РЕШЕНИЕ
гр. София, 11.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публичното заседание
на осми ноември през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
МАРИЯ ИЛИЕВА
при
секретаря Цветанка Делова, като
разгледа докладваното от съдия Гетов
ВАНД № 4018 по описа на съда за 2019 г., и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на
глава ХХІ от НПК.
С
решение от 11.07.2019г. по НАХ дело № 7749/2015 г. Софийският районен съд, НО,
100-н състав е признал подсъдимия В.И.Т. за невиновен в това, че на
21.10.2015г, в гр. София, да е потвърдил неистина, че му е било изгубено
свидетелството за управление на моторно превозно средство № *********, издадено
на 19.01.2011г. от МВРД – София, в писмена декларация – Декларация вх. НОМЕР К
– 9572/2015г/ по чл.17, ал.1 от Правилника за Правилника за издаване на български лични
документи, която по силата на закон - Закон за българските лични документи
(загл. изм. - ДВ, бр. 82 от 2009г) - чл. 8, ал. 2 „При изгубване, кражба,
повреждане или унищожаване на български личен документ лицето е длъжно в срок
до три дни да декларира това в най-близкото структурно звено на Министерството
на вътрешните работи" и Правилник за издаване на българските лични
документи (Приет с ПМС № 13 от 8.02.2010 г„ обн., ДВ, бр. 12 от 12.02.2010 г.)
- чл. 17, ал. 1 „В случаите на изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на
български личен документ лицето е длъжно да подаде в срок до 3 дни писмена декларация
по образец съгласно приложение № 6 относно тези обстоятелства в най-близкото РУ
на МВР, ОДМВР, ДБДС - МВР, ДМ - МВР или в звената "Миграция" при
ОДМВР ”, се дава пред орган на властта - Началника на отдел „Пътна полиция”
град София, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, че
свидетелство за управление на моторно превозно средство е изгубено, а
документът в действителност е бил иззет от компетентните власти на Федерална
Република Германия във връзка с настъпило пътнотранспортно произшествие –
престъпление по чл.313, ал.1 от НК.
Срещу така постановеното решение е
постъпил въззивен протест и допълнение към него, в които се настоява решението
да бъде отменено и на негово място бъде постановено ново, с което подс. Т. бъде
признат за виновен. Излагат се пространни доводи, свързани с естеството на
декларацията и основанията, обуславящи нейното попълване. Твърди се, че въпреки
че в самото заявление-декларация подс. Т.
не е отбелязал кое от трите основания заявява, той все пак предварително
е знаел, че нито едно от тях не отговаря на истината и изначално липсва
основание да му бъде издаден дубликат на СУМПС. Същевременно самият подсъдим.
Релевира, че с оглед попълнената декларация обв. Т. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение
– по чл.313, ал.1 от НК.
В
закрито разпоредително заседание на 15.10. 2019г. въззивният съд по реда на чл.
327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се
налагат разпит на обвиняемия и свидетелите, изслушване на експертизи и събиране
на нови доказателства. Изрично е указано на страните правото им до даване ход
на делото в съдебно заседание да правят допълнителни писмени изложения за
допълване на доводите, посочени в жалбите, както и да представят нови писмени и
веществени доказателства.
В
съдебно заседание пред въззивния съд представителят на СГП поддържа протеста,
като счита, че първостепенният съд е достигнал до неправилни изводи.
Солидализира се изцяло със заявеното в протеста и намира, че са налице
предпоставките на чл.336, т.2 от НПК, с оглед на което моли съдът да признае
обвиняемия Т. за виновен и да му наложи наказание по чл.78а от НК.
Обвиняемият
Т., редовно уведомен, не се явява. Правото му на защита е гарантирано чрез адв.
М., която моли съдът да остави протеста без уважение. Твърди, че обстоятелството, че орган на
държавна власт е приел даден документ, несъдържащ всички реквизити, не обуславя
търсене на наказателна отговорност от нейния подзащитен. Допълва, че деянието
освен от обективна, не е извършено и от субективна страна, тъй като не лично
подсъдимият е подал декларацията пред държавен орган. Пледира за потвърждаване
на първоинстанционното решение, тъй като същото се явява законосъобразно и
добре аргументирано.
Софийският
градски съд, след като обсъди доводите в подадения протест‚ както и тези,
изложени в съдебно заседание от страните‚ и след като в съответствие с чл. 314
от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намери следното:
За да постанови крайния си съдебен акт, районният съд
е провел производството по реда на глава 28 от НПК, тъй като прокурор от СРП е
внесъл мотивирано постановление за освобождаване от наказателна отговорност на
обв. Т.. Въззивният съд счита, че вътрешното убеждение на СРС по фактите е
формирано на основата на правилен и изключително прецизен и подробен анализ на
събраните по делото доказателствени материали. Възприетата от първостепенния
съд фактическа обстановка изцяло се споделя и от въззивната инстанция, като не
са налице основания за промяна във фактическите изводи, нито има основание за
различна оценка на събрания по делото доказателствен материал. Когато и
доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната
инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за
да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези,
които счита за неправилно анализирани /в този смисъл Решение № 372 от
01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III НО на ВКС/.
Въззивният съд от фактическа страна намира за установено
следното:
Обвиняемият В.И.Т. е е
ЕГН: **********. Роден е на *** г. в Република Молдова, е двойно гражданство -
българско и молдовско, неосъждан, с висше образование, женен, шофьор на автобус
в Германия към фирма „К.К.“ - град Дюселдорф, е адрес в Република България -
град София, ул. „***********и адрес за призоваване в Германия - град Дюселдорф,
Kiesselbach str. 38.
Обвиняемият В.Т. и свид. С.Д.се познавали от около
пет години. По това време свид. Д.предлагал консултантски услуги на лица, които
желаят да придобият българско гражданство. В.Т. работел като шофьор на тир в
молдовска фирма, като правел курсове из цяла Европа.
Т. имал свидетелство за управление на МПС, издадено от
ОПП-СДВР № ********* от 19.01.2011г..
През 2015г. във връзка с пътен инцидент, настъпил на
дата 06.10.2015г. в гр. Дюселдорф е участието на обвиняемия Т., от което същият
избягал, в Република Германия започнало да се води разследване срещу него, като
свидетелството му за правоуправление било иззето по разпореждане на
прокуратурата. С Решение от 04.05.2016г. на Районен съд Дюселдорф било отнето
СУМПС на Т., като бил наложен забранителен срок за предоставяне на ново разрешение
за шофиране.
На 07.07.2016г. СУМПС на Т. било предадено на
германските компетентни власти за предаването му на българските власти. С писмо
от 20.07.2016г. СУМПС на Т. било предадено от ГД „НП” на ОПП-СДВР.
Тъй като СУМПС на Т. му било иззето от германските
органи, при едно от пътуванията си до България, последният се видял със свид. Д.и
му казал, че си е загубил СУМПС, и тъй като щели да го уволнят, ако не си
извади ново свидетелство, помолил Д.да дойде е него до ОПП-СДВР, за да подаде Т.
документи за ново свидетелство. Това се налагало, тъй като Т. не можел да
говори добре български език. Обвиняемият казал също така наД., че ще го
упълномощи да го представлява пред ОПП-СДВР, за да му вземе той новото СУМПС.
Така, на 21.10.2015г. двамата отишли в ОПП-СДВР,
където обвиняемият Т. се явил на гише 25. Там на работа била свид. К.И. на
длъжност системен оператор в ОПП-СДВР. Свид. Д.казал на свид. И., че Т. си е
загубил СУМПС и иска да подаде документи за издаване на дубликат. Свид. И. се
уверила в самоличността на обвиняемия и му дала да попълни заявление за
издаване на документи и заявление - декларация, в която трябвало да посочи
поради каква причина желае издаването на дубликат на СУМПС. В съдържанието на
това заявление - декларация на първата страница били посочени предварително е
печатен текст три хипотези на издаване на дубликат на свидетелството -
откраднато, изгубено или унищожено, като конкретната причина следвало ръкописно
да бъде удостоверена на гърба на декларацията от заявителя - обв. Т.. Това
негово задължение не му било съобщено.
Заявлението за издаване на документ било попълнено
от свид.Д., който написал и личните си данни за упълномощено лице, което ще получи
СУМПС след неговото издаване. Заявлението било подписано от Т..
Обв. Т. попълнил само първата страница на
заявлението-декларация и го подписал, но не попълнил на гърба на декларацията
конкретната причина, поради която желае да му бъде издадено СУМПС. Не направил
и никакво отбелязване върху първата страница на заявлението - декларация в
частта, където били посочени трите основания за издаване на дубликат на
документа.
След това заявлението за издаване на документ било
подадено в деловодството на ОПП-СДВР, където било входирано е вх. № 25029975.
Там трябвало да бъде предоставено и заявлението-декларация, за да му бъде
поставен входящ номер, но това не било сторено.
Поради това, на 13.11.2015г., когато свид. Д.отишъл
в ОПП-СДВР, за да получи новото СУМПС на В.Т., той предоставил в деловодството
на ОПП-СДВР - гише 15 заявлението - декларация, попълнена преди това от Т..
Върху заявлението - декларация бил поставен печат е вх. № К9572 от 13.11.2015г.
от свид. С.Р.на длъжност системен оператор. Към този момент имало такава
практика в ОПП-СДВР - заявленията - декларация да бъдат предоставяни при получаване
на СУМПС.
Този ден свидетелят получил новото СУМПС е №
********* на Т., издадено на 27.10.2015г. със срок на валидност до 27.10.2025г.
и впоследствие му го изпратил в Молдова по негов познат.
В края на 2016г. по телефона на свид. Д.му се обадил
негов познат - С.К., роден в М., който му съобщи, че търсят В.Т. от полицията,
както и самия свидетел. Свид. Д.предал на Т., че го търсят от полицията. На
следващия ден Д.и Т. се видели в 01 РУ-СДВР, където Т. му казал, че не си е
изгубил СУМПС, а същото му било взето от полицай в Германия по повод настъпило
ПТП и след това не му било върнато. Поради това решил да дойде в България и да
си извади дубликат.
Съгласно заключението на графическата експертиза -
Протокол № 23-Е/2017 /л. 40-41 от ДП/:
СУМПС № ********* от 19.01.2011г. на името на В.И.Т.
е изготвено съгласно изискванията за издаване на документи от този вид, то е
истински документи за самоличност. Няма преправки и заличавания в него.
Съгласно заключение на графическа експертиза -
Протокол № 773/2017 /л. 84-86 от ДП/:
В заявление - декларация от името на В.И.Т. до
Началника на ОПП-СДВР с вх. № К9572 от 13.11.2015г. подписът в графа
„декларатор” е положен от В.И.Т.. Ръкописните текстове в графите на
представеното заявление - декларация от името на В.Т. до Началника на ОПП-СДВР
са написани от В.И.Т.. В представеното
заявление за издаване на документ за самоличност на български граждани с вх. №
25029975, подписите в графи „подпис на заявителя” са положени от В.И.Т.. В
представената разписка за получено отпечатано заявление от името на В.И.Т. от
дата 21.10.2015г„ подписът в графа „подпис” е положен от В.И.Т..
Съгласно писмо от ОПП-СДВР вх. № 1079077 от
14.11.2018г. - след извършена проверка в архива на ОПП-СДВР е установено, че на
декларация вх. № К 9575/13.11.2015г. от дата 21.10.2015г. липсва ръкописно
изписване на основанието, за което се иска издаване на ново СУМПС.
Контролираният съд е извел горепосочената фактическа
обстановка въз основа на проверения доказателствен материал, а именно: гласни
доказателствени средства: показанията на свидетелката К.И. (л. 27-28 и л. 60 от
ДП); на св. С.Д.(л. 29-30 от ДП); на св. С.Р.(л. 98 от ДП); от способите за
доказване: заключение на графическа експертиза - Протокол № 23-Е/2017 /л. 40-41
от ДП/;
заключение на графическа експертиза - Протокол № 773/2017 /л. 84-86 от ДП/;
веществено доказателство: СУМПС № ********* /л. 9 от ДП/; писмени
доказателства: декларация - заявление вх. № К9572 от 13.12.2015г. /л. 10 от
ДП/; разписка за получаване на заявление /л. 11 от ДП/; заявление за издаване
на документ за самоличност /л. 12 от ДП/; разписка за получено СУМПС от
13.11.2015г. /л. 13 от ДП/; писмо от ГД „НП” до ОПП-СДВР, ведно с копие от
писмо вх. № 328600-3417 от 12.07.2016г. на ГДНП - 6 листа на немски език и
превод на български език /л. 14-20 и л. 52-59 от ДП/; справка - картон за водач
/л. 45 от ДП/; писмо от Дирекция „МОС” до 01 РУ-СДВР /л. 101 от ДП/; писмо от
ОПП-СДВР, ведно с приложено към нея копие от заявление - декларация с вх. №
К9572 от 13.11.2015г. /л. 36-37 от ДП/; справка за съдимост на обвиняемия Т.
/л. 105 от ДП/.
Анализът
на доказателствената съвкупност, проведен от първоинстанционния съд и подробно
отразен в мотивите към решението е пълен, всеобхватен и изчерпателен, поради
което настоящият състав изцяло се солидаризира с него, като не намира за
необходимо да го преповтаря или допълва. В мотивите на
постановената присъда решаващият съд по ясен и убедителен начин е обективирал
процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен
анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване.
Преди да пристъпи към
анализ на свидетелските показания въззивният съд счита за необходимо да
отбележи следното: установяването на факти е дейност, строго индивидуална за
всеки субект, която зависи от обективни и субективни фактори - възраст;
състояние на даващия обяснения/показания при извършване на престъплението;
наблюдателност; умение за точно възпроизвеждане; интелектуални възможности;
добросъвестност и желанието за съдействие на компетентните органи при
разкриване на обективната истина. Изброените предпоставки, обуславящи
правилното възприемане и коректно пресъздаване на обстоятелствата, неизбежно
рефлектират върху пълноценното и точно съдържание на гласните доказателствени
източници. Затова при оценка на всичките свидетелските показания, те следва да
се анализират обстойно и прецизно, поотделно и в съвкупност с останалите
доказателства и до каква степен са относими към предмета на доказване.
С оглед гореизложените съображения въззивният съд
намира, че мотивите на присъдата се базират на
подробните, логични и взаимно допълващи се показания на свидетелите И.,Д.а и Р..
Правилно районният съд като основно доказателствено средство е използвал
показанията на свидетеляД.. Внимателно същите са били анализирани с оглед
факта, че свидетелят е приятел на обвиняемото лице, като същевременно е и пряк
свидетел на инкриминираното събитие.
Показанията на св. Д.са логически последователни, достатъчно подробни и
описателни относно времето и мястото, известните му от обв. Т. обстоятелства,
отиването до гишето и самата процедура по попълване на декларацията и съответно
получаване на новото СУМПС. Свидетелят Д.подробно
описва всички факти, които непосредствено е възприел, касаещи причината
обвиняемия да се обърне към него за съдействие, упълномощаването от страна на
обвиняемия именно св. Д.да е лицето, което да получи готовото СУМПС, тъй като
обвиняемият пътува често. От
важно значение за установяване на обективната истина е фактът, че информацията,
която въвежда е съответна на тази, съдържаща се в показанията на останалите
свидетели, а също и на установеното от назначената графическа експертиза, както
и от приобщените писмени документи, касаещи отнемането на СУМПС на обвиняемия
от властите на Германия. Внимателно
районният съд е селектирал и частта от показанията на св.Д., която не
кредитира, поради противоречие с останалия доказателствен материал, а именно:
че не той е лицето, което на 13.11.2015г. е депозирало заявлението - декларация с вх. № К 9572 от
дата 13.11.2015г пред св. Р.. В цялата му останала част въззиният съд подобно
на контролирания намира показанията на св. Д.за обективни и кореспондиращи с
проверената доказателствена маса.
Правилно и обосновано районният съд е кредитирал
показанията на свидетелите И. и Р., тъй като същите са логични, последователни
и се потвърждават изцяло от писмените доказателства по делото. Показанията им
установяват факти, свързани с процедурата по издаването на дубликат и документите, които е нужно да се попълнят в
тази връзка. Макар свид. И. и Р.да не си спомнят конкретния случай, което е
обяснимо предвид естеството на работата им и изминалия период от време между
подаването на декларацията и осъществения разпит, същите заявяват, че след като
са се уверили в самоличността на лицата, св. И.
е дала на обв. Т. да попълни и подпише инкриминираното заявление -
декларация, в което да опише какво е станало с предходното му СУМПС, а св. Р.–
входирала декларацията, попълнена от обвиняемия, но депозирана от св. Д.и
връчила новоиздаденото СУМПС на св. Д.в качеството му на пълномощник. От показанията на двете служителки на
МВР се установява и обстоятелството, че
за издаване на дубликат на СУМПС се попълват 2 екземпляра на
Заявлението-Декларация, като на гърба на заявлението молещото лице трябва
собственоръчно да посочи причината за искане на издаване на дубликат, дата и
подпис. Пресъздадените от горепосочените
свидетели лични възприятия са категорични относно посочените обстоятелства,
обхващащи предмета на доказване. Показанията им разкриват логическа хомогенност
и детайлност, характерни за непосредственост на придобитите впечатления, с
оглед на което и настоящият съдебен състав кредитира
изцяло, доколкото са дадени от трети независими лица, обективни и
кореспондиращи са с останалия събран по делото доказателствен материал, касаещ
заявените от тях обстоятелства.
В процесния случай видно от заявлението- декларация с
вх. № К 9572 както на лицевата му част
липсва зачеркване/отбелязване на конкретната хипотеза, обусловила нуждата от
издаване на дубликат, така и на гърба липсват саморъчни обяснения на обв. Т.
коя е причината, налагаща издаването на искания документ.
Правилно първостепенният
съд е кредитирал и заключенията от изготвените графически експертизи, като
същите са обосновани и дадени от вещо в материята лице, в чиято компетентност
съдът не намира причина да се съмнява.
При коректно
възпроизведена фактическа обстановка, районният съд е направил правилни изводи
от правна страна, с които въззивната инстанция изразява съгласие.
Действително, както
правилно е посочил СРС, за да е налице престъпният състав на чл. 313, ал. 1 НК,
се изисква от обективна страна, подсъдимият да е декларирал в писмен документ
обстоятелства, несъответстващи на обективната истина. На следващо място се
изисква неистинските обстоятелства да е трябвало да бъдат декларирани пред
орган на властта по силата на закон, указ или постановление на Министерски
съвет, като потвърждаването на неистина или затаяването на истина е следвало
изрично да бъде предвидено като задължение в определен нормативен акт.
Настоящият състав изцяло
се солидаризира с възприетото от първостепенния решаващ орган, че от обективна
страна на инкриминираната дата не е доказано по безспорен начин съгласно
изискванията на НПК обв. Т. на 21.10.2015г. , в гр. София, да е потвърдил
неистина в писмено заявление-декларация с вх. № К 9572 , подаваща се по силата на закона (чл. 17,
ал. 1 ПЗБДС) пред орган на власт за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства, в случая на това, че СУМПС-то му е било изгубено.
Подробно долната
инстанция е обосновала тезата, че реално липсва конкретно волеизлявление от
страна на обв. Т., в което да потвърждава неистина пред орган на власт.
Същевременно контролираният съд е обърнал внимание и на обстоятелството, че на
21.10.2015г. обв. Т. е получил декларацията – заявление от св. И. за издаване
на дубликат на СУМПС, но реално същата е била депозирана чак на 13.11.2015г. и
то от упълномощено от обвиняемия лице – св.Д.. Последният е и лицето получило
новоиздаденото СУМПС от св. Р.. Първостепенният съд правилно е изтъкнал, че с
полагането на подписа под бланката на декларацията, но без да е зачеркнал нито
една от хипотезите, налагащи издаването на дубликат, нито собственоръчно е
изписал същите на гърба на декларацията, обв. Т. не може да бъде подведен под
наказателна отговорност.
С оглед недоказаността на обективната съставомерност на инкриминираното
деяние е безпредметно обсъждането му и от
субективна
страна.
Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете
съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че обжалваното решение е обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Изложените в протеста и
в откритото съдебно заседание доводи за противното са неоснователни. Решението е постановено при коректно изяснена
фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила, като правилно първостепенният съд е заключил, че от събраните по делото
доказателства не се установява по категоричен начин обвиняемия Т. да е извършил престъплението, за
което е обвинен.
Предвид всичко посочено,
първоинстанционният съд е направил правилни правни изводи, в съгласие със
закона и постоянната практика на ВКС , досежно липсата на несъмнена доказаност
на твърдяното от държавното обвинение инкриминирано деяние. По аргумент от чл.
303, ал 1 от НПК присъдата не може да почива на предположения. Когато са
извършени всички възможни и необходими
процесуално – следствени действия за разкриване на обективната истина, но
въпреки това крайните изводи относно даден съставомерен признак от
престъплението са колебливи и недобре подкрепени от наличната по делото
доказателствена маса, то крайният акт на съда може да бъде единствено с
оправдателен диспозитив. Правилно районният съд е оправдал обв. Т., след като
обвинителната теза и фактическа обстановка, изложени в мотивираното
постановление за освобождаване от наказателна отговорност, са останали
недоказани от събраните и проверени по делото писмени и гласни доказателствени
средства.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна
служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция
не констатира наличието на някакви други основания, които да налагат нейната
отмяна, поради което и предвид на посочените съображения, постанови своето
решение.
Водим от всичко изложено и на основание чл. 334‚ т. 6
от НПК вр. чл. 338 от НПК ‚ Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение от
11.07.2019г., постановено по НАХД 7749/2018 на СРС, НО, 100 състав.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване
и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.