Решение по дело №58293/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 10341
Дата: 16 юни 2023 г.
Съдия: Светлана Христова Петкова
Дело: 20211110158293
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 10341
гр. София, 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20211110158293 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
411, ал.1, изр.1 КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 2 285,50 лв., представляваща
непогасена част от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по
договор за имуществена застраховка „Каско“ за произлезли за товарен автомобил
марка „Ситроен Пикасо“, рег. № А ... вреди, вследствие настъпило застрахователно
събитие – ПТП от 22.07.2018г., и сумата от 650 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата в размер на законната лихва за периода от 28.11.2018 г. до
12.10.2021г.
Ищецът ЗАД „Алианц България“ твърди, че в срока на застрахователно
покритие по договор за имуществено застраховане „Каско“, обективиран в
застрахователна полица № 18-0300/379/5000039-101, на първокласен път I-6, км. 490,
посока гр. Айтос-гр. Бургас, до бензиностанция „Ромпетрол“ е настъпило
застрахователно събитие – ПТП, вследствие на което са причинени вреди на
застрахования при него автомобил марка „Ситроен Пикасо“, рег. № А .... Излага, че
процесното ПТП е настъпило вследствие виновните действията на водача на
застрахования при ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, обективиран в полица № BG/05/118001229293 автомобил марка
„Ауди Ку7“, рег. № А ..., който поради неспазване на необходимата дистанция
допуснал съприкосновение със задната част на застрахования при ищеца автомобил,
движещ се пред него. Допълва, че вследствие на това т.а рег. № А ... отскочил и също
ударил движещото се пред него МПС. Пояснява, че за процесното произшествие е
съставен протокол за ПТП №1651440/22.07.2018. Твърди, че във връзка с настъпилото
ПТП в ищцовото дружество е образувана преписка по щета № 0300/18/020/500734,
извършен е оглед и опис на застрахованото МПС, като за претърпените вреди,
представляващи тотална щета, е определено застрахователно в обезщетение в размер
на 10 933 лв. Поддържа, че след извършено прихващане със стойността на
1
незаплатените вноски от застрахователната премия в общ размер на 621,56 лв., с
преводно нареждане № 17751980/25.09.2018 г. е изплатил застрахователно
обезщетение от 10 311,44 лв. Поддържа, че е сторил и ликвидационни разноски в
размер на 15 лв. Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение за него е
възникнало регресно вземане, за което е предявил претенциите си пред ответника.
Посочва, че на 28.11.2018 г. ответникът е заплатил в полза на ищеца сумата от 8 662,50
лв., като по този начин е погасил частично задължението си до размера на сумата от
2 285,50 лв. Предвид изложеното, моли ответника да бъде осъден да му заплати
остатъка от 2285,50 лв. Претендира и обезщетение за забава в размер на 650 лв. за
периода от 28.11.2018 г. до 12.10.2021г., както и сторените разноски.
Ответникът ЗК „Уника“ АД е депозирал отговор в законоустановения срок по
чл.131, ал.1 ГПК. Не оспорва, че на 28.11.2018 г. е заплатил в полза на ищеца сумата от
8 662,50 лв., с което счита, че е изпълнил задълженията си по сключения от него
договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективиран в
полица № BG/05/118001229293, съответно регресната претенция на ищцовото
дружество е удовлетворена. Пояснява, че във връзка с процесното ПТП, при ответника
е образувана преписка по щета №18411820001, като изплатеното застрахователно
обезщетение е определено съгласно методиката към Наредба №24 от 08.03.2006г. и
при съобразяване на средните пазарни цени за увредения автомобил и на овехтяването
му, както и на действителната стойност на щетите, намиращи се в причинна връзка с
процесното ПТП. Твърди, че не е съобразена стойността на запазените части след
настъпилото произшествие. Поддържа, че ищецът е определил застрахователно
обезщетение в завишен размер. Допълва, че действителната стойност на увреденото
МПС възлиза на 11 500 лв., поради което обезщетение при наличие на тотална щета е в
размер на 8 662,50 лв. Оспорва акцесорната претенция за обезщетение за забава.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл.411 КЗ, в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо
към застрахователя по "Гражданска отговорност".
Правопораждащите отговорността на ответника факти са наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско” между ищеца и посоченото
като увредено лице и извършено от ищеца плащане на обезщетение по същата за
вреди, които са в причинна връзка с противоправното поведение на лице, чиято
гражданска отговорност е покрита от ответника.
По настоящото дело не е налице спор по отношение на фактите, че при
ответника е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, обективиран в полица № BG/05/118001229293 за МПС марка „Ауди
Ку7“, рег. № А ..., както и че на 28.11.2018 г. ответникът е заплатил в полза на ищеца
сумата от 8662,50 лв., представляваща застрахователно обезщетение за произлезли
вследствие на ПТП от 22.07.2018 г. щети по застрахования при ищеца автомобил
„Ситроен Пикасо“, рег. № А ....
2
Механизмът на настъпилото ПТП не е спорен между страните, а и същия се
установява от приетия като писмено доказателство протокол за ПТП №
1651440/22.07.2018г. съставен от длъжностно лице - мл. автоконтрольор с-р „Пътна
полиция“, ОДМВР-Бургас, от съдържанието на който се изяснява, че на 22.07.2018г.,
около 13:20 часа, на първокласен път I-6, км. 490, посока гр. Айтос-гр. Бургас, до
бензиностанция „Ромпетрол“, общ. Бургас, е настъпило ПТП между „Ауди Ку7“, рег.
№ А ... с водач Х.М-З., застрахован при ответника със застрахователна полица №
BG/05/118001229293 с период на застрахователно покритие от 26.04.2018г. до
25.04.2019г. и автомобил „Ситроен Пикасо“, рег. № А ..., с водач Д.В.З.в, застрахован
при ищеца със застрахователна полица № BG/01/118001534344 с период на
застрахователно покритие от 28.05.2018г. до 27.05.2019г. В протокола като причина за
настъпване на произшествието е отбелязано неосигуряването на достатъчно дистанция
от страна на водача на „Ауди Ку7“, рег. № А ..., който блъска отзад движещия се пред
него в същата пътна лента и посока на движение товарен автомобил „Ситроен Пикасо“,
рег. № А .... В резултат на удара, МПС „Ситроен Пикасо“, рег. № А ... отскача напред и
удря трети автомобил, движещ се пред него.
Спорът по делото се концентрира около въпроса относно действителната
стойност на причинените вреди на застрахования при ищеца товарен автомобил
„Ситроен Пикасо“, рег. № А ....
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" са определени в чл.411, ал.1
КЗ, съгласно който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размера на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянето му. Принципът на пълната обезвреда, залегнал в
Кодекса на застраховането предполага обезщетението да поставя увредения в
имущественото състояние, в което той е се е намирал преди увреждането. Затова
критерий за остойностяване на вредите е действителната стойност на претърпените
вреди към деня на настъпване на застрахователното събитие, доколкото в договора не е
предвидено друго – чл. 386, ал. 2 КЗ. Обезщетението не може да надхвърля
максимално уговорената застрахователна сума, а претърпяната вреда е не по-голяма от
действителната стойност на увреденото имущество (при пълна повреда), определена
като пазарната му стойност към датата на увреждането, т.е. цената, за която може да се
купи имущество от същия вид и качество като застрахованото, респ.
възстановителната му стойност (при частична повреда), т.е. тази необходима за
възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други – чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ (в този смисъл и
трайната съдебна практика постановена по аналогична нормативна уредба – например
решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 79
от 02.07.2009г. по т.д. № 156/2009г. на ВКС ТК, I т. о., решение № 209 от 30.01.2012 г.
по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. №
1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о, решение № 22 от 26.02.2015 г. по т. д. № 463/2014 г. на
ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 141/08.10.2015 г. по т. д. 2140/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО,
3
решение № 167/11.05.2016 г. по т. д. 1869/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и др.).
За установяване на правнорелевантния факт – а именно действителния размер на
причинените вреди на застрахованото МПС, по делото е изслушано заключение по
съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ), което съдът кредитира като обективно
изготвено от специалист в съответната област, обосновано, отговарящо на поставената
задача. От изводите на вещото лице се установява, че всички вреди по процесното
МПС, описани в протокола за ПТП и списъка съставен от застрахователя, са в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП от 22.07.2018г. В допълнение е
посочено, че средната пазарна стойност на материалите и труда, необходими за
отстраняване на констатираните повреди, с влагане на нови части, е 14 070,74 лева, а
средната пазарна стойност на автомобила към датата на настъпване на
застрахователното събитие е 16 440 лева.
В разпоредбата на чл. 390, ал. 2 КЗ е предвидено, че "тотална щета" е увреждане,
при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 % от
действителната му стойност. В настоящия случай, съдът приема, че е налице "тотална
щета", доколкото разходите за ремонта надвишават 70 % от стойността на увреденото
МПС, в каквато насока е и категоричното становище на вещото лице, изготвило САТЕ.
При пълна загуба се изплаща обезщетение в размер на действителната стойност на
МПС към момента на настъпване на събитието, намалена със стойността на запазените
части. Според експерта, стойността на запазените части е 25 %, или 4110 лв. При
формиране на дължимото от ответника обезщетение, съдът намира, че от пазарната
стойност на процесния автомобил към датата на ПТП – 16 440 лв. /съгласно
неоспореното заключение на САТЕ/, следва да бъде приспадната стойността на
запазените части на автомобила, намиращи се във владение на собственика на МПС в
размер на 25 %. Запазените части нямат качеството на увредено имущество и на
увредения не се дължи обезщетение за тяхната равностойност. Отделно за собственика
съществува възможността да реализира приход на парични средства чрез продажбата
им, което е релевантен начин за обезщетяването им за повредата на автомобила като
цяло. Следователно при кредитиране заключението на САТЕ относно средна пазарна
стойност на увреденото МПС към момента на произшествието – 16 440 лева, се
установява че действителната стойност на т.а. автомобил „Ситроен Пикасо“, рег. № А
..., след приспадане на запазените части е в размер на 12 530 лв.
Регресната отговорност на ответното дружество възниква в размер на по-малката
сума между стойността на действително претърпените от застрахованото лице вреди и
заплатеното застрахователно обезщетение. В настоящия случай следва да се приеме, че
отговорността на ответника е до размера на сумата от 10 311,44 лева /видно от
представен платежно нареждане от 09.08.2021г./, към която следва да се прибавят и
ликвидационните разноски в размер на 15 лева. При формиране на дължимото от
4
ответника обезщетение, съдът съобрази и извънсъдебно погасената от ответника сума
от 8662,50 лв. С оглед гореизложеното искът за главница се явява основателен за
пълния предявен размер от 1663,94 лева, до който размер искът е основателен, а за
разликата над него до пълния предявен размер от 2285,50 лева следва да се отхвърли.

По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както наличието на главен дълг, така и забава в погасяването на същия за
процесния период.
Съдът формира изводи за наличие на главен дълг.
Задължението на делинквента към застрахователя по имуществената застраховка е
задължение без срок за изпълнение, като с оглед регресния характер на вземането не
следва да се прилага разпоредбата на чл.84, ал.3 ЗЗД. В случая моментът на извършено
плащане има значение за възникване на регресното право, а длъжникът изпада в забава
след покана. По делото се установява, че ищцовото дружество е изпратило до
ответника покана изх. № 310-02-7150/12.09.2018г. Установява се също, че с платежно
нареждане от 28.11.2018г. ответникът е заплатил в полза на ищеца сума в общ размер
17 243 лева, по щети съгласно опис, като между страните не е спорно, че с това
плащане ответникът е погасил сума в размер на 8 662,50 лева по процесната щета №
0300/18/020/500734. Ето защо, върху сумата от 1663,94 лева, представляваща остатък
от регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение, ответникът дължи
лихва за забава за претендирания период от 28.11.2018г. до 12.10.2021 г., за сумата в
размер на 485,32 лева, изчислена от съда по реда на основание чл. 162 ГПК.
Следователно искът за мораторна лихва върху главницата се явява основателен до
установения по делото размер от 485,32 лева, като за горницата до пълния предявен
размер от 650 лева следва да се отхвърли.

По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни, които са заявили
претенции в този смисъл.
Ищецът претендира разноски за настоящото производство, както следва: сумата
141,42 лева за платена държавна такса, 150 лева за платен депозит за вещо лице и
827,98 лева за платено адвокатско възнаграждение с включен ДДС. Ответникът е
релевирал възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение, което съдът намира за основателно, като с оглед действителната
фактическа и правна сложност на делото и броя на проведените открити съдебни
заседания съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 5 ГПК следва да бъде намалено до
700 лв. Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
5
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 723,74 лева, представляваща разноски по
делото.
На ответника, съобразно изхода по спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да
се присъди сумата 67,50 лева, представляваща разноски за експертиза и
юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер - 100 лева

Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК "Уника" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. "Тодор Александров“ № 18, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД
„Алианц България“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Сребърна“ № 16, на основание чл. 411, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата 1663,94
лева, представляваща непогасена част от регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско“ за
произлезли за товарен автомобил марка „Ситроен Пикасо“, рег. № А ... вреди,
вследствие настъпило застрахователно събитие – ПТП от 22.07.2018г., както и за
сумата 485,32 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата в размер
на законната лихва за периода от 28.11.2018 г. до 12.10.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска
за регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение над сумата 1663,94 лева
до пълния претендиран размер от 2285,50 лева, както и иска за мораторна лихва върху
главницата над сумата 485,32 лева до пълния предявен размер от 650 лева
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗК "Уника" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Тодор Александров“ № 18, ДА
ЗАПЛАТИ на ЗАД „Алианц България“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Сребърна“ № 16, сумата от 723,74 лева – разноски в
настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ЗАД „Алианц България“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Сребърна“ № 16 ДА
ЗАПЛАТИ на ЗК "Уника" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. "Тодор Александров“ № 18, сумата 67,50 лева, представляваща
разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6