№ 7595
гр. София, 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следН.
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20221110116394 по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени
осъдителни искове /след допусната замяна по реда на чл. 228, ал. 1 ГПК/ с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК . срещу В. Т. Х., ЕГН ********** за заплащане на сумите
943,60 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода 01.11.2018 г. - 30.04.2020 г., 151,43 лв. мораторна лихва
върху цената на топлинна та енергия за периода 15.09.2019 г. - 28.02.2022 г.,
37,06 лв., представляваща такси за дялово разпределение за периода
01.02.2019 г. – 30.04.2020 г. и 8,37 лв. мораторна лихва върху таксите за
дялово разпределение за периода 31.03.2019 г. – 28.02.2022 г., ведно със
законна лихва от 29.03.2022 г. до изплащане на главниците, които суми касаят
топлоснабден имот – апартамент 3 в гр. С., абонатен № ..
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесН. период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
1
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията.
Ответникът не оспорва исковете. Твърди да е погасила цялото
задължение, за което представя доказателства.
Третото лице помагач на страната на ищеца не оспорва исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
Предявените искове са за задължение за заплащане на дължимата цена
по договор за продажба на топлинна енергия. Доколкото ответникът не
оспорва да е съсобственик на имота, за който ищецът твърди да е начислил
топлоенергия, че същият се намира в сграда, която е топлоснабдена и на
основание чл.106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и чл.153 ЗЕ има качеството на
потребител на топлинна енергия, съответно на основание чл. 150, ал. 2 от
същия закон е обвързан от Общите условия на договорите за продажба на
топлинна енергия за битови нужди и без изричното им писмено приемане, че
в сградата е въведена система за дялово разпределение, както и че
доставената и реално потребена топлинна енергия за процесН. имот през
исковия период е в размер на претендираН., съдът намира за установено по
делото възникването на облигационно отношение между страните по договор
за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества за
топлоснабден имот – апартамент 3 в гр. С., абонатен № ., задължение за
плащане на уговорената цена в претендираН. размер, както и изпадането в
забава на длъжника. Налице е ликвидно и изискуемо вземане на ищеца в
претендираН. размер.
Видно от приетите по делото споразумение от 05.07.2022 г., касов бон,
както и от изложеното от страните, ответникът Х. е изплатила на ищеца
доброволно цялата сума, включваща дължими главници, мораторни и
законни лихви за исковия период, както и съдени разноски за държавна такса.
Този факт на погасяване на цялото задължение чрез плащане в хода на делото
се признава от ищеца. Същият следва да се отчете на основание чл. 235, ал. 3
ГПК, тъй като е настъпил в хода на процеса и е от значение за спорното
право. Поради правопогасяващия му ефект предявените искове следва да се
отхвърлят.
2
Доколкото обаче ответникът е дал повод за завеждането им с
извънпроцесуалното си поведение, като не е платил, след като са бил поканен
извънсъдебно, преди предявяване на иска, по аргумент на обратното от
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК на ищеца следва да се присъдят на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в размер на 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК . против В. Т. Х., ЕГН
********** осъдителни искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите 943,60 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.11.2018 г. -
30.04.2020 г., 151,43 лв. мораторна лихва върху цената на топлинна та енергия
за периода 15.09.2019 г. - 28.02.2022 г., 37,06 лв., представляваща такси за
дялово разпределение за периода 01.02.2019 г. – 30.04.2020 г. и 8,37 лв.
мораторна лихва върху таксите за дялово разпределение за периода
31.03.2019 г. – 28.02.2022 г., ведно със законна лихва от 29.03.2022 г. до
изплащане на главниците, които суми касаят топлоснабден имот – апартамент
3 в гр. С., абонатен № ., като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ в хода на
процеса.
ОСЪЖДА В. Т. Х., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК . на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в размер на 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „Т. ” ЕООД като помагач на
страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3