№ 14843
гр. ., 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Я.М.Ф.
при участието на секретаря С.А.Р.
като разгледа докладваното от Я.М.Ф. Гражданско дело № 20211110167617
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба от „.“ ЕАД, уточнена с молба от 23.12.2021 г., против Т.
М. Г., Р. А. Г. и М. А. В., с искане да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че ответниците при условията на разделна отговорност дължат на
топлофикационното дружество, както следва Т. М. Г. 4/6 част, а Р. А. Г. и М. А. В. по 1/6
част от сумите общо в размер на .6, 23 лева, представляваща незаплатена цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. ., ж.к. „.“, бл. ., .,
аб. № ., за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на 17.11.2020 г. до изплащане на вземането,
сумата в размер общо на 163,73 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до
06.11.2020 г., сумата в размер общо на 24,24 лева, представляваща незаплатена цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г.,
ведно със законна лихва от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на
17.11.2020 г. до изплащане на вземането и сумата в размер общо на 5,49 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 06.11.2020 г., за които вземания срещу
Т. М. Г. и А. В. Г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 14.12.2020 г.
по ч. гр. д. № 56969/2020 г. по описа на СРС, 127 състав, като А. В. Г. е починал в хода на
заповедното производство, поради което и на основание чл. 227 ГПК с Определение №
20134523/08.06.2021 г. в процесуалните му права са конституирани наследниците му по
закон Т. М. Г. ( съпруга), Р. А. Г. ( син) и М. А. В. ( син), които съобразно задължителните
указания дадени с т. 10б от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното производство, са
процесуално легитимирани да отговарят по установителния иск по чл. 422 ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество
доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответниците не
са изпълнили насрещното си задължение да заплатят цената на потребените услуги. Ищецът,
чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно
1
облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като
ответниците притежават право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата
молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на
доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Процесуалният
представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от
2016г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен
срок след публикуване на обща фактура за задълженията на интернет страницата на
доставчика. Предвид неизпълнение на задължението на ответника да заплати в срок
задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва за исковия период. Направено е искане сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат
възложени в тежест на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК Т. М. Г., М. А. В. и Р. А. Г. чрез процесуалните си
представители оспорват предявените искове по основание, като в подадените отговори са
изложени доводи, че ответниците не притежават качеството на носители на вещно право по
отношение на процесния имот, поради което не дължат заплащане на посочените суми.
Страните поддържат, че съгласно разпоредбите на Закона за защита на потребителите дори
и да е доставена топлинна енергия до имота, потребителят не дължи нейното заплащане, ако
не я е поръчал. Ответниците оспорват претенцитте на топлофикационното дружество за
обезщетение за забава, както и претенцията за суми за дялово разпределение, тъй като
намират, че на клиентите на дружеството не са поставени в забава, както и не е съобщен
надлежно ред и начин за заплащане на услугата „дялово разпределение“. Направено е
възражение за погасяване по давност на вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди
повече от три години преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Направено е искане в полза на процесуалните представители на ответниците да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение за предоставената при условията на чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗА безплатна правна помощ.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване
възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на
задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и
качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно
право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след
изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД е поставяне на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на
обезщетението.
С доклада по делото при съобразяване на становището на страните, на основание чл.
146, ал. 1, т. 4 ГПК, е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че
ищецът е доставил топлинна енергия за процесния имот и период на сочената в исковата
молба стойност, размерът на начислената такса за услуга дялово разпределение, както и
размерът на начислените обезщетение за забава.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР
2
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Общите условия на ищцовото
дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, което обстоятелства не е и
спорно по производството. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни
след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия, като по делото няма твърдения за това.
Предвид изложеното съдът намира, че възникването на правоотношение по договор
за продажба на топлинна енергия, респ. неговото прекратяване е свързано с придобиване,
респ. изгубване на вещно право на собственост/ползване върху недвижим имот, находящ в
сграда присъединена към топлопреносната мрежа. В подкрепа на поддържаните от ищеца
твърдения за съществуване на валидно облигационно правоотношение между страните по
спора е представен препис от Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти от 20.12.1988г., по силата на който Т. М. Г. и А. В. Г. са
придобили право на собственост върху процесния недвижим имот. От служебно
изготвената справка по ч. гр. д. № 56969/2020 г. се установява, че приобретателят Г. е
починал в хода на заповедното производство на 21.03.2021г., като след смъртта си е оставил
за законни наследници Т. М. Г. ( съпруга), Р. А. Г. ( син) и М. А. В. ( син). С оглед
изложеното към процесния период Т. М. Г. и А. В. Г. са притежавали право на собственост
върху имота, назаплатените задължения по отношения на който са предмет на настоящия
спор. Следва да бъде отбелязано, че когато топлопреносното предприятие е доказало
качеството на потребител на топлинна енергия на ответника/негов наследодател в определен
предходен момент, то ищецът е доказал факта лежащ в негова тежест, а в доказателствена
тежест на ответника е да установи, че се е разпоредил с правото на собственост върху имота
преди процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите
условия на договорите между „.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
По делото не е спорно, а и от представените по делото от „.“ ЕАД документи – главни
отчети и изравнителни сметки се установява, че в процесния период описаният в исковата
молба имот е бил топлоснабден и е предоставена услуга дялово разпределение на топлинна
енергия. От ангажираните документи се установява, че отоплителните тела в жилището са
демонтирани, а показанията от монтиран водомер за топла вода са снети след реален отчет
на средството за измерване.
Предвид изложеното и доколкото ответната страна не оспорва количеството
доставена топлинна енергия съдът намира, че предявеният иск за главница се явява доказан
по основание и размер. При доказаност на предявения иск за главница по основание и
3
размер, следва да бъде разгледано своевременно заявеното от ответниците възражение за
погасяване на задължението по давност.
Съгласно разясненията дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по
тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Срокът е прекъснат с подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 17.11.2020 г., поради което вземанията
на ищеца станали изискуеми преди 16.11.2017 г. са погасени по давност. От приетото по
делото заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза, което съдът цени като
обективно и компетентно дадено, се установява, че размерът на вземането за топлинна
енергия, чиято изискуемост е настъпила преди по-малко от три години преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение възлиза на сумата в размер на 856,13 лева,
като за разликата до пълния заявен размер от .6,23 лева претенцията се явява погасена по
давност. Вещото лице разяснява, че дължимата такса за услуга дялово разпределение, чиято
изискуемост е настъпила преди по-малко от три години преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, е в размер на 22,97 лева, като за разликата до пълния
предявен размер от 24,24 лева вземането е погасено по давност.
По отношение на предявените искове за обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение, съдът намира
следното:
Основателността на иска за обезщетение за забава предпоставя наличие на главен
дълг и забава в погасяването му. За преимуществена част от периода за приложими Общите
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. В исковата молба
са изложени твърдения, че лихвите върху процесните задължения се начисляват само върху
сумата по общите фактури, издадени след отчитане на средствата за дялово разпределение,
като същата се дължи след изтичане на 45-дневен срок от датата на публикуване на всяка
от общите фактури на интернет страницата на „.“ ЕАД. Съобразно диспозитивното
начало съдът е обвързан от твърденията на ищеца, поради което за да изпадне длъжникът в
забава, съобразно твърденията в исковата молба /л. 3 от делото/, доставчикът на топлинна
енергия следва да докаже, че е публикувал фактурите на своята интернет страница. Ищецът
не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, че общите фактури за
процесния период са публикувани на интернет страницата на дружеството, за което
обстоятелство е съставен констативен протокол, съставляващо своеобразно уведомление до
длъжника за възникване на задълженията и необходимо с оглед маркирането на началото на
течението на предвидения срок за настъпване на изискуемостта им, предвид което и съдът
приема, че без доказателства с изложеното съдържание забава за длъжника в плащането на
установената главница до датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в съда, не е налице, в подкрепа на което виждане е и практиката
на въззивната инстанция намерила израз в Решение по в. гр. д. № 9445/2019 г. по описа на
СГС, Решение по в. гр. д. № 6690/2020 г. по описа на СГС. Предвид изложеното
предявеният установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за
забава върху вземането за незаплатена цена на потребена топлинна енергия е неоснователен.
Предвид обстоятелството, че не е предвиден срок за плащане на задължението на
потребителя за заплащане на таксата за услугата дялово разпределение вземането става
изискуемо след покана съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, поради което и доколкото по делото не са
ангажирани доказателства длъжникът да е поставен в забава, претенцията за обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за такса за дялово разпределение на
топлинна енергия следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
4
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на
спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответната страна
следва да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски в заповедното
производство съразмерно на уважената част от исковата претенция и при съобразяване на
частта от вземанията, претендирани от „.“ ЕАД от всеки един от ответниците. Направените
от дружеството разноски възлизат на сумата общо в размер на 75 лева, от които сумата в
размер на 25 лева внесена държавна такса за подаденото заявление и юрисконсултско
възнаграждение на процесуалния представител на страната в размер на 50 лева, изчислено
съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, като на присъждане подлежи сумата от 54,05 лева.
Предвид изложеното Т. М. Г. следва да заплати сумата в размер на 36,03 лева, а Р. А. Г. и М.
А. В. по 9,01 лева – съдебни разноски в заповедното производство.
Направените в настоящото производство разноски от „.“ ЕАД възлизат на сумата
общо в размер на 375 лева, от които 25 лева довнесена държавна такса за разглеждане на
спора, 250 лева депозит по допусната съдебно-счетоводна експертиза и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на страната, изчислено
съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, като по съразмерност на уважената част от предявените
искове на присъждане подлежи сумата в размер на 270,28 лева. Предвид изложеното Т. М.
Г. следва да заплати сумата в размер на 180,18 лева, а Р. А. Г. и М. А. В. по 45,04 лева –
съдебни разноски в заповедното производство.
Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в случаите на оказана безплатна
правна помощ и съдействие в хипотезите на чл. 38, ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена на разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, определено от съда в размер не по – нисък от предвидения в наредбата по
чл. 36, ал. 2 ЗА. Доколкото предоставената правна защита и съдействие, изразяваща се в
подаване на възражение по чл. 414 ГПК не е сред изрично предвидените в Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения хипотези, на
основание § 1 от ДР на Наредбата възнаграждението на пълномощника на длъжника следва
да бъде определено по аналогия. За да се определи по аналогия възнаграждението следва да
се разгледа вида на извършеното от процесуалния представител на длъжника действие.
Целта на заповедното производство е не да се установи съществуването на дадено вземане, а
единствено дали то е спорно в отношенията между страните. Заповедното производство е
формално, като отправеното до съда искане за издаване на заповед за изпълнение следва да
бъде по образец утвърден с Наредба № Н-2 от 18.02.2020 г. за утвърждаване на образци за
заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във
връзка със заповедното производство. Съгласно утвърдените образци ведно със заповедта на
длъжника се изпраща и бланка за възражение, съдържаща указания за попълването й.
Предвид изложеното възнаграждението на процесуалния представител на длъжника за
подаване на възражение по чл. 414 ГПК следва да бъде определено по реда на чл. 6, т. 5 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. в размер на 50 лева. В подкрепа на изложеното становище са
Определение № 1292/16.02.2022 г. постановено по в. ч. гр. д. № 13860/2021 г. по описа на
СГС, ЧЖ-II-A състав и диспозитива на Определение от 24.08.2017 г. по ч. гр. д. № .52/2017
г. по описа на Софийски градски съд, IV А състав. В тежест на ищеца следва да бъде
възложено да заплати на процесуалните представители представлявали всеки един от
длъжниците в заповедното производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр.
ал. 1, т. 2 ЗА по съразмерност на отхвърлената част от исковата претенция по 13,96 лева –
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.
5
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2
ЗА „.“ ЕАД следва да заплати на процесуалните представители на ответниците адвокатско
възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ в размер на по 83,77 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление в гр. ., ул. „.“ . срещу Т. М. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. .,
ж.к. „. I”, бл. ., ., Р. А. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. ., ж.к. „.“, бл. ., . и М. А. В.,
ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. ., ж.к. „. I”, бл. ., ., иск по реда на чл. 422 ГПК, че
ответниците при условията на разделна отговорност дължат на ищцовото дружество на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, както следва Т. М. Г. 4/6 част, а Р. А. Г. и М.
А. В. по 1/6 част от сумата общо в размер на 856,13 лева, представляваща незаплатена цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. .,
ж.к. „.“, бл. ., ., аб. № ., за периода от 17.11.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва
от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 17.11.2020 г. до
изплащане на вземането, и от сумата в размер общо на 22,97 лева, представляваща
незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 17.11.2017 г.
до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на 17.11.2020 г. до изплащане на вземането, за които вземания срещу Т. М. Г. и
А. В. Г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 14.12.2020 г. по ч. гр. д.
№ 56969/2020 г. по описа на СРС, 127 състав, като А. В. Г. е починал в хода на заповедното
производство, поради което и на основание чл. 227 ГПК с Определение №
20134523/08.06.2021 г. в процесуалните му права са конституирани наследниците му по
закон Т. М. Г. ( съпруга), Р. А. Г. ( син) и М. А. В. ( син), КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният
иск за главница за топлинна енергия за разликата над уважената част до пълния заявен
размер от .6,23 лева и за периода от 01.05.2017 г. до 16.11.2017 г., и предявеният иск за
главница за такса за дялово разпределение за разликата над уважената част до пълния заявен
размер от 24,24 лева и за периода от 01.10.2017 до 16.11.2017 г., както и предявените искове
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер общо на 163,73 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 06.11.2020 г. и за сумата в размер общо на
5,49 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 06.11.2020 г.
ОСЪЖДА Т. М. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. ., ж.к. „. I”, бл. ., ., да
заплати на „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. ., ул. „.“ ., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 36,03 лева, представляваща сторени съдебни разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА Т. М. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. ., ж.к. „. I”, бл. ., ., да
заплати на „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. ., ул. „.“ ., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 180,18 лева, представляваща сторени съдебни разноски
в настоящото производство.
ОСЪЖДА Р. А. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. ., ж.к. „.“, бл. ., ., да
заплати на „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. ., ул. „.“ ., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 9,01 лева, представляваща сторени съдебни разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА Р. А. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. ., ж.к. „.“, бл. ., ., да
заплати на „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. ., ул. „.“ ., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 45,04 лева, представляваща сторени съдебни разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА М. А. В., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. ., ж.к. „. I”, бл. ., ., да
6
заплати на „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. ., ул. „.“ ., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 9,01 лева, представляваща сторени съдебни разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА М. А. В., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. ., ж.к. „. I”, бл. ., ., да
заплати на „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. ., ул. „.“ ., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 45,04 лева, представляваща сторени съдебни разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. ., ул. „.“ . да
заплати на адвокат И. А. Н. от САК, с адрес на кантората в гр. ., ул. „.“ № ., на основание чл.
78, ал. 3 вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата в размер на 13,96 лева и сумата в размер на 83,77 лева,
представляващи възнаграждение за предоставена на Т. М. Г. безплатна правна помощ в
заповедното и настоящото производство.
ОСЪЖДА „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. ., ул. „.“ . да
заплати на адвокат С. К. от САК, с адрес на кантората в гр. ., ул. „.“ ., на основание чл. 78,
ал. 3 вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата в размер на 13,96 лева и сумата в размер на 83,77 лева,
представляващи възнаграждение за предоставена на М. А. В. безплатна правна помощ в
заповедното и настоящото производство.
ОСЪЖДА „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. ., ул. „.“ . да
заплати на адвокат Н. К. от САК, с адрес на кантората в гр. ., ул. „.“ ., на основание чл. 78,
ал. 3 вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата в размер на 13,96 лева и сумата в размер на 83,77 лева,
представляващи възнаграждение за предоставена на Р. А. Г. безплатна правна помощ в
заповедното и настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. ., ул. „.“ ., в качеството на трето лице-помагач на
страната на ищеца „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. ., ул. „.“ ..
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. № 56969/2020 г. по описа на
Софийски районен съд, да се върне на състава, като се приложи заверен препис от
настоящия съдебен акт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7