№ 471
гр. Варна, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Калинка Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20223110200345 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Б. Б.
ИБР. против Наказателно Постановление № 23-0001793 / 22.11.2021г. на Директора в
РД „Автомобилна администрация” –гр. Варна, с което на Б. Б. ИБР. е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 200 лева на основание чл.179 ал.6
т.2 от ЗАвП.
В жалбата се навеждат доводи за допуснати нарушения на процесуалните
правила по смисъла на чл.57 ал.1 от ЗАНН. Поради тези и други съображения се иска
цялостна отмяна на постановлението.
В съдебно заседание, въззивника редовно призован, не се явява, представлява
се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания. По същество се пледира за отмяна на постановлението.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не се представлява от
упълномощен процесуален представител, не изпраща становище.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 07.10.2021 г. в гр.Варна ул. „Девня“, било установено че при извършване на
превоз на товари от Р. Турция до гр.Варна с товарен автомобил с рег№Х4492КТ,
водачът Б. И. управлява товарния автомобил, който има износена гума на втора
двигателна ос от дясната външна страна, като дълбочината на протектора на гумата не
е в съответствие с изискванията –дълбочината е по малка от 1,5 мм-значителна техн.
1
неизправност-без възможност за замерване с техн. средство.
След като констатирали горното, св. Хр. М. пристъпил към съставяне на акт за
установяване на административно нарушение срещу дружеството- превозвач. В
съдържанието на акта било описано приетото за установено нарушение и била
посочена правна квалификация на същото. В графата за възражения управител на
дружеството не вписал такива. Възражения не постъпили в тридневния срок.
Впоследствие било издадено НП, видно от съдържанието на което
административно наказващия орган изцяло е възприел фактическата обстановка,
описана в акта за установяване на административно нарушение. В атакуваното
наказателно постановление, с което била наложена Глоба в размер на 200 лв., за
извършено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1, вр. чл. 101, ал. 4 от ЗДвП и във вр. с
Приложение 5, част I, 5. 2. 3., б. "д" от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства- от разпита на свидетеля М., както и приобщените
по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на разпитания свидетел
следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като
по делото не е установено наличие на основания за съмнение в тяхната достоверност.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността
на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно
ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл.
314, ал. 1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно
постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на
ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на
него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са
издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, видно от приложеното копие на Заповед № РД-
0830/24.01.2020 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява
на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено и
да организира адекватно защитата си. От показанията на свидетеля се установява също,
че водачът е разбрал каква неизправност е установена и е изразил съгласие с
2
констатациите на актосъставителя. При това положение липсват основания да се счете,
че Б. И. е бил затруднен да разбере извършването на какво нарушение му е вменено.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
Разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП установява задължение
движещите се по пътя пътни превозни средства да бъдат технически изправни.
По силата на чл. 101, ал. 4 от ЗДП неизправностите и тяхната класификация
се определят с наредбата по чл. 147, ал. 1, а именно-Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни
средства издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията. Понятието "неизправности" е дефинирано в § 1, т. 13 от ДР на Наредбата
като "технически дефекти или други случаи на несъответствия с експлоатационните
характеристики и конструкцията на превозното средство". Нормата на чл. 37, ал. 1 от
Наредбата категоризира неизправностите в три отделни групи, в зависимост от
въздействието им върху безопасността на превозното средство, въздействието им
върху околната среда и риска, който пораждат за участниците в движението, а именно:
незначителни неизправности; значителни неизправности и опасни неизправности.
Според третата алинея на цитираната разпоредба значителни са неизправностите,
които оказват отрицателно въздействие върху безопасността на превозното средство
или оказват въздействие върху околната среда, или пораждат риск за участниците в
движението, както и по-значителните несъответствия с експлоатационните
характеристики и конструкцията на превозното средство. Аналогична по смисъл
дефиниция на понятието "значителни неизправности" се съдържа и в § 6, т. 72 от ДР на
ЗДвП, според която такива са откритите по време на проверка неизправности, които
могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху
околната среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата,
както и други по-значителни несъответствия.
Отделните видове неизправности са описани в таблица към Приложение 5,
Част І, т. 2 ("Съдържание и методи на проверка. Оценка на неизправностите на
превозните средства") на Наредбата. Според т. 5.2.3 б. "д" от таблицата към
Приложение 5, Част І, от Наредбата индикаторът за износване на протектора на гума се
вижда. Дълбочината на протектора на гума не е в съответствие с изискванията(а) –
дълбочината на протекторния рисунък на гумите на автомобилите и на мотоциклетите
е по-малка от 1,6 mm. Следователно в наказателното постановление правилно е
констатирано наличието от обективна страна на процесното административно
нарушение.
Съдът намира и че нарушението е извършено виновно.
Неизправността е съществувала и на 07.10.2021 г., при което е следвало да
бъде констатирана от водача, който е следвало да я отстрани. Като не е направил
3
това,жалбоподателят е проявил най-малкото небрежност, а по силата на чл. 7, ал. 1 от
ЗАНН на санкция подлежат и нарушенията, извършени по непредпазливост. Поради
това съдът приема, че нарушението е осъществено и от субективна страна.
Санкцията е определена надлежно, във фиксирания размер, предвиден в
закона, на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП, предвиждащ специално наказание за
лице, което управлява технически неизправно пътно превозно средство, при
констатирани значителни неизправности, какъвто е и разглежданият случай. Поради
това следва да се приеме, че наказващият орган правилно е квалифицирал
нарушението.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните
нарушения от този вид. За формирането на извод за маловажност на случая при
нарушения, несвързани с настъпването на конкретен резултат, е необходимо наличието
на някакви особени извинителни обстоятелства, обусловили извършването им, а такива
в случая не са налице. Поради това и при липсата на обстоятелства, обуславящи по-
малката тежест на разглежданото нарушение от типичните такива от този вид,
приложението на чл. 28 от ЗАНН следва да бъде отказано.
При така установеното искането за отмяна на наказателното постановление се
явява неоснователно. Наказателното постановление следва да бъде потвърдено като
законосъобразно.
При определяне на размера на наложената санкция, административно-наказващият
орган се е съобразил с тежестта на извършеното. Съдът намира, че наказанието е
правилно определено, справедливо е и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.
От страна на въззиваемата страна не са представени доказателства за
направени разноски. Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не се
представлява от упълномощен процесуален представител, не изпраща становище. В
тази връзка съдът намира, че не следва да бъдат присъждани разноски.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 23-0001793 / 22.11.2021г. на
Директора в РД „Автомобилна администрация” –гр. Варна, с което на Б. Б. ИБР. е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лева на основание
чл.179 ал.6 т.2 от ЗАвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
След влизане в сила на съдебното решение, административно- наказателната
4
преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5