да заплати на В. Д. И. от гр. ********, ЕГН **********,
сумата 6802.01 лв, представляваща неправомерно начислена и платена без
правно основание лихва за периода от 01.12.2018г. до 25.11.2022г. по Договор
за банков кредит №521/ИН/22.11.2006г., заедно със законната лихва, считано
от 01.02.2023г. до окончателното изплащане на основание чл.55, ал.1, предл.1
ЗЗД, както и сумата 1522.08 лв разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
10