Решение по дело №492/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 декември 2023 г.
Съдия: Татяна Иванова Петрова
Дело: 20237180700492
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 21 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 2249

 

 

гр. Пловдив, 11 декември 2023 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

при секретаря Б.К., като разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 492 по описа за 2023 г. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.

2. Образувано е по жалба, предявена от С.К.Л. с ЕГН **********, с адрес,***, против Ревизионен акт (РА) № Р-16001622001070-091-001/22.11.2022 г., издаден от С.А.Г. на длъжност началник сектор – възложил ревизията и Ц.С.Д. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП гр. Пловдив, който с Решение № 36/09.02.2023 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив е потвърден в частта относно допълнително установени задължения, както следва: Годишен авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2017 г. в размер на 28,00 лв., ведно със законните лихви в размер на 12,97 лв.; Вноски за ДОО за 2016 г. в размер на 645,12 лв.; Вноски за ДОО за 2017 г. в размер на 761,76 лв., ведно със законните лихви в размер на 408,43 лв.; Вноски за ДОО за 2018 г. в размер на 905,76 лв., ведно със законните лихви в размер на 393,80 лв.; Вноски за ДОО за 2019 г. в размер на 994,56 лв., ведно със законните лихви в размер на 331,57 лв.; Вноски за ДОО за 2020 г. в размер на 1 083,36 лв., ведно със законните лихви в размер на 251,04 лв.; Вноски за ЗО за 2016 г. в размер на 403,20 лв.; Вноски за ЗО за 2017 г. в размер на 441,60 лв., ведно със законните лихви в размер на 236,77 лв.; Вноски за ЗО за 2018 г. в размер на 489,60 лв., ведно със законните лихви в размер на 212,88 лв.; Вноски за ЗО за 2019 г. в размер на 537,60 лв., ведно със законните лихви в размер на 179,22 лв.; Вноски за ЗО за 2020 г. в размер на 366,00 лв., ведно със законните лихви в размер на 87,60 лв.; Вноски за ДЗПО – УПФ за 2016 г. в размер на 252,00 лв.; Вноски за ДЗПО – УПФ за 2017 г. в размер на 276,00 лв., ведно със законните лихви в размер на 148,00 лв.; Вноски за ДЗПО – УПФ за 2018 г. в размер на 306,00 лв., ведно със законните лихви в размер на 133,04 лв., Вноски за ДЗПО – УПФ за 2019 г. в размер на 336,00 лв., ведно със законните лихви в размер на 112,03 лв.; Вноски за ДЗПО – УПФ за 2020 г. в размер на 366,00 лв., ведно със законните лихви в размер на 84,82 лв., както и изменен в частта, относно задълженията за лихви за здравноосигурителни вноски за 2016 г., както следва: лихви за Вноски за ДОО от 411,34 лв. на 365,26 лв.; лихви за Вноски за ЗО от 257,06 лв. на 228,28 лв. и лихви за Вноски за ДЗПО – УПФ от 160,67 лв. на 142,68 лв.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна. Претендират се сторените по делото разноски. Допълнителни съображения са изложени в депозирана по делото защита.

3. Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция „ОДОП” гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение. Допълнителни съображения са изложени в депозирана по делото писмена защита.

ІІ. За допустимостта:

4. Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред контролния в приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от Директора на Дирекция „ОДОП“ - гр. Пловдив, резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите:

5. Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001622001070-020-001/02.03.2022 г. е сложено начало на ревизията на жалбоподателя с обхват Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, ДОО – за самоосигуряващи се, Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се и Универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се – всички за данъчен период от 01.01.2016 г. до 31.12.2020 г., като е определен краен срок за приключването й до три месеца, считано от датата на връчване на посочената заповед (28.04.2022 г.). Последвало е издаването на Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) № Р-16001622001070-020-002/28.07.2022 г., с която срокът на ревизията е удължен до 28.09.2022 г. (л. 612 – 618 и л. 148 – 150). Цитираните заповеди са издадени от С.А.Г. – Началник на сектор при ТД на НАП гр. Пловдив.

6. В хода на производството на основание чл. 117 от ДОПК е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-16001622001070-092-001/12.10.2022 г. Впоследствие на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК е издаден и оспореният РА.

7. Този резултат е обжалван от Л., като с Решение № 36/09.02.2023 г., Директорът на Дирекция „ОДОП” гр. Пловдив при ЦУ на НАП потвърждава и изменя процесния РА в оспорената в настоящото производство част.

9. Всички цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложената по делото упълномощителна заповед –Заповед № РД-09-2433/16.12.2019 г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив (л. 28 и сл.).

10. В хода на ревизията е установено, че С.К.Л. няма регистрация като едноличен търговец. През ревизирания период е извършвал продажба на стоки чрез куриер „Еконт Експрес“ ООД. Лицето е подало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2018 г. и 2019 г., като са декларирани доходи в Приложение 1 – от положен личен труд и за двете години, в Приложение 6 – доходи от други източници по ЗДДФЛ за 2018 г. и в Приложение 3 – доходи от възнаграждения по извънтрудови правоотношения, а за останалите периоди, включени в обхвата на ревизията, ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ не са подавани.

През ревизираните периоди е констатирано, че е бил нает по трудов договор от следните работодатели – в периода м.04.2015 г. – м.03.2016 г. от „ХИГИ СИС 81“ ЕООД на длъжност „шофьор куриер“ и в периода м.03.2016 г. – м.03.2020 г. от „НОМАД КАР“ ЕООД на длъжност „куриер служба офис“, като е получавал доходи от трудови правоотношения от посочените осигурители. 10.1. В отговор на Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) № Р-16001622001070-040-001/07.03.2022 г. (л. 590 – 592 и л. 595 - 611), от Л. е депозирано писмо на 07.03.2022 г. по електронен път, в което посочва следното: „Поради непрекъснатите репресии от Ваша страна вече имам форма на диабет, която ще докажа с док. Предстои завеждане на дело в Административен съд Пловдив, като обезщетението, което ще искам ще е 8 цифрена сума, т.е. над 10 млн със сигурност. Аз не съм някой престъпник или крадец, за да ни упражнявате тези репресии. Престъпниците си ги търсете в Банкя, Драгалевци, Бояна, тук до Пловдив – в Белащица, Марково, Браниполе. Хора, каращи джипове за 200 000 eu без ден трудов стаж. Живеещи в къщи за десетки милиони. Мислите ли, че вс. Тези хора могат да докажат доходи??? Лек ден С.“ (л. 593 – 594).

Изисканите документи и писмени обяснения обаче не са представени.

10.2. С Искане за извършване на действия от други контролни органи (ИИДДКО) № Р-16001622001070-032-001/29.03.2022 г. от ОД на МВР гр. Пазарджик е изискана информация за осъществени пътувания на С.Л. извън пределите на страната (л. 589).

В отговор е постъпило писмо рег. № 312000-7201/04.04.2022 г. с приложена към него справка – разпечатка 2 листа от АИС „Граничен контрол“ на МВР (л. 586 – 588).

10.3. Изпратено е Искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица (ИПДСПОТЛ) № Р-16001622001070-041-001/21.06.2022 г. до „Еконт Експрес“ ООД (л. 181 – 184), в отговор на което е постъпило писмо изх. № 7007/01.07.2022 г., с което са представени документи и информация за С.К.Л., съдържащи папка с файлове с информация за куриерски, пощенски услуги, по които С.Л. е подадел/получател: получени пратки – информация за всички получени пратки за ревизирания период; получени наложени платежи – информация за всички получени наложени платежи на проверяваното лице, за периода на ревизията; получени парични преводи – информация за всички получени парични преводи на проверяваното лице за периода; снимки на документи, удостоверяващи изплащането в брой на наложен платеж – папка rko и парични преводи - папка post_dc (л. 185 – 582).

10.4. С Протокол № 1796856/08.09.2022 г. към преписката не ревизионното производство е присъединена информация на магнитен носител, предоставена от „Еконт Експрес“ ООД – 1 бр. диск (л. 96 - 97).

10.5. Констатирано от органите по приходите е от представените справки и документи от „Еконт Експрес“ ООД, че С.Л. редовно е изпращал пратки със стоки посредством куриер, за което е получавал суми по наложени платежи от клиентите си. Предмет на изпращаните доставки са били предимно риболовни принадлежности – воблери, влакна, макари, въдици, грипери. Установени са също и продажби на очила, ръкавици, шапки, блузи, обувки и др. Прието е, че тази търговска дейност от Л. е извършвана редовно, а не еднократно и инцидентно, тъй като лицето ежемесечно е изпращало пратки със стоки към неговите клиенти.

Посочено е, че на основание чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, ако физическото лице е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец, доходите от стопанската му дейност се облагат по реда на глава пета, раздел II от закона, т.е. смятат се за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец и следва да се облагат с 15 на сто данък, съгласно чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ. Стойността на приетите за укрити приходи от С.Л. е прието, че е стойността на получените наложени платежи за отделните периоди.

Всичко това е дало основание на ревизиращите органи да приемат, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, а именно: по т. 1 – до започване на ревизията не е подадена декларация, с изключение на периодите 2018 г. и 2019 г.; по т. 2 – налице са данни за укрити приходи или доходи; по т. 6 – данните и сведенията, необходими за установяване на основата за облагане не могат да бъдат получени, тъй като ревизираното лице не е намерено на адреса за кореспонденция.

10.6. В тази връзка на ревизираното лице са връчени Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК № Р-16001622001070-113-001/18.07.2022 г., в което, освен констатираните обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 6 от ДОПК, е посочена и т. 8 на чл. 122, ал. 1 от ДОПК (когато ревизираното или проверяваното лице не осигури достъп до подлежащ на контрол обект или до счетоводни и/или търговски данни от значение за производството, съхранявани на електронен носител), Уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК № Р-16001622001070-139-001/18.07.2022 г., както и ИПДПОЗЛ № Р-16001622001070-040-002/18.07.2022 г., с което е изискано представянето на декларации за имуществено състояние по чл. 124, ал. 3 от ДОПК (л. 142 – 147 и л. 152 – 180).

До приключване на ревизионното производство изисканите документи и писмени обяснения, в т.ч. и попълнени декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, не са представени.

10.7. С оглед, непосочване от страна на ревизираното лице, цената на придобиване на продадените от него стоки, с Протокол № 1796858/29.09.2022 г. са присъединени ГФО на „ГОУ ФИШ“ ЕООД за 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г., което дружество осъществява електронна търговия с риболовни принадлежности (л. 132 – 138).

11. Извършен е анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК при определяне на данъчната основа, а именно: по т. 1 – видът и характерът на осъществяваната дейност – електронна търговия със стоки; по т. 4 – официални документи и документи с достоверни данни – предоставена информация от „Еконт Експрес“ ООД относно получени наложени платежи от К.Л. за периода 2016 г. – 2020 г.; по т. 12 – обобщени данни за реализирана печалба, съответно приходите или доходите от други лица, упражняващи подобна дейност при същите или подобни условия – ползвани са декларирани данни в ГФО на „ГОУ ФИШ“ ЕООД, ЕИК ********* за периода 2016 г. – 2020 г., което дружество извършва електронна търговия с риболовни принадлежности, надлежно присъединени към ревизионното производство.

Съгласно представените данни от ГФО на горепосоченото дружество е установено съотношението между приходите от продажби и отчетната стойност на продадените стоки като коефициент за всеки отчетен период, както следва: за 2016 г. – 1,09; за 2017 г. – 1,15; за 2018 г. – 1,15; за 2019 г. – 1,18 и за 2020 г. – 1,21. Установените коефициенти са наложени спрямо приходите от получени наложени платежи от страна на С.Л. и по този начин са определени размерите на разходите му от търговската дейност, а именно: за 2016 г. – 4 808,00 лв.; за 2017 г. – 11 107,00 лв.; за 2018 г. – 16 168,00 лв.; за 2019 г. – 14 705,00 лв. и за 2020 г. – 4 210,00 лв.

11.1. Вследствие на установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е определена и следната основа за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за ЕТ на основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК, съответно дължимият данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, както следва:

За периода 01.01.2016 г. - 31.12.2016 г.

Съгласно представени данни от „Еконт Експрес“ ООД, през 2016 г. С.Л. е изпращал пратки със стоки на клиенти, за което е получил суми по наложени платежи общо в размер на 5 241,00 лв. За 2016 г. лицето не е подало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. За периода С.Л. е бил назначен по трудов към „ХИГИ СИС 81“ ЕООД и „НОМАД КАР“ ЕООД. Съгласно подадени данни от работодателите, осигурителният доход на лицето за 2016 г. е общо в размер на 6 735,63 лв.

Съгласно установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е определена следната основа за облагане с данък по ЗДДФЛ като ЕТ на основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК:

- Общо приходи -   5 241,00 лв.;

- Установени разходи (при коефициент 1,09) – 4 808,00 лв.;

- Облагаем доход - 433,00 лв.;

- Осигурителни вноски по КСО и ЗЗО – 1 300,32 лв.;

- Годишна данъчна основа - 0,00 лв.

За периода 01.01.2017 г. - 31.12.2017 г.   

Съгласно представени данни от „Еконт Експрес“ ООД през 2017 г. С.Л. е изпращал пратки със стоки на клиенти, за което е получил суми по наложени платежи общо в размер на 12 773,90 лв. За 2017 г. лицето не е подало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. За периода С.Л. е бил назначен по трудов към „НОМАД КАР“ ЕООД. Съгласно подадени данни от работодателя, осигурителният доход на лицето за 2017 г. е общо в размер на 5 547,60 лв.

Съгласно установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е определена следната основа за облагане с данък по ЗДДФЛ като ЕТ на основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК:

- Общо приходи – 12 773,90 лв.;

- Установени разходи (при коефициент 1,15) – 11 107,00 лв.;

- Облагаем доход – 1 666,90 лв.;

- Осигурителни вноски по КСО и ЗЗО – 1 479,36 лв.;

- Годишна данъчна основа - 187,54 лв.;

- Дължим данък (15 %) -   28,00 лв.

Определена е лихва за просрочие на невнесения данък, съобразно сроковете, определени в чл. 53 от ЗДДФЛ за периода от 01.05.2017 г. до датата на издаване на РА в размер на 12,97 лв.

За периода 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г.

Съгласно представени данни от „Еконт Експрес“ ООД през 2018 г. С.Л. е изпращал пратки със стоки на клиенти, за което е получил суми по наложени платежи общо в размер на 18 593,00 лв. За 2018 г. лицето е подало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ № 1600И0761767/17.04.2019 г. В подадената декларация в Приложение 1 С.Л. е декларирал получени доходи по трудови правоотношения от „НОМАД КАР“ ЕООД – 6 138,02 лв. с авансово удържан данък в размер на 529,43 лв. В Приложение 6 на ГДД - доходи от други източници по ЗДДФЛ, лицето е декларирало облагаем доход в размер на 10 417,80 лв. В частта за данни за лицето, изплатило дохода, С.Л. е декларирал „население“. Тъй като в хода на ревизионното производство лицето не е представило данни за приходоизточниците си и не може да се установи характерът на декларираните доходи в Приложение 6 на ГДД за 2018 г., е прието, че същите представляват получени суми по наложени платежи от клиенти. Върху общата годишна данъчна основа от всички доходи за 2018 г. е установен данък по ЗДДФЛ за довнасяне в размер на 1 041,00 лв. Данъкът е внесен в приход на бюджета на 24.06.2021 г., ведно с начислената лихва за просрочие в размер на 226,44 лв. С оглед на така установеното, при определяне на дължимия данък по ЗДДФЛ за установената дейност като ЕТ, внесеният данък по ГДД за 2018 г., е приспаднат от задължението.

Съгласно установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е определена следната основа за облагане с данък по ЗДДФЛ като ЕТ на основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК:

- Общо приходи – 18 593,00 лв.;

- Установени разходи (при коефициент 1,21) – 16 168,00 лв.;

- Облагаем доход – 2 425,00 лв.;

- Осигурителни вноски по КСО и ЗЗО – 1 701,36 лв.;

- Годишна данъчна основа - 723,64 лв.;

- Дължим данък (15 %) -   108,00 лв.;

- Внесен данък – 1 041,00 лв.;

- Данък за довнасяне - 0,00 лв.

За периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г.

Съгласно представени данни от „Еконт Експрес“ ООД през 2019 г. С.Л. е изпращал пратки със стоки на клиенти, за което е получил суми по наложени платежи общо в размер на 17 353,00 лв. За 2019 г. лицето е подало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ № 1600И0935292/27.04.2020 г. В подадената декларация в Приложение 1 С.Л. е декларирал получени доходи по трудови правоотношения от „НОМАД КАР“ ЕООД – 3 760,05 лв. с авансово удържан данък в размер на 324,43 лв. В Приложение 3 на ГДД - доходи от друга стопанска дейност лицето е декларирало облагаем доход в размер на 7 700,00 лв. с код 307 – „Доходи от възнаграждения по извънтрудови правоотношения“. Приспаднати са 25 % нормативно-признати разходи за дейността – 1 925,00 лв. В частта за данни за лицето, изплатило дохода, С.Л. е декларирал „население“. Тъй като в хода на ревизионното производство лицето не е представило данни за приходоизточниците си и не може да се установи характерът на декларираните доходи в Приложение 3 на ГДД за 2019 г., е прието, че същите представляват получени суми по наложени платежи от клиенти. Върху общата годишна данъчна основа от всички доходи за 2019 г. е установен данък по ЗДДФЛ за довнасяне в размер на 577,00 лв. Данъкът е внесен в приход на бюджета. При определяне на дължимия данък по ЗДДФЛ за установената дейност като ЕТ, внесеният данък по ГДД за 2019 г., е приспаднат от задължението.

Съгласно установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, е определена следната основа за облагане с данък по ЗДДФЛ като ЕТ на основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК:

- Общо приходи – 17 353,00 лв.;

- Установени разходи (при коефициент 1,18) – 14 705,00 лв.;

- Облагаем доход – 2 648,00 лв.;

- Осигурителни вноски по КСО и ЗЗО – 1 868,16 лв.;

- Годишна данъчна основа - 779,84 лв.;

- Дължим данък (15 %) -   116,00 лв.;

- Внесен данък - 577,00 лв.;

- Данък за довнасяне - 0,00лв.

За периода 01.01.2020 г. - 31.12.2020 г.

Съгласно представени данни от „Еконт Експрес“ ООД през 2020 г. С.Л. е изпращал пратки със стоки на клиенти, за което е получил суми по наложени платежи общо в размер на 5 095,00 лв. За 2020 г. лицето не е подало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. За периода м.01 - м.03.2020 г. С.Л. е бил назначен по трудов договор към „НОМАД КАР“ ЕООД. Съгласно подадени данни от работодателя, осигурителният доход на лицето за тези месеци на 2020 г., е общо в размер на 946,74 лв.

Съгласно установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, е определена следната основа за облагане с данък по ЗДДФЛ като ЕТ на основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК:

- Общо приходи – 5 095,00 лв.;

- Установени разходи (при коефициент 1,21) – 4 210,00 лв.;

- Облагаем доход - 885,00 лв.;

- Осигурителни вноски по КСО и ЗЗО – 2 034,96 лв.;

- Годишна данъчна основа - 0,00 лв.

11.2. В резултат на горните констатации за извършване на икономическа дейност, както вече се посочи и по-горе, органите по приходите са констатирали обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК и на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК на лицето е връчено уведомление, с което е уведомено, че осигурителният доход, върху който се дължат задължителни осигурителни вноски, ще бъде определен по реда на чл. 124а от ДОПК във връзка с чл. 122 – 124 от същия кодекс.

11.2.1. Прието е, че по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО Л. е самоосигуряващо се лице – физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка за периода на упражняване на трудова дейност, както и че попада в обхвата на лицата, задължително осигурени за инвалидност, поради общо заболяване, за старост и за смърт, на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, предвид обстоятелството, че упражнява трудова дейност като едноличен търговец.

На основание чл. 6, ал. 9 от КСО е посочено, че окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 8 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.

Цитирана е разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от КСО, съгласно която, доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност, като е посочено, че в съответствие с разпоредбата на чл. 6, ал. 8 от КСО самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от с.з. правят осигурителни вноски за своя сметка и ги дължат авансово върху месечен осигурителен доход, между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със ЗБДОО за съответната година, както и че съгласно чл. 7, ал. 4 от КСО, осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат.

Установени са следните задължения за ДОО за различните периоди, ведно с начислените лихви за просрочие, съобразно сроковете за внасяне по чл. 7, ал. 4 от КСО към датата на издаване на РА:

За периода 01.01.2016 г. - 31.12.2016 г. - Вноски за ДОО в общ размер на 645,12 лв. и лихви в размер на 411,34 лв. Прието е, че за 2016 г. С.Л. е осигуряван по трудови договори от работодателите „Номад Кар“ ЕООД и „Хиги Сис 81“ ЕООД върху общ годишен осигурителен доход 6 735,63 лв. В хода на ревизионното производство по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК е установен облагаем доход на лицето като ЕТ в размер на 433,00 лв., като е констатирано, че същият не превишава осигурителен доход на лицето от всички източници, върху който са начислени осигурителни вноски, поради което не е извършено годишно изравняване.

За периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. - Вноски за ДОО в общ размер на 761,76 лв. и лихви в размер на 408,43 лв. Прието е, че за 2017 г. С.Л. е осигуряван по трудов договор от работодателя „Номад Кар“ ЕООД върху общ годишен осигурителен доход 5 547,60 лв. В хода на ревизионното производство по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК е установен облагаем доход на лицето като ЕТ в размер на 1 666,90 лв., като е констатирано, че същият не превишава осигурителен доход на лицето от всички източници, върху който са начислени осигурителни вноски, поради което не е извършено годишно изравняване.

За периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. - Вноски за ДОО в общ размер на 905,76 лв. и лихви в размер на 393,80 лв. Прието е, че за 2018 г. С.Л. е осигуряван по трудов договор от работодателя „Номад Кар“ ЕООД върху общ годишен осигурителен доход 6 191,39 лв. В хода на ревизионното производство по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК е установен облагаем доход на лицето като ЕТ в размер на 2 425,00 лв., като е констатирано, че същият не превишава осигурителен доход на лицето от всички източници, върху който са начислени осигурителни вноски, поради което не е извършено годишно изравняване.

За периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. - Вноски за ДОО в общ размер на 994,56 лв. и лихви в размер на 331,57 лв. Прието е, че за 2019 г. С.Л. е осигуряван по трудов договор от работодателя „Номад Кар“ ЕООД върху общ годишен осигурителен доход 3 539,16 лв. В хода на ревизионното производство по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК е установен облагаем доход на лицето като ЕТ в размер на 2 648,00 лв., като е констатирано, че същият не превишава осигурителен доход на лицето от всички източници, върху който са начислени осигурителни вноски, поради което не е извършено годишно изравняване.

За периода 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. - Вноски за ДОО в общ размер на 1 083,36 лв. и лихви в размер на 251,04 лв. Прието е, че за 2020 г. С.Л. е осигуряван по трудов договор от работодателя „Номад Кар“ ЕООД върху общ годишен осигурителен доход 946,74 лв. В хода на ревизионното производство по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК е установен облагаем доход на лицето като ЕТ в размер на 885,00 лв., като е констатирано, че същият не превишава осигурителен доход на лицето от всички източници, върху който са начислени осигурителни вноски, поради което не е извършено годишно изравняване.

11.2.2. Констатирано е, че С.Л. е роден след 31 декември 1959 г. и на основание чл. 127, ал. 1 от КСО подлежи на задължително осигуряване за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд като осигурено лице във фонд „Пенсии“, както и че осигурителните вноски се начисляват върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за ДОО (чл. 157, ал. 6 от КСО). На основание чл. 6, ал. 9 от КСО е мотивирано, че окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 8 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.

Посочено е, че срокът за внасяне на вноските за фонд ДЗПО е определен в чл. 7 от КСО, а именно, осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат.

Установени са следните задължения за ДЗПО за ревизираните периоди, ведно с начислените лихви за просрочие, начислени съобразно сроковете за внасяне по чл. 7, ал. 4 от КСО към датата на издаване на РА:

За периода 01.01.2016 г. - 31.12.2016 г. - Вноски за ДЗПО - УПФ в общ размер на 252,00 лв. и лихви в размер на 160,67 лв. Прието е, че за 2016 г. С.Л. е осигуряван по трудови договори от работодателите „Номад Кар“ ЕООД и „Хиги Сис 81“ ЕООД върху общ годишен осигурителен доход 6 735,63 лв. В хода на ревизионното производство по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК е установен облагаем доход на лицето като ЕТ в размер на 433,00 лв., като е констатирано, че същият не превишава осигурителен доход на лицето от всички източници, върху който са начислени осигурителни вноски, поради което не е извършено годишно изравняване.

За периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. - Вноски за ДЗПО - УПФ в общ размер на 276,00 лв. и лихви в размер на 148,00 лв. Прието е, че за 2017 г. С.Л. е осигуряван по трудов договор от работодателя „Номад Кар“ ЕООД върху общ годишен осигурителен доход 5 547,60 лв. В хода на ревизионното производство по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК е установен облагаем доход на лицето като ЕТ в размер на 1 666,90 лв., като е констатирано, че същият не превишава осигурителен доход на лицето от всички източници, върху който са начислени осигурителни вноски, поради което не е извършено годишно изравняване.

За периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. - Вноски за ДЗПО - УПФ в общ размер на 306,00 лв. и лихви в размер на 133,04 лв. Прието е, че за 2018 г. С.Л. е осигуряван по трудов договор от работодателя „Номад Кар“ ЕООД върху общ годишен осигурителен доход 6 191,39 лв. В хода на ревизионното производство по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК е установен облагаем доход на лицето като ЕТ в размер на 2 425,00 лв., като е констатирано, че същият не превишава осигурителен доход на лицето от всички източници, върху който са начислени осигурителни вноски, поради което не е извършено годишно изравняване.

За периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. - Вноски за ДЗПО - УПФ в общ размер на 336,00 лв. и лихви в размер на 112,03 лв. Прието е, че за 2019 г. С.Л. е осигуряван по трудов договор от работодателя „Номад Кар“ ЕООД върху общ годишен осигурителен доход 3 539,16 лв. В хода на ревизионното производство по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК е установен облагаем доход на лицето като ЕТ в размер на 2 648,00 лв., като е констатирано, че същият не превишава осигурителен доход на лицето от всички източници, върху който са начислени осигурителни вноски, поради което не е извършено годишно изравняване.

За периода 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. - Вноски за ДЗПО - УПФ в общ размер на 366,00 лв. и лихви в размер на 84,82 лв. Прието е, че за 2020 г. С.Л. е осигуряван по трудов договор от работодателя „Номад Кар“ ЕООД върху общ годишен осигурителен доход 946,74 лв. В хода на ревизионното производство по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК е установен облагаем доход на лицето като ЕТ в размер на 885,00 лв., като е констатирано, че същият не превишава осигурителен доход на лицето от всички източници, върху който са начислени осигурителни вноски, поради което не е извършено годишно изравняване.

11.2.3. Установено е също така, че здравноосигурителните вноски за ревизираното лице са дължими на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, според който лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния размер на осигурителния доход за тези самоосигуряващи се лица, определен със ЗБДОО и годишно върху доходите от дейността като самоосигураващо се лице и доходите, получени за работа от без трудово правоотношение, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО, както и че съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, здравноосигурителните вноски за самоосигуряващите се лица се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат. На основание чл. 6, ал. 9 от КСО е мотивирано, че окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 8 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход

Установени са следните задължения за ЗОО за ревизираните периоди, ведно с начислените лихви за просрочие, начислени съобразно сроковете за внасяне по чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО към датата на издаване на РА:

За периода 01.01.2016 г. - 31.12.2016 г. - Вноски за ЗО в общ размер на 403,20 лв. и лихви в размер на 257,06 лв. Прието е, че за 2016 г. С.Л. е осигуряван по трудови договори от работодателите „Номад Кар“ ЕООД и „Хиги Сис 81“ ЕООД върху общ годишен осигурителен доход 6 735,63 лв. В хода на ревизионното производство по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК е установен облагаем доход на лицето като ЕТ в размер на 433,00 лв., като е констатирано, че същият не превишава осигурителен доход на лицето от всички източници, върху който са начислени здравноосигурителни вноски, поради което не е извършено годишно изравняване.

За периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. - Вноски за ЗО в общ размер на 441,60 лв. и лихви в размер на 236,77 лв. Прието е, че за 2017 г. С.Л. е осигуряван по трудов договор от работодателя „Номад Кар“ ЕООД върху общ годишен осигурителен доход 5 547,60 лв. В хода на ревизионното производство по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК е установен облагаем доход на лицето като ЕТ в размер на 1 666,90 лв., като е констатирано, че същият не превишава осигурителен доход на лицето от всички източници, върху който са начислени здравноосигурителни вноски, поради което не е извършено годишно изравняване.

За периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. - Вноски за ЗО в общ размер на 489,60 лв. и лихви в размер на 212,88 лв. Прието е, че за 2018 г. С.Л. е осигуряван по трудов договор от работодателя „Номад Кар“ ЕООД върху общ годишен осигурителен доход 6 191,39 лв. В хода на ревизионното производство по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК е установен облагаем доход на лицето като ЕТ в размер на 2 425,00 лв., като е констатирано, че същият не превишава осигурителен доход на лицето от всички източници, върху който са начислени здравноосигурителни вноски, поради което не е извършено годишно изравняване.

За периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. - Вноски за ЗО в общ размер на 537,60 лв. и лихви в размер на 179,22 лв. Прието е, че за 2019 г. С.Л. е осигуряван по трудов договор от работодателя „Номад Кар“ ЕООД върху общ годишен осигурителен доход 3 539,16 лв. В хода на ревизионното производство по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК е установен облагаем доход на лицето като ЕТ в размер на 2 648,00 лв., като е констатирано, че същият не превишава осигурителен доход на лицето от всички източници, върху който са начислени здравноосигурителни вноски, поради което не е извършено годишно изравняване.

За периода 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. - Вноски за ЗО в общ размер на 366,00 лв. и лихви в размер на 87,60 лв. Прието е, че за периода м.01.2020 г. до м.03.2020 г. С.Л. е осигуряван по трудов договор от работодателя „Номад Кар“ ЕООД върху общ годишен осигурителен доход 946,74 лв. От м.04.2020 г. лицето се осигурява здравно на основание чл. 40, ал. 5 от ЗЗО - като безработен върху осигурителен доход, не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица. Подадена е декларация обр. 7 № 164812003212349/26.10.2020 г. За периода м.04.2020 г. - м.12.2020 г. С.Л. е внесъл месечни вноски за ЗОВ по 24,40 лв. на основание чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. Същите са взети предвид при определяне на авансовите му вноски като СОЛ. В хода на ревизионното производство по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК е установен облагаем доход на лицето като ЕТ в размер на 885,00 лв., като е констатирано, че същият не превишава осигурителен доход на лицето от всички източници, върху който са начислени осигурителни вноски, поради което не е извършено годишно изравняване.

12. В подаденото срещу РД възражение с вх. № 21946/09.11.2022 г. (л. 95) жалбоподателят е посочил, че нищо не е направено с умисъл, а от незнание. При подаване на ГДД за 2018 г. и 2019 г. твърди, че ако е знаел, че върху тези доходи е трябвало да се заплатят и осигуровки, е щял да ги плати, но счетоводителят не му е казал. Моли да не бъде квалифициран като ЕТ със 100-150 пратки за една година, тъй като никой ЕТ не може да оцелее с една пратка на 2,5 дена, често не надвишаваща 30-40 лв. На следващо място посочва, че за 2016 г. и 2017 г. (дори и другите) се вижда, че е продавал предимно риболовни неща, моли да не бъдат взимани под внимание нещата, свързани с хобито му – има десетки въдици, макари, конци, стотици воблери за морски и сладководен риболов, участвал е в десетки групи в социалните мрежи, свързани с риболова и често там са разменяни въдици, макари, конци и т.н. с други колеги. Изразява съгласие да заплати всички данъци и осигуровки на неща, закупени от Aliexpress, а именно – грипери, дрехи за риболов, клещи, шапки, но не е сериозно да има повече от две-три от тези  неща. Заявява, че воблери от Aliexpress не е купувал, защото качеството не е на ниво, воблерите са закупувани от БГ сайтове: Voblershop и т.н., често продавани на доста под закупената цена. От справката от ГКПП се твърди, че се вижда, че основно пътува в Гърция, като 100 % от пътуванията му в Гърция са с цел риболов. Моли от Еконт да бъде изискана пълна справка и за заплатените от него пратки, които само за 2019 г. и 2020 г. са за над 5 000 лв. Моли да бъде квалифициран като гражданин, който добросъвестно иска да си плати осигуровките, предвид осигуряването му на минимална заплата за тези години, сумите не са толкова непосилни, непосилни обаче са наложените му лихви.

13. Така подаденото възражение е прието като неоснователно от органите по приходите, които са приели, че наведените в същото твърдения по никакъв начин не са основание за промяна на направеното с РД предложение за установяване на задължения. Напротив, доводите, релевирани във възражението, по същество представляват признание на основателността на направените в хода на ревизията констатации. Посочено е, че умисълът не е част от фактическия състав за вменяване на данъчни и осигурителни задължения, както и че формата на вината би имала значение при евентуално разследване на данъчно престъпление по реда на чл. 255 от НК, но няма пряко отношение при установяване на задължения по реда на ДОПК. Безспорно предвид обема на сключваните през изследваните в ревизията години сделки е мотивирано, че следва да се предполага, че се касае за осъществяване на редовна търговска дейност, тъй като няма как да се приемат за инцидентни сделки от порядъка на 100 - 150 годишно. А по отношение на лихвите е посочено, че те следват ex lege и няма как да бъдат дерогирани.

14. С идентично съдържание като това във възражението е депозирана и жалба срещу РА, като наред с всичко останало, е поискано и опрощаване на определените му задължения.

15. В тази връзка решаващият орган е констатирал, че в подадената от С.К.Л. жалба е отправена молба за отпадане на част от задълженията, установени с РА - лихви върху осигуровки и за опрощаване на същите за определени години, което е възприето като възражение за изтекла 5-годишна погасителна давност, съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК. При това положение, след като е съобразил приложимите правни норми и като е установил, че производството по издаване на РА е започнало със ЗВР № Р-16001622001070-020-001/02.03.2022 г., връчена на 28.04.2022 г., ответният административен орган е приел, че към момента на започване на ревизионното производство, давността за авансовите вноски за периода м.01.2016 г. - м.11.2016 г. е изтекла, поради което и РА е изменен в частта, относно задълженията за лихви за здравноосигурителни вноски за 2016 г., както следва: лихви за Вноски за ДОО от 411,34 лв. на 365,26 лв.; лихви за Вноски за ЗО от 257,06 лв. на 228,28 лв. и лихви за Вноски за ДЗПО – УПФ от 160,67 лв. на 142,68 лв.

16. Като свидетел по делото е разпитана Р.Й.К., от показанията на която се установява, че е във фактическо съжителство с жалбоподателя. Твърди, че С. имал хоби, маниакално хоби - риболов от дете, купувал си риболовните такъми от магазини за риболов. Ходел лично в риболовни магазини от цялата страна, за да си купува риболовни такъми, купувал си ги и от форуми, които продават такива неща, онлайн от интернет, включително и от чуждестранни сайтове. Той използвал тези такъми, когато ходи на риболов. Ходел на риболов един-два пъти в седмицата в България, също така ходел на риболов и в Гърция. Ако е през седмицата, ходел на риболов до близко населено място тук в България, а ако е през отпуск и почивни дни - ходел до Гърция. Три-четири пъти годишно ходел в Гърция на риболов, където ходел с много приятели, които всички са рибари. Свидетелката не е ходила с тях в Гърция. Тук в България е ходила, но извън страната не е ходила. В Гърция те ходели на риболов по острови, имали приятели в Гърция, които им казвали, че в момента има риба на определено място и те тръгвали. В Гърция спели в хостели, свидетелката ги нарича „колибки“, затова не ходела с тях на риболов. С. купувал непрекъснато риболовни такъми, пробвал ги, ползвал ги месец или повече време, след което, ако не оправдаели очакванията му, веднага ги продавал. А останалите ги ползвал известен период от време и като излезнели нови модели, продавал старите и си купувал новите. Имал много въдици вкъщи, в момента имал над 20 броя въдици, може би 25 въдици, не знае колко струват, но знае, че са най-доброто качество и свидетелката е виждала цени на тези такъми в интернет и те били по 500 лв., 1000 лв., 2000 лв. Отделно имал макари, конци, които също стрували много скъпо, но е взимал включително и втора употреба риболовни такъми. С. продавал такъмите във форуми, онлайн в ОЛХ, в БАЗАР, във фейсбук, на различни платформи в интернет. Продажбата ставала чрез куриерските фирми Еконт, Спиди, най-вече работел с Еконт. Той получавал парите с наложен платеж. Още с купуването на риболовните такъми, С. бил на загуба, защото те се амортизирали от използването, от солената вода и след това цената им падала. Той ги продавал по-евтино, отколкото ги е купил. Тези продажби се случвали често. Можело да се случи дори два пъти в седмицата да купува или да продава риболовни такъми. За много кратък период, ставало въпрос за няколко месеца, свидетелката не си спомня точно кога, но може би преди три години, той пробвал да търгува с маратонки. Не си спомня точно какво количество се е опитал да продаде за този период от няколко месеца, но доколкото си спомня, били 30 чифта маратонки. Част от тях той продал, но такива и в момента имали вкъщи. Мисли, че имали пет чифта от тях останали вкъщи. С. и сега продължавал да купува и продава риболовни такъми. Той от дете се занимавал с риболов, израснал е в Михалково, откъдето е. Там има язовир и у тях в Михалково също свидетелката е виждала въдици. В бащиния му дом и сега имало около 15 въдици. Така, че той е израснал и в семейството си с риболов.

17. В хода на съдебното производство е изготвена съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), приета без заявени резерви от страните, чието заключение се свежда до следното:

След запознаване с всички писмени доказателства по делото, в т.ч. и след извършена проверка на информацията, предоставена от „Еконт Експрес“ ООД, в която се съдържат данни за извършените от жалбоподателя доставки и съответно за получени суми с наложен платеж и пощенски запис, експертът в табличен вид е посочил осъществените доставки, датата, на която това е сторено, получените суми, съпоставил е резултатите, които е установил с данните, установени от органите по приходите, като е констатирал, че в описанието на доста от извършените пратки е отбелязано „използвани, в много добро състояние“ или „без забележки“. Констатирани са налични пратки като кафе-машина (ползвана), броня счупена, гуми, джанти, което обаче не е изследвало и взето предвид от органите по приходите.

Установени са следните получени суми по години:

Година

Наложен платеж

Пощенски запис

Общо

По РД

2016

2230,00

3011,00

5241.00

5241,00

2017

3707,00

9066,90

12773.90

12773,90

2018

2426,30

16206,50

18632.80

18593,00

2019

5140,00

12472,00

17612.00

17353,00

2020

1497,00

3598,00

5095,00

5095,00

В заключение е посочено, че е налице минимално разминаване между установените от експертизата суми, получени от жалбоподателя и тези, определени от органите по приходите за 2018 г. и 2019 г. вещото лице е определило по-голяма получена сума, като уточнява, че от значение е само сумата за 2017 г., в която е определено задължение по ЗДДФЛ, както и че установената от експертизата сума е идентична с тази на органите по приходите.

На база информацията, предоставена от „Еконт Експрес“ ООД вещото лице е установило получени от жалбоподателя пратки, които е представило в табличен вид по години и стойност, изключил е върнатите пратки, изпратени първоначално от жалбоподателя и е установил следното:

Получени пратки:

Година

Стойност

Броя

2016

6245,32

56

2017

5289,89

47

2018

5559,10

42

2019

2528,70

19

2020

3354,30

28

Допълнително в съдебно заседание вещото лице уточнява, че изчисленията са направени въз основа на представените по делото разпечатки на документи за изплатени суми от Еконт, които представляват екселски таблици, представени на органа и в които се съдържа информация за изплатени суми по отделните доставки извършени от лицето.

ІV. За правото:

18. В случая, релевантните за разрешаването на административноправния въпрос факти и обстоятелства са установени от материално компетентни органи на приходната администрация в хода на ревизия, осъществена по реда на ДОПК. Ревизията е завършила с издаването на оспорения РА, който е постановен в изискваната от закона форма, съобразно разпоредбата на чл. 120, ал. 1 от ДОПК. Не се констатират нарушения на процесуалните правила при осъществяване на действията от страна на приходната администрация.

В конкретния казус, съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, налагат да се приеме, че фактическите констатации на органите на проходна администрация по отношение на посочените данъчни периоди са истинни, а направените въз основа на тях правни изводи, са съответни на материалния закон. В пълнота е спазена целта, която преследва законът с издаването на актове от категорията на процесния такъв. В последващото изложение, ще бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.

19. С оглед разрешаването на текущия административноправен спор, необходимо тук на първо място е да се посочи следното:

Според чл. 110, ал. 2 от ДОПК – „Ревизията е съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски.”. Принципът на „Законност”, установен в чл. 2, ал. 1 от ДОПК изисква при осъществяване на това производство, органите по приходите да действат в рамките на правомощията си, установени от закона, като прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица. На следващо място, принципът за „Обективност”, възведен в чл. 3 от ДОПК, безусловно налага задължението органите по приходите, в производствата по ДОПК, да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица, като административните актове по същия този кодекс, следва да се основават на действителните факти от значение за случая, а истината за фактите да се установява по реда и със средствата, предвидени в кодекса. Най-сетне, принципът на служебното начало, възведен в чл. 5 от ДОПК, според който – „Органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни служебно, когато няма искане от заинтересованите лица, да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания, включително за прилагането на определените в закона облекчения”, без съмнение възлага доказателствената тежест в административното ревизионно производство на органите по приходите. Те са органи на изпълнителната власт, които са снабдени с всички необходими правомощия, упражняването на които позволява събирането на необходимата пълнота от данни (доказателства) за установяването на законосъобразното, респективно на незаконосъобразното възникване, развитие и осъществяване на данъчните правоотношения. С такива правомощия отделният данъчен субект не разполага. Напротив, той е длъжен да изпълнява властническите волеизявления на данъчните органи и да представя поисканите му документи и писмени обяснения. Когато крайният резултат от административното ревизионно производство е неблагоприятен за данъчния субект, поражда се правото той да бъде обжалван пред контролния в приходната администрация орган. При положение, че резултатът е отново неблагоприятен, за данъчния субект е налице вече право на съдебно обжалване. От гледна точка на съдебния административен процес, упражняването на това право е равнозначно на предявено пред съда искане да бъде разгледан и разрешен конкретен административен спор. В спорното съдебно производство, двете страни – данъчният субект и административният орган са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Как се разпределя доказателствената тежест при това положение между данъчния субект – жалбоподател и административния орган – ответник по жалбата? Отговорът на въпроса не буди никакво съмнение. Решаващо е обстоятелството – каква правна последица страната претендира като настъпила. Относно факта, обуславящ тази последица, страната носи доказателствената тежест.

Във връзка с тук обсъждания въпрос е необходимо да се направи още следното уточнение:

Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Това разбиране произтича от законно установеното задължение за съда да реши делото по същество, като отмени изцяло или частично ревизионния акт, като го измени в обжалваната част или отхвърли жалбата – чл. 160, ал. 1 от ДОПК, независимо от това, дали в съдебното производство страните са ангажирали някакви доказателства или не. Изпълнението на това задължение от страна на съда, означава при недоказване, да се приеме, че недоказаното не е осъществено. А щом юридическият факт не е осъществен, не могат да настъпят последиците, които съответната материалноправна норма свързва с неговото проявление.

20. На следващо място, без съмнение в случая следва да се съобрази и правилото, възведено в чл. 124, ал. 2 от ДОПК, съобразно което в производството по обжалване на ревизионен акт, издаден в хода на извършена ревизия по реда на чл. 122 от същия кодекс, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено от събраните доказателства. Въпросното правило ясно и точно указва кому лежи доказателствената тежест относно релевантните факти при спор относно законосъобразността на ревизионен акт, издаден в производство реда на чл. 122 от ДОПК, като придава отнапред материална доказателствена сила на съдържащите се в същия констатации.

Как изложеното до тук се съотнася с конкретиката на настоящия казус?

21. Приобщените в хода на ревизионното производство доказателства, както и тези, събрани в настоящото съдебно административно производство, налагат несъмнения извод, че по отношение на констатираните приходи за всяка една от процесните години, няма причина да не се приеме, че процесуалните действия на органите по приходите в хода на извършената на жалбоподателя ревизия, са осъществени съобразно изискванията на закона. Релевантните факти и обстоятелства са възприети и възпроизведени от ревизиращите органи в издадения от тях ревизионен акт, съотнесени са спрямо останалите констатации, направени в административното производство и въз основа на това са определени процесните фискални задължения за жалбоподателя. Доказателства, които да подложат на съмнение така направените констатации и основаните на тях правни изводи, не се ангажираха в хода на настоящото производство. Жалбоподателят, който носи доказателствената тежест по общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като лице, претендиращо незаконосъобразност на РА в оспорената част, не доказа по пътя на пълно и главно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за изменение или отмяна на акта в тази част. Впрочем жалбоподателят не ангажирани никакви доказателства в хода на съдебното производството, независимо от дадените му в тази насока изрични указания с разпореждането за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

До извод в обратната насока не води и приетото заключение по допеснатата ССЕ, доколкото същото на практика единствено и само описва, представените от третото лице „Еконт Експрес“ ООД доказателства. По идентичен начин стои въпросът и с ангажираните свидетелски показания, които също потвърждават констатациите на органите по приходите, които са в насока, че жалбоподателят получава приходи от наложени платежи и парични преводи от извършвани продажби на разнообразни стоки.

Действително, представените на оптичен носител в табличен вид данни не представляват електронен документ и не установяват верността на отразената в тях информация, независимо дали са подписани с електронен подпис. Такъв електронен документ не са и направените снимки на РКО и ППП и такова качество не им придава обстоятелството, че файлът, на който са съхранени, е подписан с електронен подпис. Посочените по-горе таблици с данни, безспорно нямат характер на счетоводен документ, като същите съдържат вторична, обобщена в табличен вид информация, съставени от трето неучастващо в спора лице – „Еконт експрес“ ООД, поради което сами по себе си не представляват доказателство, потвърждаващо обективираните в РД и в издадения въз основа на него РА фактически констатации включително от гледна точка на размера на получени от Л. приходи от реализирани продажби на стоки, доставени на получателите чрез куриерското дружество.

В случая обаче следва да се посочи, че сам жалбоподателят във възражението срещу РД и в жалбата си срещу РА не оспорва извършените продажби, нито размерът на установените приходи, поради което и следва да се приеме, че е налице признание на неизгодни за ревизираното лице факти и обстоятелства.

Отделно от това, видно от протокола от първото по делото съдебно заседание от 24.03.2023 г., а и от следващите заседания липсва изрично оспорване на представените с административната преписка доказателства, съответно липсва откриване на производство по оспорване по реда на чл. 193 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Поради това следва да бъде прието, че презумпцията за вярност на фактическите констатации в РА, издаден по реда на чл. 122 от ДОПК не е оборена.

В конкретния случай фактическите констатации в ревизионния акт, предмет на настоящото обжалване, се подкрепят от събраните в хода на административното производство доказателства, които са приети и приложени по делото.

22. На първо място, относно наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК е необходимо да се отбележи следното:

В хода на ревизията е направен подробен анализ на събраните доказателства при извършената проверка на „Еконт Експрес“ ООД, в резултат на който е установено, че през периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2020 г., С.К.Л. е извършвал онлайн търговия с различни видове стоки, като не е отчитал приходите от извършените продажби по установения от закона ред, с изключение на приетите от органите по приходите отчетени такива с подадените ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2018 г. и 2019 г. Това само е било достатъчно, за да се направи извод за наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК.

Именно, коментираните обстоятелства, са наложили необходимостта да се прибегне до особения ред за извършване на данъчна ревизия, предвиден в чл. 122 и сл. от ДОПК, който е приложим във всеки случай, когато данъчната основа не може да бъде определена по реда на съответния материален данъчен закон. Казано с други думи, когато е налице едно противоправно развитие на данъчните правоотношения, което е последица от проявлението на някой от фактите, възведени в чл. 122, ал. 1 от ДОПК, се прилага особеният ред за извършване на ревизионно производство, същността на което е да се установят и анализират, онези от изброените в закона обстоятелства (критерии), които са относими към ревизирания данъчен субект, като целта на закона е да се установи възможната пълнота от данни, които се доближават максимално до тази данъчна основа, при която би се стигнало при нормално развие на правоотношението.

23. Този особен ред за анализиране на конкретни факти и обстоятелства, съвкупната преценка на които би следвало да има за резултат определяне на данъчна основа максимално близка до действителната, е предвиден в чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Определянето на размер на получените от Л. суми от онлайн продажбата на процесните стоки чрез представените от страна на „Еконт Експрес“ ООД товарителници и разходни касови ордери, подписани от него, е един конкретен способ, за да се достигне като краен резултат до определяне на максимално близка до действителната данъчната основа за облагане с данъци и ЗОВ за съответния отчетен период.

При определяне размера на неотчетени приходи от продажби обосновано са взети предвид данните от друг търговец, осъществяващ онлайн търговия със стоки, идентични с тези, с които е търгувал жалбоподателят, доколкото въпреки многократно дадените му възможности, същият не е представил изисканите с цитираните по-горе ИПДПОЗЛ документи и информация (л. 155 и л. 595). Такива не са представени и в хода на настоящото съдебно производство.

Впрочем, единствената информация, предоставена от ревизираното лице, е едва в хода на административното обжалване (с възражението срещу РД и жалбата срещу РА) и която по-скоро е в подкрепа на констатациите на органите по приходите.

При това положение, съответни на събраните по административната преписка доказателства, са изводите на приходна администрация, че извършените продажби нямат инцидентен характер, тъй като същите са извършвани системно, като се съобразят и количествата на продаваните стоки, тази дейност следва да се определи като търговска по занятие по смисъла на чл. 1 от ТЗ.

С оглед обема и броя на продажбите, на постъпленията на парични суми от тези продажби, следва да се приеме, че ревизираното лице несъмнено е извършвало независима икономическа дейност под формата на продажба на стоки, доходите от която не са декларирани по надлежния ред, с изключение на 2018 г. и 2019 г., когато са подадени ГДД, в които част от продажбите са били декларирани.

Доколкото продаваните стоки, не са в количества за лична употреба, то следва извод, че тези сделки попадат в обхвата на чл. 1, ал. 1, т. 1 от ТЗ, а именно покупка на стоки или други вещи с цел да бъдат препродадени в първоначален, преработен или обработен вид. Що се отнася до твърдението в жалбата, а така също и показанията на разпитаната по делото свидетелка, че част от стоките са били закупени за лична употреба, след което са били продавани, то същото се явява недоказано, доколкото в хода на ревизията от Л. не са предоставени каквито и да било конкретни данни в тази насока, с помощта на които да могат да бъдат идентифицирани въпросните стоки за лична употреба и изключени така, както например е сторено от органите по приходите с продадените кафе-машина (ползвана), броня счупена, джанти, гуми и др., което обстоятелство е констатирано и от вещото лице в приетото и неоспорено от страните заключение по СИЕ. Такива доказателства не са ангажирани и в настоящото съдебно производство.

Ето защо, съдът намира, че правилно тези парични постъпления са определени от органите по приходите като облагаеми доходи, резултат на търговска дейност, което от своя страна прави безспорно доказано наличието на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК и прилагането на особения ред за определяне на данъчната основа. Нормите на чл. 122 от ДОПК регламентират издаването на ревизионен акт при особени случаи, като осигуряват на органите по приходите правна възможност при наличието на определени обстоятелства и спазвайки определени законови изисквания да определят данъчна основа за облагане с преки или косвени данъци, както и задълженията за задължителни осигурителни вноски за социално и здравно осигуряване по реда на съответния материален закон. След като са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК, органът по приходите има правомощие да определи данъчната основа по особения ред.

24. При формиране на данъчните основи за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, освен установените недекларирани (укрити) приходи (определени въз основа на представените от „Еконт Експрес“ ООД данни за изплатени суми на л.: за 2016 г. –  5 241,00 лв.; 2017 г. –  12 773,90 лв.; 2018 г. –  18 593,00 лв.; 2019 г. –  17 353,00 лв.; 2020 г. – 5 095,00 лв.), са съобразени и установените при ревизията разходи (за определяне на сумата на разходите, съответстващи на неотчетените приходи за ревизираните периоди при ревизията е изчислено съотношението между приходите от продажби и отчетната стойност на продадени стоки от друг търговец, осъществяващ онлайн търговия със стоки, идентични с тези, с които е търгувал жалбоподателят),  като са приспаднати и установените като дължими авансови и окончателни ЗОВ. Въз основа на така изчислените годишни данъчни основи законосъобразно са определени и процесните фискални задължения за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2017 г.

Приобщеният по делото РД, съдържа подробно изложение на предприетите от ревизиращите органи процесуални действия и приетите от тях за установени факти и обстоятелства. Изрично са посочени и правните основания за определяне на основата за облагане и изчисляване на конкретния размер на задължението.

Тези съображения обосновават крайния извод за законосъобразност на оспорения РА в обсъжданата част.

25. С оглед обстоятелството, че ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК и при положение, че източниците на доходи, установени в хода на ревизията, са от трудова дейност на жалбоподателя (не са установени получени от Л. доходи, които не могат да бъдат определени като осигурителни, какъвто например е доходът от наем, което би могло да създаде индиция, че установеният при ревизията укрит доход евентуално би могъл да не е осигурителен), фактически и правно обоснован се явява и изводът на приходна администрация, че установените укрити приходи за всяка от процесните години, са от трудова дейност и представляват окончателен осигурителен доход на основание чл. 122 – 124а ДОПК.

Неоснователен е доводът на жалбоподателя, който е в насока, че не може да бъде отнесен към никоя от категориите лица, подлежащи на осигуряване, изброени в чл. 4, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 4 от КСО в приложимата редакция. Както се посочи по-горе, въпреки че жалбоподателят не е отчел приходите си от продажба на рибарски принадлежности, дрехи, обувки и др. стоки, като стопанска дейност, то те подлежат на облагане като търговски сделки, смятат се за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец. В случая се касае за повтарящи се действия през периода от 2016 г. до 2020 г., материализирани в множество сделки с цел приход по смисъла на Търговския закон. Броят и системността на така осъществените сделки сочат безспорно и това, че те са извършени не за обезпечаване на собствени нужди, а с цел реализиране на печалба, т.е. лицето е действало като търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ТЗ, поради което и тази дейност има характер и на стопанска дейност, тъй като е реализирана печалба и сделките са системни в рамките на една година. Твърдението, че това му е хоби, не е доказано в хода нито на ревизионното производство, нито в хода на съдебното производство – не са ангажирани доказателства за издаването на риболовен билет на името на Л. през нито една от ревизираните години. Няма доказателства и за участието му в риболовни състезания и т.н. Независимо от така направеното възражение, че това му е хоби и без оглед липсата на регистрация, осъществяваната стопанска дейност е такава на едноличен търговец и от която са реализирани доходи, които е следвало да бъдат декларирани. Така установеното от фактическа страна налага извода, че жалбоподателят е сред задължително осигурените лица по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО в качеството му на самоосигуряващо се лице по смисъла чл. 5, ал. 2 от КСО, поради което са дължими и установените с РА задължения за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО.

В случая е неприложимо и Тълкувателно решение № 2/02.02.2022 г., постановено по тълкувателно дело № 8/2020 г. по описа на ВАС на Република България. Същото не се отнася относно облагането по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК, вкл. и в частта за задължителни осигурителни вноски по чл. 124а от ДОПК за еднолични търговци, регистрирани по чл. 56 и сл. от ТЗ, както и за физически лица, осъществяващи търговска дейност без да са регистрирани. За тях при провеждане на ревизия при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, съдебната практика е трайна и се приема, че установената в хода на ревизията данъчна основа, вследствие на укрит доход, е свързана с търговската дейност на лицата, която е и трудова, и за която се дължи не само данък, но и задължителни осигурителни вноски съгласно чл. 124а от ДОПК (в този смисъл Решение № 10047 от 24.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2881/2023 г., I о.).

Ето защо, доколкото не се установява да са налице грешки при пресмятането на дължимите ЗОВ (за ДОО, УПФ и ЗО) определени в хода на ревизионното производство за ревизираните периоди, същите следва да бъдат зачетени така, както са определени с процесния РА, ведно с дължимите лихви за просрочие, съобразно потвърдения с решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив размер.

26. Изложеното до тук налага извод за законосъобразност на оспорения РА, съответно за неоснователност на жалбата. Тя ще следва да бъде отхвърлена.

V. За разноските:

27. На основание чл. 161 ал. 1, пр. 3 от ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 5 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на Национална агенция за приходите, се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита. Те се констатираха в размер на 1 436,89 лв.

 

Така мотивира, на основание чл. 160, ал. 1 ДОПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.К.Л. с ЕГН **********, с адрес,***, против Ревизионен акт № Р-16001622001070-091-001/22.11.2022 г., издаден от С.А.Г. на длъжност началник сектор – възложил ревизията и Ц.С.Д. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП гр. Пловдив, който с Решение № 36/09.02.2023 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив е потвърден в частта относно допълнително установени задължения, както следва: Годишен авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2017 г. в размер на 28,00 лв., ведно със законните лихви в размер на 12,97 лв.; Вноски за ДОО за 2016 г. в размер на 645,12 лв.; Вноски за ДОО за 2017 г. в размер на 761,76 лв., ведно със законните лихви в размер на 408,43 лв.; Вноски за ДОО за 2018 г. в размер на 905,76 лв., ведно със законните лихви в размер на 393,80 лв.; Вноски за ДОО за 2019 г. в размер на 994,56 лв., ведно със законните лихви в размер на 331,57 лв.; Вноски за ДОО за 2020 г. в размер на 1 083,36 лв., ведно със законните лихви в размер на 251,04 лв.; Вноски за ЗО за 2016 г. в размер на 403,20 лв.; Вноски за ЗО за 2017 г. в размер на 441,60 лв., ведно със законните лихви в размер на 236,77 лв.; Вноски за ЗО за 2018 г. в размер на 489,60 лв., ведно със законните лихви в размер на 212,88 лв.; Вноски за ЗО за 2019 г. в размер на 537,60 лв., ведно със законните лихви в размер на 179,22 лв.; Вноски за ЗО за 2020 г. в размер на 366,00 лв., ведно със законните лихви в размер на 87,60 лв.; Вноски за ДЗПО – УПФ за 2016 г. в размер на 252,00 лв.; Вноски за ДЗПО – УПФ за 2017 г. в размер на 276,00 лв., ведно със законните лихви в размер на 148,00 лв.; Вноски за ДЗПО – УПФ за 2018 г. в размер на 306,00 лв., ведно със законните лихви в размер на 133,04 лв., Вноски за ДЗПО – УПФ за 2019 г. в размер на 336,00 лв., ведно със законните лихви в размер на 112,03 лв.; Вноски за ДЗПО – УПФ за 2020 г. в размер на 366,00 лв., ведно със законните лихви в размер на 84,82 лв., както и изменен в частта, относно задълженията за лихви за здравноосигурителни вноски за 2016 г., както следва: лихви за Вноски за ДОО от 411,34 лв. на 365,26 лв.; лихви за Вноски за ЗО от 257,06 лв. на 228,28 лв. и лихви за Вноски за ДЗПО – УПФ от 160,67 лв. на 142,68 лв.

ОСЪЖДА С.К.Л., с ЕГН **********, с адрес,***, да заплати на Национална агенция за приходите, сумата от 1 436,89 лв., представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: