РЕШЕНИЕ

 

                                                     гр.София, 28.09.2018 г.

 

                                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на седми декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова

                                                                                               ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева

                                                                                                         мл.с.  Мария Богданова

при секретаря Валентина Илиева и в присъствието на прокурора .................... като разгледа докладваното от съдията в.гр.дело N: 4 511 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

              Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

              С решение № ІІ-59-25 от 23.02.2015 г., постановено по гр.д.№ 46 834/2013 г. по описа на СРС, ГО, 59 състав е отхвърлен искът, предявен от О.К.П. срещу И. М.М. с правно основание чл.415 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.232, ал.2 ЗЗД и чл.228 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцата сумата 1 255,00 лева – дължими разноски за водоснабдяване в исковия период от 01.03.2008 г. до 03.04.2012 г. и сумата 3 870,37 лева – дължими разноски за топлинна енергия, както и исканията за присъждане на разноските, направени в производството пред СРС и в запо-ведното производства, като неоснователни.

              Така постановеното съдебно решение е обжалвано изцяло от ищцата О.К.П., гр.София. Във въззивна жалба се поддържа, че решението е неправилно, немотивира-но и постановено при неправилно приложение на материалния закон и задължителната съдеб-на практика на ВКС. Излагат се доводи и че в обжалваното решение неправилно е прието, формално позовавайки се на договорното условие във връзка с прекратяването му, е дерогирал правилото на чл.236, ал.1 ЗЗД и погрешно е приел, че ответникът няма качеството „наемател”, въпреки доказателствата по делото, че е продължил да ползва имота със съгласието на наемодателя и да плаща наем; че ответникът не е доказал да е върнал държането на имота след прекратяване на договора за наем, както и че последващото му пребиваване в имота да е на някакво различно от наем основание, а е било доказано точно обратното: ползването на имота от него именно в качеството на наемател до м.03.2012 г. Подържа се и че решението е поста-новено при съществени нарушения на процесуалните правила относно проекто-доклада, необ-съждане на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като съдът е отхвърлил изцяло претенцията, която включва в себе си, както срока по писмения договор за наем, така и последвалия го период до м.03.2012 г., като е неясно след като СРС приема ответ-никът за наемател в първия период защо е отхвърлил иска и за този период.   

              Моли въззивния съд да отмени атакуваното решение и да постанови друго, с което да се уважи изцяло предявеният от жалбоподателката установителен иск. Претендира присъжда-нето на разноски за двете инстанции и за заповедното производство.

              Ответникът по жалбата – И.М.М.,*** в подадения в срока по чл. 263, ал.1 ГПК отговор оспорва същата, като излага твърдения, че изложените в жалбата дово-ди са неоснователни, недоказани и интерпретиращи по недопустим начин фактите и доказа-телствата по делото, и противоречи на процесуалния и материалния закон. Релевирани са доводи за неоснователност на претенциите на ищеца за съществуване на наемно правоотноше-ние за процесния период, както и че последният не е доказал при пълно и главно доказване елементите на това наемно правоотношение и че ползване на жилището от страна на ответни-ка.

              Моли подадената жалба да бъде оставена без уважение и да се потвърди постанове-ното от СГС решение. Заявява искане за присъждане на разноски за въззивното производство. 

              Софийски градски съд като прецени доводите на страните и събраните по делото до-казателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

              Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

              Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидно-стта на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

              По допустимостта на атакуваното валидно съдебно решение, съдът приема следното:

              Предметът на делото е спорното материално субективно право – претендирано или от-ричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Когато в наруше-ние на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, или когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, тогава решението е процесуално недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание /в този смисъл – константната практика на ВКС, в т.ч. решение № 133/26.05.2011 г. по гр.д.№ 664/2010 г. на ВКС, III ГО; решение № 307/04. 10.2011 г. по гр.д.№ 1187/2010 г. на ВКС, III ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК/.

               В случая първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл.415, ал.1 ГПК във  връз-ка чл.422, ал.1 ГПК и чл.232, ал.2, пр.2 ЗЗД за сумата от 5 125,37 лева, представляваща неза-платени консумативни разходи за наетия имот-предмет на спора за водоснабдяване и за топлинна енергия. Заявеният  начален период на претенцията е 01.03.2009 г., като същият не е бил изменян в хода на производството. По отношение на крайния период в подадената искова молба са изложени противоречиви данни относно времето на ползване на процесния имот от наемателя и крайната дата на търсените консумативи във връзка с това, което противоречие не е било отстранено в първоинстанционното производство. Отстраняването на констатирания недоста-тък на исковата молба е извършено във въззивното производство в съответствие със задължителните разяснения, дадени в т.4 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, запазили значе-нието си и при приложението на действащия ГПК по аргумент на т.5 от ТР № 1/2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като съгласно направеното уточнение крайната дата на търсените консумативни разноски е 31.03.2012 г. С атакуваното решение искът е отхвърлен за период от 01.03.2008 до 03.04.2012 г. Като е разгледал иск на визираното основание за времето от 01.03.2008 г. до 28.02.2009 г. вкл. и от 01.04.2012 г. до 03.04.2012 г. вкл. СРС се е произнесъл свръх петитум – по искане, с каквото не е бил сезиран, поради което на основание чл.270, ал.3 ГПК решението в тази част следва да бъде обезсилено.  

              В останалата обжалвана част решението е процесуално допустимо, поради което след-ва да се обсъдят релевираните доводи на жалбоподателя относно неговата правилност.

               В исковата молба се твърди, че на 18.04.1999 г. с ответника са сключили договор за наем, въз основа на който ищцата му е отдала под наем собствения й недвижим имот: апарта-мент № 4, находящ се в гр.София, ж.к.”*********, като първоначално сро-кът на договора е бил определен на 8 месеца, а след изтичането му се е трансформирал в безсрочен, както и че в тежест на наемателя освен заплащането на цената на месечния наем, е било и заплащането на консумативните разходи в наетото жилище, като тец, телефон, вода, ток, асансьор и разходите за входа, съгласно чл.1, р.V от договора. Поддържа се и че в края на м.март 2012 г. наемателят е напуснал наетия имот и е върнал обратно държането му на ищцата, но впоследствие се е оказало, че същият не е заплатил консумативните разходи за ползваното от него по време на престоя му в жилището водоснабдяване и за доставена топлинна енергия, дължими от него на „С.В.” ЕАД за периода от 01.03.2009 г. до 31.03.2012 г. в размер на 1 255,00 лева и на „Т.С.” ЕАД за времето от 01.03. 2009 г. до 31.03.2013 г. в размер на 3 870,37 лева, който ищцата, за да избегне завеждането срещу нея на съдебни дела от доставчиците, е била принудена да заплати лично натрупаните от наемателя сметки, който той в разрез с договорните си и законови задължения не е заплатил своевременно в периода на пребиваването му в имота. Излагат се доводи, че във връзка с подадено на 06.03.2013 г. заявление, за посочените суми по ч.гр.д.№ 9 833/ 2013 г. по описа на СРС, 59 състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, сре-щу която в срока по чл.414 ГПК ответникът е депозирал възражение. Заявено е искане съдът да постанови решение, с което да установи съществуването на вземанията на ищцата, за които е постановена заповедта за изпълнение, както и да й се присъдят сторените по делото раз-носки.

             Ответникът – И.М.М.,*** в подадения в срока по чл.131, ал.1 ГПК отговор е оспорил изцяло предявения иск – и по основание и по размер, като е релевирал съображения, че сключеният между страните договор за наем от 18.04.1999 г. не се е транс-формирал в безсрочен, защото в договора липсват такива клаузи, като в р.VІ е записано из-рично, че договорът се прекратява с неговото изтичане, ако не бъде продължен в писмен вид; че исковете са неоснователни, защото по делото не се представя приемо-предавателен про-токол за приемане на жилището и за напускане на жилището, в който да е посочен номер на водомери или топломери, по които да се отчитат претендираните консумативни разходи. Твърди се и че ответникът никога не е имал такива уговорки с ответника и че изобщо не са съществували наемни правоотношения между него и ищеца за процесния период; че не се  сочат и доказателства за ползване на жилището през процесния период на каквото и да било основание; че не е доказано реално да го е ползвал през този период, а този факт е от значе-ние за консумативните разходи, както и засичане и отчет на уредите от наемадателя и дру-жествата доставчици; че процесните фактури и справки са на името на К.Н.И., който е починал на 17.07.1998 г. и посочените задължения са от преди сключването на дого-вора за наем от 18.04.1999 г. Моли съда да отхвърли изцяло предявения срещу него иск, като неоснователен и недоказан, както и да му присъдят направените по това дело разноски.

              Въз основа на събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни до-казателства, въззивната инстанция приема следната фактическа обстановка:

              Безспорно е в производството, което се установява и от представеното по него завере-но копие от договор за наемане на недвижим имот от 18.04.1999 г., че на посочената дата между О.К.П., ЕГН ********** – в качеството на наемодател и И.М.М., ЕГН ********** – като наемател, е сключена сделка, по силата на която наемо-да-телят отдава за временно и възмездно ползване собствения си недвижим имот: апартамент – стая, кухня и баня, на адрес: гр.София, ж.к.”Л.”, бл.229, ет.1, ап.4, обзаведен, с тец, с тел. 24-74-76, за срок от осем месеца, считано от 18.04.1999 г. до 30.12.1999 г. /р.І/, при месечна наемна цена в размер на 70 щ.долара, платими на 18-то число на месец /р.ІІ/.

             От клаузите на цитираното доказателство се установява и че наемателят поема консу-мативните разходи по наетото жилище до изтичането на наемния договор – тец, тел., вода, ток, асансьор, разходите по входа – т.1, р.V; че същият е поел задължението да урежда своевременно финансовите си задължения към наемодателя и наетия имот, като пропуските в плащанията дават основание за едностранно прекратяване на договора от страна на наемода- теля и основание за неустойка – т.2, р.V; че задължение на наемателя е да опазва поверения му имот, да уведомява наемателя при посегателства, възстановява щети, отстранява повреди, причинени по негова вина, спазва правилника за вътрешния трудов ред на жилищната сграда – т.3, р.V, както и че наемателят се е задължил да не преотстъпва наетото жилище на други физически или юридически лица, да не променя конструктивно наетото жилище без да е упъл-номощен за това от наемодателя – т.4, р.V.

              В клаузите на р.VІ – „Прекратяване на наемния договор” е предвидено, че договор-ните отношения между страните се прекратяват при изтичане на наемния договор, ако той не бъде продължен в писмен вид – изр.1; по споразумение след едномесечно предизвестие – изр.2 и по вина на една от страните – изр.3, а в р.VІІ – „Други условия на страните” е установено, че за всички неуредени в този договор отношения се прилагат нормите на ЗЗД и действащото законодателства.

              Съгласно данните от приетия с исковата молба договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, сключен на 19.11.1990 г. между Председателя на ОбщНС „Л.” – София и К.Н.И.и С.Л.И., по силата на който последните са придобили правото на собственост върху процесния имот, същият се състои от две стаи, кухня и обслужващи помещения.

              С нотариален акт № 48, том LХХХV, дело № 16 991/02.07.1993 г. на І нотариус при Софийска нотариална служба към Втори РС гр.София, К.Н.И.е дарил на дъщеря си О.К.П. собствените си ¾ идеални части от собствения си имот – апартамент № 4 на ет.1, вх.”А” от жилищен блок № ********”, гр.София, се състоящ се от две стаи, кухня и обслужващи помещения с обща площ от 53,22 лева, заедно с избено помещение № 6 и 0,838 % ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, като дарителят си е запазил правото на ползване върху имота, безвъзмездно до края на имота му.

               Видно от удостоверение за наследници с изх.№ 939/05.08.1998 г. на Столична общи-на, район „Л.” К.Н.И., ЕГН ********** е починал като вдовец на 17.07. 1998 г.в гр.София, като е оставил за негов законен наследник дъщеря му О.К. П., родена на *** г. 

              От приложена фактура № **********/03.04.2012 г. на „С.В.” АД за пар-тиден № 4012646, водещ се на името на  К.Н.И.за адрес: гр.София, ж.к.”**********вх.”********, се констатира, че за периода: 01.03.2012 г. – 31.03.2012 г. стойността на доставената питейна вода, извършените услуги за отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води, е в размер на 40,32 лева с ДДС, както и че за същата пар-тида са налице стари задължения на стойност 1 258,15 лева, които не са индивидуализирани. От представения от ищцата фискален бон е видно, че на 27.04.2012 г. на каса на „С.В.”АД партиден № 4012646 е заплатена осума в размер на 1 255,00 лева.  

              Във връзка с твърденията по исковата молба относно непогасените задължения към „С.В.” АД по партиден № 4012646 ищцата е представила и справка за състоянието на партидата, издадена на 16.01.2013 г. от дружеството-доставчик, съгласно която за исковия период са издадени следните фактури: № 14521208/10.04.2009 г. за сумата 40,51 лева и старо салдо 730,08 лева; № 15054497/14.05.2009 г. за сумата 32,67 лева и старо салдо 770,59 лева; № 15742647/13.06.2009 г. за сумата 32,74 лева и старо салдо от 803,26 лева; № 16152511/ 08.07.2009 г. за сумата 39,58 лева и салдо от 836,00; № 16724904/06.08.2009 г. за сумата 25,26 лева и старо салдо от 875,58 лева; № 17185134/02.09.2009 г. за сумата 32,74 лева и старо салдо от 900,84 лева; № 17714206/01.10.2009 г. за сумата 29,46 лева и старо салдо от 933,58 лева; № 18312214/05.11.2009 г. за сумата 53,11 лева и старо салдо от 963,04 лева; № 18934918/ 07.12.2009 г. за сумата 53,08 лева и старо салдо 1 016,15 лева; № 19444907/05.01.2010 г.за су-мата 37,60 лева и старо салдо 1 069,23 лева; № 20025342/03.02.2010 г. за сумата 40,64 лева и старо салдо 1 106,83 лева; № 20604265/06.03.2010 г. за сумата 39,26 лева и старо  салдо 1 147,47 лева; № 21096673/02.04.2010 г. за сумата 39,96 лева и старо салдо от 1 186,73 лева; № 21748392/10.05.2010 г. за сумата 49,76 лева и старо салдо от 1 226,69 лева; № 22331770/ 05.06.2010 г. за сумата 43,10 лева и старо салдо 1 276,45 лева; № 22887921/06.07.2010 г. за сумата 50,92 лева и старо салдо 1 319,55 лева; № 23407080/03.08.2010 г. за сумата 42,25 лева и старо салдо 1 370,47 лева; № 24144680/09.09.2010 г. за сумата 47,52 лева и старо салдо 1 062,72 лева; № 24585555/02.10.2010 г. за сумата 32,26 лева и старо салдо 1 110,24 лева; № 25183769/02.11.2010 г. да сумата 40,46 лева и старо салдо 1 142,50 лева; № 25853723/06.12. 2010 г. за сумата 50,21 лева и старо салдо 682,96 лева; № 26400803/04.01.2011 г. за сумата 32,26 лева и старо салдо 733,17 лева; № 27011121/05.02.2011 г. за сумата 38,03 лева и старо салдо 765,43 лева; № 27597865/08.03.2011 г. за сумата 55,54 лева и старо салдо 803,46 лева; № 28188415/05.04.2011 г. за сумата 40,88 лева и старо салдо 859,00 лева; № 28712348/ 03.05.2011 г. за сумата 35,28 лева и старо салдо 899,88 лева; № 29355425/06.06.2011 г. за сумата 57,88 лева и старо салдо 935,16 лева; № 29914261/05.07.2011 за сумата 41,75 лева и старо салдо 933,04 лева; № 30471627/02.08.2011 г. за сумата 44,81 лева и старо салдо 834,79 лева; № 31104773/04.09.2011 г. за сумата 40,32 лева и старо салдо 879,60 лева; № 31697926/ 05.10.2011 г. за сумата 48,37 лева и старо салдо 919,92 лева; № 32193156/01.11.2011 г. за сумата 46,51 лева и старо салдо 968,29 лева; № 32827788/03.12.2011 г. за сумата 47,04 и старо салдо 1 014,80 лева; № 33399710/04.01.2012 г. за сумата 47,16 лева и старо салдо 1 061,84 лева; № 34047992/06.02.2012 г. за сумата 55,58 лева и старо салдо 1 109,00 лева; № 34640208/06.03. 2012 г. за сумата 53,25 лева и старо салдо 1 164,58 лева и № 35131159/03.04.2012 г. за сумата 40,32 лева и старо салдо 1 217,83 лева.

              Доказателства какви конкретни задължения, респ. за какви периоди включва салдото от 730,08 лева по фактура № 14521208/10.04.2009 г. за сумата 40,51 лева – стойността на услугата от 01.03.2009 г. до 31.03.2009 г. не са ангажирани по делото, както и че в процесния период освен заявеното от ищцата плащане на 27.04.2012 г. в размер на 1 255,00 лева, са извършени още три плащания чрез „ИзиПей”, съответно на 28.08.2010 г. на стойност 350,00 лева, на 24.11.2011 г. на стойност 500,00 лева и на 21.07.2011 г. на стойност 200,00 лева или общо 1 050,00 лева.

              Ангажирани са и 37 броя фискални бонове, всички от 26.04.2012 г., съответно за су-мите: 143,66 лева към фактура № 133093/31.03.2009 г. на „Т.С.” ЕАД, от коя-то: 23,92 лева – лихва; 23,60 лева към фактура № **********/30.04.2009 г. на „Т.С.”ЕАД, от която 5,31 лева – лихва; 14,46 лева към фактура №**********/31.05.2009 г. на „Т.С.” ЕАД, от която: 3,16 лева – лихва;  6,96 лева към фактура № 00184544-80/30.06.2009 г. на „Т.С.”АД, от която: 1,48 лева – лихва; 23,46 лева към фак-тура № **********/31.07.2009 г. на „Т.С.” ЕАД, от която: 4,85 лева – лихва; 21,04 лева към фактура № **********/31.08.2009 г. на „Т.С.”ЕАД, от която: 4,22 лева – лихва; 18,08 лева към фактура № **********/30.09.2009 г. на „Т.С.” ЕАД, от която: 3,52 лева – лихва; 74,72 лева към фактура № **********/31.10.2009 г. на „Т.С.” ЕАД, от която: 14,11 лева – лихва; 131,75 лева към фактура № 00215-43449/30.11.2009 г. на „Т.С.” ЕАД, от която: 24,13 лева – лихва; 189,94 лева към фактура № *********/31.12.2009 г. на „Т.С.” ЕАД, от която: 33,98 лева – лихва; 231,39 лева към фактура № **********/31.01.2010 г. на „Т.С.” ЕАД, от която: 40,15 лева – лихва; 188,57 лева към фактура № **********/28.02.2010 г. на „Топло-фикация София” ЕАД, от която: 31,80 лева – лихва; 161,96 лева към фактура № **********/ 31.03.2010 г. на „Т.С.” ЕАД, от която: 26,36 лева – лихва; 94,79 лева към фактура № **********/30.04.2010 г. на „Т.С.” ЕАД, от която: 14,92 лева – лихва; 32,96 лева към фактура № **********/31.05.2010 г. на „Т.С.” ЕАД, от която: 4,99 лева – лихва; 29,96 лева към фактура № **********/30.06.2010 г. на „Т.С.”АД, от която: 4,36 лева – лихва; 27,68 лева към фактура № **********/31.07.2010 г. на „Т.С.” ЕАД, от която: 3,85 лева – лихва; 27,37 лева към фактура № **********/31.08.2010 г. на „Т.С.” ЕАД, от която: 3,63 лева – лихва; 23,87 лева към фактура № **********/30.09.2010 г. на „Т.С.” ЕАД, от която: 3,02

лева – лихва; 81,97 лева към фактура № **********/31.10.2010 г. на „Т.С.”  ЕАД, от която: 9,86 лева – лихва; 101,42 лева към фактура № **********/30.11.2010 г. на „Т.С.” ЕАД, от която: 11,55 лева – лихва; 218,81 лева към фактура № **********/31.12.2010 г. на „Т.С.” ЕАД, от която: 23,60 лева – лихва; 246,89 лева към фактура № **********/31.01.2011 г. на „Т.С.” ЕАД, от които 25,00 лева – лихва; 197,14 лева към фактура № **********/28.02.2011 г. на „Т.С.” ЕАД, от която: 18,92 лева – лихва; 167,47 лева към фактура № **********/31.03.2011 г. на „Топло-фикация София” ЕАД, от която: 14,90 лева – лихва; 91,85 лева към фактура № 00305-03932/30.04.2011 г. на „Т.С.” ЕАД, от която: 7,56 лева – лихва; 36,97 лева към фактура № **********/31.05.2011 г. на „Т.С.” ЕАД, от която: 2,78 лева – лихва; 32,35 лева към фактура № **********/30.06.2011 г. на „Т.С.” ЕАД, от която: 2,19 лева – лихва; 31,18 лева към фактура № **********/31.07.2011 г. на „Т.С.” ЕАД, от която: 1,98 лева – лихва; 31,24 лева към фактура № **********/31. 08.2011 г. на „Т.С.” ЕАД, от която: 1,67 лева – лихва; 29,76 лева към фактура № **********/30.09.2011 г. на „Т.С.” ЕАД, от която: 1,37 лева – лихва; 79,92 лева към фактура № **********/31.10.2011 г. на „Т.С.” ЕАД, от която: 3,04 лева – лихва; 167,64 лева към фактура № **********/30.11.2011 г. на „Т.С.” ЕАД, от която: 5,10 лева – лихва; 212,92 лева към фактура № **********/31.12.2011 г. на „Т.С.” ЕАД, от която: 4,99 лева – лихва; 257,37 лева към фактура № 0035571-101/31.01.2012 г. на „Т.С.” ЕАД, от която: 3,93 лева – лихва; 254,09 лева към фактура № **********/29.02.2012 г. на „Т.С.” ЕАД, от която: 1,92 лева – лихва и 148,26 лева към фактура № **********/31.03.2012 г. на „Т.С.” ЕАД, заплатени от О.К.П.. Всички плащания касаят абонатен № 133093, като фактурите от 31.03.2009 г.,30.04.2009 г., 31.10.2009 г., 30.11.2009 г., 31.12.2009 г., 31.01.2010 г., 28.02.2010 г., 31.03.2010 г., 30.04.2010 г., 31.10.2010 г., 30.11.2010 г., 31.12.2010 г., 31.01.2011 г., 28.02.2011 г., 31.03.2011 г., 30.04.2011 г., 31.10.2011 г., 30.11.2011 г., 31.12.2011 г., 31.01.2012 г., 29.02.2012 г. и 31.03.2012 г. имат за предмет стойности на доставена топлинна енергия за отопление и БГВ, а останалите само за БГВ, като общата стойност на доставената топлинна енергия е 3 461,43 лева, от които: 2 603,92 лева за отопление и 857,51 лева за БГВ.

              От данните от неоспореното съобщение към фактура № **********/2014 г. на „Топло-фикация София” ЕАД абонатен номер 133093 е с адрес: гр.София, ж.к.”Л.-2”, бл.229, вх.1, ап.4, маг.район 434.

              Приложен е и фискален бон от 26.04.2012 г. за заплатена сума от 10,90 лева към фактура № **********/ 30.06.2011 г. на „Т.С.” ЕАД, от която: 10,20 лева – за дялово разпределение и 0,70 лева – лихва.

              За изясняване на делото от фактическа страна в първоинстанционното производство по искане на ищцата са допуснати и събрани и гласни доказателства – показанията на свидетелите: В.Г.С.– първа братовчедка на ищцата и И.С.Г.– приятел на сина й О..

              При разпита й г-жа С. свидетелства, че през 1999 г. лелята на И.М., която живее в блока на сестра й в ж.к.”Л.” - № 117, при която той е живеел, й е казала, че И. си търси квартира; че то това време братовчедка й е била направила ремонт на апартамен-та  и се е съгласила да го пусне да живее в него, защото леля му е гарантирала за лоялността му, като може би от март 1999 г. И. е започнал да живее в апартамента и е живял там до 2012 г. може би м.март. Сочи и че братовчедка й е била направила справка 2005 г. и е установила, че И. не плащал разноските за студена и топла вода и за отопление; че веднага са отишли в дома му, но него го е нямало и съпругата му ги е уверила, че след като се върне ще ги потърси, като след това са отишли и при леля му, която е била гарант за него, но тя им е казала, че И. е голям човек и тя няма до му плаща разходите.  

  В.С. депозира показания и че същата знае, че И. нещо е бил плащал, че е „изчистил” част от тях, които са били до 2005 г., но след това са се натрупали и нови сметки от 2005 г. до 2012 г.; че знае, че той е бил обещал да си плати сметките, но те не са били пла-тени; че след 2005 г., но не може да каже точно кога, е била на гости на братовчедка й  и И. е дошъл да плати наема, донесъл е сумата, която е била за заплащане само на наема, но не и на консумативите, като свидетелката не знае каква е била сумата и не се е интересувала какъв е бил наемът; че наемът, който И. е донесъл е бил за изминалия месец; че г-жа С. тогава е видяла И.М. за последен път, но знае, че той е натрупал задължения, тъй като един ден е дошла братовчедка й и плачейки й се е оплакала, че човекът , който й е бил препоръчан, е оставил големи сметки, които са били от 2005 г. до 2012 г. 

              От разглежданото доказателство е видно и чеВ.С. от сестра й също знае, че И.М. е излязъл 2012 г.; че тя живее в „Дружба” и не е ходила в „Л.” след 2005 г.; че не е присъствала на договорки между братовчедка й О. и И. и че същата не знае да са имали писмени уговорки между О. и И.. 

              И.Г.поддържа, че познава О.П. 15 години вече, защото е приятел на сина й О., а И.М. – единствено по физиономия, тъй като през 2010 г. е ходил с О.  в апартамента на О. ***, който е искал да прави ремонт там; че апартаментът се състои от входно антре, кухня, баня, стая и хол; че когато същият е видял за първи път И. той е ползвал кухнята, банята и една от двете стаи; че в този апартамент свидетелят е ходил няколко пъти, тъй като е помагал на доставката на материали за смяната на ламината в жилището. Твърди се и че И.Г.впоследствие до 2012 г. е ходил може би 1-2 пъти там; че когато е ходил в периода: 2010 г. – 2012 г. два-три пъти е виждал И. в апартамента; че И. е върнал ключовете на О. и баща му пред бл.229, когато свидетелят го е видял за последен път, като това е било март 2013 г., като си спомня това, с оглед на това, че по същото време и той си е търсил апартамент и затова е отишъл да го огледа дали ще му свърши работа, както и че го е огледал и той е бил в прилично състояние, годен за ползване.   

              От разпита на И.Г.се установява и че когато той е виждал И. в апар-тамента, е виждал и жена и едно или две деца, като предполага, че това е семейството му; че свидетелят не знае дали други хора са имали ключ ат апартамента, освен И.; че когато те са ходили с О. да оглеждат за ламината и дограмата, И. им е отворил, като г-н Г.не си спомня О. сам да си е отключвал; че същият не зная каква е била причината една от стаите да не се използва; че освен И. и семейството му свидетелят не знае друг да е ползвал апартамента.

              Депозират се показания и че И.Г.не е присъствал на уговорка за наема, но когато декември месец са се видели О. и И., О. го е уговарял да си плати сметката за парно; че същото го е уговарял и когато са се видели следващата година; че О. е ходил там като представител на майка му, на която е апартамента; че свидетелят не е виждал О. да взима пари от И., когато е било с него, както и че мнение на свидетеля, когато той е виждал И. в апартамента, той го е ползвал, защото го е виждал да излиза от него.

              Г-н Г.свидетелства и че същият не знае те да са имали някакви уговорка И. да прави нещо в жилището – ремонт или нещо подобно; че ремонтът, за който е говорил – ламината и дограмата, се е направил и той знае, че се е направил от О., но не знае дали и някаква друга уговорка; че И.Г.не е виждал О. да плаща разноски за вода и отопление, както и че доколкото същият знае О. затова е ходил при  И. – да иска парите за сметките.

              При така приетата фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за частичното ангажиране на отговорността на ответника в първоинст-анционното производство по предявения срещу него иск с правно основание чл.415, ал.1 ГПК във връзка с чл.422, ал.1 ГПК и чл.232, ал.2, пр.2 ЗЗД.

             Съдът е сезиран с установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 ГПК във връзка с чл.422, ал.1 ГПК за признаване със сила на присъдено нещо съществуването на оспорените от длъжника И.М. вземания, за които по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. В тежест на ищеца е да установи в това производство – в качеството му на кредитор, обстоятелствата, от които произтича вземането му, както и неговата ликвидност, изискуемост и размер, а на ответниците – фактите, които изключват или погасяват това спорно право.

              С разпоредбата на чл.232, ал.2 ЗЗД законодателят е възложил в тежест на наеметеля задължението да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползуването на наетата вещ.

              От събрания по делото доказателствен материал – заверено копие от договор и гласни доказателства, решаващият състав на СГС намира, че за времето от м.04.1999 г. до м.03.2012 г.  вкл. между страните по спора е налице валиден договор за наем от 18.04.1999 г., по силата на който ищцовата страна, като наемодател е предоставила за временно и възмездно ползване част от собствения си имот с адрес: гр.София, ж.к.”Л.”, бл.*****, апартамент № 4 – стая, кухня и баня, на ответника – в качеството му наемател, който не е изпълнил насрещното си задължение да заплати изцяло консумативите за ползваните ВиК услужи и топлоенергия в имота за исковия период, съгласно визираната законова разпоредба и клаузата на т.1, р.V от сделката. Тъй като след изтичане на срока на договора за наем, установен в р.І от този акт, наемателят е продължил да ползва наетото жилище със знанието и без противопоставянето на наемадателя, на основание чл.236, ал.1 ЗЗД договорът се е трансформирал и се счита продъл-жен за неопределен срок от време, като в ангажираните доказателства не са налице данни до края на м.03.2012 г. наемното правоотношение да е преустановено.

              От приетите писмени доказателства, издадени от  „С.В.” АД и „Т.С.” ЕАД, неоспорени в процеса, бе доказано и че за исковия период са били налице незаплатени разходи за извършени ВиК услуги и доставена топлинна енергия за имота, полз-ван от наемателя, които съгласно нормата на чл.232, ал.2, пр.2 ЗЗД и договорната клауза на т.1, р.V са в негова тежест. След приспадане на извършените три плащания в този период – през 2010 г. и 2011 г. към „С.В.” АД на стойност от 1 050,00 лева, за които ищцата не поддържа, че са погасени от нея – обстоятелство, което обосновава извод за тяхното прес-тиране от страна на ответника, размерът на незаплатените от наемателя консумативни разнос-ки за доставена питейна вода и осъществените канализационни услуги за времето от 01.03. 2009 г. – до 31.03.2012 г. по отношение на наетия от последния имот възлиза на сумата 528,07 лева. С ангажираните в хода на процеса доказателства ищцовата страна не е установила при условията на пълно и главно доказване какви вземания включва старото салдо по първата фактура – като вид, период, изискуемост и пр., поради което не може да се приеме, че послед-ната се дължи от ответника на претендираното основание.

              Във връзка с неиздължените консумативни разходи за топлинна енергия за времето от 01.03.2009 г. до 31.03.2012 г. следва да се взе предвид обстоятелството, че на ответника е отда-ден под наем не целият апартамент № 4, а само част от него, а именно: стая, кухня и баня, която част същият е и ползвал съгласно показанията на разпитания свидетел И.Г.. За втората стая, която не е част от предмета на наемния договор в патримониума на ответника не се е породило задължение за заплащане на разходите за нейното отопление по реда на чл. 232, ал.2, пр.2 ЗЗД, поради което настоящата съдебна инстанция намира, че общата стойност на доставената топлинна енергия за отопление на процесния имот в исковия период от 2 603,92 лева на основание чл.162 ГПК следва да бъде намалена с 1/3 – до размера на сумата 1 735,95 лева. По отношение на доставената топлоенергия за БГВ в исковия период задъл-жението на наемателя за консумативните разноски е в пълен размер, възлизащ на 857,51 лева съгласно приложените документи от „Т.С.” ЕАД, тъй като и двете помеще-ния, на които се предоставя топла вода – кухнята и банята, са му били отдадени под наем.

             Престираната лихва за забава към „Т.С.” ЕАД по своята правна същ-ност не е вземане за консумативни разходи, поради което последната не попада в приложното поле на нормата на чл.232, ал.2, пр.2 ЗЗД.

             Непълното изпълнението на разглежданото задължение от страна И.М., обус-лавя основателността на предявения срещу него иск с правно основание чл.415, ал.1 ГПК във връзка с чл.422, ал.1 ГПК и чл.232, ал.2, пр.2 ЗЗД, който се явява доказан по своя размер, съот-ветно за сумите: 528,07 лева относно консумативните разходи за ВиК услуги за времето от 01.03.2009 г. до 31.03.2012 г. вкл. и 2 593,46 лева относно консумативните разходи за топло-енертия за периода от 01.03.2009 г. до 31.03.2012 г. вкл. или общо за сумата 3 121,53 лева, до която стойност разглежданата претенция следва да бъде уважена. В останалата част до пълния му предявен размер от 5 125,37 лева искът е неоснователен и недоказан и подлежи на отхвър-ляне.

              Настоящата инстанция намира за неоснователни доводите на ответната страна за не-съществуването на наемно правоотношение между страните в спорния период, поради липсата на договорка за трансформирането му в безсрочен и клаузата на р.VІ „Прекратяване на наем-ния договор”, както и за недоказване на ползването на имота от страна на наемателя. Прило-жението на разпоредбата на чл.236, ал.1 ЗЗД не е обвързано с наличието на изрична договорка в тази насока между наематели и наемодателя, нито визираната клауза от договора дерогира същото. Визираното законово правило не обхваща само случаите на преустановяване на действието на договора за наем поради развалянето му или неговото едностранно предсрочно прекратяване поради неизпълнение, тъй като във волеизявленията за последните имплицитно се съдържа противопоставяне на наемодателя за продължаване ползването на вещта – предмет на договора. Ползването на наетия имот е установено в производството със събраните гласни доказателства – показанията на разпитаните свидетели, които не са оборени от останалия до-казателствен материал по делото, като от друга страна: ответникът нито твърди, нито ангажи-ра доказателства да е върнал наетия имот след изтичане на първоначално уговорения срок или до края на процесния имот, а наемателят е този, който носи тежестта да докаже връщането на  наетата вещ на наемодателя при преустановяване на наемното правоотношение.  

              Неоснователни са и твърденията на ответника във връзка с обстоятелството, че парти-дата в „С.В.” АД се води на името на К.Н.И.. За спорния по делото предмет е от значение обстоятелството дали тази партида касае недвижимия имот – предмет на договора за наем, а не на кое лице се води същата.            

              Поради частичното несъвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на първо-инстанционния съд, постановеното от СРС решение следва да бъде отменено в частта, с която предявеният иск е отхвърлен над сумата 3 121,53 лева, заедно със законните последици, и вместо това да бъде постановено решение за уважаване на иска в тази част.

              Съобразно размера на уважената част от иска на ищцата се следват разноски по де-лото на основание чл.78, ал.1 ГПК за заповедното производство в размер на 62,43 лева и за първоинстанционното исково производство в размер на 647,11 лева. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата дължи на ответника разноски за първоинстанционното производство съобразно отхвърлената част от иска в размер на 195,48 лева – адвокатско възнаграждение.

              С оглед приетия изход на спора на ищцата-жалбоподателка следва да се присъдят на основание чл.78, ал.1 ГПК и разноски за настоящата инстанция съобразно уважената част от жалбата – в размер на 550,57 лева. Такива се дължат и на въззиваемата страна за адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.3 ГПК, съобразно отхвърлената част от жалбата – в размер на 234,58 лева.

              Воден от горното, Съдът

                                                             Р    Е    Ш    И:

 

              ОБЕЗСИЛВА решение № ІІ-59-25 от 23.02.2015 г., постановено по гр.д.№ 46 834/ 2013 г. по описа на СРС, ГО, 59 състав – в ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявен от О.К.П. срещу И.М.М. иск с правно основание чл.415, ал.1 ГПК във връзка с чл.232, ал.2, пр.2 ЗЗД и чл.79, ал.1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцата разноски за водоснабдяване и за топлинна енергия за периода от 01.03.2008 г. до 28.02.2009 г. вкл. и от 01.04.2012 г. до 03.04.2012 г. вкл., като недопустимо.

 

              ОТМЕНЯ постановеното по гр.д.№ 46 834/2013 г. по описа на СРС, ГО, 59 състав решение № ІІ-59-25 от 23.02.2015 г. – в частта, с която е отхвърлен предявеният от О.К.П. срещу И.М.М. иск с правно основание чл.415, ал.1 ГПК във връзка с чл.232, ал.2, пр.2 ЗЗД и чл.79, ал.1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцата разноски за водоснабдяване и за топлинна енергия за периода от 01.03.2009 г. до 31.03.2012 г. в размер на 3 121,53 лева, от които: 528,07 лева – за водоснабдяване и 2 593,46 лева – за топлинна енергия, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

 

              ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.415, ал.1 ГПК във връзка с чл.422, ал.1 ГПК и чл.232, ал.2, пр.2 ЗЗД, предявения от О.К.П., ЕГН ********** срещу И.М.М., ЕГН **********, че И.М.М. дължи на О.К.П. сумата 3 121,53 лева консумативни разноски по договор за наем на недвижим имот от 18.04.1999 г., от които: 528,07 лева – за ВиК услуги за периода от 01.03. 2009 г. до 31.03.2012 г. и 2 593,46 лева – за доставена топлинна енергия за времето от 01.03. 2009 г. до 31.03.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 06.03.2013 г. до окончателното й заплащане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 22.04.2013 г. по ч.гр.д.№ 9 833/2013 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 59 състав.

 

              ПОТВЪРЖДАВА решение № ІІ-59-25 от 23.02.2015 г., постановено по гр.д.№ 46 834/ 2013 г. по описа на СРС, ГО, 59 състав в останалата обжалвана част.

 

              ОСЪЖДА И.М.М., ЕГН **********, с адрес: *** да ЗАПЛАТИ на О.К.П., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата       62,43 лева /шестдесет и два лева и четиридесет и три стотинки/ – разноски за заповедното про-изводство; сумата 647,11 лева /шестстотин четиридесет и седем лева и единадесет стотинки/ – разноски за първоинстанционното производство и сумата 550,57 лева /петстотин и петдесет лева и петдесет и седем стотинки/ – разноски за въззивното производство.

 

              ОСЪЖДА О.К.П., ЕГН **********, с адрес: *** да ЗАПЛАТИ на И.М.М., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата  195,48                 лева /сто деветдесет и пет лева и четиридесет и осем стотинки/ – разноски за първоинс-танционното производство, както и сумата 234,58 лева /двеста тридесет и четири лева и петдесет и осем стотинки/ – разноски за въззивното производство.

              Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

 

 

 

                           

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.