МОТИВИ
към Присъда №
42 от 26.11.2015 г. на Районен съд - Харманли, постановена по н.ч.х.д. № 240 по
описа за 2013 година.
Производството по НЧХД № 240/2013 г. пред
Районен съд - Харманли е образувано по тъжба от М.А.Б. с ЕГН ********** ***
против Р.Д.Б. с ЕГН ********** ***, П.М.К., с ЕГН: ********** *** и В.К.В., с ЕГН
********** ***, с която същите са привлечени към наказателна отговорност и с
Разпореждане на съдията - докладчик от 08.04.2013 г. по НЧХД № 240 по описа на
РС - Харманли за 2013 г. са предадени на съд за това, че на 29.09.2012 около 13,00 часа в с. Смирненци в
стопанския двор, в съучастие, помежду си, като съизвършители причинили на М.А.Б.
с ЕГН ********** *** разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128
и чл. 129 от НК,
а именно: кръвонасядане на челото; счупване на костите на носа с оток и кръвонасядане
на външния нос; разкъсно-контузна рана на долната устна, представляващи лека
телесна повреда- престъпление по чл. 130, ал.1
от Наказателния кодекс.
С тъжбата е предявен от тъжителя граждански
иск за сумата в размер на 2000 лева, претендирана солидарно от тримата
подсъдими, представляваща обезщетение за причинените от деянието неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на
увреждането - до окончателното изплащане на сумата, приет от съда за съвместно
разглеждане в наказателното производство.
В
съдебно заседание пред Районен съд - Харманли частният тъжител и граждански
ищец, лично и чрез упълномощения по делото повереник - адв. Г.С. ***, заявява,
че поддържа подадената тъжба и повдигнатото с нея обвинение, както и предявения
против подсъдимите граждански иск. В хода на съдебните прения, адв. С. заявява,
след направения подробен анализ на доказателствените източници и заключението
на вещото лице, че безспорно били установени както датата, така и мястото на
извършване на деянието, описано в тъжбата, което по своята същност счита, че
осъществявало състава на престъпление, визирано в правната норма на чл. 130, ал.1
от НК в условията на съучастие. Моли съда, да признае и тримата
подсъдими за виновни по така повдигнатото им обвинение, тъй като същото било
доказано по безспорен и несъмнен начин. Счита, че от анализа на гласните и
писмени доказателствени източници и заключението на вещото лице се
установявало, че между тях се била налице общност в умисъла частният тъжител да
бъде увреден и в това били участвали и тримата подсъдими. Налице били обективни
находки за травмите, подробно описани и защитени в заключението от съдебния
експерт, налице била и причинната връзка, че тези травми са в резултат на
общност на умисъла и на причинените удари, с което всички обективни признаци от
състава на чл. 130 от НК
били налице. Установена била и субективната страна на деянието, че то било
причинено умишлено, след осъзнаване на обществено опасния характер и искането
на тези последици, което се материализирало и в нанасянето на удари. С оглед на
това оставало да се прецени степента на вина, като от справките за съдимост се
установявало, че само подсъдимият П.М.К. е неосъждан.
По отношение
на гражданският иск, отбелязва, че намира същия за основателен и доказан.
Безспорно били установени травмите по вид и размер, период на отшумяване, които
следвало да бъдат възмездени по правилото на чл. 45 от ЗЗД.
Счита, че
предявеният размер на гражданския иск бил обоснован и доказан и моли да бъде
уважен изцяло по отношение на тримата подсъдими солидарно.
Частният тъжител и граждански ищец - М.А.Б.
заявява, в хода на съдебните прения, че се придържа към изложеното от неговия
повереник.
Защитникът на тримата подсъдими адв. Д.А. ***
пледира при произнасянето на присъдата да се вземе под внимание, че самото
обвинение не било доказано по безспорен начин, не можало по безспорен начин да
се установи вината на подзащитните му и след кратък анализ на обстоятелствата,
установени в хода на съдебното следствие и на достоверността на
доказателствените източници, заявява, че не било доказано авторството на
инкриминираните удари на частния тъжител. Моли съда да постанови присъда, с
която да признае тримата подсъдими за невиновни по повдигнатото им обвинение.
Подсъдимият Р.Д.Б., с ЕГН ********** *** заявява, че разбира обвинението, но не се признава
за виновен по него. В хода на съдебното следствие дава обяснения по случая, а в
своя защита се придържа към изложеното от защитника по делото - адв. А.. В
даденото му право на последна дума изразява позицията си, че е невинен и иска съдът
да го оправдае по повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият П.М.К. с ЕГН: ********** ***, също заявява, че разбира обвинението, но не се
признава за виновен по него. В хода на съдебното следствие дава обяснения по
случая, а в своя защита единствено заявява, че се счита за невинен, без да има
какво друго да добави. В даденото му право на последна дума заявява, че е
невинен и иска съдът да го оправдае по повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият В.К.В. с ЕГН ********** *** на
свой ред също заявява, че разбира обвинението, не се признава за виновен по
него, а в хода на съдебното следствие дава обяснения по случая. В своя защита
единствено заявява, че се счита за невинен, моли съдът да го оправдае по
повдигнатото му обвинение.
ХАРМАНЛИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност и взе предвид становищата и възраженията
на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият Р.Д.Б. е роден на ***г***, същият е
българин, български гражданин, със средно образование, женен, частен земеделски
производител, осъждан с адрес в с.
Смирненци, община Харманли , с ЕГН **********
Видно от приложената
по делото Справка за съдимост, рег. № 788, издадена от Районен съд - Харманли
на 03.11.2015г. същият е осъждан, както следва: с Решение, постановено на 29.07.2003г.от
Районен съд - Хасково по НОХД № 454 по описа на същия съд за 2003 г., за
престъпление по чл. 343б, ал.
1 от НК, извършено на 02.03.2003 г. е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено наказание „ глоба „ в размер на 500 лева на
основание чл.78а НК; с определение, постановено на 01.04.2005г. от Хасковския
районен съд, с което е одобрено споразумение по НОХД № 140/2005 г., за
престъпление по 343б, ал.1 НК, за което е реабилитиран по право на 01.04.2008г.
Подсъдимият Р.Д.Б. е осъждан още по НОХД № 42/2009г. по описа на Районен
съд – Харманли за престъпление по чл. 343б, ал.
1 НК. За същия в хода на съдебното следствие са събрани
характеристични данни, от които се установява, че е известен на органите на
полицията и са посочени криминалистически регистрации по отношение на същия.
Подсъдимият П.М.К. е роден на ***г., същият
е българин, български гражданин, разведен, неосъждан, със средно образование,
безработен, живущ ***, пл.„Възраждане” №12, ет.7, ап.23, ЕГН: **********.
Видно от приложената
по делото Справка за съдимост, рег. № 787, издадена от Районен съд - Харманли
на 02.11.2015 г. подсъдимият П.М.К. не е
осъждан, но са вписани данни, че е освобождаван от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание. За същия са събрани характеристични данни, в които се сочи, че
срещу него има заведени 4 броя заявителски материали и има едно съдебно дело.
Подсъдимият В.К.В. е роден на ***г., същият е българин,
български гражданин, неженен, осъждан, с основно образование, безработен, живущ ***, с ЕГН **********.
Видно от приложената
по делото Справка за съдимост, рег. № 786, издадена от Районен съд - Харманли
на 02.11.2015г. същият е осъждан, както следва: по НОХД № 66/2001г. на РС –
Свиленград, с влязла в сила присъда на 28.06.2001г. за престъпление по чл.279,
ал.1 НК; по НОХД № 96/2002г. на РС – Свиленград, с влязла в сила присъда на
25.10.2002г. за извършено престъпление по чл.279, ал.2, вр. ал.1 НК. За същия в
хода на съдебното следствие са събрани
характеристични данни, от които се установява, че е известен на органите на
полицията и са посочени криминалистически регистрации по отношение на същия.
Безспорно
е установено, че тъжителят М.А.Б. и подсъдимият
Р.Д.Б. се познават
отдавна. През лятото на 2012год. тъжителят Б. закупил дела на единия от
съсобствениците на сгради в бившия стопански двор в с.Смирненци, община
Харманли. Решил да разруши стените на постройката и да вземе тухлите, като за
целта помолил свидетелите Р.Р.Д., Н.М.М. и Д. Петков Д. да му помагат. На
29.09.2012 г. сутринта тъжителят, заедно със свидетелите Д., М. и Д. отишли в
бившия стопански двор на с.Смирненци. Започнали да рушат стената на стопанската постройка, за да свалят тухлите,
които след това товарили в ремарке на трактор. Натоварили едно ремарке с тухли
и започнали да товарят второто ремарке. В това време пристигнал подсъдимият Р.Б.
и свидетелят К.М.Ш. с трактор. Те заварили тъжителя Б. върху стената, обект на
разрушаване, като същата била с височина около 2-3 метра. Подсъдимият Р.Б. се отправил към стената и застанал зад купчина
от тухли, а свидетелят К.М.Ш. останал до трактора, който бил на разстояние около
5 метра от тях. Подс. Р.Д.Б. запитал тъжителя кой му е дал право да вземе
тухлите и го приканил да спре разрушаването на стената. Б. му отговорил, че
тухлите са негови, защото ги е закупил. Подс. Б. знаел, че сградите са
съсобствени на няколко лица и затова считал, че действията на тъжителя са
неправомерни. Тъжителят се обадил по телефона на собственика, от който закупил
тухлите и той дошъл с лекия си автомобил. Подс. Б. потърсил сметка от собственика
на тухлите защо е продал тухлите на тъжителя, а той му отговорил, че няма право
да му се бърка на кого ще продаде тухлите, след което си тръгнал. Подс. Р.Б. и
тъжителя Б. си разменили реплики, а след
това спорът прерастнал в разправа. Напрежението ескалирало и тъжителят хвърлил
тухли към подс. Р.Б.. За да се предпази
той вдигнал дясната ръка и я поставил пред лицето си, като от този удар с тухлата
му била счупена лакътната кост на дясната му ръка.
Междувременно на инкриминираното място около обяд дошъл
подс. П.К., който изгонил свид. Р.Р.Д., Н.М.М. и Д. Пе Д. от стопанския двор. Тогава
подсъдимият Б. нанесъл удари с юмрук на тъжителя Б. по лицето. От нанесените
удари от подс.Б. тъжителят получил кръвонасядане на челото; счупване на костите
на носа с оток и кръвонасядане на външния нос; разкъсно - контузна рана на
долната устна.
От заключението на вещото лице по
назначената съдебно - медицинска експертиза се установява, че на посочената
дата в резултат на инкриминирания инцидент тъжителят М.А.Б. получил кръвонасядане
на челото; счупване на костите на носа с оток и кръвонасядане на външния нос;
разкъсно- контузна рана на долната устна.Тези увреждания били причинени по
механизъм на действие на твърд и тъп предмет и можели да се получат при удари с
юмруци по начина и при обстоятелствата, описани от прегледания. Причинено е
според вещото лице разстройство на здравето извън случаите на чл. 128
и чл. 129 НК,
като срокът за пълно възстановяване е до 20 дни.
Гореизложената фактическа обстановка се
доказва по безспорен начин от събраните в хода на съдебното следствие писмени
доказателства, посочени на съответното място по - горе, от заключението на
вещото лице, което съдът прие за обосновано, безпристрастно и компетентно
изготвено, както и от ангажираните гласни доказателствени средства, чрез
проведените в хода на съдебното следствие разпити на подсъдимия и на
свидетелите, допуснати до разпит в това им качество.
На
първо място, съдът приема като
достоверни обясненията на подсъдимия Р.Б. в частта им най
- напред относно обстоятелствата, свързани с предшестващите инкриминирания инцидент събития, касаещи и създалите се между него
и частния тъжител лични отношения, станали причина за ескалиране на
отношенията между двамата, както и че тъжителят е хвърлял тухли към подс.Р.Б.
и за да
се предпази той е вдигнал дясната ръка, като ударът причинил счупване на лакътната кост на дясната му ръка. Съдът приема за достоверни
обясненията на подсъдимия Б. и относно фактите, осъществили се в момента, когато
подс.Б., отивайки в стопанския двор е заварил там тъжителя
Б., както и за разменените между него и тъжителя реплики, преди разигралите се събития по-късно и факта на възникналата
между него и тъжителя М.Б. спор, прераснал във физическа саморазправа. В този смисъл следва да се
има предвид, че освен средство
за защита, обясненията на подсъдимия по делото
съставляват и доказателствено
средство, като следва да се
обсъждат и ценят с оглед останалия събран доказателствен материал. Поради тези съображения, настоящият съдебен състав кредитира обясненията на подсъдимия Б. в посочената част, като логически
последователни и безпротиворечиви
на приобщените по делото писмени
доказателства и еднопосочни
с показанията на част от разпитаните
по делото свидетели и най - вече на тези
на свидетелите – К.М.Ш., Р.Р.Д., Д.П.Д..
По - нататък, при анализа на
доказателствените източници
следва да се отбележи, че
по делото са ангажирани гласни
доказателствени средства чрез разпит на
свидетели в хода на съдебното следствие,
една част от които се
явяват очевидци. В този смисъл следва
да се отбележи,
че по отношение
на ударите, които частният
тъжител твърди, че са му
нанесени от подсъдимия, действително гласните доказателствени средства не съдържат
показания на свидетели, които да са преки
очевидци на нанасяне на такива удари. По делото
обаче са ангажирани гласни доказателства, които преценени в контекста и във взаимовръзка с останалите доказателства са от естество
да очертаят цялостната картина на случилото се.
В тази насока следва да се има
предвид наличието на обективни находки,
касаещи увреждане на пострадалия - кръвонасядане на челото; счупване на костите на
носа с оток и кръвонасядане на външния нос; разкъсно-
контузна рана на долната устна,
които и свидетелката В.М.Б. е
възприела. Същата заявява, че вечерта след като се е прибрала е намерила в дома
им тъжителя обезобразен, като той и разказал, че в стопанския двор са го били
за това, че е взел тухлите, които е закупил от собственика на постройката.След
побоя бил откаран с линейка до Спешния
център в гр. Харманли. Тъжителят посочил, като извършители на побоя подс. Р.Б.
и подс. В.В.. Съдът кредитира с доверие показанията на свид. Б., освен в частта на нанесени удари на тъжителя от
подс. В., въпреки възможния извод за заинтересованост на свидетелката, като съпруга на тъжителя.Същата е изразила съгласие да даде показания,
като е обещала да говори истината
пред съда, след като е предупредена за
отговорността по чл. 290, ал.
1 от НК, а показанията и са логически последователни и обосновани. Тези факти, преценени дори единствено в аспекта на житейската
логика потвърждават изнесените в акта на частното обвинение
твърдения за нанесени от подсъдимия Б. удари на
частния тъжител в стопанския двор. Твърдения, които
не само не
се отричат, но всъщност се
потвърждават от заключението на вещото лице, в което се говори
за удари, като и в дадените разяснения в съдебно заседание при изслушването му, се сочи, че посочените увреждания могат да бъдат
причинени от
три удара с юмруци, не оборват сами по
себе си обвинителната
теза, с оглед останали събран доказателствен материал. Съдът не кредитира показанията на св.Б. в
частта,че удари са нанесени на тъжителя и от подс. В.В., тъй като същите не
кореспондират с останалата доказателствена съвкупност. От събраните гласни
доказателствени средства не се установи, подс. В.В. на инкриминираната дата да
е бил в стопанския двор на с. Смирненци.
От показанията на св. Р.Р.Д. си установява, че е имало
словесен спор, който е ескалирал в разпра и физическа саморазправа между
подсъдимия Б. и пострадалия.Същият твърди, че докато ги изгонят, заедно със
свидетелите Н.М.М. и Д.П.Д. нито тъжителят е ударил подс.Б., нито подс. Б.
е ударил тъжителя, а също така и че тъжителят и подс. Б. се замервали с тухли.
От доказателствената съвкупност се установява, че при хвърлянето на една от
тухлите, тъжителят е счупил лакътната кост на дясната ръка на подс. Б., поради
което съдът констатира, че той е присъствал по време на инцидента, но спестява
частта от него, касаеща нанасянето на удари от тъжителя на подсъдимия Б., и
обратно. В този смисъл житейската логика дори сама по себе си изисква да бъде
възприето осъществяване на фактическата обстановка по начин, какъвто бе
възприет и описан от съда, а в случая всъщност са налице убедителни гласни
доказателствени средства, чрез които същата да може да се възпроизведе в
детайли. По - нататък за последвалите събития доказателствените източници
изключват категоричността в твърденията на тъжителя за участие в нанасяне на
удари на тъжителя от страна на подс. В.В. и подс. П.К.. Действително подс. П.К.
е бил на мястото на събитието, но от разпитаните по делото свидетели - и
присъстващите в стопанския двор, а именно: Р.Р.Д., Н.М.М., Д.П.Д. и К.М.Ш. не сочат в показанията си да са
възприели нито словесни пререкания, нито каквото и да е физическо
съприкосновение между подсъдимият П.К. и частния тъжител. Съдът не даде вяра на
показанията на свид. Ма и Пе , тъй като същите са противоречиви и
взаимно изключващи се. Това е така, тъй като свид. Мануил Викторов сочи, че на инкриминираната дата са били заедно с подс. П.К. и свид. Пе в с. Тънково да варят ракия, с лек
автомобил марка „ Опел Вектра” бял на цвят, негова собственост, а свид. Пе сочи, че не са ходили на 29.09.2012г., а това е
станало на 27.09.2012г. с лекия автомобил, собственост на свид. Викторов, който
бил марка „ Фолксваген” модел „ Голф”, тъмносин или патладжанов на цвят.
Свидетелят Пе Ст твърди, че това е станало на 27.09.2012г., тъй като я свързва с рождения си
ден, който бил на 24.08.2012г. Самият подс. П.К. сочи в обясненията си, че това
събитие е станало на 28.09.2012 г. От събраните гласни доказателства не се
доказа по безспорен начин, че подс. П.К., свид. Ма и свид. П Ив Ст на
инкриминираната дата 29.09.2012г.
са били заедно да варят ракия в с. Тънково.
От обясненията на подс. В.В. се установява, че той живее в
с. Смирненци и отивайки към язовира
видял, че в стопанския двор са подс. Р.Б. и
тъжителя Бойклиев, като последният е хвърлял тухли по подс. Р.Б.. От
доказателствената съвкупност по делото, от събраните гласни доказателствени
средства, чрез разпита на свидетелите, присъстващите в стопанския двор, а
именно Р.Р.Д., Н.М.М., Д.П.Д. и К.М.Ш.
не сочат в показанията си да са възприели нито словесни пререкания, нито
каквото и да е физическо съприкосновение между подсъдимият В.В. и частния
тъжител. Поради тези съображения, обясненията, дадени от подсъдимия В. относно
участието им в изпълнителното деяние не се опровергават от доказателствения
материал, а всъщност в основаната им част се и потвърждават.
За пълнота следва изрично да се изтъкне, че твърденията на
частния тъжител, изразяващо се в стискане в областта на шията от своя страна
също не намира опора в доказателствените източници, доколкото в устното си
изложение съдебният експерт сочи, че няма следи от душене, по – точно стискане
в областта на шията.
Всичко от изложеното по - горе, преценено от гледна точка
и на житейската логика във връзка с цялостната картина на очертаните събития
аргументира възприемане на една част от доказателствените източници по делото
като достоверни, а друга - не, така както бе посочено по - горе.
Настоящият съдебен състав намира, че въз
основа на така възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на
направените доводи относно съставомерността и правната квалификация на
извършените деяния, единственият законосъобразен извод, до който би могло да се
достигне в случая е този, че подсъдимият Р.Д.Б. е осъществил деяние, което да
бъде субсумирано под състава на престъпление по чл. 130, ал.
1 от Наказателния кодекс, за което същият е привлечен към
наказателна отговорност, поради следните доводи от правна страна:
За да бъде осъществен съставът на
престъпление по чл. 130, ал.
1 от НК, за което на подсъдимия е било повдигнато обвинението, респ.
за да бъде довършено изпълнителното деяние е необходимо и достатъчно да бъдат
извършени от дееца такива действия, с които да бъде увредено здравето на друг
човек, като в случая съставомерният резултат се изразява в реално увреждане,
засягане на здравето, което квалифицира деянието като такова, попадащо в
категорията резултатни престъпления.
С аргументите посочени по- горе в изложението настоящият състав намира, че в наказателното
производство се разкриха достатъчно факти, доказващи авторството на подсъдимия Р.Б. в инкриминираната дейност. По
делото се установява, че обективния му принос в деянието се изразява в
причиняване на разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК,
намерило израз в кръвонасядане на челото; счупване на костите на носа с
оток и кръвонасядане на външния нос; разкъсно- контузна рана на долната устна. В
настоящия случай, по делото е несъмнено установено, че подсъдимият Р.Д.Б. е
извършил от обективна страна твърдените в акта на частното обвинение действия,
като на посочената дата – 29.09.2012
около 13,00 часа в с. Смирненци в стопанския двор, причинил на М.А.Б. с ЕГН **********
*** лека телесна повреда / кръвонасядане на челото; счупване на костите на носа
с оток и кръвонасядане на външния нос; разкъсно- контузна рана на долната
устна/, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128
и чл. 129 от НК,
престъпление по чл. 130, ал.1
от Наказателния кодекс.
Следва да се посочи, че тези увреждания
безспорно са причинили разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл.
129 НК. Правната квалификация по чл. 130, ал.1 НК безспорно отговаря на т.15 от
Постановление № 3/27.09.1979 г. на Пленума на ВС. Според последното,
разстройство на здравето по смисъла на чл. 130, ал.1 НК ще има винаги, когато е
налице леко увреждане на анатомичната цялост на организма или тъканите, както и
леки изменения във физиологичните функции извън болката и страданието, пред
каквито сме изправени в настоящия случай. Съгласно установената практика, в
тази категория се включват и наранявания на кожата, насинени части от тялото,
счупени носни костици, по - леки изгаряния и навяхвания на крайници, мозъчно
сътресение, но без загуба на съзнанието, контузни рани и т.н. Ето защо,
нараняванията причинени на пострадалия следва да бъдат определи като такива по
чл. 130, ал.1 НК.
По този начин, се
установи наличието на всички обективни признаци, съдържащи се в изпълнителното
деяние на престъплението по чл. 130, ал.
1 от НК. Единственият възможен извод от интерпретацията на събраните
в хода на съдебното следствие доказателства относно авторството на деянието пък
сочи на съпричастност на подсъдимия Р.Д.Б. в извършването му, при което се
оказва, че преценката на съда и частното обвинение съвпадат, по този въпрос с
посочване на подсъдимия като извършител на престъплението. Същият е действал от
субективна страна при пряк умисъл, като е целял настъпването на съставомерния
резултат, а именно причиняване на уврежданията на пострадалия, като
същевременно очевидно липсват данни, които да наведат до преценката, че
умисълът е бил за причиняване на по - тежко увреждане. Впрочем състав на
престъпление, предвиждащ причиняване на лека телесна повреда по непредпазливост
не е предвиден в особената част на НК. Причинените в резултат на това
наранявания на тъжителя са установени от събраните по делото доказателства не
само като обективни находки, но и като съставомерен резултат, намиращ се в пряка
причинно - следствена връзка с тези действия.
При индивидуализацията на наказанието за
подсъдимия, съдът взе предвид: от една страна степента на обществена опасност
на деянието, както и вида и броя на конкретно причинените увреждания, а от
друга страна - степента на обществена опасност на дееца и подбудите за
извършване на престъплението. При определяне вида и размера на наказанието,
съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за определяне конкретната
степен на обществената опасност на деянието и дееца. Същият е с обременено
съдебно минало и по делото не са налице данни, характеризиращи личността на
дееца в положителен план, а точно обратното. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете изключително положителното му процесуално поведение.
Следва да се вземе под внимание и факта,
че е трудово зает, същият е частен земеделски производител, с оглед преценка за
възможността с наложеното наказание да бъдат изпълнение целите, прокарани в
разпоредбата на чл. 36 НК
и от гледна точка личната и генерална превенция. Преценявайки поотделно и в
съвкупност гореизложеното, съобразявайки принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието, настоящият съдебен състав прие, че наказанието
за подсъдимия следва да бъде по вид "пробация",
каквото се предвижда в наказващата норма на чл. 130, ал.
1 НК, алтернативно с лишаването от свобода. Същото бе определено при
условията на чл. 54 от НК,
доколкото в светлината на изложеното не би могло да се обоснове наличието на
изключително или многобройни смекчаващи вината обстоятелства. По този начин
съдът прие за законосъобразно да бъде наложено на подс. Р.Д.Б. наказание
"пробация" със следните пробационни мерки по чл. 42а от НК,
а именно: 1. "задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 1
година с периодичност 2 пъти седмично и "задължителни периодични срещи с
пробационен служител" за срок от 1 година. Така определеният размер на
наказанието е справедлив и обоснован, като е от естество да изпълни предвидените
от законодателя в чл. 36 от НК
цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, без да се прекъсва
процеса на неговата трудова заетост, както и да повлияе предупредително върху
останалите членове на обществото.
На следващо
място, от доказателствата по делото не се установи съвместна престъпна дейност
на подсъдимия Р.Д.Б. с други лица при
извършване на деянието, за което е привлечен към наказателна отговорност с
повдигнатото му частно обвинение и конкретно с другите двама подсъдими, поради
което с присъдата, постановена от настоящия съдебен състав бе признат за
невинен в това, че леката телесна повреда е причинена от него в съучастие и
като съизвършител с подсъдимите П.М. ***
и В.К.В. ***, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправда по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 130, ал.
1, вр. чл. 20, ал. 2 НК.
Във връзка с
последното и конкретно по отношение на подсъдимия П.М.К. с ЕГН ********** *** детайлният анализ
на доказателствените източници сочи, че установен по несъмнен начин е фактът,
че частният тъжител М.А.Б. с ЕГН ********** *** е получил увреждания, като
техният характер, обосновава и извода за съставомерния резултат, поради което
деянието бе квалифицирано като престъпление по ал. 1 на чл.
130 от Наказателния кодекс. Единственият възможен извод от интерпретацията
на събраните в хода на съдебното следствие доказателства относно авторството на
престъплението обаче, е насока на липса на каквато и да е съпричастност на
подсъдимия П.М.К. в извършването му, при което се оказва, че преценката на съда
и частното обвинение не съвпадат по този въпрос с посочване в тъжбата именно на
подсъдимия П.М.К. като единия от съучастниците и конкретно съизвършител при
осъществяване на изпълнителното деяние. С оглед на това същият бе признат за
невиновен в извършването му и оправдан по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 130, ал.
1, вр. чл. 20, ал.2 НК. Този конкретно подсъдим, по отношение на когото делото се е
водело е установено, че действително е бил на инкриминираната дата 29.09.2012г.
в стопанския двор на с. Смирненци, но липсват каквито и да е категорични
доказателства да е нанасял удари на частния тъжител.
По идентичен начин
стои въпросът и с участието на подсъдимия В.К.В. в извършване на деянието, за
което е привлечен като подсъдим да отговаря. Действително установено по
несъмнен начин от доказателствата по делото, а и не се оспорва от него
обстоятелството, че същият на инкриминираната дата е минавал покрай мястото на разигралите се
събития.Доказателствата по делото
отричат каквото и да е конкретно участие на подсъдимия В.В. при
нанасянето на удари на частния тъжител и оттам в осъществяване на
изпълнителното деяние в определен аспект и в рамките на конкретна
съучастническа роля заедно с подс. Р.Б.. При липсата не само на категорични и
еднопосочни, но и въобще на каквито и да било доказателства за участие на подс.
В. при нанасяне на леката телесна повреда на частния тъжител на процесната дата
– 29.09.2012 г., и то в съучастие, като съизвършител с подс. Р.Д.Б. *** и подс. П.М. ***, съдът го
призна за невинен и на основание чл. 304 от НПК го оправда по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 130, ал.1,
вр. чл. 20, ал.2
от Наказателния кодекс.
Относно предявения граждански иск, приет за
съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство и намиращ своето правно
основание в разпоредбата на чл. 45 от
Закона за задълженията и договорите, по която е квалифициран от съда
- следва да се отбележи следното:
Несъмнено, вследствие на нанесения удар в
лицето на частния тъжител от страна на подсъдимия Р.Д.Б., осъществяващи
признака "деяние" по смисъла на чл. 45 ЗЗД,
като не съществува спор относно неговата обществена опасност и противоправност,
доколкото съставлява престъпление, пострадалият е претърпял неимуществени
вреди, доказани в хода на съдебното следствие, които следва да бъдат
обезщетени. Предвид установените факти по делото, настоящият състав, като взе
предвид обстоятелството, че подсъдимият Б. е признат за виновен в извършване на
деянието, за което е привлечен към наказателна отговорност, както и че са
налице всички останали от елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД
- деяние, противоправност, вреда, пряка причинна връзка между тях, доказана
вина на подсъдимия Б., намира, че следва да бъде дадена защита увреденото лице,
респ. за да бъде ангажирана деликтната отговорност на причинителя, възникнала,
поради виновно неизпълнение на общото задължение да не се вреди другиму. Предвид горните разсъждения следва
да се приеме, че са налице всички елементи от фактическия състав на цитираната
разпоредба. Налице са кръвонасядане
на челото; счупване на костите на носа с оток и кръвонасядане на външния нос;
разкъсно- контузна рана на долната устна. Не е без значение, че посочените травми са в областта на лицето, факт, който е създал
дискомфорт и е свързан с промяна в естетическия вид на пострадалия. Като
аргумент при определяне размера на обезщетението са и констатираните
допълнителни наранявания, които намират израз и в кръвонасядане на
челото; кръвонасядане на външния нос; разкъсно- контузна рана на долната устна.Изхождайки от характера на
болките, естеството на причинените травми, периода необходим за отшумяването им /двадесет
дни/ и във връзка с нормите на справедливостта съдът намира, че предявения
граждански иск следва да бъде уважен до размер от 1000.00 лева. Определената сума е достатъчна да
възмезди пострадалия за неимуществените вреди от претърпяното разстройство на
здравето, поради което за разликата до пълния предявен размер от 2 000 лева се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Определената от настоящия състав сума от 1000.00 лева следва да бъде
присъдена ведно със законната лихва от датата на увреждането, предвид
разпоредбата на чл. 84, ал.3 ЗЗД, а именно от 29.09.2012 г. до окончателното погасяване на
задължението.
По отношение на
другите две лица - подсъдимите П.М.К. с ЕГН ********** *** и В.К.В. с ЕГН **********
*** против които е насочен предявения от тъжителя граждански иск в хипотезата
на солидарност, наред с подс. Р.Д.Б., настоящият съдебен състав намира за
уместно да отбележи следното:
С оглед установените факти по делото и като взе предвид
обстоятелството, че подсъдимите П.М. *** и В.К.В. *** са признати за невинни в извършване на
деянието, за което са привлечени към наказателна отговорност, съдът достигна до
извода, че освен деяние, противоправност, вреда и пряка причинна връзка между
тях, не са налице всички от кумулативно установените елементи от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД,
а именно не са доказани съпричастност и вина на тези двама подсъдими в
извършването на престъплението. По тези съображения гражданскоправната
претенция, предявена срещу тях се явява неоснователна, поради липса на
материалноправна легитимация на подсъдимите П.М.К. и В.К.В.,*** да
отговарят по предявения граждански иск - основание за отхвърлянето му от съда и
в частта, с която същият е предявен срещу тях.
По отношение на
разноските:
С оглед
обстоятелството че подсъдимият Р.Д.Б. е
признат за виновен в извършване на престъплението по чл. 130, ал.
1 от НК, за което е привлечен към наказателна отговорност,
независимо от частичното оправдаване по първоначалното му обвинение по чл. 130, ал.
1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, в негова тежест на основание чл. 189, ал.
3 НПК следва да се възложат разноските по делото, направени от
частното обвинение, като същият бъде осъден да заплати в полза на тъжителя
сумата в размер на 1112,00 лева, представляваща направени по делото разноски за
заплащане на държавна такса, на възнаграждение за вещо лице и на адвокатско
възнаграждение за упълномощения повереник, както и да заплати по сметка на
Районен съд - Харманли сумата в размер на 50.00 лева, представляваща държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск.
Що се касае до частния тъжител и граждански
ищец М.А.Б. с ЕГН ********** ***, следва при преценка разпределението на
отговорността за разноските по делото да се отбележи, че негова тежест бе да
докаже изцяло частното обвинение. Доколкото това по отношение на подсъдимите П.М.К.
и В.К.В.,*** не бе сторено и те бяха оправдани по повдигнатите им обвинения,
намира приложение хипотезата на чл. 190, ал.
1 НПК и разноските направени от тези подсъдими за заплащане на
възнаграждение за упълномощен защитник по делото при първоначалното му
разглеждане в съответната им част следва да бъдат възложени в тежест на частния
тъжител. Същият на това основание бе осъден да заплати сумата в размер от по 950,00 лева на всеки от подсъдимите К. и В., оправдани по делото.
Така мотивиран, съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ: